Мотиви на Решение № 152 от 14.06.2018
г. по н.а.х.д. № 662/2018 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Постъпил е акт за констатиране
на дребно хулиганство, съставен от полицай при РУ на МВР Ловеч Ц. Д. Д. срещу Д.К.К. *** акта се твърди следното :
На 13.06.2018 г., около 12:10
часа в гр.Ловеч, на ул.”Търговска”, пред офис на мобилен оператор „А1” бил
паркирал лек автомобил с водач В.И.В.от гр.Ловеч. Заедно с него бил и З. В. Ф.
от с.Слатина, област Ловеч. По същото време, управлявайки велосипед покрай
автомобила минал Д.К.К. *** и който нанесъл удар с ръка по тавана на автомобила,
след което отминал. Водачът В. В. слязъл от автомобила и отправил псувни по
адрес на К.. Последният се върнал обратно, блъснал силно В. в автомобила, след
което го повалил на земята и започнал да го удря с юмруци. По сигнал на
намиращи се в близост граждани пристигнали служителите на РУ на МВР Ловеч – П. П.
и Ц. Д. . Д. разпоредил на Д.К. да
преустанови действията си, като първоначално последният спрял, но в последствие
отново се нахвърлил върху В. В. отправяйки срещу него ругатни и заплахи.
Служителите на полицията отново се намесили и не допуснали нова физическа
разправа между двамата. Вкарали Делян К. в патрулния автомобил и го откарали в
сградата на полицейското управление, където му бил съставен настоящият акт по
УБДХ.
В акта са посочени и свидетелите
очевидци на случилото се, като е посочено също и че с действията си К. демонстрирал
явно неуважение към обществото, предвид факта, че случаят се е разиграл пред
множество граждани, както и явно неуважение към полицейските служители и
предизвикал възмущение в преминаващите по ул.”Търговска” граждани.
Д.К. подписал акта, като в
графата за възражения вписал, че няма такива.
В съдебно заседание нарушителят Д.К.
не желае да ползва адвокатска защита. Заявява, че не е виновен и че другия
участник в инцидента го е псувал, а автомобила му бил спрян неправилно на пътя.
Отрича да му е удрял автомобила и В., а полицаите прибрали него, заради
криминалното му минало. По същество пледира да му бъде наложено по-леко
наказание, тъй като работи в Германия.
Съдът, като взе предвид
представените с акта за констатиране на дребно хулиганство доказателства и от
обясненията на нарушителя, намира следното :
Нарушителят Д.К.К. ***. Бил безработен.
На 13.06.2018 г., около 12:10
часа Д.К. ***, по посока кооперативния пазар. Пред офиса на мобилния оператор
„А1 България” ЕАД имало спрян лек автомобил в платното, където спирането било
забранено. Подразнен от това, минавайки с велосипеда
покрай автомобила ударил с ръка по капака и викнал на водача, който бил вътре
„Къде си спрял бе ?” и отминал. Водачът на автомобила – свидетелят В. В. от
гр.Ловеч излязъл от колата и започнал да го псува и обижда. Тогава К. се върнал
обратно и го попитал „Защо ме псуваш ?
Ти си на годините на баща ми !”. Тогава свидетеля В. ударил шамар на К., след
което двамата се сбили. Свидетели очевидци на случилото се станали Е. Г. Г., Й.
С. Б. и З. В. Ф.. Последният бил заедно с В. В. в автомобила. В същото време
пристигнал патрулен автомобил на РУ на МВР Ловеч със свидетелите Ц. Д. и П. П.. Двамата се намирали съвсем близо до
мястото и по сигнал на граждани веднага реагирали. Двамата разтървали К. и В.,
но тогава К. започнал да го псува и заплашва, че ще го пребие пред полицаите и
отново се насочил към В.. Въпреки предупрежденията и разпорежданията на
служителите на реда да преустанови агресивното си поведение, К. не се подчинил,
което наложило полицаите да го съборят на земята и му поставили белезници, след
което бил качен в патрулния автомобил и откаран в полицейското управление.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност, по реда на НПК.
Настоящият състав изцяло кредитира
показанията на свидетелите Е. Г. и Й. Б., които са били очевидци на случилото
се от самото му начало до преустановяване на конфликта от пристигналите
полицейски служители. Същите изцяло кореспондират помежду си, не си
противоречат, кореспондират и с докладната записка на П. П. и с изложеното в
акта като лични възприятия от Ц. Д. . От части тези показания се покриват и от
обясненията на свидетеля З. Ф. и другия участник в инцидента В. В., като за
последния съдът отчете факта и на личната му заинтересованост, като участник в
конфликта, а при Ф. и познанството му с В..
Съдът прецени внимателно и
обясненията на нарушителя, като ги обсъди поотделно и в съвкупност с целия
доказателствен материал. Известно е, че същите, освен средство за защита, са и
основно доказателствено средство в наказателния процес, на чийто правила се
подчинява настоящето производство. До известна степен обясненията на К. имат
характера на самопризнания, макар и в по-голямата си част да са израз на
защитна позиция.
С оглед на така изложеното и
установената въз основа на описаните доказателства фактическа обстановка, съдът
прие, че Д.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение дребно хулиганство.
От обективна страна, нарушителят
е осъществил признаците на изпълнителното деяние, като на процесната дата и
място същият е извършил непристойна проява, изразяваща се в сбиване
с В. И. В., отправяне на псувни и заплахи спрямо него и отказ да изпълнява
разпорежданията на пристигналите на мястото полицейски служители целящи да
предотвратят конфликта, с което нарушил обществения ред и спокойствие.
От субективна страна, деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал общественоопасните последици и е искал настъпването им. Макар
и предизвикан до голяма степен от действията на В. В., поведението му не
изключва умисъла в действията на К., нито пък може да се направи обоснован
извод за наличието на афект.
Тези действия и отправени оскърбителни
думи и заплахи са били извършени на публично място (по обяд, на оживена улица в
гр.Ловеч), станали са достояние на преминаващите и намиращите се там граждани,
поради което са довели до нарушаване на обществения ред и спокойствие.
При обсъждане вида и размера на
наказанието, съдът прие, че действията на нарушителя Д. К. се отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност и не осъществяват признаците
на престъпление по чл.325, ал.1 от НК. При определяне на наказанието съдът взе
предвид и отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващи
такива отчете факта, че К. е инициирал конфликта удряйки с ръка по капака на
автомобила с водач В. В.. Макар и последния да е бил спрял неправилно, пречейки
на нормалното движение по ул.”Търговска”, то не това е бил начинът за
проявление на гражданска позиция и съзнание. Самият нарушител заявява, че малко
преди това е преминал покрай полицейските служители и е следвало да сигнализира
тях за неправилно паркирания автомобил.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие, че до голяма степен действията на К. се дължат на
отправените срещу него от В. ругатни, както и че началото на физическия сблъсък
между двамата е бил провокиран от нанесен от последния шамар на нарушителя. За
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие и направените макар и отчасти
самопризнания.
При това положение, съдът
определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като
отчете и имотното състояние на К., а именно : глоба в размер на 300 лева, която
следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
Настоящият съдебен състав счита,
че така наложеното наказание би изиграло своята възпитателна и възпираща от
извършването на други подобни постъпки роля спрямо нарушителя Д. К..
С тези мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :