№ 899
гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110201338 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Джей билд“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 03-013768/20.05.2021г. на и.д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление
за незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на процесуалните
правила. Оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и твърди, че
лицето Т. Р. С. не е имало трудово правоотношение с дружеството и не е
полагало труд, а се е намирало по случайност в обекта. Отрича да е имало
задължение да спазва нормите, установени с оглед безопасността на труда по
отношение посоченото лице. Счита административнонаказателното
производство за опорочено. Намира, че в акта липсва надлежно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и че не е
изследвана субективната страна на нарушението. Привежда и доводи за
неспазване на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаването на
наказателното постановление. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност
моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения
минимум.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
не се представлява. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата чрез
процесуалния си представител -адв.Е. С.. Претендира присъждане на
разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че отговорността на дружеството е
ангажирана законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в
редакцията, действала при връчването на наказателното постановление),
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Санкционираното дружество е с предмет на
дейност „Строителство на жилищни и нежилищни сгради“. Със Заповед
№1/06.01.2011г. на управителя на дружеството провеждането на начален
инструктаж било възложено на самия управител- Георги Петков Георгиев.
На 12.04.2021г. работници на дружеството изпълнявали груб строеж
на строителен обект-жилищна сграда и гараж, намиращи се в гр.Варна, УПИ
XII-74, кв.22 по плана на ж.к.“Бриз“, ПИ 10135.2563.1922 по КК на гр.Варна.
Между тях било и лицето Т. Р. С., който извършвал дейност по премахване
на кофраж, без да има сключен трудов договор с дружеството. На лицето
също така не бил проведен и начален инструктаж. По време на работа, поради
липса на надлежно обезопасяване, С. паднал от последната излята покривна
плоча, която декофрирал и получил травматични увреждания.
По повод настъпилата злополука на посочената дата в обекта била
извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от свидетелите
Л. П. Б. и Райна Недялкова Петкова- инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, в хода на която било установено, че на работникът не е
проведен начален инструктаж. Във връзка с тези констатации на 13.05.2021г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
въззивното дружество за това, че като работодател е допуснало до работа Т.
С. да изпълнява трудови функции по декофриране, без да е документирано
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в
2
книгата за инструктаж. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени
такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Същевременно на 13.05.2021г. било
издадено и постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение между въззивното дружество и лицето Т. Р. С..
Въз основа на съставения акт на 20.05.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното
дружество било наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл.11, ал.5 и ал.1, вр. с
чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката
Райна Недялкова Петкова, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелката следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено
наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на
проверяващата, поради което твърденията й следва да бъдат приети за
обективни и правдиви.
В жалбата се отрича лицето Т. С. да е полагало труд за дружеството и
се твърди, че последният се е намирал в обекта, за да посети свои познати,
които работели там. Посочените твърдения обаче не са подкрепени от
никакви конкретни доказателства. Напротив, св.Петкова е категорична, че
останалите работници са я уведомили за дейността, извършвана от
пострадалия, като също така е възприела лично мястото, на което той е
полагал труд, от което личал и видът на извършваната работа. На управителя
на дружеството е била връчена призовка, с която е указано представянето на
определени документи от работодателя, включително и трудово досие на
пострадалото лице, без той да възрази пред проверяващите, че С. не работи за
дружеството. Такива твърдения са наведени едва с възражението срещу
съставения акт. Няма данни освен това дружеството да е обжалвало
постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение.
При това положение съдът приема, че на процесната дата лицето Т. С.
действително е полагало труд за въззивното дружество като работник в
строителството, без към този момент с него да е имало сключен трудов
договор. В същото време липсват доказателства, а и не се твърди от
санкционираното лице, на работника да е бил проведен начален инструктаж,
3
като провеждането на такъв не е бил отразено във водената от дружеството
инструктажна книга (видно от приложеното по АНП копие от страница,
обхващаща датата 12.04.2021г.). Фактическите изводи на съда се подкрепят и
от приложените писмени доказателства, от които с най-голямо значение са
Протокол за извършена проверка, Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, Заповед №1/06.01.2011г., копие
от страница на Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа и др.,
които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за
установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, на основание Заповед № 0280/03.08.2010г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на
административно задължение му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в
жалбата доводи за непълнота на описанието на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. В напълно достатъчна степен са
конкретизирани времето и мястото на извършване на нарушението, в какво се
изразява деянието и спрямо кое лице е извършено. По този начин
изискванията на закона са удовлетворени, като правото на защита на
дружеството не е накърнено по никакъв начин.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд задължава работодателите да осигуряват провеждането на
4
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ
независимо от срока на договора и продължителността на работното време.
Според петата алинея на цитираната норма инструктажите, проведени по реда
на Наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно
Приложение № 1. От своя страна чл.12, ал.1 от Наредбата предвижда, че на
лицата, които постъпват на работа, се провежда начален инструктаж, като по
силата на втората алинея на цитираната норма такъв следва да бъде проведен
в деня на постъпване на работа. Няма данни Т. С. да е полагал труд за
дружеството преди датата на злополуката, като подобни твърдения не са
наведени и от наказаното дружество, поради което следва да се приеме, че
той е започнал да изпълнява трудовите си функции на 12.04.2021г. и на същия
е следвало да бъде проведен начален инструктаж на тази дата. Дружеството е
било задължено по силата на посочените разпоредби да осигури
провеждането на начален инструктаж на работника, извършването на който да
бъде документиран в Книга за инструктажи, съгласно Приложение № 1 от
Наредбата. Не се спори между страните, че на процесната дата не е отразено
провеждането на ежедневен инструктаж на работника в съответна Книга за
ежедневен инструктаж, оформена и водена по нормативно установения
образец.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение обаче съдът намира, че административнонаказателната
отговорност не е насочена към надлежния за това субект. Действащата правна
уредба възлага на работодателя задължението да осигури провеждането на
инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и
документира инструктажа. Следователно документирането на инструктажа е
вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е
извършило. В случая с нарочна заповед извършването на начален инструктаж
е възложено на управителя Георги Георгиев, който макар и представляващ
дружеството, е субект, различен от него. След като работодателят няма
задължение да документира провеждането на инструктаж, същият не се явява
субект на описаното в наказателното постановление административно
нарушение. Насочването на административнонаказателната отговорност към
лице, което не е субект на нарушението, обуславя извода за
незаконосъобразност на разглежданото наказателното постановление, тъй
като в действителност санкционираното лице не е извършило нарушението,
което му е вменено. В тази насока е и установената съдебна практика-
Решение №293/10.03.2022г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 97/22г., Решение
№ 1337 от 22.10.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1652/2021 г.,
Решение № 1357 от 26.10.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2185/2021
г., Решение № 1317 от 20.10.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1627/2021 г., Решение № 1451 от 10.11.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 1564/2021 г. и др.
Следва да се отбележи и че в случая няма данни инструктаж изобщо
да е бил проведен. В обстоятелствената част на наказателното постановление
5
липсват констатации в тази насока и не става ясно дали наказващият орган
приема, че е бил извършен инструктаж или че такъв не е бил осъществен.
Следва да се отбележи, че ако инструктаж не е бил проведен, не се е
породило и задължение за съответното длъжностно лице да документира
такъв, а това обуславя на самостоятелно основание извод за необоснованост
на наказателното постановление.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата се явява
основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „Джей билд“ ЕООД следва да се присъдят
направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство. В
случая възнаграждението е под минималния размер, определен по реда на чл.
18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъдено изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013768/20.05.2021г. на и.д.
директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Джей билд“
ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2000,00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Джей
билд“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 400,00 лева /четиристотин лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6