Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 26.06.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на  прокурора ……………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №  1124/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0000576/20.05.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против Н.Д. /***/ от Р Турция, за нарушение на чл.8, §.6, б.“а“, т./ii/  изр. последно от AETR /ДВ 28 от 1995г./, във вр. с чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложена „Глоба” в размер на 1000 лв., на осн. чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАвП.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от Н.Д. /***/, чрез от адв. М.П. *** - упълномощен. Съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление и твърди, че то е незаконосъобразно, като моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, не се явява и упълномощения представител.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.05.2019г., около 11.00 часа в гр.Русе, в района на ГКПП ”Дунав мост” /изход от Р България/, била извършена проверка на служители от ОО “АА”-гр.Русе на товарен автомобил марка “Волво”, с рег. № 31 AKZ 92, със свързано към него полуремарке с рег. № 31 К 9542 и оборудван с дигитален тахограф с инд.№ 2584154. Административните служители, че автомобила се управлява от жалб. Н.Д. /***/ и, че същият е турски гражданин и не владее български език. Поради това, при съставянето на АУАН бил назначен О. М. в качеството на преводач по производството, който да превежда от турски на български език и обратно. В хода на проверката проверяващите установили, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на товар от Р Турция за Р Румъния, попадащ по обхвата на AETR /ДВ 28 от 1995г./, във вр. с чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. При извършената проверка на дигиталната карта на водача се установило, че  : Водачът не спазва изискванията на намалена седмична почивка от 24 часа, т.к. периода не е започнал след шест 24 часови периода. В случая седмичната почивка е започнал от 0.55ч. на 10.05.2019г. – до 10ч. и 12 мин на 16.05.2019г., като изчисления седмичен период дефакто е от 6 дни, 9 ч. и 17мин., поради което и е констатирано нарушение /законово отклонение от периода/ - от 557 мин. /или 9ч. и 17 мин./.  За посоченото  нарушение е съставен АУАН бл.№ 264830/20.05.2019г. На същия ден, въз основа на този акт, след като назначил с нарочен акт О. М., в качеството на преводач на жалб. Н.Д. /***/, Началник на ОО“АА” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за допуснатото нарушения, наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 1000.00лв, което НП жалбоподателят подписал.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос. К.Ц.. В показанията си пред съда, същия пресъздава констатациите отразени в АУАН, като пояснява как е установено нарушението описано в АУАН и НП - съобразно показанията на разпечатката на дигиталната карта на водача.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

 При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията на ЗАНН. Посоченото нарушение се установява по безспорен начин от свидетелските показания и събраните писмени доказателства. Доказателства сочещи на неизвършване на процесното нарушение по делото не са представени и не се събраха. 

Жалбоподателят сочи, че управляваният от него товарен автомобил действително е регистриран в Република Турция, но тъй като нарушението било извършено между 4 и 10 дни преди датата на проверката, то липсвали доказателства, че към момента на извършването му автомобилът се е намирал на територията на държава, страна по Европейската спогодба (AETR). Сочи, че турски товарни автомобили обичайно извършват превози на товари до страни, които не са членки по тази спогодба, като например Сирия, Иран и Ирак, за която част от превоза спогодбата не била приложима.

Тези доводи на въззивника не могат да бъдат споделени. Същите почиват на неправилната интерпретация на правилото на чл.2, §.3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, както и на цитираната в касационната жалба практика на Административен съд – Русе. Текстът на чл.2, §.3, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Казано другояче, ако превозното средство е регистрирано в Общността или в държава - страна по Европейската спогодба (AETR), се прилага тази спогодба независимо от обстоятелството, че част от извършения международен превоз попада на територията на държави, които не са част нито от Общността, нито от Европейското икономическо пространство или част от територията на Швейцария.

Така е и в настоящия случай. След извършена справка на интернет страницата на Икономическата комисия за Европа на ООН, под чиято егида е изработена Европейската спогодба (AETR) (на разположение на : http://www.unece.org/trans/maps/un-transport-agreements-and-conventions-21.html) съдът констатира, че Република Турция също е страна по нея. Следователно, щом управляваният от въззивника товарен автомобил е регистриран в тази страна, то правилата на Европейската спогодба (AETR) намират приложение, по силата на чл.2, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006, за цялото пътуване, т.е. включително за частта от маршрута, когато, както само се твърди в въззивната жалба без да се представят доказателства за това, автомобилът се е намирал на територията на страни като Сирия, Ирак и Иран, които не са страна по тази спогодба. Този извод следва и от съвместното тълкуване на 9-то и 10-то съображение от преамбюла на Регламент (ЕО) № 561/2006. Следователно в разглеждания случай Европейската спогодба (AETR) се явява приложим материален закон. В тази насока е и Решение №73/28.05.2019г. по КАНД №130/2019г., на Адм. съд – гр.Русе.

Безспорно от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушението квалифицирано правилно по чл.8, §.6, б.“а“, т./ii/ от AETR /ДВ 28 от 1995г./, във вр. с чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Действително в АУАН и НП е ползвана сравнително сложна конструкция за да се опише нарушението и в какво точно се изразява то, но следва да се отбележи, че програмния продукт на дигиталната карта го отчита автоматично и превежда на съответния език в ЕС и е въпрос на правилен изказ на съответния адм. служител и на съответния език да го формулира в АУАН и НП, което в настоящия случай е сторено достатъчно разбираемо и при липса на нарушение на процесуалните правила по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като той като професионален водач на ППС е бил длъжен и е знаел за забраната да не го допуска, но го е извършил.

Съдът счита, че административно наказващия орган правилно е определил както субекта, който следва да понесе административно наказателната отговорност, така и вида и размера на наказанието. Тъй като за нарушението административното наказание е фиксирано, съдът няма законово правомощие да го редуцира.

Предвид изложените съображения съдът счита, че не са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000576/20.05.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против Н.Д. /***/ от Р Турция, с което за нарушение на чл.8, §.6, б.“а“, т./ii/ изр. последно от AETR /ДВ 28 от 1995г./, във вр. с чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложена „Глоба” в размер на 1000 лв., на осн. чл.93б, ал.10, т.3 от ЗАвП

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

         Районен съдия :