Присъда по дело №4253/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 4253/2024 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против М. А. Е., за това, че на неустановена дата, в
периода 26-28 декември 2021 г., в гр. София, бул. „Инж. Иван И.” № 10, в
хотелска стая на хотел „Симона", се съвкупил с лице, ненавършило 14-
годишна възраст - Н. В. В., родена на ********** г. - съблякъл В., започнал да
я целува по устата, легнал върху нея и проникнал с члена си във влагалището
й - престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 151, ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание представителят на СРП иска от съда да признае
подсъдимия за виновен, тъй като събраните по делото доказателствени
материали изцяло доказвали авторството на деянието. Иска от съда да наложи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер, определен към
минималния, като същото да бъде изтърпяно ефективно, с режим по преценка
на съда.
Повереникът на частния обвинител се солидаризира със становището на
СРП. Счита, че авторството на деянието било установено посредством
показанията на свидетелката Н. В., която е разпознала Е. като извършител на
деянието в хода на проведеното процесуално-следствено дело по
разпознаване. Намира датата и мястото на извършване на деянието за
установени от показанията на свидетелката Н. В. и тези на служителя на
хотела. По отношение на констатираните противоречия в показанията, дадени
в хода на съдебното следствие и тези, дадени пред разследващ орган в хода на
досъдебното производство, повереникът сочи, че същите били резултат от
етапа на развитие, в който същата се намирала, предвид нейната възраст.
Намира още деянието за доказано и от субективна страна, с оглед на това, че
подсъдимият Е. е бил уведомен за възрастта на В. и същият е имал представа,
че тя е била малолетна към момента на извършване на деянието. Повереникът
на частния обвинител счита, че от доказателствата по делото не е възможно да
се изгради защитна теза, която да обори обвинителната такава. Намира
твърденията на подсъдимия, в които той заявявал, че е бил изнудван, за
недоказани и акцентира върху това, че те нямат отношение към предмета на
делото. Иска от съда при индивидуализацията на наказанието да вземе
предвид косвените данни за наличието на по-тежко престъпление и да наложи
ефективно наказание.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адвокат И.Ц. от САК, пледира за
постановяване на оправдателна присъда, тъй като не било доказано
осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението. Защитникът
твърди, че нито един от свидетелите в своите показания не е заявил по
категоричен начин пред съда, че подсъдимият Е. е бил в хотела към датата на
извършване на деянието. Във връзка с показанията на свид. К., защитникът
1

твърди, че същият бил казал пред съда, че прочетените в съдебното следствие
показания не са дадени от него. По отношение на СМЕ, защитникът на
подсъдимия заявява, че според вещото лице, не можело да се докаже по
категоричен начин, че нарушаването на девствената ципа се дължи на
действията на неговия подзащитен, тъй като не са били взети своевременно
образци за изследване. По-нататък, адв. Ц. излага становище относно
показанията, дадени от свидетеля Н. В., като намира същите за противоречиви
и посочва, че тя променя версията си на няколко пъти. По отношение на
заключението, дадено по КСППЕ, защитникът твърди, че то се отнася не до
изпълнителното деяние на престъплението, а до състоянието на свидетелката
Н. В. и до възможността й да пресъздава, но с оглед крехката си възраст,
нейните възприятия не могат да бъдат кредитирани, тъй като тя била
непоследователна в тях. В обобщение заявява, че няма нито едно
доказателство, от което да се установи, че подсъдимият е извършил деянието,
за което е бил обвинен. В условията на алтернативност, в случай, че съдът
намери подсъдимия за виновен, защитникът моли за определяне на наказание
в минимален размер, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок,
като акцентира върху младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно
минало.
В своя защита, подсъдимият заявява пред съда, че поддържа казаното от
защитника си, както и че не се е виждал с Н. В..
В даденото му право на последна дума, подсъдимият заявява, че няма
какво да добави.

Съдът като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмените доказателства, заключенията по изготвените
експертизи, доводите и възраженията на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. А. Е., с ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр.
********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан.
Свидетелката Н. В., родена на ********** г. била малолетна към датата
на инкриминираното деяние, като същата била на 13-годишна възраст. До
момента на извършване на деянието В. не е имала никакви сексуални
контакти. Тук е моментът да се отбележи, че пострадалата е страдала от
епилепсия още като бебе, а впоследствие при нея се е наблюдавало забавено
развитие, като е ранна детска възраст е било налице изпреварване на
биологичното развитие за сметка на менталното такова. Следва да се посочи,
че по принцип В. е била по-затворено дете (интроверт), а комуникацията с
връстниците й не е била силната й страна. Към момента на деянието лицето е
било във фазата на пубертет. В този период, който се характеризира с бързо
настъпващи хормонални проблеми в тялото на подрастващия, често се случва
тези хормонални промени да изпреварват психичното съзряване на лицето,
2

поради което са налице и чести промени в настроението на подрастващия,
налице е вътрешна несигурност. При Н. В. към датата на деянието е било
налице несъответствие между достигнатата биологична зрялост (лицето вече е
имало менструален цикъл) и нервно-психичното й развитие. Именно това
несъответствие е причината за по-висока доверителност и наивитет на лицето
в посочената възраст.
На неустановена дата, между началото и средата на месец ноември, през
2021 г., М. Е. и Н. В. се запознали в приложение за онлайн комуникация –
„Дискорд“. Двамата започнали да комуникират през чата на приложението,
като в началото на запознанството им комуникацията не била интензивна. В
хода на първоначалните разговори Е. казал на В., че живее в Амстердам и е на
22 години. Е. и В. започнали да водят по-честа комуникация и да се
поопознават. В разговорите им тя нееднократно му заявявала, че е на 13-
годишна възраст и скоро ще навърши четиринадесет години. Двамата
започнали да комуникират ежедневно, като освен писмена, водили и
комуникация чрез видеовръзка. След като двамата се сближили, Е. започнал
да инициира разговори на сексуални теми, на което В. отговаряла, че все още е
девствена и гледала да избягва да говори по тях.
В един от разговорите между двамата, Е. споделил, че има намерение да
пътува до България и предложил на В. да се видят, когато пристигне. В. се
съгласила и му предложила да отседне в хотел „Симона“, находящ се в гр.
София, на бул. „Инж. Иван И.“ № 10, а Е. се съгласил. След като пристигнал в
София, същият се свързал с В., за да я уведоми, че е пристигнал и да се
уговорят за среща. На неустановена дата в периода между 26 и 28 декември
през 2021 година, двамата се срещнали пред хотел „Симона“, като В. мислила,
че ще се разходят около хотела. Е. й предложил да се качат в хотелската му
стая, а В. се съгласила, като нямала намерение да осъществява сексуален
контакт с него, тъй като за нея било прекалено рано.
След като влезли в хотелската стая, двамата започнали да си говорят.
Малко след това, в спалнята на хотелската стая, Е. започнал да я опипва и да я
разсъблича. В. изразила несъгласие с действията му и се опитала да отблъсне
ръцете му, в резултат на което Е. започнал да се държи по-грубо с нея и казал
на В. да се съблича веднага. В. се съблякла и легнала на леглото. Е. също
съблякъл дрехите си, като В. отново му заявила, че не желае да прави секс с
него, тъй като е прекалено рано за нея. В. лежала на леглото, а Е. започнал да
я целува по устата, като в този момент се намирал върху нея и проникнал с
еректиралия си полов си член във влагалището й. От това, В. изпитала силна
болка, тъй като била разкъсана девствената й ципа, и му казала да престане,
тъй като много я боляло, но подсъдимият не прекратил действията си.
Половият акт между двамата продължил няколко минути. Малко след това В.
си тръгнала от хотела и се прибрала вкъщи. Е. заснел част от случилото се с
камерата на мобилния си телефон, като след време разпространил видеоклипа
в приложението „Дискорд“.
3

След случката В. се затворила още повече в себе си. След като разбрала,
че Е. е разпространил видеозаписа в приложението, тя споделила на свои
приятелки за случилото се. Уплашена от това, че Е. може да й направи нещо,
на 11.04.2022 г. отишла в 03 РУ-СДВР, за да сигнализира за случилото се.
Полицейски служител уведомил родителите й за това. Едва след пристигането
им в 03 РУ-СДВР, родителите на В. разбрали какво се е случило с дъщеря им.
По указание на полицейския служител при 03 РУ-СДВР, В. заедно с
родителите си отишли в ГДБОП, където майка й - Х. В. подала сигнал за
извършеното деяние. На 18.04.2022 г., след проведено медико-диагностично
изследване, било установено, че Н. В. е била заразена с уреаплазма, което е
предизвикало бактериална инфекция. На същата дата бил проведен и
гинекологичен преглед на В., който установил, че хименът й е с нарушена
цялост към задната кумисура.
В хода на образуваното разследване било проведено процесуално
следствено действие - разпознаване на лице. Като извършител на деянието бил
разпознат подсъдимият Е.. В. разпознала Е., като посочила множество външни
белези, по които той е бил идентифициран като извършител на
престъплението.
От заключението на комплексната съдебно-психологична и
психиатрическа експертиза се установява, че към момента на деянието, В. е
била в състояние, в което е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, но е била улеснена в постъпките си
от малолетната й възраст и леко забавения темп на развитие. В хода на
изследването е било установено, че тя е неселективно доверяваща се на по-
възрастните, както и че при нея има наличие на наивитет. В заключението се
отбелязва още, че нейното биологично развитие изпреварва когнитивното.
Съгласно заключението на експертизата, В. е в състояние да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че
няма съмнение, че В. е имала полов контакт, тъй като хименът й е с нарушена
цялост.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на обясненията на подсъдимия М. Е., както и събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване
(изготвените по делото експертизи), а именно: показанията на свидетелите Н.
В., Х. В., Л. К., от изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза,
както и съдебна психиатрична и психологична експертиза, справката за
съдимост на подсъдимия, протокол от извършено процесуално следствено
действие – разпознаване, приложените резултати от лабораторно изследване,
както и останалите писмени доказателствени материали, които съдът прочете
и приобщи към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от
НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетелката Н. В., като
4

прецени, че същите са непротиворечиви по отношение на обстоятелствата,
очертаващи предмета на доказване и се подкрепят от останалите
доказателствени материали по делото. Свидетелката възпроизвежда подробни
данни за това как се е запознала с Е., както и за комуникацията й с него преди
тяхната среща. От тези нейни показания, безспорно се установява, че преди
тяхната среща, двамата са имали предходни отношения – познавали са се,
както и че в хода на разговорите им, тя нееднократно му е заявявала, че е на 13
години. Истинността на тези показания се потвърждава извършеното
разпознаване, като преди осъществяването му в разпита си В. е посочила
множество външни белези, по които може да го разпознае, както и е
обективирала абсолютна увереност, че може да разпознае лицето. Освен това,
твърденията на В., че процесното деяние е осъществено в хотел „Симона“
намират потвърждение и в обстоятелството, че в действителност Е. е наел стая
в този хотел, а това се потвърждава и от показанията на свидетеля К. и от
приложените документи, потвърждаващи тези факти. Следва да се отбележи,
че съгласно СППЕ лицето има свидетелска годност, като може да пресъздава
преживените от нея факти и обстоятелства. Съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелката, в частта, сочеща че не е имала предходни
сексуални контакти. Тези показания се потвърждават от показанията на
свидетелката Х. В. – майка на Н. В., която изрично е посочила, че дъщеря й не
е имала „гадже“, нито че е имала сексуални контакти. Тези обстоятелства
следва да бъдат приети за достоверни и поради обстоятелството, че личността
й се характеризира с интровертност, че е затворена, необщителна, поради
спецификите на нервно-психичното си развитие.
Съдът намира, че следва да кредитира изявленията на свидетелката Н. В.
относно това, че подсъдимият Е. е проникнал с еректиралия си полов си член
във влагалището й, като намира, че следва да стори това, тъй като на първо
място е налице разкъсване на девствената ципа. На следващо място, не може
да не се отчете обстоятелството, че лицето е прегледано от лекар почти четири
месеца по-късно, но според обективните находки разкъсванията на химена са
зараснали към момента на този преглед. По-нататък съдът намира, че
емоционалното състояние на лицето след деянието, забелязано и потвърдено
от майка й, е още един сигурен белег за преживяно силно неприятно за нея
събитие, каквото е процесното, а то съвпада с времето непосредствено след
деянието. И на последно място, съдът намира, че обстоятелството, че лицето е
било заразено с уреплазма сочи, че в действителност е бил налице сексуален
контакт, защото тя се предава обичайно по този начин. Всички тези факти
дават основание на този състав на съда да приеме, че твърденията на В. в
горния смисъл, са обективна истина.
Неоснователни се явяват твърденията на защитника на подсъдимия, че
показанията на свидетелката Н. В. не могат да бъдат кредитирани, поради
това, че тя излага различни противоречиви версии. Констатираните
противоречия в показанията на Н. В. съдът отдава на стреса, който е бил
предизвикан от случилото се, като отчита крехката й възраст, имаща пряко
5

отношение към формирането на нейния психически капацитет. Следва да бъде
отчетен и периодът от време между разпита на В. в хода на разследването и
разпита, проведен в съдебното следствие, като той неминуемо е причина за
някои разминавания в твърденията й. Съдът намира, че изявленията на В., в
които са констатирани противоречия, се отнасят до обстоятелства, които не са
част от състава на престъплението – като например лапала ли е половия орган
на подсъдимия. Това обстоятелство умишлено не е изложено във
фактическата обстановка, защото то няма значение за правилното решаване на
делото, тъй като е извън съставомерните факти в този случай (доколкото няма
обвинение за блудство). По отношение на обстоятелствата, които са част от
предмета на доказване обаче, показанията на свидетелката В. са
непротиворечиви, а тяхната истинност се потвърждава от останалите
доказателствени материали. Ето защо, съдът намира, че следва да се довери на
изявленията й, още повече, че разминаванията между твърденията й на ДП и
на съдебното следствие са почти несъществени и касаят обстоятелства, които
не са от съществено значение за правилното решаване на делото.
Съдът дава вяра и на показанията на Х. В., майка на пострадалата, макар
същата да не е очевидец на престъплението. Тя обаче има преки възприятия
досежно емоционалното състояние на дъщеря си след случилото се. От
показанията на тази свидетелка се установява в действителност, че след
случилото се дъщеря й се е затворила в себе си и е плакала често, т.е. била е с
влошено емоционално състояние. Показанията на Х. В. са в синхрон с
останалите доказателствени материали по делото, поради което съдът й дава
вяра изцяло.
Съдът дава вяра и на показанията на Л. К., дадени в хода на разследването
и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. Съдът
намира, че в хода на съдебното следствие свидетелят нямаше никакъв спомен
за събитията, поради което приобщи неговите твърдения от ДП чрез
прочитането им в цялост. Изявленията му от ДП могат да бъдат окачествени
като обективни и правдиви, като същите намират опора и в останалите
доказателствени материали по делото. От показанията на този свидетел се
установява, че в инкриминирания период подсъдимият е отседнал в хотела.
Съгласно показанията на К., Е. е регистриран в хотела на 26.12.2021 г. и го е
напуснал на 27.12.2021 г. Депозираните от свидетеля показания се
потвърждават от показанията на Н. В., както и от документите за направената
резервация в хотела.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат
кредитирани частично. Предвид двойствената им природа – на гласно
доказателствено средство и средство за защита, същите следва да бъдат
преценени заедно с останалите доказателствени материали по делото. Според
настоящия съдебен състав версията, изнесена от подсъдимия, не се подкрепя
от нито едно от доказателствата. Подсъдимият твърди, на първо място, че не
познава Н. В.. Това твърдение се опровергава от показанията на последната и
от протокола за извършеното процесуално-следствено действие по
6

разпознаване. В. го е разпознала, като е посочила още преди разпознаването
му множество външни белези, заради които може да го познае. Самият факт,
че В. посочва в конкретика толкова много външни белези като ръст, възраст,
телосложение, цвят на очите и косата, опровергават напълно версията на
подсъдимия Е., че двамата не са се срещали. Поради това, настоящият съдебен
състав намира тези обяснения на подсъдимия за защитна версия и отказва да
ги кредитира с доверие. На следващо място, настоящият съдебен състав
кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която той заявява, че е
отсядал в хотел „Симона“, тъй като същите намират опора в останалите
доказателствени материали по делото. на следващо място, твърдението на
лицето, че не познава пострадалата, е напълно нелогично, защото тя освен по
име, го е описала при подаването на сигнала и на външен вид, доста подробно,
посочила е и на каква възраст е лицето, включително ръста му. Съдът намира,
че тези данни опровергават твърденията на подсъдимия в горния смисъл.
По отношение на твърденията на лицето, че той не страда от венерическо
заболяване, съдът намира, че по делото няма доказателства, от които да се
установява, че към момента на деянието това е било така. Да, в
действителност по делото са налице резултати от изследвания на Е. за няколко
сексуално преносими инфекции - neisseria gonorrhoeae, mycoplasma genitalium,
chlamydia trachomatis и trihomonas vaginalis (между които, впрочем, изобщо не
фигурира уреплазма), но това изследване е направено две години след
осъществяване на процесното престъпление. Поради това, тези резултати
доказват, че подсъдимият не е страдал от neisseria gonorrhoeae, mycoplasma
genitalium, chlamydia trachomatis и trihomonas vaginalis към 29.12.2023 г.,
когато са взети пробите му за изследването, но не и че две години по-рано не е
бил приносител на други инфекции.
Съдът намира, че заключението на назначената в хода на разследването
СППЕ е пълно и точно, тъй като то отговаря на поставените му задачи
изчерпателно и научно обосновано, изготвено е от компетентни вещи лица,
поради което съдът го намира за обективно и му дава вяра изцяло.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие съдебномедицинската
експертиза, изготвена на фазата на разследването, като намира, че същата е
пълна и точна, обоснована, даваща отговор на поставените задачи и е
изготвени от компетентно вещо лице.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият М. Е. е осъществил състава на
престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК, тъй като на неустановена дата в
периода 26-28.12.2021 г. в гр. София, в хотелска стая на хотел „Симона",
намиращ се на бул. „инж. Иван И.” № 10, се съвкупил с лице, ненавършило 14-
годишна възраст - Н. В. В., родена на ********** г., като съблякъл В.,
започнал да я целува по устата, легнал върху нея и проникнал с члена си във
7

влагалището й.
Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението, а
именно – доказан се явява фактът, че е извършен акт на полово съвкупление
между Е. и В., като за този извод съдът подробно е изложил своите мотиви по-
горе.
На следващо място следва да се отбележи, че обективно е изяснено, че
пострадалата не е навършила 14-години по времето, в което е извършено
половото сношение и подсъдимият напълно е бил наясно за това
обстоятелство.
Тук следва да се посочи, че липсата на съгласие или наличието на такова
от страна на жертвата на престъпленеито не омаловажава извършеното, нито
го декриминализира, като законодателят е приел самото полово сношение с
малолетен за престъпно, независимо от волята на малолетната.
Доколкото по делото не е налице обвинение за извършено насила или със
заплашване съвкупление, съдът не следва да коментира тези обстоятелства, за
които са изложени данни в показанията на пострадалата, защото така или
иначе те не са част от обвинението и подобен коментар е излишен напълно.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл - деецът е можел да ръководи постъпките си, предвиждал е
общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му и е
желаел тяхното настъпване. Знаел е, че В. е на 13 години, тъй като тя няколко
пъти му го е заявила в разговорите им, имал е психическата годност да се
въздържи от извършване на противоправната си проява, но не го е сторил.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът прие, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива са младата възраст
на подсъдимия и фактът, че Е. е неосъждан и няма други криминални прояви.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете това, че подсъдимият е
осъществил деянието въпреки съпротивата на пострадалата и нейното
несъгласие за осъществяване на сексуален контакт.
При това положение и като отчете тежестта на обществената опасност на
всяко от деянията и тази на дееца, съдът намира, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание по реда на чл. 54 от НК, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от две години. Съдът намира, че този размер на наказанието е
съответен на обществената опасност на престъплението, съобразен е със
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и със
степента на обществена опасност на личността на дееца.
Съдът намира, че изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от пет години, тъй като не е необходимо
наказанието да се търпи ефективно, за да бъдат постигнати неговите цели в
този случай, а отлагането му ще се окаже достатъчно, за да бъде превъзпитан
деецът. Съдът счита, че изпитателният срок следва да бъде за пет години, тъй
като това се явява гаранция, че подсъдимият ще съобразява поведението си
занапред с нормите на наказателния закон, под страх от ефективното
8

изтърпяване на наказанието, което му е наложено по настоящото наказателно
дело.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът следва
да осъди подсъдимия да заплати по сметка на СДВР и направените по делото
разноски, които възлизат на 395,36 лева и са сторени в досъдебната фаза на
процеса.
На същото законово основание съдът намери, че следва да възложи на
подсъдимия и разноските по делото от съдебното следствие, които възлизат на
сумата от 160,00 лева.
При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите към присъдата са обявени на 22.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	20
Дата:	23 януари 2025 г. (в сила от 10 юли 2025 г.)
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20241110204253
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 март 2024 г.

Присъда по дело №4253/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите