№ 3518
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. Н.А
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. Н.А Административно
наказателно дело № 20241110200989 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. Г. против наказателно постановление
(НП) № 23-4332-029520/06.12.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че нормата
на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е бланкетна, но както в АУАН, така и в НП не е
посочена конкретната неизправност от фактическа и правна страна, което
представлява съществено процесуално нарушение. Счита, че нарушението не
е доказано, след като не е извършен технически преглед и замерване на
съответствието на нивото на шума с допустимите стойности. Моли НП да
бъде отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
не се представлява. В депозирана молба от процесуалния му представител адв.
И. Марков се поддържа жалбата по изложените съображения. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в
1
откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк.
Христов се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното
НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 18.11.2023 г., около 15.24 часа, в гр. София, И. В. Г. управлявал лек
автомобил „*****“ с рег. № ****** по бул. „Пернишко шосе“ с посока на
движение от с. Драгичево към гр. София, когато бил спрян за проверка от
свидетелите И. В. Н. и А. И. Т. – служители на ОПП-СДВР. При извършена
визуална проверка полицейските служители не установили наличието на
шумозаглушителна уредба в задната част на автомобила. С оглед на това
свидетелят И. В. Н. – на длъжност мл. Автоконтрольор в ОПП-СДВР, приел,
че управляваното от Г. МПС е технически неизправно, поради което съставил
срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1121456/18.11.2023 г. за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта с отбелязване, че има възражения. Такива обаче
не постъпили в писмен вид в законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-029520/06.12.2023 г., с
което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на И. В. Г. била наложена глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП било връчено
на 21.12.2023 г.
На 06.01.2024 г. процесното МПС „*****“ с рег. № ****** преминало
периодичен преглед за техническа изправност на ППС с отбелязване за
съответствие на шум, след като изтекъл предходния преглед от 05.01.2023 г. с
идентични констатации.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите И. В. Н., А. И. Т. и Е.В.П., както и от писмените
2
доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка
картон на водача Г., заповед № 513з-10688/03.12.2021 г. на директора на СДВР,
заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешни работи, акт за встъпване в длъжност, удостоверение за
техническа изправност на ППС от 06.01.2024 г., вносна бележка от 30.11.2023
г., СРМПС с рег. № ******, удостоверение изх. № 19 от 19.04.2024 г. от
управителя на „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, протокол за извършен периодичен
преглед за техническа изправност на ППС от 05.01.2023 г. и протокол за
извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 06.01.2024
г.
От показанията на свидетелите Н. и Т. се установяват обстоятелствата
относно извършената от тях проверка и процедурата по съставяне на АУАН,
като съдът ги кредитира като ясни, последователни и непротиворечиви.
Полицейските служители единодушно заявяват, че липсата на
шумозаглушителна уредба са установили чрез визуален преглед под задната
част на автомобила, като не са извършвали замерване на шума от МПС.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката П., която е присъствала
на полицейската проверка и има добре съхранен спомен за хода на същата.
От приложеното по делото удостоверение изх. № 19 от 19.04.2024 г. от
управителя на „МОТО ПФОЕ“ ЕООД се установява, че процесният лек
автомобил е оборудван заводски с една шумозаглушителна уредба,
разположена под рамата, в задната му част. Видно от отразеното в
протоколите за извършен периодичен преглед за техническа изправност на
ППС от 05.01.2023 г. и от 06.01.2024 г. нивата на шум са съответствали на
изискванията за техническа изправност на ППС.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
3
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията,
делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешни работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Действително,
касае се за бланкетна разпоредба, но от фактическа страна както в АУАН, така
и в НП е посочено с необходимата конкретика какво контролните органи са
приели за техническа неизправност – „без шумозаглушителна уредба (липсва
задно гърне)“, като е посочено и че същата е приета за значителна такава
(макар и да не е отразена конкретната хипотеза на чл.10 от ПППЗДвП и § 6, т.
72 от ДР на ЗДвП, в която е посочена легалната дефиниция за значителна
неизправност). С оглед на това съдът намира, че допуснатото нарушение при
посочване на правната квалификация на нарушението, не е от категорията на
съществените, тъй като не е препятствало жалбоподателя да разбере за какво
нарушение е ангажирана отговорността му и да организира защитата си, което
е сторил в настоящото производство.
Съдът обаче намира, че в хода на производството не се доказа
извършването на нарушението. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда
изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които
моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни.
Липсата на шумозаглушителна уредба сама по себе си не е предвидена като
техническа неизправност, а единствено в чл. 10, т. 10, б. "б" от ППЗДвП е
посочено, че технически неизправно е МПС, чието ниво на шум на двигателя
не съответства на предписаните нормативни стойности. От доказателствата по
делото се установява, че нивото на шум от процесното МПС изобщо не е било
замерено, а единствено е извършена визуална проверка от полицейските
служители. С оглед на това съдът е изправен пред невъзможност да извърши
преценка нивото на шум от двигателя на процесното МПС съответствало ли е
на предписаните нормативни стойности. В това отношение следва да се
отбележи, че не намира приложение разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
доколкото с доказателствена сила съгласно тази разпоредба се ползват
конкретни факти и обстоятелства от обективната действителност, които
съответният акт описва, каквито в случая не са изложени. С оглед на това
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
4
отменено като необосновано.
Жалбоподателят има право на разноски предвид основателността на
подадената жалба. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, който има характер и на разписка, адвокатското възнаграждение в
размер на 500 лева е заплатено изцяло и в брой. Следва да бъде уважено
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, тъй като
така определеният размер от една страна не съответства на минимално
предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а от друга – на фактическата и правна
сложност на делото. С оглед на това и при съобразяване на практиката на СЕС
по дело C-438/22 съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, който се явява
съответен на предоставения обем на защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-029520/06.12.2023 г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на
основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на И. В. Г. е наложена глоба в размер на
200 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И.
В. Г., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5