Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Л., 23.11.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 528
по описа за 2015 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 019
от 29.05.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите /РИОСВ/ - Плевен е наложено на Г.М. ***, административно наказание на
основание чл.128б, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР)– глоба в размер
на 700 лева, за извършено нарушение на чл.31, ал.14, във връзка с чл.31, ал.7
от ЗБР.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат М. от
ЛАК го е обжалвал в срок, като незаконосъобразно. В жалбата се излага, че постановлението
противоречи на закона и е необосновано. Сочи се, че позволителното за сеч е
било издадено от лицензиран лесовъд, в което позволително той е посочил очакван
добив от имота в размер на 69 пл.куб.м. дървесина и че то е било издадено на
неговия пълномощник. Счита, че именно маркиращия лесовъд е специалиста, който е
следвало да прецени действителното състояние на насаждението и да го е маркирал
така, че да бъдат спазени нормите от 30 % по наличния план-извлечение. Развива
и други доводи в тази насока. Изтъква и също, че лесовъда не е извършил
освидетелстване на сечището на място, както и че от РИОСВ Плевен също не са
проверили на място, а АУАН и НП са издадени само въз основа на представен им
протокол за освидетелстване на сечището. На следващо място твърди, че е налице
разминаване и непълно описание на нарушението, като не е посочено какви лично
той задължения не е изпълнил.
В съдебното
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адвокат М., която поддържа жалбата с наведените в нея доводи. Представя писмена
защита, в която подробно е развила доводите и тезата си за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна – РИОСВ Плевен,
редовно призовани, се представляват от юристконсулт П., която пледира жалбата
да бъде оставена без уважение, като неоснователна и се потвърди наказателното
постановление. Оспорва твърденията на жалбоподателя и изтъква доводи в тази
насока, развити в представена писмена защита.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Г.Н.Г., С.Ц.С., Х.И.П., Х.Г.Г. и Г.Т.С.,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема
следното от фактическа страна :
Жалбоподателят
Г.М.М., като наследник на Г.М. Г., б.ж. на с.Б., област Л., притежавал гора в
ПИ № 06536.274.23, в землището на с.Б., област Л., попадаща в подотдел 422 „б”,
с площ от 1,5 ха. Същата попадала в лесоустройствения проект /ЛУП/ на ДГС Л. за
С
нотариално заверено пълномощно от 14.05.2012 г. /л.36/, жалбоподателят Г.М.
упълномощил свидетелят Г.Т.С. да извърши от негово име сеч, извоз и продажба на
дървесина от имот № 06536.274.23, подотдел 422 „б”, като заяви и получи
позволително за сеч, сключи договор за сеч и извоз, както и да подава и
получава от негово име всякакви документи и декларации необходими за извършване
на сечта. Упълномощил го също така и да го представлява и пред всички ФЛ и ЮЛ,
в т.ч. и РИОСВ.
През месец
март
В
съответствие с дадените му по пълномощие права, на 22.05.2013 г. свидетелят Г.С.,
като пълномощник на жалбоподателя М., възложил на себе си, в качеството си на
лицензиран лесовъд (у-ние № 3178/03.05.2011 г.), да маркира стоящата дървесина
в имота, да експедира отсечената и да освидетелства сечището /л.35/. На същата
дата, свидетелят С., действащ като пълномощник на жалбоподателя М., възложил с
договор на свидетеля Х.Г.Г. да издаде позволително за сеч в имота и
освидетелства сечището /л.34/.
На 28.05.2013
г. свидетелят Х.Г. издал на свидетеля С. позволително за сеч № 0110826 /л.28/
за имота, в което посочил, че вида на сечта е прореждане и очаквания добив е
69.0 плътни кубически метра лежаща маса. Като срок за провеждане на сечта бил
посочен периода от 31.05.2013 г. до 30.11.2013 година. От протокол за
освидетелстване на сечище № 0091918 /л.29/ става ясно, че сечта в имота
приключила на 21.06.2013 г., като действително отсеченото количество дървесина
било 78.2 куб.метра. Протокола бил съставен от свидетеля Х.Г. в присъствието на
свидетеля Г.С..
С писмо
изх.№ І-2-9634/22.12.2014 г. на РДГ Л. /л.59-61/, копие от горскостопанската
програма, заповедта за утвърждаването й, както и позволителното за сеч и
протокола за освидетелстване на сечището, били изпратени на РИОСВ Плевен и
получени от тях на 29.12.2014 г. с вх.№ 6415. Било констатирано, че поставеното
в решение № ПН 136-ОС/2013 г. условие да не се превишава предвиденото в
План-извлечение ползване не е било спазено и отсечената от имота дървесина била
в повече. На жалбоподателя М. била изпратена покана изх.№ 1424/27.02.2015 г.,
да се яви на 24.03.2015 г. в РИОСВ Плевен за съставянето на АУАН /л.11/, която
той получил на 06.03.2015 г., видно от известие за доставяне /л.12/.
Тъй като
на указаната дата жалбоподателят М. не се явил, свидетелката Г.Г. му съставила
в негово отсъствие акт за установяване на административно нарушение № 019/24.03.2015
г., за това, че поставеното в решение № ПН 136-ОС/2013 г. условие да не се
превишава предвиденото в План-извлечение ползване от 41 куб.метра не е било
спазено и отсечената от имота дървесина била в размер на 78.2 куб.метра лежаща
маса, т.е. превишението било с 37.2 куб.метра. Актосъставителката Г. приела, че
с това Г.М. нарушил разпоредбата на чл.31, ал.14 от Закона за биологичното
разнообразие. Като свидетели присъствали при установяване на нарушението се
подписали С.С. и Х.П..
Актът бил връчен лично на
жалбоподателя М. на 05.05.2015 година. Той го подписал, но не е вписал
възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е представил писмени такива.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление. Възприемайки описаните в
акта обстоятелства, наказващият орган е приел, че с действията си Г.М. е
нарушил разпоредбата на чл.31, ал.14, във връзка с чл.31, ал.7 от ЗБР. На
основание чл.128б, ал.1 от ЗБР, наложил на жалбоподателя глоба в размер на 700
лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № РД-49/20.01.2006 г. /л.62-63/ на Министъра
на околната среда и водите.
В разглеждания казус безспорно
са налице и доказани правно значимите факти, навеждащи на извода за извършено
нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.14, във връзка с ал.7 от ЗБР. В тази
връзка не могат да бъдат споделени възраженията и доводите на жалбоподателя,
развити в представената писмена защита, че не са били отчетени допустимите
10–15 % отклонения при таксирането на насаждението, съгласно разпоредбата на
чл.44, ал.1-3 от Наредба № 6/2004 г. за устройството на горите и земите от ГФ.
Това би бил основателен довод ако констатираното разминаване между разрешеното
прореждане на насаждението в рамките на 30 % или 41 куб.м. от една страна и
реално добитата дървесина в размер на 78.2 куб.метра лежаща маса от друга, не
беше толкова фрапантно и съществено, а именно : превишение над разрешеното с
37.2 куб.метра. В никакъв случай, при такова превишение, не може да се обсъжда
въпроса за допустимото според Наредбата отклонение. Ясно е, че това е било
целенасочено поведение, целящо изсичане на повече от разрешеното количество
дървесина.
Съдът обаче намира, че
неправилно и неоснователно за това нарушение е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Г.М. и в този смисъл не могат да бъдат кредитирани
аргументите на въззиваемата страна. Действително, нормата на чл.31, ал.14 от
ЗБР визира като субект на задължението възложителя на план-извлечението за
промяна на вида на сечта в имота и формално жалбоподателят М., като собственик
на имота е такъв. Но съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН,
административнонаказателната отговорност е лична и в тежест на наказващия орган
е да докаже не само факта на извършеното нарушение, но и наличието на виновно
поведение на санкционираното лице. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
умишлено и за да се ангажира отговорността му, следва да се установи и докаже,
че с конкретно свое поведение (действие или бездействие) е осъществил
фактическият му състав. И двете форми на вина изискват знанието на всички
елементи от състава на нарушението, за да може нарушителят да е предвиждал или
да е бил длъжен и да е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
В случая жалбоподателят М. е упълномощил свидетелят Г.С. да извърши всички
правни и фактически действия необходими за осъществяване на сеч в имота, което
последният и сторил. Липсват обаче каквито и да било данни, че М. е знаел
първо, че имота му попада в природно местообитание „Балкано-панонски
церови-горунови гори” и като такива са предмет на опазване в защитена зона
„Деветашко плато”, че на следващо място се изисква план-извлечението за
интензивността на сечта да се съгласува с РИОСВ, както и че разрешената от
РИОСВ сеч е била не повече от 30 % прореждане на насаждението, т.е., че решение
№ ПН 136-ОС/2013 г. на директора на РИОСВ Плевен му е било известно. Сечта е
била изведена от свидетеля Г.С., извоза на отрязаната дървесина също е бил
организиран от него, съгласно дадените му права по пълномощие. На него също
така му е било известно решение № ПН 136-ОС/2013 г. и забраната да не надвишава
разрешения добив от 41 куб.метра. Но не може обаче да се презумира, че с оглед
дадените пълномощия за фактически и правни действия, жалбоподателят се е
съгласил и с евентуални незаконосъобразни такива от страна на пълномощника и
вината на последния за тях да се счита за осъществено виновно поведение от
страна на упълномощителя Г.М.. Една такава правна конструкция би била абсурдна
и немислима и грубо нарушаваща прокарания в чл.24, ал.1 от ЗАНН базисен
принцип, че административнонаказателната отговорност е лична. Категорично не
може да се обсъжда въпроса и за допустителство, тъй като разпоредбата на чл.24,
ал.2 от ЗАНН конкретно и лимитативно сочи в кои случаи тази форма на
изпълнителното деяние може да ангажира отговорност и кои са нейните адресати.
Ясно е, че разглеждания случай не е такъв.
С оглед на тези съображения, настоящият
съдебен състав намира, че липсват доказателства и че жалбоподателят Г.М. не е
автор на нарушението на разпоредбата на чл.31, ал.14, във връзка с ал.7 от ЗБР.
Ето защо, жалбата срещу НП № 019/29.05.2015 г. се явява основателна и следва да
бъде уважена, а постановлението се отмени, като незаконосъобразно издадено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 019 от 29.05.2015 г. на Директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите гр.Плевен, с което е наложено на Г.М. ***, ЕГН : **********,
административно наказание – глоба в размер на 700 лева на основание чл.128б, ал.1
от ЗБР, за нарушение на чл.31, ал.14, във връзка с чл.31, ал.7 от Закона за
биологичното разнообразие, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Л. в 14 - дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :