МОТИВИ на ПРИСЪДА № 149 от 27.07.2017г.
Постановена по НОХД № 1395 от
2017 година
по описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението против подсъдимия П.П.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че:
На
19.11.2016г., в гр.Стара Загора, управлявал моторно превозно средство– лек
автомобил, марка ”Опел Кадет”, рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, в частност 0,64 на хиляда, установено по надлежния ред –
с техническо средство «Алкотест Дрегер 7510», № ARDN 0019, след като е осъден с
влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК – споразумение от
02.11.2006 г. по н.о.х.дело № 1647/2006 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора - престъпление по чл.343б, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Стара Загора в проведеното открито съдебно
заседание поддържа обвинението. Предлага на подсъдимия да се наложат
кумулативно предвидените наказания „лишаване
от свобода” и „глоба”, първото от които в размер около и над минималния, а
глобата предлага да бъде в размер на 1000 лева.
Подсъдимият
участва лично в производството. Не се признава за виновен. Не спори относно
фактите, че управлявал МПС на инкриминираната дата и място, съответно, че
управлявал след употреба на алкохол, установено с техническото средство. Обаче,
оспорва наличието на елечент от обективната страна на престъплението, а именно
наличието на влязла в сила присъда за деяние по ал.1 на същия законов текст,
поради което осъщественото от него деяние не било престъпление, а
административно нарушение. Подсъдимият моли да бъде оправдан. Представлява се и от служебен защитник, който пледира за постановяване
на оправдателна присъда, предвид липсата на осъждане за деяние по ал.1 на
чл.343б от НК. Изразява становище, че осъждането му за такова деяние било
заличено, т.е. подзащитният му бил реабилитиран, поради което това осъждане не
следва да се взема предвид в настоящият случай.
От
събраните в хода на наказателното производство
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като взе
предвид доводите и становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, съдът
намира за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият П.П.С., със снета по делото самоличност,
бил осъден по НОХД № 1647/2006г. по описа на РС – Стара Загора за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година и осем месеца, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и осем месеца, безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 150 часа за срок от една година. Присъдата е
влязла в сила на 02.11.2006г. На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК
било определено едно общо наказание по НОХД №1647/2006г. по описа на РС – Стара
Загора и по НОХД № 854/2006г. по описа на РС – Стара Загора /също за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК/.
Наказанието било изтърпяно на 14.06.2011г. /същото
било прекъсвано, тъй като в периода на изпълнението му подсъдимият С. търпял
наказания „Лишаване от свобода“ по други наказателни производства от общ
характер/.
На процесната дата, свидетелят П.И.В. и колегата му С.Г.Ч. – старши полицаи в група „ООР“ при Второ РУ – Стара Загора, били на работа за
времето от 20.15ч. на 18.11.2016г. до 08.15ч. на 19.11.2016г.
Около
01.00ч. на 19.11.2016г. в гр.Стара Загора, се движели по ул.“Васил Левски“ ,
когато до № 8 в посока запад забелязали да се движи л.а.“Опел Кадет“ с рег.№ *****. Подали сигнал
да водача да спре. След като се легитимирали, полицейските служители поискали
документите на водача и установили самоличността му – П. П. С., ЕГН ********** ***. Подсъдимият не представил
СУМПС, а само лична карта, като обяснил, че СУМПС му е било отнето. Св.В. и
служителят Ч. се обадили в ОДЧ на ОДМВР и поискали съдействие от екип на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, с оглед проверка на водача за
употреба на алкохол. При пристигане на мястото, където бил спрян за проверка
л.а.“Опел Кадет“ с рег.№*****, полицейският служител Р.Е.Г. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Стара Загора тествал с техническо средство – „Алкотест
Дрегер 7510“ с номер ARDN 0019, подсъдимият П. П. С., а уредът отчел резултат от 0,64 на
хиляда, наличие на алкохол. Полицаят Г. съставил на водача АУАН № 249554/19.11.2016г.
и той го подписал без възражения. Колегата на актосъставителя –служителят К. К.
връчил на подсъдимия и талон за медицинско изследване № 0018126/19.11.2016г.
При
извършената проверка в масивите на ОД на МВР-Стара Загора се установило, че
подсъдимият не е правоспособен, съответно не притежава валидно свидетелство за
управление на МПС.
Подсъдимият
не е дал кръвна проба, поради което именно отчетеният от техническото средство
резултат е меродавен за определяне концентрация на алкохол в кръвта на водача.
Изложената
фактическа обстановка и обвинението се подкрепят от събрания в хода на наказателното
производство доказателствен материал, а именно: показанията на изслушания в хода на съдебното
следствие свидетел П.В., отчасти от обясненията на подсъдимия дадени в хода на
съдебното следствие, в които лицето признава, че управлявал МПС след употреба
на алкохол, справка за съдимост, както и прочетените по реда на чл.283 от НПК протоколи
и други документи, приложени по досъдебно производство № 1228 ЗМ-440/2016
година по описа на ОД на МВР – Стара Загора, както следва: постановление за
образуване на досъдебно производство от 19.12.2016 г.; акт за установяване на
административно нарушение, бланков № 249554/19.11.2016 г.; екземпляр на талон
за медицинско изследване, бланков № 0018126/19.11.2016 г.; наказателно
постановление № 16-1228/001267/02.06.2016 г.; акт за установяване на
административно нарушение № 16-1228-001267/28.05.2016 г.; справка за
нарушител/водач от региона П.П.С. от 22.11.2016 г.; искане и справка за
съдимост, рег. № 4085/28.11.2016 г.; справка от Областна служба „Изпълнение на
наказанията” – сектор „Пробация” – звено Стара Загора, рег. № 0239/13.01.2017
г.; разпечатка на техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”; справка за СИ
преминали ПП в мястото на постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол от
06.06.2016 г.; справка от Регионална служба „Изпълнение на наказанията” –
сектор „Пробация” – звено Стара Загора, рег. № 0773/28.02.2017 г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
31.03.2017 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на П.П.С. от 31.03.2017г., които съдът кредитира с доверие. Измежду посочените
доказателства не са налице противоречиви по своята същност такива, което да
налага отделното им обсъждане.
Относно
процесуалната позиция на подсъдимия и неговия защитник, следва да се отбележи
следното:
Противно на тезата на защитата и на твърдението на самия
подсъдим, осъждането и последиците от него не са заличени, тъй като С. извършил
и други умишлени престъпления, поради което не е реабилитиран.
След влизането в сила на съдебния акт, с който било
определено общо и най-тежко наказание, посочено по-горе, за две деяния по
чл.343б, ал.1 от НК, извършени от подсъдимия в условието на реална съвкупност,
на 11.08.2007г. подсъдимият извършил престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което бил осъден по НОХД 1403 от 2007г. на РС-Стара Загора, като отново
му било наложено наказание „пробация”, с налагане на три мерки / задължителна регистрация по настоящ адрес,
задължителни периодични срещи с пробационен служител, безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 150 часа/ и трите мерки за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдебният акт влязъл в сила на 25.10.2007г. Видно от справка от ГД ”Изпълнение
на наказанията” /л.41 от материалите по
досъдебното производство/ общото наказание по НОХД № 1647 от 2006г. и НОХД
№ 854/2006г., двете по описа на РС – Стара Загора е с начало на изпълнението
24.07.2006г., но приключило едва на 14.06.2011г., по изтърпяване. Наказанието
пробация по НОХД 1403 от 2007г. на РС-Стара Загора започнало да се изпълнява на
15.06.2011г. и приключило на 21.07.2016г., поради изтичане на срока. Изрично, в
справката се сочи, че при изтърпяване и на двете наказания ПРОБАЦИЯ, изпълнението
на същите било прекъсвано, предвид факта, че подсъдимият П.П.С. търпял
наказания „лишаване от свобода”, наложени по други наказателни дела. Така
например по НОХД № 598 от 2008г. на РС-Стара Загора на подсъдимия било наложено
наказание СЕДЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за умишлено деяние от общ
характер, извършено на 15.11.2007г., със съдебен акт влязъл в сила на
04.06.2008г. Видно от справката за съдимост, наказанието било изтърпяно на
16.06.2008г., със зачитане на предварителното му задържане. На 23.07.2008г.
подсъдимият извършил друго тежко умишлено престъпление от общ характер, за
което по НОХД № 740 от 2008г. на ОС-Стара Загора, с присъда влязла в сила на
20.11.2009г. му било наложено наказание ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което
било изтърпяно на 02.03.2011г. Същата година, след освобождаването му от
затвора, на 18.10.2011г. подсъдимият извършил поредно умишлено престъпление от
общ характер, по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му било наложено
наказание „ПРОБАЦИЯ” по НОХД № 714 от 2012г. на РС-Стара Загора, в сила от
14.06.2012г. Видно от справка от ГД”Изпълнение на наказанията” /л.24 от досъдебното п-во/ наказанието,
включващо наложени три пробационни мерки /
задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с
пробационен служител, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200
часа годишно/, всяка от които за срок от ТРИ ГОДИНИ, започнало да се
изпълнява на 25.07.2016г. и очевидно към датата на процесното престъпление-
19.11.2016г. са изминали само около четири месеца от изтърпяване на
наказанието, респективно изпълнението му не било приключило. Следователно,
упоритостта на подсъдимия да извършва престъпления непрекъснато, дори по време
на изтърпяване на вече наложени наказания или непосредствено след тяхното
изпълнение, води до невъзможност за него да настъпи реабилитация, на нито едно
от основанията предвидени в закона. При това положение, така желаната от
подсъдимия и неговия защитник реабилитация относно осъждането му по НОХД № 1647
от 2006г. на РС-Стара Загора /за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК/
очевидно не може да настъпи, към датата на извършеното престъпление, предмет на
това дело.
П Р А В Н А К В А Л И Ф И К А Ц И Я:
С оглед на
изложената фактическа обстановка, съдът приема за установено по несъмнен начин, че с деянието
си, подсъдимият П.П.С. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно:
На
19.11.2016г., в гр.Стара Загора, управлявал моторно превозно средство– лек
автомобил, марка ”Опел Кадет”, рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, в частност 0,64 на хиляда, установено по надлежния ред –
с техническо средство «Алкотест Дрегер 7510», № ARDN 0019, след като е осъден с
влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК – споразумение от
02.11.2006 г. по н.о.х.дело № 1647/2006 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият е осъждан,
като по отношение правната квалификация на процесното деяние влияние оказва
осъждането му по НОХД № 1647 от 2006г. по описа на Районен съд- гр.Стара
Загора, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Предвиденият от законодателя надлежен ред за установяване
употреба на алкохол е регламентиран с правилата, установени в съответната
наредба за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС.
Като елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.2,
вр. ал.1 от НК в закона е посочено точно определена величина, а именно над 0.5
промила, за да бъде осъществен този състав. Следователно, точното й определяне
е от съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина
следва да се установи по несъмнен начин с предвидените от закона средства,
което според съда в настоящият случай е направено.
В случаят, подсъдимият не дал кръвна проба, която да се
подложи на анализ в съответна специализирана лаборатория, поради което е
меродавна установената концентрация с годно техническо средство. Концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по несъмнен начин по описания
по-горе способ, а и за това обстоятелство по делото не се спори.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като деецът
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с двата принципа в наказателноправната ни система- ПРИНЦИПА на
ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип, в специалният текст на НК, който криминализира процесното
деяние, за извършеното престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода
от една до пет години” и „глоба”
от 500 до 1500 лева.
Съгласно
чл.343г от НК във всички случаи на чл.343б от НК съдът постановява и лишаване
от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Съгласно вторият принцип, при определяне размера на наказанието,
съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото
конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението
и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът намира,
че в случая единственото смекчаващо вината обстоятелство е сравнително
ниската концентрация на алкохол, която е близо до прага за съставомерност на
деянието.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са: предишни осъждания за други деяния, които нямат отношение към
правната квалификация на процесното деяние. Следва да се посочи, че
обществената опасност на дееца в случаят е много висока и поради факта, че
многократно бил осъждан за престъпления против транспорта, съответно въпреки
наложените и изтърпени до момента наказания същият не се поправил и превъзпитал
към спазване на законите и добрите нрави.
Отчитайки горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална
превенция съдът, след като съобрази и обществената опасност на деянието и дееца,
наложи на подсъдимия наказание при наличие на посочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства НАД минималния размер предвиден в закона, а именно „лишаване
от свобода” за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба”, в размер на 600 /шестстотин/ лева. Предвид
факта, че подсъдимият е осъждан неведнъж на лишаване от свобода и съобразно
императивните норми на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, съдът определи първоначално „строг”
режим на изтърпяване на наказанието, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от
настоящата редакция на ЗИНЗС. В случаят, приложима е именно тази хипотеза, тъй
като настоящото деяние е умишлено по своя характер, а от изтърпяване на
предходното наложено и изтърпяно ефективно наказание „лишаване от свобода” не
са изтекли повече от 5 години, спрямо датата на извършване на процесното
престъпление. Видно от справката за съдимост на подсъдимия, на 15.01.2016г. бил
освободен от затвора, поради изтърпяване на общото наказание /три години лишаване от свобода/,
определено по НОХД № 176 от 2013г. по описа на ОС-Стара Загора и НОХД № 656 от
2013г. по описа на РС-Стара Загора, съответно към датата на престъплението,
предмет на настоящото дело -19.11.2016г. е изтекъл период по-малко от една
година. Съгласно настоящата редакция на ЗИНЗС в правомощието на съда не се
включва определяне вида на затворническото заведение, където следва да се
изтърпява наказанието, а този въпрос се решава от други органи.
По отношение наказанието „лишаване
от право да управлява МПС”, което задължително се налага по силата на
чл.343г от НК, във всички случаи на чл.343б от НК, съдът счита, че подсъдимият
не може да бъде лишен от права, които не притежава, с оглед липсата на такава правоспособност
да управлява МПС, поради което такова наказание не бе наложено на подсъдимия.
Според настоящият съдебен състав, този размер на наказанията е
достатъчно разумен, с оглед възрастта и другите характеристични данни на дееца,
респективно същият да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в
бъдеще поведението си, а също така тези санкции биха въздействала възпитателно
и предупредително и спрямо другите членове на обществото, поради което, съдът
намира, че с така определените по вид и размер наказания ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
По
делото не са направени разноски, което да налага присъждането им.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: