Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ……….2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „В“ въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

           ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ

при секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 13 092 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 5029220 от 27.02.2017 г. на ищеца М.А.В. срещу Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г. 1) в частта, с която по предявеният от ищеца М.А.В. негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС ответницата В.К.Г. е осъдена да възстанови отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните, като подмени тръбата в банята си в ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. ********при условие, че едновременно с нея ищецът М.А.В. подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ********, както и 2). в частта, в която предявеният от ищеца М.А.В. срещу ответницата В.К.Г. осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от невъзможността ищецът В. да полза в зимния сезон банята си в апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ******** при нормална температура.

С въззивна жалба с вх.№ 5010715/27.01.2017 г. Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г. се обжалва от ищцата В.К.Г. и в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея срещу ответника М.А.В. насрещен осъдителен иск с с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от влошаване на здравословното състояние на ищцата Г. от налагането на запор върху вземанията й по банковите й сметки.

С оглед изхода на спора пред първоинстанционният съд, ищецът М.А.В. е осъден да заплати на ответницата В.К.Г. сумата от 750.00 лева, представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, а ответницата В.К.Г. е осъдена да заплати на ищеца М.А.В. сумата от 250.00 лева, представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№5121900/15.08.2017 г. на ищеца М.А.В. срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение № 163466 от 04.07.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г., с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на ищеца М.А.В. по чл.248 от ГПК, инкорпорирана във въззивната му жалба с вх.№ 5029220 от 27.02.2017 г.,  за изменение на първоинстанционното Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г. в частта на разноските.

Във въззивната жалба на ищеца М.А.В. са инвокирани доводи за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение в частта на поставеното спрямо него условие на уваженият негаторен иск по чл.109 от ЗС, и за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в частта на изцяло отхвърления иск по чл.45 от ЗЗД. Ищецът В. счита, че в производството предявеният от него срещу ответницата Г. иск по чл.109 от ЗС касае само искане за възстановяване на предишното състояние на  щранг лирата, като ответницата Г. я свърже отново в банята на своя ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. „********. Твърди се, че без да е имало искане съдът се е произнесъл с решение при „свръхпетитум” по въпрос, който не е предмет на делото, без да е сезиран с него и в нарушение на диспозитивното начало по чл.6 от ГПК. В исковата молба искът по чл.109 от ЗС касае претенция на ищеца В. срещу ответницата Г., с което се иска последната да преустанови действията, с което пречи на ищеца В. да ползва по предназначение общите части на сградата, а именно сградната инсталация за отопление на банята на притежаваният от него ап.10 с адрес гр.София, ул. „********и да възстанови съществуващото преди извършените от ответника действия положение, като свърже отново прекъсната си щранг лира в собственият си ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. „********. Мотивират се съображения, според които уреденото в чл.6 от ГПК диспозитивно начало се състои в обусловеността на защитата на накърненото право от волята на лицето, легитимирано да я търси. Съгласно посоченият принцип, гражданският процес влизал в действие тогава, доколкото и докогато легитимираното лице я търси. Обратната страна на диспозитивното начало е забраната на правозащитният орган по свой почин да образува граждански процес, да изменя неговият предмет или да го прекратява, преди да е дал защитата, която дължи, когато процесът е допустим. С оглед зачитането на този принцип, съдът не може да постановява решения, без да има искане за едновременност на изпълненията на насрещни задължения, произтичащи от едно и също правоотношение. Твърди се, че ответницата Г. не е имала такова искане за едновременност на изпълнение на насрещно задължение, произтичащи от възникналите с ищеца В. едни и същи материално правни отношения. В противен случай, би се нарушил принципа на диспозитивното начало, както е сторил първоинстанционният съд. Инвокира се, че възможността съдът да постанови с решението си едновременност на изпълнението, произтича от разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗЗД и установеното с нея насрещно субективно право на длъжника да не изпълни облигационното си задължение, докато не му бъде престирано по неговото насрещно изискуемо вземане, произтичащо от същото правоотношение. Това субективно право длъжникът може да упражни извъсъдебно или съдебно, но само чрез изрично изявление, направено в тази връзка. Възражението за неизпълнен договор като средство за защита на субективното право има дилаторен ефект – задълженото лице може да откаже изпълнение на свое изискуемо свое задължение до едновременното изпълнение на насрещното му вземане. Ищецът В. счита, че възражението за неизпълнен договор по чл.90, ал.1 от ЗЗД е израз на функционална връзка между насрещни задължения по едно и също двустранно облигационно отношение, като предпоставките за възникване на възражението за неизпълнен договор са следните – наличие на две насрещни вземания, представляващи част от съдържанието на едно двустранно правоотношение и изискуемост на вземанията. Излага се, че действието на упражненото възражение, уредено в чл.90, ал.1 от ЗЗД е че ответникът се осъжда да изпълни едновременно с длъжника – ищец, което от материално – правна гледна точка означава, че съществуването на правото на ищеца е обусловено от едно отлагателно потестативно условие – от изпълнението на задължението, поради което се упражнява възражението. Условие за упражняването на такова възражение е то да е надлежно въведено не по – късно с отговора на исковата молба, като в противен случай би се преклудирало. Твърди се, че в настоящият случай не са налице предпоставките за упражняване на правото на задържане, респ. за постановяване на едновременност на изпълнението на насрещни задължения, както е сторил първоинстанционният съд по предявеният главен иск. Релевират се доводи, според които между ищеца В. и ответницата Г. не са налице двустранни облигационни отношения, като търсената защита касае предявен иск по чл.109 от ЗС, произтичаща от правото на собственост и с оглед общото задължение на всеки друг субект да не пречи с неоснователни въздействия спокойното и необезпокояваното упражняване на правото му. По тези съображения, се счита, че чл.90, ал.1 от ЗЗД е неприложим, тъй като не са налице материално – правните му предпоставки за упражняването му – наличие на две насрещни вземания, представляващи част от съдържанието на едно и също двустранно правоотношение, както и двете вземания да са изискуеми. Счита се, че като не се е съобразил с тези обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение в частта на поставеното на ищеца В. условие по уваженият иск по чл.109 от ЗС, а именно като недопустимо го е задължил едновременно да подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ******** до момента на възстановяването на ответницата Г. на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните на двата апаратамента чрез подмяната на тръбата в банята си в ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. „********. Предявява се искане за обезсилване на първоинстанционното решение в тази му част и за прекратяване на производството. Инвокира се също така, че първоинстанционното решение в частта на уваженият иск по чл.109 от ЗС е необосновано с погрешно изложени мотиви, като постановено в нарушение на правилата на формалната логика. Счита се, че неправилно СРС е приел, че прекъсването на вертикалния щранг на топлофикационните тръби в банята на ответницата Г. чрез механичното му отрязване представлявало необходим и неотложен ремонт по смисъла на ЗУЕС. Въз основа на приетата по делото СТЕ и събраните гласни доказателствени средства се е установило, че прекъсването на щранг – лирата от ответницата Г. не може да се квалифицира като ремонт на отоплителната инсталация. Заявява се, че ремонт би бил налице само в случай, че са предприети действия за отстраняване на възникналия проблем и за възстановяването на функционирането на отоплителната система, което не е било сторено в настоящият случай. Твърди се, че ответницата Г. не е извършила никакъв ремонт, а е нанесла вреда на обща част на сградата, отрязвайки механично тръбите от банята си, при което не е стигала топлинна енергия до имота на ищеца В. и по-конкретно в неговата баня. По този начин не е отстранена аварията на увредената обща част, а същата е престанала да функционира, с оглед което на основание СТЕ и събраните по делото гласни доказателства съдът следва да приеме, че е прекъснато топлоподаването до банята в имота на ищеца В..  По този начин, ищецът В. е бил възпрепятстван да ползва банята си, поради липсата на отопление в нея. Твърди се, че единственият орган, който е могъл да вземе решение за извършването на ремонт на общите части на сградата, в която се намира имота на ответницата Г. е като се проведе ОС в съответствие със ЗУЕС. ОС е могло да бъде свикано от всеки собственик или ползвател на етажната собственост, в която се намира собственият или ползваният имот. Твърди се, че ответницата Г. не се е възползвала от тази възможност да свика ОС за вземане на решение за ремонт на отоплителните щрангове в банята на апартамента си. По тези съображения се счита, че са неправилно мотивите на първоинстанционният съд, че ответницата Г. е извършила правомерни действия на основание чл.48, ал.6 от ЗУЕС. Инвокира се, че е неправилен извода на СРС, че ищецът В. е възпрепятствал ответницата Г. да извърши ремонт на общите части на сградата в нарушение на ЗУЕС. От показанията на свидетелите В.и С.съдът следвало да приеме, че никога не е било свиквано ОС за вземане на решение за отстраняване на какъвто и да е било проблем, свързан с отоплителните щрангове от имота на ответницата Г.. Излага се, че ответницата Г. е признала пред свидетеля В., че ще отреже въпросните тръби от банята си, поради твърдения за възникнал теч. Счита се, че дори проблемът с течът на общите части да е бил многогодишен, нито едно доказателство по делото сочело, че ответницата Г. е поискала решаването му чрез ОС на ЕС. Твърди се, че и към настоящият момент, ответницата Г. – три години след отрязването на тръбите от банята си, не е предприела никакви действия за възстановяване на целостта и функционирането на общите части на сградата, осигуряващи топлоподаването в банята на ищеца В.. По този начин, дори с оглед различните мотиви, ищецът В. заявява, че исковата претенция по чл.109 от ЗС е основателна и доказана, като в тази част решението на СРС следвало да се потвърди. По отношение на изцяло отхвърленият иск по чл.45 от ЗЗД се заявява, че са налице предпоставките на спорното материално право и основания за присъждане на претендираното обезщетение. Счита се, че по делото на основание събраните доказателства се е доказало, че ответницата Г. е извършила без основание и неправомерно, в противоречие на ЗУЕС, прекъсване на отоплителния вертикален щранг в банята си, с което е нарушено правото на собственост на ищеца В., простиращо се и върху общите части на сградата. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че тези действия на ответницата Г. са при крайна нужда, т.е. че са правомерни действия. Ответницата Г. не е действала с грижата на добрия стопанин, за да предотврати настъпването на щети и да възстанови предишното състояние на нещата. Ответницата Г. е могла да действа при условията на чл.48, ал.6 от ЗУЕС като извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общите части на сградата и без решение на ОС, като разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на ОС се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл.50 от ЗУЕС след представянето на документи, удостоверяващи плащанията. Като не се е съобразила с тези изисквания и законови възможности, ответницата Г. е извършила противоправни увреждащи действия, с което е засегната обща част от сградата, в която се намира имота на ищеца В. е възпрепятствана възможността същият да ползва банята си. Твърди се, че поради това поведение на ответницата Г., за ищеца В. са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания, стрес, притеснения и др. За наличието на такива вреди съдът следва да съобрази показанията на свидетеля В., според които няколко зими ищецът В. не е имал топлинна енергия в банята си, поради отрязаните от ответницата Г.тръби на парното. Твърди се, че ищецът В. е приел тази ситуация тежко и с оглед невъзможността да осигури нормален комфорт на семейството си – отопление в банята си. В резултат на това, се излага, че в семейството на ищеца В. са възникнали скандали и стрес от невъзможността да удовлетворява свои елементарни хигиенни нужди. Този стрес се пренесъл и върху професионалния живот на ищеца В., доколкото същият не е могъл пълноценно да упражнява професията си като адвокат в една специфична, неформална професионална общност. Нещо повече, ищецът В. обмислял възможност да продаде апартамента си, като същият не е получил адекватна цена, поради липсата на отопление в банята си. При тези обстоятелства, на ищеца В. се дължало обезщетение в размер на 10 00.00 лева, с оглед възникналите вреди за него и тяхната продължителност. Предявява се искане за отмяната на първоинстанционното решение в тази му част и за присъждане на исканото обезщетение по чл.45 от ЗЗД в пълен размер. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответницата В.К.Г. е депозирал писмен отговор на жалбата на ищеца М.А.В., като счита същата за неоснователна, а решението на СРС в обжалваните му части – за правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с представените по делото доказателства и приложимият към предмета на производството материален закон. Претендират се разноски.  

Във въззивната жалба на ответницата Г. и като ищца по насрещния й осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД се инвокират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на СРС. Счита се, че на ищцата Г. е дължимо обезщетение в размер на 10 000.00 лева, за настъпилите за нея болки и страдания, и за влошаване на здравословното й състояние от противоправното поведение на ответника В.. Инвокира се, че неправилно първоинстанционният не е обсъдил събраните по делото доказателства, като основанието на предявената искова претенция, както е приел СРС, не е претенция за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на наложен запор върху вземанията на ищцата Г. по банковите й сметки. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е изложил мотиви, че единствено действията по обезпечителното производство са въведени като причина за влошаването на здравословното състояние на ищцата Г. и за търпените от нея неимуществени вреди. Инвокира се, че действията на ищцата Г. са правомерни и единствено възможни вследствие на умишления отказ на ответника В. с бездействието си да извърши неотложен ремонт и че същият с бездействието си е причина за повредата на собственото на ищцата Г. жилище. Не можело ответникът В. да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Твърди се, че по делото се доказвал категоричния отказ на ответника В. да извърши ремонт и подмяна на тръбата за парно отопление, при което биха се отстранили и причините за течовете в имота на ищцата Г.. Излага се, че действията и бездействията на ответника В. противоречат на морала, правото, добросъвестността и добрите нрави. Счита се, че ответникът В. имал пълно съзнание за вредата и последствията, които ищцата Г. е претърпяла. В резултат на това, последната е получила нервно разстройство и е изпаднала в състояние на непрекъснат страх от наводнение, далче преди ответника В. да й запорира вземанията. Твърди се, че обидата, безизходицата, страхът, неспокойствието и честите нервни кризи на ищцата Г. са резултат от поведението на Ответника В., което общо състояние не е преодоляно и към настоящият момент. По тези причини се предявява искане за отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване в пълен размер на предявената искова претенция по чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000.00 лева. претендира се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът М.А.В. е депозирал писмен отговор на жалбата на ищцата В.К.Г., като счита същата за неоснователна, а решението на СРС в обжалваната му част – за правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с представените по делото доказателства и приложимият към предмета на производството материален закон. Претендират се разноски.  

В частната жалба на ищеца В. срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение № 163466 от 04.07.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г. се инвокират доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Счита се, че погрешно е приел СРС, че ответницата Г. не е станала причина за предявените главни искове по чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД. В тази насока, изводите на съда относно начина на разпределяне на разноските между страните са неправилни. Следвало е разноските при уважения иск по чл.109 от ЗС да се възложат на ответницата Г., като доказателствата по делото установявали, че последната е дала повод за образуване на съдебното производство.  Сочи се, че не е ясно защо съдът е разделил разноските по исковите претенции. Необосновано и с оглед приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд не е включил към разноските на ищеца В. и разноските за държавна такса и за депозит за експертиза. Предявява се искане за отмяната на обжалваният съдебен акт, и за присъждане на разноски с оглед изхода на спора и доказателствата за тяхното извършване.

В срока по чл.274 от ГПК, ответницата Г. е депозирала писмен отговор на жалбата на ищеца В., като счита същата за неоснователна, а определението на СРС по чл.248 от ГПК – за правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с представените по делото доказателства за сторените в производството разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими, а разгледани по същество - частично основателни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, I ГО, 29 състав е валидно, респ. не е нищожно, тъй като е постановено от формална страна в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.

По допустимостта на решението, съдът намира следното:

Преди да се произнесе по правилността на решението на СРС, I ГО, 29 състав, въззивният съдебен състав намира, следва да изложи и да прецени от фактическа страна твърденията и доводите на страните от исковата молба, отговора на исковата молба, насрещната искова молба с уточненията към нея и отговора на насрещната искова молба, тъй като това е от значение за преценката на допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение за всяка от обжалваните му части.

От фактическа страна:

На 17.01.2014 г. с вх. № 643 е постъпила искова молба на ищеца М.А.В. срещу ответницата В.К.Г.. Ищецът В. заявява, че е собственик със съпругата си на Р.К.П.– В.на ап.10, находящ се в гр.София, ул. ********с площ от 124.87 кв.м. – ет.5. От своя страна, ответницата Г. се явявала да е собственик на ап.8, находящ се в гр.София, ул. ********с площ от 134.87 кв.м. – ет.4. Твърди се, че апартамента на ищеца В. е разположен точно над апартамента на ответницата Г., като се инвокира, че всички сградни инсталации, включително и тези за отопление на имота на ищеца В. преминават през апартамента на ответницата Г. и достигат до апартамента на ищеца В. на последния етаж на сградата. Инвокира се, че през месец юли 2013 г. ответницата Г. е предприела ремонтни дейности в банята си и е уведомила ищеца В. със заплашителен тон за намеренията си да пререже в горната част щранга на парното/лирата, разположена в банята й в ап.8, находящ се в гр.София, ул. ********. Въпреки несъгласието на ищеца В., по този начин, ако ответницата Г. предприемала такива неправомерни действия, то е нямало да достигне топлоенергия до банята на ищеца В.. Твърди се, че ответницата Г. е прерязала щранг лирата, тъй като ищецът В. и съпругата му установили, че в началото на отоплителният сезон на 11.11.2013г. парното и лирата в банята на апартамента им - ап.10, находящ се в гр.София, ул. ********, не отопляват помещението.    Релевира се, на 27.12.2013 г. с протокол от 27.12.2013 г. по преписка с № 8076/19.12.2013 г. на Т.С.ЕАД – ТР София – Изток, представители на дружеството установяват, че отоплителните тела в банята на апартаментите, разположени в дясно от входната врата под апартамента на ищеца и съпругата му на ет.1, ет.2 и ет.3 работят. Твърди се, че достъп до апартамента на ет.4, собственост на ответницата Г. не е осигурен на служителите на „Т.С.” ЕАД и съответно не е извършен оглед на вътрешната отоплителна инсталация, за да може да бъде установен проблемът и да бъде направено предписание за отстраняването му. Излага се, че причина за липсата на отопление в банята на ищеца В. е прекъсването от страна на ответницата Г. на отоплителната инсталация, захранваща банята на ищеца В. с топлоенергия. Твърди се, че ищецът В. не може да ползва по предназначение засегнатата общата част, принадлежаща към сградата – именно на въпросната сградна инсталация за отопление, което водело до лишаване на възможността да упражнява правото на собственост върху ап.10, находящ се в гр.София, ул. ********в пълен обем. Мотивира се, че в резултат на това, ищецът В. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания и притеснения от това да не може да ползва той и семейството му през зимния сезон собствената си баня от имота си при нормална температура. Заявява се, че ищецът В. е претърпял и продължавал да търпи неблагоприятни последици в професионален и личен аспект, като е бил подложен на непрекъснат стрес, че не се намира в състояние да упражнява адекватно професията си на адвокат и функциите си на основател и водещ партньор на една от най-големите водещи кантори в България. Твърди се, че поради липсата на отопление в банята на имота си, цената на апартамента на ищеца В. се е намалила съществено и ликвидността на имота е накърнена, тъй като той е бил могъл да бъде отдаден под наем като луксозен или продаден. Инвокира се, че ищецът В. е водел разговори с брокери на недвижими имоти, които са отказали да предлагат имота му за продажба и за отдаване под наем, поради липсата на изрядна функционираща отоплителна система в банята му, тъй като имотът му не се считал за атрактивен. Ищецът заявява, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева, като в резултат на липсата на отопление в банята му е имал притеснения, изпитвал е неудобства през близки и колеги, че му се е нарушил работният му цикъл, и професионалната и социалната му дейност. Излага се, че с тези действия на ответницата Г. се намалявала цената и ликвидността на апартамента. Излага се, че общите части на ЕС служат за общо ползване и не могат да се делят, като собствениците на обектите имат правото да използват общите части според предназначението им на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗУЕС. Поддържа се, че ищецът В. може да иска да бъде прекратено всяко действие, с което се накърнява упражняването на правото на собственост върху апартамента му, като в обема на правото на собственост се включва и обема на прилежащите към обекта общи части. Общите части също могат да бъде предмет на съдебна защита чрез иск по 109 от ЗС. Следователно един етажен собственик може да иска прекратяването на неоснователни действия на друг етажен собственик, които му пречат да упражнява правото си върху общите части. Предявява се от ищеца В. негаторен иск по 109 от ЗС с искане същият да може да ползва общите части на сградата, като ответницата Г. бъде осъдена да възстанови съществуващото преди извършените от нея в имота й – ап.8, находящ се в гр.София, ул. ********, ремонтни дейности като свърже прекъсната щранг лира в банята си. Иска се ответницата Г. да преустанови всички действия, с които пречи на ищеца В. да ползва по предназначение общите части на сградата, а именно сградната инсталация за отопление в банята му в ап.10, и да възстанови съществуващото преди ремонта състояние като свърже щранг лирата. Претендира и сумата от 10 000.00 лева за претърпените от ищеца В. неимуществени вреди – болки и страдания (притеснения и неудобства) от невъзможността ищецът В. да полза в зимния сезон банята си в апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ******** при нормална температура. Претендират се разноски. Заявяват се доказателствени искания.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата В.К.Г. заявява, че исковата молба е неоснователна и недоказана, като оспорва релевираните в нея твърдения. Инвокира се, че след ремонта на имота си през 2000г. ищецът В. е вградил всички тръби за топла и студена вода и вертикалните щрангове за отопление на банята си в стените, които са покрити с плочки без прозорци за ревизия. Т.е. извършил е незаконно преустройство на общите части чрез прокарване на тръби за топла и студена вода, както и връзки с вертикалния канал за мръсна вода, намиращ се в банята му към новото изградено мокро помещение. Твърди се, че от тогава са започнали течовете в банята на ответницата Г.. Излага се, че многократно същата е сигнализирала ищеца В. за проблема, а именно за наводняване на таваните в имота на ответницата Г., за появата на коризия по тръбите в банята й и за стичане на вода по тях. Поддържа се, че тръбите в банята на ответницата Г. изпускали вода, което е можело да доведе до авария в целия блок, но ищецът В. не е пожелал да предприеме никакви действия. В тази насока, ответницата Г. заявява, че е възложила през месец октомври 2013 г. изготвянето на частна СТЕ, която установявала тези обстоятелства след непосредствен оглед. Сочи се, че СТЕ давала доказателства за размера на причинените на ответнциата Г. щети. Вследствие на изводите на вещото лице по СТЕ, следвало незабавно да се смени щранга на банята, но тъй като същият минавал през тавана на банята към банята на ищеца В., следвало да смени тръбата между двата етажа на двата апартамента. Твърди се, че ищецът Величко катергорично отказал извършването на такъв ремонт. Оспорва се исковата претенция на ищеца В. за сумата от 10000.00 лева като недоказана и неоснователна. Излага се, че ответницата Г. е претърпяла вреди на собствено основание, тъй като е на 82 години, и същата силно се стресирала от тази ситуация. Излага се, че ответницата Г. винаги е поддържала добрия тон на междусъседските й отношения с ищеца В.. Инвокират се твърдения, че ответницата Г. е установила през месец януари 2014 г. при посещение в своята банка, че банковите й сметки са блокирани със запор от ЧСИ И.К.до размера от сумата от 10000.00 лева. По този начин, ответницата Г. заявява, че е била лишена от възможността да има достъп до банковите си сметки и да има средства за обезпечаване на нормалния си начин на живот. Излага се, че след предприети действия по обжалване и заплащане на допълнителни разходи сметките на ответницата Г. са били освободени. Сочи се, че тези обстоятелства са довели до засягане на здравословното състояние на ответницата Г. и се наложило да влезе в болница за лечение, след като получавала пристъпи от внезапно замайване, нестабилност на походката, изкривяване на десен устен ъгъл и обърканост. Твърди се, че след обстоен преглед и болничен престой в „Токуда Болница” гр.София, ответницата Г. е била изписана с диагноза – изхимичен мозъчен инсулт, артериална хипертония и др. Заявява се, че за ответницата Г. възникнал правен интерес от предявяването на насрещна искова претенция за сумата от 10 000.00 лева за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на виновното поведение на ищеца В..

В съответствие с постановките на т.11б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответницата В.К.Г. е предявила своевременно срещу ищеца М.А.В. в законовия срок за отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК насрещен осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В  насрещната искова молба са инвокирани твърдения, че в апартаменти си – ап.10 ответникът В., след придобиване на имота през 2000 г., е извършил цялостен ремонт в него. Излага се, че подът в ремонтирания апартамент е бил свален до ниво плоча, след което при възстановяването му целият таван, обхващащ всички налични помещения в имота на ищцата Г. са били овлажнели, като влагата е просмукала и част от тапетите по стените. Твърди се, че ищцата Г. стоически е изтърпяла извършеният ремонт в духа на междусъседските отношения– с оглед създалия се шум, прах и др. Релевира се, че същата няколкократно е ремонтирала за своя сметка таваните в апартамента си, и че е подменяла частично тапетите си. Поддържа се, че ищцата Г. не е предявявала претенции за това към ответника до 2013 г., когато след многократен ремонт от нейна страна на наводнения си таван в банята си е следвало да предприеме среща за решаването на проблема. Сочи се, че ищцата Г. се е консултира със специалист водопроводчик за извършване на оглед в банята на имота й за установяване на причината за постоянните течове. Твърди се, че се е установило, че при ремонта на банята си ответникът В. е вградил всички вертикални щрангове за отопление и всички тръби за топла и студена вода в банята си в стените с плочки. Описва се, че не са били оставени от него съответни ревизионни отвори или т.нар. прозорци, които да дават възможност за контрол и наблюдение на състоянието на тръбите, преминаващи през двата имота. Инвокира се, че водопроводчикът, поради невъзможност да проследи и констатира причината за течовете, препоръчал на ищцата Г. разбиването на няколко плочки от банята на ответника В. в близост до вертикалните щрангове, с оглед смяната им, за което е следвало да има достъп до двете бани на двата имота. Твърди се, че ответникът В. е отказал извършването на смяната на отоплителните щрангове между двата апартамента, като се раздели между страните поравно цената за подмяната им. При това положение следвало всеки от собствениците на апартаментите да поеме за своя сметка ремонта на собствената си баня под претекст че ответникът В. е нямал резервни плочки и ако ги подмени с друг вид, то би довело до нарушаването на естетиката на банята му и е щяло да стресира него и съпругата му, когато погледът им спре на тях. Описва се, че ответникът Величко е подметнал на ищцата Г., че следвало тя да му заплати цялостния ремонт и подмяната на всички плочки в банята му. Релевира се, че ответникът В. е проявил неразбиране, безразличие, и арогантност, което е стресирало и се е отразило на нервите на ищцата Г. при мисълта, че сигурността и естетиката на собствената й баня без подмяната на вертикалните щрангове ще продължи още дълго време. Сочи се, че ответникът В. не се е бил съгласил да даде достъп до банята си и че не се е извършил неотложният ремонт. Мотивира се, че при извършения оглед на банята на ответника В. е направило впечатление на ищцата Г., че в имота на същия е извършено преустройство, което се виждало от приложените планове – преди ремонта: баня, мокро помещение и кухня и след ремонта: баня, втора баня, ново мокро помещение и кухня. Твърди се, че за новото мокро помещение ищцата подала жалба за незаконно строителство в Столична Община. Инвокира се, че ищцата Г. се е обърнала към вещо лице и изготвила частна експертиза, според която същата след оглед на банята й и предвид констатациите на водопроводчика установила, че основният проблем се е в корозиралите щрангове – 2 броя в плочата между етажите следствие на това, че изминали 42 години от построяването на сградата през 1973 г.  и че те не са подменяни. Констатирано е, че към тавана на банята на ищцата Г. отоплителните тръби сълзели, на места течът е по-силен и е препоръчано спешната подмяна на отоплителните тръби, поради опасност от наводнение и спукване. Тези обстоятелства се установявали и от снимковият материал към СТЕ, от които се виждало, че таванът в банята на ищцата Г. около вертикалните щрангове е бил мокър, мазилката – подкожушена, че по щранговете се стичала вода, и че по фасадата на сградата е между двата етажа е избивала влага. Твърди се за ищцата Г. са настъпили щети, които са оценени в частната СТЕ. Релевира се, че след извършени консултации със специалисти и ежедневното й наблюдение течът се увеличавал всеки ден. Твърди се, че ищцата Г. е станала неспокойна, не можела да спи, представяла си всеки ден, че може да стане наводнение в имота й. В тази връзка, нервното разстройство на ищцата Г. стигнало в критични размери, поради което като обезпокоена дъщерята на ищцата Г. я поканила временно в нейния имот. Излага се, че неправомерно ответникът В. е отказал подмяната на изгнилите щрангове, като в навечерието на преместването на ищцата Г. течът в банята й е станал изключително силен, поради което същата си позволила прекъсване на тръбите с оглед да предотврати наводнение на имота в нейно отсъствие и наводнение на останалите етажи. Инвокира се, че по тази причина от средата на м.11.2013 г. до м.01.2014 г. ищцата Г. е живяла при дъщеря си – в нейната къща. Твърди се, че в резултат на запорно съобщение по обезпечителна мярка по гр.д. в СРС на 39 състав от 08.01.2014 г. ищцата Г. не е могла да си плати режийните разноски за имота си – ап.8, тъй като всичките й сметки й били блокирани от ЧСИ, като за вдигане на възбраните ищцата Г. е заплатила държавни такси към ЧСИ. Сочи се, че след това е разбрала за претенциите на ответника към нея  по съдебен ред, а именно за твърденията му за причинените му неудобства, за невъзможността да продаде апартамента си и за претендираното обезщетение от 10 000.00 лева. Инвокира се, че ищцата Г. се обърнала към домоуправителя на ЕС, където се намирал имота й, но същият не е бил регистриран като такъв, поради което е отпаднала и тази възможност. Твърди се, че вследствие на тези действия здравето на ищцата Г. се е сринало - изпаднала в дълбока депресия, всеки път влизайки в банята си неспокойствието й е растяло с всеки изминат ден, тъй като действала при липса на вина и крайна нужда за отрязване на тръбите в банята й и с оглед това да предотврати наводнение в имота си. Заявява се, че неправилно е обвинена от ответника В., доколкото именно той е бездействащия като незаинтересован да реши възникналия проблем. Описва се, че ищцата Г. е получила внезапно замайване, била нестабилна при ходене, получила пареза на устата, станала объркана и неспокойна – или това са обстоятелства, констатирани в болница „Токуда” гр.София, където била постъпила на 31.03.2014 г. Излага се, че поставената й диагноза е мултиинфарктна енцефалиопаия – микроинфаркт и че следвало да бъде под контрол на лекар и невролог. Релевира се, че ответникът В. е нанесъл на ищцата Г. непоправими морални вреди и че неспокойствието й не е преодоляно и към настоящият момент.  Сочи се, че ако ищцата Г. възстанови прекъснатите щрангове, то това означавало проблемът с наводняването на имота й да продължи. Предявява се насрещен осъдителен иск за сумата от 11 000.00 лева по чл.45 от ЗЗД за нанесените на ищцата Г. неимуществени вреди, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника В.. Претендират се разноски и се заявяват доказателствени искания.

С определение от 08.12.2015 г. първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане в производството насрещната искова претенция на ищцата Г. по чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000.00 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещната искова претенция М.А.В. оспорва твърденията от насрещната искова молба на ищцата Г. като неоснователни и недоказани. Твърди се, че липсва виновно и противоправно поведение на ответника В. чрез бездействие да осигури извършване на ремонт на тръбите чрез подмяната им и чрез злоупотреба с право. Излага се, че сградните инсталации за отопление и горещо водоподаване на основание чл.38 от ЗС и чл.140, ал.3 от ЗЕ са общи части, като същите са увредени от ищцата Г. чрез прекъсването им. Извършването на ремонт е следвало да се извърши по решене на ОС, а такова не е било свикано от ищцата Г.. Същата не е извършила ремонт на прекъснатите тръби, а тяхното увреждане, в резултат на което ответникът В. не е могъл пълноценно да упражнява правото си на собственост върху имота си. Оспорват се твърденията на ищцата Г. за твърдяната злоупотреба с права във връзка с наложения запор на банковите й сметки. Счита се, че в съответствие с чл.390 от ГПК ответникът В. правомерно е упражнил правата си по обезпечение на бъдещия иск от 10000.00 лева, предявен в настоящото производство. Предявява се искане за отхвърляне като неоснователна и недоказана на предявената от ищцата Г. насрещна осъдителна искова претенция по чл.45 от ЗЗД. Претендират се разноски. Заявяват се доказателствени искания.

В провелото се по делото открито съдебно заседание на 11.04.2016 г. ищцата Г. по насрещната искова молба е уточнила, че размерът на претендираното от нея срещу ответника В. обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 10 000.00 лева.

            В същото съдебно заседание, съдът е дал указания към ищцата Г. да уточни каква сума претендира за всяко от двете твърдени увреждания – неимуществени вреди от теч в банята и неимуществени вреди (болки и страдания) от наложения запор.

На л.130 от делото пред СРС е налице приложено уточнение на насрещната искова молба според което се излага, че ищцата Г.е понесла трайно неспокойство, чести нервни кризи, болки и страдания, произтичащи от бездействието на ответника В. по отстраняване на течовете и произтичащите от тях вреди в банята й.

Във второто провело се на 25.02.2016 г. открито съдебно заседание и след надлежни уточнения от процесуалният представител на ищцата Г., съдът е приел, че насрещната искова молба по предявеният от нея насрещен осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД касае претенция за обезвреда само за болки и страдания от възникналия теч в имота й. Процесуалният представител на ищцата Г. изрично е обективирал пред първоинстанционният съд изявление, че самостоятелна претенция за обезвреда за претърпените неимуществени вреди вследствие наложен запор не се предявява.

От правна страна по допустимостта на първоинстанционното решение:

I. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното от ищеца М.А.В. Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г. в частта на постановеното условие касателно уважения иск по чл.108 от ЗС едновременно с ответницата В.К.Г., която е осъдена да възстанови отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните, като подмени тръбата в банята си в ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. „********, ищецът М.А.В. да подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ******** се явява процесуално недопустимо.

Съображенията на съда за това са следните:

След преценка на доводите и твърденията на ответницата Г. в отговора на исковата молба, настоящият съдебен състав установява, че същата не е релевирала в него възражение или изрично искане, което да даде законосъобразно правно основание на първоинстанционният съд да постанови условен диспозитив на уваженият иск по чл.109 от ЗС, с който ответницата Г. е осъдена да възстанови отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните, като подмени тръбата в банята си в ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. ********при условие, че едновременно с нея ищецът В. подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ********.

Такова изрично възражение или искане от ответницата Г., а именно ищецът В. да бъде едновременно осъден с нея, в случай на уважаване на предявеният иск по чл.109 от ЗС, а имено да подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ********, не е инвокирано в отговора на исковата молба, нито до края на исковото производство пред СРС,  I ГО, 29 състав на основание чл.131 от ГПК вр. чл.133 от ГПК.

В тази насока са и постановките на т.4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които „Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила (например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производств) не е могла да ги заяви пред първата инстанция.

Нормата на чл.90 от ЗЗД регламентира т.нар. „несъщинско право на задържане“ като разновидност на правото на задържане по чл.91 от ЗЗД.

Доктрината и арбитражната съдебна практика, намерила израз в Решение от 9.08.2006 г. по ВАД № 151/05 г., както и съдебната практика на ВС, залегнала в Решение № 569 от 23.II.1965 г. по гр. д. № 2586/65 г., I г. о. приемат, че възражението за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД може да се отнася не само за парични притезания, но може да защитава и упражняването на всяко едно субективно материално право или права, произтичащи от едно и също правоотношение, както и въобще права от всеки източник на правоотношения. Т.е. предмет на възражението по чл.90, ал.1 от ЗЗД може да бъде дължимата престация, която може да бъде за предаване на вещ или пари, както и за извършване на определени действия. В такъв случай насрещните задължения на страните по възникналото едно и също правоотношение трябва да бъдат изпълнявани едновременно, в случай на изрично искане – аргумент от Решение № 53 от 29.I.1986 г. по гр. д. № 899/85 г., II г. о.

В настоящият случай, безспорно възникналите между ищеца В. и ответницата Г. като етажни собственици правоотношения касаят упражняването на правото на собственост, което е също субективно материално право, по отношение на индивидуалните им недвижими имоти, находящи се в гр.София, ул. „********, а именно ап.8 и ап.10 и обслужващите ги общи части.

Въззивната инстанция намира, обаче, че за да бъде разгледано такова възражение по чл.90, ал.1 от ЗЗД, в смисъла, в който първоинстанционният съд се е произнесъл по уваженият иск по чл.109 от ЗС, без да е бил сезиран, а именно при условие, че едновременно с ответницата Г. ищецът В. подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ********, е следвало същото да бъде предявено в отговора на исковата молба в законоустановеният срок по чл.131 от ГПК и да е имало изрично насрещно искане ищецът В. по предявеното му субективно право, предмет на иска по чл.109 от ЗС – а именно за възстановяване от ответницата Г. на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните, като подмени тръбата в банята си в ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. „********, да бъде осъден едновременно с осъждането на ответницата Г. относно нейното насрещно субективно право, каквото не е предявявала – а именно по извършването от ищеца В. на подмена на продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ********.

В отговора на исковата молба на ответницата Г. не е формулирано такова искане, но и чрез тълкуване съдът не може да изведе такова, тъй като твърденията на страната са в смисъл, че вследствие на отказа на ищеца В. да извърши ремонт на общите части в имота си относно процесния щранг, преминаващ през двата апартамента на двете бани, както и поради вграждането на тръбите в неговата баня в стената и покриването им с плочки, се е стигнало до решение да се спре достъпа до водата в имота на ответницата Г. по силното корозиралата и ръждясала тръба, именно за да се избегне опасността от наводнение. В отговора на исковата молба е изложено единствено твърдение, че възстановяването на връзката не е сторено по вина на ищеца В., но липсва искане за едновременното осъждане на ищеца да възстанови своята част на отоплителната тръба. Съдът не установява такова искане или възражение, а именно в смисъл на искане за осъждането В. да подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ******** и в насрещната искова молба, в която се отчита признание, че отказът на В. за разрешаване на възникналия спор е довело до решението на ищцата по насрещната искова претенция да прекъсне тръбите в банята на своя апартамент.

Без да е имало изрично искане в отговора на исковата молба на ответницата Г. за едновременното осъждане на В. да подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ********, с постановеният от първоинстанционният съд условен диспозитив на разгледания и уважен иск по чл.109 от ЗС съдът, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, установен в чл.6 от ГПК, е излязъл извън обема на търсената защита, произнасяйки „плюспетутим” по непредявено в отговора на исковата молба искане, каквото неправилно е приел, че е налице, а именно осъждайки под условие, след уважаване на иска по 109 от ЗС, ищеца В. едновременно да подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ********. В тази насока е Решение № 53 от 29.I.1986 г. по гр. д. № 899/85 г., II г. о., според което съдът не може без искане на заинтересованата страна да постанови едновременност на изпълнението на насрещни задължения, произтичащи от едно и също правоотношение. Т.е. с оглед постановките на това решение, което настоящият съдебен състав споделя, не е следвало първоинстанционният съд, без да е имало искане от ответницата Г., да постановява с крайният си съдебен акт едновременност на изпълнението по приетите от него за съществуващи насрещни права на страните. В тази насока е Решение № 19 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 262/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска, според което диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в ГПК като основно начало на процеса. С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е определил, че "предметът на делото и обемът на дължимата защита" се определя от страните. Т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита. Следвайки логиката на законодателя и новата философия за точно отграничаване правомощията на съда и дефиниране в какви параметри може да бъде осъществено служебното начало, правомощията на решаващия съд са ограничени, лимитирани до произнасяне на решението си по един правен спор само в предметната рамка на заявените искания и възражения на основата на твърдяни факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение. Произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение.

С оглед изложените съображения и поради нарушаване на принципа на служебното начало на основание чл.6 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде частично обезсилено в частта на постановеното насрещно условие на уваженият иск по чл.109 от ЗС, а именно ищецът М.А.В. да подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ********.

 

II. По допустимостта на първоинстанционното решение, в частта на отхвърлената насрещна осъдитела искова претенция по чл.45 от ЗЗД за осъждането на ответника М.А.В. да заплати на ищцата В.К.Г. сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от влошаване на здравословното състояние на ищцата В.К.Г. от налагането на запор върху вземанията й по банковите й сметки, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд в тази обжалвана част на съдебния акт се е произнесъл в мотивите и в диспозитива на същия по непредявено и неподдържано основание на насрещната искова претенция по чл.45 от ЗЗД, при което постановеното решение се явява процесуално недопустимо в тази му част.

Това е така, защото рамката на предмета на всяка искова претенция, по която съдът следва да се произнесе са твърденията за факти, при чието проявление се обуславя възникването  на спорното материално право. Това е т.нар. основание на исковата претенция, която съдът следва, в съответствие с чл.6 от ГПК, да провери дали същото се обосновава и доказва от събраните в хода на делото чрез процесуалния инструментариум на ГПК доказателства и доказателствени средства. Безспорно единственото между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е от значение за редовността на същата, но и за правораздавателните предели, в които съдът следва като процедира като се произнесе със съдебния си акт, съответно да установи дали спорното материално право на заявеното основание (твърдения за факти) е доказано, респ. възникнало. Т.е. процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе и само по заявеното основание на предявения иск. Всеки иск, предявен пред съда се характеризира с обстоятелствена част и петитум съобразно търсената по делото правна защита в рамките, на които и при отчитане на безспорните и спорните между страните обстоятелства и заявени възражения, е и дължимото от съда съответно произнасяне – аргумент от Решение № 229 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.М.. Неспазването на тези императивни изисквания правят произнасянето на съда процесуално незаконосъобразно, а решението му - недопустимо, тъй като се нарушава основният принцип на гражданското съдопроизводство – съдебна защита по ГПК се търси и се дължи, само когато се иска, доколкото се иска и докато се иска.

След като съдът не може служебно по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти, то той следва да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани, респ. заявени от страните. Т.е. решението на съда следва да се основава само на предявените и поддържани факти и фактически твърдения от рамката на исковата претенция – в тази насока е Решение № 176 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И.П..

Въззивният съдебен състав установява от мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение, че основанието (фактическите твърдения) на разгледаният и отхвърлен насрещен осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД на ищцата Г. срещу ответника В., за именно за сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от влошаване на здравословното състояние на ищцата В.К.Г. вследствие налагането на запор върху вземанията й по банковите й сметки, не е поддържано в хода на първоинстанционното производство, съгласно уточнението на насрещната искова претенция на л.130 от делото пред СРС и изявленията на процесуалният представител на ищцата Г. в провелото се на 25.05.2016 г. открито съдебно заседание. Изрично е подчертано от ищцата Г. пред съда, че същата не претендира неимуществени вреди (болки и страдания) за влошеното си здравословно състояние (следствие) от наложения запор на вземанията от банковите й сметки (причина), а че същите се претендират за влошеното й здравословно състояние (следствие) в резултат на течовете и произтичащите повреди в собствената й баня в ап.8, находящ се в гр.София, ул. ********.

В мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение липсва произнасяне на съда по заявеното основание на насрещната искова претенция по чл.45 от ЗЗД относно проверката за търпените неимуществени вреди (болки и страдания) за влошеното здравословно състояние на ищцата Г. в резултат на течовете и произтичащите повреди в собствената й баня в ап.8, находящ се в гр.София, ул. ********. В тази връзка, съдът недопустимо се е произнесъл с решението си по неподдържаното основание на насрещната искова претенция по чл.45 от ЗЗД – относно проверката за търпените неимуществени вреди за влошеното здравословно състояние на ищцата Г. от наложения запор на вземанията от банковите й сметки.

По тези съображения, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, в частта на отхвърлената насрещна осъдитела искова претенция по чл.45 от ЗЗД за осъждането на ответника М.А.В. да заплати на ищцата В.К.Г. сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от влошаване на здравословното състояние на ищцата В.К.Г. от налагането на запор върху вземанията й по банковите й сметки, а производството по исковата претенция – върната на първоинстанционният съд на друг съдебен състав за разглеждането на предявеното и поддържано основание, а именно за претендираната сума от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от влошаване на здравословното състояние на ищцата В.К.Г. от в резултат на течовете и произтичащите повреди в собствената й баня в ап.8, находящ се в гр.София, ул. ********.

В останалата част на разгледаните с Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014г.  искови претенции 1). по чл.109 от ЗС, с която ответницата В.К.Г. е осъдена да възстанови отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните, като подмени тръбата в банята си в ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. ********и 2.) в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца М.А.В. срещу ответницата В.К.Г. осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от невъзможността ищецът В. да полза в зимния сезон банята си в апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ******** при нормална температура, първоинстанционното решение се явява процесуално допустимо.

По правилността на решението на СРС, I ГО, 29 състав в тези му части, въззивният съд установява от фактическа страна следното:

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че на основание нотариален акт № 101 от 08.12.1999 г. ищецът М.А.В. и Р.К.П.- В.са собственици на ап.10, находящ се в гр.София, ул. ********.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че на основание нотариален акт НА № 64 от 13.09.1993 г., ответницата В.К.Г. е собственик на ап.8, находящ се в гр.София, ул. ********.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че ап.10, находящ се в гр.София, ул. ******** и ап.8, находящ се в гр.София, ул. ******** са съседни помежду си и че ап.8, находящ се в гр.София, ул. ******** се намира точно под ап.10, находящ се в гр.София, ул. ********.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че ищецът М.А.В. е адвокат в адвокатско дружество „Д.. Г., К.и В.”, рег.с решение на СГС по ф.д. № 13868/2006 г. на 20.11.2006 г.

От неоспорен писмен протокол на служители на „Т.С.” ЕАД от 27.12.2013 г. се установява в хода на извършената проверка на служителите на топлофикационното предприятие на 27.12.2013 г., че отоплителните тела в баните на апартаментите, разположени в дясно от входната врата под апартаментите на сем.В.на ет.1, ет.2, и ет.3 работят. Служителите на „Т.С.” ЕАД са констатирали според обстоятелствата от този протокол, че следвало да се осигури достъп за проверка в банята на сем.Г., находяща се на ет.4 за оглед на вътрешната отоплителна инсталация, евентуално за установяване на проблема и за даване на предписание за решаването му.

Съдът установява, че констатациите от неоспорения писмен протокол на служителите на „Т.С.” ЕАД от 27.12.2013 г. са залегнали и в писмения отговор  изх. № 8076/17.02.2014 г. на „Т.С.” ЕАД до Р.П.-В..

От страна на ответницата Г. е представена частна СТЕ с вещо лице Н., изготвена извън настоящото съдебно производство, като въззивният съдебен състав приема, че това доказателство не следва да се поставя в основите на изводите на съда за установените по делото правно – релевантни обстоятелства, тъй като не е събрана по реда, установен в ГПК и в условията на непосредственост.

От представената пред първата инстанция снимки и тези, приети във въззивното производство снимки от банята на ап.8, находящ се в гр.София, ул. ********, като визуализиращи състоянието на имота в тази му част, съгласно потвържденията на вещото лице по СТЕ, че снимките съответстват на действителното фактическо положение в имота, които изводи на СТЕ съдът ще обсъди по – долу,  се установява, че са заснети тръбите от щранг-лирата в банята на ответницата Г., като е видима тяхната корозия и ръждясване в горната им видима част към тавана, както и че са налице подкожушвания по тавана в тази част на тръбите от течове, включително са видими и следи от влага по фасадата на ЕС гр.София, ул. ******** между ет.4 и ет.5.

От показанията на свидетеля Р.К.В., която е съпругата на ищеца В. и ценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК  се установява, че първоначално отношенията им с ответницата Г.са били нормални и че проблемите между тях започнали през 2009 – 2010 г., когато ответницата Г.поискала от ищеца В. да се реши проблема с течовете в банята й. Според свидетеля В.през 2000 г. когато тя и ищеца В. се нанесли в имота, същите мислели да предложат на Общо събрание да се сменят щранговете в ЕС с пластмасови тръби, но ответницата В.отказала след проведен разговор и че същата не е била съгласна да се сменят щранговете. Свидетелката В.излага пред съда, че по твърдения на ответницата Г., през 2009 г. – 2010 г. са започнали течове в банята й, но същата не е била възприела такива течове да идват от ап.10.  В показанията на свидетеля В.се съдържат възприятия, за това, че в имота й е бил дошъл майстор, нает от ответницата Г.и че е бил извършен оглед в банята, като майсторът след движение с лампичка под ваната й е казал (на самата ответница Г.), че течът не е от този имот. Свидетелят В.обективира пред първоинстанционният съд предположения, че течът в имота на ответницата Г. може да е от покрива на сградата и че ремонт на същия реално не е бил правен, включително че проблемът с теча може да е в плочата на етажната собственост между двата имота. Според показанията на свидетеля В.са правени общи събрания и на тях ответницата Г.е твърдяла, че течът е от имота на В.. Също така, според свидетелката В., след огледа на банята й от наетия водопроводчик, ответницата Г.й казала, че иска да смени тръбите като се качи в ап.10, за да разбие банята, с цел смяна на щранговете. За това искане, свидетелят В.излага, че съпругът й е отказал. Посочено е в показанията на свидетеля В., че  през 2013 г. ответницата Г.отново поискала достъп до имота на В., за да разбие банята на ап.10, като й е било отказано.  В показанията на свидетеля В.се съдържат възприятия, за това, че ответницата Г. е обективирала изявление, че си е извикала майстори на другия ден за извършването на ремонт и че ще отреже тръбите в банята си. Според свидетеля В.съпругът й не е очаквал, че ще бъдат отрязани тръбите, като за установяване на това обстоятелство през 2013 г. е била извършена проверка от служители на „Т.С.” ЕАД. На следващия отоплителен сезон през месец ноември 2013 г. свидетелят В.заявява, че е била отворила клапата на лирата в банята си в ап.10 и че през зимата не са имали отопление. Изложено е, че банята в процесният имот е била голяма и че не е могла да се отоплява три зимни сезона. В резултат на тази ситуация, свидетелят В.излага преки и непосредствени възприятия за това, че нейният съпруг много тежко е преживял това посегателство над личното пространство на семейството му и че не е вярвал, че ответницата Гроздева, като интелигентна жена, ще пререже тръбите от банята си в ап.8. Също така, според показанията на свидетеля В.се установява, че съпругът й е изпитал голям стрес в професионален план, че възникнали конфликти между тях, че не е могъл битово да се обслужва, че не е могъл да ползва студената си баня, че това е повлияло на професионалният му живот като адвокат, тъй като не можел да реши личният си битов проблем с ответницата Г. и че са били правени опити за продажбата на апартамента си, но предвид липсата на баня с отопление, не са получавали оферта за покупката му.

Според показанията на свидетеля  Е.Й.С.– дъщеря на ответницата Г. и същите ценени в условията на чл.172 от ГПК се установява, че свидетелят Г. често ходела при майка си – в ап.8, находящ се в гр.София, ул. ********, и че проблемите с ищеца В. започнали 2009 – 2010 г. Изложени са възприятия, според които свидетелят С.е забелязала течове от горната част на банята на майка й, които идвали от горния етаж, че таваните в ап.8 са били навлажнени, като бил правен ремонт на тези тавани през 2010 – 2013. Посочено е, че през 2013 г. свидетелят С.е видяла по тръбите в банята на майка й да тече вода и че те видимо били ръждясали, че мазилката на тавана е подкожушнала, и че е можело да падне, като това е щяло да причини огромно наводнение. Излага се, че е потърсен водопроводчик, като в проведената пред СРС очна ставка със свидетеля Г., свидетелят С.излага, че не е била на извършения в имота на семейство В.оглед през 2013 г. с водопроводчика – свидетеля Г.. По- нататък в показанията на свидетеля С.се излагат обстоятелства, за това че над дрешника на майка в имота на ищеца В. е имало изградено мокро помещение за пералня. Свидетелят С.описва, че е влизала в дрешника в ап.8 и там е виждала вода. В останалата част на показанията на свидетеля С.са изложени преразказани й обстоятелства и с оглед обстоятелствата от провелата се очна ставка, според което свидетелят С.не е имала непосредствени преки впечатления от извършен оглед с водопроводчика в имота на ищеца В.. В тази връзка, свидетелят С.излага преразказани й обстоятелства, че в банята на имота на ищеца В. тръбите за топлинна енергия са били вградени в стената и че е било отказано извършването на ремонт в банята на ап.10 чрез изкъртване на плочките в нея.  Според свидетеля С.в резултат на възникналата ситуация майка й се е притеснила, станала изключително стресирана, разтревожена, че не можела да спи, че е изпаднала в безизходица, че пиела лекарства, че е била приета в болница, като в края на 2013 г. началото 2014 г. майка й заживяла при нея. Свидетелката С.описва в показанията си пред съда, че не знае кога тръбите в апартамента на майка й са били срязани и че са били взети спешни мерки, за да се предотврати наводнение в имота. Според показанията на свидетеля С.същата излага непосредствени възприятия за това, че е виждала течове по тръбата в банята на майка й и че не е било наводнение, тъй като е текло вода в минимално количество. Също така, според свидетеля, ако не се предприемели мерки, то тръбата в имота на майка й е щяла да се спука, респ. биха се излели стотици литри вода в жилището на ап.8

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло като пълни, конкретни и последователни във възприятията си показанията от разпита на свидетеля Р.Г.Г. или т.нар. водопроводчик, според които ответницата Г. му се обадила и му казала, че тръбите по парната инсталация в банята й текат. Свидетелят Г. описва като пряк очевидец, че действително е текла вода от горния етаж към банята на ответницата Г., като тръбите в плочата са били много ръждясали. След като се качил за оглед на горния етаж, а именно в ап.10, свидетелят Г. видял, че тръбите в банята на ищеца В. са вградени в имота, а отвън били облицовани с плочки и не е можело да се види от къде идва проблема, поради липсата на ревизионна кутия или ревизионен отвор. Според свидетеля Г. е правен ремонт на инсталацията, тъй като тръбите в имота на ответницата Г. са метални, а на горния етаж е монтирана лира, която е захранена с тръби с алуминиева влошка. Описано е, че връзката между металните тръби и алиминиевата влошка не се вижда, тъй като е зазидана в стената в банята на ап.10. Свидетелят Г. излага предполжение, че е възможно да има разхлабване на връзката между металните тръби и от това да е теча, който да се получава от температурните разлики на подаваната топлинна енергия. За да се установи проблема, според свидетеля Г. е следвало да се разкърти банята на ищеца В.. Свидетелят Г. посочва и че друг път е ходил в имота на ответницата Г.заради теч под ваната на банята от горния етаж, като при оглед на имота е установил, че ваната от горният етаж на ап.10 е нямала ревизионен отвор.

От приетата по делото СТЕ и разясненията на вещото лице пред СРС, които съдът кредитира като обосновани и мотивирани, се установява, след оглед на място на ап.8 и ап.10, находящи се в гр.София, ул. „********, бл.1 и след запознаване с писмените доказателства по делото, че в банята на ищеца В. не се виждат вертикални отоплителни щрангове, тъй като същите са скрити с облицовка от фаянсови плочки, а до кухнята в имота има мокро помещение, реконструирано в баня. В банята на ответницата Г. се виждат вертикални отоплителни тръби и същите са прекъснати на около 20 см. от тавана на банята, като краищата на отоплителните тръби са корозирали. Корозията по тръбите е в краищата на парчетата на отрязаните тръби, които са от страната на тавана. Тръбите са боядисани. Но независимо, че са боядисани, е имало ръжда под боята. – ръждата може да е от течове или от използване на банята. Около тръбите в банята на ап.8 има подкожушване на настилката на боята и следи от стар теч (петно от около един метър). СТЕ потвърждава, че са прекъснати вертикалните щрангове на топлоподаването в банята на ответницата Г., като по тази причина до банята на ищеца В. не достига топлоенергия, именно поради това прекъсване. Банята на ответницата Г. е под банята на ищеца В.. Вещото лице е установило, че през баните на страните преминават вертикални тръби на „Т.С.” ЕАД, непосредствено зад вратите на баните – вертикалните тръби са показани в приложения № 1 и № 2 към СТЕ.  Вещото лице по СТЕ е обективирало заключение, че то не може да констатира дали са сменени щранговете за вода в бяната на ищеца В., поради направената облицовка на банята с фаянсови плочки. В имота на ищеца В. е направен основен ремонт, като е изложено предположение от вещото лице, че вероятно е направена подмяна на скритите инсталации в имота за ЕЛ, ВК и ОВ, след като е правен такъв основен ремонт. Изложено е в СТЕ, че в банята на ответницата Г. са налични стари метални тръби, които са прерязани непосредствено под тавана на банята й.  Към момента на огледа в банята на ответника не са констатирани от вещото лице по СТЕ течове и повреди. Според заключението на експертизата, вертикалните щрангове в баните на страните са общи части, като предвид това, че сградата е стара, би следвало да се подменят изцяло тръбите, които са на възраст, повече от 33г. По безспорен начин СТЕ установява, че отрязването на тръбите в банята на имота на ответницата Г. прекъсва топлоподаването към банята на ищеца В.. Изложено е, че мокрото помещение в имота на ищеца В. е реконстроирано в баня, но това не засягало общите части на ЕС. Тези реконструкции по отношение на процесното мокро помещение нямат отношение към твърденият теч на ответницата Г.. Като причина за възникналите течове, СТЕ е обективирала заключение, че същите се дължат на корозирали и увредени вертикални тръби – щрангове, за топлоснабдяване в частта между двете бани на двата имота – ап.8 и ап.10. При разпита на вещото лице в съдебното заседание пред СРС е заявено, че не може да се констатира точно причината за наводнението в банята на ответницата Г., тъй като при огледа се установило, че стената в банята на ищеца В. следва да се разбие, за да се направи съответен отвор. Също така, според вещото лице по СТЕ, корозиралите стари тръби на вертикалните щрангове в банята на ответницата Г. са причина за наводнението в имота й, като единственото решение на проблема е да се подменят тръбите в двата имота, или че може да се направи т.нар. „байпас” между тръбите. Според вещото лице по СТЕ, отрязването на тръбите в банята на имота на ответницата Г. не може да се квалифицира като ремонт, като течът в банята на ап.8 е могъл да се спре, освен чрез рязане на тръбите, така и че извършването на ремонт на тръбите чрез подмяната им или чрез т.нар. „байпас”.

По делото не са налице доказателства за съхраняване на проекти на сградата на ЕС – гр.София, ул. ********, съгласно писмото на Столична Община от 09.06.2016 г. – на л.152 от делото пред СРС.

 

От правна страна:

I.                  По исковaта претенция по чл.109 от ЗС:

Правото на собственост е абсолютно вещно право. По съдържание то включва пълната власт на носителя му да разполага с него и да се противопостави на всяко трето лице, като иска въздържане от действия, които го смущават или накърняват. Едно от правните средства за защита на собствеността - в случай на нарушение, което ограничава свободното упражняване на правото от собственика и цели преустановяване на смущаването и връщане на нещата в предишното (от преди нарушението) състояние, е искът по чл. 109 от ЗС. Наред с него, ако от нарушението са произтекли и вреди, те могат да бъдат репарирани по реда, установен с института на непозволеното увреждане (чл. 45 ал. 1 и сл. от ЗЗД). Както претенцията, основана на негаторния иск, така и тази за ангажиране на деликтна отговорност, предпоставят да бъде установено на първо място нарушението на правото на собственост. В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД следва да се установи още, че именно от противоправното поведение на деликвента-ответницата Г. са произтекли вредите за ищеца В., като следва да бъде доказана причинната връзка между действието и/или бездействието й и неблагоприятните последици за засегнатият собственик. За иска с правно основание чл. 109 от ЗС е достатъчно поведението на ответната страна да има за последица накърняването на правото на собственост, за да може да се заключи от правна страна, че с него последното е засегнато, т.е. че въпреки абсолютния му характер, то не е зачетено в пълната му степен и с това се смущава носителя му.

В настоящия случай се установи и доказа от събраните по делото доказателства, че ищецът М.А.В. и Р.К.П.- В.са собственици на ап.10, находящ се в гр.София, ул. ********, а ответницата В.К.Г. - собственик на ап.8, находящ се в гр.София, ул. ********.

Тези два имота са съседни помежду си, като ап.8, находящ се в гр.София, ул. ******** се намира точно под ап.10, находящ се в гр.София, ул. ********.

С оглед признанието в отговора на исковата молба и насрещната искова молба, което признание се ползва с материална доказателствена сила за обективираните неизгодни факти на основание чл.175 от ГПК, съдът приема за установено и доказано, при отчитане също и на показанията на свидетеля В., събраните писмени доказателства и приетата СТЕ, че ответницата В.К.Г. е увредила обща част на ЕС, находяща се в гр.София, ул. „********, прекъсвайки през 2013 г. в ап.8 топлопреносните тръби в банята си около 20 см. от тавана на помещението, като по този начин е възпрепятствала топлопренасянето на топлинна енергия по тръбите, преди отрязването им, към банята на имота на ищеца В. ***, намираща се над банята на ответницата Грозова на ет.4 в гр.София, ул. ********.

Безспорно на основание чл.38 от ЗС вр. чл.140, ал.3 от ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, каквито представляват топлопреносните тръби на „Т.С.” ЕАД, преминаващи през двата имота на ап.8 и ап.10, последните индивидуална собственост на страните. Съгласно чл.6, ал.1, т.2 от ЗУЕС етажните собственици от ЕС са задължени да не причиняват вреди на общите части, преминаващи през имота им и обслужващи ползването на правото на собственост по отношение на останалите индивидуални имоти от въпросната ЕС, през които преминават общите части, а именно на въпросните топлопреносни тръби.

Въззивният съд приема, с оглед СТЕ и разясненията на вещото лице към нея, че отрязването на топлопреносните тръби в банята на ответницата Г. не може да се квалифицира като неотложна ремонтна дейност, а като едно от възможните действия, което да доведе до спиране на течовете в банята й, възприети и описани в  показанията на свидетелите Г. и С., последните ценени в съответствие с чл.172 от ГПК. От друга страна, обаче, действията на ответницата Г. по отрязването на тръбите, по които е отивала топлинна енергия към банята на ищеца В. засяга не само нормалното упражняване на правото на собственост по отношение на банята му в ап.10, но и уврежда обща част на ЕС  в гр.София, ул. ********, при което имотите над ап.8 на ет.4 от сградата биха били и са лишени от възможността да получават топлинна енергия в помещенията, през които минават тези тръби, поради прекъсването им. В тази насока е констативният протокол на „Т.С.” ЕАД от 27.12.2013 г., според който първите три етажа от ЕС в гр.София, ул. ******** са имали топлинна енергия по преминаващите през етажите № 1, № 2 и № 3 топлопреносни тръби. Неосигуряването на достъп за оглед до имота на ответницата Г. на ет.4 е довело до невъзможност за установяване и отстраняване на проблема, за който е бил подаден сигнал от ищеца В., като от друга страна, съгласно показанията на свидетеля Г. и СТЕ се е установило по категоричен начин, че топлопреносните тръби в банята от имота на ответницата Г. са прекъснати от нея – обстоятелство, за което се посочи наличие на признание в отговора на исковата молба и насрещната искова молба.

Съдът приема, че основателността на иска по чл. 109 ЗС винаги е свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на ищеца, поради което относимо към спора например е възражение на ответника, че липсва негово противоправно действие или бездействие – арг. от решение № 27 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5427/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.М.. При това положение, съдът отчита, че защитната позиция на ответницата Г. е, че от нейна страна липсва противоправно поведение, тъй като отказът на ищеца В. да извърши ремонт в банята си относно преминаващите през нея корозирали топлопреносни тръби на отоплителната инсталация и продължаващите течове в банята на имота й, възприети от свидетелите Г. и С.са довели до решение същата да прекъсне същите тези тръби в банята си в ап.8. Вещото лице по СТЕ потвърждава, че прекъсването на тръбите е довело до спиране на течовете в банята на ответницата Г., като това отрязване на тръбите не е и не може да се квалифицира като неотложен ремонт на въпросните общи части. Безспорно това прекъсване на тръбите представлява противоправно увреждане на общите части в ЕС в гр.София, ул. ******** в нарушение на позитивното задължение за бездействие, установено в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.2 от ЗУЕС, но същото в пряка причина връзка осуетява и възможността, вследствие на противоправните действия на ответницата Г. по отрязването на тръбите на „Т.С.” ЕАД в банята й, собствениците на индивидуални недвижими имоти над нейния, включително и ищеца В., да упражняват пълноценно правото си на собственост в своите имоти, именно поради прекъснатото подаване на топлинна енергия по топлопреносните тръби, които са общи части в ЕС в гр.София, ул. ********. Ако тръбите на „Т.С.” ЕАД не бяха прекъснати в банята на ап.8 от ответницата Г., то и собствениците на индивидуални имоти над нейния, не биха били лишени от възможността пълноценно и необезпокоявано в пълен обем да упражняват правото си на собственост чрез получаване на достъп на топлинна енергия по топлопреносните тръби, преминаващи през имотите им като общи части на ЕС в в гр.София, ул. ********. Т.е. доказва се причинна обусловеност между действията на ответницата Г. по отрязването и увреждането на преминаващата през банята й в ап.8 общи части, а именно на въпросните топлопреносни тръби и липсата на топлинна енергия към банята от имота на ищеца В., вследствие на отрязването на процесните тръби. Т.е. противоправните действия на ответницата Г. през 2013 г., изразяващи се в прекъсване на топлопреносните тръби, преминаващи през банята й в ап.8 като общи части на ЕС в гр.София, ул. ******** са действия, които надхвърлят от фактическа страна, ограниченията на собствеността, които на основание чл.50 от ЗС ищецът В. обикновено е следвал да претърпи в имота си. По този начин, за ищеца В. са създадени пречки, вследствие противоправните действия на ответницата Г. по отрязването на топлопреносните тръби в банята й, по – големи от обичайните, при което е възпрепятствана възможността собственикът на ап.10 от ЕС в гр.София, ул. ******** да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху банята си чрез достъп до топлинна енергия по топлопреносните тръби. Съдът отчита, че само положителното изпълнение на задължението ответницата Г. да възстанови отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните, като подмени тръбата в банята си в ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. ********би довело до възстановяване на последиците от противоправното увреждане на въпросните топлопреносни тръби в ЕС в гр.София, ул. ******** и би създало основания, ищецът В. да може пълноценно и в пълен обем да упражнява правото на собственост върху банята си в ап.10 от ЕС в гр.София, ул. ********. На последно място, следва да се посочи, че дори доказаният по делото теч в имота на ответницата Г. да е пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие на ищеца В.,  доколкото този теч не е доказано да е бил в такива размери, че да застрашава в точно определен момент целостта на имота на ответницата – например при наводнение, то ответницата Г. не може да предотврати увредата на собствената й вещ чрез свое самоуправно противоправно поведение, а е разполагала със законоустановен път за защита срещу ищеца по чл.109 от ЗС при бездействие от негова страна за отстраняване на теча.

С оглед изложените мотиви, въззивният съд приема, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно по резултат в частта, в която по предявеният от ищеца М.А.В. негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС ответницата В.К.Г. е осъдена да възстанови отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните, като подмени тръбата в банята си в ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. „********.

 

 

II. По исковата претенция по чл.45 от ЗЗД:

Ищецът следва да докаже следните юридически факти – противоправно увреждане от страна на ответника, вреди, причинна връзка между противоправното увреждане и вредите, и конкретен размер на вредите. Тежестта за доказване на тези предпоставки в условията на пълно и главно доказване е на ищеца. Във всички случаи на непозволено увреждане, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборването на презумпцията е на ответника.

По възражението на ответницата Г.от отговора на исковата молба, поддържано в насрещната искова молба за съпричиняване на настъпилите неимуществени вреди следва да се докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на действия и/или бездействия на ищеца В., намиращи в причина връзка с настъпилите в патримониума на увредения неимуществени вреди, както и размера на приноса (съотношението между вредите от увреждането и съпричиняването) във връзка с релевираното възражение за съпричиняване.

Съдът приема за доказано и установено, че ответницата Г. противоправно в нарушение на забраната „да не се вреди други му” е нарушила разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД вр. чл.6, ал.1, т.2 от ЗУЕС, прекъсвайки през 2013 г. в банята си в ап.8 в ЕС в гр.София, ул. ******** топлопреносните тръби, по които е преминавала топлинна енергия, обслужваща всички имоти от въпросната ЕС, включително и имота на ищеца Велчиков – ап.10 от ЕС в гр.София, ул. ********. Безспорно е увредена на основание чл.6, ал.1, т.2 от ЗУЕС обща част, каквато представляват въпросните топлопреносни тръби, преминаващи през двата съседни имота – ап.8 и ап.10 от ЕС в гр.София, ул. ********. Това е лишило ищецът В. от възможността пълно и необезпокоявано да упражнява правото на собственост в банята в своя имот – ап.10 чрез достъп през топлопреносните тръби на топлинна енергия през зимните сезони, считано от м.11.2013 г. Това нарушение е възпрепятствала възможността ищецът В. да има достъп на топлинна енергия през зимните сезони и към датата на въззивната жалба на 27.02.2017 г., като не са събрани доказателства в условията на насрещно доказване от ответницата Г. и съгласно чл.15 от ГПК да е възстановено топлоподаването на енергия към банята на ищеца В. от ап.10. Т.е. невъзможността в банята от имота на ищеца В. да има достъп на топлинна енергия е продължила в периода от м.11.2013 г. до 27.02.2017 г. и се основава на противоправните увреждащи действия на ответницата Г., като през това време, на основание кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелката В., ценени в съответствие с разпоредбата на чл.172 от ГПК, ищецът В. е претърпял неимуществени вреди. Съдът приема, че в тази част, за изложените възприятия на база на кредитираните показания на свидетелката В., ищецът В. е претърпял неимуществени вреди за соченият период, изразяващи се в това, че същият не е могъл през студените месеци да ползва банята си, от което е изпитал душевен дискомфорт, като такъв, както и стрес е изпитал и в резултат, факта, че въпреки притежаваните от него юридически познания, не е могъл да реши доброволно възникналият правен спор с ответницата Г., а от същата е било реализирано противоправното поведение. Също така, според показанията на свидетеля В.се установи и доказа, че съпругът й е изпитал стрес в професионален план, че са били възникнали конфликти между свидетелката и ищеца, че не е могъл битово да се обслужва, че не е могъл да ползва студената си баня, както и че това е повлияло на професионалният му живот като адвокат.

От друга страна, настоящият съдебен състав намира, че по делото се доказва с оглед показанията на свидетеля В.и показанията на свидетеля С., че на ответницата Г. е било отказано от страна на ищеца съдействие за  извършването на ремонт в имота на ищеца. Действително от СТЕ и свидетеля Г. се установява, че този ремонт в банята на ищеца В. е изисквал разбиване на фаянсовите плочки, за да се достигне до преминаващите през банята му общи за двата имота топлопреносни тръби. Не е бил оставен ревизионен отвор или т.нар. „прозорец” в банята на ищеца В. към въпросните топлопреносни тръби, за да може чрез него да има достъп до тръбите и за евентуално отстраняване на възникнали проблеми с тях. Но дори такъв отвор да не е бил оставен, ищецът В. на основание чл.50 от ЗС е могъл да претърпи обичайни ограничения на правото му на собственост в банята на имота му чрез позволяването извършването на ремонт на общите за ап.8 и ап.10 топлопреносни тръби, преминаващи през банята му и давайки възможност на ответницата Г.да разбие плочките в банята на ап.10, разполагащи се по дължината или около топлопреносните тръби. По този начин, за ответницата Г. би могла правомерно да упражни правата си на етажен собственик на индивидуален имот в ЕС, съгласно чл.50 от ЗС, като отстрани течовете в имота си и същата не би имала основание да пристъпи към неправомерни увреждащи действия в нарушение на чл.6, ал.1, т.2 от ЗУЕС по отрязването на топлопреносните тръби в банята си в ап.8. Съдът счита, че ако е била осигурена възможност за ремонт в имота на ищеца В. при и след огледа през 2013 г, то тогава ответницата Г. не би предприела противоправно и самоуправно прекъсване на натоплопреносните тръби в банята на ап.8, с оглед спиране на течовете в банята на имота си. Безспорно действията на ответницата Г.са неправомерни и увреждащи патримониума на ищеца В.. По делото, не се установява от страна на ответницата Г.да е свикано например ОС за извършването на ремонт на общите от ЕС в гр.София, ул. ******** в съответствие с правомощията на ОС на ЕС на основание чл.11 от ЗУЕС. Същата в нарушение на установеният в ЗУЕС законов ред е нарушила забраната „да не се вреди другиму”, като е увредила на основание чл.6, ал.1, т. 2 от ЗУЕС общата част, преминаваща през съседните ап.8 и ап.10 от ЕС в гр.София, ул. ********. В резултат на тези действия, безспорно за ищеца В. са настъпили конкретни по вид неимуществени вреди, но за тяхното настъпване в причинна връзка допринася и поведението на самия ищец В. – по неоставянето на ревизионен отвор или т.нар. „прозорец” към топлопреносните тръби в банята си в ап.10 и с отказът му спрямо ответницата Г. да бъде позволен извършването на ремонт на тези тръби, преминаващи през собствения му съседен имот, включително и чрез разбиване на част от фаянсовите плочки на собствената му баня. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от страна на ищеца В. е налице принос за настъпване на вредоносния резултат.

При това положение, с оглед конкретиката на настоящият казус за релевантните факти и обстоятелства и при отчитане на доказаността на възражението на ответницата Г. за съпричиняване на търпените от ищеца В., описани и установени по-горе, неимуществените вреди следва да се присъди парично обезщетение в конкретен размер.

 Неимуществените вреди по дефиниция представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Следователно, при определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправно поведение по чл.45, ал.1 от ЗЗД, трябва да бъдат взети предвид обществено - икономическите условия в страната към датата на увреждането, периода на продължилото увреждане, възрастта на пострадалото лице към същия момент, вида и степента на увреждането (засегнатото благо), приложеният метод на възстановяване, ако такъв е приложен,  периодът на възстановяване, възможни усложнения и дългосрочни последици от увреждането – белези, болки, и т.н., както и продължителност на болките и страдания в душевният мир на пострадалото лице.

При отчитане на тези съображения и събраните по делото писмени доказателства и кредитираните гласни доказателствени средства, съдът съобрази степента на търпените от ищеца В. неимуществени вреди по вид, проявление, интензивност и времеетране, от момента на отрязването на тръбите през 2013 г. до датата на исковата молба – 17.01.2014 г. (или за период от около една година), приема, че на същия се следва едно обезщетение в размер на 1000.00 лева и като такова -  съответстващо на принципа за справедливост, дефинитивно установен в чл.52 от ЗЗД и константната съдебна практика на ВКС.

 Предвид, обаче, на доказаността на възражението на ответницата Г. за съпричиняване на търпените от ищеца В. неимуществени вреди, то съдът следва да намали така определеното обезщетение с ½ в съотношение 50 % на 50 % при тази степен на съпричиняване, тъй като обективните действия за вредите по ищеца В., обсъдени по-горе, се намират в степен на каузалност равна на последиците от противоправното поведение на ответницата Г., която през 2013 г. е прекъснала топлопреносните тръби в банята си от ап.8 от ЕС в гр.София, ул. ********, увреждайки по този начин обща част от ЕС на основание чл.6, ал.1, т.2 от ЗУЕС и отнемайки възможността за исковия период ищецът В. да има непосредствен достъп до топлинна енергия чрез топлопреносните тръби, преминаващи през имота му.

В тази връзка, съдът намали дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в определеният размер от 1000.00 лева на 500.00 лева.

Съдът намира, че не следва да присъжда законната последица от уважаването на исковата претенция – а именно законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, тъй като такава последица не е претендирана с исковата молба, нито до края на устните състезания пред първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл.214, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения, съдът следва да отмени частично първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца М.А.В. срещу ответницата В.К.Г. осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от невъзможността ищецът В. да полза в зимния сезон банята си в апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ******** при нормална температура.

Исковата претенция до този размер следва да бъде уважена, като за разликата над присъдената сума от 500.00 лева до отхвърления размер на исковата претенция по чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000.00 лева, въззивната жалба на ищеца В. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в тази му част – да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Настоящият съдебен състав приема, че следва да преразпредели с оглед изхода на спора отговорността за разноските с настоящият съдебен акт. Преди да се произнесе по тях  по обаче, съдът намира, че следва да се произнесе първо по частната жалба на ищеца В. срещу определение от 24.04.2017 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК определение № 163466 от 04.07.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г., с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на ищеца М.А.В., инкорпорирана във въззивната му жалба с вх.№ 5029220 от 27.02.2017 г.  за изменение на първоинстанционното Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г. в частта на разноските:

Частната жалба на ищеца В. е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол, при обоснован правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество – частната жалба е основателна.

Съдът приема, че неправилно първоинстанционният съд не е присъдил разноски на ищеца В. за заплатената държавна такса по уваженият иск по чл.109 от ЗС, както и за внесения депозит за СТЕ с оглед представените доказателства за тяхното извършване, поради това определението по чл.248 от ГПК следва да бъде отменено, като по дължимия действителен размер на разноските на ищеца В. с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция по исковите претенции по чл.109 от ЗС и по чл.45, ал.1 от ЗЗД, съдът следва да се произнесе по мотиви, които ще бъдат изложени по – долу в настоящото решение.

По тези съображения, обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 от ГПК да бъде отменено, като отговорността за разноски се преразпредели повторно с оглед действителния изход на спора и при отчитане на всички доказателства за сторените в производството разноски.

Въззивната инстанция следва с оглед изхода на спора да преразпредели отговорността за разноските по делото:

  В полза на ищеца В. и на основание представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК се доказват разноски за държавна такса за предявените искови претенции в размер на 864.54 лева, от която сумата от 400.00 лева за частично уваженият иск по чл.45 от ЗЗД и сумата от 464.54 лева за уваженият иск по чл.109 от ЗС. Депозитът за СТЕ възлиза в размер на 400.00 лева, а разноските за адвокатско възнаграждение за двете искови претенции възлизат общо на 500.00 лева на основание представеният договор за правна помощ с отбелязване в него, че уговорената сума е платена изцяло и в брой. При това положение разноските по уваженият в цялост иск по чл.109 от ЗС възлизат в размер на 464.54 лева за ДТ, в размер на 400.00 лева за СТЕ и в размер на 250.00 лева за адвокатско възнаграждение или общо 1114.54 лева, Тези разноски обслужват изцяло исковата претенция по чл.109 от ЗС, която е уважена и същите следва да се присъдят. От друга страна, разноските по частично уважената искова претенция по чл.45 от ЗЗД възлизат на 650.00 лева, от които сумата от 400.00 лева за ДТ и сумата от 250.00 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед тройното правило, при отчитане на размера на тези разноски от 650.00 лева и размера на уважената исковата претенция от 500.00 лева по предявения материален интерес, то на ищеца В. се дължат съразмерно разноски в размер на 32.50 лева. Тези разноски сумирани с разноските по иска по чл.109 от ЗС за сумата от 1114.54 лева правят общо дължими разноски в полза на ищеца в размер на 1147.04 лева. Съдът отчита, че на ищеца с решението на СРС са присъдени разноски в размер на 250.00 лева, при което се дължи разликата от пълния размер на разноските от 1147.04 лева или сумата от 897.04 лева. До този размер за сумата от 897.04 лева следва да се доприсъдят на ищеца В. дължимите за първоинстанционното производство разноски с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

По разноските, дължими на ответницата Г., съдът намира, че не следва да се определят разноските по обезсилената насрещна искова претенция по чл.45 от ЗЗД за държавна такса в размер на 444.20 лева и за дължимото за тази претенция адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева от общо претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева на основание представеният по делото договор за правна помощ с отбелязване в него, че сумата е платена в брой и изцяло. Тези разноски би следвало да се съобразят с оглед изхода на спора при новото разглеждане на претенцията от СРС по чл.45 от ЗЗД на поддържаното от ответницата Г. основание.

Съдът намира, че претендираните от ответницата Г.разноски за депозит за СТЕ в размер на 200.00 лева, за депозит за разпита на свидетелите в размер на 52.40 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева от общо претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева на основание представеният по делото договор за правна помощ с отбелязване в него, че сумата е платена в брой и изцяло не следва да се присъждат с оглед изхода на спора по чл.109 от ЗС и предвид уважаването на исковата претенция.

При това положение, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено изцяло в частта на разноските, които ищецът М.А.В. е осъден да заплати на ответницата В.К.Г. за сумата от 750.00 лева.

За разноските за въззивната инстанция – ищецът В. доказва разноски за ДТ в общ размер на 432.27 лева, от която сумата от 200.00 лева – 2% от материалния интерес на отхвърлената претенция по чл.45 от ЗЗД и сумата от 232.27 лева представляваща ½ от ДТ на иска по чл.109 от ЗС. Съдът намира, че при изследване на материалите по делото не се установяват представени от ищеца В. на доказателства за това да са извършени разноски за адвокатско възнаграждение – например договор за правна помощ, разписка или фактура. При това положение, следва да се присъди на ищеца В. за въззивната жалба разноските за заплатената ДТ в размер на 232.27 лева по иска по чл.109 от ЗС и съразмерно разноските от втората ДТ за частично уважения иск по чл.45 от ЗЗД с отчитане на размера на уважената исковата претенция от 500.00 лева по предявения материален интерес, то на ищеца В. се дължат съразмерно разноски в размер на 10.00 лева или общо за въззивната инстанция разноски в размер на 242.27 лева за въззивното производство, съразмерно на уважената част на исковата претенции.

По разноските, дължими на ответницата Г. за въззивната инстанция, съдът намира, че не следва да се определят разноските по обезсилената насрещна искова претенция по чл.45 от ЗЗД за държавна такса в размер на 200.00 лева и за дължимото за тази претенция адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева от общо претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лева на основание представеният по делото договор за правна помощ с отбелязване в него, че сумата е платена в брой и изцяло. Тези разноски би следвало да се съобразят с оглед изхода на спора при новото разглеждане  от СРС на претенцията по чл.45 от ЗЗД на поддържаното от ответницата Г. основание.

Съдът намира, че претендираните от ответницата Г.разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева от общо претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лева на основание представеният по делото договор за правна помощ с отбелязване в него, че сумата е платена в брой и изцяло не следва да се присъждат с оглед изхода на спора по чл.109 от ЗС и предвид уважаването на исковата претенция.

На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд не е окончателно може да бъде обжалвано пред ВКС. 

Водим от изложеното СГС,

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл.248 от ГПК Определение № 163466 от 04.07.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г., с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на ищеца М.А.В. от въззивната му жалба с вх.№ 5029220 от 27.02.2017 г.  за изменение на първоинстанционното Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г. в частта на разноските.

 

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г., в частта, в която е постановено във връзка с уваженият иск по чл.109 от ЗС изпълнението на насрещно условие за М.А.В. с ЕГН:********** с адрес *** - същият едновременно с В.К.Г. с ЕГН: ********** с адрес *** да подмени продължението на отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на баните в собствения си апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ********.

 

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от В.К.Г. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу М.А.В. с ЕГН:********** с адрес *** насрещен осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от влошаване на здравословното състояние на В.К.Г. от налагането на запор върху вземанията й по банковите й сметки, КАТО ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪСТАВ, ГО на друг съдебен състав за ново произнасяне по насрещния иск по чл.45 от ЗЗД на заявеното основание.

 

ОТМЕНЯ Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г., 1). в частта, в която е отхвърлен предявеният от М.А.В. с ЕГН:********** с адрес *** срещу В.К.Г. с ЕГН: ********** с адрес *** осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от невъзможността М.А.В. да полза в зимния сезон банята си в апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ******** при нормална температура, 2). както и в частта на разноските за сумата от 750.00 лева за държавни такси, депозити и адвокатско възнаграждение, които М.А.В. с ЕГН:********** с адрес *** е осъден да заплати на В.К.Г. с ЕГН: ********** с адрес ***, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА В.К.Г. с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на М.А.В. с ЕГН:********** с адрес *** по предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от невъзможността М.А.В. да полза в зимния сезон банята си в апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ******** при нормална температура.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г., в частта, в която по предявеният от М.А.В. с ЕГН:********** с адрес *** срещу В.К.Г. с ЕГН: ********** с адрес ***  негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС В.К.Г. с ЕГН: ********** с адрес ***  е осъдена да възстанови отоплителната тръба на щранг – лирата за отопление на банята си в ап.№ 8, находящ се в гр.София, ул. „********.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2162 от 06.01.2017 г. на СРС, I ГО, 28 състав по гр.д. № 2322 от 2014 г., в частта която е отхвърлен предявеният от М.А.В. с ЕГН:********** с адрес *** срещу В.К.Г. с ЕГН: ********** с адрес *** осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за разликата над присъдената сума от 500.00 лева до крайния размер на предявената искова претенция от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от невъзможността М.А.В. да полза в зимния сезон банята си в апартамент № 10, находящ се в гр.София, ул. ******** при нормална температура.

 

ОСЪЖДА В.К.Г. с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на М.А.В. с ЕГН:********** с адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 897.04 лева, представляваща допълнително дължими разноски за първоинстанционното производство разноски за държавни такси, депозити за експертиза и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковите претенции.

 

  ОСЪЖДА В.К.Г. с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на М.А.В. с ЕГН:********** с адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.273 от ГПК сумата от 242.27 лева, представляваща дължим размер за сторените във въззивното производство разноски за държавни такси, съразмерно на уважената част на въззивната жалба

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен Касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.