Решение по дело №2404/2015 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2640
Дата: 28 декември 2015 г. (в сила от 29 януари 2016 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20157180702404
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  № 2640

 

  гр. Пловдив, 28 декември 2015 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

         при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД № 2404 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

        В.П.К., ЕГН ********** обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22437/2010 от 28.12.2010г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /накратко ЗДвП/ изземване на свидетелството за управление на МПС, тъй като същият е загубил правоспособността си по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.  

Твърди, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, немотивиран и в противоречие с материално-правните норми. Заявява, че спрямо наложените санкции с наказателните  постановления е изтекла абсолютна давност. Искането до съда е за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът - Началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли същата да се остави без уважение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Видно от приетите по делото наказателно постановление № 1482/07.03.2006г. на жалбоподателя са отнети 5 контролни точки, с НП № 5990/10.07.2006г. са отнети 9 контролни точки, с НП № 27088/25.01.2008г. отнети съответно 10 контролни точки, с НП № 5660/10.07.2006г.- 8 контролни точки и с НП № 9133/10.07.2006г. са отнети на жалбоподателя 9 контролни точки. 

Посочено е в обжалвания административен акт, че е съставен АУАН № 22437 от 28.12.2010г. и НП № 22437/10 от 27.01.2011г. за извършено на 28.12.2010г. нарушение на чл. 6, т. 1, предл. четвърто от ЗДвП.  

По делото е приета Заповед № Iз-1393/09.08.2007г. на министъра на вътрешните работи /л.11/, с която е упълномощил длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки началниците на групи в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив. 

В съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя се представиха копия от решение № 1968/08.10.2015г. на ПРС, с което се отменя НП № 20833/10 от 22.12.2010г. и решение № 2047/19.10.2015г., с което е отменено НП № 17360/10.05.2011г. и двете издадени на настоящия жалбоподател.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Обжалва се в срок (заповедта е връчена на 19.08.2015г., а жалбата е подадена на 26.08.2015г. - видно от екземпляр от нея на лист 3 от делото), подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на обжалвания административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е той с целта на закона.

В тази насока съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив, на който са делегирани правомощия за това - видно от Заповед № Iз-1393/09.08.2007г. на министъра на вътрешните работи. Издаден е в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа необходимите посочени в разпоредбата съществени реквизити.

Обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по наказателни постановления, издадени в периода от 07.03.2006г. до 25.01.2008г., на които са посочени броя на отнети контролни точки на водача. Съгласно чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат /в сила от 04.10.2002 г., отменена с § 3 от ПЗР на Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат - ДВ, бр. 4/15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г./, в сила и за всичките НП, правната уредба е идентична, по спорното правоотношение, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 от ЗДвП), а частта от наказателното постановление, с която е направено отбелязване на конкретния брой отнети точки, има характер на констативен административен акт. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е текстът на чл. 5, ал. 1 и от двете Наредби, съгласно който броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на моторно превозно средство се водят на отчет от службата за отчет на водачите на моторни превозни средства при областните дирекции "Полиция". С чл. 5 от цитираната по-горе Наредба № I-139/16.09.2002г. и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. министърът на вътрешните работи е възложил на службите за отчет на водачите на МПС в структурите на МВР да водят на отчет и броя на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки според отбелязванията в наказателните постановления за броя на отнетите точки за съответното нарушение. Щом като отчетът на отнетите контролни точки се води въз основа на отбелязванията в наказателните постановления, изводът е, че наказателното постановление в частта му, с която е отбелязан броят на отнетите точки, има удостоверителна функция, като удостоверява, че поради извършеното нарушение на правилата за движение, за което е наложено административно наказание, от наличните контролни точки на водача по силата на закона се отнемат отбелязаният брой такива. Съгласно чл. 2, ал. 1 от двете наредби, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Видно от сбора на отнетите контролни точки на оспорващия, те са 41, т.е. В.К. към датата на налагане на ПАМ е бил с -2 контролни точки, което е достатъчно за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 4, вр. чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Изложеното обуславя извод, че административният орган е спазил законовата предпоставка да изземе свидетелството за правоуправление за това, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, а именно в качеството си на водач, комуто са отнети всички контролни точки и поради това, загубил придобитата правоспособност, да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на МВР.

        Възразява се в жалбата, че спрямо наложените санкции с наказателните постановления е изтекла абсолютна давност. Това не може да се сподели. Институтът на давността е въведен с дисциплиниращ ефект за органа, наложил санкцията да я изпълни в един определен отрязък от време. През този период той може да предприеме принудителни действия срещу наказаното лице с цел изпълнение на наказанието. Проверката дали е изтекла предвидената в закона давност за изпълнение на наложените административни наказания по наказателните  постановления е предмет на друг процес, не и на този тук. В настоящото производство на съдебен контрол подлежи законосъобразното налагане на принудителната административна мярка.

Отнетите с наказателни постановления контролни точки са в размерите, определени за съответните видове нарушения, поради което правилно административният орган е преценил, че са отнети всички контролни точки. Предвид наличие на електронна справка от информационната система на ответника /лист 30 от делото/ и липса на доказателства, опровергаващи изложените в същата данни, съдът приема, че цитираните по-горе наказателни постановления са влезли в сила, поради което е властен да зачете извършеното с тях отнемане на контролни точки.

            На следващо място, каза се, бяха представени доказателства, че две наказателни постановления са отменени по съответния ред  / решение № 1968/08.10.2015г. на ПРС, с което се отменя НП № 20833/10 от 22.12.2010г. и решение № 2047/19.10.2015г., с което е отменено НП № 17360/10.05.2011г./.  Тези две постановления не променят отнетите контролни точки, така, че да не е налице основание за отнемане на СУМПС, поради което следва да се приеме, че обсъдените НП са влезли в сила, както е посочено в справката. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което потвърждава извода за различната им правна същност. От тук се налага заключението, че отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно - статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция.

Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление (чл. 4 от Наредба I-139/16.09.2002г., респ. чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г.), а единствена възможност за евентуалното им възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание (чл. 6 от Наредба № I-139/2002г. и от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г.). Предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. Следователно, административният орган не действа самостоятелно в процедурата по отнемане на контролни точки и тези действия зависят от наличието на влязло в сила наказателно постановление и наложено с него наказание.

Принудителната мярка има превантивен и преустановителен характер и тя предвидена в закона, за да се предотврати довършването на едно нарушение или настъпването на неговите вредни последици или извършването на ново нарушение. При тези данни, съдът счита, че са налице материално-правните предпоставки, визирани в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, следователно, не е допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на заповедта.

По изложените съображения, съдът намира оспорването за неоснователно и като такова следва да го отхвърли. Индивидуалният административен акт, като законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.К., ЕГН ********** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22437/2010 от 28.12.2010г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /накратко ЗДвП/ изземване на свидетелството за управление на МПС, тъй като същият е загубил правоспособността си по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/