Р Е Ш Е Н И Е
№ 1430 25.06.2020 г. гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
деветнадесети юни две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:Жасмина
Славова
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.дело №6468 по описа на
БРС за 2018 г.
Производството
е образувано по повод исковата
молба на А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, против непълнолетната си дъщеря Н.А.А.,
ЕГН **********, уточнена с молба, вх.№41460/12.10.2018 г., с която претендира
приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5400 лева, представляваща издръжка за
периода 01.11.2014 г. – 26.07.2018 г., или по 120 лева на месец, присъдена в
полза на ответника с Решение №1058/22.06.2012 г., постановено по гр.д.№369/2012
г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба, че страните
са съответно баща и дъщеря, както и че срещу ищеца има образувано
изп.д.№342/2018 г. по описа на ДСИ Т.М. въз основа на изпълнителен лист
№1791/23.05.2018 г., издаден по гр.д.№369/2012 г. по описа на БРС.
Според изложените в исковата молба
твърдения, с цитираното по-горе решение родителските права по отношение на
ответника са били предоставени на майката Д.Г. А., като местоживеенето й е било
определено в дома й, от който Н. избягала през м.ноември 2014 г., а след
установяването й е била настанена за период от един месец в кризисен център.
Ищецът твърди, че след изтичането на този период ответницата е била настанена в
дома на бабата по бащина линия, като за целия този период ищецът й е заплащал
издръжка. На 09.02.2015 г. със Заповед №ЗД-РД03/09/09.01.2015 г. ответницата е
била настанена в дома на своя баща, който изцяло поел грижите по отглеждането и
възпитанието й, а това положение продължило до м.април 2017 г., когато
ответинцата се върнала в дома на майка си. Ищецът твърди, че в периода
01.11.2014 г. – 26.07.2018 г. не дължи издръжка на ответинка, който изцяло е
бил под неговите грижи.
В подкрепа на иска ангажира
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и с упълномощения си представител, поддържат иска и молят съда да
постанови решение при признание на иска.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК,
ответникът чрез назначения му от съда особен представител – адв.Н.И., изразява
становище за неоснователност на иска на подробно изложените в отговора
аргументи, на основание на които претендира за отхвърляне на ищцовата
претенция. Не ангажира доказателства.
В съдебно заседание на 19.06.2020 г.,
към която дата ищцата е навършила пълнолетие, се явява лично и признава иска.
Не ангажира доказателства.
Правното основание на предявения
отрицателен установителен иск е по чл.124, ал.1, вр.чл.439 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК,
когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е
достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Бургаски районен съд намира, че са
налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на
чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответницата Н.А.А. в съдебно заседание на
19.06.2020 г. признава иска. Признанието изхожда лично от ответницата и се подкрепя
от представените по делото писмени доказателства. От своя страна ищецът е
поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което
страната може да се разпорежда. Ето защо съдът приема, че са спазени и
изискванията, установени в разпоредбата на ал.3 на чл.237 от ГПК, поради което
следва да постанови решение, което предявеният иск да бъде уважен изцяло, така
както е заявен, въз основава на направеното признание.
Мотивиран от горното и на основание
чл.237 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на
чл.124, вр.чл.439 от ГПК, че ищецът
А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, не
дължи на Н.А.А., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 5400 лева (пет хиляди и четиристотин
лева), представляваща издръжка за периода 01.11.2014 г. – 26.07.2018 г., или по
120 лева на месец, присъдена в полза на ответника Н.А.А. с Решение
№1058/22.06.2012 г., постановено по гр.д.№369/2012 г. по описа на РС-Бургас и
която сума е предмет на изп.д.№342/2012 г. по описа на ДСИ Т.М..
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.