Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
06.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 6574 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 141131 от 13.06.2019 г. по гр.д. № 67415/2018 г. Софийски
районен съд, 113 състав отхвърлил предявения от „К.С.Г.“ ООД, ЕИК*******, срещу
„Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 4
416.41 лв., представляваща платена без правно основание цена за недоставена и
непотребена електрическа енергия на адрес: с. Локорско, УПИ І-520, партида с
клиентски № 210031814659, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 530 лв. - разноски
по делото.
С определение № 42421 от 17.02.2020
г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без
уважение искането на ищеца, съдържащо се в молба вх. № 5125363/23.07.2019 г.,
за изменение на решение № 141131/13.06.2019 г. в частта за разноските.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „К.С.Г.“ ООД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Решението било постановено в нарушение на приложимия материален
закон, тъй като към датата на извършената проверка разпоредбите на ПИКЕЕ от
2013 г. били отменени, с изключение на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ. В нарушение на
съдопроизводствените правила районният съд не обсъдил доводите на ищеца относно
правните последици на отмяната с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. №
2385/2016 г. на ВАС на нормите от ПИКЕЕ. Към периода на процесната корекция не
съществували правила, които да уреждат принципите и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. реда за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия. След отмяната на
чл. 41 – 47 ПИКЕЕ липсвал също ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Чл. 48 – 51 ПИКЕЕ
регламентирали материалноправните предпоставки, при наличието на които може да
бъде извършена корекция, но не определяли процедурата – реда и условията за
извършване на самата корекционна процедура. Доколкото законодателят не бил
предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и
коригирането на сметката, то доставчикът нямал правомощия да извършва такива
действия на друго, непредвидено в закона основание, в частност на ОУ. Освен
това първоинстанционният съд неправилно приел, че ответникът е спазил
изискването на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ общите му условия да съдържат ред за
уведомяване на клиента за предстояща корекция на сметки. В нарушение на
съдопроизводствените правила районният съд не обсъдил и твърденията на ищеца за
недължимост на начислените такси „задължение към обществото“ и „пренос“ и
„достъп“ до електропреносната мрежа. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо
него постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за
двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в молба от
11.05.2021 г.
Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.” АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК, съдържащ се в отговора. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
От ищеца е подадена и частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Не
била налице фактическа и правна сложност на делото пред СРС, а присъдените в
тежест на ищеца разноски били прекомерни. Моли съда да отмени атакуваното
определение и при евентуално потвърждаване на първоинстанционното решение да
намали юрисконсултското възнаграждение от 300 на 100 лв. Претендира разноски
във връзка с частната жалба съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият и ответник по частната жалба с отговор по реда на чл. 176, ал.
1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се в
отговора. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от
частния жалбоподател адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 4 416.41 лв. - платена
без основание и начислена служебно по фактура № **********/31.05.2018 г., въз
основа на констативен протокол № 1019718/23.02.2018 г. на „Чез разпределение
България“ АД и констативен протокол № 816/28.05.2018 г. на БИМ, стойност на
консумирана електроенергия за минал период - 26.11.2017 г. – 23.02.2018 г., за имот
на адрес: с. Локорско, УПИ І-520, партида с клиентски № 210031814659, клиент „С.Т.Г.“
ЕООД, ЕИК ********. Твърди се, че клиентът и получател по фактурата - „С.Т.Г.“
ЕООД, платил на ответника на 11.06.2018 г. сумата, за да не бъде преустановено
захранването на обекта, но същата била получена от ответника без основание по
подробно изложени в исковата молба съображения, част от които се поддържат и
във въззивната жалба. Твърди се още, че вземането било цедирано на ищеца с
договор за прехвърляне на вземане от 11.06.2018 г., сключен със „С.Т.Г.“ ЕООД.
Законна лихва върху главницата не е претендирана нито с исковата молба, нито в
хода на първоинстанционното производство.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която районният
съд се е произнесъл, в нарушение на диспозитивното начало в процеса, установено
в чл. 6 ГПК, по претенция на ищеца за законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба в съда на 18.10.2018 г. до окончателното плащане.
Такова искане не е заявено от ищеца нито с исковата молба, нито в хода на
първоинстанционното производство. Като се е произнесъл по претенция, с каквато
не е бил сезиран, районният съд е постановил недопустимо в тази част решение,
което следва да бъде обезсилено в същата част.
В станалата част въззивният съд намира решението за допустимо, но неправилно
по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно, че „С.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ********,
е бил в процесния период потребител (небитов краен клиент) на електрическа
енергия на адрес: с. Локорско, УПИ І-520, обект Транспортна фирма, клиентски № 210031814659.
Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007 г., изменени и
допълнени с решение от 26.04.2010 г.
От приетия констативен протокол № 1019718/23.02.2018 г. и показанията на
свидетелите И.П.и Х.К.се установява, че на 23.02.2018 г. в 10.30 ч. е извършена
проверка на електромера на процесния адрес, фабр. № 03438646. Проверката е
извършена от двама служители на „Чез разпределение България” АД, в присъствието
на двама свидетели от Федерация на потребителите. Потребителят е търсен, но не
е открит. Констатирано е, че липсва пломбата на щита на ел. таблото, нарушена е
пломбата на капачката на клемния блок, нарушени са пломбите и стикера на
големия капак на електромера. Електромерът е демонтиран, поставен в безшевен
чувал и затворен с пломба, като номерът на пломбата и уникалният номер са
записани в протокола. Монтиран е нов изправен електромер, които отчита в класа
си на точност.
Демонтираният електромер е изпратен за извършване на експертиза в БИМ. От
представения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 816/28.05.2018 г. на БИМ се установява, че при извършената
метрологична проверка е констатирано: Знакът от метрологична проверка (пломба)
е унищожен, със следи от повторно пломбиране и разширени гнезда на пломбажната
тел; фирмен знак (пломба) – унищожен, със следи от повторно пломбиране и
разширени гнезда на пломбажната тел; допълнителен стикер отляво е нарушен, разлепян.
При проверката електромерът мери с грешка от – 96 % на дневна и на нощна
тарифа. В протокола е посочено още, че е бил осъществен достъп до вътрешността
на електромера. Липсват първа и втора токови вериги. Проводниците им са
освободени (извадени) от токовите им преобразуватели, проводникът на трети
токов преобразувател е подменен с друг. Има изменение на електрическата схема.
По този начин е постигнато отклонение на преминаващата през електромера електрическа
енергия в посока минус.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се
установява, че съгласно констатациите в протокола е извършен нерегламентиран
достъп в СТИ. Има промяна в електрическата схема, която води до непълно
отчитане на количествата електрическа енергия, консумирани в обекта. Преизчислението
на консумираната електрическа енергия при спазване на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)
за 90 дни е 24 879 Квт/ч, като преизчисляването на сметката е извършено
математически точно и съобразно утвърдените от КЕВР цени на електрическата
енергия в периода. Електромерът има знак за метрологична проверка от 2016 г. и
при проверката през 2016 г. е отговарял на всички технически и метрологични
изисквания и е бил в срок на метрологична годност, но към датата на извършване
на процесната проверка – 23.02.2018 г., не е отговарял на техническите и
метрологични изисквания поради извършената нерегламентирана манипулация в него.
Не се спори, и видно от приетото преводно нареждане от 11.06.2018 г.,
сумата по фактура № **********/31.05.2018 г. е била преведена на ответника от „С.Т.Г.“
ЕООД.
Видно от приетия договор за прехвърляне на вземане от 11.06.2018 г., „С.Т.Г.“
ЕООД е цедирало на ищеца вземането си към „Ч.е.Б.“ АД в размер на 4 416.41 лв.,
представляващо недължимо платена сума по фактура № **********/31.05.2018 г.
Цесията е съобщена от цедента на ответното дружество на 13.06.2018 г.
От правна страна: Ищецът претендира връщане на сума, за която твърди, че е
дадена при начална липса на основание и която му е цедирана с договор за
прехвърляне на вземане. По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД подлежащите на установяване факти са: даване на нещо от страна на ищеца
(респ. от цедента, кагато искът е предявен от цесионер), получаване на същото
от страна на ответника, липса на валидно правоотношение, което да обуславя
имущественото разместване. Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да
докаже дължимостта на сумата – т.е. наличие на правоотношение, по силата на
което сумата му се дължи в претендирания от него размер, включително че корекцията
е извършена при спазване изискванията на закона и ОУ, а в тежест на ищеца е да
докаже плащането на сумата на ответника.
В случая ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на
нормативната уредба с ДВ бр. 54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ,
предвиждащи обективна отговорност на клиента при неточно или непълно измерване
на електрическата енергия, без да е необходимо доказване на недобросъвестно
поведение на клиента в определен момент. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било
делегирано право на КЕВР да предвиди такава обективна отговорност, основана
само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване, като
с това се цели разпределение на риска от неточности в отчитането на
потреблението на електрическа енергия и баланс между потребителите и
лицензиантите.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в относимата за спора редакция
преди измененията с ДВ бр. 38/2018 г. и бр. 41/2019 г.) и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР) правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов
нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда
задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те
трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г.). Понастоящем ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение №
1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с
изключение на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., в сила от
14.02.2017 г., и с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на
ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018 г., в сила
от 23.11.2018 г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на подзаконовия
нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на съдебното решение,
поради което приложими към процесната проверка, извършена на 28.06.2017 г., са
действалите към този момент чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.).
Налице е вече трайна практика на ВКС (обективирана в решение № 118/18.09.2017
г. по т.д. № 961/2016 г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. №
1156/2016 г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., І ТО, решение
№ 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г., ІІ ТО и др.), че с цитраните изменения на ЗЕ и след приемане въз основа на
законовата делегация на ПИКЕЕ от 2013 г. (сега отменени) и по време на действието
им, е била предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена електроенергия. Правото на доставчика на електрическа
енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на
виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното
измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Към момента на процесната проверка обаче действащи са били само
разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.). С оглед отмяната, считано от
14.02.2017 г. на чл. 47 ПИКЕЕ (отм.), към релевантния момент на процесната
проверка не са били налице правила, регламентиращи реда за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Настоящият състав намира за неоснователен поддържания от въззиваемия в отговора
на въззивната жалба довод, че проверката била извършена на основание клаузи от
ОУ на „Чез разпределение България“ АД. Законодателят в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ ясно е посочил, че редът за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия следва да бъде уреден с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ,
а към извършване на процесната проверка правила относно този ред липсват,
предвид отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ (отм.). След като такива правила липсват, то
не може да се приеме след 14.02.2017 г. да е била изпълнена законовата
делегация, а следователно и не може да бъде ангажирана обективната отговорност
на потребителя. При наличие на законова регламентация, предвиждаща уреждане на
отношенията с подзаконов нормативен акт, тези отношения не могат да бъдат
установени едностранно в общите условия на доставчика или оператора на
съответната мрежа.
Същевременно по делото се установи, че сумата от 4 416.41 лв. е била
платена на ответника от „С.Т.Г.“, а последният е прехвърлил вземането си за
платената без основание сума на ищеца с договор за цесия, надлежно съобщена на
ответника. Поради това въззивният съд намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД е основателен.
Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено в допустимата му част, както и се
отмени определението по чл. 248 ГПК и вместо това въззивният съд постанови
друго, с което искът се уважи. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в първата инстанция. Направените такива са в размер на 176.66 лв. –
държавна такса, и 540 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
16.10.2018 г. Съобразно цената на иска, минималното възнаграждение, определено
по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 539.15 лв. Заплатеното възнаграждение
незначително надвишава този размер, поради което релевираното от ответника в
първата инстанция възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно.
За въззивното производство на въззивника се следват разноски в размер на
88.33 лв. – държавна такса, и 540 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в
брой съгласно удостовереното в договора за правна защита и съдействие от
11.05.2011 г., което по изложените по-горе съображения не е прекомерно по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Разноски във връзка с частната жалба не следва да се
присъждат. В производство относно дължимостта и размера
на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение
№ 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г., ІV ГО, определение №
489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019
г. по ч.гр.д. № 740/2019 г., І ГО, определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. №
4561/2018 г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г.,
ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 87/2019 г., ІІІ ГО,
определение № 119/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1975/2019 г., ІІ ГО и др.).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 141131 от 13.06.2019 г., постановено по гр.д. № 67415/2018
г. на Софийски районен съд, 113 състав в
частта, с която съдът се е произнесъл по претенция за законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, като
недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 141131 от 13.06.2019 г., постановено по гр.д. № 67415/2018
г. на Софийски районен съд, 113 състав в
останалата част, както и ОТМЕНЯ определение
№ 42421 от 17.02.2020 г., постановено по
същото дело по реда на чл. 248 ГПК, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес център, да заплати на „К.С.Г.“
ООД, ЕИК ********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД сумата 4 416.41 лв. (четири
хиляди четиристотин и шестнадесет лева и 41 стотинки), платена без основание по
фактура № **********/31.05.2018 г. и представляваща служебно начислена стойност
на електроенергия за минал период - 26.11.2017 г. – 23.02.2018 г., за имот на
адрес: с. Локорско, УПИ І-520, клиентски № 210031814659, което вземане е
цедирано на ищеца с договор за прехвърляне на вземане от 11.06.2018 г., сключен
със „С.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес център, да заплати на „К.С.Г.“
ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 716.66 лв. (седемстотин и шестнадесет
лева и 66 стотинки), представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и сумата 628.33 лв. (шестстотин
двадесет и осем лева и 33 стотинки), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.