Р Е Ш Е
Н И Е
№ 253
град Велико Търново, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева
като разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. дело № 202/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, предявена от *** Т. Т. от ВТАК, като пълномощник на ЕТ „Джулияна – К.Р.“
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от К.В.Р.,
срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико
Търново. С молбата, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се
претендира заплащане на обезщетение в размер на 450,00 лв. за претърпени
имуществени вреди от Електронен фиш серия Г, № 1608 на ОДМВР – В. Търново,
отменен с влязло сила решение по АНД № 769/2019 г. на Районен съд – гр. Велико
Търново, ведно
със законната лихва считано от 02.11.2019 г. – датата на влизане в сила на
решението на районния съд – до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се излагат доводи, че са
налице всички необходими предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното ***ско възнаграждение в размер на 450 лв. по посоченото дело. Моли
за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – гр. Велико Търново
чрез процесуалния си представител *** С. Г. в писмен отговор на исковата молба
оспорва иска като неоснователен. Излага доводи, че разходите за ***ско възнаграждение не са в пряка причинно – следствена
връзка с отменения ЕФ, а са в изпълнение на сключения договор. Счита, че
размерът на поисканото обезщетение е неоснователно завишен, а също така не са
представени доказателства сумата да е реално заплатена. Оспорва претенцията за
лихви, като сочи, че ОДМВР – В. Търново не е изпаднала в забава доколкото ВТРС
с решението си по НАХД № 769/2019 г. не е присъдил разноски. Моли при
евентуално уважаване на исковата претенция, претендираното ***ско възнаграждение да бъде намалено предвид липсата на фактическа
и правна сложност на делото.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че искът е
основателен и доказан.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства – представени от
ищеца и тези, съдържащи се във вложеното НАХД № 769/2019 г. на Районен съд Велико
Търново, вкл. постановеното по това дело решение се установява, че от ОД на МВР
Велико Търново е бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система Серия Г № 0001608, с който за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ от ЗДвП, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ на ЕТ „Джулияна-К.Р.“ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. /л. 6 от АНД № 769/2019 г., представляващ оригинална разпечатка от АИС „Система
за управление на Административно-наказателна дейност“ според писмото, с което
преписката е била изпратена във ВТРС/. Електронният фиш е бил обжалван от ЕТ „Джулияна-К.Р.“, конституиран като страна в производството и
съответно отменен от Великотърновският районен съд с Решение № 408/18.09.2019
г. Отменителното решение на районния съд не е
оспорено пред Административен съд Велико Търново и е влязло в сила на
02.11.2019 г. В производството по НАХД № 769/2019 г. жалбоподателят е бил
представляван от *** Т.Т. по силата на пълномощно от 27.05.2019
г. /л. 32, гръб, от делото/. На л. 32, лице, е налице договор за правна защита
и съдействие серия Б № 00651/27.05.2019 г., в който е отразено, че е договорено
***ско възнаграждение в размер на 450 лв. Към
исковата молба е представено извлечение от банковата сметка на *** Т.Т., от която е видно, че на 16.09.2019 г. К.В.Р. е внесъл
по сметката сума в размер на 450 лв. с посочено основание „ДПЗ сер. Б № 00651 АНД 769/2019 г.“. В съдебно заседание от
ищеца са представени извлечения от счетоводството на ЕТ „Джулияна-К.Р.“,
от които е видно отразяване на възникналото задължение по договора и за
извършеното плащане.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен електронен
фиш /ЕФ/. Процедурата по обжалването на ЕФ и
правните му последици са като на наказателно постановление, поради което съдът
намира, че и по отношение на електронния фиш следва да намерят приложение
дадените от върховните съдилища разрешения на въпроса относно подсъдността с т.
1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Административнонаказателното
производство е приключило преди измененията на чл. 63 от ЗАНН с ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г., при което не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Ищец
е адресатът на отменения ЕФ. Ответникът - Областна дирекция на МВР - гр. Велико
Търново е юридическото лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството
на вътрешните работи. Исковата молба е предявена пред родово и местно
компетентен съд – Административен съд Велико Търново, съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ - по мястото на увреждането, което е в
гр. Велико Търново.
С оглед на това искът е допустим.
Разгледан по същество е основателен, предвид следното:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт или от незаконно действие
или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
От данните по присъединеното НАХД № 769/2019
г. по описа на ВТРС се доказва първата от визираните по-горе предпоставки –
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност. Съгласно мотивите на т. 1 на Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. издаването на наказателни постановления /а
както бе посочено, ЕФ е приравнен от закона на наказателно постановление по
отношение на правното му действие/ е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по
своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл
наказателните постановления представляват властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че пораждат наказателноправни
последици, са резултат от санкционираща административна дейност.
При
това положение съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
причинени вреди по реда на ЗОДОВ. Както се каза, в настоящия случай претенциите
касаят репарирането на имуществени вреди.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича
пряко от отменения електронен фиш, а представлява сума, заплатена по сключен
договор за оказване на правна помощ във водено съдебно производство. На първо
място, с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените ***ски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Както вече
се посочи, тези съображения в пълнота засягат и случаи като процесния – по отношение
на вреди, причинени от незаконосъобразни електронни фишове, отменени по съдебен
ред.
Нещо
повече, провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно
обжалване съответният гражданин е ползвал ***ска защита, защото не е могъл сам
да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита
съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния
електронен фиш. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил ***ското възнаграждение, ако не бе издаден електронен фиш, за
обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на ***ската
защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в
отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил ***ска
помощ и заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
законните му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен
ред. Поради това не може да се възприеме тезата на ответника, че застрашеното
от административна санкция лице безпричинно е платило хонорар на ***, без да е
мотивирано от издадения срещу него електронен фиш. Всъщност единственият
логичен мотив за ангажирането на квалифицираната помощ и нейното заплащане, е
преследваната от адресата на електронния фиш цел - той да бъде отменен по
предвидения от закона ред, изискващ познания в областта на правото, каквито
притежават ***ите. Ето защо следва да се приеме, че
ангажирането на ***ска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка
и непосредствена последица от съставения електронен фиш. Респективно
намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази причина –
съставен е електронен фиш, който впоследствие е отменен от съда.
Предвид
горните съображения и тези, изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди в размер на 450 лв.,
представляващи договорено и заплатено по банков път ***ско
възнаграждение по НАХД № 769/2019 г. по описа на Районен съд В. Търново за
доказан по основание. Не се спори между
страните, че *** Т. е осъществил договореното процесуално представителство и
защита на ЕТ „Джулияна
– К.Р.“ в производството пред районния съд. Обстоятелството, че в
банковото извлечение не е изписано търговското качество на ищеца не води до
обратен извод, доколкото придобиването на търговско качество от физическото
лице не води до възникване на нов правен субект, а освен това представените по
делото счетоводни извлечения са доказателство, че плащането на възнаграждението
е извършено и отразено в патримониума на едноличния
търговец. Видно от
представената разпечатка от банкова сметка *** Т.И.Т. и извлеченията от
счетоводните регистри на ЕТ „Джулияна – К.Р.“, сумата 450 лв. е платена от едноличния търговец на *** Т., по
банков път, на дата 16.09.2019 г., с изрично отбелязване на основанието за
плащането /посочване номера и датата на договора за правна защита и съдействие
и номера на съдебното дело/. Тоест
заплащането на възнаграждението безспорно е извършено във връзка със
съответното съдебно производство, в предварително договорения размер, което основава
както наличието на реално причинени вреди от отменения по съдебен ред акт, така
и пряката причинна връзка между тях.
Въпреки че плащането е доказано
извършено, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на
ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за ***урата – да е „обоснован и справедлив“,
тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения в
приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.), действала към
момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая е била наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв., при което минималното ***ско възнаграждение определено по редна на чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредбата възлиза на 370 лв. В случая определеното и заплатено ***ско възнаграждение в размер на 450 лв. надхвърля с около 20
% нормативно установения минимален размер, което само по себе си не е основание
за неговото намаляване. Според настоящия състав посоченото надвишение
се явява оправдано, предвид правната сложност на делото. Действително
спецификата на конкретния случай не е изисквала допълнителното установяване
пред съда на относими факти, с цел оборване констатациите и изводите на
наказващия орган. От друга страна, видът на административното нарушение и
способът за установяването му са наложили излагането на подробни правни
съображения с жалбата и в хода на устните състезания, за обосноваване
незаконосъобразността на електронния фиш, с издирване и посочване на
съответната съдебна практика.В конкретния случай съдът намира, че заплатеното ***ско възнаграждение е еквивалентно на фактическата и правна
сложност на делото, като същото не надвишава съществено разумния и обичаен
размер на дължимото възнаграждение, поради което не е налице основание за
неговото редуциране.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на ЕТ „Джулияна – К.Р.“ за репариране на имуществени вреди,
представляващи заплатено ***ско възнаграждение в
размер на 450 лв. за съдебното обжалване на отменения като незаконосъобразен електронен
фиш Серия Г № 0001608 на ОД на МВР Велико Търново, с влязло в сила решение
Решение № 408/18.09.2019 г. по НАХД № 769/2019 г. по описа на РС Велико Търново.
Основателен е и искът за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано
от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което ЕФ е отменен, по арг. от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г.
Ищецът претендира заплатената държавна
такса в размер на 10 лв. и ***ско възнаграждение в
размер на 500 лева. С отговора на исковата молба ответникът счита за прекомерна
последната сума и моли същата да бъде намалена. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, ако заплатеното от
страната възнаграждение за *** е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за ***урата. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението, при интерес до 1000 лева, какъвто е
настоящият случай, е 300 лева. Такова е и възнаграждението по граждански дела с
аналогичен материален интерес съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения.
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на настоящото дело, както и
наличието на горепосочените тълкувателни решения, съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на договореното ***ско
възнаграждение по настоящото дело в размер на 500 лв., поради което същото
следва да бъде намалено до минималния размер от 300 лв., предвиден в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. Съобразно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът следва да осъди
ответника да заплати разноски за ***ско
възнаграждение в размер на 300 лв., както и внесената държавна такса от 10 лв.,
или в общ размер на 310 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати
на ЕТ „Джулияна
– К.Р.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от К.В.Р., сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет
лева/, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли
от отменения като незаконосъобразен електронен фиш Серия Г № 0001608 на ОД на
МВР Велико Търново, ведно със законната лихва от 02.11.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
гр. Велико Търново да заплати на ЕТ „Джулияна – К.Р.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от К.В.Р., разноски по делото в размер
на 310 лв. /триста и десет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: