Р Е Ш Е Н И Е
№260348/21.9.2021 г.
гр. Ямбол, 21.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на първи септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ гр.дело № 680 по описа за 2021 г. на ЯРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от адв. А.М.от ***АК, в качеството му на *** на ищцата С. Н.Х. от гр. Я., с която против ЗК „Лев Инс“ АД - гр. София е предявен иск с посочено правно чл.432, ал.1 от КЗ.
Претендира се от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на физически и психически болки и страдания от получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2019 г.
В срока по чл.131 е постъпил отговор от ответното дружество, с който предявените искове се оспорват по основание и по размер. При условията на евентуалност се релевира и възражение за прекомерност на претенцията, както и такова за съпричиняване на вредоносния резултат с правно осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Признава се валидността на полицата, както и, че ищцата е сезирала застрахователната компания по реда на чл.380 от КЗ. Признава се датата на завеждане на претенцията и образуването на щета № ***, заведена на 24.09.2019 г.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Щ.Щ. от АК Х., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа исковата претенция. Претендира се и адвокатски хонорара определен по чл.36 ЗА.
В съдебно заседание за ответното дружество се явява в качеството на процесуален представител адв. Т. П. от АК С., чрез когото в хода на делото по същество се иска отхвърляне на исковите претенции като се поддържа, че същите са неоснователни и недоказани. Алтернативно да бъдат уважени частично съобразно съдебната практика по този вид казуси. Претендират се разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията
и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото от страна на ищцата са ангажирани като писмени доказателства: Присъда № *** г. постановена по НОХД № *** по описа за 2020 г. на Я. окръжен съд, ведно с мотиви на Присъдата, зав. копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.04.2019 г., зав. копие на протокол за оглед на местопроизшествие от 11.04.2019 г., зав. копие на епикриза от 16.04.2019 г., зав. копие на Претенция до ЗК „Лев Инс“ АД, зав. копие на писмо изх. № ***г., зав. копие на Проверка за сключена застраховка „ГО“ към дата 11.04.2019 г., а от страна на ответника - препис от щета № *** г.
От така ангажираните писмени доказателства се установява, че на 11.04.2019 год., около 16.30 часа, на път *** в посока от с.К. към гр.Я., в участъка между *** за с.С.р., обл.Я. и *** за с.К., лицето К.М.Т. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ У0733АХ. За управлявания от К.М.Т. имало сключена активна застраховка гражданска отговорност, с начална дата на покритие – 19.07.2018 год. и крайна дата – 19.07.2019 год., като същата била прекратена на 08.05.2019 год. В автомобила на задната седалка пътувала ищцата С.Н.Х.. В близост до районна на *** , пред ***за с.С. р., обл.Я., водачът К.М.Т. предприел маневра изпреварване с цел да изпревари попътно движещия се пред него товарен автомобил, без да се убеди, че няма да създаде опасност или пречки за превозните средства движещи се по лентата за насрещно движение. В резултат на маневрата водачът К.М.Т. предизвикал ПТП с движещия се в същото време в насрещната лента за движение лек автомобил „Фиат Мултипла“ с рег.№ У2319АС, управляван от Г.И. ***. Било образувано наказателно производство срещу виновния водач К.М.Т., в хода на което била назначена съдебно медицинска експертиза № ***год. от която се установило, че при така реализираното ПТП ищцата е получила две леки телесни повреди. С присъда № *** год. постановено по НОХД № *** год. по описа на ***ОС, в сила от 03.10.2020 год., К.М.Т. бил признат за виновен, в това, че на 11.04.2019 год., около 16.30 часа, на път ***, км.***, посока от с.К. - гр.Я. В близост до *** при управление на собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ У0733АХ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.42, ал.2, т.3 ЗДвП, предизвикал ПТП вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Г.И. С.с ЕГН **********,*** и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“. На 18.09.2019 год. чрез „Български пощи“ ЕАД ищцата изпратила и заявила пред ответното дружество претенция за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, за причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, причинени при ПТП на 11.04.2019 год. Така заявената от ищцата претенция била заведена при ответното дружество на 24.09.2019 год. с вх.№ ***, и била образувана щета № ***.
Така установената по делото фактическа обстановка, включително и досежно механизма на настъпване на ПТП се подкрепя и от изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна. Установява се още, че автомобил, подобна марка и модел на процесния лек автомобил „Опел Астра“ са оборудвани с 5 броя обезопасителни колани, поставени на двете предни седалки и на трите места на задната седалка като най-използвани в масовите автомобили са т.нар. триточкови колани.
По делото е допусната и изслушана съдебномедицинска експертиза, която съдът намира за обективна и компетентна и видно от заключението на вещото лице по която: При процесното ПТП на ищцата са били причинени следните телесни увреждания: гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош с палпаторна и функционална болезненост предимно в неговата лява половина, с клинични и от образните изследвания данни за непълно счупване на VII-ребро в дясно и рентгенологични данни за наличие на малки контузни огнища в лява белодробна основа; коремна травма, изразяваща се в палпаторна /при натиск с ръка/ болезненост предимно в неговата долна половина с наличие на хематом на предна коремна стена, под линията на пъпа, верифициран с образно изследване; описаните в медицинските документи по делото телесни увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП; уврежданията получени от ищцата са били съпроводени с болезненост, локализирана главно в областта на гръдния кош и коремната стена; в конкретния случай на петия ден от хоспитализацията е отчетено подобряване на състоянието на ищцата, което е дало възможност за изписването и от болничното заведение и продължаване на лечението в домашна обстановка; уврежданията от такъв характер, при нормален ход на оздравителните процеси отзвучават напълно в рамките на 20-25 дни; уврежданията получени от ищцата по своята локализация и характеристики добре отговарят да са получени в резултат на възпиращото въздействие на поставен триточков предпазен колан; телесните увреждания на ищцата имат травматична генеза, дължат се на механично действие /притискане/ на твърди предмети и добре отговарят да се дължат на възпиращото действие на предпазния колан по време на процесното ПТП; уврежданията в областта на гръдния кош се дължат на възпиращото действие на горното, диагонално разположено рамо на предпазния колан; уврежданията в областта на долната половина на коремната стена се дължат на възпиращото въздействие на напречно разположение долно рамо на предпазен колан; увреждания от такъв характер, при нормален ход на оздравителните процеси отзвучават напълно в рамките на 20-25 дни, като получените такива при процесното ПТП са били от такъв характер и тежест, които не са повлияли съществено на осъществяваното от страна на ищцата на ежедневните и нужди – да се движи, да върви, да се храни, да се обслужва; извършеният на 17.08.2021 год. преглед на ищцата е установил пълно възстановяване от получените в резултат на процесното ПТП телесни увреждания.
По делото по искане на ищцата са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел, лицето: Н.Й. Н., *** на ищцата. Видно от показанията на свидетелката, ***и се обадила от болницата по телефона, че са катастрофирали. Когато свидетелката отишла там, *** и я слагали на рентген, казала, че всичко я боли – корема, ребрата. Била пет дни в болницата. После *** и била при ней вкъщи, като около 3 месеца още я боляло. Сега я било страх от колите.
Изслушана в съдебно заседание ищцата, заявява, че по време на ПТП е била на задната седалка от дясната страна, шофьора карал с висока скорост, влязъл в насрещното платно и станала катастрофа за секунда. Тогава колана я притиснал в гърдите и долната част на корема. Още се възстановявала, имала страх от коли. От време на време я боляло сърцето и на долу в корема. Сега не работила, учила и завършила. Не е прекъсвала училище.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта и основателността на иска
по чл.432 КЗ:
Като условия за допустимост на исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ е законово въведено изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на деликвента писмена застрахователна претенция при условията и реда на чл.380 КЗ. В процесния случай от събраните по делото писмени доказателства е видно, че ищцата в качеството на увредено лице е заявила писмено претенцията си към ответното дружество – застраховател на гражданската отговорност на деликвента. Следователно предявената искова претенция е допустима.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.429, ал.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител по застраховка спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай от събраната по делото доказателствена съвкупност се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ У0733АХ, който предприел маневра изпреварване с цел да изпревари попътно движещия се пред него товарен автомобил, без да се убеди, че няма да създаде опасност или пречки за превозните средства движещи се по лентата за насрещно движение и е причинил ПТП, с което виновно е нарушил чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП, и виновно по непредпазливост е причинил травматични увреждания на ищцата.
Уврежданията на ищцата са съпътствани от болки и страдания, които следва да се квалифицират като неимуществени вреди по смисъла на чл.51, ал.1, вр.чл.52 ЗЗД.
Установените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие получени телесни повреди, са доказани от представените и приетите по делото писмени доказателства, заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и от показанията на разпитаната по делото свидетелка, които са в подкрепа обясненията и на ищцата. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания, за които в случая съобщава ищцата и за които свидетелства и разпитаната в хода на съдебното дирене свидетелка.
Причинените неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с противоправното деяние, поради което съдът счита, че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане и съответно възникнало в този смисъл задължение за репариране на причинените вреди.
Тъй като съдът приема за установено по делото съществуването на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП между ответника-застраховател и водача на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.№ У0733АХ, участвал в произшествието на 11.04.2019 год., породено от валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е налице основание за носене на отговорност от ответника-застраховател по чл.432 КЗ, поради което последният следва да обезщети вредите – неимуществени такива, претърпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. В случая предвид установените по делото телесни увреждания на ищеца, продължителността на оздравителния процес и търпените от нея негативни психични преживявания, а неред с това и съобразяване на възрастта на същата и икономическата конюнктура в страната, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи в размер на 6 000 лева.
В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Доказателствата по делото не водят до извода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата С. Н.Х.. Видно от дадените от пострадалата обяснения пред съда, същата е седяла на задна дясна седалка и е била с предпазен колан като при настъпване на ПТП е почувствала болка в гърдите и корема, следствие притискане на колана. Обясненията и се подкрепят от заключението както на изслушаната по делото САТЕ, видно от която автомобилите от вида на процесиня са оборудвани с колани и на задните седалки, както и от заключението на вещото лице по изслушаната по делото СМЕ, видно от която уврежданията в областта на гръдния кош се дължат на възпиращото действие на горното, диагонално разположено рамо на предпазния колан; уврежданията в областта на долната половина на коремната стена се дължат на възпиращото въздействие на напречно разположение долно рамо на предпазен колан. На свой ред чл.137а ЗДвП въвежда задължение за пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. На тия съображения, съдът намира, че възражението на ответника на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалата за неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира искът за неимуществени вреди предявен за сумата от 20 000 лева за основателен и доказан до размера на 6 000 лева, като за разликата над 6000 лева до предявения размер от 20 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
По основателността на искането за
присъждане на законна лихва:
В случая ответника-застраховател е завел застрахователната претенция на 24.09.2019 год. и от същата дата е изпратил уведомление до увреденото лице по застраховката гражданска отговорност за документите които следва да представи, съгласно чл.106, ал.3 КЗ. По делото няма данни увреденото лице да е представило пред застрахователя изисканите документи. Съгласно чл.409 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, срокът не може да бъде по дълъг от срока по чл.108, ал.3 КЗ във вр. с чл.496, ал.1 КЗ, т.е. по-дълъг от три месеца от предявяване на застрахователната претенция по реда на чл.380 КЗ.
Ето защо претенцията за законна лихва за забава считано от 27.12.2019 год. се явява основателна и като акцесорна следва да се уважи.
По
разноските:
По делото от страна на процесуалния
представител на ищеца е направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Съдът намира същото за
основателно доколкото видно от представения по делото договор за правна защита
и съдействие от 17.02.2021 год., предоставената на ищцата правна помощ е
договорена като безвъзмездна.
По
делото е представено и удостоверение издадено от НАП видно от което *** на ищцата
– Щ.Х. Щ. от АК Х.е регистриран като задължено лице по ЗДДС, поради което и
съдът намира, че на същият му се дължи и сумата за този данък.
Съобразно уважената част от иска и
разпоредбите на чл.38, ал.2 ЗА вр.чл.36, ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя
възнаграждение на *** на ищеца в размер на 756,00 лева с ДДС.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Същият е сторил разноски за възнаграждения на вещите
лица по изслушаните по делото СМЕ и САТЕ и заплатено адвокатско възнаграждение.
По възражението на ищцовата страна за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, което от представеното по делото преводно нареждане
е в размер на сумата от 3 000 лева, съдът намира същото за основателно с
оглед фактическата и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно
заседание, с изслушване на две вещи лица и един свидетел, поради което и на
основание чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде присъден по-нисък размер а именно в
размер на 1 130 лева, определен при условията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно по съразмерност следва да бъде осъдена ищцата да заплати на
ответника разноски в размер на общо сумата от 1 442 лева. Касателно претенцията за сумата от 20 лева,
внесена от ответника като депозит за разпит на свидетел, доколкото същият се е
отказал от събиране на това доказателство, съдът не я използвал за изплащане на
възнаграждение на свидетеля, поради което същата не се дължи по съразмерност от
ищцата, а подлежи при поискване на възстановяване на ответника по делото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК следва
ответника да бъде осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Ямбол сторените разноски за доплащане от бюджета на съда възнагражденията
на вещите лица по изслушаните по делото САТЕ и СМЕ, общо сумата от 430 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, Студентски комплекс, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, следствие физическите и психическите болки и страдания от телесните увреждания, получени при ПТП от 11.04.2019 год., за което при „ЗК Лев Инс“ АД е заведена щета № *** год., ведно със законната лихва върху главницата от 6 000 лева, считано от 27.12.2019 год. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 000 лева до предявения размер от 20 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗА вр.чл.36, ал.2 ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, Студентски комплекс, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на ***Щ.Х.Щ. от АК Х. сумата от 756,00 лева, дължимо му се по съразмерност възнаграждение за процесуално представителство по делото на ищцата С.Н.Х..
ОСЪЖДА, основание чл.78, ал.3 ГПК, С.Н.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, Студентски комплекс, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, по съразмерност, сумата от 1 442 лева – разноски по делото за експертизи и заплатено адвокатско възнаграждение намалено от съда по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, Студентски комплекс, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Ямбол сумата от 430,00 лева, представляваща разноски свързани с доплащане от бюджета на съда на възнагражденията на вещите лица по изслушаните по делото САТЕ и СМЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: