Решение
гр. София, 15.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря А. Л., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7523 по описа за 2009 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 15, ал. 5 Закон за патентите и
регистрацията на полезните модели.
Ищците Н.Т.П.,
Н.Б.П. и Д.К.К. твърдят, че заедно по време на трудовите си правоотношения с
ответника изобретили „Метод за алкилиране на изобутон с бутени при недостиг на
изобутан”. Изтъква се, че изобретението е създадено в
периода 1996 г. – 1998 г. и е служебно, за същото е издаден патент за
изобретение № 64449 от 28.02.2005 г. и е въведено в експлоатация, като за
периода от 1.03.2004 г. до 31.12.2005 г. ответното дружество реализирало големи
печалби. Твърди се, че възнаграждение за ищците не било договорено, поради
което претендират да се изплати на всеки от тях сумата от 178 772, 13 лв.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба,
както и разноски.
Ответникът „Л.Н.Б.”
АД оспорва иска, като сочи, че е подаден след преклузивния срок по чл. 61, ал. 3 ЗПРПМ. Сочи, че няма данни методът да е бил действително
ползван. Оспорва размера на исковете. Твърди, че е изтекла погасителна давност
изцяло, респ. за периода от 1.03.2004 г. до 31.07.2007 г. Сочи, че изобретението
няма практическа ефективност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За безспорно в първото по делото
заседание е прието, че ищците са изобретатели, създали служебно изобретение, за
което е издаден патент № 64449, както и че на същите не е изплащано
възнаграждение.
По делото е представен сочения патент
за изобретение № 64449 от 28.02.2005 г., издаден от Патентното ведомство,
относно „Метод за алкилиране на изобутан
с бутени при недостиг на изобутан”.
Вписано е, че изобретението е заявено на 12.02.2001 г. от „Л.Н.Б.”
АД. В документите е посочено, че изобретателите са тримата ищци, заедно с още
две физически лица.
Представена е заповед №
60-00-2465 от 3.11.1998 г. на изпълнителния директор на „Н.” АД, с която
относно внедряване на „Използване на С4 фракции с недостатъчен изобутан в инсталация „Сярно-кисело алкилиране”,
считано от 1.11.1998 г. е наредено да се пристъпил към редовна експлоатация на
технологията, когато в суровината за алкилиране не
достига изобутан.
По делото е представено писмо, изходящо
от ищеца Н.Т.П., входирано
при ответното дружество на 17.10.2005 г. В същото е отправено искане за
започване на процедура по изчисляване на полагащите се на колектива възнаграждения,
като е посочено, че при липса на уведомление за предприетите действия по
искането в тримесечен срок, това ще бъде прието за отказ от изплащане. Повторни
писма със сходно съдържание са получени при ответника и на 12.05.2006 г. и на
6.11.2006 г.
Видно от разпореждане от
17.11.2005 г. е назначена работна група за определяне на ефективността от
използването на процесния патент № 64449.
Първата приета по делото техническа
експертиза на в.л. В.Г. е
дала становище, че при липсата на байпас отбора на алкилата
е 85, 82 %, т.е. при наличие на байпас добива на алкилат е намалял, а отбора на н-бутан се е увеличил от 8
,79 % на 10, 20 %. Установено е също, че за исковия период метода не е бил
използван непрекъснато – л. 258 от делото. Като общ извод е посочено, че
изобретението има отрицателен ефект, тъй като без използването му средния отбор
на целевия продукт е бил по-висок, както и че без работещ байпас ЦГФИ (централна
газово фракционираща инсталация) е работила по
ефективно и е произвеждала изобутан с по-голяма чистота.
СТЕ, изготвена от в.л. Г.Ц., е установила, че
процесния патентован метод за исковия период не е работил през м. ноември и м.
декември от 2004 г., като в останалото време инсталацията е работила с байпас.
Вещото лице е установило още, че в технологичните отчети на инсталация
„Сярно-кисело алкилиране” (СКА) е посочено, че не е
било осигурено достатъчно изобутанова фракция за алкилиране на цялото количество бутени.
Това според експертизата (л. 639) е от значение, тъй като повече алкилат би се получил при условие, че има достатъчно изобутан. Посочено е още, че спецификацията, изискваща минимално
85 % от изобутана, влиза в сила през 2009 г., а в
процесния период (който предшества това изискване) инсталацията е произвеждала изобутан с по-ниска чистота. Вещото лице е посочило (вкл. в
о.з.), че през целия период бутените
са били повече от изобутана, а целта на изобретението
е да се работи при недостиг на изобутан. Установено
е, че на ЦГФИ е повлияно отрицателно от използване на байпаса на изобретението.
По делото е приета комплексна СТЕ
на вещи лица М.Х., М.П., М. Г. и С.Х..
Експертите са проучили няколко метода за изчисляване на икономическия
ефект от използването на патента. Първият метод е предложен от ответника и
съставлява метод за изчисление на база зависимостта през процесния период между
себестойностите на продуктите от „Сярно-кисело алкилиране” (алкилат, нормален
бутан и пропан-бутан) и количеството суровина, преминала през байпаса. Този метод
(при който според твърдения на ответника използването на патента е довело до
отрицателен икономически ефект в размер на 1 146 685 лв.) вещите лица
са намерили за нецелесъобразен, тъй като не може да се търси зависимост между
себестойността на продуктите от „Сярно-кисело алкилиране”
и количеството на суровина, преминало през байпаса. При използване на втория
метод (при който за определяне на икономическия ефект се използва инструкция на
самия ответника за изчисляване на икономическия ефект от научно-технически
постижения), експертизата е посочила, че ефектът е в размер на
7 295 100 лв. Когато вещите лица са използвали трети метод на база
методика, утвърдена от ответника с Протокол за определяна на база за
изчисляване на икономическия ефект от внедряване на патент № 64449, ефектът е
определен на стойност от 4 232 300 лв. Вещите лица са се позовали на
приложено по делото разпореждане № 15-00-50-Р/17.10.2005 г. на „Л. Н.” АД за
назначаването на работна група, която е предложила методиката, както и на утвърден
протокол от 27.03.2006 г. (л. 83 и сл.), в който е посочен начин за определяна
на икономическия ефект – на база средна годишна себестойност на 2, 06 т произведен
стоков бензин А95Н, като се приспадне себестойността на 1, 65 т А92 Н, цената
на 0, 41 т. пропан-бутан, както и стойността на разходите за строително
монтажни работи по реализация на схемите и за доставка на антиполимеризант,
отнесен към 1 т преработена съгласно патентования метод суровина. Именно този
трети метод вещите лица са приели за подходящ при определяна на икономическия
ефект, който е изчислен на обща стойност 4 323 300 лв..
В о.з. е разяснено от
в.л. П., че този метод е съобразен с конкретни данни
за исковия период, а метод „две” е отчел константни съотношения, отнесени към
1999 г. На следващо място експертите са посочили, че осреднения процент за
справедливо възнаграждение на изобретателите е в размер на 12, 8 % от икономическия
ефект, съответно конкретно за всеки от ищците – 178 772 лв. Вещите лица
обаче (в последната си задача), съобразявайки икономическата ситуация в страна
от март 2004 г. до края на 2005 г. и съответните инфлационни индекси на НСИ са
приели, че размера на дължимото възнаграждение на всеки от ищците е в размерна
110 336 лв.
В техническата част на
комплексната експертиза е посочено, че ако в исковия период не е бил използван
патента, количеството на преработената суровина е щяло да бъде по-малко,
съответно да се получат 25 544 тона алкилат
по-малко. Посочено е, че използването на патента не предполага физическа загуба
на въглеводороди и не са установени увеличени енергийни разходи.
Между същите страни за периода от
17.04.2002 г. до 1.03.2004 г. отново е съществувал спор, за изплащане на
обезщетение, който е разрешен с влязло в сила решение, постановено по т.д. №
617/07 г., СГС, VІ-8. Със соченото решение ответникът е осъден да заплати на
ищците сумата от 74 954, 55 лв., като е прието,
че изобретението е внедрено в редовна експлоатация и същото е било съответно
използвано.
При така очертаната фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно определение № 915 от
3.06.2010 г., САС, 7 с-в, по гр.д. № 452/10 г., исковите претенции на ищците не
са погасени, тъй като предвидения в чл. 61, ал. 4 ЗПРПМ срок е неотносим към
настоящия казус. Ето защо следва да се приеме, че исковете са допустими, а
относно тяхната основателност съдът намира следното:
Съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗПРПМ изобретателят, който е създал служебно
изобретение, има право да бъде посочен и право на справедливо възнаграждение,
ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на
възнаграждението се вземат предвид: 1. печалбата, реализирана от всички видове
използване на изобретението по време на действието на патента; 2. ценността на
изобретението; 3. приносът на работодателя, изразяващ
се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното
оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ. В разглеждания
казус за безспорно е прието, че ищците имат качеството на изобретатели, създали
служебно изобретение, по време на изпълнение на трудовите им функции при
ответното дружество, както и че делът в изобретението на всеки от ищците
възлиза на 33 %. Няма спор също, че възнаграждение за изобретателите не е било
определяно и не е било изплащано. Данните по делото установяват (вкл. всички
приети експертизи), че патентования метод, създаден от ищците, е бил използван в
производствената дейност на ответника в процесния период, с изключение на
няколко месеца, които са изрично посочени от експертите. Този факт е приет и в
цитираното по-горе решение на СГС, което е обвързало страните по настоящия спор
със сила на присъдено нещо.
При формиране на крайните си
изводи съдът взе предвид данните на комплексната СТЕ, дадена от вещите лица М.Х., М.П., М. Г. и С.Х.. Същата е
работила при съблюдаване на изискванията на нормата на чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ и е
дала най-задълбочено изследване на поставените задачи, относими към спора.
Съдът приема, че вещите лица при използване на специалните си знания са дали
точна оценка на икономическия ефект
на изобретението, съобразявайки факта, че при изпълнение на редица
производствени процеси в крайна сметка за ответното дружество е било налице
реализирана печалба, обусловена от внедряването на процесния метод. В този
смисъл, множеството конкретни данни относно стойностите на съответните входящи,
изходящи и пр. продукти, съставки, суровини и пр. са от значение само и
доколкото от тях зависи реализацията на финансови постъпления при ответника.
Експертите са установили, че икономическия ефект за ответното дружество за
исковия период е на стойност над 4 милион лева, което е определящо относно
въпроса за основателността на предявените искове.
Настоящият състав приема, че
възнаграждението за ищците следва да се определи в размер на сумата от
110 336 лв. за всеки от тях, така както експертите от комплексната
експертиза са изчислили, съобразявайки дела на всеки от ищците в изобретението.
Тази стойност от една страна е предопределена от използването на метод № 3,
който е възприет като най-достоверен, отчитащ конкретни данни за исковия период
(за разлика от метод № 2, базиран на константни съотношения към 1999 г.) и
освен това съобразен с методика на самия ответник. Отделно от това съдът намира,
че следва да се възприеме крайния извод на експертите, които са редуцирали процесното
възнаграждение за всеки ищец, съобразявайки инфлационни индекси на НСИ,
относими към конкретната икономическа ситуация в страната за исковия период.
Посочената по-горе сума от
110 336 лв. е дължима за исковия период от 1.03.2004 г. до 31.12.2005 г.
Съдът обаче приема за основателно възражението на ответното дружество, че част
от исковата претенция е погасена по давност. Както вече е възприето в
цитираното по-горе решение на СГС, VІ-8 с-в, (вкл. потвърждаващото го решение на САС), в случая
е приложимо правилото за общата петгодишна давност, която не е била спирана или
прекъсвана в хипотезите на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Ето защо за исковия период от
1.03.2004 г. до 4.08.2004 г. (дата на исковата молба) претенциите на ищците се
явяват погасени по давност. На основание чл. 162 ГПК съдът приема, че
възнаграждението за ищците следва да бъде намалено със сумата от 32 451,
76 лв. (съответна на петмесечния период погасен по давност). При това положение
на всеки от ищците се следва сума от 77 884,24 лв. Съгласно чл. 15, ал. 5, т.
3, изр. 2 от ЗПРПМ възнаграждението
на ищците следва да се заплати от ответника, имащ качеството на работодател, който
в случая е и притежател на патента.
За пълнота следва да се отбележи,
че в случая не се касае до периодично плащане, поради което не следва да се
възприемат възраженията на ответника, основани на този характер на исковата
претенция (относно недопустимост на процеса и относно погасителната давност).
Претенцията на ищците има белезите на обезщетение за пропуснати ползи, като
начинът на определянето на същото е специално регламентиран (чл. 15 от ЗПРПМ).
С оглед изложените доводи и
предвид крайния извод, че част от исковите претенции са неоснователни, на
ищците се следват разноски в размер на 16 077, 09 лв., а на ответника - съответно сумата от 9 162, 95
лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ „Л.Н.Б.” АД,
ЕИК *********, да заплати на всеки от ищците Н.Т.П., ЕГН **********, Н.Б.П., ЕГН **********, и Д.К.К., ЕГН **********, сумите
от по 77 884, 24 лв., ведно със законната лихва от 4.08.2009 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния им предявен размер
от по 178 772, 13 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Л.Н.Б.”
АД да заплати на Н.Т.П., Н.Б.П. и Д.К.К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 16 077, 09 лв. като разноски.
ОСЪЖДА Н.Т.П.,
Н.Б.П. и Д.К.К. да заплатят на „Л.Н.Б.”
АД на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 9 162, 95 лв. като разноски.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: