Решение по дело №6497/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение от 25.10.2021г., постановено по НАХД № 6497/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение Г. Г. П. да бъде освободена от наказателна отговорност, като й
се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК, за това, че на
27.01.2021 г., в гр. Пловдив, не е изпълнила Заповед за защита от домашно
насилие, а именно Заповед за незабавна защита № 92, издадена на
15.06.2020 г. по гр. дело № 6637/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II
брачен състав, връчена й лично на 16.06.2020г., като не изпълнила
задължението си да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Р.С. П., ЕГН ********** от *** – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като моли, съдът да
постанови решение, с което обвиняемата П. да бъде освободена от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като й се наложи
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева.

Защитникът на обв. П. – адв. Р. се солидаризира със становището на
представителя на Районна прокуратура Пловдив относно доказаността и
укоримостта на вмененото във вина на обвиняемата престъпно деяние, като
моли да й се наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00
лева.

Обвиняемата в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното
от защитника си. Признава се за виновна. Изразява съжаление за стореното,
моли за минимален размер на наказанието „Глоба“.

С последната си дума изразява съжаление за стореното, заявява готовност
да понесе наказанието си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Обвиняемата Г. Г. П. е родена на ***. в ***, ***, българско гражданство, с
висше образование, неомъжена, адрес за призоваване: ***, ул. „***
неосъждана, ЕГН **********.
Обв. Г.П. била дъщеря на свид. Р.С. П., като двете били в обтегнати
взаимоотноишения, обусловени от неодобрение от страна на Р. П. на начина
на живот на дъщеря си. Обв. Г.П. имала малолетна дъщеря – Д-Н. Е.Б., родена
на ***г.
Тъй като обв. П. оставяла детето без надзор и необходимите родителски
грижи, свид. Р. П. сезирала ДСП гр. Пловдив. Била извършена проверка, в
1

резултат на която била издадена Заповед № ЗД/Д-РВ- 077/22.05.2020 г. на
директора на ДСП - Пловдив, с която детето Д-Н. било временно настанено в
жилището на баба си - свид. Р. П., находящо се в гр. ***. Това още повече
влошило отношенията между обв. Г.П. и майка й – свид. П..
Във връзка с проявена агресия от страна на дъщеря си /обв. Г.П./ свид. Р. П.
подала молба за защита до Районен съд - Пловдив и била издадена на
основание чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН Заповед за незабавна защита № 92 от
15.06.2020 г. по гражданско дело № 6637/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, II брачен състав, с която обв. Г.П. се задължавала да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Р.С. П. и Д-Н. Е.Б.. Въпросната
заповед била връчена лично на обв. Г.П. на 16.06.2020 г. със съобщение от
ПРС. Въпреки това скандалите между обв. П. и майка й не престанали, за
което свид. Р. П. на няколко пъти се обръщала към съответните органи.
На 27.01.2021 г., около 17.00 часа, обв. Г.П. отишла до жилището на свид.
Р. П. в гр. ***, като била поканена за това от майка си. Повод за поканата от
страна на свид. Р. П. било желанието й дъщеря й Г.П. да види малолетната си
дъщеря Д-Н. Е.Б.. Обв. Г.П. започнала да убеждава майка си да й окаже
съдействие пред социалните служби, за да си върне правата върху детето си.
Свид. Р. П. отказала, а обв. Г.П. реагирала бурно и започнала да вика, след
което взела телефона на майка си от ръцете й и я ударила няколко пъти в
областта на лявата й ръка. Обв. П. стискала Р. П. за ръцете, скубела я и я
захапала на няколко пъти по дясната ръка, след което я съборила на земята.
Всичко това се случило пред детето Д-Н., което възприело действията на
майка си. Р. П. успяла да отключи вратата на дома си и казала на внучка си да
бяга, като започнала да вика за помощ. Д-Н. тръгнала към втория етаж на
къщата, където била свид. П.Б.. След детето при Б. се качила и обв. Г.П..
Свид. Р. П. успяла да позвъни на ЕЕН тел. 112 и подала сигнал за случващото
се, на който се отзовали полицейските служители свид. М.Т. и свид. И.А.,
които задържали на основание ЗМВР за срок до 24 часа обв. Г.П. и я отвели в
сградата на 02 РУ гр. Пловдив. Полицейските служители и свид. Б. видели
раните от ухапвания по ръката на свид. Р. П.. На място пристигнал и екип на
ЦСМП гр. Пловдив, който оказал помощ на свид. Р. П..
На следващия ден - 28.01.2021 г., свид. Р. П. посетила отделение по съдебна
медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където й бил
извършен преглед и й било издадено СМУ № 71/2021 г., от което е видно, че
й били причинени кръвонасядания, травматичен оток и охлузвания по десния
горен крайник; контузия на лява раменна става.
В хода на досъдебното производство била извършена тройна комплексна
съдебно - психиатрична и психологична експертиза, от заключението на
която е видно, че Г. Г. П. не страда от психично заболяване и към 27.01.2021
г. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Вещите лица дали заключение, че обв. П. е емоционално
нестабилна личност, с хистерионни елементи.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
2

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства, а именно: протокол за разпит,
обективиращ обяснения на обвиняемата П., дадени на досъдебното
производство (л. 12 от ДП); протокола за разпит, обективиращ показанията на
свидетеля Р.С. П. (л. 19 от ДП), протокола за разпит, обективиращ
показанията на свидетеля Р.С. П. (л. 20 - 21 от ДП), протокола за разпит,
обективиращ показанията на свидетеля Р.С. П. (л. 22 от ДП), протокола за
разпит, обективиращ показанията на свидетеля П.Ц. Б. (л. 23 от ДП),
протокола за разпит, обективиращ показанията на свидетеля П.Ц. Б. (л. 24 от
ДП), протокола за разпит, обективиращ показанията на свидетеля И.И.А. (л.
25 от ДП), протокола за разпит, обективиращ показанията на свидетеля
М.Р.Т. (л. 26 от ДП), протокола за разпит, обективиращ показанията на
свидетеля Е.К.Г.-С. (л. 27 от ДП), както и от назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство комплексна съдебно – психиатрична и съдебно
– психологична експертиза, (л. 30 - 47 от ДП). На следващо място, за
формиране на изводите на съда досежно личностните характеристики на
обвиняемата съдът взе предвид и приетите по делото справка за съдимост и
характеристична справка. Ценени бяха и останалите по делото писмени
доказателства и доказателствени средства.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление и призната от подсъдимата на съдебна фаза, поради което и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
В съдебна фаза, обвиняемата изрично признава виновността си по
обвинението, така както е повдигнато от Районна прокуратура – Пловдив и
изразява съжаление за стореното.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че обвиняемата
П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 296, ал. 1, за това че на 27.01.2021 г., в гр. Пловдив, не
е изпълнила Заповед за защита от домашно насилие, а именно Заповед за
незабавна защита № 92, издадена на 15.06.2020 г. по гр. дело № 6637/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, връчена й лично на
16.06.2020г., като не изпълнила задължението си да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Р.С. П., ЕГН ********** от ***.
За да е съставомерно деянието от обективна и субективна страна по втората
на алтернатива на чл. 296, ал.1 НК следва да се установяват следните
елементи от фактическия състав:
- издадена Заповед за защита срещу дееца в полза на дадено трето лице;
3

- заповедта да подлежи на изпълнение и деянието да е извършено в рамките
на срока й на действие;
- заповедта да е съобщена на дееца, тоест той да е запознат с нейното
съдържание и задължението да я спазва;
- неизпълнение на заповедта, тоест извършване от дееца на такова действие
и/или бездействие, което противоречи с разпорежданията в заповедта.
Втората алтернатива на чл. 296 НК предоставя наказателноправна закрила
на обществените отношения във връзка с издадените по реда на ЗЗДН актове,
поради което и при преценка на съставомерността на деянието следва да се
съобразят и разпоредбите този закон.
ЗЗДН предвижда два вида заповеди за защита:
Заповед за защита по чл. 15 ЗЗДН. Тя се издава при уважаване на молбата
за защита, след приключване на производството пред гражданския съд и
произнасянето му по същество на делото с решение. С тази заповед съдът
налага една или повече мерки за защита. Съгласно чл. 17, ал.1 и ал.3 ЗЗДН
решението подлежи на въззивно обжалване, но подаването на жалбата не
спира изпълнението на заповедта и тя подлежи на незабавно изпълнение /чл.
20 ЗЗДН/. Заповедта има действие до изтичане срока на мерките определени в
нея.
Заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. Издава се при данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на
пострадалото лице в срок до 24 часа от получаването на молбата. Заповедта за
незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на
заповедта за защита или отказа за такъв / чл. 19 ЗЗДН/.
С оглед целите, които си поставя законодателят, а именно да осигури
ефективна защита на пострадалите срещу актове на домашно насилие - двата
вида заповеди – по чл. 15 ЗЗДН и за незабавна защита се ползват с еднаква
степен на закрила, включително и от наказателното право, респективно
съставомерно по чл. 296 НК е нарушаването на която и да било от тях.
В конкретния случай е инкриминирано неизпълнението на Заповед за
незабавна защита № 92, издадена на 15.06.2020г. по гражданско дело № 6637/
2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, която във връзка с горецитираните
разпоредби на ЗЗДН подлежи на незабавно изпълнение.
Инкриминираното неизпълнение на заповедта е извършено на 27.01.2021 г.,
поради което и първите два елемента от фактическия състав са налице.
Установява се наличието и на третия елемент, доколкото процесната
заповед за защита не само е била представена на обвиняемата на дата
16.06.2020 г., но и на същата й са разяснени задълженията във връзка с
издадената заповед и последиците от нейното неизпълнение.
За преценка наличието на последния елемент от фактическия състав следва
да се изследва съдържанието на процесната заповед за защита от 15.06.2020г.
Установява се, че с нея обвиняемата е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Р.С. П. и Д-Н. Е.Б..
Съгласно чл. 2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
4

сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Въз основа на дадената легална дефиниция теорията и съдебната практика,
приемат, че са налице в условията на алтернативност и неизчерпателно
изброяване следните форми на изпълнителното деяние:
- Икономическо насилие - възползване от изключителния или преимуществен
и/или улеснен достъп, който насилникът има до дадени икономически или
финансови фактори/ресурси (включително и не само- право на собственост
или ползване върху обитаваното семейно жилище, получаван доход, наличие
на свободно разполагаемо имущество, каквото жертвата не притежава и др.),
при което жертвата се поставя в зависимо или друго неблагоприятно
положение.
- Финансово насилие - жертвата се лишава от достъп до пари, имущество,
трудова активност и/или други източници на доходи, както и от информация
за финансите на семейството, което води като краен резултат до пълна или
частична финансова зависимост. Финансовото насилие може да се разглежда
и като подвид на икономическото насилие.
- Психическо насилие – всички актове, които могат да имат вредно
въздействие върху психичното здраве, развитие или благосъстояние на
жертвата.
- Заплашване и принуда – това са въздействия върху психиката на жертвата с
цел мотивирането й да предприеме поведение, противно на свободната й
воля, чрез пораждане у нея на чувство на страх, безпокойство, смущение,
паника и др. Възможни са различни проявни форми - вербални заплахи,
физическа агресия, повреждане и унищожаване на вещи и др. и/или съчетание
между тях. Заплашването и принудата могат да се разглеждат като подвид на
психическото, а в някои случаи и на физическото насилие.
- Емоционално насилие – лишаване на жертвата от самоувереност, от чувство
за лично достойнство и значимост; вменяване на чувство за слабост, вина,
неудовлетвореност от себе си, зависимост. Емоционалното насилие може да
се разглежда и като подвид на психическото насилие.
- Изолация – ограничаване на излизанията и контактите на жертвата до
минимум. Свеждането й до положение, при което тя да разчита физически,
психически и/или емоционално само и единствено на дееца за осъществяване
на битието и потребностите си като социална личност. Изолацията също
представлява подвид на психическото насилие.
- Физическо насилие – може да се прояви под формата на нанасяне на телесни
повреди или болки и страдание, без разстройство на здравето. Тук следва да
се отнесат и всички случаи на физическо принуждаване на жертвата да
предприеме поведение, противно на нейната воля.
- Сексуално насилие – може да включва изнасилване, но и всякакви други
5

форми на принуждаване на жертвата да предприема сексуално поведение или
интимност, което противоречи на свободната й воля.
- Използване на децата, за да се контролира или наказва партньора и други.
От дадените дефиниции е видно, че отделните проявни форми са флуидни,
между тях не може да се направи категорично разграничение, като често
конкретното деяние изпълва признаците на повече от една от формите. Във
всеки случай преценката дали е извършен акт на насилие е строго конкретна,
като водеща следва да бъде целта за реална и ефективна защита на правата и
законните интереси на жертвата.
В настоящия случай се установи, че обв. П. с действия е нарушила
предписаното ограничение спрямо нея с процесната заповед за защита.
Конкретно на 27.01.2021 г., в гр. Пловдив в условията на възникнал
конфликт между обв. П. и свид. Р. П., породен от отказа на последната да
окаже съдействие на обвиняемата пред социалните служби, за да си върне
правата върху детето си, обв. Г.П. реагирала бурно и започнала да вика, след
което взела телефона на майка си от ръцете й и я ударила няколко пъти в
областта на лявата й ръка. Обв. П. стискала Р. П. за ръцете, скубела я и я
захапала на няколко пъти по дясната ръка, след което я съборила на земята.
Гореизложеното квалифицира извършеното от обвиняемата П. като
физическо и психическо, емоционално насилие, доколкото описаните по -
горе действия – викове, нанасянето на удари спрямо свид. Р. П. изцяло
изпълват критериите за това деятелността й да се третира като домашно
насилие по отношение на свид. Р. П..
Налице е и изискваната от чл. 3 ЗЗДН близка връзка между насилник и
жертва (дъщеря и майка), за да се приеме, че извършеното от обв. П. в
инкриминирания период консумира актове на домашно насилие.
С извършените актове на домашно насилие, обвиняемата е нарушила
основното си задължение по издадената заповед за защита, поради което и
следва да се счете, че е налице нейното неизпълнение, ерго и последния
елемент от фактическия състав по чл. 296 НК.
От диспозицията на законовата норма е видно, че престъплението по чл.
296 НК е такова на просто, формално извършване, като за неговата
съставомерност е достатъчно извършването на констатирания акт на домашно
насилие, в нарушение на издадена заповед за защита, без да е необходимо
настъпването на различен противоправен резултат.
Същевременно в тР.та практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на пряк
и евентуален само при резултатните, не и при формалните престъпления.
Престъпленията на просто извършване се извършват винаги при пряк умисъл,
като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал съзнание за
фактите, обуславящи противоправния и общественоопасен характер на
деянието и въпреки това да го извърши.
Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н.
о. на ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на
6

Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение
В процесния случай се установи, че обв. П. е знаел за издадената заповед за
защита, била е запозната с нейното съдържание, включително е била
предупредена от полицейските органи за последиците от неизпълнение на
заповедта. От позицията на нейната възраст, житейска, социална и
професионална зрелост несъмнено е съзнавала негативните изживявания,
които действията й са породили у свид. Р. П., страха, който са предизвиквали,
което е напълно достатъчно, за да обуслови пряк умисъл за извършване на
престъпното посегателство. Допълнително следва да се подчертае и, че
обстоятелството дали обв. П. е съзнавала, че извършените от нея действия
могат да се квалифицират като акт на домашно насилие е изцяло ирелевантно,
доколкото формата на вина се определя от психичното отношение на дееца
към правнорелевантните факти, а не към тяхната правна интерпретация.
В тази връзка следва да се напомни и базисното правило, че незнанието на
закона не извинява никого.
Ето защо, настоящата съдебна инстанция намира, че по настоящото дело по
безспорен, безсъмнен и категоричен начин се доказа извършването от
обективна и субективна страна на престъплението, за което е повдигнато
обвинение по отношение на П..

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНАТА САНКЦИЯ

За престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, за което обвиняемата П. беше
призната за виновна, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок до три години или „Глоба“ до пет хиляди лева. В същото време по
отношение на обвиняемата П. са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК, като се отчете
наказанието, което се предвижда за процесното престъпление,
обстоятелството, че с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди, така също и обстоятелството, че към
процесния инкриминиран период обвиняемата не е осъждана и не е била
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от
НК.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че на обвиняемата П. следва да се наложи административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
При определяне размера на административната санкция, на първо място
съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения.
Особеност на конкретния случай е, че престъплението по чл. 296 НК има
комплексен обект на защита, като от една страна с извършването му се
накърняват обществените отношения по правилното и законосъобразно
осъществяване на правосъдната дейност в страната и изпълнението на
влезлите в сила съдебни актове, а от друга пряко се посяга и върху личната
7

сфера на лицата в чиято полза е издадена заповедта.
Съобразени бяха степента и интензитета на засягане на обществените
отношения, намиращ проявление в обстоятелството, че извършеното от
обвиняемата съставлява едновременно акт на физическо и емоционално
насилие. Степента на обществена опасност на извършеното се завишава и от
качеството на пострадалото лице – майка на обвиняемата.
На следващо място, взети предвид бяха и данните за личността на
обвиняемата – прави пълни самопризнания, изразява съжаление за стореното,
неосъждана. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени и това, че поводът за
конфликта между обвиняемата и свид. Р. П. е биел свързан с детето на
обвиняемата. Безспорно отказът на свид. Р. П. да окаже съдействие на
обвиняемата пред социалните служби е провокирал последната и
възникналият скандал, извършеният акт на домашно насилие е бил израз на
наранените майчини чувства на обв. П..
При преценка на всички гореизложени факти настоящият състав споделя
тР.та практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма
място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите
и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна
тежест.
По изложените съображения, съдът намира, че минималния размер на
санкцията съответства в максимална степен на обществената опасност на
деянието и дееца и гарантира постигане целите на наказанието, без да се
използва спрямо обвиняемата непропорционална по интензитет държавна
принуда.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Предвид изхода на спора и на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва
обвиняемата П. да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в
размер на 936,00 лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на бюджета
на Държавата.

Вещественото доказателство - 1 бр. оптичен диск, приложен на л. 216 от
досъдебното производство, следва да остане по делото до изтичане срока за
неговото съхранение.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

8

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

9

Номер на акта:	1761
Дата:	25 октомври 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Дело:	20215330206497
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 октомври 2021 г.

Решение по дело №6497/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите