Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

           №  260000                  05.01.2021 год.               гр.Хасково                                                                                                      

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение

в открито заседание на пети януари

две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Петева

                              

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов

                                                                           Капка Вражилова                              

                                                                               

при секретар Красимира Николова

прокурор Антон Стоянов

като разгледа докладваното от  съдията Милена Петева

н.ч.д. № 667 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на  20.03.2020  година от съдия към Областен съд-Навара, Кралство Испания  по дело/съкратена процедура/ № 459/2019, както и  Разпореждане от 29.01.2020 г. /разяснено с разпореждане от 26.02.2020 г./ за предприемане на издирване и временно задържане на *** гражданин С.А., роден на *** г. в гр.***, чието предаване издаващата държава претендира. Заповедта е издадена с цел провеждане на наказателно производство, разглеждано в съдебна фаза от горепосочения съдебен орган.

Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура- Хасково с превод на български език, ведно с искане за задържане на поискания за предаване, което искане, основано на визираната в  чл.43 ал.1 от ЗЕЕЗА  разпоредба,  е било уважено.

Прокурорът на Окръжна прокуратура-Хасково поддържа искането за предаване на лицето. Изразява становище, че издадената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице абсолютните или относителни основания да се откаже нейното изпълнение.

 

             Защитникът на поисканото за предаване лице на свой ред заявява, че той и неговият доверител не възразяват против искането за предаване, което с оглед предприетото против С.А. наказателно производство намират за основателно.

             Задържаният С.А. дава съгласие за доброволно предаване на издаващата държава – Кралство Испания, поради което производството се проведе по диференцираните правила в разпоредбата на  чл.45 от ЗЕЕЗА.

            

             Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото доказателства и след  преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и след анализ на приложимите национални и общностни норми, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

           Представената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални  изисквания по чл.37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на изпълнение. Същата е издадена във връзка с наказателно производство, по което поисканото за предаване лице – ***  гражданин С.А., е обвинен в извършване на едно престъпление, квалифицирано от съдебните власти на издаващата държава като „измама, осъществена чрез използване на електронни данни и при условията на продължавано престъпление“ – деяние, съставомерно съгласно чл.248.2 А) и чл.250.15 вр. чл.74 от Наказателния кодекс на Кралство Испания. От издаващият орган е посочено, че във връзка с предприетото наказателно преследване от съдебния състав, разглеждащ образуваното пред Областния съд-Навара съдебно производство, е било издадено Разпореждане от 29.01.2020 г., допълнено с Разпореждане от  26.02.2020 г. Съдържанието на тези два акта не е описано в заповедта, но копия от тях в екземпляр и на български език се представят от издаващия орган. Последните установяват, че издадените разпореждания обективират сведения за развитието на съдебния процес, като в тях е констатирано неявяването на подсъдимия С.А. в насрочените съдебни заседания, а от друга страна необходимостта от присъствието му, за да продължи разглеждането на делото и обусловената от това необходимост от предприемане на неговото издирване, включително чрез издаване на европейска заповед за ареста и предаването му на съдебните власти на издаващата държава с цел осигуряване на участието му в съдебното производство. В този смисъл следва да се приеме, че визираното в чл.37 т.3 от ЗЕЕЗА изискване за наличие на издаден акт за задържане на лицето в издаващата държава, в случая е изпълнено. Изпълнени са и условията, посочени в т.4 и т.5 от същия законов текст. Както вече се отбеляза, издаващият орган е описал правната квалификация на престъплението съгласно приложимия национален закон, посочил е и наказанието, което се предвижда за него – лишаване от свобода до шест години и глоба. Европейската заповед за арест съдържа описание и на фактите, представящи съдържанието на престъпната дейност – неправомерното поведение на извършителите и настъпилите противоправни последици. И макар в заповедта да не е конкретизирана датата, на която е била реализирана изпълнителната дейност, то с оглед характера на последната – усложнен механизъм, свързан с използване на електронни данни и компютърни конфигурации през продължителен период, липсата на този реквизит следва да се приеме за несъществен и необуславящ отхвърляне на искането за предаване само на това основание. В допълнение към това следва да бъде отчетен и етапът, на който се намира наказателното производство и изводимата от него информираност на обвинените лица, в частност на А., за всички обективни и субективни елементи, включени в състава на престъплението, за което е предявено обвинението. От друга страна и в аспекта на съществените за настоящото производство законови предпоставки, следва да се посочи, че записаните в европейската заповед факти са достатъчни за преценката както на противоправността на деянието, в чието извършване поисканият за предаване е обвинен, така и за наличието на наказуемост и според законодателството на Република България. И макар последната преценка в случая да не е задължителна с оглед предвиденото за престъплението наказание /повече от три години лишаване от свобода/ и присъствието му в списъка по чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА, то следва да се посочи, че описаните от издаващия орган съставомерни белези на дейността имат своя аналог в наказателната система на страната ни. Касае се за престъпленията по чл.212 ал.1 от НК /измама чрез използване на документ с невярно или преправено съдържание, наказуема с лишаване от свобода от две до осем години/ и по чл.319а от НК /неправомерен достъп до информационни системи или части от тях, наказуем с лишаване от свобода да две години/. В този смисъл за деянието, за което против С. е предприето наказателно преследване в Кралство Испания и в тази връзка се иска предаването му в тази държава, са налице условията както на чл.36 ал.2, така и тези на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА.  С това всички формални изисквания, на които следва да отговаря европейската заповед за арест, се явяват установени, поради което пречки за изпълнението от гледна точка на задължителните реквизити не са налице.

              Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.6 и във връзка с чл.45 ал.3 от ЗЕЕЗА в настоящото производство съдът е длъжен да обсъди и прецени освен условията на чл.36, така и тези по чл.41 от закона, съответно- основанията за отказ по чл.39 от същия закон. Диференцирания ред, по който се провежда настоящото производство, а именно процедура при дадено съгласие за предаване, налага проверка на обстоятелствата и по чл.45 ал.1 изр.1-во от ЗЕЕЗА – налице ли е срещу исканото лице висящо наказателно производство в Република България за престъпление, различно от това, за което е издадена европейската заповед за арест и следва ли то да изтърпява наказание в Република България за престъпление, различно от описаното в заповедта. В тази връзка в хода на съдебното производство беше представена справка-извлечение от поддържаната в Прокуратурата на РБ информационна база данни, както и справка за съдимост на поискания за предаване, според които към настоящия момент против последния не се водят наказателни производства за престъпления, подсъдни на българския съд и същият не търпи и не следва да търпи наказания за деяния, различни от тези, за които е била издадена европейската заповед за арест.

      На следващо място съдът не констатира наличие на някоя от пречките за предаване на лицето по чл.39 ЗЕЕЗА: Престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България, а съдът не разполага с данни, че исканото лице е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд или на трета държава- член на ЕС, нито че изтърпява, или вече е изтърпял наказание за него. Лицето не е малолетно. Не са налице законовите основания за отложено изпълнение, или изпълнение под условие. Както вече се посочи, установено е, че в Република България против същото лице няма висящи наказателни производства или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест. Идентичността на лицето, чието предаване се иска, е установена по несъмнен начин.

                 По изложените съображения искането на съдебните власти на Кралство Испания се прецени като основателно, поради което и предаването следва да се допусне.

 

     Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

 

Р    Е    Ш     И :

 

 

 

            ДОПУСКА изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена на 20.03.2020  година от съдия в Областния съд-Навара, Кралство Испания по дело /съкратена процедура/ № 459/2019 на същия съд и ПРЕДАВА  лицето С.А. (A. S.), роден на *** година в гр.***, гражданин на ***, на съдебните власти на Кралство Испания за осъществяване на предприетото спрямо него наказателно производство за престъпление  по чл. 248.2 А) и чл.250.15 вр. чл.74 от Наказателния кодекс на Кралство Испания.

 

                           ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на С.А. (A. S.), роден на *** година в гр.***, гражданин на ***, до окончателното му фактическо предаване на съдебните власти на Кралство Испания.

                          Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на ВКП и Министерство на правосъдието.

                           Да се уведоми издаващата държава.

                           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ :    1.               2.