Р Е Ш Е Н И Е
№ 587
гр. Пловдив, 09.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти състав, в публично съдебно заседание на втори март, две хиляди и двадесета годна,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
секретаря: Анелия Деведжиева
като разгледа АНД № 872/2020г.,
по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, депозирана
от „Симос“ ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 368647- F404863 от 26.10.2018г.,
издадено oт
********* ********на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
38, ал. 1, т. 1 Закон за счетоводството, на „Симос“ ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена имуществена санкция
в размер от 669, 52 / шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и две
стотинки / лв.
В жалбата се сочи, че дружеството
действително е депозирало годишния финансов отчет за 2017г. на дата 03.09.2018г.-
тоест, след изтичане на законоустановения срок. Излагат се аргументи в насока
маловажност на процесния случай. Акцентира се върху обстоятелството, че ГФО на
дружеството за 2017г., макар и със закъснение е подаден преди съставянето на
АУАН. Изтъква се, че процесното нарушение е първо такова за дружеството-
жалбоподател, като от същото не са произтекли вреди за фиска. Моли се, атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание,
дружеството- жалбоподател, редовно призовано, за него се явява *********** В.
П. . Поддържа подадената жалба, излага становище по същество на спора.
Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр.
Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител- ***.
К. , оспорва жалбата. Противопоставя се на изложените от жалбоподателя доводи.
Моли се атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок (
препис от атакуваното НП е получен на 22.01.2020г., а жалбата е подадена на
27.01.2020г.), произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред. Предвид това, същата подлежи
на разглеждане по същество.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната, териториална и темпорална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗМФ-
610/ 03.07.2018г. на Министъра на финансите. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са
налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН- нарушението е установено от органите
на приходната администрация на дата 07.08.2018г. ( когато е получено нарочно
уведомление от Агенция по вписванията), АУАН е съставен на 05.09.2018г., а
атакуваното наказателно постановление е издадено на 26.10.2018г.
Съдът счита за нужно да акцентира и
върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочена годината,
за която не е подаден ГФО (2017г.), както и времевият интервал, в който това е
следвало да бъде сторено- до 30- ти юни на годината, следваща отчетната ( в
случая- 02.07.2018г., доколкото 30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени
дни). Посочена е по ясен и недвусмислен начин и датата, на която е извършено
нарушението, а именно- 03.07.2016г., както и мястото- гр. Пловдив.
Следва да се посочи, че макар и
поканата за съставяне на АУАН да е изпратена до дружеството по електронен път (
в противовес с разпоредбата на чл. 33 ДОПК), то това не накърнява правото на
защита на същото. Този извод се налага от факта, че на датата на съставяне на
процесния АУАН- 05.09.2018г., дружеството е изпратило упълномощен представител
( изрично пълномощно фигурира на л. 9 от адмнинистративнонаказателната
преписка), той е присъствал при оформянето на акта и се е запознал със
съдържанието му.
Съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството „Симос“ ООД е предприятие
по смисъла на Закона за счетоводството и регистриран търговец по смисъла на
Търговския закон. Вписан ********* на дружеството е лицето В. М. П. . Предвид това, за дружеството възниква
задължение да публикува годишния си финансов отчет за всяка отчетна година. „Симос“
ООД не е представило за публикуване в Търговския регистър при Агенция по вписванията годишния финансов
отчет за 2017г. в установения законов срок, а именно- до 30 юни на годината,
следваща отчетния период- тоест до 02.07.2018г. включително ( доколкото
30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни). Същевременно, дружеството „Симос“
ООД е извършвало търговска дейност през отчетната 2017г., за което е подало в
ТД на НАП- гр. Пловдив годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 ЗКПО, с
вх. № 1600И0572259/ 17.03.2018г.
Съобразно изложеното в декларацията за 2017г., дружеството
е реализирало приходи в размер на 669516, 25 лв., сторило е разходи в размер на
635338, 06лв., като отразената счетоводна печалба е 34 178, 19 лв. Изяснява
се и че на дата 03.09.2018г, ГФО на дружеството за 2017г. е заявен за вписване
и представен за обявяване в Търговския регистър при Агенция по вписванията. Така
осъщественото нарушение е установено при извършена проверка от служители към ТД
на НАП- Пловдив по повод на писмо изх. № 20- 00- 149/ 17.08.2018г. на ЦУ на
НАП, получено в ТД на НАП- Пловдив с вх. № 04- 01- 1347/ 17.08.2018г. Изпратена
е електронна покана до „Симос“ ООД, като на 05.09.2018г. е съставен АУАН № F404863 в присъствието
на И. А. Т. - нарочно упълномощено лице
по силата на Пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя. Така
съставеният АУАН е предявен на пълномощника на дружеството, той се е запознал
със съдържанието му и го е подписал без възражения.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел- М. ( л. 18). В рамките на проведения разпит,
свидетелката изцяло поддържа констатациите си, обективирани в цитирания по-
горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
логически последователни и непротиворечащи на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета по делото фактическа
обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства- покана до „Симос“ ООД за явяване за съставяне на АУАН, ведно с
известие за доставянето й по електронен път; АУАН бл. № F404863 от 05.09.2018г.; ГДД по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0572259 от 17.03.2018г., Пълномощно с нотариално заверен подпис
на упълномощителя, делегиращо представителни права на И. А. Т. .
Следва да се посочи и че в депозираната
от „Симос“ ООД жалба, не се оспорват възприетите и впоследствие отразени в АУАН
и НП фактически констатации на актосъставителя и на наказващия орган.
От
правна страна:
При така изяснената фактическа
обстановка съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел,
че от обективна страна, дружеството- жалбоподател е осъществило всички съставомерни
признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1. Закон
за счетоводството. Съгласно цитираната норма, предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския
закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Безспорно е, че в процесния случай се
касае за юридическо лице с правноорганизационна форма „ООД“, регистрирано като
търговец по смисъла на Търговския закон. Именно и предвид това, за „Симос“ ООД
се е породило и правното задължение ежегодно да публикува своя финансов отчет.
Действително, нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2, изр. „първо“ ЗСч. предвижда, че предприятия,
които не са осъществявали дейност през отчетния период, не следва да заявяват
за публикуване в Търговския регистър годишен финансов отчет. Чл. 38, ал. 9,
изр. 2-ро ЗСч. повелява, че това обстоятелство се декларира с декларация, която
се публикува в срок до 31 март на следващата година. Същевременно, § 1, т. 30
от ЗСч. пояснява за кои предприятия се отнася изключението, разписано в чл. 38,
ал. 9, изр. 1- во, а именно: „предприятия, които не са осъществявали дейност
през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице
следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал.
1 от Търговския закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде
признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство
и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел
получаване на доходи и печалби.
В конкретния случай се установява, че „Симос“
ООД не попада в изключението от общото правило, тъй като не отговаря на
цитираните по- горе критерии. От приобщената по делото ГДД по чл. 92 ЗКПО за
отчетната 2017г. се изяснява, че дружеството е регистрирало счетоводна печалба
в размер от 34 178, 19 лв. Това е ясен показател, че „Симос“ ООД е извършвало
дейност през отчетната 2017г., като е доставяло възмездно стоки и/или услуги на
трети лица, съконтрагенти на дружеството. Всяка една икономическа и търговска
дейност по необходимост е свързана с определени приходи и разходи за съответния
период, което обстоятелство е намерило и своето надлежно отражение в подадената
годишна данъчна декларация.
Именно предвид гореизложеното, то за дружеството
„Симос“ ООД се е породило задължение да публикува годишен финансов отчет за
2017г. до 30 юни на годината, следваща отчетния период- тоест, до 30.06.2018г. Правилно,
в атакуваното НП е отбелязано, че доколкото 30.06.2018г. и 01.07.2018г. са
неприсъствени дни, то последният възможен ден, в който е следвало да бъде
подаден за публикуване ГФО, без това да влече неблагоприятни последици за
дружеството, е бил 02.07.2018г. Тоест, считано 03.07.2018г., жалбоподателят е в
просрочие и с бездействието си е консумирал състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
По
размера на наказанието:
Правилно административнонаказващият
орган е преценил, че приложимата в случая санкционна норма е разпоредбата на
чл. 74, ал. 1 ЗСч. Съобразно същата, който
е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с
глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв. Правилно е приложена методиката за изчисление за
имуществената санкция, която следва да бъде наложена на дружеството-
жалбоподател. В конкретния случай, нетните приходи от продажби на дружеството
за отчетния период възлизат на 669 516, 25лв., като коректно наказващият орган
е приложил минималната ставка, разписана в нормата на чл. 74, ал. 1 ЗСч ( 0.1 на сто от нетните
приходи). Нарушението е извършено за пръв път и по делото не са налице данни,
дружеството- жалбоподател да е извършвало други нарушения по смисъла на ЗСч.
Предвид това, правилно наказващият орган е отмерил и наложил имуществена
санкция в размер от 669, 52 лв.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с ТР №
1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието
на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т.
9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна проверка,
съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства, типични за нарушение от този
вид- възникналото за дружеството-
жалбоподател задължение за подаване на ГФО не е изпълнено в установения в
закона срок. Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, само по
себе си не обосновава извод за наличие на маловажност на процесния случай. Както
бе посочено и по- горе, това обстоятелство е отчетено при индивидуализиране на
наказанието и е наложена имуществена санкция в минимален размер. Допълнително,
то е изрично съобразено и от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем
състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от тези, при
които това се повтаря. До този извод се достига при съпоставяне на санкциите на
чл. 74, ал.1 и чл. 74, ал.2 ЗСч. ( в този
изричен смисъл и Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2194 / 2019
г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 5 от 03.01.2019 г.
по к. адм. н. д. № 3280 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив.). В този порядък, нормата на чл. 56 от Наказателния кодекс изрично
разписва, че не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети
предвид от закона при определяне на съответното престъпление ( в случая
административно нарушение).
Следва да се посочи и че задължението,
въведено с нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. охранява отношенията, свързани с
точното, своевременно и прозрачно отчитане на финансовата дейност на
търговските дружества. Цитираната норма защитава интересите не само на фиска,
но и на всички трети лица- съконтрагенти и/или кредитори на юридическото лице и
има за цел да сведе до знанието им конкретното финансово състояние на
дружеството, за което възниква задължение за обявяване на ГФО. Не без значение
е и факта, че дружеството е подало своя годишен финансов отчет два месеца след
изтичане на срока и то след като е било уведомено за пропуска си, макар и по
електронен път.
Предвид изложеното, атакуваното наказателно
постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По
разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63 ал. 5,
вр. ал. 3 ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от юрисконсулт, които следва да бъдат
заплатени от въззивника. Претенцията за разноски е своевременно заявена от
процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно
нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 80
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 368647- F404863 от
26.10.2018г., издадено oт ********* ********на ТД на НАП- Пловдив, с което за
нарушаване състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 Закон за счетоводството, на „Симос“
ООД, ЕИК *********, на основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е
наложена имуществена санкция в размер от 669, 52 / шестстотин шестдесет и девет
лева и петдесет и две стотинки / лв.
ОСЪЖДА
„Симос“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите сума в
размер от 80 / осемдесет/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство за процесуално представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните
основания, разписани в НПК и по реда на гл. XII-та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала!
ВК