Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Ловеч,25
.04
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йовка Казанджиева
ЧЛЕНОВЕ: Иван
Иванов
Емил Давидов
При
секретаря Дарина Петрова и в присъствието на
Прокурора като разгледа докладваното от
съдия
Казанджиева ВНЧХД № 67 по
описа
за
С присъда от 18.12.2018 г., постановена
по НЧХД № 342/2017 г. Тетевенският районен съд е признал М.Р.Р., М.И.К. и С.М.Р. за виновни в извършване на
престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с
чл. 20 ал. 2 от НК за първите двама и чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20
ал. 2, и чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК, като на основание чл. 78а от НК ги е освободил
от наказателна отговорност и им е наложил наказания, както следва на М.Р.Р. и М.И.К.
„глоба” в размер на по 1000 лева, на С.Р. „обществено порицание”. Със същата
присъда съдът ги е осъдил да заплатят на М.М. сумата от 1500 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.09.2017 г.,
като иска до пълния размер от 9000 лева неимуществени вреди, като неоснователен
и недоказан е отхвърлил, както и сумата от 612 лева разноски по делото. Освен
това е осъдил М.К. да заплати и сумата общо 100 лева, представляваща държавна
такса, върху уважения размер на гражданския иск, С.Р., със съгласието на майка
си Д.О., също сумата от 50 лева.
Недоволни от така постановения съдебен
акт останали М.Р., М.К. и С.Р., чрез процесуалният им представител адвокат Г. –
ЛАК, го обжалват в предвидения от закона срок, по реда на въззивното
производство. Сочат, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Намират, че при липса на безспорни и убедителни доказателства за това кой, как
и по какъв начин е причинил телесните увреждания на тъжителя съдът ги е признал
за виновни и ги е осъдил, като е уважил и претенцията за неимуществени вреди в
размер на 1500 лева.
В съдебно заседание въззивниците М.Р. и
С.Р.,редовно призовани не се явяват. По отношение на въззивника М.К. са налице
основанията на чл. 269 ал. 3 т. 4, б. „а” от НПК. Тримата се представляват от
адвокат Г. – ЛАК. Счита, че обжалваната
присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, необоснована е, нарушени е материалния закон и наложените наказания се
явяват несправедливи. Сочи, че от
мотивите е видно, че първоинстанционния съд не е посочил каква фактическа
обстановка приема за установена. Намира, че изразеното от него в това отношение
по своята същност не е фактическа обстановка, тъй като съдът не е посочил кой е
запознал първи,какви са били действията на всеки един от участниците. Излага,че по делото не са налице
доказателства, установяващи нараняванията, приети от съда по отношение на
свидетеля Р. М., брат на тъжителя. Освен това сочи, че съдът изброявайки по хронологичен
ред сигналите на телефон 112, това че местопроизшествието е било посетено от
полицейски служители и медицински лица, не е изложил мотиви относно как се е
развила причинно следствената връзка и резултатът от нея. Излага, че съдът не е дал вяра на нито един
от свидетелите,включително и на участниците в инцидента, като се е позовал на
стр. 4, в горната част на мотивите на несъбрани по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства, като е цитирал материали от досъдебното производство.
Намира, че от изложените мотиви от съда не става ясно какво приема за
установено в своя акт. По отношение на присъдата в гражданско осъдителната й
част посочва, че не е ясно присъденото обезщетение в размер на 1500 лева от кого ще се плаща, дали солидарно от тримата
подсъдими/това не е отразено нито в мотивите, нито в диспозитива на присъдата/
или по някакъв начин са разделени. При тези съображения моли настоящата
инстанция да отмени обжалваната присъда, да приеме, че са налице съществени
нарушения на процесуалните правила и да върне делото за разглеждане от друг
състав на съда.
Въззиваемия редовно призован не се
явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Настоящата инстанция като съобрази
изложеното с жалбата, становището в съдебно заседание и след като провери
изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
Делото е образувано въз основа на
тъжба, подадена от М. А.М., ЕГН **********
против М.Р.Р., ЕГН **********, С.М.Р., ЕГН ******* и М.И.К., ЕГН ********* за
престъпление по чл. 130 ал. 1 НК, като с тъжбата е предявен граждански иск за
неимуществени вреди, в размре на 9000 лева.
От анализа на проведеното съдебно
производство, съдът приема за установено следното:
По делото са разпитани множество
свидетели, които могат да бъдат разделени на две групи, подкрепящи съответно
тезата на въззиваемия М. в настоящото производство и тезата на въззивниците М.Р.,
С.Р. и М.К., а именно:
В първата група са свидетелите М. И.,
дядо на тъжителя, Р. М., брат на тъжителя, А. И., баща на тъжителя, Р. И., чичо
на тъжителя, Д.О., майка на тъжителя, а във втората Р.Р., А.М., К. М., С.А..
Освен това са разпитани и свидетелите Л. и Х., служители на РУ на МВР – гр.
Тетевен, както и свидетелите И. И., М.Б.. По делото са назначени и изслушани в
съдебно заседание две заключения на вещото лице д-р Газемба, установяващи
причинени увреждания на въззиваемия М.М. и въззивника М.Р.. Посочените по-горе
свидетели, в показанията си очертават различна фактическа обстановка. В
мотивите си първоинстанционния съд е подробно е описал в коя част от
показанията на свидетелите дава вяра и в коя част не, като това е сторил и по
отношение на обясненията на подсъдимите, изложил е съображения относно вината,
както и защо не приема, че е налице деяние, извършено в състояние на силно
раздразнение от страна на подсъдимите, като е приел и че на са налице
основанията на реторсия, съобразявайки и „развитието на инцидента”. Описвайки същия преди това в мотивите
решаващия съд е бил твърде лаконичен, приемайки, че на 05.09.2017 г. в с. Глогово,
област Ловешка, махала „Граматика”, около 01.30 часа възникнал конфликт
първоначално между свидетеля Р. М. и подсъдимите М. и С. Р., а след това се
„появил” и подсъдимия К., като се стигнало до размяна на удари и са били
причинени посочените телесни увреждания на въззиваемия М.М., на свидетеля Р. М./като
в тази насока не се сочат доказателства, установяващи този факт/ и на М.Р.. Приел, че така приетата фактическа обстановка
се установява от показанията на всички изброени по-горе свидетели.
Анализът на посочените факти по- горе
на първо място сочи, че от приетата за установена фактическа обстановка
въззивната инстанция не може да установи, какво е приел първоинстанционния съд
относно това кой, в кой момент от развитието на конфликта, с какъв предмет и по
отношение на кого е нанасял удари, вследствие на което са получени уврежданията
на М.М., Р. М. и М.Р.. В анализа на показанията на отделните свидетели се
съдържат съждения на съда в тази насока, но същите не могат да заместят липсата
на мотиви в тази насока. Това обстоятелство безспорно нарушава правота на
защита на въззивниците да научат, какво приема решаващия съд относно техните
действия, за да обоснове своя съдебен акт и съобразно това да изградят своята позиция.
При горните съображения настоящата
инстанция приема, че постановения от първата инстанция съдебен акт страда от
липса на мотиви, което по своята същност представлява отстранимо съществено
процесуално нарушение, поради което следва да бъде отменен и делото върнато на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 334 т. 1 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 18.12.2018 г., постановена
по НЧХД № 342/2017 г. на Тетевенският районен съд, с която е признал М.Р.Р., М.И.К.
и С.М.Р. за виновни в извършване на
престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с
чл. 20 ал. 2 от НК за първите двама и чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20
ал. 2, и чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК.
Връща делото на Тетевенският районен
съд за разглеждане от друго състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се уведомят страните, че е изготвено
с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.