Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми октомври,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Жени Стойчева ………………. и в
присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 536 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба от адв. Ф.П. ***, като особен представител на Т.Х.Т.
– ответник в производството по гр.д. № 6364/2018 г. по описа на Районен съд - П., срещу постановеното по същото дело съдебно
решение от 03.06.2019 г., с което на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК е признато
за установено съществуването на вземането на „***” ЕООД гр. П. към Т.Х. Т., от
гр. П., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
1663/18.04.2018 г. по ч.гр.д. № 2526/2018
г. по описа на П.ски районен съд. С въззивната жалба първоинстанционното
решение се атакува само в частта за разликата над сумата от 1649,09 лв. до общо
претендираната и присъдена със заповедта за изпълнение главница от 2690,70 лв.
и за разликата над сумата от 370,84 лв. до общо претендираната и присъдена със
заповедта за изпълнение лихва за забава
в размер на 646,53 лв., които разлики, присъдени съответно за периода
30.06.2011 г. до 16.04.2015 г. за главницата и 31.07.2011 г. до 16.04.2015 г.
за законната лихва за забава, въззивникът счита за погасени по давност на
основание чл. 111 б.“в“ от ЗЗД.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от назначения в първоинстанционното производство особен
представител на страната.
Ответникът по въззивната
жалба „*** ” ЕООД гр. П. счита жалбата за недопустима, като подадена от лице
без активна представителна власт и алтернативно изразява становище за нейната
неоснователност чрез пълномощника адв. Д.Ц. от САК. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата.
По възражението за недопустимост на
въззивната жалба настоящият съдебен състав вече се е произнесъл с определение № 1165 от 09.08.2019 г., поради което не следва да се произнесе по
същото и с настоящия съдебен акт.
Въз основа на съвкупна
преценка на доказателствата по делото и като взе предвид доводите на страните, въззивният
съд намира по същество жалбата за основателна, предвид следните съображения:
От данните по делото се установява, че по заявление на „***” ЕООД гр. П. в полза на дружеството е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2526/2018 г. по описа на П.ски районен съд,
срещу длъжника Т.Х.Т., от гр. П.. Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което
заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си по реда на чл. 422 от ГПК, което е сторено в указания срок.
Предмет на иска е установяване
дължимостта на присъденото със заповедта в полза на „***” ЕООД гр. П.
вземане за следните суми: сумата от 2 690,70 лв. - главница, представляваща стойността на
предоставени но неплатени ВиК услуги в имот с административен адрес: гр. П.,
ул. „***“ № ***, вх.***, ет. ***, ап. ***, с абонат Х. Т.Х., чийто наследник е Т.Х.Т.,
по фактури за периода от 30.06.2011 г. до 28.02.2018 г., сумата от 646,53 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2011
г. до 13.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 16.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и
разноските в заповедното производство.
Ответникът Т.Х.Т. е оспорил, чрез назначения му особен
представител в първоинстанционното производство – адв. Ф.П. ***,
основателността на предявения иск но само до размера на вземането за главница и
мораторни лихви, претендирани за периода
преди 16.04.2015 г., което вземане счита за погасено по давност на основание
чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, т.е. има се предвид краткия тригодишен давностен срок
както за лихвите, така и за главницата.
Направеното от ответника възражение
за погасяване по давност на част от претендираното вземане не е разгледано от
първоинстанционния съд, респективно липсва произнасяне по основателността на
същото.
С оглед въведения с жалбата предмет на въззивно обжалване, настоящият
съдебен състав приема, че във въззивното производство релевантните спорни въпроси са дали част от претендираното и присъдено със заповедта за изпълнение вземане
е погасено по давност, за какъв период и в какъв размер е същото.
С ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.дело
№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че и вземанията на водоснабдителните
дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност.
В случая размерът на дължимото
вземане за главница и мораторни лихви за периода от 16.04.2015 г. до 16.04.2018
г., т.е. вземането на кредитора, което не е погасено по давност, е определен с
приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. От заключението
е видно, че дължимата главница за този
период е в размер на 1 649,09 лв., а дължимата мораторна лихва за същия
период е в размер на 370,84 лв.
При това положение погасеното по
давност вземане за главницата се определя като разлика между общо претендираната
и присъдена със заповедта за изпълнение сума в размер на 2 690,70 лв. и
дължимата сума в размер на 1 649,09 лв., т.е. погасеното по давност
вземане за главница е в размер на 1041,61 лв. и за периода от 30.06.2011 г. до
16.04.2015 г. Погасеното по давност вземане за мораторни лихви представлява
разликата между общо претендираната и присъдена по заповедта за изпълнение сума
от 646,53 лв. и дължимата сума от 370,84 лв., съгласно заключението, при което
същото възлиза на сумата от 275,69 лв. и за периода от 31.07.2011 г. до
16.04.2015 г.
В този смисъл предявеният
установителен иск се явява основателен само за сумата от 1 649,09 лв. за
главница, дължима за периода 16.04.2015 г. – 16.04.2018 г., и за сумата от
370,84 лв. мораторни лихви за същия период.
Предвид гореизложените съображения
първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната му част за разликата от 2 690,70 лв. до
1 649,09 лв. и за периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г. по отношение
на главницата и за и за разликата от
646,53 лв. до 370,84 лв. и за периода от 31.07.2011 г. до 16.04.2015 г. по отношение на мораторните лихви, в която
част решението следва да бъде отменено и исковата претенция отхвърлена.
При този изход на спора решението на районния
съд следва да бъде отменено и в частта
му за присъдените разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част от иска, които са в общ размер на 672,36 лв., както и
направените в заповедното производство разноски, съобразно размера на
признатото за установено вземане, които са в общ размер от 292,29 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 786 от 03.05.2019
г., постановено по гр.д. № 6364/2018 г. по описа на П.ски районен съд, В
ЧАСТТА, с която е прието за установено на основание чл. 422 от ГПК, че Т.Х.Т.
дължи на „***“ ЕООД гр. П. следните суми: сумата от 1041,61 лв. – главница за периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г. и
сумата от 275,69 лв. – законна лихва за забава за периода от
31.07.2011 г. до 16.04.2015 г., както и В
ЧАСТТА за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност
предявеният от „***“ ЕООД гр. П., ЕИК ***,
срещу Т.Х.Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
сумата от 1041,61 лв. – главница, представляваща стойността на доставени, но
незаплатени *** услуги по фактури за
периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г., която сума съставлява разликата над
дължимата сума за главница от 1 649,09
лв. до общо претендираната сума за главница в размер на 2 690,70
лв., и за сумата от 275,69 лв. – законна
лихва за забава за периода от 31.07.2011
г. до 16.04.2015 г, представляваща разликата над дължимата сума за лихви за
забава от 370,84 лв. до общо
претендираната сума в размер на 646,53 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.04.2018 г. по ч.гр.д. №
2526/2018 г. по описа на П.ски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Т.Х.Т., от гр. П., ЕГН **********, да заплати
в полза на „***“ ЕООД, със седалище гр. П., ЕИК ***, сумата от 672,36 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска, както и
сумата от 292,29 лв., представляваща
направени в заповедното производство разноски, съобразно размера на признатото
за установено вземане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: