ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1283
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Пламен П. Чакалов
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502581 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от «Мъни плюс мениджмънт» ЕАД, ЕИК
*********, гр.София, чрез пълномощника адв.М.Й. от САК, срещу
разпореждане обективирано в заповед № 6137/07.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, постановено по ч.гр.д. №
10417/2021г. по описа на ПРС, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претенцията за договорна лихва в размер на 671,29 лева, като
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2020г. до 20.06.2021г. В жалбата
са релевирани подробни оплаквания за неправилност на постановено от
заповедния съд разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на
делото на РС Пловдив с указания за издаване на заповед и за
възнаградителната лихва по кредита.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
За да откаже издаване на поисканата заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК първоинстанционният съд е приел, че годишния лихвен процент на
разходите от 48,26 %, при предоставена заемна сума са неравноправни
1
клаузи. Тези разходи за потребителя заобикалят забраната на чл.19 ал.4 и 5 от
ЗПК, като се явяват неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1
от ЗЗП. Въззивният съд намира, че ГПР в горния размер не противоречи на
чл.19 ал.4 и 5 от ЗПК, защото там е установен максимален процент на
разходите, който е обвързан от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в лева и валута, определена с постановление на МС
на РБ. При правилно изчисление на този размер се установява, че размера на
ГПР в казуса не надхвърля допустимото по закон.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за
основателна. Обжалваното разпореждане следва да се отмени като се даде
указание на първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение на
парично задължение и за договорната лихва. Поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане обективирано в заповед № 6137/07.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановено по ч.гр.д.
№ 10417/2021г. по описа на ПРС, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претенцията за договорна лихва в размер на 671,29 лева, като
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2020г. до 20.06.2021г.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и относно договорна лихва в размер на 671,29 лева, като
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2020г. до 20.06.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2