Решение по дело №173/2020 на Административен съд - Ловеч

 

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    №……

 

             гр. Ловеч, 09.06. 2020 г.

 

          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  №  173/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

          Административното дело е образувано по жалба от Търговско дружество „СТАВЕН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, п. к. 8800 , ул. „Добри Чинтулов“ №16, представлявано от изпълнителен директор С.С. чрез пълномощник срещу РЕШЕНИЕ № 142/02.03.2020г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 103+150 до км 122+260 на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с. Орляне и с. Каленик, община Угърчин, и землищата на с. Радювене, и с. Лисец, общ. Ловеч, обл. Ловеч в частта относно определеното обезщетение по отношение на поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, представляващи:

1.ПИ  с идентификатор 35331.134.35, представляващ НИВА , IV категория  в местността „БОЗАЛЪКА“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331  с обща площ 4.201 дка, трайно засегната площ за отчуждаване 1.192 дка и определено обезщетение в размер на 538 лв.

2.ПИ с идентификатор 35331.135.48,       представляващ НИВА, IV категория        в местността „КАРАГЬОЗБОЗАЛЪК“, находящ се в землището    на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331 с обща площ 4.602 дка, трайно засегната площ за отчуждаване  2.443 дка и определено обезщетение в размер на 1103 лв.

3. ПИ с идентификатор 35331.136.30,      представляващ НИВА, IV категория в местността „ОНАЗ ЕЛИЯ“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331 с обща площ 5.099 дка, трайно засегната площ за отчуждаване 2.560 дка и определено обезщетение в размер на 1211 лв.

          Жалбоподателят иска да се измени обжалваното решение в частта относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените недвижими имоти. Претендира присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмена молба чрез пълномощник, че не възразява да се даде ход на делото, поддържа жалбата си и претендира присъждане на разноски, за което представя списък.

Ответникът по делото – Министерски съвет на Република България – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник, с което оспорва  като неоснователна подадената жалба. Претендира присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (РРБ)  – редовно призована – не изпраща представител в съдебно заседание. Представила е писмена молба чрез пълномощник, с която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на финансите – редовно призован – не  се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено решението в обжалваната част..

          Настоящият състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 38, ал.2 от ЗДС от надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения акт, която има правен интерес от обжалване в качеството на собственик на процесните имоти, част от които се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по същество е основателна.

          По силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите.

          Обжалваното решение е издадено от Министерски съвет по предложение на  Министъра на РРБ и Министъра на финансите, което означава, че е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал.1 от ЗДС.

          То е издадено в предвидената от закона писмена форма. С него са отчуждени части от недвижими имоти, които са собственост на жалбоподателя. Имотите са предназначени за изграждане на национален обект – автомагистрала „Хемус“, която е обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет на Република България.

          Оспореното решение на Министерски съвет е със съдържанието, регламентирано в чл 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е държавната нужда, за която се отчуждават частите от двата имота, техния вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото обезщетение и собственика на имота.

          В производството по издаване на обжалвания акт са спазени административно-производствените правила в съответствние с разпоредбите на чл. 34, чл. 34 а и чл. 34б, ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ. Към него са приложени необходимите документи,  посочени в чл. 34, ал.2 от ЗДС. Тези двама министри са направили предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите, към което са приложили съвместен доклад.  Решението  е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а ал. 4 от ЗДС приложения.

          Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект автомагистрала "Хемус участък от км. 103+150  до км. 122+260 на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с.Орляне и с.Каленик, община Угърчин и землищата на с. Радювене и с.Лисец, община Ловеч, област Ловеч, който е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-217/12.12.2019 год. на Министъра на РРБ.

В табличен вид по делото са представени имотите и частите от имоти за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова обосновка, както и оценка на имотите (оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение) извършена в административното производство от лицензиран оценител   конкретно за отчуждената част от недвижимите имоти, собственост на жалбоподателя.

Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч. относно процесните имоти в землището на с. Каленик, община Угърчин, поради липса на подходящи сделки е определено по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи.

Ползвания метод и формула са описани в оценителския доклад . Оценителят е посочил в доклада си, че е ползвал коефициентите по чл. 7б ал. 1, т.2, т. 4, т. 5, т.6 и по чл. 4, ал.2 от Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, както и рентна  бонификация за ориенталски тютюн и за картофи бонитетен бал по 10 лв.

След запознаване с изготвените оценки, съдът счита, че изготвената от оценителя в административното производство оценка не съответства на нормативните изисквания, поради което не може да се приеме за правилен определеният въз основа на нея размер на обезщетението.

Видно от изготвената в административното производство оценка, оценителят е приложил само предвидените в чл.7б от Наредбата коефициенти, без да е приложи коефициент за отстояние от населено място по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.

Разпоредбата на чл. 7б от Наредбата не изключва изрично прилагането на всички коефициенти по чл. 4 от Наредбата, а въвежда различни стойности на част от приложимите коефициенти и на рентната бонификация, както и изисквания за прилагане на някои коефициенти /напр. поливност по чл.7б, ал.1, т.3 от Наредбата  във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от същата/. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7б, т. 7 от Наредбата, изрично препращаща към реда за извършване на оценка по чл. 4 от същата.

Съдът счита, че относно коефициента „отстояние, измерено по най-късата въздушна линия от границите на имота до границите на най-близката урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), определени с регулационен план, с градоустройствен план или с околовръстен полигон“, при извършване на оценка по чл. 1, т. 5 от Наредбата, с оглед липсата на изрична разпоредба по чл. 7б предвиждаща различна стойност или неприложимост, приложими са стойностите, определени в чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.

Съдът счита, че при извършване на оценката в административното производство са допуснати съществени противоречия с нормативната уредба, които водят до незаконосъобразност на решението в частта, с която въз основа на тази оценка е определен размерът на обезщетението за частите от  процесните имоти.

Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.

Заключението на вещото лице е, че действителната пазарна цена на отчуждените части от процесните недвижими имоти в землището на с. Каленик, община Угърчин, собственост на жалбоподателя,  определена по реда на чл. 32, ал.2 и ал.3 във вр. параграф 1а от ДР на ЗДС е в размер на 589 лв. за ПИ с идентификатор 35331.134.35, 1208 лв. за ПИ с идентификатор 35331.135.48 и 1321 лв. за ПИ с идентификатор 35331.136.30.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че оценката му се различава от тази, която е в оценителския доклад,  тъй като при изготвяне на заключението той е приложил коефициент К5 за отстояние от населеното място, а в оценителския доклад това не е направено.

Заключението не е прието от пълномощникът на АПИ с аргумент, че вещото лице неправилно е приложило коефициент К5 за отстояние от строителните граници на населеното място.

Съдът кредитира изготвеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза, защото го намира за професионално и обективно.

Необосноваността на извода на административния орган относно размера на обезщетението обуславя извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение за частите от процесните три поземлени имота.

Това налага извод, че решението на Министерски съвет в оспорената част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за отчуждените части от трите ПИ, собственост на жалбоподателя.

При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от процесуалният представител на жалбоподателя, на същия следва да се присъдят направените разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 142/02.03.2020г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 103+150 до км 122+260 на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с. Орляне и с. Каленик, община Угърчин, и землищата на с. Радювене, и с. Лисец, общ. Ловеч, обл. Ловеч в частта относно определеното обезщетение по отношение на поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, представляващи:

1. ПИ  с идентификатор         35331.134.35, представляващ НИВА , IV категория  в местността „БОЗАЛЪКА“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331  с обща площ 4.201 дка, трайно засегната площ за отчуждаване 1.192 дка и определено обезщетение в размер на 538 лв.

2. ПИ с идентификатор 35331.135.48,      представляващ НИВА, IV категория        в местността „КАРАГЬОЗБОЗАЛЪК“, находящ се в землището    на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331 с обща площ 4.602 дка, трайно засегната площ за отчуждаване  2.443 дка и определено обезщетение в размер на 1103 лв.

3. ПИ с идентификатор 35331.136.30,      представляващ НИВА, IV категория в местността „ОНАЗ ЕЛИЯ“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331 с обща площ 5.099 дка, трайно засегната площ за отчуждаване 2.560 дка и определено обезщетение в размер на 1211 лв.

и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ парично обезщетение за недвижими имоти, собственост на жалбоподателя,  както следва:

1.Част от ПИ  с идентификатор 35331.134.35, представляващ НИВА , IV категория  в местността „БОЗАЛЪКА“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331  с обща площ 4.201 дка, трайно засегната площ за отчуждаване 1.192 дка и цена на обезщетение в размер на 589 (петстотин осемдесет и девет) лева.

2. Част от ПИ  с идентификатор 35331.135.48, представляващ НИВА, IV категория           в местността „КАРАГЬОЗБОЗАЛЪК“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331 с обща площ 4.602 дка, трайно засегната площ за отчуждаване  2.443 дка и цена на обезщетение в размер на 1208 (хиляда двеста и осем) лева.

3. Част от ПИ  с идентификатор 35331.136.30, представляващ НИВА, IV категория в местността „ОНАЗ ЕЛИЯ“, находящ се в землището на с. Каленик, община Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 35331 с обща площ 5.099 дка, трайно засегната площ за отчуждаване 2.560 дка и цена на обезщетение в размер на  1321 (хиляда триста двадесет и един) лева.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Търговско дружество „СТАВЕН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, п. к. 8800 , ул. „Добри Чинтулов“ №16, представлявано от изпълнителен директор С.С. сумата от общо 700 (седемстотин) лева, от които 50 (петдесет) лева държавна такса за образуване на административно дело, 500 (петстотин) лева депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза и 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.

Препис от него да се изпрати на страните  на основание чл. 138 от АПК.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: