РЕШЕНИЕ
Номер 230 14.09.2023
г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, четвърти състав, на двадесет и втори август две
хиляди двадесета и трета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева, като разгледа докладваното от съдия Калоянова
административно дело № 424 по описа за 2023 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 118, ал. 1 и
във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква А от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба на М.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** и адрес за призоваване
в гр. Русе, ул. „А.“ № **, ет. *, офис 9 срещу Решение № 2153-17-66/30.06.2023
г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе. С обжалваното решение е
потвърдено Разпореждане № 2140-17-251/ 15.05.2023 г., издадено от ръководителя
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, с което на жалбоподателката М.Г. е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се от
съда да отмени обжалваното решение и да върне преписката на административния
орган за произнасяне по същество относно отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Г.. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът – директор на ТП
на НОИ Русе, чрез надлежно упълномощения си представител главен юрисконсулт Цв.
Р., представя административната преписка и оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира
писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл.
149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и
реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения; след проведено
оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка.
По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но
неоснователна по същество.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
М.С.Г. е подала Заявление до
директора на ТП на НОИ Русе с вх. № 2113-17-2060/17.11.2022 г. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Видно от входяща преписка, Г. е
представила към заявлението Трудова книжка № 659/18.09.1980 г.; Трудова книжка
№ 55/25.08.1999 г. и Трудова книжка № 655/19.05.2014 г. В представената по
делото административна преписка е налично извлечение от трудова книжка на Г.
във връзка с трудовия стаж на същата в ДФ „Агробиопрогрес“.
С
писмо с изх. № 2113-17-2060/3/04.01.2023 г. старши експерт „Отпускане на
пенсии“ при ТП на НОИ Русе е уведомил Г., че във връзка с подаденото заявление
за отпускане на ЛПОСВ е извършена проверка на документите. Посочено е, че е
необходимо Г. да представи следните документи:
1. Удостоверение
образец УП-3 за периода 18.09.1980 г. - 01.09.1985 г. от "ИСС Образцов
чифлик”, тъй като стажът не е оформен съгласно изискванията на Наредбата за
трудовите книжки и трудовия стаж.
2. Удостоверение
образец УП-3 за периода 01.09.1985 г. - 01.04.1993 г. от "ЦУВ Прогрес”.
3. Удостоверение
образец УП-3 за периода 01.04.1993 г. - 01.05.1993 г., ако е изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда от ЦУВ "Прогрес”.
Посочено
е къде Г. следва да представи документите. Изрично в писмото е записано
„ЗА
СВЕДЕНИЕ НА ЛИЦЕТО: Ако в срок от един месец от получаване на настоящото писмо
не представите исканите редовни документи и не бъдат отстранени
неизправностите, по заявлението Ви ще се произнесем съгласно чл.1, ал.5 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж само въз основа на наличните редовни
документи.“ . Писмото е връчено на Г. (чрез нейния
съпруг) на 09.01.2023 г., което се установява от Известие за доставяне ИД PS
7000 01NCR6 L.
От писмо с изх. №
5506-09-343/1/09.02.2023 г. на ТП на НОИ Кюстендил се установява, че Г. е
подала Заявление с вх. № 5506-09-343/25.01.2023 г. за издаване на удостоверение (по
образец, утвърден от управителя на НОИ) за осигурителен стаж обр. УП-13 за периода
01.09.1985 г. – 01.04.1993 г. по данни от документите на „Агробиопрогрес“ -
Русе (“Държавен комитет за изследване и технологии“) по смисъла на чл. 30, ал.
1, т. 1 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости
за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник (Инструкция № 5). Административният орган е отказал да издаде
исканото удостоверение, като е посочил, че в предадените съгласно чл. 5, ал. 10
от КСО от осигурителя „Държавен комитет за изследвания и технологии“ София,
ведомости за заплати, съхранявани по реда на Инструкция № 5 в осигурителния
архив на НОИ, липсва информация за
лицето М.С.Г., за периода от септември 1985 г. - април 1993 г. Отказът е постановен и на друго
основание - „Агробиопрогрес“ Русе като
самостоятелен осигурител не е предал разплащателна и трудовоправна документация
в „Регионален архивен център“, с. Невестино. Посочено е, че постановеният отказ
може да се обжалва в 14-дневен срок пред ръководителя на ТП на НОИ на основание
чл. 117 от КСО. От съдържанието на обжалваното решение се установява, че Г. е
представила пред пенсионния орган този отказ на 23.02.2023 г. на гише.
По делото е представен в табличен вид
Опис на осигурителния стаж на Г., съставен на 11.04.2023 г., като при
предварителната преценка за придобити права се установява недостигащ
осигурителен стаж по чл. 68 от КСО в размер на 04г 09м 06д.
Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ
Русе е изпратил до Г. Уведомително писмо с изх. № 2113-17-2060/18/08.04.2023
г., с което е уведомил същата, че във връзка с подаденото от нея заявление за
отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, административният орган
зачита осигурителен стаж трета категория труд в размер на 31г 04м 24д при
навършена възраст към 17.11.2023 г. 61г 10м 00д. Направен е извод, че към
датата на подаване на посоченото заявление на Г. не достига осигурителен стаж
за придобиване на право на ЛПОСВ в размер на 04г 09м 06д. На Г. е указана
възможността, предвидена в чл. 9а, ал. 2 от КСО да внесе осигурителни вноски в
размера за фонд ‘'Пенсии’", изчислени върху минималния осигурителен доход
за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване към датата на внасянето им, като са посочени условията
за това и общата сума в размер на 8 041,18 лева. Също така Г. е
предупредена, че плащането на посочената сума следва да се извърши в 14-дневен
срок от получаване на писмото, в противен случай на основание чл. 98, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 45а, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС) ще бъде постановено разпореждане за отказ за отпускане на ЛПОСВ. Писмото
е връчено на Г. (чрез нейния съпруг) на 20.04.2023г., което се доказва от Известие
за доставяне ИД PS 7000 1JG8NC V.
С писмо с изх. №
2113-17-2060/19/02.05.2023 г. началник сектор „Отпускане на пенсии“ е отправил
искане за началник отдел КПК при ТП на НОИ Русе за удостоверяване на внесени
осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО,
внесени от Г.. Във връзка с така направеното искане, главен инспектор по
осигуряването (той и контролен орган на ТП на НОИ) е изготвил Констативен
протокол № КВ-5-17-01346401/03.05.2023 г. Установява се, че е извършена
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на основание чл.
108, ал. 1, т. 1 от КСО. При проверка в информационната система на НОИ към
03.05.2023 г. е установено, че Г. не е внесла осигурителните вноски за
недостигащ осигурителен стаж. Посочено е, че в телефонен разговор Г. е заявила,
че не желае да закупи недостигащия й осигурителен стаж. По изложените
обстоятелства е направен извод, че липсват основания за издаване на служебна бележка относно внесени
осигурителни вноски, тъй като такива не са заплатени от Г.. С писмо с изх. №
2113-17-2060/20/03.05.2023 г. началник отдел КПК при ТП на НОИ Русе е уведомил
началник отдел „Пенсии“ в същата институция за съставения констативен протокол.
В резултат на проведеното административно
производство ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Русе е
постановил Разпореждане № 2140-17-251/ 15.05.2023 г., с което на основание чл.
68, ал. 1 - 3 и чл. 9а, ал. 2 от КСО е отказано отпускането на ЛПОСВ на Г.. В
мотивната част на разпореждането е посочено, че на Г. е зачетен осигурителен
стаж в размер на 31г 04м 24 д, поради което същата въпреки че е навършила
изискваните от закона 61г 10м възраст, не отговаря на изискването за наличие на
36 г 02м осигурителен стаж. Посочена е предоставената възможност на Г. да
заплати недостигащия осигурителен стаж, но същата не е сторила това. По
изложените причини е постановен отказ за отпускане на ЛПОСВ. Указана е
възможността разпореждането да се обжалва в едномесечен срок от връчването му.
Разпореждането е връчено на Г. на 22.05.2023 г., видно от Известие за доставяне
ИД 7000 1JGBEW 6.
По делото е представен опис на върнати
документи, представени със Заявление с вх. № 2113-17-2060/17.11.2022 г., от
който се установява, че на 16.05.2023 г. на Г. са върнати представените от нея
три трудови книжки.
С жалба с вх. № 1012-17-192/08.06.2023
г., чрез надлежно упълномощен процесуален представител, Г. е оспорила
постановеното разпореждане на основание чл. 117, ал. 2 от КСО. Сочи се в
жалбата, че неоснователно и неаргументирано пенсионният орган не е признал
целият й трудов стаж, който според нея е
39г 04 м. Счита, че от съдържанието на разпореждането не става ясно кои точно
периоди не са зачетени като осигурителен стаж и при кой работодател са
реализирани те, като по този начин е затруднена нейната защита. След това се
посочва, че нейният трудов стаж в ЦУВ „Прогрес“/ДП/ДФ „Агробиопрогрес“ Русе за
периода 01.09.1985 г. – 01.04.1993 г.
неоснователно не е признат от пенсионния орган и тя е ощетена от този факт.
Позовава се на чл. 347 от Кодекса на труда КТ), като твърди, че след като
трудовата книжка като официален удостоверителен документ не е оспорена, следва
да се възприемат вписаните в нея данни. Ако административният орган не зачита
посочения период при посочения работодател, то е следвало изрично да ги посочи
в разпореждането, за да може Г. да проведе успешно производство по установяване
на трудов стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред (ЗУТОССР). Предявено е искане за отмяна на обжалваното
разпореждане.
С писмо с изх. №
1012-17-192/1/19.06.2023 г. началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Русе е
сезирал началника на отдел КПК и началника на сектор „Осигурителен архив“.
Посочено е в писмото, че Г. е подала жалба срещу разпореждане, с което й и е
отказано отпускане на ЛПОСВ. По данни от трудова книжка лицето има нанесен
осигурителен стаж за периода от 01.09.1985 г. до 01.04.1993 г. в ЦУВ
„Прогрес“/ДФ „Агробиопрогрес“ Русе на длъжност „организатор внедряване,
земеделски техник“, който не е приключен съгласно изискванията на Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж. Предположено е, че след като Г. е освободена
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, на същата може да е изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Посочено е още, че е получен отказ за
издаване на удостоверение от ТП на НОИ Кюстендил с изх. №
5506-09-343#1/09.02.2023 г. за периода от 01.09.1985 г. до 01.04.1993 г. Иска
се извършването на повторна проверка за предадени разплащателни ведомости или
други документи от цитирания осигурител и да бъде издадено УП-13 за лицето, ако
се открият данни за М.С.Г. (лицето е декларирало и фамилия Трифонова). Писмото
е изпратено и до Г., като е получено на 21.06.203 г., видно от Известие за
доставяне ИД PS 1JGPBW K.
Представен е отговор на ТП на НОИ
Кюстендил с изх. № 5531-09-1842/1/ 23.06.2023 г., подписан от началник отдел
ООА. Посочено е, че съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО осигурителя „Държавен комитет
за изследвания и технологии“/„Държавен комитет за наука и технически
прогрес“/„Държавен комитет за наука и технически прогрес“ е представил
ведомости за заплати, съхранявани по реда на Инструкция № 5 в осигурителния
архив на НОИ, но в тях липсва информация за М.С.Г. за периода септември 1985 г.
– октомври 1988 г. Посочено е още, че съгласно Приемателно-предавателен
протокол № 3685-31/27.06.2012 г. липсва приета разплащателна документация за
периода ноември 1988 г. – април 1993 г. С приемо-предавателен протокол е
извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от осигурителите
ведомости за заплати и трудовоправни документи към момента на подаване на
заявлението-декларация по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО. Осигурителният архив на
НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация
за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за
деклариране на неверни данни от задължените лица. Отбелязано е, че ЦУВ „Прогрес“/ДФ
„Агробиопрогрес“ Русе като самостоятелен осигурител не е предал разплащателна и
трудовоправна документация в „Регионален архивен център“ с. Невестино. Отказът
за издаване на удостоверение е изпратен на Г. за сведение.
Във връзка със сезиращата го жалба от Г.,***
се е произнесъл с Решение № 2153-17-66/30.06.2023 г., с което е отхвърлил
жалбата като неоснователна и е потвърдил оспореното Разпореждане № 2140-17-251/
15.05.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. В мотивната част на
решението е изложена подробна фактическа обстановка – подаденото заявление за
отпускане на ЛПОСВ; действията на органа за уведомяване на Г. за недостигащия
стаж; изискването на информация от ТП на НОИ Кюстендил; отказа за отпускане
поради липсващ осигурителен стаж и свързаните с него документи (писма и
констативен протокол); извършената повторна проверка. От правна страна са
изложени изключително подробно причините, поради които трудовия стаж на Г. в ЦУВ
„Прогрес“ не може да бъде зачетен, като е направено позоваване на различни
нормативни актове, уреждащи приложимата материя. Посочена е възможността
решението да се обжалва по съдебен ред. Видно от Известие за доставяне ИД PS
7000 1JGWJD G,
решението е връчено на Г. на 10.07.2023 г.
Недоволна от така постановеното
решение, Г., чрез надлежно упълномощен процесуален представител, обжалва същото
в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност, като издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и целта на
закона. Сочи се като нарушение факта, че едва с обжалваното решение е посочено
кой точно период осигурителен стаж и при кой осигурител не е зачетен от
пенсионният орган. Счита, че това е следвало да бъде направено още с разпореждането
за отказ за отпускане на ЛПОСВ, за да проведе тя установително производство по
ЗУТОССР, а през това време административният орган е следвало да спре
административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Твърди
се, че с незачитане на осигурителен стаж в размер на 07г 07м 00д пенсионната
администрация значително ощетява Г., при това неправилно и я лишава от
упражняване на осигурителните й права в пълен обем. Това е така защото Г. има
интерес да запази правопораждащата дата на ЛПОСВ 17.11.2022 г. Претендират се
разноски, като от представения Договор за правна защита и съдействие, сключен
на 12.07.2023 г. е видно, че Г. не е заплатила адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
В проведеното на 22.08.2023 г. съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателката предяви няколко
искания по доказателствата, както следва:
1. Оспорена е пълнотата на представената
административна преписка, като оспорването е само по отношение непредставянето
на Разпореждане № 2144-17-36/ 06.02.2023 г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ Русе. Представеното от жалбоподателката разпореждане
се отнася до спиране на производството по отпускане на ЛПОСВ на Г. на основание
чл. 98, ал. 2, т. 1, буква А от КСО поради факта, че с писмо с изх. №
2113-17-2060/9/31.01.2023 г. до контролните органи на КПК към ТП на НОИ Русе е
образувана проверка на осигурителя „Ромина“, Булстат *********. Няма спор между
страните, че част от зачетения осигурителен стаж на Г. е при посочения
осигурител. Посочена е възможността разпореждането да бъде оспорено по
административен ред. Във връзка с това разпореждане, в съдебно заседание адв. Б.
е направила пояснение, „ … че пенсионният орган при изследване на
трудовия стаж на Г. по представените от нея писмени доказателства със
заявлението, е правил проверки, спирал е производството, но поради други
нередовности на трудовия стаж. Нямаме спиране на производството поради нередовност
в трудовия стаж в „Агробиопрогрес" за периода, за който образувахме
по-късно установителния иск пред районния съд. Ако административният орган беше
постановил разпореждането за спиране на това основание, тя щеше да има правен
интерес да го образува по-рано, административният орган щеше да приложи чл. 54,
ал. 5 от АПК и да го спре, защото това е удостоверително производство, това не
са нови обстоятелства. Съдебното решение не установява нови факти, а само
издирва документите, които не са посочени.“
2.
Представено е
Удостоверение с изх. № 5510-17-1/**.05.2023 г., издадено от ТП на НОИ Русе на
основание чл. 30, ал. 1, т. Г от Инструкция № 5 във връзка с чл. 5, ал. 2 от
ЗУТОССР, което да послужи пред районния съд за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
3. Представена е молба във връзка с
Определение № 844/18.08.2023 г., с което настоящият съдебен състав е оставил
искането на М.С.Г. за спиране на производството по делото на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, обективирано в молба с вх. №
3481/17.08.2023 г. В така представената нова молба са изложени допълнителни
мотиви във връзка със спирането на производството по настоящото дело, като се
иска съдът да отмени постановеното определение на основание чл. 253 от ГПК във
връзка с ГПК. Съдът по така направеното повторно искане за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 отново е отхвърлил същото по
мотиви, вече изложени в Определение № 844/18.08.2023 г.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е ангажирал писмени бележки, в които жалбата се
оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че правилно и
законосъобразно административният орган не е зачел осигурителния стаж на Г. за
периода 01.09.1985 г. – 01.04.1993 г. поради неизпълнени изисквания на чл. 6,
ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) – липса на
подпис на главния счетоводител. Посочено е, че са направени необходимите
служебни проверки във връзка с установяване на липсващия стаж на Г.. Иска се от
съда да отхвърли жалбата на Г..
При
така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи::
Съгласно
чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146.
Предмет
на оспорване е Решение № 2153-17-66/30.06.2023 г., постановено от директора на
ТП на НОИ Русе, с което се потвърждава Разпореждане № 2140-17-251/ 15.05.2023
г., издадено от ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе и с което
разпореждане на жалбоподателката М.С.Г. е отказано отпускане на ЛПОСВ.
Не
е спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от
компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и
такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква А от КСО, в кръга на правомощията му по
закон. Разпореждане № 2140-17-251/15.05.2023 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ Русе е издадено в рамките на установената от закона териториална,
степенна и материална компетентност по чл. 98, ал. 1 от КСО
Спазена
е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити
на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както
правните, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед
изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена
форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Жалбоподателката не е предявила възражения срещу формата на оспорения акт.
Съдът
е задължен по силата на чл. 168, т. 1 от АПК да провери дали са налице
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което би
довело до отмяна на оспорения акт. Наличието на такова съществено нарушение е
визирано в жалбата на Г., но не е посочено в какво точно се състои то. При
подробно запознаване с жалбата и при съобразяване пледоарията на процесуалният
представител на жалбоподателката в проведеното по делото съдебно заседание,
може да се направи извод, че като такова нарушение се сочи факта, че
административният орган не е спрял производството по отпускане на ЛПОСВ на
основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, съгласно който Административният
орган спира производството при наличието на образувано друго административно
или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди
неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне
на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа,
пред който то е образувано. Настоящият съдебен състав намира така
релевираното възражение за несъстоятелно. При подаване на заявление за
отпускане на ЛПОСВ не е съществувало друго административно производство, още
по-малко съдебно такова, на основание на което пенсионният орган да спре
производството по отпускането на пенсията на Г.. Неотносими са претенциите на
процесуалния представител на жалбоподателката във връзка с представеното от
последната по делото Разпореждане №
2144-17-36/ 06.02.2023 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ Русе. Това разпореждане се отнася до спиране на производството по отпускане
на ЛПОСВ на Г. на основание чл. 98, ал. 2, т. 1, буква
А от КСО поради факта, че с писмо с изх. № 2113-17-2060/9/31.01.2023 г. до
контролните органи на КПК към ТП на НОИ Русе е образувана проверка на
осигурителя „Ромина“, Булстат *********. При това, макар производството в този
случай да е спряно, то не е засегнало правата на Г., защото нейния осигурителен
стаж при този осигурител е зачетен в пълен размер. Не може да се оспори правото
на контролните органи на НОИ да извършват проверки на осигурители, но
практически не е възможно спирането на всяко административно производство по
отношение на всеки заявител, при който е установена нередност в подадените
документи за осигурителен стаж.
Съдът
намира, че именно тук е моментът да разгледа твърдението в жалбата, че „Едва с обжалваното решение е мотивиран
извода на пенсионният орган да не приеме/зачете трудовият стаж на доверителката
ми за периода от 01.09.1985г. до 01.04.1993г. в ЦУВ „Прогрес“ / ДП / ДФ
„Агробиопрогрес“ Русе, в размер на 07г. 7м. 0д., за трудов стаж при
пенсиониране поради обстоятелството, че същият не е приключен, съгласно
изискванията на чл. 6, ал. 1 от НТКТС, а именно поради липсата на подпис на
главен счетоводител.“. Трябва да се посочи, че нито в жалбата,
нито в съдебно заседание е направен коментар относно писмо с изх. №
2113-17-2060/3/04.01.2023 г., с което старши експерт „Отпускане на пенсии“ при
ТП на НОИ Русе е уведомил Г., че във връзка с подаденото заявление за отпускане
на ЛПОСВ е извършена проверка на документите и е необходимо Г. да представи
следните документи:
·
Удостоверение образец УП-3 за периода
18.09.1980 г. - 01.09.1985 г. от "ИСС Образцов чифлик”, тъй като стажът не
е оформен съгласно изискванията на Наредбата за трудовите книжки и трудовия
стаж.
·
Удостоверение образец УП-3 за периода
01.09.1985 г. - 01.04.1993 г. от ЦУВ "Прогрес”.
·
Удостоверение образец УП-3 за периода
01.04.1993 г. - 01.05.1993 г., ако е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от
Кодекса на труда от ЦУВ "Прогрес”.
От
посоченото писмо се установява, че Г. своевременно е уведомена за проблемните
периоди относно нейния осигурителен стаж. Не може да се твърди, че
жалбоподателката не е съзнавала какво се иска от нея, за да й бъде признат стаж
за посочените периоди, тъй като същата е подала Заявление с вх. № 5506-09-343/ 25.01.2023
г. до ТП на НОИ Кюстендил за издаване на удостоверение по чл. 30, ал. 1, т. 1 – удостоверение за
осигурителен стаж УП-3. Предвид факта, че писмото, с което е изискано представяне
на допълнителни документи е получено от Г. на 09.01.2023 г., същата е следвала
да спази определеният й едномесечен срок. Независимо от това, административният
орган е приел отказа за издаване на удостоверение изх. №
506-09-343/1/09.02.2023 г. от ТП на НОИ Кюстендил, представен едва на
23.02.2023 г. от жалбоподателката. В този смисъл, като се съобразят нормите на
чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от ЗУТОССР, Г. е можела да започне производство по
установяване на трудовия стаж веднага след получаване на отказа. Предвид
представеното удостоверение с изх. № 8778/16.08.2023 г. от Районен съд – Русе
се установява, че е образувано гражданско дело № 4140/2023 г. На съда служебно
е известно, че производството по това дело е образувано в началото на август
2023 г. Дори да се приеме, че Г. е изчаквала решението на директора на ТП на
НОИ, което е постановено на 30.06.2023 г. и връчено на нея на 10.07.2023 г.,
същата отново достатъчно дълго е изчакала за да започне този исков процес пред
районния съд. В този смисъл, опитите да се сочи, че пенсионната администрация е
виновна за забавянето на производството по установяване на трудовия стаж Г. за
спорния период, в резултат на което тя търпи вреди от действията на тази
администрация, са неуспешни.
Съдът счита, че административното
производство е проведено при спазване на всички правила. При съобразяване на
факта, че производството е инициирано от Г., административният орган не дължи
уведомяване по чл. ** от АПК. Извършена е проверка, установени са нередности и
с писмо от 04.01.2023 г. на Г. е предоставен едномесечен срок за тяхното
отстраняване. Поради непредставяне на необходимите писмени доказателства, на Г.
е указана възможността да заплати липсващия стаж, която тя не е приела като вариант.
Предвид липсата на доказателства и незаплащане на осигурителни вноски по чл. 9а
от КСО, единствената възможност на пенсионният орган е да постанови отказ за
отпускане на ЛПОСВ. След постъпване на жалбата до директора на ТП на НОИ Русе
отново са предприети действия от страна на пенсионния орган за повторна
проверка и отново е установено, че липсва необходимата информация за да бъде
потвърден осигурителния стаж на Г. за спорния период при осигурителя ЦУВ
„Прогрес“ Русе. В този смисъл пенсионният орган е изпълнил задължението си
както по чл. 35 от АПК да изясни
фактите и обстоятелствата от значение за случая; както и това по чл. 36 от АПК
да събира служебно необходимите доказателства. Обжалваното решение е
постановено в законоустановения едномесечен срок. Настоящият съдебен състав намира, че липсват съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
обжалваното решение.
Независимо
от факта, че жалбоподателката не сочи нарушения на материалния закон, съдът е
задължен съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК да провери съответствието на
обжалваното решение с приложимите материалноправни норми.
В
хода на тази проверка се установява нарушение на приложимото законодателство,
което обаче не е съществено и не води до промяна в крайния изход на спора между
страните. Така посочения спор се отнася до факта дали жалбоподателката
изпълнява условията за отпускане на ЛПОСВ, като при навършена възраст за жени
61г 10м през 2022 г. трябва да имат осигурителен стаж в размер на 36г 02м.
Твърдението на Г. е, че от представените от нея писмени доказателства – три
трудови книжки, се установява осигурителен стаж в приблизителен размер 39г 04м.
Пенсионният орган оспорва осигурителния стаж на Г. за периода 01.09.1985 г. –
01.04.1993 г. при осигурителя ЦУВ „Прогрес“ Русе, при който тя е заемала
длъжност организатор внедряване, земеделски техник в продължение на 07г 07м.
Административният орган е установил, че приключването на стажа на Г. в трудова
книжка № 659/18.09.1990 г. не е надлежно, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от
НТКТС при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на
трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се
подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата
му. В конкретния случай липсва положен подпис на главен счетоводител и по тази
причина този период не е зачетен като осигурителен стаж.
Очевидно е, че при позоваването на
чл. 6, ал. 1 от НТКТС органът е имал предвид действащата редакция на нормата (в
противен случай би отбелязал коя редакция следва да се има предвид), без да
съобрази факта, че за спорния период 01.09.1985 г. – 01.04.1993 г. са действали
различни нормативни актове, регламентиращи въпроса с приключването на трудовите
книжки. Съобразно приложимото законодателство процесният период следва да се
раздели на няколко етапа:
Първи
етап -
от 01.09.1985 г. до 01.01.1987 г.
Приложимото
законодателство в този период включва:
Ø
Наредба за трудовите книжки (приета с ПМС №
149/20.03.1953 г., обн.
в "Известия", бр. 25/1953 г., изм. – в. "Известия", бр.
74/1960 г., в сила до 01.01.1987 г.).
Ø
Инструкция по прилагането на Наредбата за трудовите книжки (издадена от Централния
съвет на Българските професионални съюзи и обн. ДВ, бр. 49/1953 г.).
Ø Инструкция за
данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на
трудов стаж за пенсиониране и класиране (издадена
от Министъра на финансите и Централния съвет на Българските професионални съюзи, публикувана във в. "Известия", бр. 53/01.07.1960 г., в сила от 01.07.1960 г. до 05.11.1965
г.).
Ø Инструкция за реда и
начина на издаване на документи за трудов стаж, (издадена от Министъра
на финансите, Комитета по труда и работна заплата и Централния съвет на
Българските професионални съюзи, обн. ДВ, бр. 86/1965 г., в сила от 06.11.1965 г. до 28.12.1967 г.).
Ø
Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на
документ за трудов стаж (издадена от Министъра на финансите, Комитета по труда и
работна заплата и Централния съвет на Българските професионални съюзи, в сила
от 29.12.1967 г. до 01.01.1987 г.).
При анализиране на
относимите правни норми се установява, че още след 01.07.1960 г. законодателно се
регламентира правен режим, който изисква вписаните в трудовата книжка данни да се
заверяват чрез подпис от ръководителя и от отговорния счетоводител и да се
подпечатват с печата на предприятието, учреждението или организацията.
Втори
етап –
от 01.01.1987 г. до 01.04.1993 г.
В
този период приложение намира Наредба за трудовите книжки и трудовия стаж
(приета с ПМС №
72/30.12.1986 г., обн. ДВ, бр. 11/10.02.1987 г.; отм. ДВ, бр. 102/03.12.1993
г.) В същата НТКТС (отм.) чл. 6, ал. 1
гласи: При
прекратяването на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж,
придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото
правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и
ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието.,
т. е. има същото
съдържание, като чл. 6, ал. 1 от сега действащата НТКТС.
Без
значение за спорния период е факта, че сега действащата НТКТС (Обн.
ДВ, бр.102/03.12.1993 г. и по правилата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията влиза
в сила три дни след обнародването) в чл. 6, ал. 1 съдържа аналогично
императивно изискване При
прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж,
придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния
счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.
Посочените
разпоредби въвеждат императивни правила относно оформянето на трудовите книжки
при прекратяването на трудово правоотношение. Безспорен факт е липсата на
подпис, положен в трудовата книжка от главен счетоводител, което прави същата
нередовно оформена поради което в тази си част тя няма качеството на редовен
официален свидетелстващ документ и няма обвързваща доказателствена сила по
смисъла на чл. 347 от КТ. За доказване на осигурителен стаж по административен
ред пред пенсионните органи следва да бъдат представени надлежно оформена
трудова книжка или удостоверения за осигурителен стаж, съдържащи данните
съгласно утвърдените образци (УП2 или УПЗ). Изрично трябва да се посочи, че
тези норми не изискват виновно поведение на лицето, представило нередовни
документи, за да не бъде зачетен осигурителния стаж и наличието/отсъствието на
подобно поведение у лицето, заявило отпускане на ЛПОСВ е ирелевантно.
По изложените причини съдът приема,
че допуснатото нарушение от решаващият орган не е съществено и не влияе върху решаването
на спора между страните.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест (направено от съда с Определение от
04.08.2023 г.), на жалбоподателката е указано, че тя следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, което означава в
хода на съдебното производство да ангажира доказателства относно надлежното
заверяване на собствената си трудова книжка за спорния период на осигуряване.
По делото не се ангажираха доказателства в тази насока.
От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът
установи по несъмнен и категоричен начин, че за процесният стаж от 01.09.1985
г. до 01.04.1994 г. не са ангажирани безспорни писмени доказателства като
осигурителен такъв за целите на пенсионното осигуряване. След като спорният
осигурителен стаж не е установен с надлежно оформена трудова книжка и/или с
издаден от осигурителя документ по утвърден образец, то същият стаж не може да
бъде зачетен при пенсиониране, поради което правилно не е взет предвид за
отпускане на ЛПОСВ на Г..
Сочи
се още в жалбата, че решението противоречи на целта на закона, без обаче да е
уточнение в какво се състои това противоречие. Твърдението е бланкетно и не
намира опора в приложените по делото писмени доказателства и относимите
законови разпоредби. Целта на социалното осигуряване е лицето, подало заявление
за отпускане на ЛПОДВ да получи при настъпването на съответното осигурително
събитие обезщетение в размер, който е адекватен на размера на внасяните от
и/или за него осигурителни вноски. За да настъпи в случая на Г. съответното
осигурително събитие същата следва да изпълни изискванията на приложимите
нормативни актове, което тя не е сторила както към момента на постановяване на
решението, така и към момента на издаване на разпореждането, потвърдено от
директора на ТП на НОИ Русе. В този смисъл обжалваното решение е съответно и на
целта на закона.
В обобщение на
всичко изложено до тук, съдът счита, че оспореното решение на директора на ТП
на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане, не страдат от пороци, водещи до
тяхната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу тях следва да бъде
отхвърлена.
По
делото искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателката, а присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е предявено от процесуалния представител на
ответника.
Като съобрази
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав
намира, че в полза на НАП следва да се присъди сумата от 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателката
не е направила възражение за прекомерност на възнаграждението на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе,
четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** и адрес за призоваване в гр. Русе, ул. „А.“
№ **, ет. *, офис 9 срещу Решение № 2153-17-66/30.06.2023 г., постановено от
директора на ТП на НОИ Русе.
ОСЪЖДА М.С.Г.,
ЕГН ********** *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението
може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: