РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Силистра, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100904 по описа за 2021 година
Ищецът “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 29.05.2019 г. „Микро
Кредит” АД в качеството си на кредитор и ответникът в качеството на заемател сключили
договор за заем CrediGo № ............, по силата на който дружеството предоставило на
клиента си заем в размер на 3300 лв., който последният се задължил да възстанови на 18
месечни вноски заедно с уговорената възнаградителна лихва. Длъжникът преустановил
обслужването на задълженията си по кредита, а кредиторът прехвърлил вземанията си
срещу него в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ООД (чийто правоприемник е
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) чрез приложение № 1 от 10.12.2019 г. към рамков
договор за цесия от 16.01.2015 г., за което ответникът бил уведомен. Ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение срещу ответника, издадена по ч.гр.д. № 112 по описа на СРС за 2021
г., за следните суми: сумата от 3000,68 лв., представляваща главница по договор за заем
CrediGo ................ от 29.05.2019 г., сключен между длъжника и “Микро Кредит“ АД,
договорна лихва за периода от 29.08.2019 до 29.11.2020 г. в размер на 661,96 лв.,
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 30.08.2019 г. до 29.01.2021 г. (без
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.) в размер на 122,76 лв. и за законната лихва върху
главницата от 30.01.2021 г. до окончателното й плащане, поради което моли съда да признае
съществуването на тези него вземания. Претендира и разноските, направени в исковото и в
заповедното производство.
Ответникът Н. Г. Е. не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск, но
във възражението си срещу издадената заповед за изпълнение твърди, че е извършвал
плащания по кредита си и моли плащането на остатъкът от задължението му да бъде
1
отсрочено. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че според
неговите спомени е заплатил около 2/3 от предоставения заем.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД
и чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 29.01.2021 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 116 от 01.03.2021 г. по ч.гр.д. № 112 по
описа за 2021 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило в срок възражение от
длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
По делото е представен договор за договор за заем CrediGo № ............... от 29.05.2019
г., от който е видно, че „Микро Кредит” АД в качеството си на заемодател е предоставило
на ответника в качеството му на заемател заем в размер на 3300 лв., а последният се е
задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва (29,62 %
на годишна база) на 18 месечни погасителни вноски в срок до 29.11.2020 г. Договорът
предвижда заплащане на еднократна административна такса в размер на 260 лв., както и
такса за предоставяне на сумата в брой на касата на дружеството в размер на 15,20 лв. На
същата дата страните по договора на заем сключили и договор за допълнителни услуги, чрез
който на ответника е предоставена възможност да се ползва от пакет „CrediGo“, включващ
следните услуги: безплатно внасяне на вноските по банковата сметка на кредитора или
директно в офис, безплатно предоговаряне или разсрочване на заема, разглеждане до
минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции, срещу
възнаграждение в размер на 217,80 лв. на месец, т.е. 3920,40 лв. за целия срок на договора.
Клаузата на чл. 19 от ОУ към договора за заем предвижда санкция за забавеното плащане
на погасителна вноска, а именно заплащане на неустойка в размер на законната лихва върху
просрочената вноска за периода на забавата, а чл. 36 от същите общи условия въвежда като
основание за настъпване на предсрочна изискуемост неплащане на две или повече
погасителни вноски.
При тези данни съдът намира, че „Микро Кредит” АД и ответникът по делото са били
обвързани с правоотношения с посочения в исковата молба предмет, по силата на които
финансовата институция е предоставила в заем на съконтрахента си сумата от 3300 лв., а
последният се е задължил да възстанови тази сума на 18 месечни вноски заедно с
уговорената между страните договорна лихва. Сключеният договор изпълнява
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който
гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
2
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които разпоредби е
регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските
договори. Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 19 (в редакцията на закона към
момента на сключване на договора) се съдържа неизчерпателен списък на видовете
неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които не позволяват
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143,
ал. 2, т. 19 ЗЗП, предишен чл. 143, т. 18 ЗЗП). В тази ситуация се поставя под въпрос
обстоятелството доколко предоставянето на допълнителните услуги по договора за заем е
било задължително условие за неговото сключване (в който случай сумите за допълнителни
услуги следва да се третират като подлежащи на включване в ГПР и надхвърлящи
максималния му размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК), но дори да се приеме, че те са били свободно
договорени с длъжника, се налага изводът, че клаузите, които ги предвиждат, са включени в
договора без потребителят да е разполагал с възможност да прецени икономическите
последици от тяхното действие. Този извод следва от поведението на заемателя, който при
сключването на договора за кредит не е разполагал с паричен ресурс от 3300 лв., въпреки
което си е позволил да договори и по – точно да поиска предоставянето на услуга,
многократно надвишаваща по стойност лихвата по кредита и надхвърляща стойността на
самия кредит. Тези действия са икономически нецелесъобразни и сочат на хипотезата на чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, предишен чл. 143, т. 18 ЗЗП, обосноваваща неравноправност на
клаузите за уговаряне на допълнителни услуги, както и за заплащане на възнаграждение за
тяхното ползване, разсрочено в погасителните вноски съобразно изготвения погасителен
план по договора за заем.
Съгласно заключението по назначената по делото ССЕ ответникът е заплатил за
погасяване на задълженията си по кредита сумата в размер на 900 лв. (такива са и
доказателствата на самия ответник, приложени към неговото възражение срещу заповедта за
изпълнение), която е отнесена от кредитора за погасяване както на вноските по заема, така
и на тези по договора за допълнителни услуги. Тъй като съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни (освен ако не са уговорени индивидуално), същите не
следва да се прилагат в отношенията между страните, поради което направените от
ответника плащания следва да се отнесат единствено за погасяване на вноските по кредита,
евентуално начисленото обезщетение за забава, а не за погасяване на възнаграждението за
допълнителните услуги. Така от заключението на вещото лице става ясно, че внесената на
две вноски сума от 900 лв. освен начислената лихва за забава погасява първите три вноски
по погасителния план към договора за заем и частично четвъртата вноска, от която остава
3
незаплатена главница в размер на 60 лв.
След извършването на тези плащания чрез приложение № 1 от 10.12.2019 г. към
рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. кредиторът прехвърлил вземанията си срещу
ответника в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ООД (чийто правоприемник е
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД), като цесията е осъществена в съответствие с чл.
26, ал. 1 ЗПК, тъй като в чл. 23 от ОУ към договора за заем длъжникът се е съгласил с
възможността кредиторът му да прехвърли правата си по договора на избрано от него трето
лице. Чрез изрично пълномощно цедентът упълномощил приобретателя на вземанията по
рамковия договор за цесия да уведоми длъжниците за промяната на техния кредитор, за
която цел цесионерът изготвил уведомление, връчено на длъжника на 03.01.2020 г. Чрез
него ответникът бил уведомен за допуснатото от него просрочие на вноските му по заема и
бил поканен да заплати на цесионера пълния размер на задълженията си по договора за заем
и по този за допълнителни услуги (а не само просрочените вноски), поради което съдът
счита, че този документ инкорпорира в себе си и уведомление а обявяване на предсрочна
изискуемост на задълженията по кредита, още повече че към момента на съставянето му са
съществували и обективните предпоставки, предоставящи на кредитора правото да прекрати
уговореното разсрочване на дълга, а именно неплащане на погасителна вноска с падежна
дата 29.9.2019 г. (частично) и изцяло следващите вноски.
Съгласно разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017
г. на ВКС, ОСГТК договорна лихва не се дължи след настъпване на предсрочна изискуемост
на задълженията по кредита, поради което възнаградителна лихва по договора за заем
следва да се начисли единствено за периода до 03.01.2020 г. (при това считано от 29.09.2019
г., а не както се претендира в исковата молба – от 29.08.2019 г., тъй като според вещото лице
лихвата за периода до 29.09.2019 г. е погасена), като при тези условия следва да се приеме,
че дължимата от ответника главница възлиза на сумата от 2686,39 лв. съгласно
заключението по назначената експертиза, а дължимата лихва за периода от 29.09.2019 г. до
03.01.2020 г. – на сумата от 187 лв. Поради изложените причини исковете за установяване
на тези вземания на ищеца следва да се уважат до така посочените суми, а за горницата – да
се отхвърлят като неоснователни, а искът за установяване вземането за законна лихва – да се
уважи в пълен размер, тъй като при съобразяване на датата на предсрочната изискуемост на
цялото задължение – 04.01.2020 г. (откогато законна лихва се начислява върху цялата
главница) общият размер на лихвата надхвърля размера на исковата претенция.
Направеното във възражението на ответника искане за разсрочване на задължението
му следва да се остави без уважение, тъй като същият не е изложил причините, които
обосновават искането, нито е представил доказателства, че те действително са налице.
Отделно от това от момента на настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията му
са изминали повече от две години, който период е достатъчен по своята продължителност, за
да даде възможност на длъжника да се погрижи за стабилизиране на финансовото си
състояние и да възобнови погасяването на своя дълг. На основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът следва да възстанови на ищеца и направените по настоящото дело разноски
4
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 59,92 лв. за държавна такса, 213,71
лв. за експертиза и 79,15 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за
заповедното производство в размер на 59,92 лв. за държавна такса и 40,56 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235
ГПК, Силистренски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Г. Е. с ЕГН ********** от гр. С...., ул. “Х..
А.”, бл. ., ет. ., ап. .дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ............ и адрес
на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № .., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от
Ю. Ю., сумата от 2686,39 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и шест лв. и 39 ст./,
представляваща главница по договор за заем CrediGo ........... от 29.05.2019 г., сключен
между ответника и “Микро Кредит“ АД, договорна лихва за периода от 29.09.2019 г. до
03.01.2020 г. в размер на 187 лв. /сто осемдесет и седем лв./, обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.08.2019 г. до 29.01.2021 г. (без периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г.) в размер на 122,76 лв. /сто двадесет и два лв. и 76 ст./, законна лихва върху
главницата от 30.01.2021 г. до окончателното й плащане, които вземания ищецът е придобил
чрез приложение № 1 от 10.12.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на вземания от
16.01.2015 г. и за които се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 112 по описа на
СРС за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК ........и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № .., офис сграда
Л., ет. ., офис ., представлявано от Ю. Ю., против Н. Г. Е. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “Х.
А.”, бл. ., ет. ., ап. ., чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът
му дължи главница по договор за заем CrediGo ............ от 29.05.2019 г., сключен между него
и “Микро Кредит“ АД, за сумата над 2686,39 лв., законна лихва върху отхвърлената част от
главницата, както и възнаградителна лихва за периодите от 29.08.2019 до 29.09.2019 г. и от
04.01.2020 г. до 29.11.2020 г. и за сумата над 187 лв.
ОСЪЖДА Н. Г. Е. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “Х. А.”, бл. .., ет. ., ап. .да заплати
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С., бул.
“Д-р П. Д.” № ., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от Ю. Ю., направените по
настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 59,92 лв.
(петдесет и девет лв. и 92 ст.) за държавна такса, 213,71 лв. (двеста и тринадесет лв. и 71
ст.) за експертиза и 79,15 лв. (седемдесет и девет и петнадесет лв.) за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в размер на 59,92 лв.
(петдесет и девет лв. и 92 ст.) за държавна такса и 40,56 лв. (четиридесет лв. и 56 ст.) за
юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски
над така посочените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
5
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6