РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 359 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 3 вр. с
чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на С.Т.,
длъжник в изпълнителното производство, срещу постановление за възлагане на
недвижим имот от 25.11.2020 г. по изп. дело № 20138380401504 на ЧСИ с рег.
№ 838, с което, в резултат на проведена публична продан, е възложен на купувача
П.Л.недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с площ от 162,27 кв. м, находяща
се в гр. София, ул. „******, заедно с 9,39% ид. части от общите части на
сградата и от собствеността върху поземления имот, в който е изградена
сградата, който имот е с идентификатор 68134.802.1467.1.4. Жалбоподателката посочва,
че продаденият имот е нейното и на сина ѝ единствено жилище, ипотекирано
в полза на банката взискател. Посочва, че не е уведомявана за нова изготвена
оценка на имота, въпреки че заявява, че това не е първата продан на имота, като
освен това счита, че цената, на която е продаден имотът е занижена. Възразява и
срещу това, че жилището и друг имот на жалбоподателката в сградата –
гараж, са продадени отделно, въпреки че са описани в един нотариален акт за придобиването
им от жалбоподателката и за учредяването на ипотека върху тях в полза на
взискателя.
Взискателят „Българо-американска кредитна банка“
АД и присъединените взискатели в изпълнителното производство „ЕОС Матрикс“
ЕООД, „С. Г. Груп“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, както и купувачът на публичната
продан П.Л.не изразяват становище по жалбата.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна, като посочва, че началната
цена на имота е определена съгласно изискванията на закона, в проданта е
участвал един купувач, поради което на него е възложен имотът, а освен това
жилището и гаражът са самостоятелни обекти, поради което не е необходимо да се
продават съвместно.
След като се запозна с доказателствата
по делото и становищата на жалбоподателката и на съдебния изпълнител, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Поради това по подадената жалба
съдът следва да провери единствено действията на съдебния изпълнител и на
наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в срока за
извършването на публичната продан, както и действията, извършени при евентуално
провеждане на явно наддаване, а също така и дали имотът е възложен на
наддавача, предложил най-висока цена, като не може да проверява редовността на
разгласяването на проданта или на уведомяването на страните (така т. 8 от ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). При обжалване на постановлението за възлагане на
имота съдът също така не може да разглежда и въпроса за това дали продаденият
имот представлява несеквестируемо жилище на длъжника, тъй като този въпрос
следва да бъде повдигнат от длъжника при насочването на изпълнението върху
имота (чрез налагане на възбрана, както и при насрочването на проданта), а след
това длъжникът губи възможността да оспорва проданта на това основание (така т.
1 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). След провеждането на публичната продан
постановлението за възлагане може да се обжалва само на посочените по-горе
основания.
Въпреки това в случая
може да се посочи, че продаденият имот е ипотекиран в полза на взискателя „Българо-американска кредитна
банка“ АД (видно и от представения с жалбата нотариален акт за учредяване на
ипотека). Поради това съгласно чл. 445, ал. 1 ГПК, дори и този имот
действително да е единствено жилище на жалбоподателката и на нейното семейство,
чрез учредяването на ипотека върху него закрилата, която ѝ дава
невъзможността да се предприеме принудително изпълнение по отношение на имота
(т.е. несеквестируемостта на имота), е отпаднала. Другото изтъкнато от
жалбоподателката съображение относно това, че жилището и гаражът, които
притежава в същата сграда, е следвало да бъдат продадени заедно от съдебния
изпълнител, а не като отделни обекти, също не е сред възраженията на длъжника,
които могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Въпреки това и по
отношение на това съображение може да се посочи, че обстоятелството, че двата
обекта са описани заедно както при придобиването им, така и при учредяването на
ипотека върху тях, не означава, че те представляват един обект или че са
свързани (главен обект и принадлежност към него). Апартаментът и гаражът са самостоятелни
обекти в сградата (за тях се определят и отделни кадастрални идентификатори),
поради което могат да бъдат продавани самостоятелно.
Основните съображения за
незаконосъобразността на извършената продан, посочени от жалбоподателката, се
свързани с определянето на началната цена на проданта. Както се посочи, това
също е въпрос, който не следва да бъде разглеждан в настоящото производство. И
тук обаче може да се посочи, че видно от документите по изпълнителното дело,
оценката на имота е извършената през м. 02.2020 г. от лицензиран оценител, като
няма данни ищцата да е възразила срещу тази оценка по реда на чл. 485,
ал. 2 ГПК. Проданта, в резултат на която е издадено обжалваното
постановление за възлагане, е втора по ред в рамките на 2020 г., доколкото на
първата продан, проведена през м. 08.2020 г., не са направени наддавателни
предложения по отношение на апартамента (тогава е продаден само гаражът). При
провеждането на втората продан (през м. 10.2020 г.) жалбоподателката не е
следвало да бъде уведомявана за оценка на имота, нито има възможност да я
оспори (съгласно чл. 485, ал. 6 ГПК). Освен това при втората продан всъщност не
следва да се изготвя нова оценка, доколкото цената се определя чрез намаляване
на началната цена, определена при първата продан (чл. 494, ал. 2 ГПК).
Видно от протокола от
10.11.2020 г. на публичната продан е подадено само едно наддавателно
предложение от П. Л.. Поради това не е провеждано допълнително наддаване и
съответно за купувач е обявен именно той, като предложената от него цена
надхвърля първоначално обявената. Следователно не се установява да са допуснати
нарушения при извършване на наддаването на публичната продан, а имотът е
възложен на единственото лице, направило предложение, поради това и на
най-високата предложена цена. Поради това и жалбата следва да се остави без
уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на С.К.Т.
срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. по изп. дело
№ 20138380401504 на ЧСИ с рег. № 838.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.