РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Златоград, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20245420100053 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ПИ при ТД на
НАП-П., срещу „А.-****“ ЕООД и „П.“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че ответникът „А.-****“ ЕООД с ЕИК
*********, с адрес: гр. З., ул. “Б.“ № ***, има изискуеми данъчни и
осигурителни задължения към 26.02.2024г. в размер на 55907,79 лв. в т.ч.
главница 47148,97 лв. и лихва в размер на 8758,82лв., установени с подадени
от дружеството данъчни и осигурителни декларации, в т. ч. задължения
установени с подадени към 08.08.2022 г.
За събиране на декларираните публични задължения, публичният
изпълнител при ТД на НАП П. образувал изпълнително дело №
*********/2022 г., като съобщение за това на лицето било връчено на
14.09.2022 г. по електронен път. За обезпечаване на публичните задължения,
били предприети и следните действия от публичният изпълнител: С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220021-022-
0061890/14.09.2022г. /връчено по ел. път на 14.09.2022г./ бил наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството в ТБ
„Ю. Б.“ АД. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С220021-022- 0061885/14.09.2022г. /връчено по ел. път на 14.09.2022 г./ бил
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на
дружеството в ТБ „Банка Д.“ АД.
В хода на предприетите изпълнителни действия публичният изпълнител
при ТД на НАП П. установил, че длъжникът „А.-****“ ЕООД се разпоредил с
притежавано от него имущество, като на 26.07.2022 г. с Договор за продажба
1
на МПС, продал на „Е.“ ООД, товарен автомобил марка „С.“, модел „Н. 1.4
ХДИ“ с peг. № ******, а на 08.08.2022 г. с продал на ответника в настоящото
произовдство „П.“ ЕООД, товарен автомобил, марка „Ф.“, модел „Т. к.“, peг.
№ *******, както и товарен автомобил, марка „Ф.“, модел „С.“, с peг. №
******.
Ищецът сочи, че в Договор за покупко-продажба на МПС от 08.08.2022 г. е
описано, че: товарен автомобил, марка „Ф.“, Модел „Т. к.“, peг. № *******,
рама № ************, двигател № R3PA7L60681, цвят – ...., както и товарен
автомобил, марка „Ф.“, модел „С.“, с peг. № ******, рама №**********,
двигател без номер, цвят - .... в движение, заедно с всички принадлежности
към тях се продават за сумата общо в размер на 1299,60 лв. /хиляда двеста
деветдесет и девет лева и 60 ст./ с ДДС, от които 600 лв. с ДДС е цената на
товарен автомобил, марка „Ф. с peг. № *******, и 699,60 лв. с ДДС е цената на
товарен автомобил, марка „Ф. е peг. № ******, заплатена преди подписване на
договора по банковата сметка на продавача в „Банка Д.“ АД.
В исковата молба се излагат съображения, че при извършена справка в
информационната система на НАП и търговския регистър относно посочените
в договора продавач и купувач, се установило, че представляващите „А.-****“
ЕООД и „П.“ ЕООД, а именно - В. С. Ю. и П. В. Ю. са свързани по смисъла на
nap. 1, т.З, б. “а“ ДОПК лица, а именно роднини по права линия /баща и
дъщеря/. Освен това, П. Ю.а през периода 20.07.2020 г. - 08.08.2022 г. била
служител на „А.-****“ ЕООД, като считано от20.07.2022г. започнала дейност
и чрез представляваното от нея дружество „П.“ ЕООД, където считано от
04.10.2022 г. бил назначен В. С. Ю., както и други служители на „А.-****“
ЕООД, като: Б. С. Е. и С. В. Ш..
При тези фактически твърдения, ищецът счита, че е налице хипотезата на
чл. 216, ал. 1 т.2 ДОПК и евентуално хипотезата на чл. 216, ал.1, т.6 ДОПК -
осъществени възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при която
даденото значително надхвърля по стойност полученото, както и сделки,
извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с
длъжника лице.
Излагат се съображения, че описаните разпоредителни действия са
извършени от страна на длъжника „А.-****“ ЕООД, след установени
публични задължения с подадени от него данъчни и осигурителни декларации
- дружеството има дължими публични задължения в размер на 55907,79 лв.,
включително и такива, установени с подадени декларации по ЗДДС за
данъчен период м.03.2022 г., м.04.2022 г., м.05.2022 г. и м.06.2022 г. т.е.
дължими към 08.08.2022 г. Сочи се, че са налице и невнесени и задължения за
корпоративен данък за 2021 г. по годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО
№ 2100И0106750/13.06.2022г., който според чл. 93 от ЗКПО подлежи на
внасяне до 30 юни на следващата година т.е. до 30.06.2022г. Дължими са и
декларираните за първото и второто тримесечие на 2022 г. с декларации по чл.
55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО №№ 2100И0103181/25.04.2022Г. и №
2100И0110085/29.07.2022г. данъци, които според чл.65. ал. 12 от ЗДДФЛ се
заплащат в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на
дохода т.е. до 30.04.2022 г. и 31.07.2022 г.
2
Освен невнесени данъци, с декларации Образец 6 дружеството
декларирало и дължими осигурителни вноски и данък върху доходите на
назначените в дружеството лица - невнесени до 08.08.2022 г. осигурителни
вноски и данък за месец 03.2022 г., м. 04.2022 г., м.05.2022 г. и м.06.2022 г.
Ищецът сочи, че са налице декларирани от задълженото лице данъчни и
осигурителни задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и КСО, които са дължими
към 08.08.2022 г., а видно от приложената справка за общите задължения на
„А.-****“ ЕООД, същите остават дължими и към 26.02.2024 г.
На следващо място в исковата молба се сочи, че са налице възмездни
сделки с имуществени права на длъжника „А.-****“ ЕООД, при които
даденото значително надхвърля по стойност полученото. Товарен автомобил,
марка „Ф.“, Модел „Т. к.“. peг. № ******* бил подаден за сумата от 600 лв. с
ДДС. при застрахователна стойност на същия в размер на 2100лв. т.е. на цена
над три пъти по-ниска от застрахователната стойност на
МПС, а товарен автомобил, марка „Ф. с per. № ****** - продаден на „П.“
ЕООД за сумата от 699,60 лв. с ДДС, при застрахователна стойност 3500 лв.
т.е. на цена пет пъти по-ниска от застрахователната стойност на автомобила.
Ищецът обръща внимание, че размерът на застрахователната стойност не е
реалната продажна цена на МПС, която в преобладаващите случаи е по-висока
и може да бъде определена само чрез експертиза и сравнителен анализ на
подобни МПС и тяхната пазарна стойност, които факти налагат извода, че
ощетяването на Държавата следва да се разглежда в още по-голям размер.
При тези твърдения, моли съдът да се произнесе с решение с което да
обяви осъществената покупко-продажба на МПС - товарен автомобил, марка
„Ф.“, Модел „Т. к.“, peг. № *******, Рама №************, двигател №
R3PA7L60681, цвят - ...., както и Товарен автомобил, марка „Ф.“, модел „С.“, с
per. № ******, Рама №**********, двигател- без номер, цвят - ....,
удостоверена е Договор за покупко-продажба на МПС от 08.08.2022г. от
нотариус Н. Д., с район на действие Районен съд-М., peг. № 677 на НК, с който
„А.-****“ ЕООД с ЕИК ********* продава на „П.“ ЕООД с
ЕИК *********, за недействителна по отношение на Държавата, на основание
чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и евентуално на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „А.-****“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват изцяло
като неоснователни. Според ответника не са налице основанията по чл. 216,
ал. 1, т. 2 ДОПК за недействителна по отношение на държавата покупко-
продажбата на товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Т. К.“, с peг. № *******,
рама № ************, двигател № R3PA7L60681, цвят „....“ и товарен
автомобил марка „Ф.“, модел „С.“, с peг. № ******, рама № **********,
двигател № БЕЗ НОМЕР, цвят „....“, обективирани в Договор за покупко-
продажба на МПС от 08.08.2022 г„ с нотариална заверка на подписите peг. №
2059 на Н. Д. - нотариус с per. № 677 на НК, с район на действие - района на
РС- М.. Не е спорно, че с посоченият договор за покупко-продажба на МПС,
„А.-****“ ЕООД продава на „П.“ ЕООД гореописаните товарни автомобили.
3
Излагат се съображения, че посочената в договора продажна цена, в размер на
600 лв. за първия автомобил и 699.60 лв. за втория автомобил, или общо
сумата в размер на 1299.60 лв., е действително уговорената и заплатена
продажна цена. Според ответника, даденото не надхвърля значително по
стойност полученото, по следните съображения: Видно от справка за
Амортизационни отчисления към 31.07.2022 г. на „А.-****“ ЕООД, товарен
автомобил марка „Ф.“, модел „Т. К.“ бил заведен като дълготраен материален
актив и балансовата му стойност е нулев размер, а товарен автомобил марка
„Ф.“, модел „С.“, предвид ниската стойност, на която е придобит от „А.-****“
ЕООД на 07.07.2021 г. - за 1200 лева с ДДС. Ответникът сочи, че за да се
определи реалната продажна цена на автомобила, се взимат предвид редица
фактори, в това число, а и не само - техническо и козметично състояние и
изминат пробег. В случая посоченият товарен автомобил бил ползван от „А. -
****“ ЕООД, за осъществяване на основният предмет на дейност - пощенски и
куриерски дейности.
Дружеството осъществявало търговско представителство на „Е. Е.“
ООД, за периода от 15.05.2013 г. до 01.07.2022 г. Търговското
представителство било прекратено със Споразумение към Договор по чл. 22
от ЗПУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от
01.05.2018 г. Съобразно фирмената политика на „Е.“, било забранена
продажбата на брандирани автомобили с рекламни елементи на „Е.“.
За да бъде продадено едно МПС, било необходимо преди това да се отстранят
всички рекламни елементи, които го свързват с куриерска фирма „Е.“, а
разходите за дебрандиране били високи, поради което кръгът на купувачите се
ограничавал само до търговски представители на „Е.“. Отделно от това
средният месечен пробег на всеки автомобил бил над 3500 км., което
допълнително влияело негативно върху продажната цена и водело до бързата
им амортизация.
Сочи се, че продавачът „А.-****“ ЕООД, закупил товарен автомобил марка
„Ф.“, модел „Т. К.“ на 08.05.2018 г. за сумата в размер на 5200 лева и продал
същия на 08.08.2022 г., за сумата в размер на 600 лева, а на 07.07.2021 г.
закупил товарен автомобил марка „Ф.“, модел „С.“ за сумата в размер на 1200
лв. и продал същия на 08.08.2022 г. за сумата в размер на 699.60 лв. В тази
връзка, ответникът не споделял твърдението на ищеца, че даденото
значително надхвърляло по стойност полученото.
Към момента на продажбата - 08.08.2022 г., товарен автомобил марка
„Ф.“, модел „Т. К.“ бил в лошо техническо и визуално състояние, същият имал
удар в предна дясна част и се нуждаел от ремонт, а товарен автомобил марка
„Ф.“, модел „С.“ бил с блокирал двигател и не бил в движение.
От друга страна към момента на реализиране на покупко-продажбата,
спрямо продавача не било инициирано изпълнително дело при публичен
изпълнител при ТД на НАП, като приложените към исковата молба справки за
налични активи били актуални към датата на изготвянето им - 23.02.2024 г., а
не към датата на разпореждане със собствеността на товарните автомобили -
4
08.08.2022 г. към която дата дружеството разполагало с касова наличност и
стока.
Ответникът счита, че не са налице основанията и по чл. 216, ал. 1, т. 6
ДОПК. Двете дружества не били свързани по смисъла на § 1, т. 3, буква „а“ от
ДР на ДОПК и същите притежавали самостоятелна правосубектност и
имущество. „А.-****“ ЕООД осъществявало търговско представителство на
„Е. Е.“ ООД, за периода от 15.05.2013 г. до 01.07.2022 г., прекратено със
Споразумение към Договор по чл. 22 ЗПУ за изпълнение на универсални и
неуниверсални пощенски услуги от 01.05.2018 г. Търговското
представителство на „Е. Е.“ ООД за офис в гр. З. след 01.07.2022 г. било поето
от „П.“ ЕООД и в тази връзка било извършено разпореждане със
собствеността на товарните автомобили, а не с цел нанасяне на вреда на
публичните взискатели.
По тези съображения, моли съдът да отхвърли предявените искове и
претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на втория
ответник - ,,П.“ ЕООД.
В осз ищецът и ответника ,,А.-****“ се представляват от пълномощници,
които поддържат депозираните от тях искова молба и отговор. Ответникът
,,П.“ ЕООД се представлява от адв. Д. /общ за двамата ответници/, който
оспорва иска.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Между страните по делото не се спори, а и от приетите по делото
писмени доказателства, се установява, че ,,А.-****“ ЕООД е декларирала
публични задължения по ЗДДС за данъчен период месец март 2022 г.; април
2022г.; май 2022г. и юни 2022г., които съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС са
дължими до 14 число на месеца, следващ данъчният период за който се
отнасят задълженията, т.е. съответно до 14.04.2022 г.; 14.05.2022 г.;14.06.2022
г. и 14.07.2022 г. Липсва спор и относно покупко-продажбата на процесните
МПС на съответната цена, съгласно Договор за покупко-продажба на МПС от
08.08.2022 г.
Видно от доказателствата по делото остават невнесени от „А. ****“
ЕООД и декларираните от него данъчни и осигурителни задължения с
декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2021г., с декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и
чл. 201, an. 1 ЗКПО за първото и второто тримесечие на 2022г., така и
данъчните и осигурителните задължения, декларирани с Декларации обр. 6 за
месец март, април, май и юни 2022 г. Същите, съгласно чл. 105 ДОПК са
дължими и се внасят в сроковете определени в съответния закон.
5
Видно обаче от приложената към исковата молба Справка за общите
задължения на „А. ****“ ЕООД, тези задължения не са внесени в бюджета към
датите на които задълженията са изискуеми.
На следващо място, ответникът „А.-****“ ЕООД се разпоредил с
притежавано от него имущество, като на 26.07.2022 г. с Договор за продажба
на МПС, продал на „Е.“ ООД, товарен автомобил марка „С.“, модел „Н. 1.4
ХДИ“ с peг. № ******, а на 08.08.2022 г. с продал на ответника в настоящото
произовдство „П.“ ЕООД, товарен автомобил, марка „Ф.“, модел „Т. к.“, peг.
№ *******, както и товарен автомобил, марка „Ф.“, модел „С.“, с peг. №
******.
Видно от Договор за покупко-продажба на МПС от 08.08.2022 г.,
продавачът – първият ответник, продава на купувача –втория ответник:
товарен автомобил, марка „Ф.“, Модел „Т. к.“, peг. № *******, рама №
************, двигател № R3PA7L60681, цвят – ...., както и товарен
автомобил, марка „Ф.“, модел „С.“, с peг. № ******, рама №**********,
двигател без номер, цвят - .... в движение, заедно с всички принадлежности
към тях се продават за сумата общо в размер на 1299,60 лв. /хиляда двеста
деветдесет и девет лева и 60 ст./ с ДДС, от които 600 лв. с ДДС е цената на
товарен автомобил, марка „Ф. с peг. № *******, и 699,60 лв. с ДДС е цената на
товарен автомобил, марка „Ф. е peг. № ******, заплатена преди подписване на
договора по банковата сметка на продавача в „Банка Д.“ АД.
За събиране на декларираните публични задължения от страна на ,,А.-
****“ ЕООД, публичният изпълнител при ТД на НАП П. образувал
изпълнително дело № *********/2022 г., като съобщение за това на длъжника
било връчено на 14.09.2022 г. по електронен път. За обезпечаване на
публичните задължения, били предприети и следните действия от публичният
изпълнител: С Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С220021-022- 0061890/14.09.2022г. /връчено по ел. път на 14.09.2022г./ бил
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на
дружеството в ТБ „Ю. Б.“ АД. С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С220021-022- 0061885/14.09.2022г. /връчено по ел. път на 14.09.2022
г./ бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки
на дружеството в ТБ „Банка Д.“ АД.
Спорът между страните се концентрира върху това към кой момент е
извършена оспорваната от ищеца покупко-продажба, както и относно това
дали в рамките на същата даденото от „А.-****“ ЕООД значително да
надхвърля по стойност полученото; както и дали сделката е извършена във
вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника
лице.
В хода на производството пред съда е разпитан свидетеля А. В. Ю., чийто
показания съдът цени на основание чл.172 от ГПК, предвид че същият е
свързан с управителите на търговците – ответници /съответно син на В. Ю.-
управител на ,,А.-****“ ЕООД, и брат на П. В. Ю.- управител на „П.“ ЕООД /.
Твърди, че при продажбата на двата автомобила същите били неизправни
и негодни за експлоатация – автомобилът „Ф. С.“ бил с повреден двигател,
6
който блокирал и се наложила подмяната му, а вторият автомобил „Ф.-Т.“ бил
продаден след настъпило ПТП, което го увредило. Описва подробно щетите и
състоянието на двата автомобила.
Показанията на свидетеля не се кредитират с вяра в тази му част,
доколкото показанията са изолирани и несъответстващи на събраните по
делото писмени доказателства – видно от Договор за покупко-продажба на
МПС от 08.08.2022 г., страните са възприели, че автомобилите са в движение,
което е в пълно противоречие със соченото от свидетеля, че са били ,,негодни
за експлоатация“. Отделно от това, не са налице доказателства относно това
автомобил „Ф.-Т.“ да е участник в ПТП, в което да са настъпили щетите,
посочени от свидетеля Ю.. Не са налице и доказателства за настъпила повреда
в двигателя на другия автомобил.
Видно от приетите по делото Писмо с вх. № 2986/04.12.2024г. и Писмо с
вх. № 3052/11.12.2024г., по описа на РС З., съответно на л.189 и 191 от делото,
не са регистрирани ПТП с посочените автомобили, предмет на сделка между
ответниците.
На следващо място, показанията на свидетеля Ю. са непълни и неясни
относно това какъв ремонт е извършен на участвалото МПС в твърдяното от
него ПТП. От една страна, свидетелят описва подробно щетите по него -,,
Освен видимите щети, които се виждат на снимките - броня, калник, капак,
фар, гума с джанта, имаше вреди и вътре по самия двигател. Бяха спукани
климатичен и охладителен радиатор, тъй като те са два. Беше изкривена
носещата греда и един носач.“ От друга страна обаче не сочи кой и къде са
извършени ремонтните дейности по МПС.
При преценка показанията на свидетелите съдът отчита наличието на
заинтересованост у свидетеля, която контрастира, както вече се посочи на
останалите писмени доказателства по делото. Съобразявайки това съдът не
дава вяра на показанията на свидетеля Ю. в коментираната част.
По отношение соченото от него като време на покупко-продажбата,
обвързаността между управителите на търговците-ответници, не са налице
предпоставки същите да не бъдат възприети.
Съобразявайки горното, Съдът намира за недоказани твърденията на
ответниците, че по време на продажбата на сочените МПС същите са били
неизправни, което обстоятелство да се е отразило на продажната, съответно
покупна цена. Освен това, ответниците не ангажират други доказателства в
подкрепа на възраженията си.
На следващо място, по делото е допусната и приета СТЕ, вкл.
допълнителна, заключението, по които е прието и неоспорено от страните.
Видно от заключението на в.л инж. Н., средната пазарна стойност на лек
автомобил, „Ф.“, модел „Т. К.“ с Per. № ********, към 08.08.2022г. /дата на
продажбата/ е в размер на 5 512 лева, при положение че не е извършен ремонт
на същия, предвид твърденията на ответниците. Доколкото в настоящото
производство такъв не е установен, а дори и да е извършен не става ясно от
кого и в какъв период, то Съдът приема, че средната пазарна стойност на лек
автомобил, „Ф.“, модел „Т. К.“ с Per. № ********, към 08.08.2022г. /дата на
7
продажбата/ е именно в размер на 5 512 лева.
По-нататък, в.л Н. сочи, че средната пазарна стойност на лек автомобил
,,Ф.“, модел ,,С.“ с рег. № ******, към 08.08.2022г. /дата на продажбата/ е в
размер на 8 731 лв.
Предвид, че по делото липсват доказателства за твърдяната неизправност
на автомобила, Съдът намира сочената пазарна стойност за релевантна.
По делото е допусната и назначена допълнителна СТЕ с поставени задачи
да се определи средна пазарна стойност на автомобилите като се вземат
предвид твърдяните ремонтни дейности, вкл. разходи за труд. Доколкото
обаче, както вече се посочи, липсват доказателства по делото за извършване
на ремонт и закупуване на отделни части и консумативи за процесните МПС,
то съдът не съобразява правните си изводи с допълнителната СТЕ.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства, заключение по СТЕ и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.
216, ал. 1, т. 2 ДОПК, съединен при условията на евентуалност с иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК от Н. а. за п. чрез Т. д. на НАП – П., в
качеството й на процесуален субституент на държавата, конститутивни искове
с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 6 ДОПК против „А.-****“ ЕООД и
„П.“ ЕООД за обявяване на относително недействителни по отношение на
държавата на следната разпоредителна сделка: покупко-продажбата на
товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Т. К.“, с peг. № *******, рама №
************, двигател № R3PA7L60681, цвят „....“ и товарен автомобил
марка „Ф.“, модел „С.“, с peг. № ******, рама № **********, двигател № БЕЗ
НОМЕР, цвят „....“, обективирани в Договор за покупко-продажба на МПС от
08.08.2022 г„ с нотариална заверка на подписите peг. № 2059 на Н. Д. -
нотариус с peг. № 677 на НК, с район на действие - района на РС- М..
Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на държавата
и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със
свое имущество, е по своята правна природа вид отменителен иск, което
следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл.
135 ЗЗД. Страните по увреждащата сделка са необходими задължителни
другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при възникнала между тях
съвместна пасивна процесуална легитимация.
С разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 и 6 ДОПК е уредена правната
възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни
спрямо нея сделки, сключени след датата на деклариране или на установяване
на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
8
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения:, а именно: възмездни сделки с имуществени права на длъжника,
при които даденото значително надхвърля по стойност полученото - т. 2, и
сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е
свързано с длъжника лице - т. 6.
За да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 2 или т. 6
ДОПК трябва длъжникът по едно декларирано или установено публично
задължение, след датата на декларирането му или установяването му,
съответно след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил
разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди
публичния взискател. Този фактически състав поражда правото на иск за
обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните
сделки или действия.
1. По главния иск, имащ правно основнаие по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК:
Основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК се обуславя от
следните материални предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на
държавата, декларирано или установено; 2/ сключването на сделка след датата
на деклариране или установяване на публичното задължение, съответно след
връчване на заповед за възлагане на ревизия; 3/ сделката да е с имуществени
права на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност
полученото.
На първо място, следва да бъдат обсъдени общите предпоставки
на отменителните искове по чл. 216 ДОПК, като от една страна бъде
установено наличието на публично вземане на държавата срещу длъжника,
декларирано или установено с влязъл в сила акт за установяване на публично
вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение, а от друга – сключването
от задълженото лице на сделка на разпореждане, следваща датата на
деклариране или установяване на публичните задължения, съответно
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са
установени публичните задължения.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на дата
08.08.2022г., е сключен договор за покупко-продажба на МПС. Посочената
дата не се оспорва от страните по делото и същата съдът приема за
достоверна, предвид и извършената нотариална заверка на подписите на
представляващите участниците в производството пред нотариус Н. Д. –
нотариус в района на РС М..
По делото се установи /без да се оспорва от страните/, че процесната
сделка е извършена след датата на деклариране от първия ответник „А. -****“
ЕООД на публични задължения по ЗДДС за данъчен период месец март 2022
г.; април 2022г.; май 2022г. и юни 2022г.
Ответниците релевират възражение затова че публичните задължения
9
към Държавата не са били установени към процесната дата. По делото е
приложено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от
ДОК с изх. № С220021-048-0105649/12.09.2022 г., което е изпратено до „А. -
****“ ЕООД, ЕИК ********* един месец след сключването на процесния
договор за покупко-продажба на МПС. Съобщението е от 12.09.2022 г., а
сделката е изповядана пред нотариус на 08.08.2022 г. , поради което считат, че
не е налице втората материална предпоставка по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК.
Съдът не споделя становището на ответниците, доколкото с измененията
на разпоредбата на чл.216, ал.1 от ДОПК /обн. с ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила
от 01.01.2021 г./, недействителни по отношение на държавата, съответно на
общините, могат да бъдат и сделки, сключени след датата на деклариране на
публичното задължение.
Съдът споделя становището на ищеца, че същите според чл. 89, ал. 1 от
ЗДДС са дължими до 14 число на месеца, следващ данъчният период за който
се отнасят задълженията, т.е. съответно до 14.04.2022 г.; 14.05.2022
г.;14.06.2022 г. и 14.07.2022 г. Видно от доказателствата по делото остават
невнесени от първият ни ответник „А. ****“ ЕООД и декларираните от него
данъчни и осигурителни задължения с декларация по чл. 92 от ЗКПО за
2021г., с декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, aл. 1 ЗКПО за първото и
второто тримесечие на 2022г., така и данъчните и осигурителните
задължения, декларирани с Декларации обр. 6 за месец март, април, май и
юни 2022 г.
Същите, съгласно чл. 105 ДОПК са дължими и се внасят в сроковете,
определени в съответния закон. Видно от приложената Справка за общите
задължения на „А. ****“ ЕООД, тези задължения не са внесени в бюджета към
датите на които задълженията са изискуеми, респ. до датата на процесната
продажба на двете МПС - 08.08.2022 г. въпреки, че декларациите са подадени
от задълженото лице и същите са изпълнителни основания според чл. 209,
ал.2, т. 2 ДОПК, което е и основание за образуване на изпълнително
производство по реда на ДОПК.
По-нататък, с оглед установяване наличието на горните предпоставки,
съдът дължи преценка относно това дали сделката е с имуществени права на
длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Процесният договор за покупко-продажба от 08.08.2022г. е акт на
разпореждане с принадлежащо на длъжника „А. - ****” ЕООД имуществено
право, поради което е и годно да бъде оспорено по този ред от неговите
кредитори, вкл. и от държавата.
При разглеждането на този иск следва да се извърши преценка на
равностойността на престациите към момента на сключването на сделките,
към който се поражда вещно-прехвърлителното им действие. Критерият
„равностойност” не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен
идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те
следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретното
10
имущество през релевантния период. Наличието на неравностойност, т. е.
несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото
имущество не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на
относителна недействителност. 3а да е налице такава, несъответствието
следва да бъде значително. Според практиката на ВКС не може да бъде
въведен единен критерии относно това, кое е „значително” - нито като
абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб. Дали
неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя
недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като
съдът следва да мотивира становището си и именно това становище подлежи
на инстанционен контрол (в този смисъл относно критерия „значително” при
съпоставяне стойностите на даденото и полученото в хипотезата на чл. 216,
ал.1, т.2 ДОПК е Решение № 107 от 14.11.2011г. по търг. дело № 742/2010г.,
ТК, І ТО на ВКС).
От анализа на съдържанието на договора за продажба се разбира, че
товарен автомобил „Ф.“ с per. № *******, е продаден на 08.08.2022 г. за сумата
от 699,60лв., а товарен автомобил „Ф.“, модел „Т. К.“ с peг. № ******* – за
сумата от 600 лв.
От приетите по делото експертни заключения по СТЕ се установява, че
към датата на извършеното прехвърляне действителната стойност на МПС е
както следва - средната пазарна стойност на лек автомобил, „Ф.“, модел „Т.
К.“ с Peг. № ********, към 08.08.2022г. /дата на продажбата/ е в размер на 5
512 лева, а средната пазарна стойност на лек автомобил ,,Ф.“, модел ,,С.“ с рег.
№ ******, към 08.08.2022г. /дата на продажбата/ е в размер на 8 731 лв.
Съпоставката между величините на пазарната цена на автомобилите и
тези, по които е сключен договора за покупко-продажба, обосновава
категоричен извод за неравновесие в стойността на насрещните престации по
атакуваната сделка в степен, при която да се приеме, че даденото по сделката
значително надхвърля по стойност полученото от длъжника. За пълнота
следва да се посочи, че този извод би останал непроменен дори да се приеме,
че стойността на МПС съответства на застрахователната им стойност, взета
предвид при изповядване на сделката на 08.08.2022г.
Освен това, с оглед представените в настоящето производство от
ответника „А.-****“ ЕООД Амортизационни планове/Амортизационни
отчисления за 2021 г. и 2022 г. следва да се посочи, че тези стойности
„отчетна стойност балансова стойност “ и „ начислена амортизация “ са
дефинирани от законодателя за целите на счетоводното отчитане на активите
на предприятието в Счетоводен стандарт № 4 - Отчитане на амортизациите,
поради което не се отнасят към разглеждания спор.
Съобразявайки гореизложеното, Районен съд З. намира за основателен иска с
правно основание чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК.
2. Предвид достигнатия извод за основателност на главния иск по чл.
216, ал. 1, т. 2 ДОПК, то не следва да бъде разгледан предявеният при
11
условията на евентуалност иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноските се следват единствено в полза на
ищеца. Формулираното от процесуалния представител на ищеца изявление,
отнасящо се до разноските, се свежда до претенция за присъждане на
заплатена такса в размер от 132 лв., съгласно ТТР към ЗЧСИ, и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.
Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответните страни
следва да се възложи отговорността да възмездят тези разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът е субект, освободен от заплащането
на държавна такса следваща се по предявените за разглеждане искове, като с
оглед резултата от произнасянето на съда тази такса трябва да се понесе от
ответните страни, като им бъде разпределена съобразно съответната сключена
сделка и продажната цена, която е уговорена между страните по тази сделка,
като размерът на таксата е равен на 1 % от стойността на движимото
имущество - съответните МПС. Така за продажбата на всеки от тях, таксата е
по 50,00 лв. Тези такси следва да се присъдят в полза бюджета на Районен съд
З.. Отделно от това, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и сумата
от 400 лв., представляващ възнаграждение по СТЕ, заплатено от бюджетните
средства на съда.
Воден от горното, Съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, по предявения от Държавата, чрез Т. д. на Н. а. за п. – П.,
срещу „А.-****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. З., ул. ,,Б.“ № ***, и „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. ,,Х. А.“ № **, иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2
ДОПК, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата сключения
между „А.-****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. З., ул. ,,Б.“ № ***, и „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. ,,Х. А.“ № **, Договор за покупко-продажбата на
товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Т. К.“, с peг. № *******, рама №
************, двигател № R3PA7L60681, цвят „....“ и товарен автомобил
марка „Ф.“, модел „С.“, с peг. № ******, рама № **********, двигател №
БЕЗ НОМЕР, цвят „....“, обективирани в Договор за покупко-продажба на
МПС от 08.08.2022 г„ с нотариална заверка на подписите peг. № 2059 на
Н. Д. - нотариус с peг. № 677 на НК, с район на действие - района на РС-
М..
ОСЪЖДА „А.-****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. ,,Б.“ № ***, и „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. ,,Х. А.“ № **, да заплатят в полза
на Т. д. на Н. а. за п. – П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от
12
492 лв., представляваща разноски направени за водене на делото пред
настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „А.-****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. ,,Б.“ № ***, и „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. ,,Х. А.“ № **, да заплатят в полза
на Районен съд З., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер от 100 лв.,
представляваща следваща се държавна такса за разглеждане на предявения
иск, от заплащането на която ищецът е освободен към момента на
предявяването му.
ОСЪЖДА „А.-****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. ,,Б.“ № ***, и „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. ,,Х. А.“ № **, да заплатят в полза
на Районен съд З., на основание сумата в размер от 400 лв. – възнаграждение
по СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________А.Ч._____________
13