Решение по дело №528/2015 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 455
Дата: 23 ноември 2015 г. (в сила от 4 януари 2016 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20154310200528
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2015 г.

Съдържание на акта

                                              

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         гр.Л., 23.11.2015 г.                       

          

                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията  НАХ дело № 528 по описа за 2015 година, за да  се произнесе, съобрази следното:

 

          Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 019 от 29.05.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Плевен е наложено на Г.М. ***, административно наказание на основание чл.128б, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР)– глоба в размер на 700 лева, за извършено нарушение на чл.31, ал.14, във връзка с чл.31, ал.7 от ЗБР.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат М. от ЛАК го е обжалвал в срок, като незаконосъобразно. В жалбата се излага, че постановлението противоречи на закона и е необосновано. Сочи се, че позволителното за сеч е било издадено от лицензиран лесовъд, в което позволително той е посочил очакван добив от имота в размер на 69 пл.куб.м. дървесина и че то е било издадено на неговия пълномощник. Счита, че именно маркиращия лесовъд е специалиста, който е следвало да прецени действителното състояние на насаждението и да го е маркирал така, че да бъдат спазени нормите от 30 % по наличния план-извлечение. Развива и други доводи в тази насока. Изтъква и също, че лесовъда не е извършил освидетелстване на сечището на място, както и че от РИОСВ Плевен също не са проверили на място, а АУАН и НП са издадени само въз основа на представен им протокол за освидетелстване на сечището. На следващо място твърди, че е налице разминаване и непълно описание на нарушението, като не е посочено какви лично той задължения не е изпълнил.

          В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат М., която поддържа жалбата с наведените в нея доводи. Представя писмена защита, в която подробно е развила доводите и тезата си за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна – РИОСВ Плевен, редовно призовани, се представляват от юристконсулт П., която пледира жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и се потвърди наказателното постановление. Оспорва твърденията на жалбоподателя и изтъква доводи в тази насока, развити в представена писмена защита. 

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.Н.Г., С.Ц.С., Х.И.П., Х.Г.Г. и Г.Т.С., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема следното от фактическа страна :

         Жалбоподателят Г.М.М., като наследник на Г.М. Г., б.ж. на с.Б., област Л., притежавал гора в ПИ № 06536.274.23, в землището на с.Б., област Л., попадаща в подотдел 422 „б”, с площ от 1,5 ха. Същата попадала в лесоустройствения проект /ЛУП/ на ДГС Л. за 2004 г., за който имало издадено Решение № 136 – ОС/2013 (изх.№ 383/23.04.2013 г.) на директора на РИОСВ Плевен, за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие /л.13/.

          С нотариално заверено пълномощно от 14.05.2012 г. /л.36/, жалбоподателят Г.М. упълномощил свидетелят Г.Т.С. да извърши от негово име сеч, извоз и продажба на дървесина от имот № 06536.274.23, подотдел 422 „б”, като заяви и получи позволително за сеч, сключи договор за сеч и извоз, както и да подава и получава от негово име всякакви документи и декларации необходими за извършване на сечта. Упълномощил го също така и да го представлява и пред всички ФЛ и ЮЛ, в т.ч. и РИОСВ.

          През месец март 2013 г. свидетелят Х.Г. изготвил план-извлечение за промяна на вида на сечта за имота с приложена към него обяснителна записка /л.14, 15 и 16/, с който предложил да бъде изведена сеч с прореждане с интензивност от 30 % или 41 пр.куб.метра дървесина. Същите свидетелят Г.С. представил в РИОСВ Плевен за съгласуване. С решение № ПН 136-ОС/2013 г. /л.13/ този план-извлечение бил одобрен от директора на РИОСВ Плевен с мотив, че не се очаква при провеждането на прореждане с интензивност от 30 % да се окаже значително отрицателно въздействие на природното местообитание в защитена зона „Деветашко плато”. Като задължително условие било поставено да не се превишава предвиденото в План-извлечението ползване. Така издаденото решение № ПН 136-ОС/2013 г. на РИОСВ Плевен било връчено на свидетеля Г.С., в качеството му на пълномощник на жалбоподателя М..

          В съответствие с дадените му по пълномощие права, на 22.05.2013 г. свидетелят Г.С., като пълномощник на жалбоподателя М., възложил на себе си, в качеството си на лицензиран лесовъд (у-ние № 3178/03.05.2011 г.), да маркира стоящата дървесина в имота, да експедира отсечената и да освидетелства сечището /л.35/. На същата дата, свидетелят С., действащ като пълномощник на жалбоподателя М., възложил с договор на свидетеля Х.Г.Г. да издаде позволително за сеч в имота и освидетелства сечището /л.34/.

          На 28.05.2013 г. свидетелят Х.Г. издал на свидетеля С. позволително за сеч № 0110826 /л.28/ за имота, в което посочил, че вида на сечта е прореждане и очаквания добив е 69.0 плътни кубически метра лежаща маса. Като срок за провеждане на сечта бил посочен периода от 31.05.2013 г. до 30.11.2013 година. От протокол за освидетелстване на сечище № 0091918 /л.29/ става ясно, че сечта в имота приключила на 21.06.2013 г., като действително отсеченото количество дървесина било 78.2 куб.метра. Протокола бил съставен от свидетеля Х.Г. в присъствието на свидетеля Г.С..

          С писмо изх.№ І-2-9634/22.12.2014 г. на РДГ Л. /л.59-61/, копие от горскостопанската програма, заповедта за утвърждаването й, както и позволителното за сеч и протокола за освидетелстване на сечището, били изпратени на РИОСВ Плевен и получени от тях на 29.12.2014 г. с вх.№ 6415. Било констатирано, че поставеното в решение № ПН 136-ОС/2013 г. условие да не се превишава предвиденото в План-извлечение ползване не е било спазено и отсечената от имота дървесина била в повече. На жалбоподателя М. била изпратена покана изх.№ 1424/27.02.2015 г., да се яви на 24.03.2015 г. в РИОСВ Плевен за съставянето на АУАН /л.11/, която той получил на 06.03.2015 г., видно от известие за доставяне /л.12/.     

          Тъй като на указаната дата жалбоподателят М. не се явил, свидетелката Г.Г. му съставила в негово отсъствие акт за установяване на административно нарушение № 019/24.03.2015 г., за това, че поставеното в решение № ПН 136-ОС/2013 г. условие да не се превишава предвиденото в План-извлечение ползване от 41 куб.метра не е било спазено и отсечената от имота дървесина била в размер на 78.2 куб.метра лежаща маса, т.е. превишението било с 37.2 куб.метра. Актосъставителката Г. приела, че с това Г.М. нарушил разпоредбата на чл.31, ал.14 от Закона за биологичното разнообразие. Като свидетели присъствали при установяване на нарушението се подписали С.С. и Х.П..

Актът бил връчен лично на жалбоподателя М. на 05.05.2015 година. Той го подписал, но не е вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е представил писмени такива.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление. Възприемайки описаните в акта обстоятелства, наказващият орган е приел, че с действията си Г.М. е нарушил разпоредбата на чл.31, ал.14, във връзка с чл.31, ал.7 от ЗБР. На основание чл.128б, ал.1 от ЗБР, наложил на жалбоподателя глоба в размер на 700 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № РД-49/20.01.2006 г. /л.62-63/ на Министъра на околната среда и водите.

В разглеждания казус безспорно са налице и доказани правно значимите факти, навеждащи на извода за извършено нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.14, във връзка с ал.7 от ЗБР. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията и доводите на жалбоподателя, развити в представената писмена защита, че не са били отчетени допустимите 10–15 % отклонения при таксирането на насаждението, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1-3 от Наредба № 6/2004 г. за устройството на горите и земите от ГФ. Това би бил основателен довод ако констатираното разминаване между разрешеното прореждане на насаждението в рамките на 30 % или 41 куб.м. от една страна и реално добитата дървесина в размер на 78.2 куб.метра лежаща маса от друга, не беше толкова фрапантно и съществено, а именно : превишение над разрешеното с 37.2 куб.метра. В никакъв случай, при такова превишение, не може да се обсъжда въпроса за допустимото според Наредбата отклонение. Ясно е, че това е било целенасочено поведение, целящо изсичане на повече от разрешеното количество дървесина.   

Съдът обаче намира, че неправилно и неоснователно за това нарушение е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г.М. и в този смисъл не могат да бъдат кредитирани аргументите на въззиваемата страна. Действително, нормата на чл.31, ал.14 от ЗБР визира като субект на задължението възложителя на план-извлечението за промяна на вида на сечта в имота и формално жалбоподателят М., като собственик на имота е такъв. Но съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична и в тежест на наказващия орган е да докаже не само факта на извършеното нарушение, но и наличието на виновно поведение на санкционираното лице. Вмененото на жалбоподателя нарушение е умишлено и за да се ангажира отговорността му, следва да се установи и докаже, че с конкретно свое поведение (действие или бездействие) е осъществил фактическият му състав. И двете форми на вина изискват знанието на всички елементи от състава на нарушението, за да може нарушителят да е предвиждал или да е бил длъжен и да е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая жалбоподателят М. е упълномощил свидетелят Г.С. да извърши всички правни и фактически действия необходими за осъществяване на сеч в имота, което последният и сторил. Липсват обаче каквито и да било данни, че М. е знаел първо, че имота му попада в природно местообитание „Балкано-панонски церови-горунови гори” и като такива са предмет на опазване в защитена зона „Деветашко плато”, че на следващо място се изисква план-извлечението за интензивността на сечта да се съгласува с РИОСВ, както и че разрешената от РИОСВ сеч е била не повече от 30 % прореждане на насаждението, т.е., че решение № ПН 136-ОС/2013 г. на директора на РИОСВ Плевен му е било известно. Сечта е била изведена от свидетеля Г.С., извоза на отрязаната дървесина също е бил организиран от него, съгласно дадените му права по пълномощие. На него също така му е било известно решение № ПН 136-ОС/2013 г. и забраната да не надвишава разрешения добив от 41 куб.метра. Но не може обаче да се презумира, че с оглед дадените пълномощия за фактически и правни действия, жалбоподателят се е съгласил и с евентуални незаконосъобразни такива от страна на пълномощника и вината на последния за тях да се счита за осъществено виновно поведение от страна на упълномощителя Г.М.. Една такава правна конструкция би била абсурдна и немислима и грубо нарушаваща прокарания в чл.24, ал.1 от ЗАНН базисен принцип, че административнонаказателната отговорност е лична. Категорично не може да се обсъжда въпроса и за допустителство, тъй като разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН конкретно и лимитативно сочи в кои случаи тази форма на изпълнителното деяние може да ангажира отговорност и кои са нейните адресати. Ясно е, че разглеждания случай не е такъв.

С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че липсват доказателства и че жалбоподателят Г.М. не е автор на нарушението на разпоредбата на чл.31, ал.14, във връзка с ал.7 от ЗБР. Ето защо, жалбата срещу НП № 019/29.05.2015 г. се явява основателна и следва да бъде уважена, а постановлението се отмени, като незаконосъобразно издадено.       

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                Р   Е   Ш   И   :

    

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 019 от 29.05.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Плевен, с което е наложено на Г.М. ***, ЕГН : **********, административно наказание – глоба в размер на 700 лева на основание чл.128б, ал.1 от ЗБР, за нарушение на чл.31, ал.14, във връзка с чл.31, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                    

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

                

        

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :