РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Велико Търново, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д. ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224000500254 по описа за 2022 година
С решение №91/09.03.2022г. по гр.д.№405/2021г. ОС- Велико Търново е
осъдил ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад,
бул.“Г. М. Д.“ № 1, да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своя попечител Д. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. Бяла
черква, *******, сумата 22 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 19.02.2020г. в град Павликени, ведно със законната лихва върху
посочената сума от 09.12.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като е отхвърлил предявения иск за претърпени
неимуществени вреди в останалата му част - до пълния предявен размер от
40 000лева, като неоснователен и недоказан.
Със същото решетие е осъдил ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г. М. Д. “ № 1 да заплати на Г. С. Д., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своя попечител Д. И. С.,
ЕГН **********, с адрес град Бяла черква, *******, сумата от 1 212.50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2020г. в град Павликени,
ведно със законната лихва върху посочената сума от 09.12.2020г. до
1
окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил предявения
иск за претърпени имуществени вреди в останалата му част - до пълния
предявен размер от 1 512.50 лева, като неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски: ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК ********* е осъдена да заплати: на адвокат Д. Р. Д. от ВТАК, с личен №
в ЕРАРБ **********, сумата от 1 505 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца по
делото; по сметка на ВТОС сумата от 128.63 лв. – за заплатени от бюджета на
съда възнаграждения на вещите лица, по съразмерност и сумата от 950 лв. –
за дължима държавна такса, от заплащането на която ищецът е бил
освободен.
Г. С. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя
попечител Д. И. С., ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, сумата от 186.52 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
В законният срок срещу решението на ВТОС са подадени въззивни
жалби от двете страни по делото, касаещи само размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди, като според застрахователя размерът е
завишен, а според пострадалият- занижен.
В жалбата на адв. Д.- пълномощник на Г. Д., се обжалва решението в
частта, в която е отхвърлена претенцията за пълната претендирана сума за
неимуществени вреди. Излагат се следните основни възражения: Съдът
правилно съобразил, че виновен за настъпилото ПТП е застрахования при
ответното дружество водач на л.а. Опел Корса, с peг. № ВТ 09****, а
увреденото лице е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като е
стоял върху платното за движение на място, което не е безопасно. В
конкретния случай водачът на лекия автомобил следвало да преустанови
движението на същия, тъй като той през цялото време е възприемал, че
пострадалият ищец е с гръб към него, което означава, че не възприема
движението на автомобила и което прави опасността за навлизането му в
траекторията на автомобила висока по степен. Г. Д. намирал, че сумата от 40
000 лева се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от него
неимуществени вреди. С оглед установеното от съда съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца в размер на 10%, което съответства на сумата
от 4 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
следвало да бъде уважен до размер от 36 000 лева.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени в частта, с която е
отхвърлен предявения от ищеца Г. Д. иск за обезщетяване на претърпените от
него вреди в резултат на настъпило на 19.02.2020г. ПТП, за сумата над 22 500
лева до пълния размер от 36 000 лева, вместо което застрахователното
дружество да бъде осъдено да заплати още 13 500 лв. над присъденото с
първоинстанционното решение обезщетение за неимуществени вреди от
2
пътното произшествие, ведно със законната лихва върху посочената сума от
09.12.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В жалбата на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, също се
обжалва определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди, като
се твърди, че същият е завишен и следва да се определи по- висок процент
съпричинявяне. Излагат се следните възражения: Първоинстанционният съд
надценил търпените от ищеца болки и страдания и подценил факта, че
възстановителният и оздравителен процес при него е протекъл бързо при
подобен род травма. Налице било съпричиняване от страна на ищеца за
настъпилия пътен инцидент и вредоносните последици от него. Той се
намирал на пътното платно, а не на обозначено за това място, като бил и със
слушалки, които пречили да установи, че към него приближава автомобил.
