Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Б.С., 08.02.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно
заседание на 26 януари, Две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря ТАНЯ ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гражданско дело № 1129/2020год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, ЕИК ********* с адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Кл.Охридски“ №
68 представлявана от Кмета инж.И.Ц., с
която се иска съдът да издаде решение, с което да отмени Заповед № 637/01.10.2020г. на Кмета на
Община Б.С. инж.И.Ц., с която на основание чл. 188,т.1 от КТ вр.чл187,ал.1,
т.2, т.5 и т.8 от КТ вр.чл.193 от КТ вр.чл.189 и вр.чл.194 от КТ му е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“, като неправилна и незаконосъобразна.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.357 от КТ, чл. 188,т.1 от КТ вр.чл187,ал.1, т.2, т.5 и
т.8 от КТ вр.чл.193 от КТ вр.чл.189 и вр.чл.194 от КТ.
Ответнната Община Б.С., чрез
пълномощника си юрисконсулт Цв.А. в срока
указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, с който оспорва иска на ищеца, като неоснователен и
недоказан по изложените в него съображения.
Поискал е присъждане на направените по
делото разноски.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е по делото заверено копие от ЛТД на ищеца.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба и от приложеното по
делото заверено копие от трудово досие на ищеца Р.В. се установява, че той се
намира в трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор №
05/15.01.1992г. за длъжността „дежурен по съвет” към дейност
„Отбранително-мобилизационна подготовка” /ОМП/ в ответната Община Б.С..
Трудовото правоотношение първоначално е било срочно, а впоследствие е било
предоговорено, като такова за неопределен срок. В течение на съществуване на
трудовоправната връзка наименованието на длъжността е търпяло промени;
изменения е имало и в структурата към която същата принадлежи. Към 01.04.1998г.
до настоящият момент ищецът заема длъжността “оперативен дежурен в Община Б.С.,
Дейност „ОМП”(Отбранително-мобилизационна подготовка).
На ищеца е наложено със Заповед №
637/01.10.2020г. на Кмета на Община Б.С. инж.И.Ц. дисциплинарно наказание „Забележка”,
поради отработване на две последователни смени по 12 часа, с което е нарушил
разпоредбата на чл.152 от КТ.(л.12 от делото). В мотивите на процесната заповед
е посочено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, като е регламентирана от
закона(КТ) с цел работникът да си почине и да бъде адекватен да изпълнява след
това служебните си задължения. Полагайки
труд от 24 часа без прекъсване, В. е рискувал освен собственият си живот и
здравето си, така живота и здравето на населението на Община Б.С., тъй като при
евентуална ситуация за извънредна реакция е възможно да не е имал способността
да реагира адекватно поради настъпила умора.
В заповедта е отразено, че ищеца В. извършил
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,ал.1, т.2, от КТ (явяване на работника или служителя на
работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи), чл.187,ал.1,
т.5 от КТ(неспазване на правилата
за здравословни и безопасни условия на труда) и чл.187,ал.1, т.8 от КТ (злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието).
Работодателят е изискал писмени
обяснения по реда на чл.193 от КТ от Р.В.
с покана изх.№
9300-91-2/03.09.2020г., в която му определил срок до 11.09.2020г. във връзка с
извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина на 18.08.2020г. и такива
са депозирани от В. на 10.09.2020г. В тях ищеца посочил, че отработил две
последователни смени, без почивка, защото естеството му на работа позволява и
след позвъняване на неговият колега Кръстин Петров, последният отказал да дойде
на работа, с мотива, че В. му дължи връщане на дежурства от м.април 2020г. Според него 24 –часовите дежурства били
разрешени от прекият му ръководител ОМП-Г.Г.
(вече бивш началник) удостоверени с подпис. Към дата 18.08.2020т. не е знаел за
Заповед на Кмета на Община Б.С., с която функцията на пряк началник била възложена
на инж.Т.Т.-Зам.кмет на общината.
В исковата молба ищеца навежда доводи,
че процесната Заповед № 637/01.10.2020г. на Кмета на Община Б.С. инж.И.Ц., е
неправилна, тъй като към онзи момент регламентирана размяна на дежурствата,
установено от преди 4 години от прекият му началник О.М.П. Георгиев /вече бивш
такъв/ е отразявана /вписвана/ в тетрадка-дневник, за които размени бил
уведомяван. На същият от 10.06.2020г. му е прекратено ТПО с Община Б.С. и от
тогава нямат пряк началник. През м.август 2020г. от писмо предадено му от
колегата Маргарит В. узнал за нов пряк началник на служителите „оперативен
дежурен“ в Община Б.С., а именно Зам.кмета
на Община Б.С. Т.Т.. Той на 19.08.2020г. извършил проверка на документацията водена
в дежурната стая и разпоредил от тази дата за напред такива размени да не се
извършват и водената тетрадка-дневник за размените спира своето действие.
Ищеца твърди в исковата молба, че
процесното дисциплинарно наказание „Забележка“ му е наложено за предходен
ден-18.08.2020г.,т.е. един ден преди забраната на Зам.кмета на Община Б.С. Т.Т.,
което било некоректно, а и не са уведомени по надлежният ред, че е издадена
Кметска заповед № 398/20.07.2020г., с която е разпоредено Зам.кмета на Община Б.С.
Т.Т. да изпълнява функциите на техен пряк началник.
Ответната Община Б.С., чрез пълномощника
си юрисконсулт Цв.А. в срока по чл.131 от ГПК
е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който
оспорва иска на ищеца, като неоснователен и недоказан по изложените в него съображения.
В с.з. процесуалният
представител на ответната община Б.С. поддържа писменият отговор, като счита,
че Заповедта на Кмета на Община Б.С. е издадена от него, в качеството му на
работодател, законосъобразна е и правилна. Същата е издадена при стриктно
спазване разпоредбите на трудовото законодателство, мотивирана и съдържа всички
нормативно определени реквизити. Фактът, че има издадена Заповед за нов пряк
ръководител на звеното на дежурните е ирелевантен, тъй като графика за
работните смени се утвърждава от Кмета на
Общината, който е и прекият
работодател.
Съответно промяната в
графика отново се извършва и утвърждава
от страна на работодателя.
Ирелевантни са също и обстоятелствата
при които работници са си разменяли смени, като тази размяна по никакъв начин не е регламентирана от страна на
работодателя, нито чрез документ, нито чрез устна заповед и реално тази
тетрадка- дневник се явява доказателство за многократните нарушения на
трудовата дисциплина от всички „оперативни дежурни“ от ОбСС, а също
така и от страна на експерта ОМП, който вече не е служител на Община Б.С. и
който е валидирал техните размени.
Поискал е да се отхвърли иска на ищеца
като неоснователен и недоказан и да му се присъдят направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание „Забележка” – по чл. 357 от КТ.
Искът
е процесуално допустим-предявен е от и срещу надлежна страна, в предвидения едномесечния
срок по чл.358 от КТ, пред компетентния за това съд. Налице са активна и
пасивна процесуална легитимация на страните и правен интерес за ищеца от
предявяване на иска.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че страните са в трудово правоотношение по
силата на сключен между тях трудов договор и допълнителни споразумения към
същия. Не е спорен и фактът, че със Заповед № 637/01.10.2020г. на ищеца Р.В. е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка” на основание чл. 188,т.1 от КТ
вр.чл187,ал.1, т.2, т.5 и т.8 от КТ вр.чл.193 от КТ вр.чл.189 и вр.чл.194 от КТ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена
тежест, по предявения иск за отмяна на заповедта за налагане на посоченото
дисциплинарното наказание като незаконосъобразна, в тежест на ищеца е да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника на посочената в
исковата молба длъжност, и че с оспорената заповед му е наложено посоченото
дисциплинарно наказание. В тежест на ответника е да установи, че
дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е
издадена от лице, носител на работодателската власт, респ. на дисциплинарната
власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е
извършил посоченото в оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина и че
същото е извършено виновно; че ищецът е имал конкретни задължения при изпълнение на трудовите му
функции, които виновно е нарушил, че
тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - че на ищеца са били искани
обяснения във връзка с нарушението преди налагане на наказанието, и че
наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Налагането на процесното дисциплинарно наказание съдът счита, че е
станало по предвидената в КТ процедура. Посоченото в заповедта дисциплинарното
нарушение е извършено 18.08.2020 г. и е установено от работодателя на 19.08.2020
г., след сезирането му с докладна от служителя В.Н.В.-***.С. и ръководител
Звено „Общинска охрана“, както и от доклад на инж.Т. Т. –Зам. кмет на общината
от 19.08.2020г. С покана изх.№ 9300-91-2/03.09.2020г. изд.от Кмета на Община Б.С.
адресирана до Р.В. са му поискани писмени обяснения в срок до 11.09.2020г. във
връзка с извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина на 18.08.2020г. Такива
са депозирани от В. на 10.09.2020г., в които е изложил своите съображения. Дисциплинарното
наказание е наложено от работодателя на 01.10.2020 г., като заповедта за
налагането му е връчена на 02.10.2020г.-следователно преклузивните сроковете по
чл. 194, ал.
1 КТ са спазени.
Представиха се
доказателства за това, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 КТ
- преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
доказателствата.
Обжалваната Заповед № 637/01.10.2020
г., с която на ищеца е наложено наказание "Забележка" е в писмена
форма и е мотивирана - съгласно изискванията на чл. 195, ал.
1 КТ, съдържа описание на фактите, при които е било извършено
нарушението, времето на извършване на нарушението, вида на наказанието и
правното основание, като работодателят е посочил, че е преценил и законовите
критерии по смисъла на чл. 189, ал.
1 КТ, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и поведението на работника.
Когато се претендира
незаконност на дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да установи извършено ли
е претендираното деяние (действие или бездействие), съставлява ли то нарушение
на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест
наложеното дисциплинарно наказание.
В процесната заповед е отразено, че
ищеца В. извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,ал.1,
т.2, от КТ (явяване на работника
или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява
възложените му задачи), чл.187,
ал.1, т.5 от КТ(неспазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труда) и чл.187,ал.1,
т.8 от КТ (злоупотреба с доверието
и уронване на доброто име на предприятието).
Неоснователно
е възражението на ищеца В. в исковата молба и в писмената му защита, че
размените на дежурствата били вписани в тетрадка-дневник намираща се в
дежурната стая и били одобрявани и разрешавани от прекият им началник ОМП/Г.Г.-вече
бивш такъв/.
Видно от приложените
графици от ищеца с исковата молба, същите се утвърждават от страна на работодателя-Кмета на Община Б.С.,
респ. само той може да разреши промяна в изпълнението на работните сметни по
вече утвърден график.
В случая размяната на
дежурствата на „оперативните дежурни“ в ответната община на 18.08.2020г. по
никакъв начин не е регламентирана от
страна на работодателя, нито чрез писмена или
устна заповед или какъвто и да било друг документ утвърждаващ размяната.
Според чл.126, т.2, предл.1 от КТ : „Работникът следва
да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените
задачи“. Това означава работникът(служителят) да се явява на работа бодър,
здрав, отпочинал, в добро физическо и психическо състояние, което ще му позволи
да изпълнява работата и да понесе напрежението, с което тя е свързана.
В
случая това задължение е нарушено от ищеца Р.В., тъй като отработвайки две последователни смени, всяка една
по 12 часа без прекъсване и без почивка е рискувал както собствения си живот и
здраве, така живота и здравето на населението на Община Б.С., както правилно е
отразено в процесната заповед на ответника.
В този смисъл обемът на нарушеното
задължение по смисъла на чл.187, т.5 от КТ следва да бъде конкретно изведен от
съдържанието на длъжностната характеристика, определяща трудовата функция на
съответния работник или служител. Освен това правилата за безопасни и здравословни
условия на труда са установени не само в интерес на работниците и служителите,
но и в публичен интерес. Респективно фактическият състав на това нарушение се
характеризира, както с последици по отношение на самия субект на нарушението,
така и с последици, имащи обществен характер.
Според длъжностната характеристика за
заеманата длъжност, връчена на Р.Н. на 01.03.2012г., основните задължения на
служителя се изразяват в следното: да следи за поддържане в изправност и
правилно използване на технически средства и комуникативни съоръжения в
дежурната стая, отговаря за недопускане на нарушения по време на дежурство в
дежурната стая, проверява редовността на документите при приемане и сдаване на
дежурство, координира дейността на ОбСС (Общински съвет за сигурност) при
привеждане му в готовност за работа от мирно време във военно време, при
стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Дежурният по ОбСС е подчинен
на Кмета, на неговият заместник и секретаря на общината и ст.специалист „ОМП“.
Смяната на дежурните се извършва през 12 часа ежедневно от 08:00 часа и в 20:00
часа. След 17:30 часа до 08:00 часа в делнични дни, както и в празнични и
почивни дни следи и отговаря за пропускателният режим в общината. Изпълнява и
други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността от компетентните органи
в общината.
Неоснователни са възраженията в исковата
молба и в писмената защита на ищеца В., че към дата 18.08.2020т. не е знаел за Заповед на Кмета
на Община Б.С., с която на инж.Т.Т.-Зам.кмет на общината били възложените
функциите на пряк началник на „оперативните дежурни“ в общината и поради тази
причина не го уведомил.
В случая ирелевантен се
явява факта дали има издадена Заповед на Кмета на Община Б.С. за нов пряк ръководител
на „оперативните дежурни“, тъй като графика за работните смени се утвърждава от
Кмета на Общината, който е и техен пряк работодател,
видно и от приложеният по делото и в ЛТД трудов договор. Следвало е ищеца да
уведоми Кмета на ответната община за поисканата размяна на дежурствата с
колегата му Кръстин Петров и едва след неговото разрешение, същата би могла да се осъществи.
Разпоредбата на чл. 187, ал.8
от КТ, изисква наличието на две кумулативни предпоставки –
злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието, които са в
причинно-следствена връзка. Злоупотребата с доверие се изразява в използване на
оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена
облага за работника или за трето лице, и в резултат на тези действия следва да
е настъпило уронването на доброто име на работодателя.
В разпоредбата на чл.126, т.9 от КТ е разписано
задължението за работника или служителя да пази доброто име на предприятието.
Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на трудовата дисциплина
по чл.187, т.8, пр.2 от КТ. В съдебната практика и доктрината се приема, че уронване
доброто име на предприятието е нарушение, при което работникът проявява нелоялно
отношение към работодателя. Тъй като трудовото правоотношение е правоотношение
с оглед на личността, то се изисква от работника и служителя да се отнася към
работодателя почтено и да зачита и утвърждава неговото добро име. Уронването на
доброто име е нарушение, при което работодателят се злепоставя пред третите
лица. То е формално и за него не се
изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат. От гледна точка на
вината е съставомерно както при умисъл, така и при небрежност.(вж. решение № 2094
от 16.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2003 г., ГК, III г. о., решение № 1379
от 4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 238/99 г., III г. о. , решение №
3/12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., IV г. о. и др.). В правната
доктрина се приема, че гражданското право не се интересува от формите на
вината, защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на
дължимата грижа.
В случая извършвайки самоволно размяна на дежурствата
между ищеца Р.В. с колегата му Кръстин Петров, без да уведоми работодателя си
Кмета на Общината за тази размяна, В. злоупотребил с доверието на работодателя
си, което му е гласувано за такъв дълъг период на съществуване на
трудовоправната връзка между тях. По този начин го злепоставил както пред
останалите работници и служители на Общината, така и пред населението на Община
Б.С., тъй като видно от длъжностната му характеристика, той координира
дейността на ОбСС (Общински съвет за сигурност) при привеждане му в готовност
за работа от мирно време във военно време, при стихийни бедствия и крупни
производствени аварии.
Предвид изложеното съдът намира, че
Заповед № 637/01.10.2020г. на Кмета на Община Б.С. е законосъобразна, издадена
от лице с дисциплинарна власт, при спазване на изискванията на чл.189, чл.193,
ал.1 и 3 и чл.194 от КГ, като наказващият орган е изискал писмени обяснения на
ищеца преди налагане на наказанието, и пред вид тежестта на извършеното е
наложил дисциплинарно наказание „Забележка" на Р.В., за това, че е
извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,ал.1, т.2, от КТ (явяване на работника или
служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените
му задачи), чл.187,ал.1, т.5 от КТ(неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда)
и чл.187,ал.1, т.8 от КТ (злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на предприятието).
РАЗНОСКИ
Производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално
качество - ищци или ответници по трудов спор /чл. 359 КТ/.
Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по
производството /за свидетели, вещи лица и пр./и обхваща всички видове
производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на
работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността
за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го
е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на
тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на
работодателя на общо основание(чл. 78, ал. 3 ГПК- Определение № 58 от 8.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 496/2010
г., III г. о., ГК).
Процесуалният представил на ответната
община е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК, с който е поискал
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600,00 лв.
Размерът на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се
определи по указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба следва, че
при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се
ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП
препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 1,
т.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по други неоценяеми
искове възнаграждението е от 80,00 лв. до 120,00 лв. В случая, сума от 120,00
лв. платима за първата инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и
фактическа сложност на делото.
Следва да се осъди ищеца
Р.В. да заплати на ответника сумата от 120,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПрП пред
първата съдебна инстанция.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от от Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, ЕИК ********* с адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“Кл.Охридски“ №
68 представлявана от Кмета инж.И.Ц., иск с
който е поискал съдът да отмени Заповед № 637/01.10.2020г. на Кмета на Община Б.С.
инж.И.Ц., с която на основание чл. 188,т.1 от КТ вр.чл187,ал.1, т.2, т.5 и т.8
от КТ вр.чл.193 от КТ вр.чл.189 и вр.чл.194 от КТ му е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“, като неправилна и незаконосъобразна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Община Б.С., ЕИК ********* с адрес гр.Б.С.,
обл.В., ул.“Кл.Охридски“ № 68 представлявана от Кмета инж.И.Ц.,
сумата от 120,00 лв./Сто
и двадесет лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, вр.чл.78,ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПрП пред първата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ВрОС в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: