Присъда по дело №815/2024 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 14
Дата: 10 март 2025 г. (в сила от 26 март 2025 г.)
Съдия: Владислав Емирски
Дело: 20245140200815
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. ***, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Наказателно дело частен
характер № 20245140200815 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, на основание чл. 303,
ал. 2 от НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. В., ЕГН **********, роден на *** в гр.
***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше
образование, работи ***, с постоянен адрес *** за ВИНОВЕН в това, че на
05.08.2024 г. в гр.Кърджали, на паркинга на магазин „Билла“, е казал
публично нещо, унизително за честта и достойнството на А. И. Ч. с ЕГН
********** в нейно присъствие, а именно следните обидни думи и изрази:
„селянка“ с което виновно да е осъществил престъпния състав по чл. 148, ал.
1, т. 1 вр с чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ КАТО МУ НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/
лева, като на основание чл. 304 от НПК го признава за НЕВИНОВЕН за това,
че на същата дата и място е извършил деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр с чл.
146, ал. 1 от НК като казал публично нещо, унизително за честта и
достойнството на А. И. Ч. с ЕГН ********** в нейно присъствие, а именно:
„да я напсувал на майка“, както и на същата дата и място да е извършил
деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр с чл. 146, ал. 1 от НК като казал публично
нещо, унизително за честта и достойнството на А. И. Ч. с ЕГН ********** в
нейно присъствие, а именно: пращайки я да „бере тютюн при баба си“, поради
което го ОПРАВДАВА по обвинението в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД подсъдимия Н. Д.
В., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, да заплати на тъжителя А. И. Ч. с
1
ЕГН ********** от гр. ***, ***, сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
извършено на 05.08.2024 г. деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр с чл. 146, ал. 1 от
НК, ведно със законната лихва считано от 05.08.2024 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 1000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. В., ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
да заплати на тъжителя А. И. Ч. с ЕГН ********** от гр. ***, ***, сумата от
734 лева, представляваща направени разноски по делото, от които 12
/дванадесет/ лева държавна такса за образуване на наказателно дело от частен
характер и 720 /седемстотин и двадесет/ лева с ДДС представляващи
възнаграждение за осъщественото от адв. Е. П. процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. В., ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
Кърджали сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и 5 /пет/ лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Приложената към делото флаш-памет, поради малкия й обем да остане
приложена към кориците на делото и да се унищожи след изтичане срока на
съхранение на самото дело.
Присъдата може да бъде обжалвана в 15-дневен срок от днес пред ОС-
Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към
Присъда № 14 от 10.03.2025 г. по НЧХД № 815/2024 г. по описа на
РС-***

С частна тъжба е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Н. Д. В. за
извършено на 05.08.2024 г. в ***, на паркинга на магазин „Билла“,
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
В наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане
предявения от пострадалата А. И. Ч. граждански иск против подсъдимия Н. Д.
В. за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане.
Тъжителката А. И. Ч. в съдебно заседание се явява лично и поддържа
внесената тъжба. Намира за недопустимо едно лице да обижда по такъв начин
друго лице. Сочи, че подсъдимият излязъл от колата си и отишъл до нейната
кола и почнал да й вика, след което тя излязла от колата си да снима номера на
неговата кола, после се качила обратно и вторият път когато подсъдимият
излязъл от своята кола отишъл при нея и почнал да я обижда, започнала да го
снима, като той много добре виждал, че го снима и нямал нищо против това.
Заявява, че това е психическо насилие и намира за агресивно държането на
подсъдимия.
Повереникът на тъжителката пледира съдът да постанови присъда, с
която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Твърди, че Н. Д. В. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден
на съд. На първо място подсъдимият не оспорва автентичността на записа,
нито че това е неговото изображение, нито че твърди, че има каквото и да е
манипулиране на записа, който е приобщено като доказателства по делото.
Според повереника на тъжителката от съществено значение е обстоятелството
за знанието на лицето-подсъдимия дали е записван, като това обстоятелство се
установява, както от разпита от свидетелката Б.Ч., така и от самия запис, от
който се вижда, че поведението на подсъдимия е насочено именно с поглед
фронтално към камерата, което обуславя извода, че той знае, че е записван.
Повереникът пледира, че отправените обидни думи, освен от записа, се
потвърждават от подсъдимия в неговите обяснения. Отправените обидни думи
спрямо тъжителката са установени от приложения по делото видеозапис, така
и от показанията на свидетелката Ч. - майка на тъжителката, на която се е
обадила непосредствено след случката, разстроена от случилото се от това, че
на публично място са били отправени обидни думи от подсъдимия,
незаслужени от нейните действия и непредизвикани от нея, като тези обидни
думи, както и псуването на майка са станали на публично място, в присъствие
на много лица, и са й унизили честа и достойнството. Повереникът пледира,
че това унижение на публично място пред много хора посред бял ден е било
възприето изключително тежко от тъжителката, която плачела, когато
обяснявала на майка си, какво се е случило с нея на посочената дата и място.
Моли да бъде признат подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение,
като му се наложите наказание, дори и минимално, както и да бъде уважен
1
предявеният граждански иск в пълен размер, ведно с лихвата от датата на
увреждането и да се присъдят направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия моли да бъде постановена присъда, с което
да бъде признат за невиновен Н.Д.В. за извършено престъпление на
05.08.2024г., по смисъла на чл. 148, ал.1, т.1 във връзка чл.146, ал.1, предл.1 от
НК, като бъде оправдан по така повдигнатото и поддържано от частната
тъжителка обвинение, като се отхвърли предявеният граждански иск, като
неоснователен и недоказан и се присъдят на подсъдимия направените по
делото разноски. Счита, че входа на съдебните заседание не се установи
фактическата обстановка, посочена в тъжбата. Заявява, че от събраните по
делото писмени доказателства действително се установило, че на 05.08.2024 г.
подсъдимият е управлявал собственото си МПС от паркинга на магазин
„Кауфланд“ към паркинга на магазин „Билла“, където поради стеснен участък
между тези два търговски обекта, и невъзможност да се разминат с двете коли
е възникнал спор между Н. В. и тъжителката А. И. Ч.. Счита, че категорично
по делото не се установило подсъдимият да е осъществил престъплението от
обективна и субективна страна, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата.
От прегледния запис, осъществен от тъжителката А. Ч. с нейния телефон, не
се установява подсъдимият да е показал среден пръст, както и да е отправял
обидни псувни спрямо А. Ч.. Неоспорва факта, че Н. В. е заявил „селянка“ или
„отивай на село“, „ти не можеш да караш автомобил“, но не считам, че тези
изречени от него думи, които са възпроизведени от записа, за който не счита,
че е годно доказателствено средство по смисъла на НПК, са обидни.
Защитникът сочи, че не се установява от други доказателства, тъй като не са
ангажирани тези многобройни свидетели, пред които се твърди, че е настъпил
спорът между Н. В. и А. Ч., нито едно гласно доказателство в тази насока не е
ангажирано, освен заинтересованото от изхода на настоящия процес майка на
тъжителката. Пледира, че думата „селянин“ и заявеното от Н. В. „да отива да
бере тютюн“, не може да се квалифицира като обида спрямо А. Ч.. Счита, че
въпреки твърденията на повереника на тъжителката, в конкретния случай не
следва да кредитирате видеозаписа, тъй като прякото и непосредствено
действие на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България - „Никой не
може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на
други подобни действия, без негово съгласие и знание, или въпреки неговото
изрично несъгласие освен ако предвидените от закона случаи.“. Счита, че този
видеоматериал, който е предоставен и разгледан от съда в предходното
съдебно заседание, не е годно доказателство в подкрепа на твърденията на
тъжителката. Сочи, че съгласно чл. 126, тъй като безспорно този видеозапис
представлява веществено доказателствено средство, а ал.1 казва, че
веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата,
които извършват действия по разследване и по съдебните следствени
действия, което е още едно основание за изключване на този видеозапис от
доказателствата по делото. Пледира, че дори и да се приеме видеозаписа за
годно доказателство на него, той не установява Н. В. да изрича псувни по
отношение на А. Ч., както и да посочва среден пръст, насочен спрямо А. Ч..
Пледира, че не е имало абсолютно никаква агресия от страна на Н. В., който е
бил провокиран именно от поведението на тъжителката.
В реплика повереникът на тъжителката пледира, че има достатъчно
практика на съдилищата за използването на тези веществени доказателства по
частни от наказателен характер дела. Приложеният като веществено
доказателство е надлежно предявено и възпроизведено в съдебно заседание.
2
Репликира, че подсъдимият не е отрекъл това, което се е случило, не е
отрекъл обидните думи, като единственото, което той е твърдял, че е бил
предизвикан от жалбоподателката, тъй като тя е отказала да му даде път.
Сочи, че в конкретния случай не е съществено дали тъжителката е отказала да
му даде път, дали е имала право, дали е била в своята лента, дали не е била, а
съществено е начинът, по който подсъдимият се саморазправя с тъжителката,
отправяйки обидните думи на паркинга пред магазин „Билла“. С оглед на
това, счита, че са събрани достатъчно доказателства, които сочат на
извършено престъпление от подсъдимия.
В последната дума на подсъдимия, подсъдимият пледира, че не е
виновен по повдигнатите му обвинения. Сочи, че не е псувал тъжителката.
Счита, че думата „селянин“ не е обидна, поради което тъжителката не би
могла да се разстрои толкова много. Оспорва твърдението на повереника на
частния тъжител, че е признал вината си. Сочи, че казал на тъжителката, че е
„селянка“, както и „да ходи да сее тютюн“. Заявява, че не познава това
момиче, не го е виждал, за да търся някакъв конфликт с нея. Пледира да бъде
оправдан. Заявява, че това са неща, които абсолютно не знае с какъв епитет да
ги нарече. Заявява, че не е виновен, съжалява, извинява се, че така казал, не е
изричал такива псувни.
Съдът след пълно, обективно и всестранно изследване на изложените по
делото обстоятелства на фона на събраните и анализирани в хода на съдебното
следствие доказателства, с цел разкриване на обективната истина съгласно
чл.13 НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.08.2024 г. около 14:00 часа в ***, на паркинга на магазин „Билла“,
тъжителката управлявала собствената си кола в посока на излизане от
паркинга, когато срещу нея, в нейното платно за движение, навлязъл лек
автомобил „****“ управляван от подсъдимия Н. В.. Двамата си разменили
жестове с ръка за даване на предимство за преминаване, след което
подсъдимият слязъл от собствения си автомобил, отправил се към
тъжителката и я нарекъл няколко пъти „селянка“ и „отивай да сееш тютюн с
баба си“, след което отбил автомобила си и тъжителката преминала с
автомобила си.
Така установената фактическа обстановка, която настоящата инстанция
приема, се установява от анализа на съвкупния доказателствен материал по
делото, а именно: гласните доказателства - обясненията на подсъдимия Н. Д.
В. и показанията на разпитаната по делото свидетелка Б.М.Ч., от приложените
по делото писмени доказателства, а именно: Тъжба, приложените по опис
материали по преписка **** по описа на РП-***, Справка за съдимост по
отношение на подсъдимия, от която се установява, че същият е неосъждан,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, които съдържат
факти, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, както и
приобщените по реда на чл. 284 от НПК - веществено доказателство 1бр.
флаш-памет на л.6 от делото съдържаща видеозапис на отправените обиди,
чиято достоверност и автентичност (липса на наслагвания, насичания или
изрязвания) не беше оспорена от подсъдимия. По отношение на видеозаписа
следва да бъде посочено, че по правило, всякакви видове записи (кинозаписи,
видеозаписи, звукозаписи) и фотоснимки, ако са направени по реда и
правилата на НПК, са винаги веществени доказателствени средства.
Веществените доказателствени средства са уредени от законодателя ни в
разпоредбата на чл. 125 НПК. Те са изготвени по съответния ред предмети,
3
чрез които се възпроизвеждат следи, годни да изяснят факти от предмета на
доказване. Обикновено (най-често) това става по прозаичната причина, че
веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са
намерени (открити), и именно затова се изготвят фотоснимки, видеозаписи,
кинозаписи и други. Отделен (самостоятелен) случай са записите, изготвени
при използването на специални разузнавателни средства (СРС) чл. 125, ал. 2
НПК. De lege lata могат успешно да се използват в наказателния ни процес
видеозаписи, кинозаписи, звукозаписи и фотоснимки (които не са направени
по реда и правилата на НПК), но само и единствено, като веществени
доказателства, при условие, че се докаже по несъмнен (категоричен) начин,
че записите и фотоснимките са направени със знанието на лицето, т. е. със
знанието на обвиняемия или на подсъдимия. В случая подсъдимият Н. Д. В.,
видно от прегледаните записи в съдебно заседание, ясно и явно вижда, че е
сниман, записван от тъжителката със своя телефон, на който факт не се
противопоставя. Материалните носители, съдържащи записите, са веществени
доказателства, по смисъла на чл. 109 НПК, тъй като са предмети, върху които
има следи от престъплението, или предмети, които могат да послужат за
изясняване на обстоятелствата по наказателното дело от общ или частен
характер. В тази връзка са неоснователни възраженията на защитника на
подсъдимия, че не следва да кредитирате видеозаписа, на основание чл. 32, ал.
2 от Конституцията на Република България - „Никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия,
без негово съгласие и знание, или въпреки неговото изрично несъгласие освен
ако предвидените от закона случаи“. В проведеното открито съдебно
заседание на 20.01.2025 г., съдът предяви на страните вещественото
доказателство, а именно флаш-памет, в която са инкорпорирани записи и
снимка, и същите се изгледаха в съдебната зала в присъствието на всички
страни в процеса. Подсъдимият не възрази, че не е давал съгласие да бъде
сниман от тъжителката, а фактът, че знае за извършения от А. Ч. видеозапис
се доказва от самия запис, като не се противопоставя на това.
От проведените прегледи на приложените видеозапис и снимка съдът
установи следното: на снимка се вижда лек автомобил, марка „****“ с рег. №
****, като от предният ляв прозорец на шофьорската страна се подава ръка,
която е показала среден пръст. Настоящият състав намира, че не е ясен и
безспорен, както авторът на този жест, тъй като не се вижда добре на
снимката чия е ръката, така и адресатът на жеста. Това е така, тъй като
тъжителката заявява, че описаните в тъжбата деяния са се случили на
паркинга пред магазин „Била“, като след нейната кола се е образувала колона
от други автомобили. При това положение, настоящият състав намира, че
жестът може да е бил насочен към друго лице. За пълнота следва да бъде
посочено, че в обстоятелствената част на тъжбата е описано твърдението, че
подсъдимият й показал среден пръст, но в диспозитивната част на тъжбата не
е повдигнато обвинение за това по отношение на подсъдимия, пори което
съдът не се произнесе по това твърдяно деяние с постановената присъда.
На видеоклип се вижда и чува ясно отправените от подсъдимия към
тъжителката обидни думи „селянка“. Тези думи се потвърждават и от
подсъдимия Н. Д. В., който заявява, че казал на тъжителката „селянка“. По
отношение на повдигнатото обвинение пращайки я да „бере тютюн при баба
си“, за която фраза подсъдимият е признат за невиновен, настоящият състав
намира, че най-близко изречено от него словосъчетание с думите „тютюн“ и
„баба си“ е „тютюн къде си сяла с баба си“. Т.е. подсъдимият не я е изпратил
4
да „бере тютюн при баба си“, тъй като такава фраза/словосъчетание не е
изречено видно от анализирания видеоклип, а я праща да сее тютюн на село и
я пита риторично „тютюн къде си сяла с баба си“, за които няма повдигнати
обвинения.
На втория видеоклип се вижда как подсъдимият първо дава назад
автомобила си след което предприема маневра на ляво, като изрича някакви
думи, които обаче не се чуват по безспорен и категоричен начин, поради което
настоящият състав го признава за невиновен по повдигнатото от тъжителя
обвинение „да я напсувал на майка“. По това повдигнато обвинение не се
доказа по безспорен начин, че подсъдимият „да я напсувал на майка“, нито
адресата на твърдения израз, независимо от контекста на случилото се между
тъжителя и подсъдимия анализирано на първия видеоклип.
В тази връзка са и показанията на разпитания по делото свидетел Б.Ч.,
която заявява, че знае за настъпил на 05.08.2025 г. инцидент, тъй като тогава е
рожденият ден на майка й. Свидетелства, че е пътувала от Гърция за България,
за да отпразнуват рождения ден на майка й, като след 14.00 часа дъщеря й –
частната тъжителка й се обадила по телефона, била много разстроена, не
можела да обясни, плачела, разказвала какво се е случило пред паркинга на
„Била“. Свидетелката заявява, че опитала да я успокои, а дъщеря й казала, че
някакъв възрастен мъж, на възрастта на баща й я е ругал, обиждал, крещял на
паркинга пред много хора. Ч. завява, че тъжителката й изпратила видеозапис
от случилото. Отбила в страни, за да прегледа видеозаписа. Заявява, че когато
го изгледала се разстроила, включително и баща й, тъй като наричали дъщеря
им „селянка“, „отивай да береш тютюн с баба си“, крещял е, обиждал я е. А.
им разказала, че първоначално този мъж слязъл, викал е, тръгнал си е и после
пак се върнал. Тогава, като защитна мярка единственото, което се е сетила да
направи е да си изкара телефона и да го снима. Дъщеря им е казала, че мъжът
е разбрал, че го снимат, той буквално пред телефона е продължил да вика,
ръкомаха и да прави неприлично жестове. Б.Ч. заявява, че дъщеря й била
разочарована от факта, че се струпали много хора, всички са гледали и никой
не е взел отношение, поради което тя се е почувствала чисто сама, никой не е
взел отношение. Свидетелят заявява, че дъщеря й е многo чувствителна,
нежна, възпитана е с много любов, с чувство за справедливост и уважение към
останалите членове на обществото. За нея това било голям шок, това което й
се случило, вървейки по правилния път да й се случи нещо такова. Ч. заявява,
че дъщеря й е с чувство за справедливост и когато мисли, че е права не
отстъпва позицията си. Заявява, че е невъзможно дъщеря й да е показала сред
пръст на подсъдимия, недопустимо е такова поведение, в тяхното семейство
нямат такива речници и такова поведение. Ч. заявява, че след случая дъщеря й
дълго време не можела да преглътне това, което й се случило. Провалил се
вечерта и рожденият ден на майка й, дъщеря й не дошла на празненството,
чувствала се много зле, дълго време не можела да си обясни защо при
положение, че не е направила нищо лошо, че си върви по пътя може да й се
случи такова нещо.
При така приетата фактическа обстановка в съответствие с изискванията
на чл. 14, ал. 1 от НПК, настоящият състав приема, че подсъдимият Н. Д. В. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление.
От правна страна обект на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК –
обида са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
личното чувство за достойнство, самооценката на човека. Субект е всяко
5
наказателноотговорно лице. Пострадал може да бъде физическо лице, което е
в състояние да възприема обидните изрази или действия, и което е способно
да формира съзнание и чувство за лична чест и достойнство. Изпълнителното
деяние е дадено в закона в две форми - каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго. В зависимост от това би могло да се
касае за обида, реализирана с думи или такава, чрез действия. В настоящия
случай повдигнатото с тъжбата обвинение е за осъществено изпълнително
деяние в първата уредена от закона хипотеза, а именно обида, реализирана с
думи. По отношение на обидата чрез действия – показването на среден пръст
се изложиха аргументи, защо съдът не се е произнесъл с постановената
присъда, а именно защото няма повдигнато обвинение за това. Тук субектът
изразява отрицателна оценка или мнение за личността на пострадалия в
езикова форма, като се използват унизителни от гледна точка на
господстващия морал епитети, ругателни думи или изрази, унизителни
съждения за качествата на пострадалия. Обидните думи могат да бъдат
изречени устно или изразени писмено, като от значение е те да бъдат
възприети от пострадалия. Това е възможно, когато обиденото лице
фактически присъства при изричането на такива думи, или когато обидните
думи са били възприети от него чрез телеграма, факс, по телефон, чрез писмо,
чрез съвременните средства за комуникация, чрез средства за масово
осведомяване и др. Обидата не се свързва с факти и обстоятелства от
обективната действителност, а със субективното личностно виждане и оценка
на извършителя на обидата за личността на пострадалия. Общата
характеристика на използваните думи и изрази е, че те се явяват личностна
негативна и унижаваща оценка на дееца за адресата на обидата. От тази гледна
точка обидните изрази не могат да бъдат с вярно или невярно съдържание и
поради тази причина не е възможна проверка относно истинността им.
Обидата е резултатно престъпление и е довършена, когато унизителните за
честта и достойнството на пострадалия думи бъдат възприети от него, когато
той ги чуе, прочете или види. От субективна страна деецът може да действа с
пряк или евентуален умисъл. Той съзнава, че използваните от него думи или
изрази са с унизително съдържание, но въпреки това е искал или допускал
засягане на честта или достойнството на лицето.
В случая, от обективна страна, на 05.08.2024 г. в ***, на паркинга на
магазин „Билла“ подсъдимият Н. Д. В. е казал публично нещо, унизително за
честта и достойнството на А. И. Ч. в нейно присъствие, а именно следните
обидни думи и изрази: „селянка“ с което виновно е осъществил престъпния
състав по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият Н. Д. В. е съзнавал, че изричайки думата
„селянка” по отношение на тъжителя А. И. Ч.. Подсъдимият е съзнавал, че
отправените към тъжителя думи са унизителни за честта и достойнството й,
съзнавал и е целял да бъдат възприети от нея, за да се почувства последната
обидена и унизена. Освен това подсъдимият е съзнавал, и че отправените от
него обида по отношение на тъжителя ще бъдат възприети от повече от един
човек, тъй като деянието е извършено на обществен паркинг, при събрала с е
колона от автомобили зад този на тъжителката. Въпреки, че е бил наясно с
горепосочените обстоятелства, подсъдимият е отправил инкриминираната
реплика с ясното съзнание, че същата е обидна и че ще бъде възприета, както
от тъжителя, така и от останалите намиращи се в непосредствена близост
неустановени, но въпреки това ги е изрекъл, искайки и пряко целейки именно
6
това – нанасянето на обида на тъжителя. Подсъдимият също така е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко и целенасочено се е стремял към
тяхното осъществяване. Съзнавал е и че се намира на публично място –
паркинг на магазин „Била“ както и, че се обръща с обидни думи именно към
тъжителя и към никой друг от присъстващите.
По делото не се събраха доказателства за виновно поведение от страна
на тъжителката, с което да е предизвикал подсъдимият. Липсват доказателства
и в подкрепа на твърдението на подсъдимият, че тъжителката е показал среден
пръст на подсъдимия, което да го е афектирало. А що се отнася до това кой на
кого е следвал да даде път, кой бил с предимство, то това обстоятелство е и
ирелевантно за преценката дали е осъществен или не състава на престъпление
от подсъдимия на процесната дата, час и място. Това обстоятелство би могло
да се третира, като част от субективната страна на деянието, с оглед характера
му на мотив и причина за подобно противообществено поведение, но не и
изключващо отговорността на подсъдимия Н. Д. В. обстоятелство.
На основание изложеното, съдът призна с присъдата си подсъдимия Н.
Д. В. за виновен в това, че на 05.08.2024 г. в ***, на паркинга на магазин
„Билла“, е казал публично нещо, унизително за честта и достойнството на А.
И. Ч. в нейно присъствие, а именно следните обидни думи и изрази: „селянка“
с което виновно да е осъществил престъпния състав по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 го освободи от
наказателна отговорност като му наложи административно наказание глоба в
размер на 1 000 /хиляда/ лева, като на основание чл. 304 от НПК го признава
за невиновен за това, че на същата дата и място е извършил деянието по чл.
148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като казал публично нещо, унизително
за честта и достойнството на А. И. в нейно присъствие, а именно: „да я
напсувал на майка“, както и на същата дата и място да е извършил деянието
по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като казал публично нещо,
унизително за честта и достойнството на А. И. Ч. в нейно присъствие, а
именно: пращайки я да „бере тютюн при баба си“, поради което го оправда по
обвинението в тази му част.
Налице са условията на чл. 78а от НК, тъй като за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или друго по-леко
наказание, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма на НК и от
деянието няма причинени имуществени вреди, за които съдът следи служебно
и прилага, без да може да прави преценка по целесъобразността на това
освобождаване.
Съдът счита, че за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е
наложително да му бъде определена глоба в по-висок размер. Така
наложеното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху
самия подсъдим, който следва да коригира държанието си към зачитане на
приетите и охранявани норми на обществено поведение, така и върху
останалите граждани.
При определяне на вида и размера на наложеното административно
наказание, съдът отчете степента на обществената опасност на деянието и
7
дееца, възрастта на дееца /на 64 г./, както и че подсъдимият е с не обременено
съдебно минало, като липсват отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Всичко посочено до тук води до извод, че едно прекомерно завишаване
размера на предвиденото наказание - глоба би оказало изключително
неблагоприятен ефект върху личността на подсъдимия във финансов аспект. С
оглед на горното и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав му наложи наказание глоба в минимален размер,
съгласно разпоредбата на чл.78а НК.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане на граждански иск
настоящият състав приема, че непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се
основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, кумулативните елементи на който са: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, вина и причинната връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за
защитените от закона права и интереси на увредения, които тя може да засяга.
Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди
е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично благо е засегнато
от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане.
Затова само по отношение на него възникват правните последици на този
фактически състав. Съгласно нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. Следователно останалите
предпоставки от посочения сложен фактически състав от обективна страна
следва да бъдат установени от заинтересованата страна /по аргумент от чл.154
ал.1 ГПК/. Безспорно е установено по делото авторството на
инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия Н. Д. В., а именно, че е
извършил противоправно деяние забранено от разпоредбата на чл.148 ал.1 т.1
вр. чл.146, ал.1 от НК, както и причинената вреда и причинната връзка между
поведението му и вредата претърпяна от пострадалата А. Ч..
В случая обаче не е налице тъждество между деянието, за което
подсъдимият Н. Д. В. е признат за виновен от наказателния съд и деянието, в
резултат на което се твърди, че са настъпили претендираните
неимуществените вреди за тъжителя в посочения размер. Подсъдимият е
оправдан „да я напсувал на майка“, както и пращайки я да „бере тютюн при
баба си“, което следва да се отрази и на размера на присъденото обезщетение с
оглед на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Причинени от
поведението на подсъдимия неимуществени вреди се установиха със
свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Б.Ч., които
съдът кредитира изцяло включително и в тази им част. От показанията на
свидетелката Б.Ч. се установи, че от нанесената обида тъжителката е
претърпял психически терзания, които са се отразили негативно на
ежедневието й за определен период от време.
Досежно размера на предявения иск, съдът отчете броя и характера на
казаните от подсъдимия обидни думи, както и вредата претърпяна от
пострадалата в следствие тези обиди и определи обезщетение с оглед
посочените обстоятелства в размер на 500 лв., платими от подсъдимия ведно с
лихвите от датата на деянието до окончателното и изплащане. В останалата
част до предявения първоначално гражданският иск в размер от 1000 лева
8
съдът отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.189 от НПК съдът намери
искането на тъжителя за присъждане на съдебно деловодни разноски и за
адвокатско възнаграждение за основателно, поради което и осъди подсъдимия
Н. Д. В., да заплати на тъжителя направените по делото разноски за завеждане
на делото в размер на 12 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 720
лева с ДДС, както и да заплати по сметка на РС-*** държавната такса върху
уважената част от гражданския иск в размер на 50 лв. и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът също така на основание чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК постанови
вещественото доказателство намиращи се по делото флаш-памет да остане по
делото и да се унищожи ведно с унищожаването му.
По изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът
постанови присъдата си.
9
Съобщи за изтекли лични данни