РЕШЕНИЕ
№. 152/16.1.2020г.
гр. Пловдив, 16.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3169 по описа на съда
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава дванадесета от АПК, във връзка
с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от
ЗАНН
Образувано е по касационна жалба на К.В.К., против
Решение № 1521/14.08.2019 г., постановено по АНД № 3692/2019 г. по
описа на Пловдивски районен съд, XXIV н.с., с което е потвърдено
Наказателно постановление № НП-27-133-45/11.12.2018 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“ гр. София. В жалбата се излагат възражения за
нищожност и неправилност на съдебното решение. Изложени са касационни основания
за отмяна, като се иска отмяна на решението и съответно на наказателното
постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„Медицински надзор“ гр. София, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт
С. оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на ПРС. Излага съображения в
писмени бележки.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на ПРС е правилно
и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо
правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна е установено, че според
изчерпателно посочени в акта за установяване на административни нарушения и
наказателното постановление 11 ИЗ пациентите са постъпили в Очно отделение на
МБАЛ „Тримонциум“, лекувани са по амбулаторна
процедура № 19, и са им били извършени факоемулсификация
и аспирация на катаракта, вложени са им вътреочни лещи, като оператор е бил д-р
К.. Пациентите са подписали заявление за избор на лекар – д-р К. или екип, в
който е включен д-р К.. От приложените декларации № 5 за информираност и
съгласие на пациента по отношение на източника за заплащане за диагностиката и лечението на заболяването и от приложените
фискални бонове е установено, че пациентите са заплатили за направения избор на
лекар/екип и са получили от лечебното заведение документи за всички извършени
плащания, като подпис под тези декларации е положен от д-р К..
Прието е от въззивният съд,
че има достатьчно данни, за да се обоснове извода, че
д-р К. е известен за направения избор от пациента. Изложени са мотиви, че д-р Kацаров е допуснал да бъде избран в екип, а
същевременно е лекуващ лекар и е в нарушение на изискванията на т.1. чл. 29 от
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /НОПДМП/.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че вмененото на касатора административно
нарушение по чл.29, т.1 НОПДМП е доказано по безспорен начин, не са налице
основания за приложението на чл.28 ЗАНН, при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Правилно е определен размерът на
наказанието.
Решението е неправилно.
Касаторът е привлечен към административнонаказателна
отговорност по чл.229, ал.1 ЗЗ за нарушение разпоредбата на чл.29, т.1 НОПДМП,
съгласно която не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да
лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар
на пациента. Следователно, ангажирането на административнонаказателна
отговорност на лицето изисква да бъде безспорно установено, че именно д-р К. в
конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.
Действително от текста на чл.29, т.1 НОПДМП може да се
изведе забрана едно и също лице да съвместява едновременно качествата лекуващ
лекар и избран лекар и/или участник в екип, който да осъществи конкретни
медицински манипулации. Безспорно в случая такова нарушение е допуснато,
доколкото от приложените по делото истории на заболяването се установява, че
д-р К. в посочените 11 случая противозаконно е съвместявал това качество.
Недоказана, обаче, е преценката на административнонаказващия
орган кой е субектът, който би следвало да носи отговорност в този случай. Това
е така, защото от събраните в административнонаказателното
и въззивното съдебно производство доказателства се
установява, че всички 11 заявления за избор на лекар/екип са адресирани до д-р
И. – управите на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, следователно
той е лицето, което би следвало да се произнесе по исканията на пациентите и да
допусне или не избора на лекар/екип, доколкото няма данни да е било оправомощено друго лице, а още по-малко това лице да е д-р
К..
Отделно от това, в нито едно от заявленията не
фигурират името и/или подписът на д-р К., за да се приеме, че той е взел
решенията, с които са допуснати въпросните избори на лекар/екип – всичките 11
заявления са подпечатани с печат на лечебното заведение и подписани от страна
на лечебното заведение единствено от м.с. Д.И., уведомила пациента за
решението.С оглед изложеното, недоказан остава фактът, че именно д-р К. в
конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.
Избраният лекар може да отговаря за допуснато
нарушение, но единствено и само за неизпълнение на задължението си по чл.26,
във връзка с чл.29 НОПДМП да уведоми пациента за невъзможността да бъде
удовлетворен изборът му, поради забраната на чл.29 от същата наредба. В
конкретния случай текстът на чл.26 НОПДМП е цитиран при описание на
нарушението, но липсва твърдение, че с действията си д-р К. е допуснал именно
това нарушение.
За пълнота следва да се добави и,че задълженията на
изпълнителя на медицинска помощ не са свързани и не ограничават правото на
пациента да избере лекар или екип от специалисти. Лечебното заведение е длъжно
да извърши необходимите за лечението на пациента медицински дейности и услуги
чрез съответните лекари и специалисти, включително да информира пациента (чл.
92 от ЗЗ), при зачитане правата на пациента и в изпълнение на задълженията си,
предвидени в ЗЗО и ЗЗ, независимо дали пациентът е изразил предпочитание по
отношение на лекар или екип от медицински специалисти или не. Изборът на лекар
или екип е допълнителна услуга, възможност, от която пациентът може да се
възползва, ако желае. Следователно възможността пациентът да избере лекар или
екип за конкретна интервенция, манипулация или специфична част от лечението
всъщност е допълнителна гаранция за изпълнение на задълженията по провеждане на
качествено лечение от изпълнителя на болнична помощ. Разпоредбата на § 1, т. 12
от ДР на наредбата дефинира понятието "избор на лекар / екип" като
изразяване на предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга
специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде
предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата.
Т.нар.“избор на екип“
се осъществява чрез подаване на заявление по образец /Приложение към чл. 25, ал. 1 от Наредбата/,
което се адресира до управител/изпълнителен директор на болницата, както е и
във всеки от процесните случаи. Въпросното заявление се разглежда /или би
следвало да се разглежда/ от съответния управител/изпълнителен директор на
болницата, който съответно изпълнява или не искането, като следва да направи
изрично изявление в този смисъл.
Фактът, че д-р К. е
знаел за направения от пациента избор, не означава,че следва механично да бъде
подведен под отговорност по нормата на чл.29, т.1 от Наредбата, тъй като
липсват достатъчно доказателства, че именно д-р К. е допуснал да бъде направен „избор на екип“ в
противоречие с нормативните изисквания.
При липсата на
доказателства д-р К. да е извършил сочените административни нарушения НП е
следвало да бъде отменено.
Като не е преценил горното, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо това да се постанови
отмяна на наказателното постановление.
За разноските: С оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 ЗАНН, във връзка с чл.228 АПК, вр. с чл.143,ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се следват разноски за двете инстанции. Пред
касационната инстанция доказателства за направени разноски не са представени.
Пред въззивния съд представените доказателства са за
разноски в размер на 510лв.,като на основание чл.222,ал.1 от АПК следва да се
присъдят от настоящата инстанция с оглед решаването на спора по същество тук.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1521/14.08.2019 г., постановено по АНД № 3692/2019 г. по
описа на Пловдивски районен съд, XXIV н.с. и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НП-27-133-45/11.12.2018 г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр. София/ сега
„Медицински надзор“ /, с което на д-р К.В.К., ЕГН **********, са наложени
11/единадесет/ наказания глоба в размер на 100/сто/лева за нарушение на чл.29,
т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето на основание
чл.229, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР“
да заплати на К.В.К., ЕГН ********** сумата от 510/петстотин и десет/ лева
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: