П Р И С Ъ Д А  №  

 

гр. Сливен, 09.10.2018 год.

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.Ц.

И.И.                     

 

при участието на секретар Пенка Спасова и Зам.окръжен прокурор В. ГАНГАЛОВ, като сложи за разглеждане, докладваното от Председателя НОХД № 480 от описа на Окръжен съд за 2017 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.А.Т., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН – **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.10.2016г. в района на км 247.300 на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС – лек автомобил „Крайслер Вояджер“, с peг. № А *** МК, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на А. Митков М. ***, настъпила на 28.10.2016г. и на А.А.Ш. ЕГН ********** ***, настъпила на 12.12.2016г., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.„г” предл.1, във вр. с чл.343, ал.3, б."б" предл.1, вр. с ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като ПРИЗНАВА подсъдимия ЗА НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението в извършване на по-тежко наказуемото престъпление по чл.343, ал.3, б."б" предл.1, вр. с ал.1 б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 343Г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия  Х.А.Т. от право да управлява МПС за СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Х.А.Т., с установена по делото самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 1272,90 лева /хиляда двеста седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/ за направени по делото разноски в досъдебната фаза.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Х.А.Т., с установена по делото самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата от 1892,20 лева за направени по делото разноски пред първата съдебна инстанция.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд, гр. Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                      

 

МОТИВИ

 

към присъда № 24/09.10.2018 г., постановена по НОХД № 480/2018 г.

по описа на Окръжен съд

 

 

Съдебното производство е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 742/2016 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх. № 3362/16 г., пор. № 263/16 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Сливен против Х.А.Т. за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, предл.1 вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

С обвинителния акт подс. Т. е обвинен в това, че на 28.10.2016 г. в района на км 247.300 на автомагистрала „Тракия", при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Крайслер Вояджер“ с peг. № А *** МК, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на А. М. М. ***, настъпила на 28.10.2016 г. и на А. ***, настъпила на 12.12.2016 г. - престъпление по чл.343 ал.3 б."б" предл.1 вр. ал.1 б."в" вр. чл.342 ал.1 от НК.

По своевременно направени искания – преди даване ход на разпоредителното заседание, на основание чл.76 и сл. от НПК, съдът конституира като частни обвинители в производството по настоящото дело пострадалите: Й.М.Й. и М.А.Ш. – първата от които живяла на съпружески начала с постр.А.А.Ш. към датата на пътно-транспортното произшествие, а вторият – негов непълнолетен син; А.А.Ш., А.А.Ш., М.А.Ш. и М.А.Ш. – деца на пострадалия А.Ш., като М.Ш. действащ със съгласието на своята майка Я.С.; М.Д.С., Г.Д.С. и Г.Д.С. – и тримата деца на постр.А. М. М., като Г.Д.С., представляван от законния си представител Д.С.С.. С аргументи от разпоредбата на чл.76 от НПК и такива от задължителна съдебна практика – Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г., Постановление № 2/1984г., всички на Пленума на ВС относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение, поради смърт на пострадалия при непозволено увреждане, съдът намери исканията за своевременно направени и основателни и конституира посочените по-горе лица като частни обвинители по делото. В настоящото производство не бяха предявени граждански претенции спрямо подсъдимия.

Производството пред настоящия състав на СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК – с проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК. Подсъдимият, неговият защитник, частните обвинители и техните повереници дадоха съгласието си да не се разпитват свидетелите М.Х.Д., А.А.Ш., А.А.Ш., Я.М.С., М.А.Ш., М.А.Ш., Й.М.Й., Д.С.С., М.Д.С., Г.Д.С., М.М.И. и С.И.М., както и да не бъде извършван разпит на вещото лице д-р Т.А.Ч., изготвил съдебно-медицинските експертизи и на вещото лице М. П., изготвила химическите експертизи, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертните заключения от досъдебното производство. След констатация, че съответните действия по разследването са извършени по реда и при условията на НПК, съдът одобри изразеното от страните съгласие да не се разпитват посочените свидетели от досъдебното производство и вещите лица, като обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва непосредствено съдържанието на протоколите за разпит на свидетели от досъдебното производство и експертните заключения.

Подсъдимият декларира, че разбира предявеното му обвинение. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения, в които разказва детайлно възприятията си от процесното събитие. Изразява съжаление за случилото се, определяйки инцидента като злощастно стечение на обстоятелствата. Мисли, че действията му са били в рамките на закона и съжалява, че не е успял да реагира, за да спаси два човешки живота, които не искал да отнеме. 

В хода на съдебното следствие бе проведен разпит на останалите свидетели, посочени в списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт, както и на други допуснати на по-късен етап свидетели, приобщени са писмени доказателствени материали и заключенията на единична и тройна съдебни автотехнически експертизи. 

В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа изложената фактическа обстановка и предявеното обвинение. Намира, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Подчертава, че опасната зона за спиране на подсъдимия при скорост на движение от 121 км/ч е била по-висока от зоната на видимост, както в ситуация, при която намиращият се на пътното платно автомобил Сеат Ибиза е бил без включени аварийни светлини и без наличие на светлоотражатели на задните стопове, така и при наличието на такива. Поставя акцент на обстоятелството, че и при по-малка, и по-далечна зона за видимост при конкретните условия на видимост и конкретните данни  за скоростта, с която е управлявал МПС - и в единия, и в другия случай, за подс. Т. е съществувало задължение да намали скоростта и да спре. При хипотезата, при която същият е управлявал автомобила на къси светлини при скорост 121 км/ч виновността на същия, според прокурора, се изразява и в това, че не е съобразил тази си скорост на къси светлини, за да намали скоростта, да спре и да избегне възникването на ПТП. Ако видимостта на подсъдимия е била по-голяма и независимо колко - дали 100 или повече метра, и същият е имал техническа възможност да забележи спрелия на пътното платно автомобил Сеат Ибиза дори и от разстояние по-голямо от опасната му зона за спиране, според представителя на държавното обвинение, за подсъдимия безусловно е съществувало задължение да намали скоростта и да спре, за да избегне ПТП. С оглед на установените фактически обстоятелства прокурорът счита вината на подс. Т. за доказана по несъмнен начин и предлага същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Позовава се на съдебна практика по релевантните правни въпроси. Отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства наказанията на подсъдимия по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата и като смекчаващи обстоятелства – добрите характеристични данни, трайно установена трудова ангажираност, проявеното критично отношение към извършеното деяние, обстоятелството, че основна причина за възникване на ПТП е неправомерното поведение на пострадалия водач Ш., шофирането с разрешена скорост в конкретния пътен участък, предприетите действия по предупреждаване на следващи участници в движението и оказване помощ на пострадалите лица. Предвид тези обстоятелства, според представителя на ОП – Сливен, целите на наказанието по чл. 36 от НК биха могли да бъдат постигнати с налагане на наказание в размер на около 3 г. „лишаване от свобода“, което наказание счита, че би постигнало целите си и без да бъде ефективно изтърпяно. Предлага същото да бъде отложено с подходящ по продължителност изпитателен срок, а именно не по-малко от 4 г. На основание чл. 343г от НК пледира на подс. Т. да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за около 4 г.

Повереникът адв. С. поддържа изцяло повдигнатото от ОП – Сливен обвинение. Счита, че назначената по делото тройна съдебна автотехническа експертиза е работила във вариант възможно най-благоприятен за дееца. Според повереника няма противоречива съдебна практика, а законът е достатъчно ясен. Намира за неотносими аналогии с други правни системи по въпроса какво препятствие предвидимо или не представлява спрял автомобил в активната пътна лента на магистрала. Отчита като техническа причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие спирането от страна на пострадалия Ш. на магистралата, но счита, че идентична ситуация би била налице, ако спирането е поради възникнал здравословен проблем. Подчертава заявеното от вещите лица обстоятелство, че в задните стопове на автомобила на пострадалия има светлоотразители, които не са замърсени и които позволяват възприемане на този обект от минимум 100м. Свързва това обстоятелство със свидетелските показания на свид. С.Г., който е имал възможност да наблюдава ситуацията пред себе си, като детайлно е разбрал какво се е случило – тъй като движейки се на къси светлини е забелязал тъмен предмет пред себе си, превключил на дълги светлини и видял пътната ситуация. Счита, че няма автомобил, който да е изпреварвал процесния автомобил Крайслер. Според повереника, подсъдимият е имал възможност в един достатъчен период от време да забележи какво се случва пред него или поне да фиксира наличие на автомобил на пътя. Обсъжда, че дори и закъснително, ако подсъдимият е реагирал аварийно, едва ли последиците биха настъпили с тази интензивност. Позовава се на практика, съгласно която поведението на пострадалия и неговият принос не са от значение за определяне на наказателната репресия, която би следвало да понесе подсъдимият за неговата виновност. С акцент върху тежкия вредоносен резултат, повереникът претендира за налагане на наказание, съобразено с подсъдимия, но и с пострадалите от деянието. Възразява срещу приобщените писмени материали – подписка в защита на подсъдимия, доколкото последният е публична личност със свой принос в личностен план, известен и сред спортната общественост, който факт не следвало да се доказва по този начин и не бил спорен по делото. Отчита чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Счита, че за постигане целите предвидени в чл. 36 от НК, при равно третиране на личната и генералната  превенция, с оглед поправянето на дееца наказание 3 г. „лишаване от свобода“ би постигнало своя превантивен ефект. С оглед генералната превенция, предвид тежкия вредоносен резултат и множеството нарушения на ЗДвП, предлага на основание чл. 66 ал.1 от НК наказанието 3 г. „лишаване  от свобода“ да бъде отложено за максималния изпитателен срок от 5 г. Претендира кумулативното наказание по чл.343г от НК да бъде наложено също за 5 г.

Присъстващите в съдебната зала частна обвинителка Г.Д.С. и Д.С.С. като майка и законна представителка на частния обвинител Г.С. се присъединяват към становището на повереника си.

