№ 1324
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100901822 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Главна дирекция „Н.П.“-МВР,
гр.София, бул.“****, представлявана от С.С. /юридическо лице, съгласно чл.38, т.1, вр. с
чл.37, ал. от Закона за МВР/ срещу „С.“ с.р.о. ЕИК ****, Република Словакия,
гр.Братислава, ул.“****, с която са предявени искове по чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
неустойка по чл.15 и чл.16 от Договор за обществена поръчка №328600-40514/29.06.2017г. и
по чл.86 от ЗЗД за заплащане лихва за забава, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 248 998,01 лева, представляващи неустойка по цитирания договор, сумата от
968,33 лева – лихва за забава за периода 20.08.2021г.-02.09.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендират се
и разноски по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за обществена поръчка рег.
№328600-40514/29.06.2017г., с предмет „Проектиране, изграждане и въвеждане в
експлоатация на система за автоматично разпознаване /идентификация/ на регистрационни
номера на МПС, инсталирана в служебни автомобили на МВР“, в изпълнение на проект,
финансиран по Българо-Швейцарската програма за сътрудничество. Изпълнител по договора
е „С.“ с.р.о., като съгл.чл.6 ал.1 от договора последното дружество има право да ползва като
подизпълнител „П.К.“ ООД, гр.София, ул.“****, ЕИК ****. Към договора били сключени
допълнителни споразумения рег.№328600-52610/31.08.2017г., рег.№3286р-
40848/03.10.2017г., рег.№3286р-52654/15.12.2017г. и рег.№3286р-40797/30.08.2018г. За
изпълнение на част от дейностите, заложени в техническата спецификация на обществената
поръчка е бил сключен договор за подизпълнение вх.№328600-43139/13.07.2017г. между
„С.“ с.р.о. и „П.К.“ ООД, като съгласно чл.6, ал.3 от договора за обществена поръчка за
работата на подизпълнителя изпълнителят отговаря като за своя работа. Съгласно
уговореното в чл.28 от договора спорове помежду им за имуществени права ще се отнасят за
разрешаване пред компетентния съд в гр.София. Твърди се, че по време на действието на
договора изпълнителят е бил уведомяван от ГДНП и областните дирекции на МВР за
възникнали недостатъци като неправилно работещи функционалности на въведената в
експлоатация система за автоматично разпознаване, забава при тяхното отстраняване
1
съгласно гаранционните условия и просрочени ежегодни метрологични проверки на
радарната система в Българския институт по метрология. Възложителят констатирал, че в
резултат на установените недостатъци и неотстранени гаранционни ремонти системата,
предмет на процесния договор не функционира. С писмо рег.№328600-34546/21.07.2021г.
ГДНП е отправила покана до ответника и подизпълнителя да се явят на 05.08.2021г. в
сградата на дирекцията за съставяне на констативен протокол съгл. чл.11 ал.1 от договора.
Изпълнителят бил поканен в срок до 23.08.2021г. да отстрани всички констатирани
недостатъци в системата, предмет на договора, както и да заплати обезщетение за забава. На
осн.чл.26 ал.2 от договора с писмо от 21.07.2021г. изпълнителят бил уведомен, че в случай
на забава в изпълнението с повече от 14 дни, възложителят ще счита договора за прекратен.
На насрочената среща на 05.08.2021г. присъствали представители на възложителя, на
изпълнителя и на подизпълнителя. Бил съставен протокол, към който били приложени
протоколи за извършени тестове на системата АИС „Трафик“, констатации по договора,
протокол от 27.10.2020г.и констативен протокол от 05.08.2021г. Бил връчен на ответника
протокол за размер на неустойката по чл.15 и чл.16 от договора в размер на 248 998,01лв.
Сумата била дължима на осн.чл.20 от договора от изпълнителя в срок от десет работни дни,
считано от датата на протокола. В предвидения срок ответникът не превел дължимата сума
по сметка на ищеца. С допълнителна молба от 03.08.2022г. ищецът прави уточнения в
исковата молба и навежда допълнителни факти.
В законов срок е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
предявения иск като излага подробни доводи за неоснователност. Твърди, че ищецът не е
посочил нито едно неизпълнение на конкретно задължение по договора, въз основа на което
претендира неустойка, както и не бил посочен период на претендираната неустойка.
Липсвала справка по чл.366 ГПК. Не оспорва, че е сключен процесния договор, както и
четири броя допълнителни споразумения. Сочи, че ищецът е представил договора и
споразуменията, но не и техническото и ценово предложение на ответника и самата
техническа спецификация на възложителя, тъй като договорът е сключен по реда на ЗОП.
Ищецът не е представил цитираните в споразуменията докладни записки. Липсвали и
приложенията към сключеното Допълнително споразумение №3286р-40794/30.08.2018г. в
което изрично ГДНП приема разработената система, предмет на претенцията за неустойка
по чл.16 от договора, установяващ, че през 2018г. разработената система за автоматична
идентификация на регистрационни номера на МПС /САИРН/, предмет на договора, е била
приета без забележки от възложителя. Поддържа, че представените към ИМ документи са
малка част от проведената между страните писмена кореспонденция по повод изпълнението
на сключения договор. Ответникът прави възражение в качеството си на изпълнител за
отпадане отговорността му на осн.чл.81 ал.1 ЗЗД. Твърди, че системата за автоматична
идентификация на регистрационни номера на МПС е инсталирана в съответните
предоставени от ГДНП автомобили е приета от възложителя като работеща и без забележки
през 2018г. Бил подписан приемо-предавателен протокол от 23.08.2018г., с който ищецът
като възложител е приел изпълнените дейности по договора без забележки – проектиране,
доставка, инсталация, конфигурация и пускане в опитна експлоатация с реални данни за 22
полицейски автомобила на САИРН на МПС; разработване на специализиран софтуер,
тестване и интегриране. Твърди се, че в сключеното Допълнително споразумение
№3286р-40794/30.08.2018г. страните констатирали забава в изпълнението. Според т.8 срокът
на изпълнение на договора бил изтекъл на 12.01.2018г., поради което изпълнителят
изпаднал в забава от 223 дни за периода 13.01.2018г. – 23.08.2018г. За тази забава
ответникът твърди, че е заплатил на ищеца неустойка по чл.15 от договора в размер на
121 813,75лв., която била изрично определена като окончателна. Сочи, че с писмо вх.№14 от
29.08.2019г. С. е било уведомено за претенции за неустойки – идентични с исковите, от
ГДНП, оформени в Протокол за размер на неустойка рег.№3286р-3812 от 28.08.2019г. С
него ГДНП е предявила претенция за неустойки по чл.15 и чл.16 от договора, идентични с
претенциите с протокол за размер на неустойка от 05.06.2021г., с което ответникът е заявил
несъгласие. Излага подробни аргументи за недължимост. По отношение претенцията за
неустойка по чл.16 от договора с довод за неработещи или некоректно работещи
2
функционалности на системата за автоматично разпознаване на рег.номера на МПС в
полицейските автомобили, сочи, че изпълнителят не е уведомен какъв е проблемът със
системата и от какви недостатъци страда тя, кои са неработещите или некоректно работещи
функционалности на системата. След почти две години, дни преди изтичане на
гаранционното обслужване през 2021г., с писмо от 21.07.2021г. ищецът предприел действия
във връзка с констатирана забава за гаранционно обслужване, некоректно работещи
функционалности и др. и е била отправена покана за среща на 05.08.2021г. След
проведената среща на 06.08.2021г. ответникът е уведомен за претенции за неустойки по
чл.15 и чл.16 от договора. Ответникът твърди, че е отговорил на претенциите, че системата
предмет на договора е приета от ищеца и е била въведена в реална експлоатация. Посочил е,
че за да бъдат отстранени възникналите гаранционни проблеми, те следвало да бъдат ясно и
недвусмислено посочени от страна на ГДНП. Посочил е, че в периода 30.08.2018г. –
05.08.2021г. имало редица подадени заявки за технически проблеми, по които било работено
и същите били отстранявани, т.е. оказвано е гаранционно обслужване във връзка с
нестабилно или неправилно управление на захранването като са посочени основанията за
това. Ответникът твърди, че е заявил на ищеца готовността си за отстраняване на проблеми
на САИРН след като същите бъдат индивидуализирани, както и готовност за сключване на
допълнително споразумение за гаранционна поддръжка. Ответникът оспорва изложените в
ИМ твърдения като неоснователни с подробни аргументи. Оспорва представения от ищеца
констативен протокол с рег.№3286р-40291 от 25.08.2021г. като неверен и в противоречие с
останалите представени доказателства и като неотносим към настоящия спор. Оспорва
претенцията на ищеца за неустойки по договора като неоснователна, като навежда
твърдения за нищожност на неустоечните клаузи. Направил е възражение да не се приемат
писмените документи, представени от ищеца като доказателства по делото като е изложил
съображения. Ответникът е представил писмени документи като доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорно
задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява и кредиторът може да иска
заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за които е договорена.
Неизпълнението следва да е конкретизирано като вид, срок, параметри. От друга страна, за
да е налице неизпълнение от страна на изпълнителя, същият следва да е бил уведомяван
надлежно съгласно договора /за да е узнал/ за всеки конкретен недостатък на системата.
Последното е необходимо, за да може изпълнителят да поправи недостатъка. От събраните
по делото доказателства – Докладна записка рег.№3286р-56884 от 20.12.2019г. на ГДНП,
Протокол рег.№3286р-25567 от 12.06.2020г. на ГДНП, Докладна записка рег.№3286р-26940
от 22.06.2020г. на ГДНП, Докладна записка рег.№3286р-45586 от 09.10.2020г. на ГДНП,
писмо от ищеца до ответника рег.№328600-26206 от 31.05.2019г., писмо от ответника до
ищеца рег.№328600-44968 от 16.09.2019г. се установява, че в периода на гаранционното
обслужване в действителност са възниквали грешки в системата, част от които са изправяни
от изпълнителя по договора /или неговия подизпълнител/, за друга част изпълнителят е
оспорвал, че са негова отговорност.
Претендираната от ищеца неустойка е за забава на изпълнение на задължения /чл.15
от договора/ и за лошо изпълнение /чл.16 от договора/.
Съгласно чл.15 от договора при забава на изпълнение на задълженията, изпълнителят
дължи неустойка в размер на 0,05% от общото възнаграждение за всеки просрочен ден. За да
бъде прието, че се дължи неустойка по този член следва да се установи: или неизпълнение в
срок на целия предмет на договора, или впоследствие възникнала конкретна неизправност в
системата като дата и параметри; освен това следва да се установи дата на уведомление до
изпълнителя за тази неизправност, липса на действие от страна на изпълнителя или забавено
такова действие. Само при установяването в конкретика на тези параметри може да бъде
установено дължи ли се неустойка, както и да се определи размерът й. В Допълнително
споразумение между страните рег.№3286р-40797/30.08.2018г., в т.8 и 9 същите са
3
констатирали забава за общото изпълнение /предмета/ по договора, като са се съгласили с
размера на дължимата тогава неустойка и са счели същата за окончателна. Следователно
претендираната в иска неустойка за забава е за отделни други задължения по договора от
страна на изпълнителя, възникнали след въвеждане в действие на системата за автоматично
разпознаване на регистрационни номера на МПС. В процеса обаче ищецът не доказа каква е
конкретната забава за всяко неизпълнено задължение на изпълнителя по договора, от което
да може да бъде определен размерът на неустойката. Действително в отделни документи,
изхождащи от ищеца /напр. Справка за констатирано забавяне при осигуряване на
гаранционна поддръжка от 26.08.2019г./ се посочват дни забава, но не бяха установени
уведомления до ответника /или до подизпълнителя/ за тези недостатъци, с които същият да е
запознат за всеки от твърдения недостатък в системата, който е следвало да се изправи,
съответно за който се твърди забава. При претендирана неустойка за забавено изпълнение
не е достатъчно ищецът да посочи юридическия факт, пораждащ вземането и неговия
размер, а е необходимо да уточни /съответно и докаже/ и периода на забавата /Решение
№143 от 22.12.2015 г. по т.д.№3118/2014 г., ТО на ВКС/. Ищецът следваше да установи при
всяко конкретно неизпълнение, че е уведомил изпълнителя по договора, колко дни
изпълнителят се е забавил или не е поправил в срок конкретния проблем в системата.
Горното не може да се определи със сигурност нито от Протокол рег.№328600-
53803/27.10.2020г. /подписан и от двете страни/, нито от приетите други доказателства,
установяващи единствено едностранни констатации от страна на възложителя, но не и
уведомление до или неправомерно поведение от страна на изпълнителя. От приетите по
делото доказателства може безспорно да бъде установено единствено забава от страна на
изпълнителя в периода 05.08.2021г.-23.08.2021г., а именно: на 05.08.2021г. страните
подписват Протокол рег.№3286р-36432 от същата дата, като в този протокол и
приложенията към него изпълнителят е уведомен за конкретни неизправности в системата и
му е даден срок до края на гаранционния срок /а именно 23.08.2021г./ да отстрани
недостатъците. Не се доказа, че изпълнителят е отстранил установените и узнати от него
недостатъци, напротив – с писмо, носещо дата 18.08.2021г., изхождащо от изпълнителя,
същият потвърждава, че знае за недостатъците, но излага правни и фактически аргументи
защо не би могъл да поправи същите до края на гаранционния срок. В тази връзка съдът
приема, че знаейки с конкретика за неизправности в системата, изпълнителят е в забава
единствено след дата 05.08.2021г., за който период /05.08.2021г.-23.08.2021г./ обаче
възложителят няма претенция за неустойка. Заведеният иск е за забава до 16.07.2021г., видно
от Протокол за размера на неустойката от 05.08.2021г., съставен от ГДНП.
Относно неустойката, претендирана по чл.16 от договора, същият предвижда, че при
лошо изпълнение изпълнителят дължи неустойка от 20% от стойността на некачественото
изпълнение. Некачественото изпълнение може да представлява цялата работа, извършена от
изпълнителя или част от нея. Ищецът не твърди, че изпълнителят не е изработил изцяло
работата си, напротив – работата е приета от възложителя без забележки с Протокол от
23.08.2018г.; впоследствие с Протокол за извършени тестове на системата /без дата/,
Протокол рег.№328600-53803 от 27.10.2020г., подписан от двете страни се констатира, че
само отделни функционалности на системата дават грешки. Т.е. може да се приеме, че
работата като цяло е била годна за предвиденото в договора предназначение. Следователно
претенцията на ищеца за неустойка по чл.16 от договора е за некачествено изпълнени части
от системата. За да бъде определен обаче размерът на неустойката следва да се определи
стойността на тази част от изпълненото, която е некачествена. Страната, търсеща неустойка
по договор не е длъжна да доказва действителния размер на вредите, които е претърпяла от
неизпълнението на договора, но тази страна следва да докаже фактите, породили
отговорността на другата страна, вкл. и каква част от работата е негодна. Както се посочи
по-горе от доказателствата по делото се установяват редица неизправности в системата в
периода от въвеждането й в експлоатация до датата на иска /част от които са изправяни, за
друга част не е поемано задължение за това/, но не беше установено от страна на ищеца
стойността на некачествената изработка, за да бъде съответно определен и размерът на
неустойката. С оглед това и при тази си претенция искът не се доказа.
4
С направените изводи съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Претендираните разноски се уважават съобразно изхода на спора. С оглед
направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за процесуалния
представител на ответника, съдът счита възражението за основателно. Възнаграждението
следва да се определи съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й преди изменението с ДВ бр.88/2022г.
доколкото разноските са сторени преди 04.11.2022г., а именно в размер на 6 530 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Главна дирекция „Н.П.“-МВР, гр.София, бул.“****
срещу „С.“с.р.о. ЕИК ****, Република Словакия, гр.Братислава, ул.“**** искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 248 998,01 лева, представляващи неустойка по
чл.15 и чл.16 от Договор за обществена поръчка №328600-40514/29.06.2017г. и сумата от
968,33 лева – лихва за забава за периода 20.08.2021г.-02.09.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Н.П.“-МВР, гр.София, бул.“**** да заплати разноски в
полза на „С.“с.р.о. ЕИК ****, Република Словакия, гр.Братислава, ул.“**** в размер на 6
530 лева /шест хиляди петстотин и тридесет/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5