Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.11.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
единадесети октомври година 2022
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
Прокурор: Мария М.като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2564 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делто е иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ.
По изложените в исковата
молба и молба вх.№71645 от 20.07.2020г. М.М.С.,
ЕГН ********** е предявил срещу П.на Р България, иск с правно основание чл.2в
от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 30000 /тридесет
хиляди/лева, представляваща обзщетение за неимуществени вреди причинени от нарушено правото на безплатна служебна защита
по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на
СРП във връзка с твърдян отказ на длъжностни лица при ответника да спазят чл.3
от Директива 2016/1919 на ЕС и чл.6, параграф 3, буква С от ЕКПЧОС.
Сочи се
в исковата молба, че ищецът е обвиняем по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05
РУ-СДВР, пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП. Твърди се, че на 14.01.2020г. М.М.С. изпратил молба до СРП да му бъде
назначен безплатен процесуален представител по пр.пр. № 33392/2019 г. по описа
на СРП, който да го представлява при извършване на следствените действия и до
края на производството. Ищецът твърди, че наблюдаващия преписката прокурор
Симеонова отказала, като се позовала на чл.21, т.3 и чл.25, ал.1 от ЗПП. Ищецът
веднага обжалвал отказа на прокурора от СРП, но прокурор Кадев от СГП отказал
да разгледа жалбата му по същество.
Наведен е довод, че Република България е
подписала ДЕС и ДФЕС и по тази причина нормите на европейското законодателство
са задължителни за прилагане. Позовава се на нормата на чл.5, ал.4 от
Констиитуцията на Република България,
според която: „Международните договори ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила в Република България са част от вътрешното
законодателство. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат“. Ищецът твърди, че е имал право на
безплатна адвокатска защита, тъй като разпоредбата на чл.6, параграф 3, буква С от ЕКПЧОС предвижда,
че „Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните мининмални
права: да се защитава лично или да порзва адвокат по свой избор; ако не
разполага със средства за адвокатска защита, да му бъде предоставена безплатна
служебна защита, когато интересите на правосъдието го изискват “. Позовава се още на нормата на чл.3 от
Директива 2016/ 1919 на ЕС, според която: „За целите на настоящата директива
„правна помощ“ означава финасиране от страна на държавата членка на помощта на
адвокат, осгуряваща упражняване правото на достъп до адвокат“. Твърди, че това
право на безплатен адвокат в неговия случай не е спазено, в нарушение на
цитираните норми.
Ищецът
твърди, че неимуществените вреди се изразяват в насадените у него чувство за
малоценност, страх и незащитеност, както и в тотално уронване на доверието му в
съдебната система. Поддържа, че докато обжалвал отказа да получи безплатен
защитник пред по – вишестоящите прокуратури, не е бил защитен от безплатен
адвокат, а от адвокат на полицията.
В срока по чл.131 ГПК е ответната П.на
Република България е подала отговор на исковата молба, в който навежда възражение за недопустимост на
исковата претенция, в условията на евентуалност – неоснователност. Оспорва
предявения иск както по основание, така и по размер. Оспорени са твърденията на ищеца, че не му е
предоставена правна помощ в досъдебна фаза на наказателното производство, в
което е бил обвиняем. Ответникът поддържа, че в рамките на досъдебното
производство по ДП № 1626/2019 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП на обвиняемия М.М. е
предоставена правна помощ и му е назначена служебна защита съобразно
съществуващия правен ред – чл.21 т.3 и чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ.
Сочи се още, че всички действия по разследването са извършени в присъствието на
адв.Н.А.от САК, служебно назначен зачитник, за което М. не е възразил. Ответникът поддържа, че твърденията на ищеца
за нарушение относно предоставената му правна помощ, ще бъдат преценени от
наказателния съд по НОХД №9804/2020г. по описа на СРС, НО, 13 състав, поради
което производството пред гражданския съд е недопустимо, като преждевременно
образувано.
В
отговора е наведен довод, че твърдяното от ищеца нарушение на правото му на
безплатна правна помощ не би могло да попадне в сочената от ищеца хипотеза, тъй
като е отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4 НПК и не е
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, съгласно чл.2в от ЗОДОВ. П.на РБ твърди, че на ищеца М.,
в качеството му на обвиняем е предоставена правна помощ от служебен защитник в
пълен обем, като същия е упражнил правото си на достъп до безплатна служебна
защита съгласно чл.3 от Директива 2016/ 1919 на ЕС. Сочи се, че ищецът М. е
ползвал от предоставената му правна защита, в съответствие с неговото желание
да ползва такава, а не адвокат по избор, поради което П.на РБ счита, че в пълна
мяра е изпълнена и разпоредбата на чл.6, параграф 3, буква С от ЕКПЧОС.
С
определение №274 от з.с.з. на 14.10.2021г.
производството по гр. д. №2564/2020г. на СГС, ГО, I-7 състав е
прекратено в частта, в която е направено искането за разпореждане на ответника
да изпълнят разпоредбите на Директива 2016/1919 на ЕС и чл.6, параграф с/ от
ЕКПЧОС и да назначат безплатен служебен адвокат по ДП № 1626/2019 г. по описа
на 05 РУ-СДВР , пр.пр. № 33392/19 по описа на СРП.
В съдебно заседание ищецът поддържа
предявените искове. Представя писмена защита.
В съдебно заседание
П.на Р България, чрез прокурор – М.от СГП оспорва предявения иск по основание и
размер.
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира
за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, като се установява
и от приетия препис от Постановление за привличане обвиняем по досъдебно
производство ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 33392/2019 г.
по описа на СРП, че на 16.08.2020г. М.М.С. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.325, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. /л.87 от
делото/
Постановлението е предявено на М. в присъствието на защитник адв.Н.А..
С постановление за допускане на правна помощ от 16.08.2019г. на
разследващ полицай при 05 РУ-СДВР е
допуснато оказване на правна помощ на М.М.С. по досъдебно производство ДП №
1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП,
като е разпоредено да се изпрати искане до САК за определяне на служебен
защитник./л.90 от делото/
Прието е неоспорено Постановление за назначаване на защитник от
16.08.2019г., с което адв.Н.А.от САК е назначен за служебен защитник на
обвиняемия М.М.С. по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №
33392/2019 г. по описа на СРП./л.92 от делото/
Видно
от приетия протокол за предявяване на разследване от 05.06.2020г. материалите по досъдебно производство ДП №
1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№33392/2019 г. по описа на СРП, са
предявени на обвиняемия М.М.С. в присъствието на защитника му адв.Н.А.–САК./л.88
–л.89 от делото/
С искане от 14.01.2020г. М.М.С. е настоял пред СРП да му бъде назначен
безплатен служебен защитник по пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП, тъй като
е социално слаб./л.11 от делото/
Във връзка с отправеното искане с писмо изх. №33322 / 22.01.2020г.
прокурор от СРС уведомил М., че по досъдебно производство ДП № 1626/2019 г. по
описа на 05 РУ-СДВР вече има назначен защитник в лицето на адвокат Н.А., чието
назначаване е по реда на чл.21 т.3 и
чл.25, ал.1 и чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ. Посочено е, че няма
основание за назначаване на нов защитник./л.12 от
делото/
С жалба до Софийска градска прокуратура от 05.02.2020г. М.С. настоял да бъде отменен отказа на
по-долната прокуратура да му бъде предоставен безплатен процесуален представител
по пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП./л.13/
С писмо от 17.02.2020г. СГП уведомила жалбоподателя, че не са налице
основания за инстанционен контрол по отношение на писмо – отговор на СРП от
21.01.2020г., тъй като на обжалване подлежат само постановленията и резолюциите
като актове на първоинстанционната прокуратура./л.14 от
делото/
В писмо вх.№16050 /14.08.2020г. прокурор Н.от СРП уведомила СГП, че производството
по пр.пр.№33392/2019г. по описа на СРП е приключило и срещу М.М.С. е внесен
обвинителен акт, по който е образувано НОХД №9804/2020г. по описа на СРС, НО,
13 състав. Отразено е, че всички действия по разследването с участие на обв.М.
са извършени в присъствието и с участието на адвокат Н.А.–САК, служебно
назначен защитник на обвиняемия М., за което последният не е възразил.
В писмо изх.№ 90838 от 08.11.2021г. на СРС се сочи, че производството
по НОХД №9804/2020г. по описа на СРС,
НО, 13 състав не е приключило пред първа инстанция./л.65/
От приетото неоспорено заключение на назначената в настоящото
производство съдебно –психологична експертиза с в.л. Д.П. –психолог, се установява,
че ищецът М.М.С. претърпял негативни психологически последици и е преживял
силен стрес, страх и безпокойство във връзка с неуказването на правна помощ. При проведените психологическо изследване,
съчетаващо полуструктурирано интервю и психологически тестове вещото лице
психолог е обосновало извод, че за ищеца М. не е настъпила психологическа
травма, нито трайни последици от това, че не му е назначен адвокат защитник в
конкретно досъдебно производство.
Други релевантни
доказателства не са ангажирани в предвидените преклузивни срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 2в от ЗОДОВ срещу П.на РБ за обезщетение на претърпени от ищеца
неимуществени вреди, в резултат на отказ да му бъде предоставена безплатна
служебна защита в досъдебно производство в нарушение на Директива 2016/1919 на
ЕС и чл.6, параграф с от ЕКПЧОС. Предвид поддържаните от ищеца твърдения съдът
намира, че предявеният иск е допустим.
По същество:
По
иска с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ:
Фактическият
състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, § 3 ДЕС
обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на
частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е
налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди.
В
настоящия случай се претендират вреди от дейността на П.на РБ по досъдебно
производство, по което ищецът М. поддържа, че му е отказана безплатна служебна защита в качеството му на
обвиняем. Ищецът квалифицира допуснатите нарушения като 1). нарушение на
правото на безплатна адвокатска защита, тъй като разпоредбата на чл.6, параграф 3, буква С от ЕКПЧОС; 2).
Нарушение на Директива 2016/1919 на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.6, параграф 3, буква С от ЕКПЧОС „Всяко
лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните мининмални права: да
се защитава лично или да порзва адвокат по свой избор; ако не разполага със
средства за адвокатска защита, да му бъде предоставена безплатна служебна
защита, когато интересите на правосъдието го изискват “. Нормата на чл.3 от Директива 2016/ 1919 на ЕС,
предвижда, че: „За целите на настоящата директива „правна помощ“ означава
финасиране от страна на държавата членка на помощта на адвокат, осигуряваща
упражняване правото на достъп до адвокат“.
Анализа на приетите по делото писмени
доказателства - Постановление за
назначаване на защитник от 16.08.2019г. по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05
РУ-СДВР, протокол за привличане на обвиняем от 16.08.2020г. протокол за
предявяване на разследване от 05.06.2020г. по ДП № 1626/2019 г., сочи на извод,
че на ищеца М.М., в качеството му на обвиняем по пр.пр. № 33392/2019 г. по
описа на СРП е предоставена правна помощ от служебен защитник. Правната помощ е
допусната като служебна защита съобразно съществуващия правен рад – чл.21 т.3 и
чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ. Установи се, че всички действия по
разследването с участие на М.М. в рамките на досъдебно производство по пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП са
извършени в присъствието и с участието на адвокат Н.А.–САК, служебно назначен
защитник на обвиняемия М., за което последният не е възразил. Така ищецът М. е
упражнил правото си на достъп до безплатна служебна защита съгласно чл.3 от
Директива 2016/ 1919 на ЕС.
Предвид
изложеното съдът намира, че ответникът не е ограничил правото на безплатна правна
помощ на ищеца по досъдебно производство по пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на
СРП. Следва да се отбележи, че Закона за правна помощ не предвижда възможност,
лицето комуто се предоставя правна помощ само да избира адвокат. Дори да се
предположи, че конкретния избор на служебен защитник е причинил на ищеца стрес, дискомфорт и други
негативни преживявания, тези последици не са в пряка и непосредствена причинна
връзка с действията на ответника. Въз основа на изложеното настоящият съд
приема, че не е налице твърдяната противоправност - не се установява в хода на
процесуалните действия по пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП да е допуснато
нарушение на правото на Европейския съюз и конкретно на чл.6, параграф 3, буква
С от ЕКПЧОС и чл.3 от Директива 2016/1919 на ЕС.
По
така изложените съображения, съдът намира за недоказани както претендираните от
ищеца нарушения на правото на Европейския съюз, така и сочените от него вреди.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, без да е
необходимо да се обсъжда размера на претендираното обезщетение.
По
разноските:
При този изход на делото на ищеца не се
дължат разноски. Ответникът има право на
разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК, но не е претендира такива и не представил доказателства
за сторени разноски.
По
изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С.,
ЕГН ********** с р е щ у П.на Р България, иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му заплати
сума от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от нарушено правото на безплатна служебна защита
по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на
СРП във връзка с отказ на длъжностни лица при ответника да приложат чл.3 от
Директива 2016/1919 на ЕС и чл.6, параграф 3, буква С от ЕКПЧОС.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: