№ 4098
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110131251 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 вр.
чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от [ЮЛ], ЕИК
[номер] за установяване по отношение на ответника [ЮЛ], ЕИК [номер]
съществуването на следните вземания: сумата от 692,80 лв., представляваща
задължение по договор за доставка на електрическа енергия от 10.06.2015
сключен с [ЮЛ] - в несъстоятелност, чието вземане е възложено на заявителя
с постановление за възлагане от 06.01.2021 г., постановено по търг. дело №
3343/2017 г. на СГС, ТО, VІ-19 с-в, ведно със законна лихва от 03.02.2021 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 207,86 лв. за периода
14.12.2017 г. до 03.02.2021 г. и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6619/2021 г. на СРС, 174
състав.
Ищецът поддържа, че е кредитор на ответника, като е придобил вземане
към него въз основа на постановление за възлагане №[номер] постановено по
т.д. №3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, с което са му възложени
вземанията на [ЮЛ] /в несъстоятелност/, произтичащи от доставка на
електрическа енергия. Сочи, че на 10.06.2015 г. между [ЮЛ] /в
несъстоятелност/ в качеството му на продавач и [ЮЛ] в качеството му на
купувач е сключен Договор за продажба на електрическа енергия,
1
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги,
съгласно който продавача продава активна нетна ел. енергия на цена от 85,50
лв. за МВ/часа, предоставя услугите „отговорност за балансиране“ и
„прогнозиране на потреблението“. Излагат се доводи, че продавачът е
доставял ел. енергия за месец 11.2017 г., която е фактурирал. Освен
стойността на доставеното количество ел. енергия са начислени и
допълнително начисляваните такси и услуги /които не се включват в цената
по договора, но се дължат съгласно действащото законодателство/
включително акциз, ДДС, такса „задължение към обществото“. Сочи се, че
изискуемостта на вземанията е настъпила, но ответникът не е заплатил
задълженията си. Тъй като в договора е уговорено плащане в срок до 14-то
число на месеца, следващ месеца на доставката, ищецът твърди, че се дължи и
лихва за забава. Изискуемостта на вземанията за доставената електрическа
енергия настъпила автоматично с изтичане на договорения в Договора срок за
плащане. Не било извършено плащане от ответника на сумата в размер на
692,80 лева. Претендират се разноски. Иска да бъде отхвърлено искането на
ответника в заповедното производство за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, в който прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: съществуването на
договорно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия с
праводателя му, изпълнението на задълженията на праводателя по него,
количеството и качеството на доставяната ел. енергия.
По възражението за давност на ответника в тежест на ищеца е да
докаже настъпване на обстоятелства, които са довели до спиране или
прекратяване на давностния срок.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е настъпил уговорения срок за плащане.
2
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че на 10.06.2015 г. между [ЮЛ] /в
несъстоятелност/ в качеството му на продавач и [ЮЛ] в качеството му на
купувач е сключен Договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги,
съгласно който продавача продава активна нетна ел. енергия на цена от 85,50
лв. за МВ/часа, предоставя услугите „отговорност за балансиране“ и
„прогнозиране на потреблението“, продавачът е доставил ел. енергия за месец
11.2017 г., която е фактурирал, като освен стойността на доставеното
количество ел. енергия са начислени и допълнително начисляваните такси и
услуги /които не се включват в цената по договора, но се дължат съгласно
действащото законодателство/ включително акциз, ДДС, такса „задължение
към обществото“. Стойността на вземането по процесната фактура е в размер
на 692,80 лв. и същото е възложено на ищеца по делото с постановление за
възлагане от 06.01.2021 г., постановено по търг. дело № 3343/2017 г. на СГС,
ТО, VІ-19 с-в. При така отделените като безспорни факти съдът прави правен
извод, че искът за главница е основателен.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
в чл. 11, купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена електрическа енергия до 14–то число на месеца, в който фактурата
е изпратена от търговеца на клиента, като при неизпълнение на задължението
в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Видно от
приетия като писмено доказателство комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия и балансиране на краен клиент ответникът се е съгласил
3
да получава ежемесечните фактури на електронен адрес, посочен в договора.
Видно от отговора на исковата молба ответника не оспорва получаването на
фактурата, като заявява, че процесното вземане е станало изискуемо към
14.12.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за
електрическа енергия са били дължими до 14–то число на месеца, в който
фактурата е изпратена от търговеца на клиента При това положение,
задължението за месец ноември 2017 г. се погасява по давност с изтичане на
тригодишен срок от настъпване на неговата изискуемост – 14.12.2017 г.
Следователно към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
заизпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК – 03.02.2021 г.
процесното вземане е било погасепо давност, поради което с оглед
своевременно направеното от ответника възражение, искът за главница
следва да се отхвърли.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите
от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, искът
за лихва е неоснователен, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни
задължения, поради което съдът намира, че искът за мораторна лихва следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор ответникът има право на разноски
и двете страни имат право на разноски. Ответникът претендира
разноски в размер на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
исковото производство, за което представя доказателства – договор за правна
помощ, в който е отбелязано, че сумата е получена в брой. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
4
съдът намира за основателно, поради липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Така мотивиран съдът намира, че следва да присъди
разноски на ответника в размер на 300 лв. за исковото производство. В хода
по същество ответника заявява, че претендира разноски и за заповедното
производство. Съдът намира, че доколкото по длеото липсват доказателства
такива да са сторени разноски по заповедното дело не следва да се
присъждат. По делото е представен договор за правна помощ, в който е
уговорено адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено по банков
път. Не са представени доказателства за извършено плащане на адвокатско
възнаграждение от ответника по заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 79 вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от
[ЮЛ], ЕИК [номер] за установяване по отношение на ответника [ЮЛ], ЕИК
[номер] съществуването на следните вземания: сумата от 692,80 лв.,
представляваща задължение по договор за доставка на електрическа енергия
от 10.06.2015 сключен с [ЮЛ] - в несъстоятелност, чието вземане е възложено
на заявителя с постановление за възлагане от 06.01.2021 г., постановено по
търг. дело № 3343/2017 г. на СГС, ТО, VІ-19 с-в, ведно със законна лихва от
03.02.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 207,86 лв. за
периода 14.12.2017 г. до 03.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6619/2021 г. на СРС, 174
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК [ЮЛ], ЕИК [номер] да
запалти на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5