№ 441
гр. Плевен, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.А
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430200919 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №23-0938-000028/15.02.2023г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на
С. Г. И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на
основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като изтъква, че не е
управлявал процесното МПС по времето и на мястото, посочени в НП. Моли
за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота относно
времето на твърдяното административно нарушение. Наред с това изтъква, че
не са налице доказателства, обосноваващи извода, че именно С. И. е автор на
административното нарушение, за което се провежда производството.
Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, като заявява,
че не претендират разноски за адвокатски хонорар.
1
За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява. С
придружителното писмо за изпращане на процесната жалба в РС-ПЛЕВЕН е
изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и
бланкетно възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение - в случай на нейното уважаване.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
123776/26.01.2023г. от страна на П. Г. Г. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР
„ПП“ на ОДМВР-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д. И. А.. Съставен е
на основание чл.40 ал.2 ЗАНН, в отсъствие на нарушителя – С. Г. И., тъй като
след съответно отправена покана, същият не се е явил. Съставен е за това, че
на 16.04.2022 г. около 14:33 часа, в гр.ПЛЕВЕН, бул. „***“ до №***, с посока
на движение към ул. „***“, управлява собствения си лек автомобил „****“ с
рег. № *** със скорост 127км/ч, в населено място, при разрешена максимална
скорост за движение от 70км/ч, въведена с пътен знак В26; отбелязано е, че
след приспаднат толеранс в полза на водача от 3%, наказуемата скорост се
преценява на 123км/ч., като е измерена и заснета с АТСС СПУКС ARH CAM
S1 с фабричен номер 120 ссfс; също така е отбелязано, че АУАН е съставен
въз основа на преписка с рег. № 316р-20968/21.06.2022г. и докладна записка с
рег. № 316р-3040/24.01.2023г. Описаното е квалифицирано като нарушение по
чл.21 ал.2 ЗДвП.След съставянето му, АУАН е връчен на нарушителя на
08.02.2023г., като същият е възразил, че не е извършител на описаното
нарушение.
Административнонаказващият орган възприел отчасти
фактическата обстановка, предложена от актосъставителя. В частност, приел,
че описаното по-горе нарушение не е извършено на 16.04.2022 г., а на
26.01.2023г. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление
№23-0938-000028/15.02.2023г., с което на С. Г. И. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено
нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица. В хода на административнонаказателното производство
обаче, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Както беше отбелязано по-горе, административнонаказващият
орган е преценил като дата на извършване на нарушението 26.01.2023г., за
2
разлика от отразената такава в АУАН - 16.04.2022 г. Липсва яснота относно
съображенията на административнонаказващия орган във връзка с така
извършената промяна, но е видно, че по този начин, е допуснато съществено
изменение на фактите на твърдяното нарушение, а именно – времето на
неговото извършване. По този начин е допуснато несъответствие между
фактите на нарушението, изложени в съставения АУАН и тези, отразени в
Наказателното постановление. Това несъответствие ограничава правото на
защита на нарушителя, тъй като неговата административнонаказателна
отговорност е ангажирана на основата на други, съществено различаващи се
факти и обстоятелства, отразени в Акта за установяване на административно
нарушение. Безспорно, един от основните обективни признаци на всяко
деяние е времето на неговото извършване, а без ясни, безпротиворечиви
данни относно този основен индивидуализиращ деянието признак,
нарушителят не е в състояние надлежно да упражни правото си на защита.
Ето защо Съдът намира, че гореописаната интервенция от страна на
административнонаказващия орган във фактическата обстановка,
първоначално отразена в АУАН, е довела до съществено нарушение на
процесуалните правила.
Поради това Съдът намира, че обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено, без да бъде
разглеждан по същество правния спор. За пълнота на настоящия съдебен акт
обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и
неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че в конкретния случай,
нарушението е установено и заснето посредством надлежно АТСС СПУКС
ARH CAM S1 с фабричен номер 120 ссfс, което е преминало съответна
метрологична проверка. В този смисъл, наличието на нарушение по чл.21 ал.2
вр.ал.1 ЗДвП, с изложените в съставения АУАН обективни признаци, се
доказва по убедителен начин от представената снимка и разпечатка /л.10, л.14
от делото/ , извършени с горепосоченото АТСС, в съответствие с чл.189 ал.15
ЗДвП. Извършената от страна на административнонаказващия орган промяна
досежно времето на извършване на нарушението обаче, се явява неправилна,
тъй като в действителност, както е отразено в съставения АУАН,
нарушението по чл.21 ал.2 ЗДвП е извършено на 16.04.2022г., а не както е
приел административнонаказващия орган – на 26.01.2023г. Нещо повече – не
се събраха достатъчно доказателства за авторството на деянието. Тук следва
да бъде подчертано, че показанията на разпитаните по делото свидетели – П.
Г. Г. и Д. И. А. не оставят впечатление за проявена тенденциозност или
недобросъвестност при тяхното депозиране, а и не се намират в противоречия
помежду си. Поради това, принципно, техните показания няма пречка да
бъдат кредитирани. Не следва обаче да бъдат кредитирани в частта, в която
двамата свидетели твърдят, че при извършен преглед на изготвения по реда
на чл.189 ал.15 ЗДвП видеозапис на нарушението, са успели да разпознаят
като водач на автомобила, именно С. Г. И.. И двамата свидетели заявяват, че
лично не познават жалбоподателя, но са ползвали служебно достъпната им
3
информация от БДС – снимки на С. Г. И., като именно при съпоставката им
със споменатия видеозапис, са приели, че И. е извършител на процесното
нарушение. Явно е, че се касае за субективна преценка на двамата свидетели,
която не може да бъде възприета от страна на Съда, още повече, че видно от
заключението по приетата съдебна видео-техническа експертиза, касае се за
видеозапис, снимковите извлечения от който, не са годни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване. В този смисъл, доказателствата за
авторството на деянието се явяват крайно неубедителни и не може да се
приеме за доказано по недвусмислен начин, че извършител на гореописаното
нарушение на правилата за движението по пътищата, е именно С. Г. И..
Следователно, обжалваното Наказателно постановление не само е издадено за
нарушение, което не се установява от доказателствата по делото, но и срещу
лице, което не е извършител на нарушението, като жалбоподателят е
административно наказан за деяние, което не е извършил, т.е. материалният
Закон се явява неправилно приложен, независимо от вече изтъкнатите
съображения за незаконосъобразност на административнонаказателното
производство.
Съобразно чл.143 ал.1 АПК, „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. Предвид
изричното волеизявление от страна на упълномощения защитник, че не се
претендират разноски за адвокатски хонорар, този въпрос не стои за
обсъждане. Същевременно обаче, в хода на производството пред РС-ПЛЕВЕН
са сторени разноски във връзка с изготвянето на заключение по съдебна
видео-техническа експертиза – които следва да бъдат възложени на
въззиваемата страна. Поради това, на основание чл.143 ал.1 АПК следва да
бъде осъдена ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати сумата от 91,90 лв./деветдесет
и един лева и деветдесет стотинки/ по сметка на РС-ПЛЕВЕН,
представляваща разноски от бюджета на Съда, по АНД №919/2023г. по описа
на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр.ал.2 т.1
вр.ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №23-0938-000028/15.02.2023г.
на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с
което на С. Г. И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания
на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
4
срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП.
На основание чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН
да заплати сумата от 91,90 лв./деветдесет и един лева и деветдесет стотинки/
по сметка на РС-ПЛЕВЕН, представляваща разноски от бюджета на Съда, по
АНД №919/2023г. по описа на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5