Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Никопол, 05.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Никополски районен съд ... наказателен състав в открито заседание на втори март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Десислава Бунева и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№259 по описа за 2019г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Първоначално делото е било образувано като НАХД№12/‘19г. на НРС по жалба на М.И.Б., ЕГН********** *** чрез адв.Ст.Б. от ПлАК срещу наказателно постановление №1166/07.01.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.266, ал.1, пр.4 във връзка с чл.213, ал.1 пр.4, т.1 от Закона за горите и глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 266, ал.1, пр.4 във връзка с чл.213, ал.1 пр.4, т.2 от Закона за горите, като са били отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1.00 пр.куб.м. брястови дърва за огрев нарязани на дължина 1м. с пазарна стойност 60лв. на основание чл.21 от ЗАНН във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ и вещите, послужили за извършване на нарушението - 1 бр. л.а.“***“1,6 с ДК№*** с пазарна стойност 1200лв. на основание чл.20 от ЗАНН във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ. В жалбата жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага съображения за несправедливо прилагане на материалния закон, липса на мотиви за прилагане на чл.28 от ЗАНН към конкретния казус, незаконосъобразност на обжалваното НП и моли съда, същото да бъде отменено изцяло.

Ответникът ДГС – Ловеч към онзи момент, когато е разглеждано делото от друг състав е бил нередовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по жалбата.

НРП е била редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

   По НАХД№12/‘19г. друг състав на НРС се е произнесъл с решение №7/12.03.2019г., като е потвърдил наказателно постановление №1166/07.01.2019г. на Директора на РДГ гр.Ловеч, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100лв. и на основание чл.266, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на М.И.Б. *** за това, че на  02.09.2018г. в 12:10 часа в землището на гр.Никопол извършва транспорт с лек автомобил „***“ с рег.№ ***на 1 пр.куб.м. брястови дърва за огрев нарязани на дължина 1 м., без да са маркирани с контролна горска марка и без необходимите документи за транспорт, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Това решение на НРС е било обжалвано пред АдмС-Плевен, който с решение №558/23.10.2019г. по к.а.н.д.№676/‘19г. е отменил решението на НРС и е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда, като се изпълнят указанията дадени в обстоятелствената част на решението на АдмС-Плевен.

След връщане на делото в НРС е образувано НАХД№259/‘19г.

Допълнения и бележки от страна на жалбоподателя не са постъпвали.

Ответникът ДГС – Ловеч е бил редовно призован, не е изпратил представител, но е постъпила писмена защита.

НРП е била редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

По допустимостта:

Видно от приложеното известие за доставяне е, че на 08.01.2019г. обжалваното НП е било връчено на жалбоподателя. По делото освен краткия текст в съпроводителното писмо от РДГ по НАХД№12/‘19г. (отдолу), че жалбата срещу НП е постъпила по пощата на 17.01.2019г. в РДГ-Ловеч и входирана на 21.01.2019г., липсват други доказателства за това кога е била изпратена по пощата жалбата, поради което съда приема, че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

          С оглед събраните писмени и гласни доказателства съда прие за установена следната фактическа обстановка:

          Жалбоподателят М.Б. ***. Той е собственик на лек автомобил “***“1,6 с ДК№***. В семейството на жалбоподателя имало малко дете, поради което възникнала нужда от дърва за огрев, а жалбоподателя не разполагал с пари, за да купи, поради което на 02.09.2018г. преди обяд Б. с личния си автомобил отишъл в местността „***“ в землището на гр.НИКОПОЛ и с помощта на неустановено техническо средство отрязал две дървета, окастрил ги, нарязал ги на метровки и се прибрал в дома си, за да закуси. Около обяд, отново с личния си автомобил Б. отишъл до мястото на сечта, натоварил нарязаните от него дърва в лекия си автомобил и се отправил към дома си. По пътя бил спрян за проверка от служители на РДГ-Ловеч, а именно свидетелите К. и П.. Свидетелите чрез измерване установили, че превозваните от жалбоподателя дърва са 1 пр.куб.м. от вида бряст и не били маркирани с горска марка, а и липсвали документи доказващи произхода им. Същевременно в РУ-Никопол за същото нарушение постъпил оперативен сигнал, като на мястото на проверката присъствали и полицейски служители един, от които свидетелят Б..

          За така констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН, бл.№000958/02.09.2018г. за това, че на 02.09.2018г. в 12.10ч. извършва транспорт с лек автомобил “***“1,6 с ДК№*** на 1 пр.куб.м. брестови дърва за огрев, нарязани на дължина 1м., без същите да са маркирани с КГМ и без необходимите документи за транспорт. По повод на това била образувана и преписка вх.№893/‘18г. по описа на НРП, като в хода на производството било установено, че на жалбоподателя не са съставяни до този моменти други АУАН по ЗГ и по нея с постановление от 29.10.2018г. на основание чл.199, чл.213, ал.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК се произнесъл прокурор от НРП, който отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката. Постановлението не било обжалвано и влязло в сила. Препис от постановлението било изпратено на Директора на РДГ гр.Ловеч за преценка относно ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

          С АУАН, който бил съставен в РУ-Никопол били иззети лек автомобил “***“1,6 с ДК№*** и 1 пр.куб.м. брестови дърва за огрев, нарязани на дължина 1м., за което била съставена разписка серия Б00А №002592/02.09.2018г. за отговорно пазене на отнетите вещи.

          АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения и получил копие от него. След това Б. дал обяснения.

          Въз основа на постановлението за прекратяване на наказателното производство пред АНО в случая РДГ-Ловеч се развило административно-наказателсното производство, довело до издаване на обжалваното НП.

          Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства, а именно: Справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 07.11.2019г. на жалбоподателя, Справка относно предоставяне на информация за декларирано недвижимо имущество от община Никопол на жалбоподателя, докладна записка РУ Никопол, относно установяване на местоположение на лице, справка от ОД на МВР Плевен за собственост на МПС с рег.№***, писмо на РДГ Ловеч ведно с копие от трудов договор на С.А.,*** за предоставяне на информация относно заведени преписки за периода 2018/2019г., справка за съдимост на М.Б., удостоверение изх.№33/20.11.2019г. във връзка с получени доходи на М.Б., удостоверение за застрахователна стойност на МПС №1410116/04.12.2019г., приложените към настоящето дело НАХД№12/2019г. по описа на РС Никопол и КАНД№676/2019г. по описа на Административен съд Плевен.

          Показанията на разпитаните по делото свидетелите са лаконични, но отразяват спомените и личните им впечатления. На всеки от свидетелите съставения АУАН е бил предявен, като от дадените от всеки един от тях показания пред съда се установява кой е извършител на нарушението, кога е било извършено същото и какъв е бил предметът му, поради което съда кредитира показанията и ги обсъжда със събраните по делото писмени доказателства.

          За изясняване на фактическата обстановка по делото е била допусната и изготвена съдебно техническа експертиза за установяване мястото, от което са отсечени дървата. Видно от заключението на ВЛ е, че дървата са отсечени в местността „***“ в землището на гр.НИКОПОЛ от имот с идентификатор №51723.81.34 по картата за възстановената собственост, като територията е земеделска, с начин на трайно ползване – нива, която се е самозалесила, а собственик е община Никопол. Към заключението ВЛ е представило и два броя приложения за онагледяване и яснота, които са неразделна част от заключението му. Заключението не е било оспорено от страните, поради което съда го е приел и обсъжда с гласните и писмени доказателства по делото.

С оглед така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съда обсъди установените факти относно наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на НП, АНО е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно носи тежестта на доказване. Отразените в АУАН фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното със способите за събиране и проверка на доказателствата в наказателния процес.

 За настоящият казус съдът счита, че в хода на съдебното производство е доказано по безспорен начин извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя.

На следващо място съдът счита, че административно-наказателното производство пред АНО е протекло при спазване на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като подробно и обстоятелствено са описани фактите, обуславящи състав на вменените нарушения .

Атакуваното НП и АУАН са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им, изложени са всички относими обстоятелства, обуславящи дадената правна квалификация и наказанието е наложено съобразно изискванията за индивидуализация на същото.

Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, съдържа фактически състав на две отделни административни нарушения, които забраняват транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка. Същият състав е възпроизведен и в обстоятелствената част на атакуваното НП и фактите изложени в него съответстват на установеното от съда.

В случая се установи безспорно от показанията на свидетелите на АНО, че жалбоподателят е транспортирал брестови дърва, немаркирана с КГМ. По този начин, чрез действията си същия е извършил административно нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. (Предишен текст на чл. 213 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.). Елемент от състава на нарушението е единствено липсата на КГМ, което обстоятелство води до извършване на нарушение при транспортиране на дървета. Органът е квалифицирал тези деяния като нарушения на чл.213, ал.1, пр.4, т.1 и т.2 от ЗГ, като кореспондират с посочената от него санкционна норма на чл.266, ал.1 от ЗГ. Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав на чл.266, ал.1 НК. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства, а именно времето и мястото на извършване на нарушението, което е мотивирало и наказващия орган да определи размера на глобата като достатъчен с оглед осъществяване на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

Наказателното постановление се издава, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на чл.11 от ЗАНН последната препраща към общата част на НК. Деянието не представлява "маловажен случай", защото по естеството си не разкрива по-ниска степен на обществена опасност (чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл.10 от НК). По изложеното деянието не следва да се дефинира като "маловажен случай" по смисъла на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.93, т.9 от НК.

На основание чл.273, ал.1 от ЗГ, установеното обезщетение в случая възлиза на 25.00 лв.

Изложеното до тук налага извода, че жалбата е неоснователна, а обжалваното НП е законосъобразно.

По отношение размера на наложеното наказание следва да се посочи, че наказващият орган не е изложил мотиви, от които да е видно по какви съображения е определил наказание в размер на 100 лева.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да мотивират по-висок размер на административното наказание от минимално предвиденото, доколкото се касае са транспортиране на 1.00 пр. куб. метър дърва за огрев и няма данни жалбоподателят да е санкциониран за нарушения по ЗГ с влезли в сила НП. Няма данни жалбоподателят да не е съдействал при направената проверка. Към момента на налагане на административното наказание не са били налице доказателства и за материалното и имотно състояние на жалбоподателя, което АНО също е длъжен да съобрази. Поради изложеното, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с минималното наказание по закон, а именно 50.00 лв., поради което НП в тази му част следва да бъде изменено.

По отношение на т.II от НП следва да се посочи, че според чл.273, ал.1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите предмет на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. С оглед посочената разпоредба правилно наказващият орган е отнел в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, а именно 1,00 пр. куб. метър брестови дърва за огрев.

Не така стои въпроса с отнетия в полза на държавата от АНО л.а.“***“1,6 с ДК№*** представляващ вещ, послужила за извършване на нарушението, тъй като настоящия съдебен състав счита, че когато наред с административното наказание АНО прилага отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на умишлено нарушение, то приложение намират общите разпоредби на чл.20, ал.1 и ал.4 от ЗАНН.

Съгласно чл.20, ал.1 от ЗАНН, когато АНО постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, следва да съобрази дали това е предвидено в закон. В конкретния случай такова отнемане е предвидено в чл.273, ал.1 от ЗГ. Съгласно чл.20, ал.4 от ЗАНН, отнемане по алинея първа не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Безспорно в съответния закон (ЗГ) не е предвидено друго, тъй като не е предвидено, че отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. В специалния закон е предвидено друго като изключение от правилото на чл.20, ал.1 от ЗАНН, а именно, че е допустимо да се отнемат и вещи, които не принадлежат на нарушителя, но в същото време изрично изключение от правилото по чл.20, ал.4 от ЗАНН в Закона за горите не е предвидено, поради което това общо правило намира приложение и в процесния случай. С НП№1166/07.01.2019г. в частта му по пункт II, т.2 АНО е постановил отнемане в полза на Държавата на л.а.“***“1,6 с ДК№***, като вещ, послужили за извършване на нарушението в противоречие с чл.20, ал.4 от ЗАНН. Безспорно в случая е, че стойността на тази вещ по НП е 1200лв., а по удостоверението за застрахователна стойност е 600лв., но независимо от това коя стойност с вземе предвид тя при всички случаи не съответства на характера и тежестта на нарушението, изразяващо се в транспортиране на 1.00 пр. куб. метър дърва за огрев, на пазарна стойност 60.00 лв. Освен това, за да се приложи нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ, АНО е длъжен да докаже, че стойността на превозното средно съответства на тежестта на нарушението, а доказателства в тази насока не са събрани.

Поради тази причина съдът приема, че фактическият състав на чл.273, ал.1 от ЗГ не е реализиран, което налага извода, че следва да се постанови отмяна на наказателно постановление в тази му част, касаеща отнемане на вещите послужили за извършване на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта му, с която на жалбоподателя за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ на основание чл.266, ал.1 от ЗГ са наложени 2 административни наказания "Глоба" в размер на по 100лв. всяко, като се наложат административни наказания "Глоба" в размер на по 50.00 лв.

Следва да се потвърди изцяло обжалваното НП в частта му, в която на основание чл.273, ал.1 от ЗГ в полза на държавата са отнети вещите, предмет на нарушението – 1.00 пр. куб. метър брестови дърва за огрев и да се отмени като неправилно и незаконосъобразно по отношение на постановеното отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на нарушението, а именно л.а.“***“1,6 с ДК№***.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съда

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ пункт І от НП№1166/07.01.2019г. на Директора на РДГ-Ловеч., с което на М.И.Б., ЕГН********** *** за нарушение на чл.213, ал.1 пр.4, т.1 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100лв., и с което за нарушение на чл.213, ал.1 пр.4, т.2 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100лв., като НАМАЛЯВА размера на глобите от по 100 лв. на по 50.00 лв., за всяко от двете горепосочени нарушения.

ПОТВЪРЖДАВА пункт ІІ, т.1 от НП№1166/07.01.2019г. на Директора на РДГ-Ловеч в частта, с която са отнети на основание чл.273, ал.1 от ЗГ в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението, а именно 1.00 пр. куб. метър брестови дърва за огрев.

ОТМЕНЯ НП№1166/07.01.2019г. на Директора на РДГ-Ловеч в частта по пункт ІІ, т.2, с което е отнет в полза на Държавата като вещ, послужила за извършване на нарушението л.а.“***“1,6 с ДК№***, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: