Р Е Ш Е Н И Е № 44

гр. Сливен, 17.06.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на двадесети май

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря             Радостина Желева                                           и с участието на прокурора                         Христо Куков                                                като разгледа докладваното от                          председателя               КАНД № 29        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 51/20.12.2019 г., постановено по АНД № 190/2019 г. по описа на Районен съд – Котел, с което е отменено като неправилно Наказателно постановление № **********/30.07.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Сливен, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на Б.М.А. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 190, ал. 2, т. 1 вр. чл. 190, ал. 1, вр. чл. 104, ал. 1, т. 5 вр. чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационния жалбоподател РДГ – Сливен, която чрез упълномощен представител го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Котел е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Котел, както и потвърди НП.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юриск. А. Д., която поддържа жалбата.

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява лично, представлява се от адв. М.Г., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че решението на съда е законосъобразно и обосновано. В тази връзка моли да бъде оставено в сила. 

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество – и основателна.

В жалбата са наведени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:

На 03.01.2019Г. с.е К. Д. и И. М. - г.и. в РДГ Сливен, заедно с к. си Б.Б., извършвали проверка в гората около село Градец и в отдел 296 е констатирана извършена незаконна сеч на 21 дървета. Маркирали пъновете с контролна горска марка № 53239 и с червен спрей. Измерили диаметрите на пъновете и съставили констативен протокол № 000418, в който обективирали резултатите от проверката. При проверка в ДГС Котел установили, че за посочения отдел не е било издавано разрешително сеч, нито пък са били съставяни констативни протоколи, респ. актове за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършената незаконна сеч. Чрез сортиментиране установили, че обемът на незаконно отсечената дървесина е 7 куб.м.

На 14.02.2019 г. в сградата ДГС Котел св. Д., в присъствие на ответника по касацията, съставил АУАН, в който описал, че жалбоподателят на 03.01.2019 г. в отдел 296, подотдел „7" в землището на село Градец извършил следното нарушение, открито на същата дата в 09:30 часа : „В качеството си на лице по чл.190, ал.1 от ЗГ не е опазил поверената му горска територия със заповед № РД-10-19/01.02.2019 г. на Директора на ДГС Котел от незаконни ползвания, вследствие на което са отсечени 21 броя дървета с общ обем 7 куб.м., немаркирани с КГМ и без издадено позволително за сеч". Посочено е, че нарушената разпоредба е тази на чл.190, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.104, ал.1, т.5 вр. чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ. Актът е подписан от а. и от И. М. като с. както на установяване на нарушението, така и на съставяне на акта. Жалбоподателят отказал да се подпише, което е удостоверено пак от И. М., който се е подписал като с. на отказа. Жалбоподателят е получил препис от АУАН на същата дата.

Въз основа на описания АУАН на 30.07.2019 г. е съставено обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната фактическа обстановка и на основание чл.275, ал.1, т.1 от ЗГ Д.ът на РДГ Сливен му е наложил административно наказание глоба в размер на 300.00 лева.

Като издател на НП е посочена З. А.- Д. на РДГ Сливен, упълномощена със заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. НП е подписано обаче със запетайка и според изявлението на представителя на въззиваемата страна, издател на НП е бил Заместник - Д. на РДГ Сливен и. К. С., който към него момент е бил оправомощен към посочената дата да ръководи РДГ Сливен, поради отсъствие на титуляра.

Съгласно представена по преписката Заповед № РД-10-19/01.02.2019 г. на Д. на ДГС Котел Х „А“ охранителен участък, включващ отдели от 295 до 312, се охранява от г. с.Б.М.А..

За да отмени наказателното постановление, Районният съд е развил следните мотиви:

Решаващият съд е приел, че по делото не е установено, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е извършено на посочената в НП дата 03.01.2019 г. с. не можели да установят кога е извършено нарушението. Законодателят бил предвидил разумни срокове, в които можело да бъде реализирана административнонаказателната отговорност, след изтичане на които същата се погасявала, като началото на тези срокове не се поставя в зависимост от субективните възприятия на административния орган. Тъй като времето на извършване на административното нарушение не било безспорно установено, то деянието се явява несъставомерно от обективна страна.

Освен това не бил установен прекият умисъл, според легалната дефиниция, дадена в чл.11, ал.2 от НК. За наличието на вина е нужно деецът да бъде наясно или поне да може да бъде наясно с обществената опасност на извършваното административно нарушение, а това било възможно само ако има или поне е в състояние да има вярна представа за всички типични фактически обстоятелства на извършваното деяние, които му придават обществена опасност. Наложително било да се докаже, че А. е имал положително отношение към общественоопасните последици на деянието, настъпването на които той пряко е искал или съзнателно допускал или казано с други думи - жалбоподателят да не изпълни задълженията си по опазване на поверената му горска територия, въпреки знанието си, че в нея се извършвала незаконна сеч от определени лица и по определено време. От установените факти по делото не можело да се направи извод в посока поддържаната от обвинението теза, че дееца е съзнавал, че извършва административно нарушение по чл.257, ал.1, от ЗГ.

При тези мотиви отменил обжалваното НП.

Така формираните от първоинстанционния съд правни изводи не се споделят от настоящата инстанция, при следните съображения:

Съгласно визираната в АУАН и НП като нарушена норма на чл. 257 ал. 1 т. 1 от Закона за горите, наказва се с глоба от 300 до 5000 лева длъжностно лице, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. От доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че при извършена проверка в отдел отдел 296, подотдел „7" в землището на село Градец компетентни длъжностни лица са констатирали извършена сеч, не е било издавано разрешително сеч, нито пък са били съставяни констативни протоколи, респ. актове за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършената незаконна сеч. Също по категоричен начин е установено и обстоятелството, че охраната на този участък е поверена с надлежни административни заповеди на г. с. Б.М.А.. Съгласно упоменатия в наказателното постановление чл. 190 ал. 1 от ЗГ, лицата по ал. 1 (с лесовъдско образование) опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания, а съобразно нормата на чл. 108 ал. 1 от цитирания закон (също визиран в НП), сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец. Следователно, нарушението е установено и доказано както от обективна, така и от субективна страна. Посочените правни норми са коректно посочени и съответни на извършеното нарушение, а същото от фактическа страна е достатъчно ясно индивидуализирано в акта.

От показанията на с. става ясно, че всички дървета са били прясно отсечени, от което може да се направи извода, че ползване на горската територия е осъществено в кратък период преди проверката. Това обстоятелство изключва възможността за погасяване на административнонаказателната отговорност, тъй като срока за това съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН е три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. Контролните органи са установили нарушението на 03.01.2019 г. и именно към тази дата е установено неизпълнението на задължението на ответника по чл. 190 ал. 2 т.1 от ЗГ.

Необоснован е извода на КРС, че не е установена субективната страна на извършеното нарушение. Обстоятелството, че в поверения на ответника участък за охрана е извършено ползване на дървесина без да е издавано разрешително сеч, нито пък да са били съставяни констативни протоколи, респ. актове за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършената незаконна сеч, несъмнено говори за неизпълнение на служебните задължения на същия. Длъжностното лице, на което е поверен контролът в охранявания участък, не е осъществило такъв в неговия пълен обем, както повелява разпоредбата на чл.190 ал.2 т.1 от Закона за горите. Нарушението извършено от ответника, се изразява в бездействие по отношение на вменените му задължения като г. с.по чл. 190, ал.2, т.1 т.2 ЗГ, във връзка с чл.104, ал.1, т.5 вр. чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ. Така е изложено нарушението от обективна и субективна страна е описано в обстоятелствената част на акта и НП, изразяващо се в бездействие и неупражняване на контролни функции по отношение на възложения обект за охрана на А. - отдел 296, подотдел 7. Проявената пасивност по охрана на поверения му участък несъмнено говори за умишлено неизпълнение на служебните задължения.

В този смисъл като е отменил НП КРС е постановил необоснован съдебен акт.

Процесният случай не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за нарушение на горското законодателство, охраняващо стопанисването и опазването на горите, които са национално богатство и поради това разрешението на тази дейност е поверена на определена категория лица – лицензирани лесовъди, спрямо които са предвидени завишени санкции и извършените от тях нарушения поради спецификата си обосновават по-висока степен на обществена опасност.

За извършеното нарушение на горското законодателство, наложеното администратино наказание е съобразено с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

Решението на първоинстанционния съд в обратната насока се явява постановено в противоречие с материалния закон, което налага неговата отмяна и решаване на спора по същество - с потвърждаване на Наказателно постановление на Д.а на Регионална дирекция по горите - Сливен.

Искания за присъждане на разноски не са правени, поради което съдът не следва да се произнася относно тях.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 51/20.12.2019 г., постановено по АНД № 190/2019 г. по описа на Районен съд – Котел и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно  постановление № **********/30.07.2019 г., издадено от Д.а на Регионална дирекция по горите – Сливен, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на Б.М.А. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл. 190, ал. 2, т. 1 вр. чл. 190, ал. 1, вр. чл. 104, ал. 1, т. 5 вр. чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.