Р Е
Ш Е Н
И Е № 774
гр.Сливен, 30.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и четвърти юли през две хиляди и двадесета в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1307
по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане е иск с
правно основание чл.200 КТ.
Ищецът твърди, че е наследник
/син/ на починалия на 20.02.2019г. Любомир П. Панайотов. Последният работел по
трудов договор при ответното дружество от 16.03.2000г. на длъжност „ел. техник,
енергийно осигуряване, БЗР и ППАБ", код по НКПД 31133004.
Твърди, че на 20.02.2019г. с устна
заповед по време на сутрешната оперативка му
била поставена задача, заедно с още двама негови колеги да сменят
проблемен изолатор на високо напрежение в Помпена станция с. Червенаково.
Пострадалият се качил на покрива и извършил възложената му задача. След
приключване на работата подал инструментите и се канел да слиза от покрива. В
този момент работниците чули жужене, вероятно от късо съединение и видели как
Панайотов паднал от покрива на земята. Колегите му извикали линейка, която го
откарала в болницата, където по-късно Панайотов починал.
Сочи, че работодателя ответник депозирал в ТП на
НОИ София-град декларация за трудова злополука с вх. №218/05.03.2019г. и същата
с Разпореждане № 23146 от 08.05.2019г. на НОИ, ТП София-град, била приета за
трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО. Сочи се, че злополуката е станала
през време и по повод на извършваната работа - при ремонт на електрически
съоръжения на покрива на комплектна разпределителна уредба пострадалият попада
на късо съединение, вследствие на което пада на земята и настъпва фатален край.
Твърди се, че в конкретния случай починалият
работник не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на злополуката.
Напротив, отговорност за процесната трудова злополука
носи само и единствено работодателят, който
нарушил редица изисквания, свързани с осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд. Най-същественото от тях е, че възлагал работа на персонал без необходимата
квалификация за това. Нарушени са разпоредбите на чл.1, чл.З, чл.4 и чл.8 от ЗЗБУТ,
разпоредбите на Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически
уредби и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), а
именно: чл.7, ал.1, чл.43 и чл.53, както и разпоредбите на чл.4, чл.5, чл.8 и
чл.9 на Наредба №16-116 от 8 февруари 2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Не било извършено обучение на
пострадалия, нито на което и да е било лице, съгласно ЗЗБУТ. Работодателят
не изпълнил задължението си по чл.284 КТ
и не предоставил на своите работници работно облекло, каски, а също така и
диелектрични обувки и ръкавици, указатели за напрежение, преносими заземители, изолиращи щанги за преносими заземители, изолиращи оперативни щанги, табели за
безопасност, съгласно чл.182 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
Причината за настъпилата на 20.02.2019г. трудова
злополука, произтичала от изначалната неизрядност още
при наемане на пострадалия работник от работодателя без необходимата
квалификация и последваща небрежност, изразяваща се в това, че не е провел
необходимото обучение за придобиване на квалификация за работа с високо волтови
съоръжения. Налице била небрежност и неизпълнение на задълженията по ЗБУТ от
страна на работодателя и относно това, че не снабдил работника с необходимите
годни предпазни пособия и прибори, както и относно липсата на регулярни и
изискуеми от Наредбата за безопасност периодични инструктажи за безопасност на
работа.
В резултат на трудовата злополука за ищеца
настъпил най-тежкият житейски резултат - той
загубил много близък човек - своя баща. В резултат на трагичния инцидент
ищецът сочи, че претърпял и търпи и към момента негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата.
Внезапната смърт и нелепа загуба ще съпътствала ищеца през целия му живот. Към
баща си изпитвал синовна обич, а животът му щял да продължи без бащина подкрепа
и грижа. Твърди, че бил изключително привързан към баща си, разчитал е на него
в ежедневието си и във всяка житейска ситуация. Връзката баща и син била много
силна, но прекъсната завинаги от трагичния инцидент.
Иска се от съда осъждане на ответника работодател
да заплати на ищеца по банкова сметка ***.39 ЗАдв в
РАЙЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, IBAN: ***, с титуляр Ж.С.З. - пълномощник,
сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, следствие на трудова злополука, от 20.02.2019г., при която настъпила смъртта на
Любомир П. Панайотов, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането 20.02.2019г. до
окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от
ответника не е депозиран.
Съдът след анализ на събраните в хода на производството писмени
доказателства и гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът Д.П. е син на Любомир П.
Панайотов, починал на 20.02.2019 г. По делото не се спори, че бащата на ищеца
бил назначен в ответното дружество с трудов договор № 2/16.03.2000г., а
съгласно последно сключено допълнително споразумение към този договор №
23/02.01.2018 г. работил на длъжност „ Ел. техник енергийно осигуряване, БЗР и
ППАБ”.
Видно от Протокол № 5103-19-7 от
17.04.2019 г. за резултати от извършено разследване на злополука, станала на
20.02.2019 г., издаден от ТП НОИ - Сливен, по свидетелски обяснения на колега
на починалия, а именно Андон Колев, работникът Любомир Панайотов на 20.02.2019
г. отишъл по време на работата си в ответното дружество, заедно с група от ЕМО
до ПС Червенаково да сменят проблемен изолатор на високо напрежение. Работникът
Любомир се качил на покрива на комплектната разпределителна уредба, а колегата
му Яни влязъл в килията да държи контра при стягането. Приключили със смяната
на изолатора и подали инструментите на Колев за прибиране. В момента, в който
Колев бил до служебния автомобил чул жужене като при късо съединение, обърнал
се и видял Любомир да лети във въздуха и да пада на земята. Установено е в
протокола, че предпоставка за настъпване на злополуката било неизползването на
лични предпазни средства /защитни
диелектрични ръкавици, диелектрични боти и предпазна каска/. Извършените
ремонтни дейности били без издадено нареждане /наряд/, съгласно Правилник за
безопасност и здраве при работа с електрически уредби и топлофикационни
централи и по електрически мрежи. Съгласно Съобщение за смърт № 36 от21.02.2019
г. от МБАЛ „Д-р Иван Селиминки” - гр. Сливен,
работникът Любомир Панайотов починал на 20.02.2019 г. в 16:14 часа. Причина за
смъртта била „Електрокуцио. Падане от високо.
Кръвоизлив. Счупване на гръбначен стълб”.
С Разпореждане № 23146 от
08.05.2019г. на ТП НОИ - София град, декларираната злополука с Любомир
Панайотов, станала на 20.02.2019г. била приета за трудовата злополука по чл.
55, ал. 1 КСО.
В хода на процеса са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели.
Показанията
на свид. Марийка Димитрова установяват, че починалият Любомир бил цит.„баща и майка” за ищеца Д., тъй като неговата майка
починала при раждането на по-малкия брат на ищеца. Баща и син били в много
добри и близки отношения. Любомир сам
отгледал двамата си синове, научил ги на труд, а с ищеца имали постоянен
контакт, събирали се, говорили си. Починалият Любомир много често помагал на
сина си Д., който живеел в гр. София и имал строителна фирма. След смъртта на
Любомир ищецът бил съкрушен и постоянно споделял колко много му липсва баща му.
Често говорел какво биха направили заедно, ако беше жив. След смъртта на баща
си ищецът станал по-затворен.
Свидетелят
Кръстьо Колев установява също, че ищецът бил близък с баща си. Починалият често
говорел на свидетеля за децата си, споделял, че ходел да помага на Д. в
строителната му фирма в София, често говорел и за внучетата си. На погребението
на Любомир ищецът бил неадекватен.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и гласни доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от
страните.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания, тъй като са последователни, житейски логични, вътрешно непререкаеми и кореспондират помежду си и с писмените
доказателства по делото.
Приетото за установено от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, следствие на която настъпила смърт - претърпени болки и страдания в
размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва , считано от датата на
увреждането 20.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.200,
ал.1 КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна
неработоспособност, какъвто е настоящия случай, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването й. Разпоредбата на чл.200 КТ регламентира
гаранционно-обезпечителна безвиновна отговорност на
работодателя при осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и
професионална болест. Тази отговорност включва репарирането на всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
реализацията на тези рискове. За възникването на отговорността е необходимо да
са налице няколко предпоставки, а именно наличие на внезапно увреждане здравето
на работника/ служителя, причиняването на неработоспособност или смърт, като
последица от увреждането, увреждането да е станало по време, във връзка или по
повод на извършената работа.
В конкретната правна хипотеза
тези предпоставки са налице. Безспорно се установи в процеса, че злополуката с бащата
на ищеца е трудова по смисъла на чл.55 КСО, установена по специалния предвиден
за това административен ред, съгласно Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки и е довела до временна
неработоспособност.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, съгл.чл.52 ЗЗД. В случая не са
нужни специални знания за да се установи, че смъртта на родител категорично
носи мъчителни негативни преживявания в психиката на човек. Доказа се също
така, че отношенията между ищеца и неговия баща приживе били основани на обич,
уважение, разбиране и взаимност. Ищецът разчитал на честа помощ, оказвана му от
родителя, която получавал в своята професионална дейност. Освен това съдът
отчита обстоятелството, че починалият е бил единствен родител за ищеца през
целия му съзнателен живот. Така категорично се установи в процеса, че ищецът
страда за безвъзвратната загуба на баща си, който е бил все още на работоспособна възраст / 62 години/.
От друга страна съдът отчита, че
ищецът все пак е млад мъж в зряла възраст /38г./, създал собствено семейство,
установен в друг град със собствен бизнес, не е живял постоянно в едно
домакинство с баща си и не е бил финансово или физически зависим от него.
Настоящият съдебен състав намира,
че справедлив еквивалент на търпените от пострадалия ищец болки и страдания е
обезщетение в размер на 70 000 лв.
Ответникът не е направил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, поради което съдът не дължи служебно произнасяне по
този въпрос, респ. намаляване на отговорността на работодателя /в
този см.Р.№ 432/29.06.2010г. по гр.д. № 392/2009г. ВКС/.
Следователно исковата
претенция бива уважена частично до
размера на 70 000 лв., като над този размер до пълния предявен размер от
120 000 лв. искът бива отхвърлен, като неоснователен. Върху тази сума
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на увреждането 20.02.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, тъй като работодателя изпада в
забава от момента на настъпване на увредата, съгласно
правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД /в
този см. Решение № 441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. ІV г.о. ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в
размер на 2 292,50 лв., платен адвокатски хонорар, съобразно уважената
част от исковата претенция. Освен това той дължи заплащане на разноските за
държавна такса в размер на 2 800 лв., съобразно уважения размер на иска в полза
на бюджета на съдебната власт.
На ответното дружество също се дължат разноски, съобразно отхвърлената част
от иска, но такива не са претендирани, няма и
доказателство за реално извършени разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне с изричен диспозитив в тази насока.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.200 КТ „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, КЛОН СРЕДНА ТУНДЖА-СЛИВЕН, ЕИК: 831160078215
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Д. Пехливанов“
№ 10, представлявано от управителя Пламен Иванов Иванов
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.П., ЕГН: **********
*** по служебна банкова сметка ***.39 ЗАдв IBAN: ***; при Райфайзенбанк/България ЕАД с титуляр Ж.С.З., сума в размер
на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди –болки и страдания, следствие трудова злополука на 20.02.2019г., при
която настъпила смъртта на Любомир П. Панайотов, починал на 20.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането 20.02.2019г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията
над уважения размер до пълния предявен такъв от 120 000 лв. /сто и
двадесет хиляди лева/, като неоснователна.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, КЛОН СРЕДНА
ТУНДЖА-СЛИВЕН, ЕИК: 831160078215 със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.“Д. Пехливанов“ № 10, представлявано от управителя
Пламен Иванов Иванов ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.П., ЕГН: ********** *** по служебна банкова сметка ***.39 ЗАдв IBAN: ***; при Райфайзенбанк/България ЕАД с титуляр Ж.С.З., сума в размер
на 2 292,50 лв. /две хиляди двеста
деветдесет и два лева и 0,50 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, КЛОН СРЕДНА ТУНДЖА-СЛИВЕН, ЕИК: 831160078215
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Д. Пехливанов“
№ 10, представлявано от управителя Пламен Иванов Иванов
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сума в размер на 2 800 лв. / две хиляди и
осемстотин лева/, дължима държавна
такса.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез
пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: