СГП е внесла
обвинителен акт срещу И.Б.К., Д.С.К. и С.Д.С. за престъпление по чл.142, ал.2.
т.2, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 116, ал.1, т.6,
пр.2, вр. чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
В хода по
същество прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу тримата подсъдими за
повдигнатото обвинение по чл. 142 от НК и не поддържа обвинението по
обвинението, повдигнато им за престъпление по чл. 116 от НК.
Според
прокурора, от показанията на свидетелитеЕ.Н. и Г.Г. от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от ГПК и обясненията на
подсъдимия С., дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени по
реда на чл. 279 от НПК, както и показанията на Г.А., се доказвало, че на
инкриминираните дата и място подсъдимите са отвлекли пострадалия, с цел да го
лишат от свобода, като са използвали автомобила, ползван от К.. Въпреки, че
свидетелите и подсъдимият отрекли тези свои показания и обяснения, прокурорът
счита, че следва да се приеме за достоверно заявеното от тях в досъдебното
производство, непосредствено след деянието.
Нямало данни те да са принуждавани да дават такива показания, както
твърди свидетелкатаЕ.Н.. В същото време подсъдимият К. имал мотив да извърши
престъплението, доколкото бил във влошени отношения с пострадалия, който давал
наркотици и се възползвал сексуално от непълнолетната му дъщеря. Въпреки, че
било най-логично подсъдимите да са убили пострадалия след като са го отвлекли,
предвид краткия период от време между двете деяния, според прокурора по делото
счита, че няма категорични доказателства, които да установяват вината им за
това престъпление, поради което не поддържа обвинението за умишлено убийство
срещу тях. Предлага за първото престъпление да им се наложат наказания от 4
години лишаване от свобода.
Адв. Г. –
защитник на подсъдимия К., пледира за изцяло оправдателна присъда. Според него
не се е доказало подзащитният му да е извършил престъпленията, в които е
обвинен. Нито един от свидетелите, разпитани в съдебното производство, не
посочил подсъдимите като извършители на престъплението. Нямало доказателства и
за това, че подсъдимият К. е ползвал посочения в обвинителния акт автомобил, с
който е извършено престъплението. Този автомобил бил прехвърлян без договор
многократно, поради което не се установило, че към момента на престъплението е
бил във владение и ползван от подзащитния му. Не следвало да се кредитират показанията
на свидетелите Г. иЕ.Н. от досъдебното производство, тъй като те се отрекли от
тях и обяснили, че записаното не е достоверно. Същите съображения излага и по
отношение на обясненията на подсъдимия С.. Според адвокат Г. не са налице
доказателства за постановяване на осъдителна присъда по повдигнатите обвинения.
Пледира за оправдателна присъда
Адвокат Ц. –
защитник на подсъдимия К., пледира за оправдателна присъда. Той поддържа
изразеното от адвокат Г. становище, че не са се събрали доказателства за вината
на подсъдимите, както за обвинението по чл. 116 от НК, така и за това по чл.
142 от НК. Допълнително се позовава на нормите на чл. 281, ал. 8 и чл. 279, ал.
4 от НПК, които не разрешават осъдителна присъда да се чете единствено на база
на обяснения и показания, прочетени по реда на чл. 279, ал. 2 и чл. 281, ал. 4
от НПК. Доказателствата срещу подсъдимите били единствено от този тип и на база
на тях съдът не можел да постанови осъдителна присъда.
Същото становище
изразява и адв. Т. – служебен защитник на подсъдимия С.. И тя обръща внимание
на това, че нито един от свидетелите не сочи в съдебното производство
подсъдимите като извършители на престъпление, на това, че свидетелите Г.Г.,Е.Н.
и подс. С. са отрекли дадените от тях показания и обяснения пред орган на
досъдебното производство. Позовава се на разпоредбите на чл. 279, ал. 2 и чл.
281, ал. 4 от НПК и счита, че не може единствено на база на показанията на Г. и
Н., и обясненията на подсъдимия С., пред орган на досъдебното производство да
се постанови осъдителна присъда. Обръща внимание, че не са намерени никакви
биологични следи по вещите, иззети и предадени от подсъдимите, както и на това,
че кръв от пострадалия е намерена единствено по дрехите на св. Г., който не е
привлечен под отговорност.
Подсъдимият К.
заявява, че е невинен и очаква оправдателна присъда.
Подсъдимият К.
заявява, че е невинен и очаква оправдателна присъда.
Подсъдимият С.
заявява, че е невинен и очаква оправдателна присъда.
Съдът обсъди
възраженията на страните и доказателствата по делото и намери за установено
следно: Подсъдимият И.Б.К./ ЕГН: **********/ е роден на ***г***, българин,
български гражданин, разведен, осъждан, с основно образование, работи. Живее в
гр.София, кв. „*******”, ул. ”*******Към 8.4.2008 г. е бил неосъждан. Подсъдимият С.Д.С., ЕГН: **********, е роден
на ***г***, българин, български гражданин, не женен, осъждан, с основно
образование, безработен. Живее в гр. София, бул. „*******” №24. Към 8.4.2008 г. е бил неосъждан.
Подсъдимият Д.С.К./ ЕГН: **********/е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, живущ ***. ъм
8.4.2008 г. е бил осъждан със следните съдебни актове:
Със
споразумение от 17.03.2005 г. по НОХД 693/2005 г. на СРС, в сила от
17.03.2005г., на основание чл. 195, ал.1, т.З, пр.1, т.4, пр.1 и 2, т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е определено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Със споразумение от
26.10.2005г. по НОХД 4354/05г. на СРС, в сила от 26.10.2005г., на основание
чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5, 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е определено наказание
лишаване от свобода за срок от седем месеца. Със споразумение от 28.11.2008г.
по НОХД 2900/07г. на СРС, в сила от 28.11.2007г., на основание чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „б” вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, му е определено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца. Със споразумение от 09.04.2004г. по НЧД №
771/04г. на СРС, в сила от 09.04.2004г., на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.2,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е определено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
Подсъдимият И.Б.К.
и пострадалият С.С.С. към 8.4.2008 г. били във влошени отношения. К. има дъщеря
от свидетелката Л.Г. /сегаБ./- В.К., която към тази дата била на 14 години. К.
знаел, че С. има сексуални отношения с нея и я снабдява с наркотици. Към този
момент Л.Г. живеела на семейни начала със свидетеля А.Б..
Няколко дни
преди 8.4.2008 г., на 6.4.2008 г., А.Б. и Л.Г. се сбили с пострадалия С.С. по
тази причина в кафе „Атила“, при което Г. ударила с бутилка по главата пострадалия
С.. За случая била уведомена полицията и образувана полицейска преписка.
На 08.04.2008
г., между 10,00 и 24,00 часа вечерта подсъдимият И.Б.К., С.Д.С. /по прякор Д./
и Д.С.К./по прякор К./ били в кв. *******, в кафе „Атила“, срещу интернет клуб
„*******“, на ул. „*******”. На същата
дата и място на пострадалия С.С. бил в кафе-клуб „*******”.
Около 11,50
часа С. излязъл от клуба на улицата. Бил му нанесен побой от 3-4 мъже, както и
удар или удари с нож. Мъжете го вкарали със сила в автомобил и потеглили в
неизвестна посока. По-късно, около 00,50 часа на 09.04.2008, той бил открит в
гр. София, в ж.к. „*******”, пред вход В на бл.5, от свидетеля М.Д.П..
Пострадалият лежал на земята в безпомощно състояние. Свидетелят П. позвънил на
тел. 166. На мястото пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ,
който констатирал, че С. е починал.
При
извършената аутопсия били установени множество увреждания по тялото на
пострадалия, които сочели, че са му нанесени множество силни удари с тъпи
предмети, както и порезни рани, с неустановен по делото нож. Обективните
находки сочели, че главата на С. е била държана наведена силно напред, като едновременно
с това е била огъвана настрани. Това е довело до тежка шийна травма с
разкъсване на връзките между тилната кост на черепа и първи шиен прешлен, с
масивно кръвонасядане на околните меки тъкани. Върху долната част на тялото на
пострадалия била констатирана тежка травма на тазовия пръстен с масивно
кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз и предната стена на пикочния
мехур, разчленяване на двете сакроилиачни стави. Тези увреждания можело да се
получат при скачане с цяла тежест върху тялото на пострадалия. Установени били
и увреждания на крайниците - тежка травма на долните крайници и травми на
горните крайници с охлузване и кръвонасядане на лявото коляно, дълбоко
кръвонасядане и травматичен джоб по външната повърхност на лявата подбедрица,
фрагментно счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица с изкълчване и
разкъсване на страничните връзки на лявата глезенна става. Експертите посочили,
че това увреждане е причинено при скачане с цялата тежест на нападателя върху
лявата подбедрица.
Били констатирани
четири прободно-порезни наранявания в лявата седалищна област на
пострадалия, като по хода на едно от тях
била прерязана бедрената артерия и малкия трохантер на бедрената кост, с
другото бил наранен седалищния нерв, с третото бил направен пробив на лявата
хълбочна кост, а четвъртото били увредени само меките тъкани в мястото на
пробождането. Прободно-порезна рана била установена и на дясната мишница на
пострадалия, със засягане на мускулатурата й.
Били
установени множество охлузвания и драскотини в челно-теменно-слепоочните
области, гърба на носа към основата, дясната буза и брадичката, счупване на
носните кости с масивно кръвонасядане на двете орбитални области,
кръвонасядания по лицето, дясната ушна мида, двете устни с разкъсвания на
лигавицата на същите, избиване на втори горен зъб в дясно с разкъсване на
алвеолата, избиване на долните централни резци, кръвонасядане под десния устен
ъгъл, кръвонасядане с охлузване на брадичката, масивно кръвонасядане по
вътрешната повърхност на меката черепна покривка в челно-слепоочните области,
двустранно, фрагментно счупване на дясната предна черепна ямка с навлизане на
меките задочни тъкани в черепната кухина, повсеместен кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка.
Била
установена и тежка гръдна травма с кръвонасядания на меките тъкани на гръдния
кош в ограничени места по цялата му обиколка, характерни кръвонасядания на
гърба отдясно, подлежащи ограничени счупвания на ребра двустранно и на гръдната
кост, с подлежащи ограничени контузии на белите дробове, както и тежка коремна травма с разкъсване на
капсулата на слезката отляво, излив на кръв в коремната кухина, контузия на
левия бъбрек в областта на хилуса.
Описаните
факти съдът прие за установени при анализ на приетите по делото гласни и
писмени доказателства: обясненията на подсъдимия С. от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 279 от НПК, показанията на свидетелите Г.А.,Е.Н.,
А.Б., Л.Б., К.Д., Ж.Н., Т.И.К., Д.Т., В.И., Г.Д.Г., Б.Ц., М.П., включително и
прочетените показания на свидетелите от досъдебното производство по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1 и 2 от НПК, които съдът ще обсъди подробно, протоколите
за претърсване и изземване, за доброволно предаване и за оглед на
местопроизшествие, заключението на експертизите, справките за съдимост на
подсъдимите и др. писмени доказателства по делото, които съдът ще обсъди
по-долу.
На първо място
безспорно установени по делото с непротиворечиви доказателства са влошените
отношения на подсъдимия И.К. и
свидетелите А.Б. и Л.Б. от една страна с пострадалия, както и поводът за
това – отношенията му с В.К. и обстоятелствата, че й е предлагал наркотици. В
тази връзка съдът взе предвид на първо място показанията на свидетелите Б. иБ..
Двамата свидетелстват за случай на 6 април 2008 г., когато е имало сбиване
между Б. и пострадалия във връзка с отношенията му с В.К.. Установява се, че
при това сбиване свидетелкатаБ. е ударила пострадалия с бутилка по главата.
Свидетелите изясняват и причината за това -
обстоятелството, че е давал на дъщерята на И.К. и Л.Б. - В.К. наркотици
и е имал сексуални контакти с нея, въпреки непълнолетната й възраст.
Показанията на тези свидетели установяват и това, че подс. К. е знаел за
отношенията на С. и дъщеря му. Тези данни сочат, че подсъдимият К. е имал мотив
да не харесва пострадалия. Фактът, че е имало сбиване, за което свидетелстват Б.
се установява и от приложените във вид на заверено копие материали от
преписката по случая.От показанията на свидетеля Б. се установява също, че вечерта
на 08.04. 2008 г. е бил в кафе „Атила“ срещу клуб „*******“ и е видял около
22,30 ч.в кафето подсъдимите С., К. и К..
Съдът
кредитира показанията на тези свидетели. Те са дали еднозначни показания в
съдебната и досъдебната фаза на производството, с изключение на едно
обстоятелство, посочено от св. Б. – относно присъствието на К. на 8.4.2008 г. В
кафе „Атила“. Той няма ясен спомен от събитията, поради което съдът е прочел по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 от НПК, показанията му от досъдебното
производство. Относно обстоятелството дали свидетелят Б. е видял подсъдимия К.
вечерта на 8.4.2008 г. В кафе „Атила“ е налице противоречие в заявеното от
свидетеля пред съда и в досъдебното производство. За това обстоятелство съдът
кредитира показанията му от досъдебното производство, по следните
съображения: Свидетелят категорично
отрича да е видял подсъдимия в нощта в кафето. При положение, че е дал
показания за присъствието на другите двама подсъдими в същата вечер, съдът не
намира мотив на свидетеля да лъже относно присъствието на третия от тях. Не са
установяват близки връзки между двамата, които да обосноват подобно поведение.
В същото време, поради изтеклия период от време е нормално свидетелят да няма
спомен за някои от детайлите на наблюдаваното от него, което той е потвърдил и
при разпита си пред съда. С оглед на което, съдът кредитира заявеното от него
на досъдебната фаза, когато споменът му е бил по-ясен.
Доколкото
свидетелите Б. не са присъствали на деянията, за които е повдигнато обвинение,
показанията им не съдържат факти от значение за изясняване на обстоятелствата
по извършването им, а единствено за отношенията между пострадалия и подс. К.,
както и за присъствието на подсъдимите на местопрестъплението на
инкриминираната дата, преди деянията. От показанията на свидетелят Б. се
изяснява също, че „Д.“ е прякорът на подсъдимия С..
Част от
свидетелите на обвинението са разпитани за установяване на обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал към датата на деянията лекия автомобил БМВ с ДК № ******КС,
с който според обвинението е извършено отвличането на пострадалия. От
показанията на свидетеля К.Д. пред съда, допълнени с казаното от него пред
орган на досъдебното производство, което той поддържа, се изяснява, че
лекият автомобил БМВ ******е негова
собственост, че е продал колата без договор на лице на име Д. през ноември 2007
г. за 3 500 лв.,който от своя
страна я е препродал на подсъдимия И.К.. Според свидетеля именно свидетелят К.
му е доплатил сумата, тъй като човекът, който сочи с името Д. не я е заплатил
изцяло. Неговите показания се потвърждават от показанията на св. Т.И.К., дадени
през съда и пред орган на досъдебното производство/прочетени по реда на чл.
281, ал. 4 от ГПК/, които той потвърждава. Този свидетел потвърждава, че е
свързал лице с име Д. със свидетеля Д., както и това, че Д. е получил остатъка
от парите за автомобила от барманката на кафето на ул. „Бигла“ 48, по указания
на подс. И.К.. В тази насока са и показанията на свидетеля Д.Т. пред съда,
допълнени от тези, които е дал в досъдебното производство, които свидетелят
потвърждава. Този свидетел потвърждава, че е закупил без договор лекия
автомобил БМВ, с посредничеството на свидетеля К., както и че по-късно е продал
автомобила на подсъдимия К.. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви и
взаимно допълващи се и установяват факта, че към датата на деянията лек автомобил
БМВ, с ДК№ *******е бил ползван от подсъдимия К..
Съдът намира
това обстоятелство без значение за обвинението по следните съображения: По
делото няма доказателства, че автомобилът, с който е извършено престъплението е
именно лекият автомобил БМВ, с ДК№ ******КС. Автомобилът не е издирван, не е
намиран, съответно не е изследван за следи от престъплението. В досъдебното
производство номерът на автомобила, с който е бил отвлечен пострадалият, е бил
съобщен от разпитан от прокуратурата защитен свидетел, чиито показания не са
взети от съда, поради неосигуряването му от страна на обвинението. Съответно,
доколкото тези показания не могат да се ползват от съда, а други доказателства
за това, че престъплението по чл. 142 от НК е извършено с този автомобил няма,
не се установява връзка на показанията на свидетелите Д., К. и Т. със
средството на едното престъпление, съответно връзката им с предмета на делото.
Част от
свиделите са били до клуб „*******“ през нощта на 8.4.2008 г., но твърдят, че
нищо особено не се е случило, с което отричат на мястото да е извършено
отвличане. В показанията си свидетелката Ж.Н. - разпитана със съдебна поръчка в
Австрия и свидетелят В.И., твърдят, че заедно със свидетелкатаЕ.Н. са били в
заведението „Атила“ срещу клуб „*******“. Свидетелят И. заявява, че е видял там
тримата подсъдими. Доколкото свидетелят няма ясен спомен за част от
обстоятелствата, за които е дал показания в досъдебното производство, а именно
за датата и времето, по което е бил в кафенето, е прочетен протоколът за
разпита му от досъдебното производство, от който се установява, че показанията
му се отнасят до нощта на деянието. Свидетелят не дава показания да е видял
отвличане, побой или скандал в тази вечер, което съответства на това, което е
заявил и в досъдебното производство. Свидетелката Ж.Н. също е потвърдила, че е
била в кафето, потвърдила е присъствието на тримата подсъдими там. Заявява, че
и не е видяла нищо необичайно. Поради изложеното показанията на тези свидетели
не допринасят за изясняване на обстоятелствата около отвличането и убийството
на пострадалия с друго, освен с това, че и те потвърждават присъствието на
тримата подсъдими в кафето до местопрестъплението на инкриминираната дата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите за това обстоятелство, за което е
налице съответствие на заявеното от тях и св. Б..
С показанията
на свидетеля М.П., включително и прочетените от досъдебното производство по
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, които той потвърждава, се установява, че
свидетелят прибирайки се в дома си на 9.4.2008 г. около 00,50 часа, е видял
пострадалият да лежи в безпомощно състояние пред вх. Б на бл. 5 в ЖК „*******“,
както и че е бил жив, когато го е видял. Няма основания да не се кредитират
показанията на този свидетел, доколкото същият възпроизвежда личните си
впечатления, няма връзка с пострадалия или подсъдимите, нито интерес от изхода
на делото, както и предвид на това, че показанията му кореспондират с протокола
на оглед на местопроизшествие от 9.4.2008 г.
В показанията
на следващата група свидели се съдържат съществени факти за изясняване на
обстоятелствата извършени ли са деяния с признаците на престъпленията по чл.
142 и 116 от НК, в които са обвинени подсъдимите.
Пред съда
свидетелят Г.А. твърди, че е късно вечерта на 8.4.2008 г. пред клуб „*******“ е
видял 3-4 мъже да качват пострадалия в автомобил, за което е сигнализирал
полицейски патрул. Доколкото свидетелят не си спомня част от фактите, за които
е свидетелствал в досъдебното производство /ДП/са прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1 от НК, показанията му от досъдебното производство, които той
потвърждава. От тях се изяснява, че на 09.04.2008 год. е видял 4 мъже да стоят
до кола – БМВ 3, единият да удря пострадалия – С.С. в главата отзад, при което
другите се включили и започнали да го ритат и удрят, хванали го и го вкарали в
колата. Свидетелят твърди, че не е видял номера на автомобила, както и че не
може да опише извършителите. Уведомил е полицията. Съдът кредитира показанията
на свидетеля. Въпреки, че познава пострадалия С., няма основание да се
отхвърлят показанията му, доколкото няма данни за интерес на свидетеля от
изхода на делото. Той разказва свои лични наблюдения. Освен това показанията му
се потвърждават от данните от протокола за оглед на местопрестъплението, от
който е видно, че на тротоара пред кафе-клуб „*******“ са установени две
кървави петна, както и експертизата върху кръвта, която установява, че кръвта е
на пострадалия.
Показанията на
този свидетел кореспондират и с тези на свидетеля Б.Ц., дадени пред съда и
допълнени с тези, които е дал в досъдебното производство, които свидетелят
потвърждава. От тях се установява, че е бил полицай, посетил е
местопрестъплението по сигнала за отвличане и е видял кръв по плочките пред
заведението „*******“. Съдът кредитира показанията и на този свидел с мотивите,
които изложи във връзка с показанията на свидетеля А..
С показанията
на тези свидетели кореспондират и тези на свидетелката Д., от които се
потвърждава, че е имало инцидент пред клуб „*******“ с клиент на заведението,
когото тя е видяла по-рано в клуба. Свидетелката е работила там като барман.
Твърди, че е чула вик „помощ“, но не е излязла да види какво става, а след това
е забелязал локва кръв пред клуба и е идвала полиция. Съдът кредитира изцяло
показанията и на тази свидетелка, която няма връзка със страните по делото,
съответно е непредубедена и чиито показания кореспондират с други обективни
доказателства по делото - протокола за оглед на местопроизшествие, относно
наличието на кръв пред заведението и показанията на свидетеля А., относно това,
че пострадалият е бил отвлечен и бит пред клуба, както и че е викал за помощ.
От показанията
на тази група свидели, протокола за оглед на местопрестъплението/относно
наличието на кървави следи пред заведението/ и ДНК експертизата, относно
обстоятелството, че кръвта е оставена от пострадалия, съдът прие за безспорно
установено, че на пострадалия С. е бил нанесен побой и поне една от порезните
рани, констатирани по тялото му, от която са оставени кървавите следи по
тротоара, както и че е бил качен насила в лек автомобил и отведен в неизвестна
посока.
В показанията
на следващата група свидетели и обясненията на подсъдимия, дадени през орган
досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 и съответно по
чл. 279, ал. 2 от НПК/за обясненията на подсъдимия/ се потвърждава
обстоятелството, че на пострадалия е нанесен побой пред клуб „*******“, както и
че със сила е качен в лек автомобил и отвлечен от мястото. В тези
доказателствени средства се съдържат и данни, че извършители на тези действия
са тримата подсъдими. В същото време те отричат тези свои показания и
обяснения, като твърдят че са дадени под натиск и са недостоверни.
Подсъдимият С.
е дал обяснения в досъдебното производство. В обясненията му от досъдебната
фаза се съдържат твърдения, че подс. И.К.
е поискал от него и от Д.К., с прякор – К., да му помогнат да набие
пострадалия. Отишли в кафето с лекия автомобил на К. – БМВ – сребрист металик.
Около полунощ чул суматоха и видял как Д.К. нанася удари на пострадалия, който
лежал на земята, както и че и се опитва
да го вкара в колата на И.. Признал е, че се е включил, като е ударил два-три
пъти с крак в областта на главата С., след което е помогнал да го вкарат в
колата. Твърди, че И. К. е бил на
шофьорското място, К. е седнал отзад, а той - отпред до мястото на шофьора.
Чувал как Д.К. му нанася удари отзад. По едно време пострадалият започнал да
хърка, помолил К. да спре, слязъл и си тръгнал. Обяснява и причината – че
пострадалият давал наркотици на дъщерята на К..
Пред съда
подсъдимият категорично отрича тези свои обяснения, като твърди, че служебният
защитник, който го е представлявал и разследващият са го убедили да ги подпише.
В показанията
на свидетелкатаЕ.Н. пред съда се съдържат следните твърдения: С Ж.Н. са били на
инкриминираната дата в кафе „Атила“. Там са били и И.К. и С.С.. Не си спомня
дали К. е бил там. Потвърждава, че го познава и прякорът му е „К.“. Заявява, че
прякорът на С. е „Д.“.Били са с приятели, пили са и са си говорили и нищо не се
е случило.
Поради
противоречие на заявеното от тази свидетелка с вписаното в протокола за разпит
на свидетел от досъдебното производство, са прочетени показанията й от
досъдебното производство. Свидетелката е заявила следните обстоятелства: Била е
в кафе Атила, заедно с Ж.Н.. Видяла е как 5 лица, които са вписани с имената Д.,
И., К., Ж. и С. отиват при пострадалия, започнали да го бутат, станала суматоха
и го качили в колата на И. – БМВ-3. Частично тези показания кореспондират със
заявеното в досъдебното производство от подсъдимия С., относно това, че С. и К.
са нанесли удари на подсъдимия и са го качили в автомобила на К.. Не си
съответстват с тях по отношение на действията на И.К., за когото подсъдимият С.
твърди, че е бил в автомобила, докато с К. са удряли пострадалия и са го
качвали в автомобила, както и относно участието на други две лица – С. и Ж. в
побоя и отвличането на пострадалия. Според обясненията на подс. С. от
досъдебното производство, в побоя и насилственото качване на пострадалия в
автомобила са участвали само той и подс. К..
От друга
страна, пред съда свидетелката категорично отрича тези свои показания. Твърди,
че са дадени под натиск. Отишла сама в
полицията, бил й оказан натиск, като е била разпитвана от двама мъже, които й
казали, че няма да я пуснат и няма да види детето си. Твърди, че нещата, които
са записани са били диктувани от разпитващите, а тя е подписала протокола под
въздействие на страх и от желание да си тръгне.
Другият
свидетел, който е заявил в досъдебното производство, че е нанесен побой и е
качен насила пострадалият в лек автомобил, както и е посочил данни за
извършителите, е свидетелят Г.Г.. Пред
съда свидетелят Г.Г. заявява, че в нощта когато е бил убит С.С., го е видял да
излиза от клуб „*******“, поздравили се и си тръгнал, след което бил на
дискотека заедно с подс. С.. В дискотеката по-късно дошъл и подсъдимия К.. Два
дни по-късно го викали в полицията, късали му показанията и накрая те му ги
написали и го накарали да ги подпише. Показанията му от досъдебното
производство са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Свидетелят ги
отрича изцяло. Твърди, че са написани от полицаите, които са го принудили да ги
подпише чрез натиск – държали го с часове в районното управление и му оказали
вербален натиск. Твърди, че в действителност, вечерта когато видял С., той бил
добре, не видял сбиване и отвличане.
В прочетените
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, показания от досъдебното
производство на свиделя Г.Д.Г. се съдържат други твърдения: Записано е, че е
бил в кафе „Атила“ и при тръгването си е
видял пострадалият да излиза от кафе-клуб „*******“, тръгнали бавно от
клуба в посока обратна на кафето, при което някой ударил С. отзад и той паднал
на земята. Видял че зад него са Д. и К.-
не знаел имената им. Не видял с какво са го ударили. След това го хванали и го
завлекли до автомобил пред „*******“. До автомобила Д. ритнал пострадалия.
Качили го на задната седалка, единият седнал отзад, а другият отпред, не може
да уточни кой къде. Автомобилът предполагал, че е бил на И. - БМВ 3-та серия,
не знае номера, сив на цвят. Не видял кой седи на шофьорското място, но
потеглил бързо. Същата вечер Д. го извикал и ходили на дискотека.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетелите Г. иЕ.Н. от досъдебното
производство за това, че са били на мястото, както и за това, че пред клуб „*******“
същата вечер е бил нанесен побой и отвлечен пострадалия. За тези обстоятелства
показанията им от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4
от НПК, се подкрепят от други писмени и гласни показания. По отношение на
присъствието на св. Н., показания в тази насока са дали и свиделите В.И. и Ж.Н..
По отношение на нанесения, побой и отвличането на пострадалия, показания в
същия смисъл е дал свидетелят А., като разминаване е налице между заявеното от А.
и свидетелите Н. и Г. относно броят на лицата, участвали в побоя и качването на
пострадалия в колата. В показанията си А. и сочи 3-4 лица, Н. – 5, а Г. – 2.
Фактът, че на мястото е бил нанесен побой и поне една от порезните рани на
пострадалия се потвърждава и от протокола за оглед на местопроизшествието, в
частта на намерените кървави петна на мястото и от заключението на ДНК
експертизата, която установява, че кръвта на мястото е на пострадалия.
Обстоятелството, че Г. е бил на мястото или в непосредствена близост до
пострадалия или е участвал в побоя над него се установява от заключението на
ДНК експертизата, която установява, че по предадените от него маратонки има
кръв от пострадалия.
С оглед на
което, в тези си части, показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия С.
от досъдебното производство, въпреки че са отречени от тях, се подкрепят от
други обективни доказателства, с оглед на което по отношение на тях не са
приложими забраните на чл. 281, ал. 8 от НПК и чл. 279, ал. 4 от НПК.
По отношение
твърденията на подсъдимия С., и свидетеля Г., че С., заедно с подс. К. са
лицата, които са удряли пострадалия и са го качили в автомобила, както и
твърденията на свиделкатаЕ.Н. от досъдебното производство, че това е било
направено от тримата подсъдими, заедно с още две лица, които нарича с имената Ж.
и С., съдът намира, че законът не му дава право да направи извод за
самоличността на извършителите на това деяние единствено на база на тези
доказателства. Освен, че тези гласни доказателства не си съответстват, относно
извършителите на деянието, те са отречени от лицата, които са ги дали и не се
подкрепят и от никакви други доказателства. С оглед на което съдът следва да се
съобрази със забраните на чл. 281, ал. 8 от ГПК и чл. 279, ал. 4 от НПК, осъдителна присъда да се базира
единствено на свидетелски показания прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК
и на чл. 279, ал. 3 от НПК. - осъдителна присъда да се базира единствено на
обяснения, прочетени по реда на чл. 279, ал. 2 от НПК. Освен цитираните
показания и обяснения, за които действат забраните на чл. 281, ал. 8 и чл. 279,
ал. 4 от НПК, не са налице никакви други доказателства за това, че подсъдимите
са лицата, нанесли побоя и отвлекли
пострадалия.
Единственото
веществено доказателство по делото, което се свързва с побоя, отвличането и
убийството на пострадалия е кръвта, намерена по маратонка на свидетеля Г.Г..
Не са от
значението по делото показанията на свидетеля Р., доведен от подс. К., който
заявява, че вечерта, когато е убит С.С. подсъдимият К. е бил на мястото, но не
с автомобил, а с мотор, доколкото показанията на свидетеля не могат да се
отесат точно към момента на убийството. Възможно е подсъдимият да е бил с мотор
в кафето, след което да е напуснал същото и да е дошъл с автомобил.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелката П., която има дете от подсъдимия К. и
твърди, че на 8.4.2008 г. той е бил в дома й през цялата вечер. Те са изолирани
и противоречат на другите доказателства по делото, които съдът вече обсъди и
обоснова причината, поради която ги кредитира.
Неотносими към предмета на делото показанията на свидетеля Н., както и на свидетеля П., които не
съдържат обстоятелства от значение за делото.
По делото са
изготвени протоколи за оглед, претърсване и изземване и доброволно предаване,
които съдът приема, като изготвени по правилата на НПК. Приложени са и
множество експертизи, които съдът кредитира като изготвени от компетентни и
непредубедени вещи лица и обосновани.
Съдът приема
протоколът за оглед на местопроизшествие и на трупа, като изготвени по реда и
правилата на НПК, поради което намира същите за годни доказателствени средства,
установяващи мястото на което е намерен пострадалия и състоянието, в което е
бил. Протоколът установява също, че при огледа на трупа са иззети нокти, а при
огледа на местопроизшествие – документите на починалия и портмоне.
Протоколът за
доброволно предаване – л. 57, т. 1 от делото
е съставен по правилата на НПК, поради което е годно доказателствено
средство. От него се установява, че подсъдимият С. е предал да нуждите на
разследването син панталон с надпис на латиница „Джорджо Армани“, синьо черна
блуза с надпис на латиница „Армани джийнс“, черно шушлеково яке, както и е
заявил е че якето е облякъл в деня на предаването – 09.04.2008 год., а с
блузата е бил предния ден. Вещите са били запечатани с картон серия А № 0024907.
Съдът приема
за годно доказателствено средство, като съставено по правилата на НПК,
протокола за претърсване и изземване на жилище на Х.В.Х. /съпруга на подс. К./
от 09.04.2008 год. на адрес: *** 44. Той установява, че от жилището са иззети
следните вещи: дънки с бродерия; черен кожен калъф, съдържащ метални белезници;
черен кожен калъф, съдържащ палка от черен метал, тип амортисьор със сплетена
ръкохватка с надпис чайна; бели маратонки 43 номер, с бели връзки.
Съдът приема
за годно доказателствено средство, като съставено по правилата на НПК,
протокола за претърсване и иземване на жилище на П.Ф., в гр. София, бул. „*******“
24. От съдържанието му се установява, че са намерени и иззети следните
вещи: 2 бр. сим карти за мобилни
телефони; 3 бр. сгъваеми ножове; Нож пеперуда; 19 бр. патрони с жълта, черна и
червена пластмасови капачки, 9 мм, 1 боен патрон 45-ти калибър; Призовка; Пластика от карта би кънект /2 бр./; Кафяво
кожено яке в джоба на което е намерена метална тръбичка с дължина около 6
см.; Двуостър нож – кама – поставен в
кожен калъф; Дървена бухалка, с дължина около 0,63 м.; Пластмасова бутилка от
вода горна баня, 0,500 гр. с поставена в нея кафява тръбичка в прозрачна течност
и фолио на гърлото й – намерена над окачения таван. Присъствалия на
претърсването подсъдим - С.Д. С. е
заявил, че вещите са негови.
Съдът приема
за годно доказателствено средство, като съставено по правилата на НПК,
протокола за претърсване от 09.04.2008 год. в дома на Славея Терзиева. От
съдържанието му се установява, че са намерени и иззети следните вещи: мобилен телефон с карта; 4 бр. ваучери за
Прима, 2 за вивател, карта маестро на
името на с., 1 пластика на Вивател; Свидетелство за регистрация на л.а. БМВ ДК№
РК 3712 АМ; Два бр. кафяви маратонки с
два бр. черни чорапи; Суичер с надпис на
латиница „Том Тейлър“; Сини дънки с надпис на колана на латиница „Интеграл“
/намерени в банята в леген/. Според обяснения на Терзиева в протокола, всички
вещи без телефона „НОКИЯ“ са на С..
Съдът приема
за годно доказателствено средство, като съставено по правилата на НПК,
протокола за доброволно предаване на вещи от свидетеля Г.Г. /л. 92, т. 1/, с
дата - 10.04.2008 год. От съдържанието
му се установява, че свидетелят е предал по делото като доказателства, черно
долнище на анцунг, черна фланела с къс ръкав, с розови ленти в края на ръкавите
и надпис на латиница „Дизел“, 1 чифт
маратонки – с червени, сиви и бели орнаменти и бели връзки, както и че е
заявил, че това са дрехите, с които е бил на 08.04.2008 год.
Съдът приема,
за годно доказателствено средство, като съставено по правилата на НПК,
протокола за оглед на местопроизшествие на л. 128, том. 1 от ДП. От
съдържанието му се установява, че пред клуб „*******“, на ул. „*******“ № 64 са
установени и описани концентрирани в петно с неправилна форма пръски от червена
материя с диаметър около 50 см.; на около 2,5 см. от него – фрагменти от
стъпки; на около 7 метра от петното – второ концентрирано петно от пръски, с
диаметър около 20 см., както и че са иззети обтривки от червената течност и
фрагмента от стъпка;
Съдът приема,
за годно доказателствено средство, като съставено по правилата на НПК,
протокола за оглед на лекия автомобил „Вартбург“ с ДК№ ******/том 1, л. 132/.
Автомобилът е бил на убития С.. Бил е паркиран на кръстовището на ул. „*******“
и „Гребен планина“. Не са иззети следи. Не съдържа данни от значение за
изясняване на делото.
Съдът приема,
за годно доказателствено средство, като съставено по правилата на НПК,
протокола за доброволно предаване на оптичен носител, съдържащ запис от
камерите в заведението, на л. 137 ,том. І. Същият е изследван с техническа
експертиза, която не може да изведе от него данни от значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, доколкото записът е с ниска резолюция и не позволява
идентификация на записаните на него лица.
На л. 162 - л.
175 от досъдебното производство, е приложено копие на преписката по сигнал на
пострадалия, че е бит от Б., която съдът вече обсъди във връзка с показанията
им.
По делото са
изготвени множество експертизи, които съдът приема като изготвени от
компетентни и непредубедени вещи лица, поради което базира изводите си на
техните заключения.
От заключението
на криминалистичната експертиза, приложена в
т. 1, л. 242-245 от ДП - Протокол 08/БТМ – 234 НИКК, изготвена от в.л. Г.С.
и И.Ч. се установяват следните обстоятелства: Касае се за СМЕ на веществени
доказателства. Предмет на изследването са калъфчето с документи, намерени върху
трупа, дясна маратонка „Пума“ № 44, намерена до трупа и червен суичер.
Установява, че по тях има кръв, която може д произхожда от С.. Експертизата не
е установила слюнка по вещите. Дава заключение, че не съществуват достатъчно
надеждни методи за установяване на епителни клетки по тези обекти.
От
заключението на криминалистичната експертиза, изготвена в ДП, приложена в т. 1, л. 246-248 - Протокол 08/БТМ – 243 на
НИКК, изготвена от вещите лица- Г.С. и И.Ч., се установяват следните
обстоятелства: Касае се за СМЕ на веществени доказателства. Предмет на
изследването са доброволно предадени вещи – панталони – тип анцуг, тениска в
черно и червено с надпис „Дизел“, маратонки „Адидас“ /кафяв плик с печат 033 на
СДВР, серия А 0025621 /предадени от св. Г.Г./. От заключението се установява,
че по обектите се доказва кръв. Кръвта по лявата маратонка е кръвна група А.
По анцуга и тениската не са установени
аглутиногени и аглутинини и не може да се определи групата.
От
заключението на криминалистичната експертиза от ДП, приложена в т. 1, л.
249-252, изготвена от в.л. Г.С. и И.Ч. - СМЕ на веществени доказателства по
Протокол 08/БТМ – 233 НИКК, се установяват следните обстоятелства: Предмет
изследване са вещите иззети и предадени от адресите, ползвани от подс. С., а
именно: доброволно предадените от него яке, дънки с надпис „Джорджо Армани“ и
блуза. Експертизата установява, че по вещите няма следи от кръв.
Изследвани са
вещите, иззети от адреса на ул. „Бигла“ № 44, а именно: дънки марка „СПРЕЙ“ с
бродерия; черен кожен калъф, съдържащ метални белезници; черен кожен калъф,
съдържащ палка от черен метал, тип амортисьор със сплетена ръкохватка; бели
маратонки 43 номер, с бели връзки.
Изследвани са
и вещите, иззети при претърсване и изземване на жилище на П.Ф., ползвано и от
подс. С.,***, а именно: 3 бр. сгъваеми ножове; третият нож е описан, като
метални клещи с прикрепени ножове, трион
и ножица; Нож пеперуда – в експертизата е описан като нож тип пика; Двуостър
нож – кама – поставен в кожен калъф – обект № 9, запечатан с печат № А 0099297;
Дървена бухалка, с дължина около 0,63 м.
Изследвани са
и вещите, иззети по Протокол за претърсване от 09.04.2008 год. в дома на Славея
Терзиева, а именно: Два бр. кафяви маратонки с два бр. черни чорапи, суичер
„Том Тейлър“; Сини дънки с надпис на колана Интеграл /намерени в банята в
леген/;
Според
заключението на тази експертиза по вещите няма кръв и не може да се отговори,
дали има епителни клетки.
От
заключението на Криминалистична експертиза, на л. 253-255, т. 1 от ДП -
Протокол 08/БТМ – 246 НИКК, изготвена от вещите лица Г.С. и И.Ч. се установяват
следните обстоятелства: Касае се за СМЕ на веществени доказателства. Изследвани
са изрезките от ноктите на двете ръце на пострадалия. Установено е, че по тях
има кръв, която е кръвна група А и може да произхожда от пострадалия.
От
заключението на криминалистична експертиза, на л. 256-258, т. 1 от ДП, по
Протокол 07/ДКТ – 63 НИКК, изготвена от вещото лице Е.Х.Н., се установяват
следните обстоятелства: Изследвани са документите в калъфчето с документи на
пострадалия. Установено е, че по тях няма дактилоскопни следи.
От
заключението на техническата експертиза на л. 280-282, т. 1 от ДП, изготвена от
в. лица П.Ц.В. и Б.Т.Ж. се установяват следните обстоятелства: Касае се за
техническа е-за, която е снела на хартиен носител кадрите от иззетия
видеозапис. Заключението на вещите лица
е, че поради лошото качество на записа не може да се направи идентификация на
заснетите лица.
От протокола
от аутопсията пострадалия, на л. 285, т. 1 от ДП, предварителното заключение –
л. 117, т. 1 от ДП, заключението на СМЕ – л. 285-293, т. 1 от ДП, както и СМЕ
на труп – л. 285 от том. 1 от ДП, се установяват нараняванията по тялото на
пострадалия и причините за смъртта му. Установява се, че смъртта на С. се дължи на острата кръвозагуба, настъпила в
резултата на прободно-порезните наранявания на ляво седалище, като в генезиса
на смъртта са взели участие и травматичните увреждащия на главата, гръдния кош
и корема, като тежката черепно мозъчна травма сама по себе си може да доведе до
смърт. Утановява се, че ножът, с който е
нанесено нараняването е с остър връх и режещ ръб. По тялото на пострадалия са
установени и рани предишен побой – три хирургично обработени зашити рани, две
от които в лявата слепоочна област на
главата и една в лявата ушна мида и стари кръвонасядания на лява предмишица/,
които данни съответстват на доказателствата по делото /показанията на
свидетелите Б./, че два дни преди убийството на пострадалия са се сбили с него,
при коетоБ. му е нанесла удари с бутилка по главата.
От
заключението на тройнатя СМЕ по писмени данни, изготвена от вещите лица С.Х., А.А.
и Д.Н., се установява също така, че ударите с нож са нанесени на пострадалия, който е бил задържан в
статично положение и нанасящият ударите е бил или зад него или над него, в
зависимост от положението на тялото на пострадалия. Конкретната черепно мозъчна
травма, според вещите лица не води задължително до загуба на съзнание, поради
което ударите са били особено мъчителни да пострадалия.
От
изслушването на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни в съдено заседание се установява и че пръските кръв на
местопрестъплението са оставени или вследствие на нанесена прободно-порезна
рана в меките тъкани в областта на ръката/в областта на дясната мишница/, или
от порезните рани в седалищната част на тялото на пострадалия. От изложеното
може да се заключи, че поне едно от тези наранявания е нанесено пред клуб „*******“.
От
заключението на съдебно-химическа експертиза, на л. 298, т. 1 от ДП, изготвена
от вещото лице А.А. - СХЕ А-253/2008, се установява, че в кръвта на убития няма
алкохол, ацетон, метанол и др. летливи вещества.
От
съдебно-химическата експертиза на л. 299, т. 1 от ДП - Протокол 184/2008
година, изготвена от вещото лице В.Д., се установява, че в кръвта на С.С.
няма и др. наркотични вещества и
лекарствени средства.
Съдебномедицинска
експертиза на живо лице – л. 303, т. 1 от ДП, изготвена от вещото лице М.
Грозева не е във връзка с предмета на
делото а във връзка с възможността на К. да пребивава в условия на арест.
От ДНК
експертиза на л. 15, том. 2 от ДП, изготвена от вещите лица И.И., Н. Т. и М.Б.
се установяват следните обстоятелства: Експертизата е назначена върху обектите
по протокол 08/БТМ – 243 НИКК- доброволно предадени вещи – панталони – тип
анцуг, тениска в черно и червено с надпис „Дизел“, маратонки Адидас /кафяв плик
с печат 033 на СДВР, серия А 0025621 /предадени от Г.Г./. Тя установява, че
според изготвения ДНК профил, кръвта по
маратонките е на пострадалия С.. Вещите
лица дават заключение, че материалът по тениската и анцуга е
недостатъчен за да се отговори на въпроса, дали кръвта по дрехите е от пострадания,
тъй като изследваните части от биологичната експертиза са изрязани. Тази
експертиза свързва свидетеля Г. с престъплението.
От ДНК
експертизата на л. 36-41, т. 2 от ДП, изготвена от в.л.И.И., Н.Т., Б.Ш., В.Г., А.П.,
И. Г., М.Б. – Протокол № 09/ДНК-269/08 год. НИКК се установяват следните обстоятелства:
Изследваните обекти са обтривки от маратонките, намерени до трупа и изрезки от
зацапани части на червения суичер, намерен на същото място. Заключение е, че
кръвта и епителните клетки по вещите са от пострадалия.
От
заключението на ДНК експертиза на л. 45-56, т. 2 от ДП, изготвена от в.л.И.И., Н.Т.,
Б.Ш., В.Г., А.П., И. Г., М.Б. – протокол № 09/ДНК-272-08 на НИКК МВР, се
установяват следните факти: Предмет на експертизата са обтривки и изрезки,
както следва:
1. обтривки от лява маратонка;
2. обтривка от
дясна маратонка;
3. изрезки от
ластиците на чифт чорапи;
4. дънки
„Джорджо Армани“;
5. изрезки от
яке „Д и А“;
6. сивосиня
блуза „АРМАНИ ДЖИНС“;
7. дънки
„Интеграл“;
8. черен
суичер „Том Тейлър“;
9. дънки
„Спрей Джинс“ /обтривки и изрезки/;
10. белезници;
11. палка;
12. маратонки
Джиастра;
13. обтривки
от нож пеперуда;
14. нож Пика;
15. нож с
кафява дръжка;
16. нож с
отвертка;
17. нож с
кафеникава дръжка „Мин Шенг“;
18. дървена
бухалка.
Експертизата е
установила по обекти № 2,3,4,5,6,7, 8, 14, 15, 17 и 18-епителни клетки от
подсъдимия С.. По обекти 3, 4, 15 и 17 е
установила допълнителни алели, но според вещите лица от тях не може да се
изведе ДНК профил. По обект № 9 /дънки „Спрей Джинс/ експертизата е установила
епителни клетки от подс. К.. По обекти 10,11 и 13 експертизата е установила
смес от биологичен материал от две лица, но е дала заключение, че не може да се
направи ДНК профил. По обект 1 – маратонка, експертизата е установила единичини
алели, с ниски нива, под допустимия минимум, които според вещите лица не
подлежат на интерпретация. По обекти № 9 – обтривки от копчето на дънките и
дясно коляно, № 10 – копчето на калъфа на белезниците, № 12 – обтривки от
маратонки и № 13– тиксо от дръжка на нож
пеперуда, според експертизата не се проявяват алели. По обект № 5 – дръжка от
дървен нож и 16 – дръжка на нож експертизата е установила смес от биологичен
материал от две лица. Единият профил е на подс. С., а другият - на неустановена
по делото жена. По обект 16- острие на нож е установен ДНК на подс. С. и на св.
Н.Т.Н./регистриран в ДНК банката на МВР/. Установени са и алели от трето лице,
но поради ниския им интензитет според вещите лица не могат да бъдат
интерпретирани.
Според
заключението на ДНК експертизата, приложена на л. 61-65, т. 2 от ДП, изготвена
от вещите лица И.И., Н.Т., М.Б. - протокол № 09/ДНК-268-08, по ноктите,
изрязани от трупа на С. няма следи от друго лице, а само от неговата кръв.
От
заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от вещите лица С., К. и Г. – т. 2, л. 91-96 от ДП, подс. К. е с
диагноза Биполярно афективно разстройство, но е могъл да разбира значението и
свойството на извършеното и да ръководи постъпките си.
Веществените
доказателства и експертизите не съдържат доказателства, подкрепящи обвинението
срещу тримата подсъдими. По вещите, които са предали и са били иззети от
жилищата, които са ползвали, не са намерени следи от пострадалия. По
пострадалия не са намерени следи от подсъдимите. Единствените следи от
пострадалия са намерени по маратонките на свиделя Г.. Тези следи могат да бъдат
оставени, в случай, че е участвал в деянието или при съприкосновение с кръвта
на мястото. Данни, че е възможно да е участвал в деянието се съдържат в
отречените показания на свидетелкатаЕ.Н. от досъдебното производство, доколкото
тя е посочила, че в побоя е участвало лице, което нарича Ж..
С оглед на
изложеното съдът намира, че единствените доказателства за участие на
подсъдимите в отвличането на пострадалия са обясненията на С. от досъдебното
производство и показанията на свидетелите Г. иЕ.Н. от досъдебното производство,
от които те се отричат. Тези доказателства могат да се ползват от съда, но
поради забраните на чл. 281, ал. 8 от НПК и чл. 279, ал. 4 от НПК, осъдителна
присъда срещу лицата не може да се базира единствено на тези показания и
обяснения, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 и чл. 279, ал. 2 от НПК. Други
доказателства за участие на подсъдимите в престъплението няма.
По отношение
на обвинението за умишлено убийство на пострадалия срещу тримата подсъдими не
са налице доказателства за постановяване на осъдителна присъда. На първо място
от наличните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод
дали уврежданията, довели до смъртта на подсъдимия са нанесени пред клуб „*******“,
на мястото, посочено в обвинителния акт в в кв. „*******“ или на друго място.
От показанията на свиделя А., дадени пред съда, обясненията на подсъдимия С. от
досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 279 от НПК и показанията на
свидетелите Г. иЕ.Н. от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4 от НПК, не може да се установи, дали ударите нанесени при отвличането на
пострадалия са със сила и по начин, по който могат да причинят смъртта на
пострадалия, тъй като разпитите са твърде общи. На свидетелите не са задавани
въпроси, с които детайлно да се изясни, какво точно са наблюдавали. Никой от
свиделите не дава показания да е видял извършителите да скачат върху тялото на
пострадалия, както според експертизите са причинени част от уврежданията.
СвидетелкатаЕ.Н. е заявила в досъдебното производство, че е видяла само бутане.
С. е заявил, че К. е удрял пострадалия и го е съборил на земята, а той го е
ритнал два пъти. Г. твърди, че С. е бил съборен на земята, а С. и К. са го
удряли и ритали, без по детайлно да обясни в какви части на тялото, колко време
е продължил боят и какво е било състоянието на пострадалия. Със сигурност една
от порезните рани по тялото на пострадалия е нанесена на мястото пред клуб „*******“,
но не може да се каже категорично дали това е нараняването, довело до
прерязване на бедрената артерия, което е конкретната причина за смъртта му. С
оглед на което наличните доказателства не установяват, дали уврежданията на
подсъдимия, довели до смъртта му са нанесени от лицата, които са го отвлекли
при опита им да го вкарат в автомобила. Наличните доказателства водят до извод,
че на подсъдимия е нанесен побой и на друго място, освен пред клуб „*******“.
Не са налице доказателства за обстоятелствата при които са му нанесени
нараняванията, причинили смъртта му.
За пълнота
съдът следва да отбележи, че не е взел предвид протоколите от извършените
разпознавания в досъдебното производство на защитен свидетел № 13, по следните
съображения: В досъдебното производство показания е дал свидетел с тайна
самоличност, с № 13. Поради неосигуряване на този свидетел в съдебното
производство не могат да се ползват освен неговите показания и протоколите за
разпознаване от досъдебното производство, доколкото разпознаването като
действие по разследването винаги е свързано с конкретни показания, които
свидетелят е дал, като с него се индивидуализират лица и предмети, за които е
съобщил в показанията си.
С оглед на
всичко изложено, съдът прие, че обвинението е недоказано и за двете
престъпления.
При така
установените факти, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимите К., С.
и К., са обвинени в това, че че на 08.04.2008г., около 23.50 часа, в гр. София,
кв. *******, ул. “*******”, пред кафе-клуб “*******”, в съучастие, са
отвлекли С.С.С., с цел противозаконно да го лишат от свобода, като с
юмруци и ритници нанесли множество удари в областта на главата и тялото на С.,
след което го избутал на задната седалка на лек автгомобил “БМВ” с ДК № *******и
деянието е извършено от повече от две лица - три лица - престъпление по чл.142, ал.2. т.2, пр.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимите са
обвинени и в това че че на 09. 04. 2008г., за времето от 00,00 часа до 00,50
часа в гр. София, жк. “*******”, пред вход В на бл. 5, в съучастие като
извършители, умишлено умъртвили С.С.С., чрез нанасяне на множество удари с
юмруци и ритници в областта на главата, шията, тялото и крайниците на С. и
удари с нож /неустановен по делото/ в областта на лявата седалищна област на С.
довели до: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множество охлузвания и
драскотини в челно-теменно-слепоочните области, гърба на носа към основата,
дясната буза и брадичката, счупване на носните кости с масивно кръвонасядане на
двете орбитални области, кръвонасядания по лицето, дясната ушна мида, двете
устни с разкъсвания на лигавицата на същите, избиване на втори горен зъб в
дясно с разкъсване на алвеолата, избиване на долните централни резци,
кръвонасядане под десния устен ъгъл, кръвонасядане с охлузване на брадичката,
масивно кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в
челно- слепоочните области,двустранно, фрагментно счупване на дясната предна
черепна ямка с навлизане на меките задочни тъкани в черепната кухина,
повсеместен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, тежка шийна травма с
разкъсване на връзките между тилната кост на черепа и първи шиен прешлен с
масивно кръвонасядане на околните меки тъкани, тежка гръдна травма с
кръвонасядания на меките тъкани на гръдния кош в ограничени места по цялата му
обиколка, тежка коремна травма с разкъсване на капсулата на слезката отляво,
излив на кръв в коремната кухина, контузия на левия бъбрек в областта на
хилуса, тежка травма на тазовия пръстен с масивно кръвонасядане на меките
тъкани на малкия таз и предната стена на пикочния мехур, разчленяване на двете сакроилиачни
стави, тежка травма на долните крайници и травми на горните крайници с
охлузване и кръвонасядане на лявото коляно, дълбоко кръвонасядане и травматичен
джоб по външната повърхност на лявата подбедрица, фрагментно счупване на
малкопищялната кост на лявата подбедрица с изкълчване и разкъсване на
страничните връзки на лявата глезенна става, четири прободно порезни
наранявания в лявата седалищна област като по хода на едно от тях е прерязана
бедрената артерия и малкия трохантер на бедрената кост, а от друго наранен
седалищния нерв, а трето е с пробив на лявата хълбочна кост, като убийството е
по особено мъчителен начин за убития - С. е изпитвал значителни болки и
страдания от механичните въздействия в областта на цялото тяло. Престъплението
по отношение на подсъдимите К. е квалифицирано като престъпление по чл. 116,
ал.1, т.6, пр.2, вр. чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, а по отношение на
подсъдимия К. – по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 и т.6. пр.2, вр.чл.115, вр.чл.20,
ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” от НК, предвид предходните му осъждания,
които квалифицират деянието, като извършено при условията на опасен рецидив.
Съдът подробно
обсъди доказателствата по делото и обясни защо намира, че обвиненията спрямо
тримата подсъдимия се явява недоказано.
За да се
постанови осъдителна присъда следва безспорно да се установи, че е осъществено
деяние с обективните признаци на престъпленията, в които лицата са обвинени – в
случая – отвличане, извършено от повече от две лица и квалифициран случай на
престъплението – убийство, което е извършено по особено мъчителен за жертвата
начин, че подсъдимите са извършители на престъплението, че е извършено от тях
виновно и че представлява престъпление. Липсата на доказателства, за което и да
е от тези обстоятелства е основание да се постанови оправдателна присъда – чл.
304 от НПК.
В случая е
установено с показанията на свидетеля Г.А., частично от обясненията на подс. С.
от ДП и показаният на св. Г. иЕ.Н. от ДП, както и от протокола за оглед относно
констатираните петна кръв на местопрестъплението и експертизите на кръвта,
намерена на местопрестъплението, че е извършено отвличане. Описаното деяние от
свидетеля А., както и от С., Г.Г. иЕ.Н. в ДП, притежава признаците на
престъплението по 142, ал.2. т.2, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, доколкото отвличането се осъществява с принудителното напускане на
пострадалия на мястото, в което се е намирал. Обстоятелството, че пострадалият
е вкаран насила в автомобил обективно възпрепятства възможността му свободно
придвижване, съответно установява наличието и на специалната цел на закона – да
бъде противозаконно лишен от свобода.
Безспорно е
установено от протокола за оглед на местопроизшествие, протокола за оглед на
тялото на убития и заключенията на експертизите и обстоятелството, че е
извършено и второто деяние – убийство по особено мъчителен за жертвата начин.
Със съдебно-медицинските експертизи се установяват безспорно множество тежки травми
по тялото на пострадалия, причинени с удари с тъпи предмети, ритници, скачане
върху тялото му и пронизване с нож, довело до сериозна кръвозагуба, която е
пряката и непосредствена причина за смъртта на пострадалия. Независимо от
кръвозагубата, тежките увреждания по тялото му, причинени с удари и ритници и
скачане върху тялото и в частност тежката черепно-мозъчна травма са щели със
сигурност да доведат до смъртта му. Характера и тежестта на тези увреждания
установяват безспорно, че на пострадалия са нанесени силни удари, насочени към
уязвими части на тялото, с цел да бъде лишен от живот. Броят, характера и вида
на уврежданията сочат, че смъртта е настъпила по особено мъчителен за жертвата
начин, доколкото са нанесени множество и различни по естеството си удари, в
различни части на тялото му – главата, таза, крайниците и гърдите, при което той е търпял значителни болки и
страдания. С оглед на изложеното безспорно е установено, че е извършено и
второто деяние – умишлено умъртвяване на пострадалия по особено мъчителен за
него начин.
Не са налице
достатъчно доказателства за това, че двете деяния са извършени от подсъдимите.
Доказателства за това, че те са отвлекли подсъдимия, като са му нанесли удари,
се съдържат в прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на
свидетелитеЕ.Н. и Г.Г. и в прочетените по реда на чл. 279, ал. 2 от НПК
обяснения на подсъдимия С.. Тези показания и обяснения, макар и отречени от
лицата, които са ги дали, могат да се ползват при постановяване на присъдата,
но законът забранява постановяване на осъдителна присъда единствено на база на
такива доказателства. Те следва да са подкрепени и от други доказателства. В
случая не са налице други доказателства, които да установяват че подсъдимите са
автори на деянията. Нито един свидетел не ги сочи пред съда като извършители на
престъплението. По дрехите и другите вещи, които са иззети и предадени от тях
няма следи от престъплението, вкл. и кръв от пострадалия. По тялото на
пострадалия няма следи от тях. Изобщо не е установен автомобила, с който е
извършено престъплението. Няма никакви доказателства на база на които съдът да
приеме, че автомобилът, с който е било извършено отвличането е автомобилът
сочен в обвинителния акт – автомобилът, продаден без договор на подс. К..
Автомобилът не е издирван, не е намиран, съответно не е изследван за следи от
престъплението. В досъдебното производство номерът на автомобила, с който е бил
отвлечен пострадалият е бил съобщен от защитен свидетел, чиито показания не са взети
от съда, поради неосигуряването му от прокуратурата. Поради неосигуряване на
този свидетел не могат да се ползват освен и неговите показания и протоколите
за разпознаване, доколкото разпознаването като действие по разследването винаги
е свързано с конкретни показания, които свидетелят е дал, като с него се
индивидуализират лица и предмети, за които е съобщил в показанията си.
Безспорно по
делото се установява, че при отвличане на пострадалия от местопрестъплението в
кв. *******, тротоара пред клуб „*******“, му е нанесена поне една от
прободните рани, доколкото на мястото са останали две петна, формирани от
пръски с кръв, едното с размери около 50 см., а другото около 20 см. Няма нито
един свидетел, който да заявява, че на мястото е бил използван нож. Показанията
на свидетелите Г. иЕ.Н. и обясненията на подсъдимия С. от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 и чл. 279, ал. 2 от НПК, са
твърде общи. Не е описано детайлно видяното от тях. Освен това не си и
съответстват. Свидетелката е подписала, че е видяла подсъдимите К., К. и С. и
още две лица – С. и Ж., да дърпат пострадалия и да го вкарват в автомобил.
Свидетелят Г. заявява, че е видял пострадалият да пада на земята, нападнат в
гръб, както и подс. С. и К. да го вкарват насила автомобила, в който е бил К..
Заявява и че те са го удряли. Не са им задавани никакви въпроси и не става ясно
какви удари са възприели свидетелите, дали са от естество да причинят
уврежданията, които са констатирани по тялото на пострадалия. Същото е валидно
и за обясненията на подсъдимия С., прочетени по реда на чл. 279 от НПК, в които
е заявил, че К. е удрял С., както и че той го е ритнал веднъж. Не става ясно
какви удари са били нанесени на пострадалия, дали са от естество да му причинят
уврежданията, които са констатирани по тялото му, довели до смъртта му.
Съдът взе
предвид и това, че на база само на тези доказателства за авторството на
деянието, без други доказателства, които да сочат подсъдимите за извършители на
престъплението, които да ги подкрепят, не може да постанови осъдителна присъда,
предвид забраните на чл. 281, ал. 8 от НПК и чл. 279, ал. 4 от НПК.
С оглед на
което съдът прие, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се
установява, че тримата подсъдими са извършители на престъпленията, в които са
обвинени и на основание чл. 304 от НПК постанови оправдателна присъда спрямо
тях по повдигнатите им обвинения.
Предвид
оправдателната присъда съдът постанови, че на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
разноските по делото остават за сметка на държавата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: