Решение по КНАХД №1351/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бийч енд бар мениджмънт“ЕООД, [ЕИК], представлявано от М. Н. Я., чрез процесуален представител адв. Н. С. , против Решение № 553/01.06.2023г., постановено по НАХД № 553/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление №664892 [рег. номер]/16.11.2022 г. издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Л. Н. Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. и „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, с [ЕИК] е осъдено да заплати на НАП, сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Оспорва както фактическите констатации на съда, така и правните изводи. Излага подробни съображения, според които не са били налице предпоставките за издаване на касова бележка по постъпилото плащане от клиент, тъй като продажбата е била осъществена от друг търговец. Отделно счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на АУАН и НП. Претендира присъждане на разноски, сторени в касационното производство.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и направените с нея, искания. Представя писмени бележки, в които преповтаря съображенията, изложени в касационната жалба и се позовава на решения на СЕС от 4.05.2023г., постановено по дело С-97/21г. и от 3.07.2025г., постановено по дело С-733/23г. Претендира присъждане на разноски в размер [рег. номер]., за които представя доказателства.

Ответникът Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП не се явява и не изпраща представител. По делото е представено становище от пълномощника му, с което поддържа тезата за неоснователност на касационната жалба.Счита, че според решение на СЕС от 4.05.2023г., постановено по дело С-97/21г. е допустимо кумулиране на производствата по налагане на принудителна административна мярка и по налагане на административно наказание, тъй като съдът посочва, че държавите- членки могат да предвидят санкции, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка, да предотвратят избягването на данъчно облагане и за да гарантират спазването на задълженията на данъчно задължените лица. В този смисъл се позовава и на Решение на СЕС от 20.03.2018г., постановено по дело С- 524/15г. претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:

„На 10.08.2022 г. служители на НАП извършили проверка на търговски обект - бар и ресторант „Сахара“, находящ се в [населено място], къмпинг Каваци, стопанисван от жалбоподателя „Бийч енд бар мениджмънт“ ООД. Проверяващите констатирали, че заведението - бар и ресторант „Сахара“, разполага с два броя ПОС терминални устройства на банка ДСК, както и с три броя фискални устройства, управлявани от три броя компютри. Установено е също, че от намиращия се в заведението - бар и ресторант „Сахара“, ПОС терминал на „Бийч енд бар мениджмънт“ са приети множество картови плащания, включително и такова на дата 14.07.2022 г. от 10:22 ч. на стойност 26 лв., за което безкасово плащане е издадена бележка от ПОС терминалното устройство. По отношение на въпросното плащане обаче жалбоподателят „Бийч енд бар мениджмънт“ не е издал фискален касов бон.

Актосъставитслят приел, че с това си поведение жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което и св. А. С. - инспектор в НАП, съставила на 27.08.2022 г. акт за нарушение, а на 16.11.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.“.

При тези факти съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно.

В хода на касационното производство е установено, че със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0056161/12.08.2022г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности при ГДФК в ЦУ на НАП на касатора е наложена принудителна административна мярка. Със заповедта е разпоредено запечатване на търговски обект бар и ресторант „Сахара“, намиращи се в [населено място], къмпинг „Каваци“, стопанисван от „Бийч Енд Бар Мениджмънт“ ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

Според обстоятелствената част на приложената заповед, фактическото основание за налагане на принудителната административна мярка са констатациите по цитираните в процесния АУАН протоколи за извършени проверки и по-точно неиздаването на касови бележки по приетите 85 безкасови плащания, сред които и процесното. В заповед № ФК-111-0056161/12.08.2022г. е инкорпорирано и разпореждане на органа за предварително изпълнение. От приложеното като доказателство по делото писмо от началника на отдел ОД се установява, че заповедта за налагане на ПАМ е връчена на 22.08.2022г. и с връчването на заповедта е извършено запечатване на търговския обект, т.е. разпореждането за предварително изпълнение е изпълнено на посочената дата. Самото разпореждане било обжалвано и потвърдено от съда. С изтичането на посочения в заповедта 14-дневен срок обекта бил отпечатан на 05.09.2022г.

С Определение № 2979 от 21.11.2023 год. по КНАХД № 1245/2923 год. на Административен съд – Бургас (с идентичен предмет и страни, като настоящите) е отправено преюдициално запитване до съда на Е. С..

По това запитване е постановено Решение от 3 юли 2025 г. по дело С-733/23 г. на СЕС.

С решението СЕС е прието, че:

Член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него; Член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по- нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

По делото е доказано, че по отношение на касатора, за едно и също нарушение, е била наложена принудителна административна мярка, която е била изпълнена, като наред с нея е било издадено и наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

При това положение и с оглед посоченото решение на СЕС, което е задължително за съда, следва да се приеме, че като е потвърдил обжалваното пред него, наказателно постановление първоинстанционният съд е постановил акт в противоречие с материалното право- правото на ЕС. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а по същество да бъде отменено и наказателното постановление.

Предвид изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за възнаграждение на адвокат, но не в претендирания от него размер.

Възражението за прекомерност, направено от ответника е основателно. От една страна делото не се отличава с фактическа и правна сложност. От друга, на съда е служебно известно, че идентична защита е осъществена по отношение на значителен брой дела, с еднакъв предмет и страни. Поради това дължимите на касатора разноски следва да бъдат определени в размер на 400лева.

С оглед изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 553/01.06.2023г., постановено по НАХД № 553/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №664892- [рег. номер]/16.11.2022 г. издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Л. Н. Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, [населено място] да заплати на „Бийч енд бар мениджмънт“ЕООД, [ЕИК], представлявано от М. Н. Я. сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.