Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13349 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 09.04.2019г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение от 11.09.2019г., постановено по гр. дело № 41458/2018г. по
описа на СРС, ГО, 36 състав, са уважени обективно кумулативно съединените
искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от З.
„Б.В.И.Г.” срещу З. „Е.” АД за заплащане на сумата от 18 921, 23 лева,
представляваща неиздължен остатък от регресна претенция по щета №
470417171755586, 25 лева ликвидационни разноски и 276, 48 лева разходи за
репатриране на МПС, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на подаване на исковата молба – 22.06.2018г. до окончателното изплащане
и за заплащане на сумата от 1, 92 лева – лихва за забава върху главницата от
276, 48 лева за периода от 29.05.2018г. до 22.06.2018г. Със същото решение е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата над 1, 92 лева до пълния предявен размер от 398, 79 лева и за периода
от 06.04.2018г. до 29.05.2018г. Първоинстанционното решение не е обжалвано в
частите, в които са уважени предявените искове по чл. 411 от КЗ и по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, поради което съдебният акт е влязъл в сила в посочените части.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.”.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
необоснованост на формираните изводи. Конкретно поддържа, че по делото няма
спор, че ответникът е извършил частичното извънсъдебно плащане на 05.04.2018г.
и следователно това е датата, за която са налице доказателства, че З. “Е.” АД е
уведомен за ищцовата претенция. Счита, че липсата на регресна покана с
доказателства за получаването й не обосновава извод за липсата на надлежно
отправена поката за плащане, тъй като от извънпроцесуалното поведение на
ответника става ясно, че плащайки по-голяма част от претендираната сума, същият
признава дължимостта на вземането. Поддържа, че най-ранната дата, за която са
налице доказателства, че ответникът е уведомен за регресната претенция е
05.04.2018г., поради което от деня следващ датата на частично плащане е
изпаднал в забава за останалата част от претенцията. По тези съображения счита,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото са налице
доказателства единствено за отправена и получена покана за плащане на разходите
за репатриране в размер на 276, 48 лева. С оглед изложеното е направено искане
за отмяна на решението на СРС в обжалваната му част и постановяване на друго, с
което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде уважен в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от З. „Е.” АД. В хода на въззивното производство е
поддържано искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната
му част като правилно и обосновано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2-ро от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество претендира заплащане
на регресно вземане от ответника в
качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател
по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно
възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането. Предявено
е и акцесорно вземане за обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва върху главницата от 18 921, 23 лева, дължимо за периода от 06.04.2018г.
до 21.06.2018г., при фактически твърдения, че след надлежно отправена покана за
плащане на регресното вземане, ответното дружество е извършило частично
плащане. За остатъкът от главницата, предмет на предявения иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, З. “Е.” АД изпаднал в забава от началната дата
на исковия период, поради което се претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 398, 79 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но е неправилно в обжалваната му част по следните
съображения:
С влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 41458/2018г.
по описа на СРС, ГО, 47 състав, е уважен предявеният от З. „Б.В.И.Г.” срещу З.
„Е.” АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата от 18 921,
23 лева, представляваща неиздължен остатък от регресна претенция по щета №
470417171755586, 25 лева ликвидационни разноски и 276, 48 лева разходи за
репатриране на МПС, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на подаване на исковата молба – 22.06.2018г. до окончателното изплащане.
Следователно със сила на пресъдено нещо между страните по делото е установено, че
ищцовото дружество в качеството на застраховател по имуществена застраховка
“каско” на МПС се е суброгирало в правата на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на лицето, което виновно
е причинило вредата на застрахованото имущество до размер на заплатеното
обезщетение по договор за застраховка “Каско” за лек автомобил „Хюндай Санта
Фе”, с рег. № ******, обективиран в застрахователна полица № 4704171251000475
от 2017г.
Ищецът е изпратил регресна покана до ЗД “Е.” АС с изх.
№ 01031/22.02.2018г., с която е поискал възстановяване на заплатеното
обезщетение по процесната щета № 470417171755586. По делото не са представени
доказателства за датата, на която поканата е получена от ответното дружество. В
постъпилия по делото отговор на исковата молба обаче З. “Е.” АД е направило
признание, че извънсъдебната регресна претенция за възстановяване на
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е получена, като по същата е
образувана преписка по щета № **********/28.02.2018г. Не е спорно
обстоятелството, че частичното извънсъдебно погасяване на задължението от
страна на ответника е извършено на 05.04.2018г.
Съгласно чл. 412, ал. 1 от КЗ застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето,
което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява
претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателствата, с които
разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно
произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на
необходимите документи – чл. 412, ал. 3 от КЗ. Кои документи са необходими, се
установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, към която препраща чл. 412,
ал. 2 от КЗ – това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е правно
затруднено и които имат съществено значение за определяне основанието и размера
на претенцията. До представяне на такива доказателства, независимо от
отправената покана, срок за плащане не тече.
Както бе посочено по-горе, ответникът признава, че е
получил регресната покана на 28.02.2018г. По делото не се твърди, а и не се
установява от ответника, чиято е доказателствената тежест, че застрахователят
по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или са били
необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или
размера на вредата. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава с изтичането на 30 дни от получаване на поканата. В случая срокът за плащане
е изтекъл на 30.03.2018г. След тази дата ответникът е изпаднал в забава и дължи
законната мораторна лихва до датата на предявяване на исковата молба. Ищцовото
дружество е претендирано обезщетение за забава от по-късен момент –
06.04.2018г., поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
се налага извод, че претенцията следва да бъде уважена за исковия период. Ответното
дружество е изпаднало в забава за погасяване на претендираното главно парично
вземане от 18 921, 23 лева. Акцесорното вземане по 86, ал. 1 от ЗЗД върху
главницата от 276, 48 лева – разходи за репатриране на автомобила, е присъдена
с решението на СРС, което е влязло в сила в посочената част като необжалвано.
По отношение на размера на вземането, настоящият
съдебен състав определя същия по реда на чл. 162 от ГПК чрез компютърна
програма на сумата от 404, 70 лева. В случая ищецът претендира по-нисък размер,
поради което и с оглед диспозитивното начало, претенцията следва да бъде
уважена в заявения размер. С първоинстанционното решение е уважен иска за
обезщетение за забава в размер на 1, 92 лева, поради което в полза на ищцовото
дружество следва да се присъди допълнително сумата от 396, 87 лева,
представляваща разлика между дължимия общ размер на вземането от 398, 79 лева и
присъдения с решението на СРС размер от 1, 92 лева.
По тези съображения се налага извод, че
първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да се
отмени, а вместо него да се постанови друго, с което иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се уважи в пълния претендиран размер.
С оглед изхода на спора въззивникът има право на
сторените разноски, които възлизат на сумата от общо 410 лева, от които 50 лева
за държавна такса и 360 лева
възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Неоснователни са възраженията
на въззиваемата страна, че върху претендирания адвокатски хонорар от 300 лева
не следва да се присъжда ДДС, тъй като не са ангажирани доказателства, че
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Съгласно чл. 169 от ЗДДС публична е
информацията за регистрацията по този закон, която включва посочените в
разпоредбата данни, включително дата на регистрация и прекратяване на
регистрацията. Информацията по ал. 1 е достъпна и се публикува в интернет
страницата на приходната администрация /чл. 169, ал. 2
от ЗДДС/. При извършената служебна справка в поддържания от НАП публичен регистър на лица, регистрирани по ЗДДС,
се установи, че Адвокатско дружество “Д.и К.” с ЕИК ******е регистрирано на
24.08.2011г. по чл. 96 ЗДДС. По тези съображения в полза на въззивника следва
да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с
включен ДДС. Така общият размер на сторените от въззивника разноски в
настоящото производство е 410 лева.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която в полза на ответното дружество са
присъдени разноски в размер на 9, 37 лева.
В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят
допълнително разноски за производството пред СРС, дължими съобразно изхода на
спора, които възлизат на сумата от 47, 69 лева.
С оглед цената на предявения иск и предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 88826 от 09.04.2019г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 11.09.2019г., постановено по
гр.д. № 41458/2018г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от З. „Б.В.И.Г.“ срещу З. „Е.“ АД иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 1, 92 лева до пълния предявен
размер от 398, 79 лева и за периода от 06.04.2018г. до 29.05.2018г., както и в частта, в която ищецът е
осъден да заплати на З. „Е.“ АД направените в първоинстанционното производство
съдебни разноски в размер на 9, 37 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление,***
да заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
пл. “******по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД допълнително сумата
от още 396, 87 /триста деветдесет и шест лева и 87 ст./ лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата от
18 921, 23 лева, дължима за периода от 06.04.2018г. до 21.06.2018г.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление,***
да заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
пл. “******на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от още 47, 69 /четиридесет
и седем лева и 69 ст./ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство,
както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 410
/четиристотин и десет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.