Р Е Ш Е Н И Е
№ 4260
08.11.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 895 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от И.М.Д. против „Нет Кредит” ООД се твърди,
че на *** И.Д. получила от ответното дружество сумата от 500 лв., като
получаването й било в резултат на направен опит за сключване на договор за
потребителски кредит от разстояние, който като краен резултат не бил сключен
поради допуснати нарушения на императивни разпоредби на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. Съдържа се в исковата молба позоваване на
чл.6 и чл.18, ал.2 от закона, както и на чл.13 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. Твърди се, че до сключване на договор не се е
стигнало, тъй като ищцата не използвала „квалифициран електронен подпис”, а и
нямало постигнато съгласие за използване на „обикновен електронен подпис”. Тъй
като разпоредбите за сключване на договор за заем от разстояние били
императивни, нарушаването им влечало нищожност на съглашението, поради липса на
съгласие. Дори да се приемело, че бил сключен договор за кредит, то отделни
негови разпоредби били нищожни. След получаване на сумата от 500 лв., ищцата
получила договор за потребителски кредит „До заплата” от ***. Договорената с
чл.11, ал.1 възнаградителна лихва в размер на 40,60 % била нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити. Съдържа се позоваване на чл.1, т.1
ПМС № 426/18.12.2014г., според който размерът на законната лихва е сбор от
основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. Видно от извлечението от сайта на
БНБ към 27.04.2015г., основният лихвен процент бил 0,01 %, или за година
размерът на законната лихва е 10.01 %. Тоест възнаградителната лихва било
видно, че надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочено е, че
договорената неустойка в размер на 4 лв. плюс 0,89 % от заемната сума за първия
ден от всеки лихвен период и 0,89 % от сумата за всеки следващ ден, била
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, материалния закон и поради
неравноправност. Противоречието с добрите нрави се извличало от
обстоятелството, че било невъзможно да се намерят поръчители за краткото време,
предвидено в договора, а освен това се стигало чрез тази клауза до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.
Начинът, по който била договорена неустойката, противоречал на основната й
функция да обезщетява вреди. Противоречала и на разпоредбата на чл.71 ЗЗД.
Посочено е, че ищцата е получила 500 лв., а е върнала 700 лв. Подлежащата на
връщане сума, която била платила по възнаградителната лихва, над сумата от 500
лв. била 50 лв., а неустойката – 150 лв. Направено е искане за постановяване на
решение, с което да се върнат недължимо платените суми от 50 лв. – платена при
липса на основание по клаузата за възнаградителна лихва в чл.11, ал.1 от
договор за потребителски кредит „До заплата” от ***, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
плащане, както и сумата от 150 лв. – платена при липса на основание по клаузата
за неустойка по чл.6 от договора от ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендирани са
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове. Несъстоятелни били твърденията, че договорът за кредит не е сключен. Съглашението било възникнало след съвпадане на волеизявленията на страните, изразени в електронна форма. На *** на интернет страницата на ответника била създадена заявка за потребителски кредит № *** от И.М.Д.. Заявката е била потвърдена, както и одобрена, а на клиента бил пратен имейл, съдържащ договора за кредит, стандартен европейски формуляр и общи условия. Лицето се запознало с тези документи и се съгласило с условията им посредством активиране на линка, посочен в имейла. Лицето приело и договора за кредит. Сумата от 500 лв. била преведена на кредитополучателя. Заявено е, че в случай, че се оспорва изложените от ответника твърдения относно извършената размяна на електронни съобщения, кореспонденция, линк за потвърждаване на договора за кредит, неговата активация, ответникът ще се възползва от правото си да поиска СТЕ относно техническото извършване на действията по сключване на договора. Неоснователни били твърденията за нищожност на възнаградителната лихва – същата била съобразена с разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, като лихвата била в размер на 40,60 % и била част от ГПР по кредита, който в общ размер възлизал на 49,09 %. Неоснователни били и твърденията за нищожност на неустойката. Ищцата не била изпълнила задължението си за предоставяне на гаранция в предвидените срокове и размер, поради което за нея възникнало задължението за плащане на същата. Неустойката била изключена от обхвата на ГПР, определен в ЗПК, не била част от неговата стойност и нямало предвидено ограничение на нейния размер. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит „До заплата” № *** от ***, сключен между „Неткредит” ООД и И.М.Д., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с предмет – предоставяне на потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лв., със срок на ползване * г. от датата на сключване на договора.
Представени са Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит „До заплата” на „Неткредит” ООД.
Представена е информация за заявката № ***, номер на потребител ***, сума 500 лв., период *** дни, дължима лихва 116.76 лв.
По делото е прието заключение на изготвената компютърна експертиза, според което според компютърната система на „Неткредит” ООД на *** в ***ч. е постъпила заявка № *** за сума в размер на 500 лв. с име И.М.Д., в която за кореспонденция са посочени телефонен номер *** и електронна пощенска кутия ***. Според компютърната система на дружеството на *** били изпращани кратки текстови съобщения до посочения телефонен номер, с посочените текстове на съобщенията. Посочено е, че е налице изходящо електронно съобщение, изпратено от посочената пощенска кутия. Изпратено е електронно съобщение до посочената пощенска кутия, според което договорът за кредит № *** от *** и Общите условия към него са прикачени документи към това електронно съобщение.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което при извършена справка в счетоводството на „Неткредит” ООД на вещото лице е представен договор за потребителски кредит „До заплата” № ***, съдържаща начислени и погасени суми, вносител на сумите и дата на плащане. Установено е, че общо платената сума по процесния договор е 806.05 лв., от които 500 лв. главница, 101.75 лв. лихва, 204.30 лв. неустойка за липса на предоставено обезпечение. На *** било отразено погасяване на лихва в размер на 16.68 лв. и неустойка за липса на предоставено обезпечение, в размер на 132.50 лв., като вносител на сумата била посочена И.М.Д.. На *** било отразено погасяване на лихва в размер на 16.68 лв. и неустойка за липса на предоставено обезпечение в размер на 71.80 лв., със същия вносител. Начислената неустойка била до ***, когато било предоставено обезпечението. На *** било отразено погасяване на лихва в размер на 68.39 лв. и главница в размер на 500 лв., като вносител на сумата бил посочен „Кредит гарант БГ” ООД. Посочено е, че разликата между получената в заем сума в размер на 500 лв. и общо платената сума в размер на 806.05 лв. била отразена за погасяване на договорна лихва в общ размер от 101.75 лв. и неустойка за липса на предоставено обезпечение в размер на 204.30 лв.
С определение от открито съдебно заседание на *** е допуснато изменение в размера на предявените искове за връщане на възнаградителна лихва и неустойка, съответно от сумите 50 лв. и 150 лв. на сумите от 33.36 лв. и 204.30 лв.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира за неоснователни изложените в исковата молба доводи, че в конкретния случай не се е стигнало до сключване на договор за заем, тъй като ищцата не използвала квалифициран електронен подпис и нямало постигнато съгласие за използване на т.нар. обикновен електронен подпис. От приложените по делото доказателства, включително и от приетото по делото заключение на изготвената компютърна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според настоящия състав се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит „До заплата“ № *** от ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата под формата на кредитна линия сумата от 500 лева - за срок от *** година, която ищцата се е задължила да върне в уговорения срок, като възнаграждението за ползване на всеки усвоен транш по кредита – годишна лихва е в размер на 40.60 % от главницата по кредита, съобразно чл.11, ал.1 от договора. Общият размер на дължимата сума по кредита е в размер на 703,04 лева, при ГПР 49,09%. В договора за кредит е уговорена клауза за неустойка, съгласно която ако кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно предвидения в ОУ към договора ред, той дължи на дружеството неустойка в размер на 4 лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки ден. Уговорено е, че неустойката се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане.
Основателен според съда обаче е доводът на ищцата за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва в размер на 40.60 %. Действително страните могат свободно да определят условията на договора, но тази тяхна свободна воля е ограничена от повелителните разпоредби на закона и на добрите нрави, съобразно разпоредбата на чл.9 ЗЗД. Към датата на сключване на процесния договор за заем – *** императивни разпоредби на закона по отношение на размера на възнаградителната лихва като договорно съглашение между страните е нямало, което обаче не означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна - потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Съдебната практика /напр. Решение № 906 от 30.12. 2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5093/2007г., II г.о./ приема, че съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Според Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове е основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента. След справка в сайта на БНБ се установява, че към момента на сключване на договора основният лихвен процент е 0.01 % или годишният размер на законната лихва е 10.01 %, тоест размерът на законната лихва надвишава повече от три пъти размера на законната лихва. Ето защо съдът намира, че клаузата за възнаградителната лихва е нищожна, поради нарушение на добрите нрави, поради което и осъдителният иск за нейното връщане е основателен и следва да бъде уважен, в претендирания размер от 33.36 лв., с оглед приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Ищцата претендира и връщане на платени суми за неустойка, с твърдения, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, материалния закон и поради нейната неравноправност. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Според чл.6, ал.1 от процесния договор в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 той дължи на дружеството неустойка в размер на 4 лева плюс 0,89 % от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено, като санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. С оглед гореизложеното съдът счита, клаузата на чл. 6 от процесния договор за заем се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, от което следва, че липсва основание за заплащане на сумата за погасяване на задължения, начислени въз основа на тази клауза и съответно същата подлежи на връщане. От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че сумата е платена от ищцата, както и нейния размер – 204.30 лв., поради което искът за връщане на посочената сума е основателен и следва да бъде уважен. С оглед уважаване на претенциите за главници, представляващи платени без основание суми, то следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – *** до окончателното им изплащане.
При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 100 лв. и 150 лв. възнаграждение за вещо лице. Претендира се и възнаграждение за адвокат, като в приложения договор за правна защита и съдействие е отразено, че доверителят е материално затруднено лице. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза, като нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не е необходимо да се провежда. Поради това и на основание Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, общият размер на възнаграждението е 600 лв., които следва да се присъдят на адв. Д.Б..
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10, със *** И. Н. Х. – С. да заплати на И.М.Д., ЕГН ********** *** сумата от 33.36 лева /тридесет и три лева и 36 ст./, представляваща получена без основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит „До заплата” № *** от ***, както и 204.30 лв. /двеста и четири лева и 30 ст./, представляваща получена без основание неустойка за непредоставена гаранция по договор за потребителски кредит „До заплата” № *** от ***, ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на подаване на исковата молба в съда – *** до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10, със *** И. Н. Х. – С.а да заплати на И.М.Д., ЕГН ********** *** сумата от 250 лв. /двеста и петдесет/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10, със *** И.Н. Х. – С. да заплати на адв. Д.Г.Б.,*** № * сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с
оригинала.
М.К.