Защитникът на подсъдимия - адв. П.Д. *** излага в пледоарията съмнения относно приетите за доказани от държавното и частното обвинение факти. Акцентира върху поставените на вещите лица по тройната автотехническа експертиза въпроси, които изисквали вариативност в предложените отговори. Счита, че делото се крепи на хипотези, а съгласно чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на догадки и предположения. Подлага на анализ на част от свидетелските показания – тези на свид. Ф.  М.Г. и на М.С.И., фокусирайки се върху противоречия в същите относно причината за спиране на лекия автомобил Сеат Ибиза в дясната активна пътна лента на автомагистрала „Тракия“. Защитникът оспорва спирането на автомобила на пострадалия да е в резултат на авария, като счита, че тази версия се е появила в делото на по-късен етап. Подчертава, че съгласно чл. 58 т. 1 от ЗДвП и правилника за приложение на закона, автомобилите, дори аварирали, нямат право да спират в лентите за движение, а трябва непосредствено и веднага да се изместят в аварийната лента, където отново по най-бързия начин да бъдат изтеглени в най-близката отбивка. В случай на аварирал автомобил, той трябва непосредствено да бъде обозначен чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник или чрез включване на аварийни светлини. Констатира, че в конкретния случай светлоотразителен триъгълник не е бил поставен, не са били включени и аварийните светлини на автомобила на пострадалия Ш.. Счита, че ако са били включени аварийните светлини, е нямало да се стигне до настъпването на ПТП. Обсъждайки характеристиките на автомагистралата като път различен от останалите пътища за движение, защитникът достига извод, че бавно движещи се МПС, които със скорост под 50 км./ч. се явяват опасност за движението. Излага мнение, че лек автомобил, който се движи със скорост 76 км/ч. по магистрала представлява опасност за движението. Обсъжда основния правен въпрос по делото – дали спрелият автомобил в дясната активна пътна лента за движение представлява предвидимо препятствие, в която връзка счита, че е налице противоречива практика на ВКС. Що се касае до технически съобразената скорост, с която е следвало да се движи подсъдимият, защитата отново счита, че делото се крепи на догадки и предположения, тъй като проф. К. в с.з. заявил, че ако е имало светлоотразителни елементи в стоповете на Сеат Ибиза, то видимостта е била 100 м., тогава пък технически допустимата скорост била различна от посочената в експертизите. Оценява като недостатък на досъдебното производство неизвършените оглед и изследване на катастрофиралите автомобили, а последните са били върнати на техните собственици, вкл. единият автомобил – унищожен. Счита, че подходът в експертизите, без изследване на фаровете и крушките на конкретния автомобил Крайслер, не дава необходимата точна информация за зоната на осветеност пред фаровете на този автомобил. С идентични съображения, счита, че е изпуснат моментът да се установи точната скорост на движение на автомобила Крайслер, която вероятно е била налична в паметта на компютъра. Аналогично се позовава на невъзможност да се установи за л.а. Сеат Ибиза, какви са задните стопове, технически изправни ли са и дали действително е възникнала някаква техническа повреда на предния капак на този автомобил, която да е довела до установяването му в дясната лента. Изразява несъгласие с обстоятелството, че няма ограничаване на видимостта на мястото на конкретния пътен инцидент. Позовавайки се на лични впечатления  твърди, че ограничаване на видимостта е налице, с оглед изкачването на пътното платно, т.е. наклон във височина, мостово съоръжение и ляв завой. В същата посока се коментират свидетелските показания на свид. С.Г. и Н.Г.. Що се касае до така наречения „изпреварващ автомобил“ защитникът пояснява, че не е имало такъв автомобил. Обясненията на подсъдимия били свързани с автомобила на свид. С.Г., който е приближавал автомобила на подсъдимия. След преглед на горните фактически положения защитата застъпва позиция за приложението на чл. 15 от НК, преценявайки случилото се като случайно деяние по смисъла на закона. Подчертава, че движейки се по всички правила на закона, никой не може да очаква, че в дясната пътна лента на автомагистрала, където е разрешено движение със скорост до 140 км/ч, може да се очаква и това да бъде предвидимо препятствие – спрял автомобил. Определя като „крещящо“ незачитането на правилата за движение по пътищата от страна на постр. А.Ш., представляващо според защитника единствена причина за настъпването на ПТП. Отбелязва, че подс. Т. е публична личност, изключително добър спортист, познат в целия свят. Отчита оказаната помощ на пострадалите непосредствено след ПТП, а също така и указанията на подсъдимия към свид. Х.П. да се отдалечи от катастрофиралия автомобил, с оглед осигуряване на нейната безопасност. Изтъква, че посочените 22 административни нарушения на подс. Т., са за целия му шофьорски стаж от 1991 г. до сега, т.е. средно по по-малко по едно нарушение за година. Защитникът пледира подс. Т. да бъде оправдан, поради недоказаност на обвинението с оглед изключително многото хипотези или с приложение на чл. 15 от НК, поради наличие на случайно деяние.

В личната си защита подс. Х.Т. изразява съжаление за случилото се. Заявява, че ако е имал възможност е щял да предотврати вредоносния резултат. Счита, че при рязко отваряне на предния капак на автомобила логично би било водачът да се изненада и да изпадне в паника. Идентично описва състоянието си при възприемане на спрелия лек автомобил на магистралата. С позоваване на думите на свид. Ф.Г., счита, че не е имало отваряне на капака на спрелия автомобил, а тези показания се явяват на по-късен етап. Отчита като сериозен пропуск на разследването липсата на снети показания от пострадалия Ш. – водач на другия автомобил, който е бил контактен в продължение на един месец след произшествието. Счита, че това е в негов ущърб, тъй като не е известно какви сведения е щял да предостави пострадалият, явяващ се, според подсъдимия, „главният виновник“ за настъпилото ПТП. От човешка гледна точка намира подобно препятствие за непредвидимо. На следващо място заявява неинформираност, независимо от разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, относно осветеността на фаровете и за усилието, което упражнява спирачната система, тъй като нито един производител не давал такава информация на своите клиенти. Такива данни, според подсъдимия, може да се намерят в техническата литература и са известни на експертите, но водачът няма от къде да има тази информация. Позовава се на незнанието си, че автомобилът му може да спре в зоната на къси светлини максимум до 76 м., както и на липсата на обективна възможност за преценка колко са 76 м. особено нощно време. Счита, че не е могъл да види светлоотразителите на спрелия автомобил, тъй като до автомобила е имало човек, който го е закривал. Подчертава, че е видял колата пред него в последния момент. В заключение декларира готовност да изтърпи наказанието, ако съдът прецени, че е виновен и следва да му наложи такова. Определя се като принципен човек, с ясно заявени ценности пред обществото, без намерение да отстъпва от същите.

В последната си дума подсъдимият заявява желание фактите и обстоятелствата да бъдат обсъдени обективно и да бъде постановен правдив съдебен акт. 

От извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си,  Окръжен съд – Сливен приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. Х.А.Т. е български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан. Живее и работи в гр. Несебър, треньор и състезател по Карате Шинкиокушин, член на УС на Федерация Българско карате Шинкиокушин.

Подс. Т. е правоспособен водач на МПС категория „В“ от 01.11.1991 г. Като водач на МПС, за времето от 2000 г. до 2015 г. е наказван общо 22 пъти по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП, като в дванадесет от случаите е наказван за управление на МПС с превишена скорост.

Постр.А. *** е бил правоспособен водач на МПС, категория „В“ от 31.07.2007 г. За времето от 2003 г. до 2016 г. е наказван общо 31 пъти за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП, като в три от случаите е наказван за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

На 28.10.2016 г. постр. Ш. се намирал в гр. Ямбол и около 20.00 часа решил да отиде на гости на дъщеря си в гр. Нова Загора. Тръгнал от гр. Ямбол с лек автомобил „Сеат Ибиза“ с peг. № А 0099 КН, който управлявал лично, като с него в автомобила пътували и постр. А. М. М. *** и свид. Ф.М.Г. ***. Свид. Г. седял на предната дясна седалка, а постр. А. М. седял на задната седалка. Постр. Ш. потеглил с автомобила и напуснал града, като известно време след това навлязъл в района на пътен възел, намиращ се на км 275 на автомагистрала „Тракия“ и завил наляво по магистралата по посока запад. Около 21.00 часа управляваният от постр. Ш. лек автомобил „Сеат Ибиза“ се движел в района на км.247.300 на автомагистрала „Тракия“, по прав и равен участък от автомагистралата и при суха пътна настилка. Постр. Ш. управлявал автомобила в дясната лента за движение с включени светлини, тъй като било тъмно. Докато управлявал автомобила, поради техническа неизправност в ключалката на предния капак на автомобила, настъпило отварянето му, при което капакът се отворил и попаднал върху предното стъкло на автомобила и закрил видимостта на водача напред. Постр. Ш. реагирал на възникналата повреда, намалил скоростта на движение и спрял автомобила в активната дясна лента за движение, в която го управлявал. Веднага след спирането, пътуващият на предната дясна седалка – свид.Ф.Г. слязъл от автомобила, а водачът на автомобила – постр. Ш. и постр. А. М. останали в купето на автомобила. Въпреки възникналата повреда на автомобила, постр. Ш. не предприел действия по преместването му от лентата за движение в лентата за принудително спиране, като установяването на автомобила за престой в лентата за движение е било извършено в нарушение на разпоредбата на чл.58 т.1 от ЗДвП, въвеждаща забрана за спиране на пътни превозни средства за престой или за паркиране на автомагистрала извън специално обозначените за това места. Пострадалият Ш. не сигнализирал спрелия автомобил с предупредителен светлоотразителен триъгълник и не включил аварийните светлини на автомобила, в нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗДвП.

По същото време в този участък на автомагистралата, по посока от изток на запад и по посока към спрелия върху лентата за движение на автомагистралата автомобил, управляван от постр. Ш., се движил лек автомобил „Крайслер Вояджер“ с peг. № А *** МК, управляван от подс. Т., като в автомобила, на предната дясна седалка пътувала и свид. Х.П.П. ***. Подс. Т. управлявал автомобила с включени къси светлини на фаровете, в дясната лента за движение, със скорост от около 121 км./ч., с опасна зона за спиране при тази скорост от около 142 м., като осветената зона пред автомобила при движение на къси светлини е била около 70-80 м.

В нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, подс. Т. не съобразил скоростта на движение на автомобила с конкретните условия на видимост на къси светлини, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие на пътното платно в зоната си на видимост, а продължил движението си напред към спрелия върху лентата за движение на автомагистралата автомобил, управляван от постр. Ш., със скорост от около 121 км/ч и опасна зона за спиране при тази скорост от около 142 м, която скорост от техническа гледна точка не му позволявала да спре в зоната си на видимост. Продължавайки движението си напред по посока към установения на пътното платно автомобил на постр. Ш., подс. Т. се приближил към него и автомобилът му осветил задната му част от разстояние около 70 - 80 м, но с оглед несъобразената с конкретните условия на видимост при къси светлини скорост, не успял да реагира чрез задействане на спирачната система на автомобила и приближил същия, при което настъпил удар между челната част на автомобила му и задната лява част на автомобила на постр. Ш.. В резултат на удара лек автомобил „Сеат Ибиза“ продължил движението си напред и надясно, а лек автомобил „Крайслер Вояджер“ напред и леко наляво, след това надясно към мантинелата, след което последвали удари на автомобилите в предпазните мантинели на автомагистралата и същите се установили в покой върху пътното платно.

След ПТП подс. Т. и свид. Х.П. успели да излязат от л.а. „Крайслер Вояджер“. Двамата били с леки наранявания от произшествието. Подсъдимият казал на свидетелката да се отдалечи от катастрофиралите автомобили и застане отстрани на магистралата на безопасно разстояние. След това се отправил към л.а. „Сеат Ибиза“, за да окаже помощ на хората от този автомобил. Там заварил свид. Ф.Г. да се опитва да изтегли постр. Ш. към аварийната лента. Подсъдимият помогнал с преместването на пострадалите, след което донесъл сак, който да подложат под тялото на постр. Ш., за да облекчат болките, които последният изпитвал. При пристигането на екип на Спешна медицинска помощ, подсъдимият помогнал да бъдат пренесени пострадалите в линейката, съдействал на пристигналия на място полицейски патрул.

В резултат на пътнотранспортното произшествие возещият се на задната седалка на лек автомобил „Сеат Ибиза“ – постр. А. М. М. получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците, която довела до изпадането му в състояние на мозъчна кома, с оток на мозъка и меките мозъчни обвивки и в 22.00 часа починал в автомобила на Спешна медицинска помощ, докато бил транспортиран до болнично заведение в гр. Сливен. В резултат на същото пътнотранспортно произшествие постр. А.А.Ш. получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и гръбначния мозък и крайниците. След произшествието е бил транспортиран до МБАЛ „Д-р И. ***, където е бил приет за лечение в отделението по анестезиология и интензивно лечение при същата болница, с парализа на долните крайници. На 09.11.2016 г. е бил приведен на лечение в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ гр. Стара Загора, където е било установено увреждане на гръбначния мозък и тежка гръдна травма със счупване на две десни и три леви ребра, с контузионни изменения на белите дробове и наличие на плеврален излив двустранно. По този повод е бил приведен в Клиниката по гръдна хирургия при същата болница, откъдето след проведено лечение е бил изписан на 14.11.2016 г. На 28.11.2016 г. е бил приет в гастроентерологичното отделение на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ гр. Ямбол, по повод кървене на стомашно-чревния тракт, където е бил установен тежък анемичен синдром. Въпреки провежданото лечение, състоянието му постепенно започнало да се влошава и на 12.12.2016 г. постр. Ш. починал.

Според заключението на назначените в хода на делото съдебно­медицински експертизи, причина за настъпването на смъртта на постр. А. М. М. е тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, като черепно-мозъчната травма е довела до изпадането му в състояние на мозъчна кома, с оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, с вклиняваме на мозъчния ствол и силно затормозяване на функциите на сърдечно-съдовия и дихателния център. Причина за настъпването на смъртта на постр. Ш. са настъпилите усложнения във връзка с получените тежки травматични увреждания на гръдния кош, със счупването на ребрата и контузиите на белите дробове с плеврален излив и тежката травма на гръбначния стълб, с травматично увреждане на гръбначния мозък. Вследствие на продължителното залежаване на постр. Ш., са се появили тежки дикубитални рани в поясната област и в областта на кръста, както и тежки възпалителни усложнения на белите дробове, с абседирането им. Експертизата е формирала заключение, че непосредствената причина за настъпването на смъртта на постр. Ш. е септичното състояние, в което е изпаднал, вследствие тежките възпалителни усложнения и тежки нарушения на функциите на белите дробове и централната нервна система.

Според заключението на съдебномедицинските експертизи, смъртта на постр. А. М. М. и на постр. А.А.Ш. е пряка и непосредствена последица на получените от тях травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите в резултат на тях усложнения.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, техническа причина за възникналото пътнотранспортно произшествие, е движението на управлявания от подс. Т. лек автомобил „Крайслер Вояджер“ с технически несъобразена скорост на движение спрямо осветеността пред автомобила при движение на къси светлини. Формирано е заключение, че подс. Т. е управлявал автомобила на къси светлини на фаровете, при което далечината на осветената зона пред автомобила е била около 70 - 80 метра, със скорост от около 121 км/ч и опасна зона за спиране с тази скорост от около 142 м, при която скорост на движение същият не е имал техническата възможност да спре до мястото на удара от момента на възприемане на спрелия в лентата за движение на автомагистралата лек автомобил „Сеат Ибиза“. Според заключението на експертизата, технически съобразената скорост на движение на управлявания от подс. Т. лек автомобил „Крайслер Вояджер“ при видимост от около 70 метра на къси светлини е около 76 км/ч., като същият е имал техническата възможност да се съобрази с далечината си на видимост, да съобрази скоростта си на движение с тази видимост и да предотврати удара с лек автомобил „Сеат Ибиза“. Като причина за възникване на пътнотранспортното произшествие, експертизата е посочила и технически неправилното поведение на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ – постр. Ш., изразяващо се в предприетото спиране и установяване на управлявания от него автомобил в лентата за движение на автомагистралата и неизпълнение на задължението му да премести автомобила в аварийната лента за движение, въпреки наличието на техническа възможност да направи това.

Назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебна автотехническа експертиза потвърждава и доразвива заключението на първоначалната единична автотехническа експертиза. В заключението на тройната автотехническа експертиза е достигнат извод, че скоростта на движение на л.а. „Крайслер“ преди ПТП, както и към момента на удара със „Сеат“, е била около 121 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобил „Крайслер“ при определената скорост на движение преди ПТП, е около 142 м. В момента на удара автомобил „Сеат“ е бил в пълен покой. Мястото на удара между автомобилите е в дясната активна лента за движение на ниво от 1 до 1,6 м от дясната граница на дясната лента. Спирането на автомобила „Сеат“ е продиктувано от отваряне на предния капак по време на движение и попадане на същия върху предното стъкло. Според експертите, уврежданията по предния капак и предното стъкло напълно отговарят на посочения механизъм. Съгласно заключението, водачът на „Сеат“ е имал техническата възможност да спре автомобила в зоната на аварийната лента за движение, като по този начин осигури безопасност за движещите се в същата посока автомобили. При спиране на автомобила в аварийната лента не би настъпил удар между автомобила „Крайслер“ и автомобила „Сеат“ при определените скорости на движение. Предприетото спиране на водача на „Сеат“ е в резултат на възникнала техническа неизправност в ключалката на предния капак, който се е отворил по време на движение. Това обстоятелство напълно отговаря на деформациите по предния капак на автомобила „Сеат“ и счупеното челно стъкло. Далечината на осветената зона пред автомобила от десния фар, при движение на къси светлини, е била около 70-80 м при 1 lux. Разстоянието, което изминава автомобила „Крайслер“ до момента на блокиране на спирачната система е 67 м. Според заключението, водачът на „Крайслер“ не е имал техническата възможност да задейства спирачната система в зоната на осветеност и видимост. Технически съобразената скорост на движение при видимост от около 70 м. е около 76 км/ч. Според експертизата водачът на автомобила „Крайслер“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП само, ако се съобрази с далечината на видимост при движение на къси светлини.

Като основна техническа причина, довела до възникване на ПТП, в тройната автотехническа експертиза е посочено технически неправилното поведение на водача на „Сеат“ при предприето спиране в дясната лента за движение. Водачът на „Сеат“ е имал техническата възможност да спре автомобила в аварийната лента. Технически правилно е при възникване на техническа неизправност автомобилът да бъде спрян в зоната на аварийната лента за движение. Техническа причина, довела до възникването на ПТП се явява още движението на автомобила „Крайслер“ с технически несъобразена скорост спрямо осветеността и видимостта при движение на къси светлини. Технически правилно е водачът да се движи със скорост, която му позволява да спре в зоната на видимост. Експертизата е установила, че далечината на видимост от извършен конкретен оглед на мястото на ПТП е по-голяма от опасната зона за спиране на автомобила „Крайслер“ при осветен участък. Водачът на автомобила „Крайслер“ не е бил възпрепятстван от завои, виражи, неравности, денивелации и други обекти относно възможността да възприеме наличието на автомобил в дясната лента за движение.

Изложените фактически обстоятелства се доказват от събраните в хода на производството доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, обясненията на подсъдимия, заключенията на назначените експертизи /химически, съдебно-медицински и автотехнически/, приложените писмени документи.

Свидетелските показания в основната им част съдът намери за последователни, логични, взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и относими към предмета на доказване. Същите допринасят за изясняване въпросите относно времето, мястото, механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и участниците в него. Приоритетно в тази посока следва да се обсъдят показанията на свидетелите С.Г., Н.Г., Х.П. и Ф.Г. – очевидци на произшествието.

Акцент следва да се постави на показанията на свидетелите С.Г. и Н.Г. – първи спрели на местопроизшествието, тъй като автомобилът на тези свидетели се е движил след л.а. „Крайслер“ по магистралата. Според показанията на свид. С.Г. движещият се пред него автомобил е бил в дясната лента за движение, като в последния момент преди ПТП свидетелят е забелязал отклоняване наляво. Заявява, че той самият е шофирал със скорост над 100 км/ч, а след прочитане на показанията му от досъдебното производство, потвърждава същите. В последните е заявил, че скоростта му на движение е била около 120 км/ч. като са поддържали равномерна дистанция с преднодвижещия се автомобил. Свидетелят е възприел тъмен обект на магистралата пред преднодвижещия се автомобил, искри от удара между двете МПС, успял е да намали скоростта си и да спре след като е подминал ударените автомобили, с цел безопасност. Посочва, че се е движил на къси светлини, а когато е видял завъртането на тъмния обект на магистралата е превключил на дълги светлини и е видял произшествието. Според този свидетел не е имало друг автомобил, който да е изпреварвал преднодвижещия се пред него автомобил. Що се касае до л.а. „Сеат“, свид. Г. твърди, че не са светели никакви светлини – нито фарове, нито аварийни, нито габаритни светлини. Когато подминавал ударените автомобили свид. Г. възприел подсъдимия да оказва първа помощ на пострадалите в л.а. „Сеат“. Категоричен е, че именно подсъдимият е помагал на пострадалите от автомобила и ги е изтеглял в аварийната лента. Присъстващите лица и по-късно пристигнали на местопроизшествието хора, обезопасили района чрез светлоотразителен триъгълник, жилетки и др. Свид. Г. и съпругата му напуснали мястото на инцидента преди пристигането на полицейски служители и екип на спешна помощ, тъй като детето им на 6 г. се разстроило, а вече имало други хора при пострадалите.

Свид. Н.Г. дава показания съответни на тези на съпруга й  свид. С.Г.. Макар и не толкова подробни, те са също относими и потвърждават вече заявените обстоятелствата от свид. Г.. Свид. Г. подала сигнал на тел.112 за инцидента и отишла да види състоянието на пострадалите хора. Според показанията и на двамата свидетели, които често пътуват в процесния пътен участък, наличието на лек ляв завой преди мястото на ПТП не ограничава видимостта на водачите.

Съдът се доверява на показанията на свидетелите С.Г. и Н.Г., тъй като са логични, последователни, взаимносвързани и допълващи се, изцяло относими към предмета на доказване. Свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото, което е допълнителен аргумент за кредитиране на съобщената от тях информация като обективна и безпристрастна.

Достоверни съдът намира в основната им част показанията на свидетелката Х.П.. Свидетелката е състезателка, чийто треньор е подсъдимият, и е пътувала заедно с него в лекия автомобил “Крайслер” с цел участие в спортен лагер в гр. Пловдив. Дава подробни показания за пътната обстановка, за обстоятелството, че подсъдимият е управлявал автомобила на къси светлини. Разказва за момента на катастрофата и внезапното изскочилия пред техния автомобил друг автомобил. Подробни са показанията и в частта след настъпването на ПТП и предприетите от подсъдимия действия. Съдът се доверява на показанията на свид. П., като изключва само частта, в която свидетелката твърди, че преди ПТП л.а. “Крайслер” се е движил в лявата лента за движение, доколкото тези показания противоречат с дадените от свид. С.Г.. Според последния преднодвижещият се автомобил е карал в дясната лента за движение на равномерно разстояние от неговия автомобил. Липсват данни да е имало друг автомобил между този на подсъдимия и автомобила на свид. С.Г., поради което съдът приема, че показанията на свид. Г. касаят именно л.а. “Крайслер” и им се довери. Освен това свид. Г. е шофьор и е наблюдавал внимателно пътната обстановка пред себе си, докато свид. П. е дете на 15 г. без шофьорски умения и стаж, поради което е обяснимо неточното й възприятие за местонахождението на автомобила „Крайслер“ преди момента на ПТП.    

На следващо място съдът обсъди показанията на свид. Ф.Г., който е пътувал в автомобила на постр. Ш.. Този свидетел, макар и в близки отношения с пострадалите лица, е очевидец на случилото се и показанията му следва да се ценят в основната им част. Свид. Г. съобщава като причина за спирането на л.а. „Сеат“ отваряне на предния капак на автомобила по време на движение по автомагистралата и счупване в резултат на това на предното панорамно стъкло на колата. Описва подробно действията на пострадалите преди ПТП, както и тези предприети от него самия и от подсъдимия след настъпването на произшествието. Този свидетел също заявява, че подсъдимият е помогнал за преместването на пострадалите и е поставил възглавница или седалка под тялото на постр. Ш.. В тази им част като съответни на останалите събрани по делото доказателства, съдът се доверява на показанията на свид. Г.. В частта относно отварянето на предния капак и счупването на предното стъкло на л.а. “Сеат” показанията съответстват със заключенията на двете автотехнически експертизи, а по отношение оказаната помощ – с показанията на другите свидетели и обясненията на подсъдимия. Противоречиво свидетелят описва собственото си местонахождение към момента на ПТП. В досъдебното производство е заявил, че се е намирал извън автомобила /показанията са надлежно приобщени чрез прочитането им/, а в хода на съдебното следствие настоява, че когато автомобилът на подсъдимия е блъснал автомобила на постр. Ш., свид. Г. все още частично бил в автомобила – не бил издърпал единия си крак от купето. Съдът не кредитира последните показания по следните съображения: Свид. Г. не е получил никакви увреждания от произшествието, което е настъпило със сериозна интензивност, видно от щетите по леките автомобили и тежките травми на пострадалите лица, намиращи се именно в л.а. “Сеат”, за който свид. Г. твърди пред съда, че не е бил напуснал. С оглед на физическото състояние на свидетеля след ПТП – без наранявания, съдът приема, че свидетелят се е намирал извън лекия автомобил, в близост до него. Нелогично е твърдението свидетелят все още да е бил частично в купето на автомобила, когато е настъпил ударът и да няма никакви увреждания от произшествието. На следващо място в прочетените показания от досъдебното производство на свид. М.И., последният заявява, че свид. Г. му е казал, че е станала повреда с колата, А.Ш. я е угасил за кратко и свид. Г. излязъл от колата. Предвид тези данни, за съда е безспорно, че към момента на удара свид. Г. не се е намирал в л.а. “Сеат”, а е бил извън него, като автомобилът е бил в покой с угасен двигател към този момент. В тази връзка съдът не кредитира и показанията на свид. Г., че той е угасил двигателя на л.а. “Сеат” след катастрофата. Освен прочетените показания на свид. М.И., видно и от показанията на свид. С.Г., и от обясненията на подс. Т., л.а. “Сеат” към момента на удара е бил изцяло тъмен обект – без каквито и да е включени светлини – фарове, габаритни или аварийни.

 Свързани с показанията на свид. Ф.Г. са тези, дадени от свид. М.И. – близък роднина на постр. А.Ш.. Този свидетел твърди, че е търсил по телефона постр. Ш., но се загубил обхвата на мрежата, а по-късно е пристигнал на местопроизшествието с други близки на пострадалите. Разказва с подробности за възприятията си от мястото на катастрофата, обективните находки, намерените части от автомобилите. Свидетелства за техническата изправност на л.а. “Сеат” при закупуването му, за грижите, които е полагал за постр. Ш. след ПТП. В посочената част съдът кредитира показанията на свид. М.И., тъй като съответстват с останалите приобщени доказателства. Съдът се доверява и на прочетените показания на свид. И. относно проведен между него и свид. Г. разговор за причината за спиране на л.а. “Сеат” на пътното платно, цитиран по-горе. В прочетените показания от досъдебното производство свид. М.И. е заявявил, че свид. Г. му е казал, че е станала повреда с колата, А.Ш. я е угасил за момент и свид. Г. излязъл от колата. В същите показания свид. И. съобщава, че постр. Ш. му е казал, че е спрял за кратко, за да слезе свид. Ф.Г. по малка нужда. В хода на съдебното следствие свид. И. не назовава да му е известно по каква причина постр. Ш. е спрял на пътното платно. Заявява, че свид. Ф.Г. не му е казвал за възникнала авария по л.а. “Сеат”, поради която да се е наложило спиране на магистралата. Г. бил много уплашен след катастрофата и почти нищо не разговаряли. Що се касае до постр. Ш. същият не можел да говори, само бълнувал след инцидента. Съдът изключва показанията на свид. И. в посочената част, доколкото противоречат с тези от досъдебното производство, които, след прочитането по реда на чл.281 от НПК, свидетелят потвърждава. Обективно от заключенията на автотехническите експертизи е видно, че счупването на предното панорамно стъкло на л.а. “Сеат” е в резултат на отваряне на предния капак на същия автомобил. Дали с оглед на тази техническа причина за спирането на автомобила на пострадалия, свид. Г. е възнамерявал да “отиде по малка нужда” е обстоятелство без значение за правната страна на казуса. Съдът приема, въз основа на показанията на свид. Г., свид. И. /прочетените показанията от ДП/ и заключенията на автотехническите експертизи, че причина за спирането на л.а. “Сеат”, управляван от постр. Ш. е техническата повреда в заключващия механизъм на предния капак, който се е отворил по време на движение и е счупил предното панорамно стъкло на автомобила. 

Допринасящи в посочения смисъл са и показанията на свид. С.П. – собственик на процесния л.а. “Сеат”. Свидетелят е категоричен за съществувала повреда в заключващия механизъм на предния капак на автомобила и дава подробни сведения за състоянието на автомобила и извършени кражби от същия. Съдът кредитира показанията свидетеля, тъй като съответстват с останалите доказателствени източници в коментираната посока.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани и полицейските служители Ж.С. и Ж.Ж., посетили произшествието. Съдът цени показанията им като обективни и безпристрастни. Свидетелите имат преки и непосредствени впечатления от мястото на ПТП, от сведенията получени на място от присъствалите лица, поради което показанията им са относими към предмета на доказване. Свид. Ж. съобщава, че от постр. Ш. и от свид. Г. е разбрал още на мястото на произшествието, че причината за спиране на л.а. “Сеат” е била техническа неизправност на автомобила. Според свид. Ж. л.а. “Сеат” не е имал никакви включени светлини, докато на л.а. “Крайслер” са изключили акумулатора. Съдът цени тези показания, тъй като допринасят за изясняването на конкретни обстоятелства, свързани с причините за настъпването на ПТП. Не кредитира прочетените показания на свид. Ж. досежно скоростта, с която се е движил подсъдимият. В тази част свидетелят преразказва казаното му от подс. Т. на мястото на произшествието, че е пътувал с около 100 км/ч, което обстоятелство съдът намира за недостоверно. С оглед показанията на свид. С.Г. за скоростта на движение на собствения му автомобил – около 120 км/ч., респ. на преднодвижещия се автомобил на равномерна дистанция, както и предвид заключенията на двете автотехнически експертизи, съдът приема, че скоростта на движение на л.а. „Крайслер“ преди ПТП и към момента на удара е била около 121 км/ч. 

Съдът съобрази и показанията на свидетелите М.Х.Д., А.А.Ш., А.А.Ш., Я.М.С., М.А.Ш., М.А.Ш., Й.М.Й., Д.С.С., М.Д.С., Г.Д.С., М.М.И. и С.И.М., за които страните дадоха съгласие да не се разпитват в хода на съдебното следствие, а да се ползват непосредствено протоколите с показанията им от досъдебното производство. Показанията на цитираните свидетели установяват роднинските отношения на посочените лица с пострадалите А.Ш. и А. М., представляващи от своя страна предпоставка за участието им като пострадали в хода на досъдебното производство и в разпоредителното заседание и за конституирането им като страни в съдебната фаза на процеса.

Заключенията на изготвените по делото експертизи съдът цени, като намира, че имат съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиито знания и обективност съдът няма основание да се съмнява. По отношение на съдебно-медицинските експертизи и химическите експертизи, същите са приобщени без разпит на вещите лица чрез прочитането им по реда на чл.371 т.1 от НПК вр. чл.283 от НПК. Що се касае до автотехническите експертизи, страните не оспорват заключенията с оглед на техническите изчисления и достигнати изводи, а основните възражения, макар и свързани с изследваните от експертите обстоятелства, касаят въпроси по приложението на материалния закон и пропуски при разследването в досъдебната фаза – неизвършен оглед на двата автомобила и връщането им на техните собственици преди приключване на производството по делото. Съдът цени първоначалната единична автотехническа експертиза, както и изготвената в хода на съдебното следствие тройна съдебна автотехническа експертиза. Двете експертизи са достигнали до идентични изводи по общите въпроси, а тази назначена от съда, дава отговори и на допълнителни въпроси, поставени в хода на съдебното следствие. Убедително аргументирани, експертите в съдебно заседание поясниха заключенията, като отговориха на всички допълнителни въпроси на страните. Съдът не счита, че делото не е изяснено поради наличие на много хипотези, както твърди защитата. Обратно, поставените на експертите въпроси дадоха възможност да се изяснят редица други обстоятелства, с които по категоричен начин да се решат и спорните по делото въпроси. Изчистването на съмненията и възможните хипотези от техническа гледна точка осигури възможност да бъде оценена с точност и правната страна на разисквания казус.

В разпита си пред настоящата инстанция вещото лице доц. д-р инж. Х.У., изготвил първоначалната автотехническа експертиза, назначена в досъдебното производство, подробно разясни, че заключението е изготвено въз основа на обективни данни в огледния протокол относно положението на двата автомобила след удара, данните за наличие на деформации по двата автомобила и протривните следи намерени на мястото на събитието в резултат на движението на автомобилите в момента на удара и след удара. Извършен е подробен динамичен анализ с използване на теорията на удара, от където са определени скоростите на движение на двата автомобила към момента на удара. Мястото на удара е определено съобразно наличието на характерни масивни протривни следи, в дясната пътна лента в близост до дясната граница на тази лента, като в резултат на удара, под действие на теоремата за изменение на кинетичния момент, двата автомобила придобиват ротация след удара, която е в посока часовата стрелка, гледана отгоре. Ударът за автомобила „Крайслер“ е в предната дясна част, при челен надлъжен удар, с ударен процес и ударна сила насочена отпред назад и от дясно на неговия масов център. Т.е. при това действие на ударната сила автомобилът придобива посочената ротация. Лекият автомобил „Сеат“ е ударен в задната лява част с масивен, тежък удар, при който действието на ударната сила е отзад напред за купето на автомобила с придобита ротация след удара по часовата стрелка, гледана отгоре. След съответни изчисления е установено, че в момента на удара автомобилът „Сеат“ е бил покой, а автомобилът „Крайслер“ се е движел със скорост около 121 км/ч. Извършен е анализ и на техническата възможност за предотвратяване на удара от гледна точка на осветеността и видимостта за водача на автомобила преди удара. Експертът обяснява, че в техническата литература, на база на многобройни експериментални изследвания е установено, че осветеността пред автомобил при халогенни светлини за левия фар е около 50-60 м при един лукс осветеност, а на десния до 70-80 м. Съответните графики са приложени в заключението на експертизата. При осветеност от 1 лукс, водач на автомобил може да възприеме тъмен обект, какъвто е силуетът на човека, с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието. Вещото лице заявява, че ако спрелият автомобил в дясната пътна активна лента е бил без светлини, водачът на автомобила „Крайслер“ при движение на къси светлини е имал възможност да възприеме тъмните обекти на разстояние около 70 м. С действията си за възприемане на опасност и предприето спиране той не би могъл да спре при определената скорост от 121 км/ч. за това разстояние. От техническа гледна точка, съдейки тази видимост за водача, скоростта на движение на автомобила е технически несъобразена съобразно видимостта. В случай на възприемане на светъл обект, с включени светлини и габарити за спрелия автомобил, както и други светлини, водачът би могъл да възприеме тези светлини на значително по-голямо разстояние, което е над 200 м. От техническа гледна точка, ако водачът съобрази скоростта си на движение с видимостта, би следвало да управлява със скорост около 76 км/ч., за да може да спре в тази зона на видимост. Експертът разяснява, че когато се касае за магистрален път, завоите се проектират с видимост повече от 200 м. Акцентира, че макар да има различни типове халогенни лампи за леки автомобили, които нямат абсолютна аналогичност, то е налице еднотипност на осветеност на фарове от ляв фар и от десен фар. Дължината на осветеност е близка една спрямо друга. Възможността за възприемане на тъмен обект в тъмната част на денонощието е не по-малко от 70 метра на десния фар на светлините. Конкретизира, че водачът на „Крайслер“ при движение на къси светлини, в тъмната част на денонощието, е можел да възприеме тъмен обект, какъвто е бил лекия автомобил “Сеат“, на пътното платно, когато се е намирал на около 70-80 метра зад него. Пояснява, че оттук произтича и техническата невъзможност на водача да реагира със спиране преди мястото на удара, тъй като времето необходимо водачът да блокира спирачната система е около 67 метра. В момента, когато той възприема опасността, необходимото време за реакция е 1,4 сек. За да премести крака от педала на газта до педала на спирачката, да задейства спирачния механизъм и да нарасне закъснението до максимално, за да блокира спирачния механизъм, това цялото време е около 2 сек., за което време водачът изминава около 67 м. Това разстояние е близко до зоната му на видимост, което е 70-80 м, с което се обяснява и факта, че той не е могъл да реагира със спиране преди мястото на удара. Ударът е настъпил при скоростта, с която той се е движил – около 120 км/ч., защото не е могъл да я намали преди удара, възприемайки тъмния обект спрял в дясната пътна лента. Сочи, че технически правилното поведение изисква водачите при възприемане на опасност да намалят скоростта и да спрат. Геометричното разположение на спрелия автомобил в дясната част на дясната активна пътна лента е позволявало автомобилът „Крайслер Вояджер“ да премине от лявата му част, а дали е могъл, според експерта, зависи от много субективни фактори.

Вещото лице заяви, че при изготвяне на заключението е съобразил  техническите норми за спиране. Приел е технически норми за технически изправен автомобил и коефициент на триене отговарящ на тази спирачна система и скоростта на движение на автомобила. Посочил е време за реакция 1,4 сек., за което разяснява, че е завишено спрямо нормалните норми на време за реакция при движение в дневни условия и възможност за възприемане на опасност на достатъчно голямо разстояние, което в случая е около 0,8 сек. Когато се касае за изследване на водачи-състезатели това време може да стигне 0,6 сек. Пояснява, че в случая е прието 1,4 сек, което е значително завишено спрямо минималните норми, имайки предвид, че водачът на “Крайслер“ е възприел тъмен обект и неочакваност на събитието – спрял автомобил в дясната активна пътна лента, в тъмната част на денонощието.

Предвид новосъбраните доказателства в хода на съдебното следствие, както и възникнали допълнителни въпроси, съдът разшири състава на експертизата и назначи тройна съдебна автотехническа експертиза, която отговори на първоначално поставените въпроси и възникналите такива на по-късен етап. За целта на вещите лица беше възложено освен запознаване с материалите по делото, така също и да посетят мястото на събитието, за да отговорят на поставената задача.

В разпита си пред съда експертите по тройната съдебна автотехническа експертиза – проф. д.т.н. инж. С.К., доц. д-р инж. Х.У. и инж. В.Ш. заявяват сходни с вече посочените от в.л. У. обстоятелства, като допълват същите, съобразно допълнително поставените им въпроси. Потвърждават се изводите на първоначалната експертиза, че към момента на удара автомобилът „Сеат“ е бил в покой, разположен в дясната част на дясната пътна лента от платното за движение. В момента на удара скоростта на автомобила „Крайслер“ е около 121 км/ч. Технически съобразената скорост на този автомобил, при управление на къси светлини на фаровете, при наличната видимост е не по-висока от 76км/ч. Основната техническа причина за произшествието е вследствие на възникнала авария и спиране на автомобила „Сеат“ на платното за движение извън аварийната  лента. Технически правилно е при тази авария на счупване на ключалката на предния капак водачът да установи автомобила си извън платното за движение, върху аварийната лента и максимално вдясно. Технически правилно е веднага да постави светлоотразителен триъгълник и евентуално с указания и вдигане на ръце да предупреждава идващите МПС. Технически правилно е да се включат аварийните светлини на авариралия автомобил. Според експертите неизвършването на тези действия е сериозна предпоставка за възникване на ПТП. Втора допълнителна причина за ПТП, се явява и движението на автомобилът „Крайслер“ със скорост над технически съобразената при къси светлини на фарове. Технически правилно, според вещите лица, е водачът да управлява с такава скорост, че да спре на далечината на видимост при реалните метеорологични условия и вида на фаровете. Максималната видимост на къси светлини е до 75-80м. пред десния фар мерено по дясната граница на пътната лента. Пред левия фар е не повече от 50 - 55м. Опасната зона на автомобила или пълният спирачен път е 142м. при избраната скорост на движение от 121 км/ч. Това условие се явява и втора, не основна, но също съществена причина за ПТП.

Според вещите лица реалната видимост е била ограничена и намалена, вследствие приетото движение на къси светлини на фаровете от водача на л.а. „Крайслер“. Пътните условия са били нормални – сухо време, суха пътна настилка и нормални метеорологични условия, липса на пречки за ограничаване на видимостта пред водача, ако се е движил на дълги светлини. Според проф. К., водачът е имал техническа възможност след превключването на къси светлини да намали скоростта си до технически съобразената. Подчертава, че след посещение на мястото на произшествието, експертите У. и Ш. са установили видимост при дневни условия 500 метра. Категоричен е, че няма ограничена видимост от денивелация на пътя, завои или неравности. Вещите лица доц. д-р инж. Хр.У. и инж.В.Ш. потвърждават, че след оглед на място, разстоянието от моста до мястото на ПТП е повече от 500 м. Това обстоятелство според тях не променя изводите в даденото заключение относно техническата възможност за възприемане на обекта съобразно изложените обстоятелства за осветеност на фаровете, за видимост спрямо един тъмен обект. Допълват, че дори разстоянието е 800 м. след моста до мястото на ПТП, но по никакъв начин този мост не влияе на видимостта и на възприятията на водача.

На допълнително поставени в с.з. въпроси в.л. проф. К. обясни, че габаритните светлини и стоповете на л.а. „Сеат“, съгласно европейския стандарт, са оборудвани със светлоотразителни елементи.  Посоченото в заключението разстояние на видимост на автомобила „Крайслер“ представлява далечината на осветеност на фаровете. Ако няма друг източник на светлина, ако няма светлоотразителни  елементи, ако няма отблясъци, ако няма силно светеща  луна, е технически правилно фаровете да са така регулирани, че десният да свети до 75м, левият – не повече от 50м. Това е минималната далечина на видимост на водача на л.а. „Крайслер“, без да се има предвид наличието на светлоотразителни елементи. Ако се приеме, че габаритите на л.а. „Сеат“ или даже единият е светел, или че е имало аварийни светлини, или че светлоотразителните елементи са били технически изправни и незамърсени стоповете и габаритите, разстоянието на реалната видимост пред водача би трябвало да е по-голямо от 75м. Дава за пример изследвания при мигащи аварийни светлини, при които е установено, че разстоянието на видимост е над 160 м. до 200 м. Проф. К. пояснява, че при светлоотражателни елементи и незамърсени габарити разстоянието на видимост е субективно, но по-голямо от посоченото 75 м. След предявяване на снимковия материал от приложения към огледния протокол фотоалбум, вещото лице е категоричен, че се вижда явно отразяване на светлината на фотоапарата в задните десни светлини на автомобила „Сеат“, че няма замърсяване, което означава, че във всички случаи далечината на видимост към реалния момент на ПТП за водача на „Крайслер“ е била над приетата от експертите без светлоотражатели – 75 м. Според вещото лице при този вид светлоотражение, при суха пътна асфалтова настилка, на къси светлини, отражението на десния габарит на автомобила „Сеат“, би се виждал от минимум от 100 м.

Вещите лица констатират, че няма данни по делото водачът на автомобил „Крайслер“ да е предприел  аварийно спиране преди удара. При видимост 75м. и своевременно възприемане на опасността от водача, би трябвало да има ефективни спирачни следи след 67 м. от момента на възприемане на опасността. В този случай, по експертното мнение, би трябвало да се очаква едно 7 – 8 м. ефективно спиране, респективно спирачни следи преди удара, ако водачът е задействал аварийно спирачната уредба, но такива не са налице. Категорично според експертите автомобилът „Сеат“ попада в опасната зона на спиране л.а. „Крайслер“ при избраната скорост на движение, тъй като водачът при избраната скорост от 121 км/ч. и видимост 75  м., дори при видимост над 110 – 120  м., при опасна зона 142 м. не може да спре, ако има препятствие в това разстояние пред него. Допълват, че ако видимостта е била 100 м. и водачът е възприел опасността своевременно, реагирал е с намаляване на скоростта, то преди удара автомобилът би намалил скоростта си за ефективно спиране от порядъка 30 - 32 м. За конкретния случай, ако водачът е задействал спирачната уредба преди удара, това е било при служебно спиране или неефективно спиране, защото няма спирачни следи. Според експертите това означава, че водачът е възприел опасността, но и скоростта му е била по-висока при ПТП от определената в момента на удара – 121 км/ч.

В.л. проф. К. счита, че скоростите на двата автомобила са определени по много точен метод и скоростта на л.а. „Сеат“ е получена аналитично, без вещите лица да приемат, че той е спрял. Що се касае до скоростта на л.а. „Крайслер“ приетата от 121 км/ч. е минимално възможната в момента на удара, според експерта. Подчертава, че тези изчисления се базират на теория на удара.

Проф. К. е категоричен, че приетата в заключението осветеност е адекватна на апаратите в сервизите за всички автомобили, които са членове на европейската общност. За различни автомобили светлинното петно /показано в експертизата за различни автомобили/ е различно по геометрия, но има изисквания за далечина на видимост и съответно осветеност от порядъка до 2 – 3 лукса. Един тъмен обект, без отражателни елементи, при нормално зрение се вижда при осветеност от 1,5 - 2 лукса. Това съответства на далечина на осветеност 75  м. вдясно и 50 м. пред левия фар, както е прието за процесния автомобил „Крайслер“. Експертите са работили на база технически изправен автомобил, минал  технически преглед, с фарове регулирани технически правилно на апарат, приложим за всички автомобили. Подчертават, че различните видове крушки дават различна интензивност на осветеност при едно и също разстояние пред фаровете. Степенуват като най-силни LED-светлините, след това ксеноновите и по-малко халогенните. Класическите стари крушки, според експертите, дават най-слаба осветеност. Проф. К. пояснява, че при реална осветеност на л.а. Крайслер при други параметри – по-малко от 75 м. или повече от 75 м. на десния фар, технически съобразената скорост би се променила. Ако късите светлини светят по-малко - технически съобразената скорост е по-ниска, ако светят повече - е по-висока. Но в никакъв случай, ако са правилно регулирани не трябва да осветяват повече от 55 м левия и 75 – 80 м  десния фар. Ако те осветяват на по-дълго разстояние при къси светлини са технически неизправни, защото пречат на насрещно движещите се превозни средства при 1 лукс. Поради тези съображения, вещите лица са приели технически изправни светлини на л.а. „Крайслер“. Допълнително проф. К. подчертава, че след авариране на автомобил, неговото възстановяване води до коренно различни показатели на фаровете, вследствие нарушената геометрия, без значение каква е тя.

С оглед съдържанието на писмените заключения и подробните разяснения при разпита на експертите в съдебно заседание, съдът намира изготвените единична и тройна автотехнически експертизи за убедителни и научно обосновани. Приобщените заключения съдържат детайлни и аргументирани отговори на поставените въпроси. Заключенията са ясно мотивирани, включително в частите, касаещи скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, така също и в частта относно изследването за осветеността на фаровете на същия автомобил при движение на къси светлини. И в двете заключения е налице констативно-съобразителна част с подробни разяснения и изчисления, позволяващи проследяване логиката и начина на достигане на формираните от експертите изводи. Вещите лица изчерпателно отговориха и на допълнително поставените от страните в съдебно заседание въпроси. Не са налице основания за съмнение в обективността на вещите лица, нито същите могат да се считат предубедени. Експертизите са изготвени от специалисти с призната компетентност и ерудиция в сферата на автотехническите експертизи. По тези съображения съдът кредитира изцяло приложените заключения на автотехническите експертизи и ги съобрази при изграждане на фактическата обстановка по делото и при формиране на правните изводи.

Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на ПТП, скица и фотоалбум към него, справки от КАТ, справка за съдимост, декларация за СМПИС, разписки, характеристични данни и др. Същите са приложени и приети като доказателства, намират се в отношение на допълване с останалите доказателствени материали и са приобщени по съответния процесуален ред – чрез прочитането им. Между писмените доказателства акцент следва да се постави на приобщеното в хода на съдебното следствие писмо изх. № 11-00-48/30.05.2018 г. от Областно пътно управление – Сливен, както и приложеното към него копие от схема на пътния участък от км 247 + 000 до км 248 + 000 на АМ „Тракия“, от което е видно, че на мястото на ПТП и преди него /1 км източно от км 247.300, подсъдимият се е движил в посока от изток на запад/ не са налице завои или особености на този участък от пътя, които обективно да ограничават видимостта на водачите. Така приобщеното писмено доказателство съответства изцяло с констатациите на вещите лица, изготвили тройната съдебна автотехническа експертиза, посетили мястото на инцидента и отразили в т.14 от заключението си, че водачът на л.а. „Крайслер“ не е бил възпрепятстван от завои, виражи, неравности, денивелации и други обекти относно възможността да възприеме наличието на автомобил в дясната му лента за движение. Кореспондиращи в тази връзка са и показанията на свидетелите С.Г. и Н.Г., които често пътуват по автомагистралата в процесния пътен участък и не считат, че е налице ограничаване на видимостта поради характеристиките на пътя. С оглед на тези доказателствени източници съдът намира за неоснователно възражението на защитата за ограничена видимост на подсъдимия на мястото на ПТП, дължаща се на ляв завой и денивелация. Коментираните писмени и гласни доказателства и констатациите на експертите установяват липса на обективни пречки за видимостта на водача, поради което съдът счита възражението за защитна позиция на подсъдимия.

 Що се касае до оспорената от частното обвинение гражданска подписка, представена като писмено доказателство от защитата и приета по делото, съдът цени същата в частта й съдържаща характеристични данни за подсъдимото лице. Очевидно от приобщената характеристика и цитираната гражданска подписка, подс. Т. е известна личност, ползващ се с авторитет и добро име в обществото, изявен спортист и уважаван треньор с активна гражданска позиция и позитивна ценностна система, заемащ съответна длъжност в йерархията на организациите, управляващи упражняваната от него спортна дейност. Съдът изключва гражданската подписка в частта, в която подписалите документа около 1600 лица изразяват становище за невинността на подс. Т. при процесното произшествие, определяйки същото като нелепа случайност. Изразено е мнение по правен въпрос, който е изцяло от компетентността на решаващия съдебен състав. Тази позиция е правно ирелевантна към подлежащите на обсъждане в настоящото дело правни въпроси.

Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия Т., преценявайки същите като подробни и съответстващи в преобладаващата им част с останалите кредитирани доказателствени източници относно механизма на произшествието и участието на подсъдимия в него. Обяснения, съдържащи детайлно описание на действията на подсъдимия преди, по време и след настъпване на инцидента, са дадени още на досъдебното производство и бяха приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им, поради противоречие с определени обстоятелства и липса на спомен за други в обясненията, дадени в хода на съдебното следствие. Подсъдимият потвърди дадените на досъдебното производство обяснения в съответните части. Съдът се доверява на обясненията на подс. Т. в основната им част, като изключва същите досежно скоростта, с която се е движил подсъдимия и местонахождението на управлявания от него автомобил преди ПТП. Подсъдимият твърди, че е шофирал със 100 км/ч., което обстоятелство противоречи със заключенията на двете автотехнически експертизи, приети по делото. След съответни изчисления експертите установяват скоростта на л.а. „Крайслер“ преди ПТП и по време на удара – около 121 км/ч. Съдът се довери на изготвените експертизи, които почиват на научни знания и компетентно изследване и бяха убедително защитени от вещите лица пред съда. В този смисъл не се доверява на обясненията на подсъдимия, че скоростта му на движение преди ПТП е била около 100 км/ч. Обясненията на подсъдимия относно скоростта на движение не кореспондират и със свидетелските показания на свид. С.Г., който твърди, че е управлявал собственото си МПС със скорост около 120 км/ч. и е поддържал равномерна дистанция с преднодвижещия се автомобил, за който съдът прие, че е л.а. „Крайслер“, управляван от подс. Т..

Противоречи на останалите приобщени доказателства и твърдението на подс. Т., че преди ПТП е управлявал автомобила си в лявата лента за движение и малко преди удара е преминал в дясната лента за движение, поради настигащ го лек автомобил. Очевидно тези обяснения касаят автомобила, управляван от свид. С.Г., доколкото по делото липсват данни за трети автомобил, пътувал между тези на подсъдимия и свидетеля Г. или такъв, който ги е изпреварил. Същевременно свид. Г., чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни, сочи, че преднодвижещият се автомобил е пътувал в дясната активна пътна лента, а не в лявата. При тези данни от непредубеден свидетел съдът не може да се довери на обясненията за движение на управляваното от подсъдимия МПС в лявата лента за движение преди ПТП.

В останалата им част съдът намира обясненията за логични и последователни, кореспондиращи с останалите събрани доказателства, поради което съдът ги цени. Доверява и на частта, в която подсъдимият разказва за предприетите от него действия по оказване помощ на пострадалите лица – преместването на постр. Ш. от л.а. „Сеат“ в аварийната лента, подлагане на сак под тялото му, а впоследствие подпомагане на медицинския екип при пренасяне на пострадалите в линейката. В обясненията е налице изразено съжаление за загубата на два човешки живота, декларирана е осъзнатост за стореното, макар подсъдимият да отрича вина, тъй като счита събитието за случайно и непредвидимо по своя характер. Заявява, че ако е имал възможност е щял да предотврати произшествието.

След анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че събраните доказателствени източници са относими и достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. От доказателствата се извличат по безспорен начин фактите, които съдът прие за установени по-горе.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343а, ал.1, б.„г” предл.1, във вр. с чл.343, ал.3, б."б" предл.1, вр. с ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 28.10.2016г. в района на км 247.300 на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС – лек автомобил „Крайслер Вояджер“, с peг. № А *** МК, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на А. М. М. ***, настъпила на 28.10.2016г. и на А. ***, настъпила на 12.12.2016г., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.

От обективна страна категорично от събраните доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. Т. е управлявал процесния лек автомобил „Крайслер Вояджер” в нарушение на правилата за движение по пътищата. Подс. Т. е нарушил правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като нарушението се изразява в това, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил със скорост, несъобразена с конкретните атмосферни условия – движение в тъмната част на денонощието, както и с условията на видимост – при включени къси светлини. Видно от заключението на назначените автотехнически експертизи водачът на л.а. „Крайслер“ е имал техническа възможност да възприеме тъмен обект в дясната пътна лента за движение от около 70-80 метра, каквато е била видимостта му с оглед осветената част на фаровете на къси светлини. При установената скорост от около 121 км/ч подсъдимият е нямал техническа възможност да предотврати пътно­транспортно произшествие. Опасната зона за спиране от 142 м при избраната скорост от 121 км/ч е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила в момента на възприемане на тъмния обект – спрелия л.а. „Сеат“ в дясната активна пътна лента, което е около 70-80 метра. Дори  да се съобрази становището на експертите в с.з., че при незамърсени стопове и габарити на л.а. „Сеат“ и изправни светлоотразителни елементи, разстоянието на реална видимост пред водача на л.а. „Крайслер“ би трябвало да е по-голямо от 75м, а именно около 100 м, то при препятствие в зоната до 142 м. – опасна зона на спиране при скорост от 121 км/ч., с която се е движил подсъдимият, той не би могъл да намали скоростта си и да спре своевременно. Независимо от така изложеното становище на експертите в с.з. съдът намира, че реалната видимост на водача на л.а. „Крайслер“ е била посочената в писмените заключения на автотехническите експертизи,  а именно 70-80 метра. Съображенията за това са следните. От приобщените доказателства не може да се направи извод, че водачът на л.а. „Крайслер“ е предприел  аварийно спиране преди удара – скоростта преди и към момента на удара е изчислена от вещите лица на около 121 км/ч. При разпита на в.л. доц. У. по първоначалната автотехническа експертиза, същият разясни, че водачът на „Крайслер“ при движение на къси светлини, в тъмната част на денонощието, е можел да възприеме тъмен обект, какъвто е бил лекия автомобил “Сеат“, на пътното платно, когато се е намирал на около 70-80 метра зад него. Времето необходимо водачът да блокира спирачната система е около 67 метра. В момента, когато той възприема опасността, необходимото време за реакция е 1,4 сек. За да премести крака от педала на газта до педала на спирачката, да задейства спирачния механизъм и да нарасне закъснението до максимално, за да блокира спирачния механизъм, това цялото време е около 2 сек., за което време водачът изминава около 67 м. Това разстояние е близко до зоната му на видимост, която е 70-80 м, с което се обяснява и факта, че той не е могъл да реагира със спиране преди мястото на удара. Ударът е настъпил при скоростта, с която той се е движил – около 121 км/ч., защото не е могъл да я намали преди удара, възприемайки тъмния обект спрял в дясната пътна лента. Сходни са и разясненията, дадени от проф. К., при разпита на експертите, изготвили тройната автотехническа експертиза – при видимост от 75м. и своевременно възприемане на опасността от водача, би трябвало да има ефективни спирачни следи след 67 м. от момента на възприемане на опасността – осветяването на препятствието. При видимост 100 м. и своевременно възприемане на опасността от водача, преди удара автомобилът би намалил скоростта си за ефективно спиране от порядъка 30 - 32 м. Скоростта в момента на удара би била намалена, при което ударният импулс – ударната сила би била значително по-малка. В конкретния случай липсват спирачни следи, като вещите лица говорят за служебно или неефективно спиране, поради което съдът приема, че видимостта на водача на л.а. „Крайслер Вояджер“ е била 70-80 м., на колкото се равнява осветената част на фаровете на този автомобил при къси светлини. Това разстояние незначително надвишава разстоянието, което автомобилът е изминал за времето за реакция на водача и задействане на спирачния механизъм – 67 метра /времето от възприемане на опасността при осветяването й/,  което обяснява липсата на ефективно спиране и спирачни следи, независимо от приобщените доказателства за употреба на спирачната система на л.а. „Крайслер Вояджер“ от подсъдимия.

Според вещите лица, технически съобразената скорост на движение при конкретните условия на видимост от 70-80 метра е около 76 км/ч. Като кредитира изцяло заключенията на автотехническите експертизи, съдът приема, че движението на подсъдимия със скорост над тази се явява несъобразена с условията на видимост и представлява нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не позволява своевременно спиране при възникналата опасност за движението, каквато се явява спрелия в дясната активна пътна лента лек автомобил „Сеат“.

Несъстоятелно е възражението на защитата, че при движение със скорост от 76 км/ч автомобилът на подсъдимия би бил опасност на магистралата. Обстоятелството, че разрешената скорост е до 140 км/ч в съответния участък на магистралата в никакъв случай не означава, че движение на автомобил със скорост по-ниска от тази и то такава, съобразена с конкретните условия на видимост, ще го направи опасност за останалите участници. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е приложима и за движение на автомобилите по магистрален път. Изложените от защитата твърдения, насочени към изключване приложимостта на правилата за съобразена скорост не намират опора в закона. Що се касае до съображенията за допуснати на досъдебното производство пропуски при разследването, а именно неизвършен оглед на леките автомобили и в частност на крушките и на борд компютъра на л.а. „Крайслер“ относно осветеността при къси светлини и скоростта за движение преди ПТП, а по отношение на л.а. „Сеат“ относно повредата на заключващия механизъм на предния капак на автомобила, съдът намира, че тези пропуски не повлияват съществено изясняването на фактите по делото. Скоростта на л.а. „Крайслер“ е установена категорично по експертен път, както и чрез показанията на свид. С.Г.. По отношение осветената зона от фаровете на л.а. „Красйлер“ при къси светлини, вещите лица са боравили с технически данни, като са приели най-благоприятния за подсъдимия вариант – технически изправен автомобил, технически изправни фарове, регулирани съгласно установените правила на апарат, приложим за всички автомобили. Относно светлинното петно сочат, че е различно по геометрия за различните автомобили, но има изисквания за далечина на осветеност на десния фар до 70-80 метра при 1 лукс. Различните видове крушки дават различна интензивност на осветеност при едно и също разстояние пред фаровете. В никакъв случай при правилно регулиране не трябва да осветяват повече от 55 м левия и 75 – 80 м  десния фар. Ако те осветяват на по-дълго разстояние при къси светлини са технически неизправни. В посочения смисъл неизвършването на изследване на конкретния автомобил „Крайслер“ не е повлияло установяването на фактите по делото, доколкото експертите са приели, че същият е бил технически изправен, което е най-благоприятният вариант за подсъдимия. Отделно от това в.л. проф. К. заяви в хода на разпита, че след авариране на един автомобил, неговото възстановяване води до коренно различни показатели на фаровете, вследствие нарушена геометрия, каквато и да е тя. При тези обстоятелства, съдът намира, че неизвършеният в досъдебното производство оглед на лекия автомобил „Крайслер“ не е повлиял изясняването на обективната истина, с оглед на останалите приобщени по делото доказателства. Аналогично съдът намира, че върнатият на собственика му л.а. „Сеат“ преди завършване на досъдебното производство не е препятствал установяването на техническата причина за спиране на автомобила на магистралата. Налице са гласни доказателства – показанията на свидетелите С.П., Ф.Г., М.И. и Ж.Ж., от които се установява, че автомобилът е имал техническа повреда в заключващия механизъм на предния капак, че същият се е отворил по време на движение, ударил е предното стъкло на автомобила, което е наложило спирането му от водача А.Ш.. Свид. Ж. е полицейски служител, посетил местопроизшествието, който още на място е разбрал, че причината за спиране на магистралата от постр. Ш. е техническа повреда. Назначените автотехнически експертизи от друга страна дават заключения, че въз основа на данните, закрепени в огледния протокол и приложения фотоалбум, уврежданията по челното стъкло и предния капак на л.а. „Сеат“ напълно съответстват на отваряне на предния капак по време на движение и удар в предното стъкло.    

В тази връзка от обективна страна следва да се отчете значителния принос за настъпване на ПТП от страна на пострадалия Ш.. Същият в нарушение на правилата за движение по пътищата след възникнала повреда в заключващия механизъм на предния капак на л.а. „Сеат“, отваряне на предния капак и счупване на предното стъкло, е намалил скоростта на движение и спрял автомобила в дясната активна лента за движение на автомагистрала. Постр. Ш. не е предприел действия по преместването на автомобила в аварийната лента, за което не е имало пречки, според становището на автоекспертите. Пострадалият не е обезопасил мястото чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник, нито е включил аварийните светлини на автомобила, за да предупреди останалите участници в движението. Нещо повече, същият е угасил двигателя на автомобила и към момента на настъпване на ПТП автомобилът е бил изцяло тъмен обект за наближаващите го МПС. Посочените действия на постр. Ш. са в нарушение на чл.58 т.1 от ЗДвП, въвеждаща забрана за спиране на пътни превозни средства за престой или за паркиране на автомагистрала извън специално обозначените за това места, както и в нарушение на чл.59 ал.1 от ЗДвП, регламентираща, че водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. Така допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата и конкретно на магистрала от страна на постр. Ш. са сериозна предпоставка за ПТП, съгласно становището на вещите лица по тройната автотехническа експертиза. Тези нарушения се явяват основна причина за настъпване на произшествието в конкретния случай. Категорично е експертното мнение, че ако водачът на л.а. „Сеат“ беше преместил автомобила в лентата за принудително спиране, произшествието не би настъпило. При така изяснената фактическа обстановка съдът приема нарушенията на правилата за движение по пътищата на постр. Ш. като основна причина за настъпилото ПТП.

Независимо от допуснатите от пострадалия Ш. нарушения на ЗДвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, нарушение в пряка връзка с настъпилия общественоопасен резултат е допуснато и от подсъдимия. За да може да спре при възникване на препятствие в осветената зона от фаровете на автомобила си при къси светлини, както по-горе се посочи, подсъдимият е следвало да се движи със скорост не по-висока от 76 км/ч., при видимост от 70-80 м. В случая като е управлявал процесния автомобил с по-висока скорост от технически съобразената спрямо конкретните условия на видимост, подс. Т. сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати ПТП при наличие на препятствие. С конкретното си поведение подсъдимият сам се е поставил в положение да не може да спре, за да избегне удара в момента, в който препятствието на пътното платно /спрелия в дясната лента за движение автомобил „Сеат“/ бъде осветено от фаровете на пътя. Подс. Т. е следвало да се съобрази при избиране величината на скоростта на управлявания от него автомобил, за да може в зоната на видимост от светлината от фаровете му да е в състояние да види и реагира на всяка опасност за движението, като намали скоростта или спре. Управлявайки автомобила с по-висока от тази скорост подсъдимият е допуснал нарушение на правилото за съобразена скорост. При конкретните условия на видимост в тъмната част на денонощието, движението със скорост, която не би му позволила да спре в зоната на осветеност от късите светлини на автомобила, обосновава категоричен извод за допуснато от страна на подсъдимия нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което пряко е допринесло за настъпване на общественоопасния резултат – смъртта на пострадалите. Така осъществен от обективна страна е съставът на престъплението, посочено по-горе.

В посочения смисъл е налице последователна съдебна практика, поддържана от ВС и ВКС на РБ, обективирана в редица съдебни актове, напр. Решение № 48 от 31.01.1983 г. по н. д. № 1072/82 г., III н. о., Решение № 231/07.06.1988г. по н.д. № 225/1988 г. на ВС, III-то н.о., Решение № 684 от 21.01.1984 г. по н. д. № 662/83 г., III н. о., Решение № 43/26.02.2015 г. по н.д. № 1604/2014 г. на ВКС, I н.о.; Решение № 59/31.01.2014 г. по н.д. № 2179/2013г. на ВКС, I н.о., Решение № 82/16.03.2009г. по н.д. № 788/2008г. на ВКС, I н.о. и др.

В цитираната практика е прието изрично, че при движение нощно време скоростта на моторното превозно средство трябва да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на светлините на фаровете с възможност за спиране при появяване на опасност. Когато водач на МПС управлява със скорост, която опасна зона за спиране е по-голяма от осветеното пространство на фаровете, налице е несъответствие между видимостта и възможността за спиране, поради което е изключено приложението на чл.15 от НК. Възможността подсъдимият да се възползва от нормата на чл. 15 от НК, за което защитата претендира, и да бъде оправдан би съществувала само в случай, че той е управлявал правомерно своя автомобил. След като подсъдимият сам се е поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, не би могъл да претендира, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Поради това липсва основание за оправдаването на подс. Т., тъй като деянието не представлява „случайно“ такова по смисъла на закона. Вярно е, че той се е движил по магистрала със скорост, разрешена от закона – около 121 км/ч, но тази скорост макар и нормативно разрешена е различна от скоростта, която с оглед изискванията за безопасност, водачът на МПС трябва да избере, за да не допусне ПТП. При посочените по-горе фактори подсъдимият, макар и движейки се с разрешена скорост, е нарушил изискването да съобрази скоростта си с обхвата на видимостта и възможността да спре в осветената част на късите светлини и именно това нарушение е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

По съображения, изведени от съдебната практика /Присъда № 15/17.06.2016 г. по НОХД № 239/16 г. на Окръжен съд - Сливен, потвърдена с Решение № 204/23.12.2016 г. по ВНОХД № 189/16 г. на Апелативен съд - Бургас, потвърдено с Решение № 111/13.07.2017 г. по н.д. № 288/17 г., II н.о и др./, съдът приема, че всяко установено на пътното платно превозно средство, поради катастрофа или възникнала техническа повреда, представлява предвидимо препятствие и опасност за движението, а водачите на МПС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко такова препятствие.

По изложените по-горе съображения съдът намери за неоснователно искането на защитата за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението или с приложение на чл. 15 от НК. Съдът прие, че в пряка причинна връзка с настъпилия резултат е допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а именно движението му с несъобразена с конкретните условия скорост, явяваща се една от причините за настъпване на пътно-транспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на постр. Ш. и постр. М..

Съдът намира, че деянието следва да се квалифицира по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.„г” предл.1, във вр. с чл.343, ал.3, б."б" предл.1, вр. с ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК. Извършените от подсъдимия действия след настъпилото ПТП – оказване помощ при преместване на пострадалия Ш. от л.а. „Сеат“ в аварийната лента, поставянето на сак като мека подложка под тялото на пострадалия за облекчаване на болките, подпомагане на медицинските лица при качването на пострадалите в линейката, в конкретния случай са били адекватни и от характер да се осигури помощ на пострадалите. Последните са били живи към момента на оказване на помощта, като постр. М. е починал по-късно в линейката, а постр. Ш. около месец и половина по-късно, но в резултат на причинените му увреждания и усложнения. Описаната в съдебно-медицинските експертизи конкретика на уврежданията на пострадалите, съпоставена с действията на подсъдимия след настъпване на произшествието, обосновава извод, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. Ирелевантно спрямо действията на подсъдимия е обстоятелството, че въпреки оказаната помощ, вкл. медицинска такава, пострадалите са починали. Съдът намира, че при конкретните условия и обстановка, подсъдимият е направил всичко, което е зависело от него, за да се помогне на пострадалите лица.

В горния смисъл е налице съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 486 от 24.IV.1969 г. по н. д. № 374/69 г., III н. о., Решение № 162 от 28.II.1970 г. по н. д. № 83/70 г., III н. о., Решение № 579 от 7.VI.1975 г. по н. д. № 483/75 г., III н. о., Решение № 1062 от 31.VIII.1972 г. по н. д. № 827/72 г., III н. о., Решение № 118/11.07.2018 г. по н.д. № 474/2018 г. на ВКС, III н.о. и др. Прието е, че необходимата помощ, която дава водач на моторно превозно средство на пострадало лице след злополука, в която има участие, трябва да се заключава в такива действия, които обективно и субективно са насочени към спасяване живота на увредения. Не е изискване на закона авторът на транспортната злополука да прояви инициатива в активна степен, за да се приеме, че действително е оказал помощ на пострадалия. Всяко действие и всяка инициатива за спасяване живота на пострадалия се обхващат от съдържанието на понятието "необходима помощ", щом като чрез извършването им обективно се подпомага пострадалият.

Обстоятелството, че единият пострадал е бил в кома не изключва приложението на привилегирования състав, защото този пострадал е имал жизнени функции и защото е имало и друг пострадал, който е имал нужда от помощ. /Решение № 118/11.07.2018 г. по н.д. № 474/2018 г. на ВКС, III н.о./

Фактът, че при оказване помощ на пострадалия са помогнали на подсъдимия и други лица, не е пречка да се приложи привилегированият състав на чл.343а от НК, тъй като критерият за прилагането му е дали подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия./Решение № 1042 от 27.VIII.1970 г. по н. д. № 898/70 г., III н. о./.

По тези съображения съдът прие, че подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност по по-леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б.„г” предл.1, във вр. с чл.343, ал.3, б."б" предл.1, вр. с ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК, като го оправда по повдигнатото обвинение по по-тежко наказуемия състав по чл.343, ал.3, б."б" предл.1, вр. с ал.1 б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК.

От субективна страна, деянието на подс. Т. е извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК,тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължението му за предвиждането на тези общественоопасни последици е произтичало от задължението да знае и да спазва Закона за движението по пътищата и конкретно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, въвеждаща задължения за водачите на моторни превозни средства при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с конкретните атмосферни условия, със състоянието на пътя и пътната настилка и на управляваното моторно превозно средство и с конкретните условия на видимост, несъобразяването с които обстоятелства води до реална опасност от възникване на пътнотранспортно произшествие. Подс. Т. обективно е имал възможност да се движи със скорост от около 76 км/ч., която скорост би му позволила при възприемане на спрелия в дясната лента за движение на автомагистралата лек автомобил „Сеат“ от около 70-80 м, колкото са осветявали късите светлини на автомобила му, да предотврати произшествието, като спре в зоната на видимост до мястото на удара. С оглед квалификацията и стажа си като правоспособен водач на МПС от 1991 г. е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като е бил наясно, че при избраната скорост на движение и конкретната далечина на видимост при движение на автомобила му на къси светлини, няма да е в състояние да спре при възприемане на опасност за движението. В тази връзка е неоснователно възражението на защитата и конкретно на подсъдимия за субективна несъставомерност на деянието, тъй като не му е предоставена като потребител информация от производителя каква е осветената част на фаровете на автомобила му при къси светлини, респ. не му е известно с каква скорост следва да управлява автомобила при движение на къси светлини нощно време, за да може да намали скоростта и да спре при възникване на опасност в осветената зона на фаровете. Дългогодишният стаж на подсъдимия като шофьор, управлението на процесния автомобил продължителен период от време и на големи разстояния, както твърди в обясненията си, а и задължението му да познава правилата за движение по пътищата, предполагат подсъдимият да познава добре собствените си задължения, собствените си възможности и тези на управляваното от него МПС и да съобрази поведението си като водач с правилата и посочените особености. Установената по делото конкретика не позволява да се направи извод, който да обоснове извод за несъставомерност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна.

С оглед на посоченото по-горе, съдът намери подс. Т. за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.„г” предл.1, във вр. с чл.343, ал.3, б."б" предл.1, вр. с ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК и го оправда по повдигнатото обвинение по по-тежко наказуемия състав по чл.343, ал.3, б."б" предл.1, вр. с ал.1 б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК.

Като причини за престъпната деятелност на подсъдимия съдът прие неправилното отношение на подс. Т. към обществените отношения, произтичащи от разпоредбите на Закона за движение по пътищата и по-конкретно подценяване опасността от движение с несъобразена скорост в тъмната част на денонощието при движение на къси светлини.

При индивидуализацията на наложеното на подс. Т. наказание, съдът съобрази принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация и  обуславящите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Съдът отчете високата обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на МПС, респ. спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част на специалната разпоредба на материалния закон. Разпоредбата на чл.343а, ал.1, б. „г“, предл.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 10 години.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите органи още в самото начало на досъдебното производство, критичното му отношение и съжалението за извършеното, чистото му съдебно минало. В полза на подсъдимия се явява трайната му трудова ангажираност, обществената му мисия – изявен спортист и уважаван треньор, високо ценен с оглед възложеното му доверие на съответна длъжност в управлението на спортната дейност. Безспорна е обществената репутация на подсъдимия, неговите постижения и като цяло положителната му личностна характеристика. Не на последно място, съдът съобрази, че ПТП е настъпило не само по вина на подсъдимия, но е съпричинено в значителна степен от пострадалия Ш., който е допуснал нарушения на ЗДвП, които се явяват водеща причина за настъпване на произшествието. 

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът взе предвид нарушенията, за които са му налагани административни наказания.

Така посочените обстоятелства обосновават извода на съда, че наказанието за престъплението по чл.343а, ал.1, б.„г” предл.1, във вр. с чл.343, ал.3, б."б" предл.1, вр. с ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК следва да се определи при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се индивидуализира в минималния размер, предвиден в закона за това престъпление, а именно на 2 години „лишаване от свобода“. За да определи наказание в минимума на предвидения от закона размер, съдът съобрази че са налице много на брой смекчаващи отговорността обстоятелства, но и отегчаващо такова, касателно поведението на подсъдимия като водач на МПС. Поради това и предвид тежкия резултат от ПТП, счита че в конкретния случай разпоредбата на чл. 55 от НК е неприложима, тъй като най-лекото предвидено в закона наказание не е прекомерно тежко за извършеното от подсъдимия деяние. Няма основание за налагане на по-тежко от определеното наказание 2 години „лишаване от свобода“, за което претендира обвинението, доколкото основната причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Сеат“, а именно постр. Ш.. Съпричиняването от страна на пострадалия подлежи на съобразяване при индивидуализацията на наказанието, съгласно трайно установената, вкл. задължителна съдебна практика.  По-високо от наложеното наказание не би било съответно на конкретните данни за извършителя и конкретното деяние. Съгласно общата част на действащия НК наказанието се съобразява основно с обществената опасност на деянието и дееца, като по делото не е спорно, че подсъдимият не е лице, отличаващо се с обществена опасност. Действително е налице висока степен на обществена опасност на деянието, но същата е отчетена от законодателя в съответната разпоредба от специалната част на НК, по която подсъдимият е признат за виновен. В посочения смисъл, съдът счита, че така отмереното наказание „лишаване от свобода“ е съответно на деянието и дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост.

Съдът намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не е налице необходимост подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание две години „лишаване от свобода”. В тази връзка съдът съобрази чистото съдебно минало на подс. Т., действията след настъпване на произшествието, добрите характеристични данни, наличието на обществен ангажимент, призванието да служи на позитивна кауза със спортна насоченост, да обучава деца. Съдът прецени подсъдимия като личност, която сама по себе си не разкрива обществена опасност, доколкото извън това престъпление липсват данни за други противообществени прояви. По тези съображения заключи, че не е необходимо подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, а на същият да бъде дадена възможност да се поправи с отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 4 години, на основание чл.66 ал.1 от НК.

В съответствие с разпоредбата на чл.343 г от НК съдът лиши подсъдимия Т. от правото да управлява МПС за срок от 3 години. Аргументите за налагане на наказанието лишаване от права в по-висок от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ изхождат от конкретните данни по делото. Факт е, че подсъдимият е допускал нарушения на правилата за движение по пътищата, които са 22 на брой, съгласно приложената по делото справка от КАТ. Тези нарушения са факт и не могат да бъдат неглижирани, за което претендира защитата. Факт е също така, че част от наложените наказания касаят нарушения на режима на скоростта. По тези съображения съдът прецени, че наказанието „лишаване от права“ следва да наложи за срок от 3 години, т.е. надвишаващ наложеното наказание „лишаване от свобода“ с една година. Този размер е подчинен на правилата в чл. 49 от НК и съдът го намира за съответен на установената по делото конкретика за личността на подсъдимия и деянието.

Определените размери на наложените наказания съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта и обществената опасност на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите, установените правила и добрите нрави. Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други подобни деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

По правилата на процеса и предвид съобразителната част на ТР № 4/11.02.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по бюджета на ОД на МВР – Сливен сумата от 1272,90 лева за направени по делото разноски в досъдебната фаза, а по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата от 1892,20 лева за направени по делото разноски пред първата съдебна инстанция.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Мотивите са изготвени и предадени на 08.11.2018г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: