Мотиви към присъда
по НОХД № 8/2014 г. по описа на
ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.М.Ж., ЕГН ********** и същият е предаден
на съд за престъпление по чл.151, ал.1 от НК, за това, че на 16.05.2013г. в гр. К., обл.
П., се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Р.Е.П. ЕГН **********,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе направено искане за предварително
изслушване по реда на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, като подсъдимият направи
признание на фактите, изложени в обвинителния акт, и се съгласи да не бъдат
събирани доказателства по тези факти, да не бъдат разпитвани свидетелите,
посочени от обвинението и да не бъдат изслушвани вещите лица. Доколкото съдът
намери искането за допустимо и съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4
от НПК, производството по делото протече именно по реда, указан в глава
двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната отговорност
се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
обстоятелства, което след редукцията да бъде постановено да изтърпи по реда на
чл. 66, ал.1 от НК.
По делото няма
конституирани като страни частен обвинител и граждански ищец.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Т.П. *** моли съда предвид изтъкнатите от него смекчаващи
отговорността обстоятелства, да постанови съдебен акт, с който да му наложи
наказание лишаване от свобода, ориентирано към минималния размер, предвиден от
законодателя, като отложи изпълнението на наказанието с подходящ изпитателен
срок.
Подсъдимият С.Ж. признава
вината си по повдигнатото обвинение, обстоятелствата, изложени в
обстоятелствения акт. Изразява разкаяние за стореното и моли съда му наложи
наказание пробация.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.М.Ж. е роден на ***г***, живее в същия град, той е българин,
български гражданин, без образование, безработен е, не е женен, не е осъждан, с
ЕГН **********.
Свид. Р.П., ЕГН **********
живеела в гр. П. в ромската махала. За нея се грижела майка й – свид. С. Ж.. Подс.
Ж. и свид. П. се познавали от години и често се срещали, като с течение на
времето между двамата се зародила емоционална връзка. На 16.05.2013 год. около
19.00 ч. свид. П. излязла от дома си и се срещнала с подсъдимия, който й
предложил да посетят близкото кафене. Свид. П. се съгласила и двамата тръгнали
към заведението. Докато вървели, подс. Ж. казал на свид. П., че много я обича.
По пътя срещнали сестрата на подсъдимия – Е.Ж. и тримата заедно седнали да пият
кафе. Тогава подсъдимият предложил на свид. П. да избягат в гр. К., за да се
оженят според техните обичаи и тя се съгласила.
Подсъдимият
и сестра му помолили свид. Д. Ч. да ги откара до гр. К. без да обясняват какъв
е поводът за пътуването. Свид. Ч. откарал подсъдимия, сестра му и свид. П. в
дома на лелята на подсъдимия – свид. Н. И. в гр. К. Като стигнали до дома на
свид. И., свид. П., подсъдимият и сестра му слезли от автомобила, а свид. Ч.
тръгнал обратно за гр. П.. Свид. П. била посрещната в дома на свид. И.. Късно
вечерта на 16.05.2013 год. подсъдимият и свид. П. се усамотили в една от стаите
и се съвкупили. Половият акт бил осъществен доброволно от свид. П.. По това
време свид. П. била само на 12 години, което било добре известно на подсъдимия.
Малко след това двамата излезли от стаята, като косата на свид. П. била
боядисана с червена къна. Това според ромските обичаи означавало, че подсъдимият
и свид. П. са се „оженили”, т.е. че са осъществили полов акт.
Междувременно
свид. Ж. се разтревожила за дъщеря си и тръгнала да я търси. Нейни съседи й
казали, че видели свид. П. и подсъдимият да се разхождат и свид. Ж. потърсила
дъщеря си в дома на Ж.. Като не я открила, позвънила на спешния тел. 112 и
сигнализирала, че свид. П. не се е прибрала в дома си. След като разговаряла с
полицейските служители, свид. Ж. продължила да разпитва хората от махалата за
дъщеря си. Тогава срещнала свид. Ч., който й разказал, че я е откарал в гр. К.
по-рано същия ден, заедно с подс. Ж. и сестра му. Свид. Ж. и свид. Ч. отишли
заедно в РУП гр. П. и в ранните сутрешни часове на 17.05.2013 год. свид. Ч.,
заедно с Д.П., който бил чичо на свид. П. отишли до гр. К., взели свид. П. от
дома на свид. И. и я откарали в РУП гр. П.. Там я чакала свид. Ж., на която
направило впечатление, че дъщеря й е спокойна и в настроение. Свид. П. споделила
с майка си, че доброволно е правила секс с подсъдимия и така двамата са се
оженили.
На
17.05.2013 год. сутринта свид. Ж. завела свид. П. на преглед при свид. Ф.Ф. –
акушер-гинеколог при ДКЦ „Х.” гр. П.. При прегледа на свид. П., свид. Ф.
установила прясна дефлорация и издала медицинско удостоверение, в което
отразила констатираното от нея.
Според
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, състоянието
на девствената ципа на свид. П. с констатираната по нея прясна дефлорационна
щърбина и времето на извършения медицински преглед давали основания да се
приеме, че е възможно да е било извършено полово сношение към времето, което се
съобщава от свидетелите.
Представеното
експертно заключение съдът кредитира изцяло като изготвено обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област и неоспорено от
страните.
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите С.
Ж., Р.П., Ч., Ф., отчасти от показанията на свид. И. и Р. досежно факта на
посещение на П. в дома им на инкриминираната дата, всички те приобщени по реда
на чл. 373, ал.2 вр. с чл. 283 от НПК. Възприетата от съда фактология се
установява и от писмените доказателства, събрани в хода на воденото дознание,
прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – протокола от изготвената експертиза, удостоверение изх.№
49/17.05.2013г., характеристична справка и справка съдимост. Всички тези доказателства
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание в съдебната зала.
Преди да обсъди събраните
доказателства, съдът трябва да посочи, че следва от доказателствения материал
да бъдат изключени показанията на свидетелките М. Ж. и Е.Ж. – майка и сестра на
подсъдимия, тъй като същите са били разпитвани като свидетели преди Ж. да бъде
привлечен в качеството си на обвиняемо лице. Разпитите и на двете са от
06.08.2013г. /видно от приложените на дознанието протоколи/, а Ж. е привлечен
като обвиняемо лице на 11.09.2013г. Последващи разпити на свидетелките няма.
При това положение, основанието за разясняване и евентуално възползване от
правото, регламентирано от нормата на чл. 119 от НПК, е възникнало след разпита на тези свидетелки,
тъй като едва след привличане на Ж. като обвиняемо лице за тях се е породила
възможността да се възползват от правото си по чл. 119 от НПК / виж в този
смисъл и решение № 35/11.02.2013г. на ВКС по н.д.№ 2146/2012г., ІІ н.о./
Независимо от
изложеното, наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, времето и мястото на
извършването му, както и авторството.
Следва да се посочи, че
противоречия в свидетелските показания от една страна, както и между тях и
събраните по досъдебното производство писмени доказателства съдът не констатира. Всички събрани доказателства
непротиворечиво установяват отразената в обвинителния акт фактология, призната
и от подсъдимия в съдебната зала, както и направеното от същия самопризнание. От показанията на свид. П.
категорично се установява, че на посочената дата същата се е срещнала с
подсъдимия, който й предложил да седнат на заведение. Показанията пак на тази
свидетелка подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание в частта, че
същият, подтикнат от чувствата си към нея, й предложил да избягат заедно в
Кричим, където да се оженят според техните обичаи. П. установява, че сестрата
на подсъдимия била с тях, когато последният й предложил това, както и че самата
тя доброволно се качила в автомобила на свид. Ч.. Признанието на подсъдимия
досежно начина, по който са се придвижили до къщата на неговата леля в гр. К.,
се подкрепят и от показанията на свид. Ч., както и тези на пострадалата. Ч.
също посочва, че П. била спокойна, докато се возела в автомобила и доброволно
се качила в него. Аналогични са и показанията на И. и Р. касателно
обстоятелството, че престоят на П. в къщата им е бил по нейно желание. Все пак
тук е мястото съдът да обсъди, че не кредитира показанията на последните две
свидетелки в частта, в която същите отричат да са знаели за причината, поради
която подсъдимият и П. са се намирали в дома им, както и че същите са се
съвкупили. Това категорично се опровергава от показанията на свид. П., която
заявява, че именно лелята и братовчедката на Ж. са ги посрещнали, като Р. й е
боядисала косата с къна след съвкуплението, което по ромския им обичай
означавало, че двамата са се „оженили”, т.е. съвкупили. Показанията им като
заинтересовани предвид близките родствени отношения с подсъдимия, съдът не
кредитира, като намира, че същите излагат неверни обстоятелства с цел да
оневинят родственика си.
От друга страна показанията на
свид. П. се отличават като логични, подредени и най-вече – подкрепени от
останалите събрани гласни и писмени доказателства – в частност самопризнанието
на подсъдимия, показанията на нейната майка, на свид. Че. и Ф. досежно
отделните обстоятелства. Евентуалното възражение за неправилно разбиране и
възприемане от пострадалата на обстоятелствата предвид възрастта й, е крайно
неприемливо. Видно е, че разпитът й е бил извършен в присъствието на ИДПС. От
друга страна, ниската възраст на лицето не означава, че депозираните от нея
показания не почиват на реално случили се и възприети от нея събития, нито на
неправилно възпроизвеждане на същите. Детето е равностоен участник в процеса и
неговите показания в никакъв случай не биха могли да бъдат подценявани или
пренебрегвани, още повече, когато същите не остават изолирани, а се подкрепят и
от други доказателства. За пълнота следва да се посочи, че именно принципа на
недискриминиране на детето като участник в процеса е и възприетото становище в
Насоките относно правораздаването по въпроси, свързани с деца, които са жертви
или свидетели на престъпление, приети с Резолюция 2005/20 на ИСС на ООН на
22.07.2005г., които принципно не създават ново задължително право, а имат
препоръчителен характер за
държавите-членки. А както вече се
посочи по-горе, именно показанията на П. подкрепят в пълна степен
направеното от подсъдимия самопризнание, включително за факта на съвкупление
между двамата. От показанията на П. се установява, че двамата с подсъдимия са
се съвкупили на инкриминираната дата в дома на леля му в гр. К., като
свидетелката подредено, ясно и точно разказва за последователността в
действията на подсъдимия, включително за проникването на половия му член във
влагалището й /същата посочва – „там, откъдето пикая”/. Изготвената на
дознанието СМЕ по писмени данни, разпита на свид. Ф. и издадената от същата
Удостоверение изх. № 49/17.05.2013г. удостоверяват прясна дефлорация по
влагалището на пострадалата с давност към посочената от нея дата.
От показанията на свид. П. се
установява и че подсъдимият е знаел за малолетната й възраст, тъй като
последната сама му била казала по-рано, че е само на 12 години.
От показанията на свид. Ж. също
се установява, че пред нея дъщеря й разказала, че са се „оженили” със С.Ж..
Свидетелката посочва, че дъщеря й била спокойна и сама й споделила, че е
направила това доброволно. Показанията й като подкрепени и от тези на свид. Ч.
и П., съдът също кредитира. Същата посочва и по какъв начин е върнала дъщеря
си у дома, както и че е сигнализирала
полицията по-рано за изчезването на дъщеря си. Твърденията на свидетелите Ч. и
Ф. като незаинтересовани от изхода на делото и неизолирани, съдът също
кредитира.
Всички обсъдени доказателства по
непротиворечив начин очертаха една безспорна фактическа обстановка, призната от
подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената
фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият С.М.Ж.,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.151, ал.1 от НК, тъй като на 16.05.2013г. в гр. К., обл. П., се е съвкупил
с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Р.Е.П. ЕГН ********** и извършеното не
съставлява престъпление по чл. 152 ал. 1 от НК.
От обективна страна
подс. Ж. е предприел активни действия, насочени към крайната му цел – да се
съвкупи с малолетната П.. Намерението си той е осъществил, тъй като доказа се,
че е успял да проникне с члена си във влагалището на П., като е последвал целения
от него полов акт, т.е. престъплението като резултатно такова остава довършено.
Престъплението безспорно е осъществено със съдействието на малолетната
пострадала, която е дала съгласието си за това.
Същевременно деянието
не осъществява признаците на престъпление по чл. 152 от НК, тъй като
съвкуплението не е осъществено при някоя от визираните в този член хипотези.
От СУБЕКТИВНА страна
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл – деецът е знаел, че П.
не е навършила 14 години, съзнавал е, че извършва съвкупление и е желаел
неговото осъществяване.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на
подсъдимия Ж. справедливо наказание за това престъпление, съдът преценява, че
за това деяние се предвижда наказание
“лишаване от свобода” от две до шест години.
Обстоятелствата, които съдът прецени при определяне на наказанието са,
че се касае за млад човек, който осъзнава противоправността на деяниетно, наред
с това напълно съдейства за разкриване на обективната истина, същият е
неосъждан и макар да декларира липсата на трудова ангажираност, посочи, че
спорадично работи на частно. От друга страна, пострадалата също посочва в
показанията си, че двамата имат емоционална връзка и също е желаела „да се
оженят” според техния обичай.
От друга страна
обаче, касае се за полово посегателство над едно лице, което е на възраст доста
под предела от 14 години. Не може да бъде оправдано такова поведение и с
позоваване на ромския произход на пострадалата и подсъдимия, нито на налични
техни обичаи, доколкото правилното психическо и физическо израстване на децата
е сред основните приоритети на обществото, а безспорно касае се за
престъпление, свързано с висока степен на морална укоримост. Т.е. така изложените
по-горе смекчаващи обстоятелства не са многобройни или някое от тях да е
изключително, щото и най-лекото наказание, предвидено в закона, да се окаже
несъразмерно тежко по смисъла на чл.55 от НК. Така изложените смекчаващи обстоятелства
обаче са със значителен превес над отегчаващите и мотивират съда при преценка
на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия съобразно нормата на чл.
54, ал.1 от НК, да определи същото към минималния размер, предвиден от
законодателя за това престъпление. Тук следва да се отбележи, че
самопризнанието на подсъдимия е взето предвид от законодателя при
регламентиране на процедурата на съкратеното съдебно следствие. Съобразно
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК вр. с чл. 58а, ал.1 вр. с чл.
54, ал.1 от НК съдът счита, че следва да определи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода в минималния предел от две години, като наказанието, което
следва да НАЛОЖИ на подсъдимия след редукцията на закона с една трета от
размера на наказанието, е в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Изпълнението на така наложеното от
съда наказание следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като
са налице кумулативно предпоставките по чл. 66, ал.1 от НК за това –
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, спрямо него досега не е прилаган този
институт, като съдът намира, че и чрез института на условното осъждане биха се
постигнали целите, визирани в нормата на чл. 36 от НК.
Направените
по делото разноски в размер на 50 лева следва на основание чл. 189, ал.3 от НПК
да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия Ж..
По така изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.