№ 2065
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110110635 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИЛ. АНТ. Р. срещу ГД „И. Н.“, с
адрес в ***, с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация
и с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено, че спрямо
ищеца е осъществен акт на дискриминация, изразяващ се в отказ на Началника на Затвора в
гр. Варна да позволи на ищеца да ползва електроуреди, докато изтърпява наказанието
„доживотен затвор“, както и да бъде осъден ответникът да преустанови
дискриминационното поведение.
В исковата молба се излага следното: Ищецът изтърпявал наказание „доживотен
затвор“ в Затвора в гр. Варна. В местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ действа Заповед на министъра на правосъдието, уреждаща ползването на лични
вещи и предмети, които могат да се получават и ползват от търпящите наказание. Според
тази заповед ищецът имал право да ползва електроуреди – котлон и малка фурна за общо
ползване по ред, определен от началника на затвора. Ищецът изтърпявал наказанието си в
Затвора в гр. Плевен до 18.01.2018г., след което бил преместен в гр. Варна. През м. август
2016г. ищецът закупил един брой индукционен котлон, 1 бр. тенджера, 1 бр. тиган, които
ползвал до преместването му в гр. Варна. При постъпването му администрацията на затвора
в гр. Варна иззела предметите, с оглед на това, че началникът на затвора не разрешавал да се
ползват електроуреди. Били подавани многократно молби до началника на затвора да бъде
дадена възможност на ищеца да ползва закупените от него уреди. Било му отказвано всеки
път. Сочи се, че други търпящи наказание лица, при сходни обстоятелства, ползват без
проблем електроуреди. Това поведение води до нарушение на правата на ищеца, тъй като
последният е поставен в по – неблагоприятно положение от другите лица. Твърди се
дискриминация на признак "лично положение".
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът
се оспорва като неоснователен. Сочи се, че ищецът не е посочил признакът, по който е
дискриминиран. Освен това в цитираната Заповед на Министъра на правосъдието е
посочено, че вещите и предметите, които лишените от свобода могат да ползват и държат, се
определят с разрешение на Началника на Затвора. Предвид разрешителния режим
началникът на затвора в гр. Варна не е издал разрешение за внасяне на котлон и малка
1
фурна. Освен това търпящите наказание „доживотен затвор“ изпълняват наказанието в
обособени отделения с повишена сигурност, в която има отделна столова за хранене.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От писмо на Министерство на правосъдието, Главна дирекция „И. Н.“, Затвора-Варна,
с рег.№1867/09.08.2021г., заповед №ЛС-04-642/28.11.2018г. и списък с разрешени лични
вещи, предмети и хранителни продукти е видно, че посочените в т. 3, раздел III на списъка с
разрешени лични вещи и предмети – котлон и малка фурна за общо ползване могат да се
държат и ползват с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие, като същите се съхраняват в специално определени
помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора. Т.е. установява се
безспорно, че режимът на придобиване и ползване на котлон и малка фурна е разрешителен
– попада в правомощията на Началника на съответния затвор, като същият има право сам да
прецени следва ли да се уважи подобно искане на излежаващия присъда или не.
По делото е приложена Заповед Р-3 от 07.01.2020г., издадена от Министерство на
правосъдието, ГД „И. Н.“, Затвора в гр. София, относно реда и начина за внасяне, ползване и
съхраняване на котлон и малка фурна за общо ползване. В т.1 е посочено, че следва на
територията на всяка група да се обособят помещения „кухненски боксове“ за общо
ползване, както и че в зоната за повишена сигурност следва да се обособи кухненски бокс с
малка фурна и котлон, който да се ползва от отговорника или по определен график от
ИСДВР. В т. 3 посочено, че в зоната с повишена сигурност, във вр. с правния статус на
лишени от свобода, обвиняеми и подсъдими лица, които са настанени в постоянно
заключени помещения, се разрешава внасянето и ползването на индукционен котлон в
спалните помещения.
Безспорно е между страните, а и от Докладна записка от Началника на затвора в гр.
Плевен се установява, че ищецът И.Р. е закупил на 09.08.2016г. индукционен котлон, тиган и
тенджера от търговски обект – лавка магазин при затвора Плевен.
От писмо до Районен съд – Варна, изхождащо от Държавно предприятие „Фонд
Затворно дело“ се установява, че в затворническата лавка на затвора в гр. Варна се продават
варива като киноа, боб, леща, картофи, ориз, спагети, но след предварителна заявка от
лишените от свобода.
Видно от Заповед с номер 453 от 02.04.2018г. на Началника на затвора в гр. Ловеч на
лишените от свобода в зоната с повишена сигурност на корпуса на затвора Ловеч имат
право да съхраняват и ползват електроуредите, посочени в т.3, раздел 3 от заповед ЛС – 04-
1365 от 16.08.2017г., като е разрешено внасянето и ползването на единичен индукционен
котлон, парти грил с мощност до 800 вата, тиган и тенджера.
Видно от писмо с вх.№25408 от 14 април 2022 година от Министерство на
правосъдието, Главна дирекция „И. Н.“, Затвора Ловеч с рег.№113-1053/12.04.2022г., ведно
със заверени преписи от молби с рег. №286/05.02.18г., 2089/14.09.2018г., 819/18.03.2020г.,
1246/11.05.2020г. и с рег. №508/27.01.2021г., ищецът е поискал от началника на Затвора гр.
Варна да му бъдат предоставени един брой индукционен котлон, един брой тиган с капак,
един брой тенджера с капак и седем броя прибори за готвене. На молбите са отбелязани
резолюции – вещите да бъдат върнати на близките; в затвора в гр. Варна няма
обособено такова помещение.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М. С. С.,
който излага, че познава ищеца отдавна, от пребиваването му в Плевенския затвор
/12.08.2015г.-18.01.2018г./. Били са заедно в една група в затвора, в една килия, като
затворници, наказани с доживотен затвор, в зона с повишена сигурност. Свидетелят сочи, че
е лишен от свобода от 02.07.1993г. и от тогава е пребивавал в повечето затвори на
2
територията на Република България. Запознат е със заповед на министъра относно
разрешените вещи, относно създаването и оборудването на така наречените помещения за
готвене /кухненски боксове/. Поради пребиваването му в Затвора гр. Ловеч му е известно, че
в затворническата лавка се продават варива – боб, леща, ориз, гъби, всичките в сурово
състояние. Същите варива се продавали и в Затвора гр. София плюс кори за баница и пакети
с брашно. В Затвора гр. Плевен се продават спагети. Имало и сурови яйца. Излага, че докато
пребивавали в Затвора гр. Плевен на ищеца му било позволено да си закупи котлон,
тенджера, тиган, бъркалки и прибори, които е ползвал там до преместването му в Затвора гр.
Варна през 2018г. Запознат е, че и в Затвора гр. Ловеч е ползвал уреда. Позволявано е на
него и на другите затворници да ползват индукционен котлон и парти-грил в килиите, тъй
като в затвора нямало обособено място за кухненски бокс. В Затвора гр. София има
обособена кухня, в която има котлон и фурна, същата може да се ползва от всички
затворници, но отделно от това е разрешено да имат и индивидуално в килиите котлон и
фурна. Свидетелят излага, че знае как ищецът е придобил посочените съдове и котлон. Били
закупени от лавка в затвора, която е към „Фонд затворно дело“. В Затвора гр. Плевен имал
разрешение да ги ползва, ползвани са в килията, понеже нямало обособен кухненски бокс
там. Знае, че в Затвора гр. Варна не ги е използвал, защото там не разрешават котлони.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1
т.1 и т.2 от ЗЗДискр.
Налице е трайна практика на съдилищата в страната, както и на Върховния
касационен съд, а именно, че от значение за установяването на дискриминация е обективно
съществуващ недопустим резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от
Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни
изисквания. Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на
всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл.4 ал.1 от
Закона или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по
който Република България е страна.
Искът по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. е установителен по своя характер и целената с
неговото предявяване правна защита е с най - нисък интензитет. С този иск страната цели да
установи с влязъл в сила съдебен акт съответната дискриминационна проява.
Ищецът твърди дискриминация на признак "лично положение". В закона липсва
легално определение на защитения признак „лично положение“ и този признак няма
еднозначно съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай
на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган
еднакво. От съществено значение за доказване на дискриминация са сравними сходни
обстоятелства, при които са поставени лицата. В случая това са лица, поставени при
условията на лишаване от свобода при изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“.
Сравними сходни обстоятелства ще има винаги, когато се сравняват лишени от
свобода със същите наказания в един затвор, но не и в различни. Това е така, тъй като
затворите в отделни населени места имат различна архитектура, строени са по различно
време и с оглед на това и на други обективно обусловени причини, предоставят различни
битови условия за осъдените.
Видно от приетите и приложени по делото писмени доказателства, както и от разпита
на свидетеля М.С., се установи, че в Затвора гр. София, Затвора гр. Плевен, Затвора гр.
Ловеч е позволено използването на котлон и малка фурна, докато в Затвора гр. Варна такова
разрешение не е налице. В писмо на Министерство на правосъдието, Главна дирекция „И.
Н.“, Затвора-Варна с рег.№1867/09.08.2021г. е изложено, че Началника на Затвора-Варна
3
не е издавал разрешение за внасяне и ползване на котлон и малка фурна от лишени от
свобода, следователно в Затвора гр. Варна невъзможността за ползването им е налице
за всички лишени от свобода, пребиваващи там, без значение периода на наказанието
или съответния статус. Ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение
с останалите осъдени лица, изтърпяващи наказанието доживотен затвор в същия Затвор,
поради което не може да се приеме, че спрямо него е налице дискриминация по признак
лично положение. Предвид изложеното, няма как да се обоснове дискриминация на признак
"лично положение", тъй като и останалите лишени от свобода в Затвора Варна не могат да
ползват котлон и малка фурна. Не се установи по-неблагоприятно третиране на ищеца на
основата на личното му положение на осъден на доживотен затвор спрямо останалите лица в
сходно положение. Не е налице установено субективно отношение спрямо ищеца, което да
представлява дискриминация.
Нещо повече. Изрично бе установено, че котлон и малка фурна за общо ползване могат
да се държат и ползват с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие, като същите се съхраняват в специално определени
помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора. Т.е. режимът на
придобиване и ползване на котлон и малка фурна е разрешителен – попада в правомощията
на Началника на съответния затвор, като същият има право сам да прецени следва ли да се
уважи подобно искане на излежаващия присъда или не. Както бе посочено по – горе, макар
и началниците на други затвори да разрешават използването на котлон и малка фурна, това
не е задължение, което следва да изпълни и началника на затвора в гр. Варна. Последният
има пълното право да реши дали да даде такова разрешение или не. В случая липсва
нарушение на императивна законова или подзаконова разпоредба, която да обоснове
дискриминационно отношение спрямо настоящия ищец.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск по чл. 71, ал.1,
т.1 ЗЗДискр, което от своя страна води до неоснователност и на иска по чл. 71, ал.1, т. 2
ЗЗДискр, поради обусловеността му от уважаване на иска по чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр.
Предвид изложеното исковете следва да се отхвърлят
По разноските:
С оглед отхвърляне на предявените искове и на основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 200,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИЛ. АНТ. Р., ЕГН: **********, срещу Главна дирекция
"И. Н." иск за приемане за установено, че спрямо ищеца ИЛ. АНТ. Р. е осъществен акт на
дискриминация, изразяващ се в отказ на Началника на Затвора в гр. Варна да позволи на
ищеца ИЛ. АНТ. Р. да ползва електроуреди, докато изтърпява наказанието „доживотен
затвор“ в затвора в гр. Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИЛ. АНТ. Р., ЕГН: **********, срещу Главна дирекция
"И. Н." иск за осъждане на ответника Главна дирекция "И. Н." да преустанови
дискриминационното поведение, изразяващо се в отказ на Началника на Затвора в гр. Варна
да позволи на ищеца ИЛ. АНТ. Р. да ползва електроуреди, докато изтърпява наказанието
„доживотен затвор“ в затвора в гр. Варна.
ОСЪЖДА ИЛ. АНТ. Р., ЕГН: **********, да заплати в полза на Главна дирекция "И.
Н." с адрес в ***, сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
4
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5