№ 452
гр. Варна, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20213100502947 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И
ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, редовно призован,
не се явява. Представлява се от юрисконсулт Ю.А., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Въззиваемата страна В. Г. В. И М. АНГ. В. , редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв. В.Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Юрисконсулт А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на
КПКОНПИ, чрез главен юрисконсулт И.С. срещу решение № 261754/26.05.2021г.,
постановено по гр.дело № 15719/2020г. по описа на РС Варна, с което Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена
да заплати на В. Г. В. и М. АНГ. В. сумата от 8 747,61лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 23.03.2018г. до 10.11.2020г., дължимо
върху присъдено с влязло в сила решение по к.гр.д. № 5291/2016г. по описа на ВКС вземане
в общ размер от 32 667,40лв., ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата
1
молба в съда – 07.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
1429,90лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК / разделно по
714,95лв. за всеки един от ищците/. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост,
евентуално за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението като
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Посочва се, че решението в частта, с която въззивникът е осъден да заплати
мораторната и законна лихва от дата на подаване на исковата молба е недопустимо, тъй като
в исковата молба не е било отправено такова искане, поради което и на основание чл.270,
ал.3 ГПК, в тази част решението следва да се обезсили. Излага се също, че начисляването на
лихва върху лихвата е недопустимо, като уговорката за анатоцизъм в гражданските
правоотношения е нищожна. Изложени са и подробни доводи и съображения за
незаконосъобразност и неправилност на решението, като се твърди, че искането за
присъждане на лихва върху сума, представляваща разноски е неоснователно предвид
правилото, че лихви върху разноски не се дължат. Разноските представляват имуществена
вреда, поради което съгласно правилата на ГПК и АПК, същата се възмездява от ответната
страна по спора, за която решението на съда е неблагоприятно и същата не е лихвоносно
вземане. Първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по
делото, не е обсъдил изпратените от КПКОНПИ писма до двамата ищца, както и
поведението на Комисията в качеството й на длъжник, във връзка с правилното и прецизно
изплащане на сумите по ИЛ №77/16.02.2018г. и поведението на ищците като кредитори,
които не са оказали съдействие за точното изпълнение на задължението, поради което е
достигнал и до неправилни изводи. Изплащането на сумата по изпълнителния лист е било
предвидено в бюджета за следващата година, когато е и извършено след посочване н от
ищците на актуална банкова сметка. Твърди се, че В.В. и М.В. не са оказали необходимото
съдействие, изразяващо се в навременно представяне на банкови сметки, на които те са
титуляри и изрично писмено волеизявление, с нотариална заверка, за превеждане на сумата
по банкова сметка, на която те не са титуляри. По изложените съображения, без да се сочат
новонастъпили и новооткрити факти и обстоятелства, въззивникът моли решението да се
отмени като се постанови друго, с което исковете се отхвърлят, алтернативно, ако се приеме,
че Комисията дължи мораторна лихва, то същата следва да се дължи от 14.04.2020г., на
която дата е поканена да плати и в размер на 1814,67лв. Подадена е и частна жалба срещу
постановеното по същото дело определение от 13.08.2021г., в частта, с която е оставена без
уважение молбата на КПКОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в
частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ищците разноски и редуциране
на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Оспорват се изводите на
първоинстанционният съд, че не са налице предпоставки за редуциране на адвокатското
възнаграждение. Посочва, че делото не е със значителна фактическа и правна сложност
поради което и претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. С жалбата не са
отправени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите В.В. и М.В., чрез пълномощник адв. В. Т. -
ВАК са депозирали отговори на въззивната и частната жалби, в които се изразява становище
2
за неоснователност на същите.
Юрисконсулт А.: Поддържам, както въззивната жалба, така и частната жалба.
Оспорвам отговорите. Няма да соча доказателства.
Адв. Т.: Поддържам отговорите на въззивната и частната жалба. Няма да соча
доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приеме по делото представения от въззиваемите
списък с разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представения от въззиваемите списък с разноски и
доказателства за извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Юрисконсулт А.: Моля, въз основа на доводите, посочени във въззивната жалба да
постановите решение, с което да обезсилите, алтернативно да отмените изцяло решението на
първоинстанционния съд. Също, както са изложени мотивите в частната жалба, делото пред
първата инстанция мина в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства -
експертизи, изслушване на вещи лица, свидетели и др. Видно е че заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, съпоставено с усилията на защитата при
упражняване на процесуалните им права.
Отново правя възражение за прекомерност за претендираното адвокатско
възнаграждение.
Алтернативно, моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
справедлив размер, ако счетете, че двете жалби са основателни.
Адв. Т.: Моля да оставите частната и въззивната жалба срещу определението от
13.08.2021 г. и срещу решението, постановени по гр. д. № 15719/2020 г. по описа на ВРС
като неоснователни. Подробни доводи и съображения съм изложила в писмените отговори
на частната и въззивната жалби, които поддържам изцяло.
Моля да бъдат присъдени адвокатските възнаграждения по същите, обективирани в
молбата по чл. 80 от ГПК.
Моля за решение в този смисъл.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:14 часа.
Председател: _______________________
3
Секретар: _______________________
4