Ищецът дори тръгнал назад, като по този начин се е ударил в автомобила, а
не е бил ударен. Водачът на процесното МПС бил в невъзможност да реагира
на така създалата се рискова непридвидима ситуация. С оглед изброените
нарушения на правилата за движение по пътищата и безспорната възможност
за предотвратяване на ПТП от страна на ищеца, приносът му за настъпилия
инцидент бил значителен. Поради това първоинстанционното съдебно
решение било неправилно и в тази част следвало да бъде изменено, като бъде
приет 40% принос на съпричиняване на пътния инцидент и последвалия
вредоносен резултат от страна на пострадалия, кореспондиращ адекватно на
събраните в тази насока доказателства за тежестта на извършените от него
нарушения на правилата за движение по пътищата, респ. на възможността му
да предотврати ПТП. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди
било прекомерно по размер и несъответстващо на практиката на съдилищата
по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии,
запълващи със съдържание понятието „справедлИ.ст" по смисъла на чл.52
ЗЗД, както и на характера и степента на причинените от процесното ПТП
телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания от ищеца.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и предявените
искове да се отхвърлят, а в условията на евентуалност да се намали размера
на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.
Апелативен съд– Велико Търново, след като разгледа жалбите,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Велико Търново е предявен иск по чл.432 ал.1 от КЗ- пряк
иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност" е отговорен, за имуществени и неимуществени
вреди. Около 11.50 часа, в град Павликени на паркинг на ПГАТ „Цанко
Церковски” е настъпило ПТП с л.а. „Опел Корса” с рег. № ВТ 09****,
управляван от З. А. М., при което пострадал пешеходеца Г. С. Д.- същият
3
получил открита фрактура на лява глезенна става /на малкия пищял или
фибула/.
Установено е виновното нарушаване на правилата за движение от
водача на л.а. „Опел Корса” с рег. № ВТ 09****- З. А. М.: Видно от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Протокол за оглед на
пътнотранспортно местопроизшествие, ищецът е бил ударен от управлявания
от М. лек автомобил, при което е получил фрактура на лявата малкопищялна
кост. От приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза, е
установен механизма на процесното произшествие- водачът на автомобила не
е намалил достатъчно скоростта, за да бъде тя съобразена с пътната
обстановка, или спрял, за което е имал възможност и време съгласно
експертното заключение, съобразно вмененото му с разпоредбата на чл.117
ЗДвП задължение.
Прието е съпричиняване в размер на 10% от пострадалият, който без да
е било необходимо е стоял върху платното за движение, на място, което не е
безопасно, поставяйки се сам в потенциална опасност, в нарушение на ЗДвП
и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, създавайки условия за
същия.
За установяване на претърпените от пострадалият неимуществени вреди
е допусната и изслушан съдебно- медицинска експертиза, приета като
доказателство по делото и неоспорена от страните, събрани са и гласни
доказателства- показанията на св. Г. С.а- баба на ищеца. За установяване на
имуществените вреди са представени писмени доказатества.
С оглед гореизложеното ОС- Велико Търново, е приел за доказано по
делото настъпилото застрахователно събитие и вредите, като пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които ответната
застрахователната компания следва да обезщети, съгласно сключеният
договор за застраховка „гражданска отговорност”, валидна и действаща към
датата на ПТП.
При определяне размера на обезщетение за причинените на
пострадалият неимуществени вреди ОС- Велико Търново е мотивирал
постановения резултат, като е отчел: вида и характера на получените травми
съпоставени с периода за възстановяване, продължителността и интензитета
на търпените болки и страдания, възрастта на ищеца, както и конкретните в
случая обстоятелствата, че е претърпял две оперативни процедури.
Пострадалият Г. Д., който към момента на произшествието е бил на 14
години, е получил увреждание- счупване на лявата малкопищялна кост на
левия долен крайник, поради което е извършена оперативна интервенция и
поставена метална остеосинтеза, а на 13.10.2020г. е извършена нова
оперативна процедура за премахване на остеосинтезното средство. При
полученото увреждене ищецът е престоял в болничното заведение до
26.02.2020г., след което възстановяването му е продължило в домашни
условия.
4
Възстановителният период е продължил около осем месеца- обичаен за
такъв вид травма, като няма данни за настъпили усложнения, да не е протекъл
нормално, както и за проведена рехабилитация.
Пострадалият е търпял интензивни болки и страдания които постепенно
са затихвали.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че първата инстанция
правилно е определила размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди от пострадалият в размер на 25 000 лева. Същият е
съобразен както с възрастта му към момента на проявление на вредите, с
вида и характера на получените увреждания, периода на възстановяване,
цялостното отражение на произшествието върху жИ.та и здравето му, така и с
обстоятелството, че не са налице усложнения при възстановяването му, няма
данни възстановителният процес да не е протекъл нормално, полученото
увреждане е свързано с интензивни болки и страдания, които са отшумявали,
не са налице данни за остатъчни последици от травмите- налице е пълно
възстановяване и движенията в глезенната става са възможни в пълен обем
/заключението на СМЕ/.
Определеният размер на обезщетение от ОС- Велико Търново е
справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като е отчетено проявлението на всички
релевантни обстоятелства, както и обществено- икономическото развитие в
страната към момента на произшествието, включително в аспекта на
нормативно установените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
На основание гореизложеното неоснователни са възраженията във
въззивната жалба на Г. Д., че определеното му обезщетение за неимуществени
вреди е занижено. Предвид вида и тежестта на полученото от същият
увреждане- счупване на лявата малкопищялна кост на левия долен крайник,
от което се е възстановил напълно, за обичайното при такава травма време,
без усложнения и при положение, че с поведението си пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносният резултат, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 22 500 лева /при отчитане
съпричиняването/ се явява справедлИ. и адекватно ще репарира действително
причинените вреди.
Неоснователни са и възраженията на застрахователя във въззивната
жалба, че присъденият размер на неимуществените вреди е неоснователно
завишен и приносът на пострадалият за реализиране на вредоносния резултат
следва да е 40%, а не определеният от първата инстанция такъв- 10%.
Пострадалият е търпял болки със значителен интензитет в началото,
претърпял е две оперативни интервенции, изживял е шок и неудобства от
личен и битов характер, включително социална изолация за периода на
възстановяване, като всичко това се е отразило на психо- емоционалното
състояние на един млад човек, поради което не може да се приеме, че е
налице завишаване на обезщетението за неимуществени вреди. При
5
съпоставяне приноса на виновния водач, с приноса на пострадалият и предвид
по-високите изисквания към водачите на МПС за осигуряване безопасността
на движението, правилно е прието, че приносът на ищеца в настъпване на
вредата е 10%. Водачът на автомобила от разстояние не по-малко от 50 м е
възприел учениците, намиращи се от двете страни на пътя, включително и на
платното за движение, където стоял пострадалият, като е имал обективна
възможност да наблюдава поведението им, развиващо се от двете страни по
посока на движението му, както и е бил длъжен да съобрази поведението си и
да намали скоростта, а при необходимост да спре. Ако същият при
приближаване към мястото, където на пътя и в близост до него има деца, е
намалил достатъчно скоростта, за да бъде тя съобразена с пътната обстановка,
или спрял, за което е имал възможност и време съгласно експертното
заключение, съобразявайки вмененото му с разпоредбата на чл.117 ЗДвП
задължение, ПТП не би настъпило.
По отношение на присъдените имуществени вреди във въззивните
жалби не са изложени възражения, които да бъдат обсъдени. Същите
правилно са присъдени от първоинстанционният съд, предвид представените
писмени доказателства.
Разноски: С оглед изхода на делото и неоснователността на всяка от
подадените жалби, разноски не се присъждат на страните.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №91/09.03.2022г. по гр.д.№405/2021г. на
ОС- Велико Търново.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6