Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 04.05.2022 г.
Административен съд - Кърджали, в
публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 93/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по жалба на М.Т.Х.,***, подадена
чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-116/ 04.03.2022 г. на директора на ТП
на НОИ – Кърджали, с което е отменено разпореждане №2113-08-1736#4/ 04.01.2022 г.
на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, оставено е без разглеждане
заявлението му с вх. № 2113-08-1736/ 08.11.2021 г. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст и е прекратено административното производство по
същото. Изложени са съображения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва се извода
на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че е налице процесуална пречка за
разглеждане на подаденото от него заявление за отпускане на пенсия. Твърди се,
че разпореждане №Ц2113-08-807/ 22.10.2020 г. и разпореждане №2113-08=181#7/ 02.04.2021 г.,
с които му било отказано пенсия за осигурителен стаж и възраст, не били предмет
съдебен контрол и спорът относно материалното право на бил разрешен със сила на
присъдено нещо. Тези разпореждания не съставлявали пречка по смисъла на чл. 27,
ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като правоотношението по упражняване и реализиране на
правото му на пенсия не е приключило, а
правото му да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано.
На следващо място, с жалбата се оспорва и
извода на административния орган, че времето от 10.10.1972
г. до 02.12.1974 г., през което жалбоподателят е отбивал редовната си военна
служба, не следва да се зачита за „действителен стаж“.
Искането е да се отмени оспорения
административен акт. Претендират се присъждане на деловодни разноски В съдебно
заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата по изложените съображения.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Кърджали, чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения относими към законосъобразността на разпореждането,
отменено с оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
М.Т.Х. на три пъти поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно със заявление вх.
№Ц2113-08-807/ 30.07.2020 г., заявление вх. №2113-08-181/ 15.03.2021 г. и
заявление вх. №2113-08-1736/ 08.11.2021 г.
По първото заявление е поставено Разпореждане
№Ц2113-08-807/ 30.07.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с
което е отказано отпускане на ЛПОСВ, тъй като М.Х. няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Прието е, че действителния му осигурителен стаж възлиза на
13 год. 03 мес.
17 дни.
По второто заявление е поставено Разпореждане
№2113-08-181#7/ 02.04.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали, с което отново е отказано отпускане на заявената пенсия, отново с
мотив за липса на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е
прието, че лицето притежава общ осигурителен стаж без превръщане 15 год. 05 м.
10 дни, от който действителния осигурителен стаж е 13 год. 03 мес. 17 дни. Изложени са мотиви, че периодът на наборна
военна служба с продължителност 02 години 01 месеца и 23 дни въпреки, че се
зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДРКСО, поради което този
период е приспаднат от общия осигурителен стаж.
С Разпореждане №2113-08-1736#4/ 04.01.2022
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане на
поисканата със заявление вх. №2113-08-1736/08.11.2021 г. ЛПОСВ. В това
разпореждане също е прието, че лицето притежава общ осигурителен стаж без
превръщане 15 год. 05 м. 10 дни, от който действителен осигурителен стаж - 13
год. 03 мес. 17 дни. Изложени са мотиви за незачитане
на времето на наборна военна служба за действителен стаж, идентични с тези в
Разпореждане №2113-08-181#7/ 02.04.2021 г. Отново е прието,
че М.Х. няма 15 години действителен осигурителен стаж и на основание чл.68,
ал.3 от КСО е отказано отпускане на ЛПОСВ.
По жалба на М.Х. срещу последното
разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издадено оспореното в
настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Със
същото е отменено разпореждане №2113-08-173634/ 04.01.2022 г.
на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, оставено е без разглеждане,
подаденото от М.Х., заявление за отпускане на пенсия с вх.№2113-08-1736/
08.11.2021 г. и е прекратено административното производството по същото. В
мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието,
че разпореждане №Ц2113-08-807/22.10.2020 г. и разпореждане №2113-08-181#7/ 02.04.2021 г.
за отказ за отпускане на ЛПОСВ са влезли в сила, поради което въпросът дали М.Х.
има право на лична пенсия, поискана със заявление от 30.07.2020 г. и 15.03.2021
г., е решен. Посочено е, че ново заявление
за отпускане на пенсия е депозирано на 08.11.2021 г., но тъй като не са
представени нови документи за осигурителен стаж, е прието, че е налице искане с
предмет и страни, по което вече има влезли в сила административни актове.
Поради изложените съображения е направен извод, че подаденото заявление от
08.11.2021 г. е недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, като в
този случай, ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали не следвало да издаде
разпореждане за отказ за отпускане на пенсия (разпореждане №2113-08-1736#4/
04.01.2022 г.), а следвало да прекрати образуваното административно
производство, поради наличие на процесуални пречки за повторното му
разглеждане.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви
за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправните
норми.
Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
административният орган е задължен, преди образуване на производството по
издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни.
Всяко лице, което твърди, че е придобило
право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане,
може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, чрез депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по
пенсионния осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде
разпореждане по него. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според която правото на пенсия не се погасява по давност.
С влязлото в сила Разпореждане №2113-08-181#7/ 02.04.2021 г.
на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали се отказва отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, т.е. не се признават права, а напротив отказват
се, поради което административното правоотношението по упражняване и
реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да
подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано.
От това следва извода, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява пречка по смисъла
на чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото на пенсия. В тази
връзка правилно, заявлението за отпускане на пенсия от 08.11.2021 г., е разгледано
по същество от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с постановяване на
Разпореждане №2113-08-1736#4/ 04.01.2022 г. за отказ за
отпускане на пенсия. Като е приел обратното, а именно, че е налице абсолютна
процесуална пречка за ново упражняване на правото на пенсия, директора на ТП на
НОИ – Кърджали неправилно, с оспореното решение,
е отменил цитираното разпореждане. От това също така
следва, че неправилни се явяват и изводите в оспореното решение на директора на
ТП на НОИ – Кърджали, че заявлението от 08.11.2021 г. е недопустимо и
производството по същото следва да бъде прекратено.
Предвид изложеното, АС – Кърджали приема, че
жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното решение
на директора на ТП на НОИ – Кърджали, а преписката се изпрати на същия
административен орган за разглеждането по същество на жалбата на М.Х. срещу
Разпореждане №2113-08-1736#4/ 04.01.2022 г. на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали.
При този изход
на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за
присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 500
лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС № 15/ 08.03.2022
г. Поради направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съдът
приема, че същия следва да бъде намален в минимално предвидения, в разпоредбата
на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размер от 350 лв. Представената административна
преписка позволява да се установят спорните факти, поради което не са събирани
други доказателства. Делото е разгледано и решено в едно съдебно заседание.
На основание
чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови
направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 350 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.
2-ро АС – Кърджали
РЕШИ:
Отменя Решение № 2153-08-116/
04.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали.
Изпраща преписката на директора
на ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по жалба на М.Т.Х. против
разпореждане №2113-08-1736#4/ 04.01.2022 г., с
което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Осъжда ТП на НОИ – Кърджали
да заплати на М.Т.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер
на 350 лв. (триста и петдесет лева).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14- дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: