Р Е Ш Е Н И Е
№3624/2.8.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на втори
август, през две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдия
Михайлов гр. дело №9276 по
описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно осн. чл. 144 СК и чл. 149 СК от В.Д.Н.,
ЕГН ********** ***, действаща със съгласието на своята майка Д.Б.В., ЕГН **********
*** срещу Д.А.Н., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплаща
месечна издръжка в полза на ищеца в размер на 180 лева месечно, считано от депозиране на ИМ в съда – 13.06.2018г.
до настъпване на законни последици за нейното изменение или отмяна, платима на
пето число на текущия месец ведно със законната лихва върху главницата за всяка
закъсняла вноска, както и искане за осъждане на ответника за заплати издръжка за минал период, а т.е от
12.06.2017г. – 12.06.2018г. в общ размер на 1455 лева.
В ИМ се излага, че ищцата е в ученическа възраст,
което предполага допълнителни разходи във връзка с учебния процес. Излага, че
са налице и здравословни проблеми, които също предполагат заплащане на разходи
в тази насока. Твърди, че ответникът е в работоспособна възраст, притежава
собствен бизнес, поради което намира, че
размера на издръжката не би го затруднил.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, в който не се оспорва, че той е баща на ищцата. Посочва, че и до към
момента е заплащал издръжка в размер на 105 лева месечно, която издръжка е
преустановил да заплащане поради изпитвани от него временни финансови
затруднения предвид преустановяване на осъществяваната от него дейност. Оспорва
иска за присъждане на издръжка минал период, като излага възражения, че за процесния
период е заплащал издръжка в полза на детето.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото
удостоверения за раждане се установява, че детето В. е родена на ***г., като
родители на същото са Д.В. и ответникът Н..
Представено удостоверение №
419/25.04.2018г. от което се установява, че средно месечното трудово
възнаграждение на майката на детето възлиза на 543,64 лева.
Представена е медицинска
документация с препоръка за изработка на очила за детето.
Представени по делото са разписки от
ответника за 2016г. и 2017г. за заплащане на издръжка в полза на детето в
размер на 105 лева месечно.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвид безусловния
характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да
се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст
и възможността задълженото лице да престира последната.
Не е налице спор, че ответникът е задължено да заплаща
издръжка лице по отношение на детето. Според задължителна съдебна практика на
ВКС, установена с Постановленията на
Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се
приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите
на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за
правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите
така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези
принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Предвид изложеното съдът намира, че доколкото
се установи, че към момента на приключване на съдебното дирене детето В. е
навършила 16 години, същата е ученик то следва да бъде определена издръжка на
детето в размер на 250 лева месечно.
Издръжката се дължи
от двамата родители в полза на детето, с оглед на което по-голямото парично участие
в покриване на месечните разходи по издръжка следва да бъдат за сметка на
родителя, който не осъществява пряко ежедневните грижи по отглеждане на децата,
а именно в случай ответника, който следва да бъде осъден да заплаща в полза на
детето В. месечна издръжка в размер на 140 лева месечно. По – малкото парично
участие на ищцата е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, които тя полага. Съдът намира, че ответникът няма да
бъде затруднен в нейното изплащане, доколкото намира, че от така определената
издръжка не надвишава значително законоустановения минимален размер. Следва да
бъде посочено, че макар и към момента на приключване на съдебното дирене в
първа инстанция да се установи, че ответникът не упражнява труд по трудово
правоотношение, от което да реализира доход, то същия е лице в работоспособна
възраст, без данни за заболяване от вид, който пречи за упражняване на трудова
дейност с оглед реализиране на доходи. Трудоспособността при липсата доходи е
правно значима в хипотезата на чл. 143 СК, защото задължението за издръжка в
настоящия случай произтича от основното задължение на родителите да се грижат
за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия за живот,
необходими за развитието им. В този смисъл и съдебната практика обективирана в Решение
№ 305/07.06.2011г., постановено по гр. дело № 1269/2010г. на ВКС, ІV г.о.
При определя размера
на издръжката съдът взима в предвид и доходите на майката, които възлизат в
размер на 543 лева средно месечно, при което намира, че определяне на по-голяма
издръжка би довело до невъзможност същата да бъде поета от последната предвид
размера на реализираните възнаграждения от трудово правоотношение.
Предвид изложеното,
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в полза
на детето В. в размер на 140 лева
платима чрез неговата майка и законен представител, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 13.06.2018г. с падеж пето число на съответния месец, за
който се дължи съответната издръжка до настъпване на обстоятелства, които
обуславят нейното изменение или прекратяване, като за разликата над уважения
размер от 140 лева до пълно предявения размер от 180 лева претенцията следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение на иска с правно осн. чл. 149 СК.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи
предпоставките за основателност на предявения иск, а именно че за процесния
период предхождащ иска за издръжка, грижите за детето, включително и неговата
издръжка са били изцяло осъществявани от ищеца. По това обстоятелство между
страните не е налице спор, поради което съдът приема, че за процесния период
12.06.2017г. – 12.06.2018г. непосредствени грижи по издръжка за детето е
полягала неговата майка.
За процесния период
ответникът ангажира писмени доказателства, че е заплащал издръжка както следва:
на 18.06.2017г.-315 лева, 20.06.2017г. – 105 лева, 23.07.2017г. – 105 лева,
22.08.2017г. – 105 лева, 07.10.2017г. –
210 лева, 06.11.2017г. – 105 лева или общо 945 лева. Останалите доказателства
за заплатена издръжка за 2017г. и 2016г. са извън исковия период, поради което
съдът не ги обсъжда.
Ищеца релевира
искане за присъждане на издръжка за периода една година преди сезиране на съда
с исковата молба в размер на 1455 лева (от по 121,25 лева на месец), а
ответника доказа, че е заплатил такава за този период в размер на 945 лева. При
така изложеното съдът намира, че този иск е частично основателен за сумата от
510 лева, като за разликата над уважения размер от 510 лева до пълно предявения
размер от 1455 лева претенцията следва да бъде отхвърлена. Върху уважената
главница се дължи лихва за забава считано от депозиране на исковата молба в
съда до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 174,85
лева, съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал. ГПК.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 251,60 лева, като и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.А.Н., ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на В.Д.Н.,
ЕГН ********** ***, действаща със съгласието на своята майка Д.Б.В., ЕГН **********
*** в размер на 140 (сто и четиридесет)
лева, считано от депозиране на исковата молба в съда – 13.06.2018г. с падеж
пето число на съответния месец, за който се дължи съответната издръжка до
настъпване на обстоятелства, които обуславят нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателно изплащане
на задължението, като отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 140 лева до пълно предявени размер от 180 лева, на
осн. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ЕГН **********
*** да заплати
месечна издръжка за периода 12.06.2017г. – 12.06.2018г. в полза на детето В.Д.Н.,
ЕГН ********** ***, действаща със съгласието на своята майка Д.Б.В., ЕГН **********
*** в размер на 510 (петстотин и десет) лева ведно със законната лихва върху
уважената главница считано от депозиране на исковата молба в съда –
13.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 510 лева до пълно предявени
размер от 1455 лева, на осн. чл. 149 СК.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати В.Д.Н., ЕГН ********** ***,
действаща със съгласието на своята майка Д.Б.В., ЕГН ********** *** сумата от 174,85 (сто седемдесет и четири лева и 85
ст.) лева, разноски съразмерно уважената част на предявените искове, на
осн. чл. 78, ал. ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в
размер на 251,60 (двеста петдесет
и един лева и 60 ст.) лева, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от деня, в който е
обявено – 16.08.2018г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: