Номер 537706.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдЧЖ-II-Г
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Соня Найденова
Членове:ЙОАНА ГЕНЖОВА
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от ЙОАНА ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20201100509826 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по частна жалба на „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********,
представлявано от пълномощника адв. С.С., – длъжник по изпълнително дело
№ 20209240400383 по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие СГС, срещу
разпореждане за приети по делото разноски, с което съдебният изпълнител
след направено възражение отказва да намали приетите разноски за
адвокатски хонорар до размер на сумата от 100 лева, както и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят излага доводи, че адвокатското възнаграждение,
прието от ЧСИ, не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като надвишава сумата от 100
лева за образуване на изпълнително дело, като включва и сума, съгласно
чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Излага съображения, че
възнаграждение за водене на изпълнително дело в случая не се дължи, тъй
като единственото предприето действие от пълномощника на взискателя по
изпълнителното дело е подаване на молба за образуването му с посочване на
способа на изпълнението. Поради изложеното счита, че взискателят няма
право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното
1
дело. Поддържа, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение не
съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема на
извършените от пълномощника на взискателя процесуални действия. Излага
доводи, че следва да бъде намалена и начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съобразно изложеното е направено искане постановлението на ЧСИ да бъде
отменено като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на
взискателя да бъде намалено до размер от 100 лв., както и да бъде коригиран
размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендират се
разноски и адвокатско възнаграждение.
Взискателят и ответник по жалбата – „О.А.“ ООД, ЕИК ********, чрез
пълномощника адв. Р.А., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436,
ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на депозираната
частна жалба. Поддържа, че задължението не е платено от длъжника в срока
за доброволно изпълнение, поради което било поискано от съдебния
изпълнител налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в
„О.Б.“ АД и именно вследствие на наложения запор дългът бил изплатен от
третото задължено лице. Оспорва твърденията на жалбоподателя за липса на
фактическа и правна сложност, като поддържа, че в изпълнителното
производство са извършвани изпълнителни действия с цел събиране на
вземането, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно. Претендират се разноски за платен адвокатски хонорар.
Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на
взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от
изп.дело № 20208600400367, намира следното :
Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без
уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление
за разноските по изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
2
От представения препис от изп.дело № 20209240400383 по описа на
ЧСИ Г.К. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по
молба на „О.А.“ ООД, чрез пълномощника адв. Р.А., за принудително
събиране на присъдени вземания срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД по изпълнителен
лист от 02.07.2020г., издаден по гр.д. №7015/2019г. по описа на РС – Пловдив,
ГК, ІІІ състав. Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя с
молбата за образуване на изпълнителното производство. С молбата е посочен
изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника.
Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
взискателят „О.А.“ ООД е заплатил на пълномощника си адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева за процесуално представителство в
изпълнителното производство.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на
13.07.2020г. С разпореждане от 04.08.2020г. съдебният изпълнител е наложил
запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „О.Б.“ АД.
Изпратено е запорно съобщение до третото задължено лице, връчено на
06.08.2020г. С писмо от 04.08.2020г. съдебният изпълнител е уведомил
длъжника за наложен запор върху вземанията по банковите му сметки при
„О.Б.“ АД. На 07.08.2020г. третото задължено лице – „О.Б.“ АД е превело по
сметка на съдебния изпълнител сумата от 15320,35 лева, за което съдебният
изпълнител е уведомен с писмо от същата дата. С протокол за извършено
разпределение от 09.08.2020г. съдебният изпълнител е извършил
разпределение на постъпилото плащане.
Постъпило е на 15.07.2020г. възражение от длъжника ЗАД „ОЗК – З.“
АД до съдебния изпълнител за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от
ГПК на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и на
начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 1270,87
лева.
С обжалваното разпореждане от 06.08.2020 г. ЧСИ е оставил
възражението без уважение.
По частната жалба в частта, касаеща разноските за адвокатски хонорар
на взискателя:
3
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши
преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение,
което е заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален
представител, и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази и
размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде
намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното
производство, какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10
същата. С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора редакция
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие -
06.07.2020 г.), за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е
100 лв.; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е подал молба
за образуване на изпълнително производство, в която е посочен
изпълнителният способ – запор върху банковите сметки на длъжника.
Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на
изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина само
ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с
конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на
взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва
да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за
образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т. 2 на
същата разпоредба. В чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на
производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение,
като в такива случаи е предвидено да бъде начислявано адвокатско
възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство,
4
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поради изложеното
съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ,
представляващ изискване за редовност на молбата, съгласно разпоредбата на
чл. 426, ал. 2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия,
доколкото задължението е изплатено веднага от третото задължено лице –
„О.Б.“ АД в изпълнение на изпратеното запорно съобщение. Ето защо, съдът
приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на сумата от 100 лева.
По частната жалба в частта, касаеща разноските за начислената
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ:
По аргумент от т. 26, б. "г" от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса
върху събраната сума, която за сума от 10 000 до 50 000 лв. е в размер на 820
лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Според забележка т. 4 към т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите
такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист
чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от
взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, се включват, както в понятието "материален
интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана
сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ и следва да се включват в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Предвид промяната на размера на адвокатското възнаграждение и
наличието на съответно обжалване в тази част, следва да бъде преизчислен и
размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, която се
определя върху всички събрани суми за взискателя вкл. адвокатското
5
възнаграждение, но без авансовите такси, по арг. от заб. 4 към т. 26 ТТРЗЧСИ
вр. чл. 8, ал 1 ЗЧСИ. С оглед промяната на адвокатското възнаграждение,
размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ е 1162,66 лв. с
ДДС.
По разноските:
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата
относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81
ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, исканията на
страните за присъждане на разноски са неоснователни.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ІІ-г състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********,
представлявано от пълномощника адв. С.С., разпореждане от 06.08.2020г.,
постановено по изп. дело № 20209240400383 по описа на ЧСИ Г.К. с район на
действие СГС, с което е оставено без уважение възражение на длъжника за
намаляване на приетите за събиране разноски за възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя „О.А.“ ООД за размера над
сумата от 100 лева, както и срещу определения размер на пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „ЗАД ОЗК – З.“
АД за процесуално представителство на взискателя „О.А.“ ООД от 1500 лева
на 100 лева, и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1270,87 лева с
ДДС на 1162,66 лева с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7