№ 203
гр. Сливен, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500438 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Я., пълномощник на „
ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище и адрес на призоваване,
гр. София, бул. „ Витоша“, № 89Б против решение № 125/30.07.2021 г. по
гр.д. № 229/2021г. на Новозагорския районен съд, с което е бил отхвърлен
предявеният от въззивника против „АПИ – ОБЛАСТНО ПЪТНО
УПРАВЛЕНИЕ – СЛИВЕН“, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
бул. „ Хаджи Димитър“, № 41 осъдителен иск с правно основание чл.410 от
КЗ във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 294.00лв.представляваща стойността на заплатеното от
дружеството застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско +“във
връзка с щета № 44012312002679, ведно със законната лихва считано от
датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2020г.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Посочено е, че същото не е съобразено с приетите по делото доказателства,
1
както и че не е приложен правилно материалният закон. И свидетелските
показания, и писмените доказателства и заключението на изготвената по
делото автотехническа експертиза недвусмислено установявали, че
настъпилата щета е вследствие наличието на неравност на пътното платно, по
път за който отговорност носи АПИ. По делото било установено наличието на
застрахователно правоотношение, както и размерът на заплатеното по него
обезщетение. Механизмът на настъпване на ПТП бил напълно изяснен от
свидетелските показания, писмените доказателства и изготвената експертиза.
В случая не били налице условията за уведомяване на органите на полицията
за настъпилото ПТП. Не били налице и условията на чл. 408 от КЗ за отказ на
застрахователя да изплати обезщетение. Моли се да се отмени обжалваното
решение и да се уважат предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от н-к отдел „ Административно обслужване“ П. – пълномощник на Агенция
„ Пътна инфраструктура“, с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От
доказателствата по делото не се установявал механизмът на настъпване на
ПТП и причинно – следствената връзка между конкретната неравност по пътя
и настъпилото ПТП. По този начин липсвала предпоставката за уважаване на
иска по чл. 410 от КЗ – вредите да са причинени от виновно
действие/бездействие на служители на ответника. Според Общите условия
застрахованият бил длъжен да уведоми незабавно органите на МВР за
настъпилото застрахователно събитие и ако не извърши това, застрахователят
имал право да намали или да откаже да заплати обезщетение. Страната
посочва, че след като мястото на настъпване на ПТП представлява
относително прав участък от пътя, водачът на автомобила е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. Моли се
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Страните не са направили нови процесуални или доказателствени
искания.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният
представител адв.Славов в писмено становище до съда заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира
2
разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В
писмено становище процесуалният представител н-к отдел
„Административно обслужване“ - П. заявява, че оспорва жалбата и моли да се
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 17.08.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 31.08.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Пред районния съд е бил предявен иск с правно основание чл.410 от КЗ
във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 294.00лв.представляваща стойността на заплатеното от
дружеството застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско +“във
връзка с щета № 44012312002679.
В разпоредбата на чл.410, т. 2 от КЗ е предвидено, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Искът е регресен, а отговорността е безвиновна. За установяване
основателността на иска е необходимо въззивникът да установи по несъмнен
начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
него и застрахованото лице, настъпването на застрахователно събитие и
заплащането на застрахователното обезщетение, както и противоправно
3
бездействие от страна на лице, за което отговаря ответникът, в резултат на
което са причинени имуществените вреди на застрахованото МПС. Няма спор
между страните за това, че е съществувало валидно застрахователно
правоотношение между въззивника - застраховател и собственика на
автомобила – участник в ПТП. Между тях е била сключена застраховка
„Каско +“, която е била валидна към датата на настъпване на събитието.
Застрахователят е заплатил обезщетението на 20.05.2021 год.на стойност
279.00 лв.
Спорен по делото е въпросът къде е станало ПТП / отговорен ли е
ответникът за поддръжката на този участък от пътя? За разлика от
първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че мястото на
настъпване на ПТП е ясно установено. По делото е представен снимков
материал по реда на представяне на доказателствата по ГПК. Същите не са
оспорени. От тях се установява точният вид на щетата, както и видът и
приблизителният размер на неравността по пътя, за която се твърди, че е
причинила щетите. Представено е Уведомление за щета от 18.05.2020г., в
което са посочени точните координати на които на 16.05.2020г. е настъпило
ПТП – с. Кортен – с. Баня 42гр.35мин05.7 и 26гр.00мин.40.0“Е. Разпитаният
по делото свидетел М. също описва мястото на настъпване на ПТП – от с.
Кортен към Белия дом, на 200м. от м. „Мечия камък“, от с. Кортен посока на
с. Баните. Вещото лице лично е посетило мястото на настъпване на ПТП,
констатирало е наличието на твърдяната неравност попътното платно. С
оглед на всички тези доказателства, съдът намира за безспорно установено
мястото на настъпване на ПТП и това е пътят между с. Кортен и с.Баните.
Този участък от пътя е част от републиканската пътна мрежа и отговорността
за поддръжката ѝ е на ответното дружество.
Няма съмнение, че настъпилата щета е в причинно следствена връзка с
неправомерното поведение на ответника. Ако не е била дупката на пътя ПТП
е нямало да настъпи, а от това следва, че и щетите е нямало да бъдат
възстановени от застрахователя. Да се твърди, че ПТП е можело да бъде
избегнато като водачът спре автомобила си и като не е направил това той сам
е отговорен за настъпилото ПТП е абсурдно! Недопустимо е ответникът да се
стреми да черпи права от неправомерното си поведение!!! ВЛ е посочило, че
на процесния участък на пътя допустимата скорост е била 90км/ч, а за да спре
автомобила водачът е трябвало да се движи с 34км/ч. ( да може да възприеме
4
препятствието, да предприеме действия по спиране и автомобилът да спре).
Той не е бил в състояние, а и не е бил длъжен да предвиди, че на платното ще
има такава неравност.
Следва да се отбележи, че оплакванията от несъобщаване на органите на КАТ
за настъпилото ПТП и претенцията, че това води до основание за неплащане
на обезщетение са неоснователни. Случаите на задължително посещение са
посочени в чл.125 от ЗДвП ( 1.при произшествието има убит или ранен човек;
2.произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в
произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен
товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава
опасност за движението; има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите
права за управление на моторно превозно средство; 6. произшествието е с
участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или
на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на
нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на
отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди). В случая не е била
налице нито една от тези хипотези. Не е било необходимо ПТП да се съобщи
на КАТ. Не са налице основания за отказ да се плати обезщетение.
С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за
неправилно и законосъобразно и същото следва да бъде отменено, а
предявените искове ( главница – 294.00лв. – изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски и законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 13.11.2020г.) да бъдат уважени.
Съобразно правилата на процеса на въззивната страна следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за първа инстанция в размер на 618.00лв. ( ДТ
– 50.00лв., адвокатско възнаграждение – 168.00 лв., депозит за свидетел –
50.00лв. и възнаграждение за ВЛ – 350.00лв.). За въззивна инстанция на
въззивната страна следва да се заплатят деловодни разноски в размер на
5
25.00лв. – заплатена държавна такса и 168.00лв., адвокатско възнаграждение.
Съдът присъжда деловодни разноски в размер на 168.00лв., тъй като от
представената фактура № **********/17.08.2021г., е видно, че преведените с
нея суми се отнасят за два договора за правна защита и съдействие –
настоящият ********** и **********. Страната твърди, че е представила
списък по чл. 80 от ГПК, но такъв не е представен.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 125/30.07.2021 г. по гр.д. № 229/2021г. на
Новозагорския районен съд.
Вместо това
ОСЪЖДА „АПИ – ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – СЛИВЕН“,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „ Хаджи Димитър“, №
41 да заплати на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище и
адрес на призоваване, гр. София, бул. „ Витоша“, № 89Б по предявения
осъдителен иск с правно основание чл.410 от КЗ във вр. с чл.411 от КЗ, във
вр. с чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 294.00лв. представляваща
стойността на заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „
Каско +“ във връзка с щета № 44012312002679, ведно със законната лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2020г.
ОСЪЖДА „АПИ – ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – СЛИВЕН“,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „ Хаджи Димитър“, №
41 да заплати на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище и
адрес на призоваване, гр. София, бул. „ Витоша“, № 89Б деловодни разноски
за първа инстанция в размер на 618.00лв. ( ДТ – 50.00лв., адвокатско
възнаграждение – 168.00 лв., депозит за свидетел – 50.00лв. и възнаграждение
за ВЛ – 350.00лв.).
6
ОСЪЖДА „АПИ – ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – СЛИВЕН“,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „ Хаджи Димитър“, №
41 да заплати на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище и
адрес на призоваване, гр. София, бул. „ Витоша“, № 89Б деловодни разноски
за въззивна инстанция в размер на 25.00лв. – заплатена държавна такса и
168.00лв., адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7