Решение по дело №151/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 594 от 19.12.2024 год., постановено по анд № 20244430202116/2024 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 24-0938-003198/30.08.2024 год. на Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на Х. А. А. с [ЕГН], от с.Пелишат, ул „Панайот Волов“№3, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец затова, че на 16.08.2024 год. в 14,51 часа в гр.Плевен, [улица], паркинг „Кожухарска чешма“, управлява лек автомобил Рено Меган с рег.№[рег. номер], като извършва маневра заобикаляне на лек автомобил Дачия Сандеро с рег.№[рег. номер], като го удря в задна лява странична част и причинява ПТП с материални щети по двата автомобила; напуска мястото на произшествието, без да уведоми органите на МВР.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен чрез юрисконсулт А., която счита решението за неправилно, постановено в противоречие на материалния закон. Твърди, че нарушенията на водача са безспорно доказани и наказанията му са правилно и законосъобразно наложени. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушенията, извършени от водача, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са били извършени, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че водачът, причинил ПТП Х. А. А. е напуснал местопроизшествието. Сочи, че ЗДП ясно и недвусмислено вменява задължение на всеки водач при осъществено ПТП единствено с материални щети, при съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. ( чл. 123. ал.З, б. ..б” от ЗДвП). Не попълването на този констативен протокол, автоматично поставя двамата участници в ПТП в хипотезата на чл. 123, ал.З, б. ,.в" от с.з. и поражда задължението им да не напускат местопроизшествието и да изчакат полицейските органи. Счита, че твърдението на виновния водач, че е имал волята да постигне споразумение с другия участник е защитна теза с оглед избягване вменяването на административно наказателна отговорност.

За неправилен счита извода на въззивния съд за допуснато от АНО процесуално нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, според която, като свидетели по АУАН следва да бъдат вписани свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на свидетел - установил нарушението- полицейски служител, извършил проверка по подадения сигнал. Действително, ПТП е осъществено в близост до сергия за плодове, но това не прави търговеца очевидец. За да бъде окачествен като „очевидец", последният следва да е възприел лично самото нарушение. В хода на административно наказателното производство свидетел - очевидец не е установен. В хода на съдебното производство също нито е установен, нито е разпитан. Затова счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Оспорва извода на съда, че нарушението е описано бланкетно. Фактическата обстановка е описана подробно, ясно и недвусмислено, до степен, в която нарушителят да разбира, какво деяние му се вменява във вина. Посочената в НП наказателна разпоредба съответства на описаната като нарушена такава. Действително, не е посочено конкретното предложение от нарушената разпоредба, но при прочит на обстоятелствената част става ясно, че деянието е извършено при заобикаляне на МПС. Предвид, че нито една от останалите изброени хипотези на чл. 179, ал. 1, т.5 от ЗДвП не е описана нито в АУАН, нито в НП, неясно остава за касатора защо съдът счита за недостатъчно, посоченото от АНО. Твърди още, че и от страна на жалбоподателя, не е имало възражение, че не е разбрал за какво нарушение му се вменява административно наказателна отговорност.

На следващо място сочи, че е безспорно, че от осъщественото ПТП са настъпили само материални щети. Тази информация е отразена и в АУАН, и в НП, и в приложения по делото констативен протокол за ПТП. Затова счита за необоснован извода, че АНО следва да посочи изрично, че от деянието няма пострадали хора. Сочи още, че настъпилите материални щети по двата автомобила са подробно описани в приложения Протокол за ПТП- неразделна част от административно - наказателната преписка.

За невярно счита и изложеното от решаващия съд, че има разминаване при цифровото изписване на материалната норма в АУАН и НП, като в НП е изписано чл. 123, ал.1, т.З, б. “.а" от ЗДвП. Никъде в наказателното постановление административно наказващия орган не е посочил буква „а". Нарушената от Х. А. А. законова разпоредба чл. 123, ал.1, т.3. б. „в" от ЗДвП е посочена в НП в т.2 от установените като виновно извършени деяния.

Безспорна според касатора е и вината на нарушителя. Оспорва извода на съда, че елемента на вината е недоказан. Законово задължение на водачи, участвали в ПТП, е при постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да попълнят констативен протокол. Липсата на такъв протокол, обуславя задължението на водачите да останат на местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията.

В заключение моли за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът Х. А. се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че процесното НП е издадено затова, че на 16.08.2024 г. в 14:51 часа, в гр.Плевен на [улица], като Водач на лек автомобил,в гр. Плевен булевард Русе паркинг Кожухарска чешма управлявал лек автомобил Рено Меган с регистрационен номер [рег. номер], като извършва маневра заобикаляне на лек автомобил Дачия Сандеро с регистрационен номер [рег. номер] и го удря в задна лява странична част и причинява ПТП с материални щети по двата автомобила. Същият напуска мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР. НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер 1099036 от 16.08.2024г., в който по идентичен начин е описано нарушението. В съставения АУАН не е посочено какви имуществените вреди са причинени . Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, не е подписан от него, като отказът е удостоверен с подпис на св. С. И. Х. от гр.Плевен, другите посочени в акта лица са подписали АУАН. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.

От разпита на актосъставителят Ц. В. в съдебно заседание съдът установил, че заедно с неговия колега Е. М. са посетили въпросното ПТП след подаден сигнал от дежурния при ОД на МВР-Плевен; с колегата си не са очевидци на реализираното ПТП и на мястото са пристигнали на въпросната дата и час на Кожухарска чешма, на излизане от Плевен, посока Гривица. На самият път имало отбивка до чешмата и търговец продавал зеленчуци и плодове; там било мястото на възникналото ПТП; жалбоподателят потеглил, като е бил зад въпросния автомобил. При потегляне заобикалил автомобила и го ударил. Имало материални щети и по двете коли - и на ощетения водач, и на жалбоподателя. Ударил колата и продължил своя път. След като получили сигнал за съответното ПТП от дежурния на ОДЧ, че има ПТП на Кожухарска чешма с напуснал водач, докато отишли към съответното ПТП, дежурният ОДЧ направил справка на автомобила, който е напуснал и установил кой е собственик и се свързал с него по телефона, като го намерил по време на път. Дежурният им се обадил, че е намерил водача и водачът се върнал обратно на местопроизшествието.След като пристигнал жалбоподателят и след като не могли да постигнат консенсус с другият водач, за да подпишат двустранен протокол за ПТП, бил съставен АУАН на жалбоподателят.Показанията на другият служител на Пътна полиция св.Е. М.,които не е очевидец на ПТП, били идентични с тези на св. В..

Въззивният съд кредитирал с доверие показанията на свидетелите, доколкото същите установявали отчасти установената и описана от тях в АУАН и НП фактическа обстановка. Последната съдът възприел и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът направил извод, че атакуваното НП е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

От свидетелските показания на актосъставителя В. и св. М. съдът установил, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписаният като свидетел по акта М. е полицейски служител и също не е очевидец, въпреки че на място е имало други свидетели, които са очевидци на самото произшествие, като един от тях е вписан и като свидетел на отказа от страна на жалбоподателят да се подпише АУАН. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, според която актът за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели - очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.З от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. Въззивният съд направил извод, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.З от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителят не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Посоченият в акта свидетел е служител на Пътна полиция Плевен, който не е очевидец, което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Съдът направил извод, че АУАН е съставен от лица, които не са очевидци на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на актосъставителя Ц.В., който заявил, че на място са установили само единия автомобил, а другият водач на МПС е извикан по телефона да се върне на място.

На следващо място съдът установил, че посочената като санкционна норма - чл. 179, ал.2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи, който, поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/. В случая са налице множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5 следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1. В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.Тази разпоредба според въззивния съд също предвижда множество различни хипотези, но наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая. С оглед на изложените съображения, съдът счел, че атакуваното наказателно постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На следващо място въззивният съд констатирал и друго нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на НП. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както АУАН, така и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми, така и единство между посочените като нарушени норми в АУАН и НП. Описанието на вмененото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП, според въззивния съд, е твърде оскъдно, доколкото не е посочено изрично какви точно са били последиците от произшествието, а именно дали от същото са причинени само имуществени вреди, или пък има пострадали лица. Последиците са от съществено значение за определяне на конкретните задължения на водачите по чл.123 от ЗДвП, тъй като тази норма предвижда, както общи задължения за водачите при настъпване на всяко ПТП, така и специални такива в зависимост от това, дали от ПТП са настъпили само имуществени щети, или са пострадали и хора, визирани в т.1, т.2 и т.З на чл.123 от ЗДвП. Съдът изложил и съображения, че няма идентичност между АУАН и НП в цифровото изписване на материалната норма, като в НП се сочи чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП , а в АУАН - освен под нормата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП. Според въззивния съд в обстоятелствената част на АУАН и НП е добавен допълнителен елемент към нарушението, а именно „не уведомява МВР”. Съдът приел, че последното вменява задължение на участник в ПТП при причинени имуществени вреди, но в б. „В” на чл.123, ал.1,т.З от ЗДвП и то в хипотезата на разногласие между участниците в същото, каквото в случая не се установява от събраните по делото доказателства. Като в АУАН е посочено като нарушение чл123 ал1 т. 3 б.“В“. Посоченото според въззивния съд представлява съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата въз основа, на които е извършено, както и правилното посочване на законовите разпоредби, които се твърди, че са били нарушени.

На следващо място съдът изложил съображения, че по делото не е установено по категоричен начин дали липсата на жалбоподателя на мястото на произшествието тогава, когато са пристигнали служителите на ПП, въпреки, че и другият водач не е бил на мястото, е с цел да напусне мястото на произшествието, без да уведоми контролните органи или липсата му към този момент се дължи на друго обстоятелство, защото с оглед на събраните доказателства може да се направи повече от един извод защо жалбоподателят не е бил на мястото на произшествието към момента, когато контролните органи са пристигнали. За да е налице нарушението, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, освен фактите, изпълващи обективните елементи на състава на нарушението - наличие на ПТП с материални щети, липса на съгласие на участниците относно обстоятелствата, свързани с произшествието и напускане на един от участниците, без да уведоми контролните органи на МВР, според въззивния съд е било необходимо да бъде доказан субективния елемент на състава, а именно вината на извършителя на деянието. В случая именно този елемент се явява недоказан, защото по делото липсват категорични доказателства, от които еднозначно да се направи извод, че нарушителят не се е намирал на мястото на произшествието, именно защото е пожелал да го напусне, без да уведоми органите на МВР, след като между него и другия участник липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Според въззивния съд установено билое точно обратното- че така нареченият пострадал участник при ПТП, е накарал жалбоподателят да напусне мястото на ПТП.

На последно място съдът приел, че в АУАН и НП липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателят нарушение, които представляват и част от предвидените от закона задължителни реквизити. Доколкото жалбоподателят Хр. А. е санкционирана за това, че поради извършване на маневра, е предизвикал ПТП с материални щети, в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Посочено е, че в изискания служебно от съда и приет като доказателство по делото Протокол за ПТП, също не са описани нанесени щети от ПТП. Попълване на празнотите в акта и наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от доказателства по делото, според въззивния съд е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на административно-наказващия орган.

На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено в противоречие с материалния закон и с доказателствата по делото.

Неправилен и необоснован е изводът на въззивния съд, че невписването в съставения АУАН на свидетели-очевидци е нарушение, съставляващо отменително основание. По делото не са приобщени доказателства за наличието на свидетели-очевидци на нарушението. Изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства са твърденията на ответника по касационната жалба А., че той е пътувал със съпругата си, а в автомобила, с който е станало съприкосновението, са пътували двама човека-водачът на пострадалия автомобил и още едно лице-според жалбоподателя след съприкосновението, от другия автомобил „слязоха младо семейство видимо от ромски произход“. Нито един от двамата разпитани свидетели-полицейски служители, не твърди в двата автомобила да е имало други лица освен двамата водачи, поради което това твърдение е останало недоказано по делото. А и спътниците на двамата водачи биха били заинтересовани да потвърдят и подкрепят тезата на самия водач, още повече ако се установи, че те са били съпрузи на водачите, каквато индиция има от твърденията на А.. Водачът на пострадалия автомобил е недопустимо да бъде вписван като свидетел-очевидец, тъй като той има друго качество-на пострадало лице, и е недопустимо да съвместява две процесуални качества. Вписаният като свидетел на отказа на водача А. да подпише акта за нарушение-С. И. Х., който според събраните доказателства е лице, което е продавало плодове и зеленчуци на търговска маса на мястото на ПТП, не е доказано по делото да е станал очевидец на самото съприкосновение между автомобилите, управлявани от двамата водачи. Фактът, че е бил на място, не прави същият автоматично очевидец на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението, а обратното не е доказано по делото. При тези обстоятелства-липса на доказателства за наличие на свидетели-очевидци на нарушението, съставянето на акта за нарушение в присъствие на един от свидетелите, установили нарушението, не е съществено процесуално нарушение и не съставлява отменително основание. Защото съобразно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. След като липсват безспорни доказателства за наличие на свидетели-очевидци, които не само да са присъствали на мястото на ПТП, но и да има доказателства лично да са възприели обстоятелствата във връзка с последното, напълно законосъобразно АУАН е съставен в присъствието на свидетел, присъствал при неговото установяване-единият от двамата полицейски служители, изпратени да разследват обстоятелствата във връзка с подадения сигнал за настъпило ПТП. Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН предвижда алтернативност относно възможните свидетели, които да се впишат в акт- свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Полицейските служители безспорно са от втората категория свидетели.

Вярна е констатацията на въззивния съд, че не е посочено конкретното предложение от нормата на чл.179, 1, т.5 от ЗДП, с която е направена привръзка към нормата на чл.179, ал.2. Това нарушение обаче не е съществено, както е приел РС, тъй като в обстоятелствената част и на съставения АУАН, и на издаденото НП, деянието е описано словесно чрез всички свои типични признаци, съставляващи елементи на вмененото деяние-изрично е посочено, че се касае за ПТП след извършена маневра „заобикаляне“-една от предвидените в чл.179, ал.1, т.5. А принципът в административнонаказателните производства е, че съществено е само това нарушение, което би затруднило или възпрепятствало правото на защита на наказаното лице. В случая в текстовите си части двата санкционни акта изрично са посочили извършената маневра, посредством която е причинено ПТП и от друга страна, самият водач А. в подадената жалба до РС сочи : „тръгнах много бавно да ги заобиколя…“ Т.е. наказаното лице е имало съвсем ясно съзнание и възприятие за извършената от самия него маневра, довела до причиняване на вредоносния резултат.

Противно на възприетото от въззивния съд, деянието е описано подробно, ясно, конкретно и обстоятелствено, с всички свои съставомерни елементи. Вярно е, че в АУАН и в НП не са описани конкретните причинени вреди по двата автомобила и имената на другия водач, но те са описани в съставения и приложен на л.23-25 от делото Протокол за ПТП, подписан и от двамата водачи в ПТП. Посочено е изрично, че вследствие поведението на наказаното лице е причинено ПТП с „материални щети“. Никъде не е описано, и не се твърди да има пострадали хора, за да се правят изводи за неяснота относно хипотезите на приложимите текстове на нормата, разграничаващи санкционираното деяние в зависимост от това дали от деянието са настъпили само материални щети, или има и пострадали хора. Не е ясен и изводът на съда как според него е добавен допълнителен елемент към нарушението, а именно „не уведомява МВР”. Неуведомяването на органите на МВР за настъпилото ПТП, при което са причинени материални щети, е съставомерен елемент на деянието в случаите, когато между участниците в него има разногласия. А че между участниците в ПТП е имало разногласия относно отговорното за причиняване на вредите лице и относно вида и характера на самите вреди, се установява от разпита на полицейските служители в съдебно заседание. Актосъставителят твърди при разпита си, че са водили разговори и с двамата водачи, които са съобщили, че имат спорове, дали е имало „удар“ или не. След като безспорно е установено наличието на материални вреди от причиненото ПТП и след като не е съставен на място, в момента на деянието двустранен протокол между участниците в ПТП, което налага извод за несъгласие между участниците относно обстоятелствата във връзка с ПТП, за всеки от водачите е възникнало задължение да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; да не напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, като изпълни дадените от тях указания. Очевидно е, че нищо от това не е било сторено от А.. Разбирането, което е останало у него, за липса на искане от другия водач за покриване на разходите във връзка с причинените от А. вреди, не е извинително и не сочи на липса на виновно поведение, още повече, че както сам А. пише в жалбата до РС и както съобщава в обясненията си пред съда, че самият той е поискал да възстанови, да възмезди вредите, които е разбрал, че е причинил с виновното си поведение при съприкосновението между двата автомобила. Т.е. той е осъзнавал, че е причинил ПТП, че при това ПТП е имало настъпили вреди, че е причинил същите вследствие собственото си поведение, поради което е имал воля да заплати на другия водач тяхната равностойност, но въпреки това е напуснал мястото на ПТП и не е уведомил органите на МВР. Дори и погрешно да е разбрал поведението на другия водач като нежелание да му бъдат възстановени вредите, това не изключва вмененото му от закона задължение, при наличие на ПТП с причинени материални щети, да уведоми компетентните органи и да изчака идването на техни представители за решаване на очевидно създалата се спорна ситуация. Нищо от това не е сторил А., а е бил длъжен и обективно е могъл да стори, което сочи на негово виновно поведение, противно на възприетото от въззивния съд.

Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на доказателства, а въззивният съд, макар да е отменил НП на процесуално основание, е взел отношение и по съществото на спора, като е анализирал и обективната, и субективната страна на деянието, след отмяна на решението, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на правния спор, като потвърди атакуваното НП. Безспорно от доказателствата по делото се установява противоправно поведение на наказаното лице-причиняване на ПТП с материални щети и при липса на съгласие с другия водач относно обстоятелствата по извършването му, неуведомяване на органите на МВР и напускане на мястото на произшествието.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 594/19.12.2024 год. по анд №20244430202116/2024 год. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0938-003198/30.08.2024 год. на Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на Х. А. А. с [ЕГН], от с.Пелишат, ул „Панайот Волов“№3, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.