РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Пловдив, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20255001000183 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 11/8.01.2025 г. по т.д. № 149/2024 г. на ОС-
Пловдив, с което е отхвърлен искът, предявен от „И.-****“ООД-гр.П., за
признаване за установено, че същото дружество не дължи на „Е.ю.“ЕАД-гр.П.
сумата 49 552,67 лв. по фактура №*********/26.02.2024 г., претендирана за
периода от 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г., вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за клиентски №*********, както и е осъдено „И.-****“ООД-гр.П. да
заплати на „Е.ю.“ЕАД-гр.П. сумата 580 лв. – деловодни разноски в
производството по т.д. № 149/2024 г. на ОС-Пловдив.
Жалбоподателят „И.-****“ООД-гр.П. моли решението да бъде отменено
като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от
12.02.2025 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде
уважен предявеният от дружеството иск. Като ищец в производството пред
окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за
1
признаване за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не дължи
сумата 49 552,67 лв. по фактура №*********/26.02.2024 г., претендирана за
периода от 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г., вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за клиентски №*********. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Е.ю.“ЕАД-гр.П. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 24.03.2025 г. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения иск и моли
той да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство. Заявява с отговора на въззивната жалба
искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя до минималния размер съгласно Наредба № 1 за
възнагражденията за адвокатска работа, в случа, че се претендира за по-високо
адвокатско възнаграждение.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че ответникът е издал и ищецът е получил
представената от него в копие с исковата молба, подадена на 5.03.2024 г.,
фактура №*********/26.02.2024 г., съгласно която ответникът посочва
задължение на ищеца към него да заплати сумата 49 552,67 лв. като дължима
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер №********** за периода
16.10.2023 г.-16.02.2024 г. Безспорно е, че във фактурата е посочен клиентски
номер **********, че като получател на доставката е посочено ответното
дружество, а като място на потребление е посочено М.Б.в., къща, гр. П., ИТН
********.
С исковата молба ищецът заявява, че дружеството е клиент с клиентски
номер ********** на ответното дружество, което пренася ел.енергия до
обекта му с ИТН ********, представляващ строителен обект. Твърди, че при
посещение на каса на ответника през месец февруари на 2024 г. разбрал за
издадената корекционна фактура, с която се претендира за заплащането на
2
сумата 49 552,67 лв. като цена на доставена според ответника ел.енергия в
обекта на ищеца. Твърди, че не дължи тази сума. Заявява, че партидата на
дружеството не е съществувала през целия процесен период, че служителите
на ответника са извършвали действия по таблото в процесния период, че
енергията не е консумирана в неговия обект по твърдяното неправомерно
присъединяване, че не е спазена процедура по чл.49,ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ и
няма издаден и връчен протокол от ответника на ищеца, че на ищеца не са
връчвани документи съгласно чл.56 от ПИКЕЕ, че ищецът е получил
единствено по имейл представената в копие с исковата молба фактура, че през
посочения период ищецът редовно и своевременно е заплащал ежемесечните
си фактури за доставена ел.енергия. Твърди, че има облигационна връзка
между ищеца и „Е.Е.“ като краен снабдител по доставката и продажбата на
ел.енергия, поради което ответникът не може да издава фактури и да
претендира за заплащането на неизмерена ел.енергия. Твърди, че между
ищеца и ответника има облигационно правоотношение за ползване на
мрежата и предоставяне на услугите достъп, пренос и разпределение на
ел.енергия. Посочено е, че съгласно чл.8,т.5 от ОУ на „Е.Е.“ клиентът се
задължава да не променя самоволно схемата на свързване на електрическите
съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементи на
средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда
средствата за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно
приспособление, поставено на тях от представител на „Е.Е.“ или овластен
орган, да не се присъединява самоволно към електроразпределителни
линии,уредби и съоръжения – собственост на „Е.Е.“, да не ползва
електрическа енергия без тя да се отчита от средство за търговско измерване,
да не изменя показанията на средствата за търговско измерване или да
препятства правилната им работа. Твърди, че не е нарушил задължението си
по чл.8,т.5 от ОУ на „Е.Е.“. Заявява, че са неверни твърденията, че кабелът,
който твърдят, че са открили от „Е.ю.“ е захранвал каквото и да било,
свързано с ищеца. Твърди, че върху измервателната схема не е извършвано
никакво неправомерно въздействие, а още по-малко от ищеца, с цел отчитане
на по-малко от реално консумираната ел.енергия. Твърди, че констатациите от
протокола не касаят обекти на ищеца, тъй като къщата в Б. е присъединена с
ИТН *******, а в протокола не е записано коя е проверяваната измервателна
точка номер (ИТН), впоследствие във фактурата е записана ИТН *******.
3
Твърди, че не е ясно на коя дата е издаден констативният протокол и че той не
отговаря на изискване на ПИКЕЕ – няма подписи нито на клиент, нито на
свидетели и затова по него няма как да се извърши преизчисление по смисъла
на чл.51 от ПИКЕЕ. Твърди, че операторът на мрежата е начислил енергия за
обекта на ищеца по много по-високата цена и период, предвиден в чл.51,ал.1
от ПИКЕЕ, а с оглед липсата на валиден протокол по чл.49 от ПИКЕЕ и двете
хипотези са неприложими. Оспорва сметката да е изчислена до действащи
цени за покупка на ел.енергия, определени от компетентния за това държавен
орган. Оспорва и периода и начина на изчисление. Твърди, че не е извършвал
въздействие върху СТИ, още по-малко да е добавял кабел. Твърди, че не е
уведомяван от ответника за извършената проверка и преизчисление на
сметката, а разбрал за претендираните суми едва при отИ.е на каса за плащане
на сметката за ел.енергия за текущия месец и там получил копие от фактурата.
Твърди, че ответникът не го е уведомил за корекцията по реда на сега
действащите негови Общи условия, нито по реда на ПИКЕЕ, тъй като не му е
изпращал писмо с обратна разписка. Претендира съдът да постанови решение,
с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
49 552,67 лв., представляваща цената на неизмерена, непълно или неточно
измерена електрическа енергия за електромер №**********, която сума му е
недължимо начислена от ответника съгласно фактурата от 26.02.2024 г.
С отговора на исковата молба от 24.04.2024 г. ответникът заявява, че на
16.02.2024 г. негови служители са извършили проверка на строителния обект
на клиента съгласно чл.46 от ПИКЕЕ и при нея е констатирано, че има
нерегламентирано присъединени директни кабели към
електроразпределителната мрежа и изразходената ел.енергия по тези 2 броя
кабели не се отчита от електромера, вследствие на което използваната
ел.енергия не се отчита и заплаща в пълен размер. Заявява, че извършилите
проверката лица са съставили констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване №******/16.02.2024 г., който е
съставен в присъствието на клиента и е подписан от тези лица съгласно
чл.49,ал.2 от ПИКЕЕ. Заявява, че при наличие на предпоставките по чл.51,ал.1
от ПИКЕЕ операторът на разпределителната мрежа е извършил
преизчисление на количеството ел.енергия при спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51,ал.1 от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително
количество ел.енергия на клиента – 131 175 kWh и стойността на това
4
допълнително количество ел.енергия, изчислено по определената от КЕВР
прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покрИ.е на технологичните разходи
на ответното дружество за период от 123 дни съгласно чл. 56,ал.3 от ПИКЕЕ, е
49 552,67 лв. с ДДС. Заявено е, че началната дата на преизчислението е
16.10.2023 г., на която е установено, че монтираният електромер за измерване
на преминалите количества ел.енергия на строителния обект е спрял да
отчита, а крайната дата на преизчислението е датата на извършената проверка
16.02.2024 г. Заявено е, че след премахване на неправомерното
присъединяване електромерът започва отново да отчита преминалите
количества ел.енергия, което е видно от извадка от паметта на електромера.
Заявено е, че за тази сума е издадена процесната фактура от 26.02.2024 г.,
която е изпратена на ищца с писмо на 26.02.2024 г. съгласно чл. 56,ал.1 от
ПИКЕЕ и те са получени от ищеца съгласно известие за доставяне. Твърди се,
че в случая приложение намира разпоредбата на чл.51,ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ.
Заявено е, че ответното дружество няма задължение да доказва виновно
поведение от страна на ищеца. Посочено е, че считано от 4.05.2019 г. са в сила
нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството ел.енергия вече
се извършва от операторите на съответните електрически мрежи. Заявено е, че
е неоснователно възражението на ищеца, че партидата по ИТН ******** не е
съществувала през периода на преизчислението от 16.10.2023 г. до 16.02.2024
г., тъй като партидата по ИТН ******** е открита на 5.02.2018 г. на името на
предходния собственик Ц.П.П., като на същата дата е поставен и електромер с
номер ********* за нуждите на временното захранване по време на
строителството съгласно протокол за монтаж на средства за измерване от
5.02.2018 г. Заявено е, че на 16.04.2022 г. дружеството-ищец е подало искане за
смяна на клиента за ИТН ********, като е представило нотариален акт,
съгласно който е придобило поземления имот от предходния титуляр на
партидата П., т.е. от 16.04.2022 г. ищецът е титуляр на партидата по ИТН
******** и тя е съществувала за периода на преизчислението. Посочено е, че
неоснователно ищецът възразява, че за периода на преизчислението обектът
не е съществувал, тъй като ИТН ******** е открита с цел временно
електрозахранване по време на строителство, т.е. тепърва предстои да бъдат
изграждани сгради-обекти, съгласно чл.4,ал.1,т.7 от Наредба № 6/24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителната електрически мрежи, аналогично в
5
чл.7,ал.1,т.8 от Наредба № 6/28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към
електрическите мрежи. Заявеното искане е да бъде отхвърлен искът като
неоснователен.
С допълнителната искова молба от 22.05.2024 г. ищецът заявява, че към
момента в този обект се извършва ново строителство и тази партида според
Общите условия на ответника не би могла да съществува. Заявява, че оспорва
представения от ответника констативен протокол от 26.02.2024 г., тъй като в
него са отразени факти и обстоятелства, които не касаят имота на ищеца и
това е видно от самия протокол.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява, че в
исковата молба ищецът е заявил, че партидата с ИТН ******** и съответен
електромер с номер ********* са открити за нуждите на временното
захранване по време на строителството в имот-собственост на ищеца, докато с
допълнителната искова молба отрича да съществува ИТН ********, което
противоречие е нелогично. Заявено е, че ако се приеме тезата на ищеца, че
партида с ИТН ******** не съществува, то ищецът признава, че временният
му обект за строителство е бил неправомерно присъединен към
разпределителната мрежа и е ползвал ел.енергия за нуждите на
строителството без да се отчита от електромер. Отново е посочено, че в базата
данни на ответното дружество за нуждите на строителството на обекта на
ищеца е открита партида с ИТН ******** и съответен електромер с номер
*********.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че от събраните
доказателства се установява, че е налице неизмерена ел.енергия, доставена и
изразходвана от обекта на ищеца в м. „Б.в.“ в гр.П., който е новострояща се
сграда в имот, закупен от него през 2018 г., за която на ищеца е издадено
разрешение за строеж през 2022 г., като при проверка от служители на
ответника е установено, че захранването на този обект се осъществява чрез
директен кабел, свързващ обекта с електроразпределителната мрежа, който
кабел не преминава през монтирания на място електромер и по този начин не
се отчита изразходваната ел.енергия. Съдът приема, че вземането за цената на
неизмерената ел.енергия е възникнало именно в полза на ответника, като се
позовава на посочена константна практика на ВКС. Съдът посочва и че в
случая не се изследва вина на служители на ищеца, тъй като неправилно
6
отчетеното количество на доставената ел.енергия не поражда имуществена
отговорност на крайния клиент за имуществени вреди, а парично притезание в
патримониума на продавача, представляващо продажна цена за съответния
период, като с нормативен акт (ПИКЕЕ) се урежда начинът на преизчисляване
на количеството електроенергия и методиката, приложима в случаи като
процесния. Съдът намира, че не са нарушени изискванията на чл.49,ал.2 и ал.3
от ПИКЕЕ, тъй като констативният протокол е подписан от представител на
дружеството-ищец. Съдът преценява че фактурата ведно с констативен
протокол и справка за коригиране на сметката за електроенергия са изпратени
на ищеца по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, но на адрес
преди вписаната в ТР негова промяна и са получени от лице, което не може да
бъде идентифицирано, поради което с представеното писмо не е изпълнено
изискването на чл.56 от ПИКЕЕ, но информацията е получена от ищеца с
отговора на исковата молба. Съдът приема, че в случая констатираното при
процесната проверка съставлява „неправомерно присъединяване“ по смисъла
на чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ, както твърди ответникът, а не е „промяна в схемата
на свързване“ по смисъла на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ. Съдът намира, че
възражение в тази насока не е било въведено от ищеца с исковата молба и с
допълнителната искова молба, поради което то не е било включено в доклада
по делото, съответно и в предмета на доказване, но дори да се приеме за
допустимо да се обсъжда подобно възражение в аспекта на необходимостта
ответникът да докаже вземането си на заявеното от него основание, то от
събраните по делото доказателства се установява, че е налице именно
неправомерно присъединяване на обекта на ищеца към
електроразпределителната мрежа на ответното дружество, а не промяна в
схемата на свързване по смисъла на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ. Съдът приема, че
дефиницията за неправомерно присъединяване се съдържа в §1,т.13 от ДР на
ПИКЕЕ, като действащата през процесния период наредба по прилагането на
чл.116 от ЗЕ е Наредба №6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (отм.), в която е предвидено
присъединяването да се извършва по заявление на възложителя на
строителството в случаите на временно електроснабдяване на строителни
обекти, след което се проучват от ел.разпределителното дружество условията
за присъединяване и се сключва договор за присъединяване, въз основа на
7
който се пристъпва към изграждане на съоръженията за присъединяване.
Съдът намира, че от данните по делото не се установява подобна процедура по
присъединяване на строителния обект на ищеца да е била проведена, а ищецът
е подал заявление за промяна на собствеността на имота, за който е монтиран
електромер през 2018 г., който обаче е с друго предназначение – да отчита
ел.енергията, изразходвана чрез съществуващата в имота сграда (къща), а
строителството на ищеца е започнало по-късно – след издаване на
разрешението за строеж през 2022 г. и съставлява нов обект, подлежащ на
самостоятелно присъединяване по предвидения за това ред. Съдът приема, че
от техническата експертиза се установява, че обектът на ищеца е бил
присъединен към ел.разпределителната мрежа чрез директен кабел, свързан с
кабелния разпределителен шкаф, в който се намират силови прекъсвачи,
осигуряващи връзката на потребители (не само на процесния потребител) с
мрежата, следователно въпросният кабел заобикаля схемата на свързване, а не
е част от нея, поради което не е налице „промяна в схемата на свързване“ по
смисъла на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ. Затова съдът намира, че вземането на
ответника е доказано на соченото от него основание чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ,
като от основното заключение на СТЕ се установява, че допълнително
начислената енергия е изчислена правилно, както и че е спазена разпоредбата
на чл.56,ал.3 от ПИКЕЕ относно цената, поради което отхвърля предявения
отрицателен установителен иск.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че неправилно
окръжният съд е приел, че не следва да се изследва уведомяване по реда на
чл.104а,ал.2,т.5 от ЗЕ. Твърди, че в случая не е налице нито една хипотеза от
посочените в Раздел IX от ПИКЕЕ и няма неизмерване, неправилно или
неточно измерване, защото твърдението, че е налице неправомерно
присъединяване се опровергава от самия ответник и от събраните по делото
гласни и писмени доказателства е доказано, че не е налице неправилно или
неточно измерване от страна на процесното СТИ при неправомерно
присъединяване. Заявява, че хипотезата на неправомерно присъединяване
съгласно чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ е приложима само в случай, че за обекта не е
налична процедура по присъединяването (т.е. изпълнена процедура по
чл.116,ал.7 от ЗЕ), което означава, че за този обект няма да има открит ИТН, а
за обекта на ищеца има открит ИТН (ИТН ********) и това обстоятелство е
безспорно между страните, като ответникът сам твърди, че той е открил, т.е.
8
прехвърлил една действаща партида на ищеца, поради което в случая не става
въпрос за неправомерно присъединяване. Твърди, че е видно от показанията
на свидетеля И.ов, разпитан по искане на ответника, че са свързали същия
кабел, по който не се отчитало, към електромера, поради което е ясно, че този
кабел е част от схема на присъединяване, поради което не се касае за
неправомерно присъединяване, а това нарушение е на схемата на свързване на
самия обект. Твърди, че ако енергията по тази схема не се е отчитала, това не
означава, че е налице неправомерно присъединяване, защото то означава
въобще да не е извършвана процедура по присъединяване на този кабел, което
не е така в случая, защото има ИТН и меренето на обекта е възстановено по
същото съоръжение и със същата схема, като самият ответник е сложил
електромер на обекта №**********, а неправомерно присъединен обект не би
имал електромер. Заявява, че приложима е методиката на чл.50,ал.2 от
ПИКЕЕ, тъй като няма неправомерно присъединява, т.е. включване без ИТН,
без този потребител да е направил процедура по присъединяване, без той да
има електромер. Посочено е, че методиката по чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ
предвижда по-тежка санкция от тази по чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ и касае само
изключително груби нарушения, които се извършват от лица, нямащи въобще
качеството на потребител на ел.енергия. Заявено е, че въпросът дали е налице
клиент без проведена процедура по присъединяване на обекта му съгласно
чл.116,ал.7 от ЗЕ или е налице хипотеза на неизмерване за съществуващ
потребител е правен въпрос, който следва да бъде преценен от съда и с оглед
на отговора да се прецени коя от двете методики е приложимата. Твърди, че
неправилно окръжният съд е посочил, че не следва да се разглеждат твърдения
на ищеца за неприложимост на чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ, тъй като те не са част от
доклада по делото, но производството е по предявен отрицателен
установителен иск и след като ищецът отрича вземането, ответникът доказва
всички предпоставки за неговото наличие, именно каквото разпределение на
доказателствената тежест е направено с доклада и съдът следва да прецени
дали вземането е дължимо изцяло или частично. Твърди, че окръжният съд не
се е произнесъл в цялост по възражението на ищеца, че операторът на
разпределителната мрежа не разполага с валидни правомощия да издава
фактура на ползватели на мрежата за консумираната от тях ел.енергия.
Твърди, че ответното дружество е нарушило и чл.56 от ПИКЕЕ, съгласно
който на потребителя следва да се предостави информация освен за
9
начисленото количество ел.енергия и за дължимите мрежови такси, както и не
му е връчена справка за преизчислените количества ел.енергия, като тези
формални нарушения на процедурата водят до недължимост на цялата сума.
Счита, че следва да бъде уважен изцяло предявеният иск, алтернативно той да
бъде уважен частично съобразно изчисленията на вещото лице по
допълнителното заключение на СТЕ. Твърди, че ответникът е нарушил и
чл.49,ал.4 от ПИКЕЕ във вр. д чл.104а,ал.2,т.5 от ЗЕ като не е уведомило
ищеца за извършената проверка веднага след нея и не му е изпратило копие от
констативния протокол с обратна разписка, което уведомление е различно от
уведомлението по чл.104а,ал.2,т.5 от Общите условия на „Е.Е.“, за което
ответникът твърди, че е представил доказателства, като операторът на
разпределителна мрежа е длъжен да извърши независимо уведомление на
клиента за своята проверка, след което да стартира процедурата по
начислението. Твърди, че предпоставката по чл.98а,ал.2,т.6 от ЗЕ е
задължителна и доставчикът не е доказал спазването й, а чл.104а,ал.2,т.5 от ЗЕ
няма такъв ефект и корекцията е незаконосъобразна. Твърди, че по делото е
доказано, че не е налице неправилно или неточно измерване от страна на
средството за търговско измерване на ищеца за процесния период с такава
начална дата. Заявява, че обжалваното решение противоречи на Директива
2019/944 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила на
пазара на електрическа енергия в рамките на ЕС, тъй като съгласно чл.78 от
нея националните държави следва да осигурят напълно ефективното отделяне
на дейностите, свързани с мрежата, от дейностите по доставка и производство,
която Директива има директен ефект и съдът следва да се позовава на нея, а
чл.56 от ПИКЕЕ грубо смесва двете дейности. Твърди, че претендираната от
ответника сума е неоснователно начислена от ответника.
С отговора на въззивната жалба ответникът заявява, че е неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че в случая е налице промяна на схемата на
свързване по смисъла на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ, което е направено едва с
писмената защита и окръжният съд не е бил длъжен да се произнася по него,
но въпреки това е изложил правилни мотиви за негова неоснователност.
Твърди, че е констатирано при проверката на 16.02.2024 г. от служители на
ответника на строителния обект на клиента нерегламентирано присъединен
директен кабел към електроразпределителната мрежа и изразходената
ел.енергия по този кабел не се отчита от електромера, като протоколът е
10
подписан от представител на клиента. Твърди, че неправомерното
присъединяване се потвърждава и от приетата по делото СТЕ. Твърди, че
именно поради факта, че обектът или част от него са били неправомерно
присъединени към електроразпределителната мрежа чрез проводник, без да е
налице проведена процедура за присъединяване по реда на наредбата по
чл.116,ал.7 от ЗЕ, приложима е разпоредбата на чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ. Заявява,
че разпоредбата на чл.4,ал.1,т.7 от Наредба № 6/24.02.2014 г., аналогично и в
чл.7,ал.1,т.8 от Наредба №6/28.03.2024 г., допуска временно
електроснабдяване на строителните обекти, което обаче трябва да е направено
по реда на цитираните Наредби, което в случая не е направено, тъй като за
процесния неправомерен кабел ищецът не е провел процедура по
присъединяване като временно захранване. Заявено е, че дори и да се приеме
тезата, че ИТН ******** и съответният електромер към него са открити с цел
временно електрозахранване, то тази измервателна точка е открита за
предходния собственик на имота Ц. П., както и ако се приеме тезата на ищеца,
че той може да се ползва от временна измервателна точка и съответния
електромер за целите на неговото строителство, то от събраните доказателства
се установява, че електромерът изобщо не участва в схемата на свързване по
неправомерното присъединяване така, както е посочено в Приложение 2 към
СТЕ. Заявено е, че са неоснователни възраженията, че в случай на
неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа клиентът не би
следвало да притежава номер на измервателна точка (ИТН), защото ИТН е
просто номер, с който се идентифицират обектите в информационната база
данни на ответника и е ирелевантно обстоятелството дали ще се създаде нов
номер за измервателна точка (ИТН) или ще се ползва съществуваща такава.
Твърди, че разпоредбата на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ касае случаи, когато е налице
неправилна схема на свързване на електромера към разпределителната мрежа,
поради което той започва да отчита с грешка извън установените норми,
именно поради което в хипотезата на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ е посочен
допълнителен критерий за приложимостта й – промяната в схемата на
свързване да води до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата ел.енергия, докато такъв допълнителен критерий в разпоредбата
на чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ липсва и тя се прилага само въз основа установяване
на факта на неправомерно поставения кабел. Твърди, че в случая не е
установено допълнително поставеният нерегламентиран кабел да влияе на
11
електромера, което от своя страна да доведе до неизмерване или неправилно,
или неточно измерване на количествата електрическа енергия от електромера,
а от събраните по делото гласни доказателства и от заключенията на СТЕ не се
установява да има някаква намеса в свързването на електромера към
разпределителната мрежа, а е установено директно присъединяване с
нерегламентиран кабел към електроразпределителната мрежа. Заявено е, че е
неоснователно възражението, че ответникът няма право да издава фактури за
преизчислени количества ел.енергия, като е посочена практика на ВКС по
този въпрос. Заявено е, че няма нарушение на разпоредбата на чл.49,ал.4 от
ПИКЕЕ, тъй като протоколът е съставен в присъствието на представител на
клиента при условията на чл.49,ал.2 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е неоснователно
възражението, че процесната фактура и справката за преизчислени количества
ел.енергия не са получени от ищеца, тъй като те са му изпратени и са
получени от ищеца съгласно известие за доставяне. Заявено е, че ответникът
няма задължение да посочва в справката за преизчислени количества
ел.енергия и във фактурата разбивка на общата цена от 0,37776 лв., като с
посочването й ответникът е изпълнил задължението си по чл.56,ал.1 от
ПИКЕЕ, доколкото в тази цена се включват и дължимите суми за мрежови
услуги и за „задължения към обществото“, които цени са публични на
интернет страницата на КЕВР, като вещото лице посочва същата цена - обща
дължима цена по чл.56,ал.1 и ал.3 от ПИКЕЕ в размер на 0,37776 лв. с ДДС.
Заявено е, че е неоснователно и възражението, че ОУ на ответника не
съдържат ред за уведомяване на клиента при преизчисляване на количествата
ел.енергия по смисъла на чл.104а,ал.2,т.5 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ, при промяна в схемата
на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за посочен период и по посочен начин. Съгласно разпоредбата на чл. 51 от
ПИКЕЕ, при установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата
на констатиране на присъединяването и е посочен начин на изчисляването на
количеството електрическа енергия, като преизчисляването се извършва въз
основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. В
12
случая няма спор, че с констативен протокол от 16.02.2024 г. от служители на
ответното дружество е констатирано, че обектът е захранен с директен кабел
от КРШ и затова консумираната електрическа енергия не се измерва от
електромера. Спори се дали при така констатираното нарушение е налице
неправомерно присъединяване по смисъла на чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ или е
налице промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на
количествата електрическа енергия по смисъла на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ,
съответно, дали дължима сума следва да се изчислява съгласно чл.50,ал.2 от
ПИКЕЕ или съгласно чл.51 от ПИКЕЕ, както е направил изчислението и
претендира ответникът. Спори се също така дали ответникът е носител на
такъв вид вземане.
Следва на първо място да се посочи, че по начало несъмнено носител на
вземанията за дължими суми при условията на чл.50,ал.2 и чл.51 от ПИКЕЕ е
именно ответното електроразпределително дружество „Е.ю.“ЕОД-гр.П.. Както
е посочено в нормата на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа извършва преизчисляването. В нормата на
чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ е посочено, че операторът на съответната електрическа
мрежа, към която е установено неправомерно присъединяване на обект,
извършва преизчисляването. Съгласно разпоредбите на чл. 49-59 от ПИКЕЕ
субектът, който извършва проверката, преизчислява количеството неотчетена
или неправилно отчетена ел.енергия, остойностява това количество, издава
фактура за сумата на клиента и има право да получи тази сума, е съответното
електроразпределително дружество, т.е. в случая именно ответното
дружество, след като със законодателното изменение на чл. 83,ал.1,т.6 от ЗЕ
(ДВ, бр.41/2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) и приетите през 2019 г. ПИКЕЕ е
налице изрична законодателна делегация и оправомощаване на ЕРП да
извършва проверки, да преизчислява суми и при начислени допълнително
суми за неотчетена ел.енергия да издава фактури за тях и да получава плащане
като титуляр на вземането. По силата на разпоредбата на чл. 86,ал.3,т.2 от ЗЕ
дейността по пренос на ел.енергия на оператора на електропреносната мрежа
включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които
са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 от ПИКЕЕ, поради
което крайният клиент дължи заплащане на потребената ел.енергия,
преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на
електроразпределителната мрежа, като уредбата, създадена с нормата на чл.
13
56 от ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, налице е подзаконово възлагане на
вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го
начисли и получи, и това възлагане също не противоречи на нормативен акт
от по-висока степен, касае се за специални норми, които дерогират общите
такива, съответно, затова относно основаното на тях вземане не намират
приложение Общите условия на електроснабдителното дружество или
Общите условия на електроразпределителното дружество, като основание за
нищожност или унищожаемост на подзаконовата уредба в тази част не е
констатирано и в предметните предели на производството по чл. 185 и сл. от
АПК пред ВАС по адм.д. № 7772/2019 г. (в тази насока– решение №
50 081/12.10.2023 г. на ВКС по т.д. № 1134/2022 г., 1 ТО, ТК, решение №
77/30.05.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2708/2021 г., 3 ГО, ГК, решение №
103/23.09.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2535/2021 г., 3 ГО, ГК, решение №
60 269/27.05.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1054/2021 г., 3 ГО, ГК). Установява се
следователно, че ответникът може да бъде носител на вземане от вида на
процесното, поради което следва да се прецени възникнало ли е това вземане.
Неоснователно е заявеното оплакване на жалбоподателя за неправилност на
постановеното от окръжния съд съдебно решение, тъй като неправилно
според жалбоподателя е прието, че операторът на разпределителната мрежа
неразполага с валидно правомощие да издаде посочената в исковата молба
фактура, посоченото в която фактура вземане ищецът оспорва. Неоснователно
е и оплакването, че обжалваното решение противоречи на Директива 2019/944
на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за пазара на
електрическа енергия в рамките на ЕС, тъй като в случая не се касае до
вземане, свързано с ефективно отделяне на дейности, свързани с мрежата, от
дейностите по доставка и производство, каквото отделяне е осъществено от
държавата (разделянето на системата на две мрежи е видно от Закона за
енергетиката, като в §1,т.20 и т.22 от ДР на ЗЕ е дадена дефиницията на
електропреносната мрежа – съвкупност от електропроводи и електрически
уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от
високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийните
потоци - и на електроразпределителна мрежа – съвкупност от електропроводи
и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия), а до вземане, възникнало спрямо
14
клиента поради неизмерване на потребена електрическа енергия.
Видно е от представената от ищеца в копие с исковата молба фактура
№*********/26.02.2024 г., че претендираното от страна на ответното
дружество срещу ищеца вземане е в размер на 49 552,67 лв., като е посочено,
че това е „дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер
№**********“ за период 16.10.2023 г.-16.02.2024 г. Във фактурата е посочено
още, че получател на доставката е „И.-****“ООД, посочен е клиентски номер
**********, посочено е място на потребление местност „Б.в.“, къща в гр.П. с
ИТН ********. Видно е от представения от ответника с отговора на исковата
молба в копие констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване №******/16.02.2024 г., подписан от негов
представител (технически ръководител на обекта), че служители на ответното
дружество са направили проверка на обект времянка на клиент „И.-****“ в
м.“Б.в.“ на електромер №**********, при което е констатирано, че обектът е
захранен с директен кабел с посочено сечение от КРШ и консумираната
ел.енергия не се измерва от електромера, като относно извършени действия е
посочено, че правилната схема е възстановена. Неоснователно затова е
оплакването на жалбоподателя, че този протокол не съдържа достатъчно
данни за клиента и за електромера, съответно, за съвпадение между адрес и
СТИ. Невярно е заявлението във въззивната жалба, че няма неправилни и/или
неточно измерване, а изгаснал уред. В исковата молба изрично е посочено от
дружеството-ищец, че то е клиент на ответното електроразпределително
дружество, което пренася ел.енергия до неговия обект с ИТН ********,
представляващ строителен обект. В отговора на исковата молба изрично е
посочено от дружеството-ответник, че началната дата на преизчислението е
16.10.2023 г., на която е установено, че монтираният електромер за измерване
на преминалите количества ел.енергия на строителния обект е спрял да
отчита, че крайната дата на преизчислението е 16.02.2024 г. – датата на
извършената проверка и че след премахване на неправомерното
присъединяване електромерът започва отново да отчита преминалите
количества ел.енергия. Посочено е още в отговора, че от 16.04.2022 г. ищецът
е титуляр на партидата по ИТН ******** и тя е съществувала за периода на
преизчислението, като електромерът №********** е поставен на 5.02.2018 г.,
когато е открита и партидата по ИТН ******** – на предходния собственик П.
15
за нуждите на временното захранване по време на строителството. Посочено е
също в отговора, че ИТН ******** е открита с цел временно
електрозахранване по време на строителство. Видно от показанията на
свидетеля В.Н.И., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
8.10.2024 г., той е служител на ответното дружество, участвал е в проверката
на 16.02.2024 г. на обекта на ищеца, който представлява новостроящи се къщи,
имали нареждане от своя ръководител да посетят обекта поради забелязана
нередност, при огледа на кабелен разпределителен шкаф (табло) установили
присъединен кабел, това е захранен кабел от разпределителния шкаф, по този
кабел не е измервана енергия, понеже бил вързан без електромер, към
електромера няма присъединен кабел, а този кабел, който е трябвало да бъде
присъединен там, е вързан вдясно към кабелно-разпределителния шкаф и
енергията не минава през електромера и не се отчита, след констатацията
служители на ищеца вързали същия този кабел, който не се отчитал, към
електромера, този кабел изобщо не бил вързан към електромера, след
връзването става част от схемата на захранване, това табло е т.нар времянка –
поставяне на електромер за временно ползване докато се строи обектът, в този
случай някой е вързал кабела не където трябва, техническият ръководител на
обекта им казал, че кабелът го е вързал някакъв човек. Видно от показанията
на свидетеля Ю.М.М., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
8.10.2024 г., той е технически ръководител на обекта на ищеца в м.“Б.в.“, при
проверката на 16.02.2024 г. служители на ответното дружество били спрели
ел.захранването на обекта, те му показали ел.таблото и му казали, че не е
вързано към електромера главното захранване на кабела, на 29.11. монтирали
до тяхното табло още едно разпределително табло, обаче отваряли и тяхното
табло. Видно от заключението на СТЕ от 2.09.2024 г., изготвено от вещото
лице Л.К., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 8.10.2024 г.,
описаното в констативния протокол от 16.02.2024 г. състояние „обектът е
захранен с директен кабел със сечение 4х35 А1 от КРШ и консумираната
електрическа енергия не се измерва от електромера“ показва, че този кабел не
е бил присъединен към изходящите токови клеми на намиращия се след
електромера прекъсвач Пр.2, а е бил присъединен директно към линейния
силов прекъсвач с надпис „Времянка“ и по своя характер това присъединяване
технически представлява неправомерно присъединяване към ЕРМ,
съпоставката на схемата на правомерното и неправомерното присъединяване
16
на процесния обект към ЕРМ показва, че при неправомерното присъединяване
на процесния обект електромерът не участва в схемата на електрозахранване,
респективно, не отчита потребяваната ел.енергия. Видно е от същото
заключение, че анализът на регистрираните ежедневно от електромера
№********** показания от отчети на ел.енергия показва, че от 16.10.2023 г. до
деня на проверката на 16.02.2024 г. електромерът не е отчитал
електропотреблението на ел.енергия в процесния обект, а на 16.02.2024 г.
електромерът отново е възобновил отчета на ел.енергия. Посочено е в
заключението, че експертът счита, че дата 16.10.2023 г. следва да се приеме за
дата, от която в резултат на извършена промяна на схемата на присъединяване
на обекта към ЕРМ електромерът е престанал да отчита консумираната
ел.енергия в процесния обект. Видно е от същото заключение, че при
извършената от експерта проверка на място той е установил, че описаният в
констативния протокол кабел със сечение 4х35 А1 и сега съществува и
електрозахранва строителните дейности в процесната новострояща се сграда.
Видно е следователно от констативния протокол от 16.02.2024 г., от
показанията на двамата свидетели и от заключението на СТЕ, че до 16.10.2024
г. електромерът е отчитал потребената ел.енергия и обектът е бил захранвал
по същия кабел, в периода от 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г. електромерът не е
отчитал изразходвана ел.енергия, на 16.02.2024 г. е установено, че кабелът не е
свързан към електромера, след като той е бил свързан на 16.02.2024 г.
електромерът отново отчита консумираната ел.енергия от обекта. При тези
обстоятелства следователно се касае за извършена промяна в схемата на
присъединяване на обекта към ЕРМ към момента, когато електромерът е
спрял да отчита консумирана ел.енергия 16.10.2023 г., като е направена
промяна относно електрозахранващия кабел – вместо той да е свързан към
електромера, както е било до тогава, той вече не е бил свързан към него, което
е продължило до датата на проверката 16.02.2024 г. Налице е при така
установените обстоятелства промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване на количествата ел.енергия по смисъла на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ, а
не неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи по
смисъла на чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ. Съгласно т.13 от §1 на ДР на ПИКЕЕ,
„неправомерно присъединяване“ е присъединяване на обект към
електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за
присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл.116,ал.7 от ЗЕ. В
17
случая е безспорно, заявено е изрично от ответното дружество, че обектът е
бил присъединен към електроразпределителната мрежа през 2018 г., като от
16.04.2022 г. клиент на дружеството за този обект е именно дружеството-
ищец. В отговора на исковата молба ответното дружество посочва, че ИТН
******** е открита с цел временно електрозахранване по време на
строителство, като е посочено разпоредбата на чл.4,ал.1,т.7 от Наредба №
6/24.02.29014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или къзм разпределителните
електрически мрежи (отм.), както и че присъединяването към
разпределителната мрежа на ИТН ******** е направено с цел временно
електроснабдяване по време на строителството. Установява се, че ел.енергия
за този обект е била и надлежно отчитана от електромера до 16.10.2023 г., а
след това не е отчитана поради промяна в начина на свързване на захранващия
кабел – той вече не е бил свързан към електромера и затова потребената
ел.енергия не е могло да бъде отчитана от електромера, а след свързването му
на 16.02.2024 г. отново електромерът е отчитал надлежно консумираната
ел.енергия. В случая е процедирано от служителите на ответника съгласно
разпоредбата на чл. 49,ал.8 от ПИКЕЕ, съгласно която когато при проверката
се установи намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което
не влияе на изправността на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, без да
демонтира средството за търговско измерване. Във фактурата от 26.02.2024 г.
ответното дружество посочва, че търсената сума е именно дължима
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството ел.енергия с посочения електромер в периода 16.10.2023 г.-
16.02.2024 г., а не поради неправомерно присъединяване. Налице е
следователно хипотеза, при която възниква вземане на ответното дружество
към ищеца при условията на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ, а не при условията на
чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ. В исковата молба ищецът претендира да се установи
съгласно заявения петитум, че не дължи на ответника сумата 49 552,67 лв.,
представляваща цената на неизмерена, непълно или неточно измерена
ел.енергия за електромер №**********, като недължимо начислена от
ответника съгласно фактурата от 26.02.2024 г. Съответно, при предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи наличие
на претендираното от него вземане по основание и по размер. Следва затова
18
да се преценява от съда в рамките на този спор дали сумата е дължима от
ищеца на ответника без да е необходимо изрично ищецът да оспорва дали в
случая е налице хипотеза по чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ или такава по чл.50,ал.2 от
ПИКЕЕ. Следва при тези обстоятелства още да се отбележи и че в исковата
молба ищецът е заявил и твърденията: че върху измервателната схема не е
извършвано никакво неправомерно въздействие, а още по-малко от ищеца с
цел отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия; че операторът
на мрежата е изчислил енергия за обекта му по много по-високата цена и
период, предвиден в чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ, а с оглед липсата на валиден
протокол по чл.49 от ПИКЕЕ и двете хипотези са неприложими; че оспорва
периода и начина на изчисление; че не е извършвал въздействие върху СТИ,
още по-малко да е добавял кабел. Установява се следователно, че за ответника
е възникнало спрямо ищеца вземане при условията на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ.
След като констатациите на място на проверката сочат наличие на хипотеза по
чл. 49,ал.8 от ПИКЕЕ, съгласно уредбата на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ във вр. с чл.
83,ал.1,т.6 от ЗЕ при обективно констатирано неправилно отчитане на
потребената електроенергия се извършва корекция на сметката от ЕРП без да
се изисква и да се изследва и търси виновно поведение и виновно
причиняване на неправилното измерване от която и да е от страните, поради
което са ирелевантни възраженията на ищеца, че не е установено кой е
променил схемата на свързване и че това не е негов служител, защото те са
неотносими към фактическите състави на чл. 50,ал.2 и на чл.51,ал.1 от
ПИКЕЕ. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че в случая не се
установява неправомерно присъединяване на неговия обект към
електрическата мрежа съгласно нормата на чл. 51,ал.1 от ПИКЕЕ, но е
неоснователно оплакването в жалбата, че не е налице нито една хипотеза от
уредбата на Раздел IX от ПИКЕЕ и конкретно че няма неизмерване на
потребени в неговия обект количествата ел.енергия.
Видно е от представения констативен протокол от 16.02.2024 г., че при
неговото съставяне е участвал като представител на ответника Ю.М.М.-
технически ръководител, който е подписал протокола, като е отразил
възражение, че таблото е заключено с брави тип енерго и нямат достъп до
таблото. Затова в случая не е необходимо ответникът да изпраща на ищеца
протокола съгласно чл.49,ал.4 от ПИКЕЕ. Нормата на чл. 49,ал.4 от ПИКЕЕ
установява единствено ред за уведомяване на клиента, когато негов
19
представител не е присъствал при проверката, какъвто не е настоящият казус,
но и по начало тази процедура по уведомяването не се отразява на
законосъобразността на констатациите, направени при проверката. Тази норма
ясно посочва единствено обстоятелството, че при отсъствие на ползвателя или
на негов представител при съставянето на констативния протокол в
седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол
операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано
писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените
от ползвателя данни за контакт. В случая констативният протокол и
останалите документи, представени от ответника с отговора на исковата
молба, са връчени на ищеца в хода на съдебното производство и той
осъществява своята защита срещу претенцията на ответното дружество, като
неспазването на срока за изпращането не се отразява нито на
законосъобразността на проверката и направените при нея констатации, нито
на правото на ответното дружество да претендира заплащане на сума с оглед
на установеното при проверката нарушение. Нормата на чл.49,ал.4 от ПИКЕЕ
има за цел осигуряване на участието на ползвателя в процедурата по корекция,
поради което по начало такова нарушение се преодолява в съдебния процес с
оглед процесуално осигурените от ГПК възможности за установяване и
опровергаване на фактите по извършване на проверката чрез всички
доказателствени средства. Съответно, затова в случая е без правно значение и
дали Общите условия на електроразпределителното дружество-ответник
съдържат съгласно чл. 104а,ал.2,т.5 от ЗЕ ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Няма спор, че ответното дружество е издало на 26.02.2024 г. фактурата, с
която посочва на ищеца задължение за плащане на сумата 49 552,67 лв. като
дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел.енергия за посочения електромер. Безспорно е,
че дружеството-ищец е получило тази фактура, която представя в копие с
исковата молба, в която искова молба изрично заявява, че е разбрало за
издадената корекционна фактурата при посещение на каса на ответното
дружество през месец февруари на 2024 г. и е получил фактурата по имейл.
Ответникът твърди, че е изпратил на ищеца фактурата с писмо, като с
отговора на исковата молба представя в копие известие за доставяне, от което
е видно, че на 5.03.2024 г. е връчено изпратено от ответника до ищеца (на
20
адрес на ищеца ул.“Р.ш."**) писмо чрез упълномощено лице (Г., второто име е
нечетливо отразено) с пълномощно (нечетливо отразено). След като
документи, посочени в нормата на чл.56,ал.1 от ПИКЕЕ, са представени с
отговора на исковата молба и са връчени на ищеца, те са му предоставени и
той осъществява защитата си в рамките на съдебния процес, включително
относно тези обстоятелства е извършена проверка и от вещото лице и
резултатът е посочен в приетото по делото експертно заключение. Правилата
на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ дават позитивна уредба на процедурата за
коригиране на сметка при неотчетено потребено количество електроенергия
като изхожда от обективни критерии на констатирано неотчитане и въвежда
корекционни правила, които не почиват на принципа на издирване на реално
потребеното, но неотчетено количество, защото това е невъзможно, поради
което възраженията на ищеца, че реално не е доказано какво конкретно е
потребил, но не е отчетено и подлежи да доплати, е неоснователно, защото не
такъв е принципът, възприет от законодателя, като естеството на ползваната
от ищеца стока и услугите по нея – електроенергия са предопределили този
начин на уреждане на правоотношенията. Съответно, преди проверката не е
необходимо да е търсен абоната от ответното дружество при забелязана
нередност (каквато посочва свидетелят И.ов като причина да бъде наредено
извършването на проверката), а ответното дружество следва да спазва
установената процедура по Раздел IX на ПИКЕЕ, както е направено в случая.
Неоснователно е следователно оплакването на жалбоподателя, че не е
доказана нито една предпоставка от Раздел IX на ПИКЕЕ.
Видно от заключението на вещото лице инж. Л.К. от 2.09.2024 г.,
изчислението от ответното дружество на претендираната съгласно фактурата
сума е правилно извършено, но при условията на чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ с
приложение на методиката по чл.56,ал.1 и ал.3 от ПИКЕЕ. Видно е от
допълнителното заключение на вещото лице инж. Костов от 22.10.2024 г.,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 17.12.2024 г., при
преизчисление на количеството ел.енергия при условията на чл. 50,ал.2 от
ПИКЕЕ и с приложение на методиката по чл.56,ал.1 и ал.3 от ПИКЕЕ
дължимата сума е 16 517,55 лв. с ДДС. Следва при тези обстоятелства да се
приеме, че ответникът неоснователно претендира вземането му е да
възникнало в размер на 49 552,67 лв., какъвто размер то би имало при наличие
на хипотеза по чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ, а то е възникнало в размер на 16 517,55
21
лв. в хипотеза по чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ. Претенцията на ищеца следователно е
неоснователна относно отричането на вземане на ответника по процесната
фактура за размер 16 517,55 лв. и е основателна относно разликата над
16 517,55 лв. до претендираната по фактурата стойност 49 552,67 лв.
Установява се следователно, че ищецът дължи на ответника не сумата
49 552,67 лв., а сумата 16 517,55 лв. Затова въззивната жалба е частично
основателна, съответно, частично неоснователна. Решението на окръжния съд
следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният установителен иск е
отхвърлен за вземане в размер над 16 517,55 лв. до 49 552,67 лв., като искът
бъде уважен относно недължимост на вземането за размера над 16 517,55 лв.
до 49 552,67 лв. (или 33 035,12 лв.), и да бъде потвърдено в частта му, с която
искът е отхвърлен относно размер на вземането 16 517,55 лв.
С оглед резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд
следва да бъде изменено и в частта му за разноските. Окръжният съд е
присъдил съгласно чл.78,ал.3 от ГПК в тежест на ищеца и в полза на ответника
сумата 580 лв. за разноски (200 лв. за възнаграждение на вещо лице, 20 лв. за
възнаграждение на свидетел и 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
При претендирано отхвърляне на иска за пълния предявен размер 49 552,67
лв. и отхвърлянето му за размер 16 517,55 лв. дължимата по съразмерност
сума за разноски от ищеца на ответника е 193,33 лв. Решението следва да се
потвърди в частта му за разноските относно присъждане на тази сума и да се
отмени в частта му, с която е присъдена сума над 193,33 лв. до 580 лв. Ищецът
в производството пред окръжния съд претендира за присъждане на разноски,
поради което сега в полза на ищеца и в тежест на ответника следва да се
присъди сума по съразмерност. Ищецът претендира съгласно представения
списък на разноските (л.83 от досието на делото на окръжния съд) за
присъждане на сумата 6832,10 лв. общо за направени разноски, от които 4 650
лв. за платено адвокатско възнаграждение, 1972,10 лв. за платена ДТ (л.11) и
200 лв. за платена сума за възнаграждение на вещо лице за изготвяне на
допълнителното заключение. Видно от платежното нареждане от 15.10.2024 г.
(л.78), внесената и платена сума за възнаграждението на вещото лице за
изготвянето на допълнителното заключение е 100 лв. Видно от договора за
правна защита и съдействие от 1.03-2024 г. (л.83-гръб), платената сума от
ищеца за адвокатско възнаграждение е 4 650 лв. В съдебното заседание на
22
окръжния съд на 17.12.2024 г. от страна на ответното дружество е направено
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. При
ползване като ориентир на посочения в чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа размер на възнаграждение
(предявен иск относно сумата 49 552,67 лв.) 4 614,21 лв. в случая няма
основание да се приеме, че платеното от страна възнаграждение за адвокат
4 650 лв. е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съответно, няма основание сума за това възнаграждение
да бъде присъдена в по-нисък размер. Адвокатската защита за ищеца по
делото изисква установяване на специфични обстоятелства, съответно,
установяването им чрез ангажиране и събиране на доказателства при
надлежна преценка от пълномощника, поради което не може да се приеме, че
делото е с ниска фактическа сложност. Правната сложност на делото не е
висока, но защитата се определя от установяваните и установените
фактически обстоятелства и изисква съответната тяхна преценка при
завеждане на делото и в хода на производството. Пълномощникът-адвокат на
ищеца, освен изготвянето на искова молба и на допълнителна искова молба, е
осъществил защитата в двете съдебни заседания пред окръжния съд,
включително при събирането на доказателствата, и е представил писмена
защита. Не може да се приеме при тези обстоятелства наличие на хипотеза по
чл.78,ал.5от ГПК, следва разноските да се присъдят при отчитане на пълния
размер на платеното адвокатско възнаграждение 4 650 лв. При тези
съображения сумата на направените разноски от ищеца е (4650 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, 1972,10 лв. за платена ДТ и 100 лв. за платено
възнаграждение за допълнителна СТЕ) 6 722,10 лв., при претендирано
уважаване на иска за сумата 49 552,67 лв. и уважаването му за сумата
33 035,12 лв. следва по съразмерност да се присъди в полза на ищеца и в
тежест на ответника за разноски съгласно чл. 78,ал.1 от ГПК сумата 4 481,40
лв.
От страните са претендира за присъждане на разноски и за въззивното
производство по спора. Направените от жалбоподателя разноски са в размер
на 991,05 лв. за платена ДТ (л.13 от досието на делото на АС) и 4 650 лв. за
платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 12.02.2025 г. (л.36-гръб). От страна на ответника по жалбата с
отговора на въззивната жалба е заявено възражение за прекомерност на
23
адвокатското възнаграждение, ако то е по-високо от предвидения минимален
размер съгласно Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Както
бе вече посочено по-горе, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, ако се ползва като ориентир посочения размер в чл.7,ал.2,т.4
от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (с жалбата
се иска уважаване на иск относно сумата 49 552,67 лв.), е 4 614,21 лв.,
платената сума е 4 650 лв., не е налице значимо превишение, поради което не
следва да се приеме, че сума следва да бъде присъдена в по-нисък размер. При
направени разноски общо в размер на (991,05 лв. плюс 4 650 лв.) 5 641,05 лв.,
с оглед претендирано уважаване на въззивна жалба относно сумата 49 552,67
лв. и уважаването й за размер на вземането 33 035,12 лв., по съразмерност
следва да се присъди в полза на жалбоподателя и в тежест на ответника за
разноски сумата 3 760,70 лв. съгласно чл. 78,ал.1 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на ответника по жалбата направените за настоящото
въззивно производство разноски по съразмерност. С представения списък на
разноските (л.21) се претендира за присъждане на сумата 540 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като защитата на ответното дружество е
осъществена от юрисконсулт, то съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК следва да се
приеме, че в негова полза съгласно чл. 78,ал.8,изр.2 във вр. с чл. 37,ал.1 от
ЗПП, вр. чл. 25,ал.1 от НЗПП с оглед изготвянето на подробно обоснован
отговор на въззивната жалба и осъществената защита и в съдебното заседание
на апелативния съд следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. При претендирано отхвърляне на жалбата за размер на
вземането 49 552,67 лв. и отхвърлянето й за сумата 16 517,55 лв., следва да се
присъди за разноски в полза на ответника по въззивната жалба и в тежест на
жалбоподателя сумата 100 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/8.01.2025 г. по т.д. № 149/2024 г. на
ОС-Пловдив, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е отхвърлен
искът, предявен от „И.-****“ООД-гр.П., за признаване за установено, че
същото дружество не дължи на „Е.ю.“ЕАД-гр.П. сумата 16 517,55 лв. по
24
фактура №*********/26.02.2024 г., претендирана за периода от 16.10.2023 г.
до 16.02.2024 г., вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за клиентски №*********, и
е осъдено „И.-****“ООД-гр.П. да заплати на „Е.ю.“ЕАД-гр.П. сумата 193,33
лв. – деловодни разноски в производството по т.д. № 149/2024 г. на ОС-
Пловдив.
ОТМЕНЯ решение № 11/8.01.2025 г. по т.д. № 149/2024 г. на ОС-
Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е отхвърлен искът,
предявен от „И.-****“ООД-гр.П., за признаване за установено, че същото
дружество не дължи на „Е.ю.“ЕАД-гр.П. сумата над 16 517,55 лв. до 49 552,67
лв. по фактура №*********/26.02.2024 г., претендирана за периода от
16.10.2023 г. до 16.02.2024 г., вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия за клиентски
№*********, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен с искова молба на
12.02.2025 г. от „И.-****“ООД-гр.П., ул.“Д.Т."***, ЕИК ********* против
„Е.ю.“ЕАД-гр.П., ул.“Хр.Г.Д."**, ЕИК *********, че „И.-****“ООД-гр.П.,
ЕИК ********* не дължи на „Е.ю.“ЕАД-гр.П., ЕИК ********* сумата над
16 517,55 лв. до 49 552,67 лв. по фактура №*********/26.02.2024 г.,
претендирана за периода от 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г., вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за клиентски №*********.
ОТМЕНЯ решение № 11/8.01.2025 г. по т.д. № 149/2024 г. на ОС-
Пловдив, И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено „И.-
****“ООД-гр.П. да заплати на „Е.ю.“ЕАД-гр.П. сумата над 193,33 лв. до 580
лв. – деловодни разноски в производството по т.д. № 149/2024 г. на ОС-
Пловдив.
ОСЪЖДА „Е.ю.“ЕАД-гр.П., ул.“Хр.Г.Д."**, ЕИК ********* да заплати
на „И.-****“ООД-гр.П., ул.“Д.Т."***, ЕИК ********* сумата 4 481,40 лв. за
направени разноски за производството по спора пред Окръжен съд-П. по
съразмерност.
ОСЪЖДА „Е.ю.“ЕАД-гр.П., ул.“Хр.Г.Д."**, ЕИК ********* да заплати
на „И.-****“ООД-гр.П., ул.“Д.Т."***, ЕИК ********* сумата 3 760,70 лв. за
направени разноски за производството по спора пред Апелативен съд-
25
Пловдив по съразмерност.
ОСЪЖДА „И.-****“ООД-гр.П., ул.“Д.Т."***, ЕИК ********* да
заплати на „Е.ю.“ЕАД-гр.П., ул.“Хр.Г.Д."**, ЕИК ********* сумата 100 лв. –
разноски за въззивното производството по делото за юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26